№ 2571
гр. Варна, 07.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на шести
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Александър В. Цветков
при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова
като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело №
20243110100197 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба от
Н. М. В., ЕГН ********** и Р. Ч. В., ЕГН **********, и двамата с постоянен
адрес: ***, с която са предявени активно субективно съединени иск за
собственост с правно основание чл.124, ал. 1 от ГПК за приемане за
установено по отношение на ОБЩИНА ВАРНА, Булстат *********, с адрес -
гр.Варна, бул. „Осми приморски полк" № 43, че ищците са собственици на
РЕАЛНА ЧАСТ с площ 301 кв.м.. обозначена на препис от скица № 15-72074-
25.01.2024г„ издадена от СГКК- Варна - Приложение № 1 с червени
очертания, заключена между точки 1-2-А-Б-1 от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор **** по КККР на град Варна, одобрена със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна,
област Варна, ***, целият с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план: 5473004, и ****, въз основа на давностно
владение, осъществявано по време на брака им в СИО в периода 1983г. до
05.01.2024г.
В исковата молба се излагат твърдения, че с влязла в законна сила на
04.09.2020г. Заповед № Г- ПР - 94/18.08.2020г. на Кмета на район
„Аспарухово" на основание § 4к, ал.7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, въз основа на влязъл в
сила план на новообразуваните имоти на местност „***", землище Галата,
одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012г. и Заповед № РД-19-7706-
192/12.09.2019г. на Областния управител на област с административен център
гр. Варна, извършено плащане по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ, нотариален акт № 172, том XLIV, вх.рег.№ 17259/17.08.2012п, ищцата
Н. М. В., ЕГН ********** е придобила право на собственост при условията
на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ върху новообразуван имот, находящ
1
се в местност „***", землище Галата, община Варна - селищно образование по
§4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, с идентификационен № ****, кадастрален район
5401, с площ 600 кв.м., при граници: ****, начин на трайно ползване -
индивидуално застрояване. Тя била въведена във владение на имота по силата
Протокол № 25-БС/09.10.2020г. за въвод във владение на новообразуван имот,
м. „***", землище Галата и неразделна част - скица № 4/12.08.2020г., издадена
от район „Аспарухово"- община Варна.
Правото на собственост на Н. М. В. било установено с констативен
нотариален акт за собственост, вписан в АВ под № 172, том XLIV, дело №
9337, вх.рег.№ 17259/17.08.2012г„ по силата на който е призната за собственик
въз основа на завещание от баща й м.с.м, ЕГН **********, бивш жител на
град Варна, починал на 04.10.2007г., на следния недвижим имот, а именно на:
600 кв.м. ид.ч. от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № **** по плана на СО „***" целия с
площ от 877.92 кв.м., находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, СО
„***" ведно с построената в поземления имот сезонна постройка с площ от
20.00 кв.м., при граници на имота: имоти с номера -**** и път. Със саморъчно
завещание от 30.11.2006г. м.с.м завещал на дъщеря си Н. М. В. лозе от 700
кв.м. и вила от 35 кв.м., находящи се в гр. Варна, местност „***“, което било
обявено с протокол от 18.07.2012г.
Сочи се още, че с влезли в законна сила на 24.01.2014г. Решение №
4752/30.10.2013г., поправено с решение № 6107/27.12.2013г., постановени по
гр.д.№ 18503/2012г. по описа на Варненски районен съд е отменена Заповед №
РД-12-7706-313/19.10.2012г. на Областния управител на област с
административен център Варна, с която е одобрен ПНИ на селищно
образование по § 4, ал.2 от ПРЗ на ЗСПЗЗ, местност „***", землище кв. Галата,
община Варна, област Варна в частта относно вписване в регистъра на ПИ №
**** като собственост на м.с.м. Със Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019г. на
Областния управител на област с административен център гр. Варна бил
одобрен ПНИ на селищно образование по § 4, ал.2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, местност
„***", землище кв. Галата, община Варна, област Варна в частта относно
вписване в регистъра на ПИ № **** като собственост на ищцата Н. М. В.
съгласно констативен нотариален акт за собственост, вписан в АВ под № 172,
том XLIV, дело № 9337, вх.рег.№ 17259/17.08.2012г.
Правото на ползване за имота било предоставено на наследодателя
м.с.м на основание ПМС № 11/02.03.1982г. на Министерски съвет съгласно
Решение № 682-5-2 в Протокол № 40 от 22.11.1983г. на ИК на ОбНС - Варна, с
което се одобряват приложени списъци за утвърждаване по 11 ПМС на
раздадени земи в землището на селищна система - Варна - под № 237 му е
предоставено място с площ 0.7 дка в местност „Боровец", при граници: а.к,
н.т., път. За предоставеното право на ползване с горепосоченото решение е
издадено Удостоверение № 237/05.12.1983г. от ИК на ОНС - Варна
По силата на Разрешение за строеж № 186/25.11.1985г. на Районен НС
„Аспаруховски" - Варна, отдел „Архитектура и благоустройство" м.с.м
построил съобразно одобрените проекти на 20.11.1985г. сезонна постройка със
застроена площ 20 кв.м. в изискуемия срок - до 01.03.1991 г., поради което
2
ищците твърдят, че правото му на ползване се е трансформирало в право на
собственост върху предоставения имот чрез изкупуване на основание
параграф 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ по извършено плащане на 28.09.1994Г. въз
основа на Оценителен протокол от 01.09.1994г. на Комисия, назначена със
Заповед № 20 - 07.07.1994г. на Кметския наместник на Кметство „Галата" -
община Варна по молба вх.№ М-159/24.08.1994п от ползвател м.с.м за
придобиване на 600 кв.м. от имот пл.№ **** в м. „***", целият с площ от 900
кв.м.
Излагат се твърдения още, че процесната реална част е съставлявала
част от ПИ с пл.№ **** по кадастралния план на в.з. „Боровец-юг" -
разширение 1991г., с площ 878 кв.м., при съседи: имоти пл.№№
2487,2490,2491,2495, път, 2493,2492 и 2486, идентичен с имот пл.№ 401.****
по помощен кадастрален план /ПКП/ на м.„***", землище кв. Галата, община
Варна, област Варна, с площ 878 кв.м., при съседи: имоти пл.№№ ****.
Същият по КП попадал в терен по § 4 ЗСПЗЗ на с. о. „***", землището на кв.
Галата, гр. Варна, чийто околовръстен полигон е одобрен с Решение на ОбС
- Варна № 322-4/29.05.2000г. Преди колективизацията имотът бил
предназначен за земеделско ползване, какъвто характер е имал и към влизане
в сила на ЗСПЗЗ. За територията, в която попада имота били изработени и
приети помощен план и план на новообразуваните имоти на местността.В
разписните листи към помощен кадастрален план /ПКП/ на м.„***",
наследодателят на ищцата бил вписан като ползвател на имот пл. № ****.
Стар имот с пл.№ 38 по ПСИГ в Таблицата на обезщетенията към ПНИ с.о.
„***", в който попада; изцяло новообразувания ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ****, бил записан на неидентифициран собственик.. До
01.06.1996 г. за имота не са съставяни актове за държавна собственост, респ.
същите не са били предмет на отчуждаване и възстановяване по реда на
ЗВСВ0НИ по ЗТСУ, ЗПНМИ и др. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ по
отношение на имотите, подлежащи на реституция по ЗСПЗЗ /т. е., по
отношение на имоти, включени в обхвата начл. 10 ЗСПЗЗ/изтеклата до
21.11.1997г. придобивна давност не се зачита и започва да тече от деня на
влизането на тази разпоредба в сила, т. е. от 22.11.1997г. Сочат, че с решение
№ 3 от 24.02.2022 г. по к. д. № 16/2021 г. на Конституционния съд на
Република България (обн. ДВ, бр. 18/04.03.2022г.) са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46/2006г., поел. доп., ДВ, бр. 18/2020г.)
и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на Закона за
собствеността (обн., ДВ, бр. 7/2018г.).
Ищците обосновават становище си, че са придобили собствеността
върху реалната част от имота на оригинерно придобивно основание по чл. 77
ЗС - изтекла в тяхна полза придобивна давност чрез осъществяваното от тях
владение от 1983г. до момента на подаване на исковата молба. Давностното им
владение е осъществявано в СИО в периода 1983г. до 05.01.2024г., в т.ч. с
присъединяване на владението на наследодателя на ищцата м.с.м в периода
1983г. до смъртта му през 2007г. Сочат, че те и наследодателят им са
упражнявали необезпокоявана фактическата власт върху процесната реална
3
част, в продължение на предвидения в закона 10-годишен срок, съгласно чл. 79
от ЗС, като същата е осъществявана с намерението за придобиване на вещни
права върху имота съобразно дефиницията на чл. 68 от ЗС. Владението им е
било несъмнено, явно, непрекъснато с оглед правилото на чл.81 от ЗС и
спокойно, като твърдят, че фактическия състав на придобивната давност е
осъществен през месец октомври 2023 г., когато десетгодишния срок е
изтекъл, въз основа на което отправят искане за уважаване на исковите си
претенции.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ОБЩИНА
ВАРНА и е предявен насрещен иск с правно основание чл. 108 от ЗС за
предаване на владението на процесната реална част.
С депозирания отговор ответната страна оспорва ищците да са
манифестирали владението си пред нея. Имотът не бил данъчно деклариран и
дори и да се приемело, че владението е продължило в законоустановения срок,
то то не е било явно.
Сочи се, че за територията на м. „Боровец - север" има одобрен ПНИ,
съгласно заповед № РД-127706-313 от 19 октомври 2012 г. на Областния
управител на област с административен център Варна, като една част от
имотите по този план представляват земеделска земя, а останалата част
попадат в околовръстния полигон на селищно образувание по §4, ал. 2
ПЗРЗСПЗЗ. Съгласно регистър на подадените жалби срещу посочената
заповед, нямало данни същата да е обжалвана в частта за ПИ 3004 по ПНИ.
Реалната част с площ 301 кв.м. от ПИ с идентификатор **** по Кадастралната
карта, е част от 3004 (по ПНИ на м. "***"-с.о., одобрен, съгласно заповед №
РД-12-7706-313 от 19 октомври 2012 г. на Областния управител на област с
административен център Варна) кореспондира с част от имот с планоснимачен
номер **** (предходен КП) и част от имот с планоснимачен номер 38 (стари
граници съгл. Помощния КП към ПНИ). Съгласно регистъра на имоти към
ПНИ на м. „***" - с.о., ПИ 3004 с площ 1050 кв.м бил записан на
Неидентифициран собственик. По КП на терен в местността „Галата" ,
актуализиран през 1996 г./ местност „***"/ ПИ **** е с площ 878 кв.м. и бил
записан на м.с.м. КП от 1983 г. на терен записан като „южно от местността
„Галата" , актуализиран през 1996 г./ съответстващ на местност „***"/ ПИ
1260**** е с посочена площ 700 кв.м. и бил записан на м.с.м - като ползвател
- У-ние 237/1983 г.
Ответникът твърди още, че със Заповед №РД-19-7706-192 от 12
септември 2019 г, на Областния управител на област Варна, за новообразуван
имот № 5401.**** с площ 600 кв. м в регистъра се заличава м.с.м без вписан
документ за собственост и като собственик се вписва Н. М. В. с н. а. , вписан в
Службата по вписванията - Варна. Издадена е Заповед № ГПР-94/18.08.2020 г.
на Кмета на район „Аспарухово", общ. Варна и Н. М. В. е въведена във
владение на имота, съгласно Протокол за въвод във владение № 25-
БС/09.10.2020 г.
Сочи, че съгласно ПКП към ПНИ на м. „***" и Таблицата за
изчисление на дължимото обезщетение на собствениците към ПНИ, за имот
4
№38 (стари имотни граници) бил записан Неидентифициран собственик. След
изменението на ЗСПЗЗ през 1999г. индивидуализацията на земеделските земи
в територии по §4 ПЗР ЗСПЗЗ се извършвала с плана на новообразуваните
имоти, т.е. само ако този план е одобрен и е влязъл в сила е възможно
обособяването на съответните самостоятелни обекти, съответно
придобиването им, по който и да е от предвидените в закона способи -
реституция по ЗСПЗЗ, давност и пр., като в този смисъл се позовава на
Решение № 194/08.12.2017 г. по гр.д. № 1016/2017 г. на ВКС Към момента на
влизане в сила на ПНИ се определя също така дали имотът подлежи на
възстановяване. Твърди, че не може да започне да тече придобивна давност по
отношение на този имот до надлежното му индивидуализиране с влезлия в
сила ПНИ, следователно не може да бъде придобит по давност изцяло или
отчасти процесния имот с идентификатор **** преди влизане в сила на ПНИ,
в случая 2012г. Именно поради това докато не бъде индивидуализиран
възстановения имот с ПНИ, лицата, които го владеят, не могат да се позовават
на давностно владение спрямо бившите собственици, респ. Общината.
Позовавайки се на нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ сочи, че
общинска собственост представляват земеделски земи, които са подлежали на
възстановяване, но не са заявени в предвидените от закона срокове и не са
изкупени от ползватели по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Имотът е бил земеделска
територия преди колективизацията, като не е проведена процедура по
реституция по §4а от ПЗР на ЗСПЗЗ.Така съгласно чл. 6, ал.2 ЗС в
първоначалната му редакция (ДВ, бр. 92/1951 г.), държавата става собственик
на имотите, които придобива по силата на законите, а така също и на имотите,
които нямат друг собственик.С чл. 2, ал. 2, т. 5 от ЗОбС, в редакцията на ДВ,
бр. 44/1996 год., общинска собственост стават и "недвижимите имоти на
територията на общината, чийто собственик не може да бъде установен". Въз
основа на всичко гореизложено обосновава становище, че върху имот - частна
общинска собственост - не може да се придобие чрез десетгодишно давностно
владение от трето лице, тъй като течението на давностния срок може да
започне на 01.06.1996 г./ а в конкретният случай 2012 -та година/, но е спряно в
последния ден от срока - 31.05.2006 г. с § 1 от ДР на ЗДЗС за определен период
от време, който е удължен впоследствие до 31.12.2022 г.Тоест, предвиденият в
член 79, алинея 1 от ЗС десетгодишен давностен срок не е изтекъл за ищците и
съответно липсва и втората предпоставката за транформиране на владението
собственост, поради което моли за отхвърляне на исковете им.
В съответствие с изявленията на ищците и твърдението на Община
Варна, че е собственик на процесната реална част, а ищците са я завладяли и я
ползват без правно основание предявява насрещни искове по чл. 108 от ЗС за
приемане за установено, че е собственик спрямо и осъждането на Н. М. В.,
ЕГН ********** и Р. Ч. В., ЕГН ********** да предадат владението на
РЕАЛНА ЧАСТ с площ 301 кв.м., обозначена на препис от скица № 15-
7207425.01.2024г., издадена от СГКК- Варна - Приложение № 1 с червени
очертания, заключена между точки 1-2-А-Б-1 от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор **** по КККР на град Варна, одобрена със Заповед № РД-18-
73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в град Варна, община Варна,
5
област Варна, ***, целият с площ от 1050 кв.м., с трайно предназначение на
територията - урбанизирана, начин на трайно ползване - ниско застрояване (до
10м), номер по предходен план: 5473004, и ****, въз основа на давностно
владение, осъществявано по време на брака им в СИО в периода 1983г. до
05.01.2024г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на насрещните искове, с
който същите се оспорват като неоснователни по изложените в
първоначалната искова молба основания.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
По силата на Решение № 682-5-2 от 22.11.1983 г., прието с Протокол №
40 на Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – Варна, на м.с.м е
предоставено право на ползване на място с площ 0,7 дка в местност „Боровец“
на основание ПМС № 11/02.03.1982 г. Границите на имота са отбелязани като
съседни имоти на а.к, Недялко Тодоров и път.
От Удостоверение № 237/05.12.1983 г. се установява, че на м.с.м е
предоставено право на ползване на земя с площ 0,7 дка в местност „Боровец“,
землище Галата, въз основа на Решение № 682-5-2 от 22.11.1983 г., издадено
от Изпълнителния комитет на Общинския народен съвет – Варна.
Удостоверението потвърждава правото на ползване на имота, без да се
уточнява предназначението му, но в контекста на местността „Боровец“ се
предполага земеделска употреба.
Видно от Кадастрален план от 1983 г. е, че за ползвател на имот №
1260****, разположен в местност „Боровец север“, землище Галата, с площ
700 кв.м., е записан на м.с.м, по силата на Удостоверение № 237/1983 г.
Планът удостоверява, че имотът е част от територия, предназначена за
земеделска дейност, като границите му са съобразени с тези на съседните
имоти, без да са посочени конкретни идентификатори на съседите.
От Разрешение за строеж № 186/25.11.1985 г. е видно, че на м.с.м е
разрешено строителство на сезонна постройка със застроена площ 20 кв.м. в
имот № **** в местност „Боровец север“, съгласно одобрени проекти от
20.11.1985 г. Строежът е завършен в изискуемия срок до 01.03.1991 г., като
постройката е предназначена за временна употреба, свързана с ползването на
имота, вероятно за съхранение на земеделски инстР.ти или за сезонно
обитаване.
От Оценителен протокол от 01.09.1994 г. се установява, че комисия,
назначена със Заповед № 20/07.07.1994 г. на кметския наместник на кметство
„Галата“, е оценила имот с площ 600 кв.м. в местност „Боровец север“, пл. №
****, по молба на м.с.м. Оценката е извършена с цел трансформиране на
правото на ползване в право на собственост чрез изкупуване по § 4а от ПЗР на
ЗСПЗЗ, като плащането е извършено на 28.09.1994 г. В протокола е
отбелязано, че имотът е с площ 900 кв.м.
Видно от представения Кадастрален план от 1996 г. е, че имот № **** с
6
площ 878 кв.м. в местност „Боровец север“ е записан на м.с.м като ползвател.
Планът удостоверява ползването на имота преди неговата индивидуализация
по плана на новообразуваните имоти (ПНИ), като границите му са отбелязани
към имоти №№ 2487, 2490, 2491, 2495, път, 2493, 2492 и 2486.
От Решение на Общински съвет – Варна № 322-4/29.05.2000 г. се
установява, че е одобрен околовръстен полигон на територията на местност
„Боровец север“, землище Галата, като част от селищно образувание по § 4,
ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. С визираното решение се променя статута на имотите в
района, включително имот № ****, от земеделска земя към урбанизирана
територия, предназначена за индивидуално застрояване, което улеснява
последващото придобиване на собственост.
От приложеното саморъчно завещание от 30.11.2006 г. се установява, че
м.с.м, ЕГН **********, е завещал на дъщеря си Н. М. В. лозе с площ 700 кв.м.
и вила с площ 35 кв.м., намиращи се в местност „Боровец север“, гр. Варна.
Завещанието е написано на ръка с син химикал, датирано и подписано, и е
обявено с протокол от 18.07.2012 г. от нотариус Орлин Стефанов,
удостоверявайки прехвърлянето на имота на Н. М. В. след смъртта на баща й
на 04.10.2007 г.
Видно от Заповед № РД-18-7203/06.06.2009 г., изменена със Заповед №
КД-14-03-1897/23.07.2013 г. е, че е одобрен кадастрален регистър на имотите в
местност „Боровец север“, землище Галата, Община Варна. Заповедта,
издадена от Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография
и кадастър (АГКК) и впоследствие изменена от Изпълнителя на Геодезия,
картография и кадастър – Варна, удостоверява създаването на кадастрална
карта и кадастрални регистри (КККР) за района, включващи поземлен имот с
идентификатор ****. Тази заповед потвърждава, че имотът с идентификатор
**** е част от урегулираната територия на селищно образувание „Боровец
север“, като в регистъра е отбелязан като собственост на неидентифициран
собственик.
От протокол за обявяване на завещание от 18.07.2012 г. е видно, че
нотариус Орлин Стефанов е обявил саморъчно завещание на м.с.м,
съхранявано от Н. М. В.. Завещанието удостоверява прехвърлянето на лозе с
площ 700 кв.м. и вила с площ 35 кв.м. в местност „Боровец север“ на Н. М. В.,
като е написано на ръка с син химикал, датирано и подписано, и е обявено
след смъртта на м.с.м на 04.10.2007 г.
По силата на Нотариален акт № 172/17.08.2012 г. Н. М. В., ЕГН
**********, е призната за собственик на 600 кв.м. идеални части от поземлен
имот № **** по плана на СО „Боровец север“, с обща площ 877,92 кв.м.,
заедно със сезонна постройка с площ 20 кв.м. Имотът е придобит чрез
завещание от баща й м.с.м, починал на 04.10.2007 г. Границите на имота са
имоти с номера **** и път. Данъчната оценка на идеалните части от земята е
13 488,00 лв., а на постройката – 6 835,70 лв., общо 20 323,70 лв. Актът е
вписан в Служба по вписванията – Варна под № 172, том XLIV, дело № 9337,
вх. рег. № 17259/17.08.2012 г.
От Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. се установява, че
7
Областният управител на Област Варна е одобрил план на новообразуваните
имоти в местност „Боровец север“. В този план имот № **** е вписан като
собственост на м.с.м с площ 878 кв.м. Заповедта е отменена в частта за имот
№ **** с Решение № 4752/30.10.2013 г., което е влязло в сила на 24.01.2014 г.,
поради установяване, че собствеността следва да бъде вписана на Н. М. В..
По силата на Решение № 4752/30.10.2013 г., поправено с Решение №
6107/27.12.2013 г., постановени по гр.д. № 18503/2012 г. на Варненски
районен съд, Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г. на Областния управител
на Област Варна е отменена в частта, отнасяща се до вписването на имот №
**** като собственост на м.с.м. Решенията, влезли в сила на 24.01.2014 г.,
потвърждават, че собствеността на имота следва да бъде призната на Н. М. В.
въз основа на Нотариален акт № 172/17.08.2012 г.
От Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019 г. се установява, че
Областният управител на Област Варна е одобрил план на новообразуваните
имоти в местност „Боровец север“. В този план имот № **** с площ 600 кв.м.
е вписан като собственост на Н. М. В. въз основа на Нотариален акт №
172/17.08.2012 г., като е заличен предишният вписан собственик м.с.м без
документ за собственост.
По силата на Заповед № Г-ПР-94/18.08.2020 г. се установява, че на
основание § 4к, ал. 7 от ПЗР на ЗСПЗЗ, влязъл в сила план на
новообразуваните имоти в местност „Боровец север“, одобрен със Заповед №
РД-12-7706-313/19.10.2012 г. и Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019 г., както
и извършено плащане по реда на § 4а, ал. 1 и § 4з, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, Н.
М. В. е придобила право на собственост върху новообразуван имот с
идентификационен № ****, кадастрален район 5401, с площ 600 кв.м.
Заповедта, издадена от Кмета на район „Аспарухово“, е влязла в законна сила
на 04.09.2020 г. и удостоверява, че имотът е с начин на трайно ползване
„индивидуално застрояване“, с граници към имоти с идентификатори 2492,
3004, 2491, 2495, 2493 и 9511 (път).
Видно от Протокол № 25-БС/09.10.2020 г. е, че на 09.10.2020 г. Н. М. В. е
въведена във владение на новообразуван поземлен имот с идентификационен
№ ****, с площ 600 кв.м., в местност „Боровец север“, землище Галата.
Протоколът е съставен на основание влязъл в сила план на новообразуваните
имоти, одобрен със Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019 г., Заповед № Г-ПР-
94/18.08.2020 г., Нотариален акт № 172/17.08.2012 г. и Скица № 4/12.08.2020 г.
Граничните точки на имота са обозначени с дървени колове, трасирани от
правоспособно лице.
От Таблица за разпределение на кадастралните единици от стария план
между ползвателите по новия план се установява, че поземлен имот с
идентификатор ****, с площ 1050 кв.м., попада в част от имот № 38 по
старите имотни граници, записан на неидентифициран собственик. Таблицата
уточнява съответствията между старите и новите кадастрални единици в
местност „Боровец север“, като имот № 38 по стария план е разпределен
между няколко нови имота, включително ****, 10135.5401.1004 и
10135.5401.2601. За имот **** е отбелязано, че няма установен собственик,
8
което съответства на регистъра на имотите по ПНИ. Таблицата включва и
други имоти, като например имот № 2478, 2482, 2483 и 2484, записани на Р.
Минев Виков с площ 564 кв.м. всеки, както и имот № 2477, записан на Илия
Петков Димитров, Цвета Петкова Димитрова и други, което потвърждава
разпределението на съседните имоти в района на процесния имот.
От свидетелските показания на х.и.и., кредитирани като
непосредствени, непротиворечиви и добросъвестно поднесени пред съда, се
установява, че свидетеля се знае имота на Н. М. В. и Р. Ч. В. в местност
„Боровец север“, землище Галата, още от 1971 г., когато той е бил предоставен
на м.с.м. Той описва парцела като ограден с дървени колове и телена мрежа, с
плодни дръвчета, включително череши, ябълки, круши и кайсии, и лозе от
сорта „Добруджанско“, което не изисква пръскане. Милю Стоянов е
обработвал имота до смъртта си през 2007 г., като свидетелят отбелязва, че той
е бил в добро здраве до около 1997 г., когато започнал да отслабва. След 2007
г. Н. и Р. са поели обработката на имота, като Р. е извършил укрепване на
основите на постройката и е изградил подпорна стена от бетон към съседния
имот на Иван около 2010 г., за да предотврати срутване на терена, който е
воднист. Стената е изградена от улицата до средата на имота, като част от нея
достига до оградата на съседа. Свидетелят е помагал при издирането на
колове, когато някои от тях са били изместени, като е използвал бургия за
пробиване на нови дупки и изправяне на коловете. Той потвърждава, че
границите на имота не са променяни от 1971 г. и съответстват на тези,
отбелязани в скица № 4, с идентификатор 10135.5401.****, граничещ с път от
южната страна и имота на Николай от източната страна. Н. и Р. посещават
имота редовно, като Р. често идва след работа от Аспарухово, а свидетелят не
е чувал за други претенции за собственост върху имота. Свидетелят отбелязва,
че неговият собствен имот е с площ 600 кв.м. след прехвърляне на части на
брат му и сестра му, и че минава покрай имота на Н., използвайки пътя с
идентификатор 10135.5401.9511, за да стигне до гората с добитъка си, което
правел до 2017 г.
От свидетелските показания на к.з.к, също ценени като непосредствени,
непротиворечиви и добросъвестно поднесени пред съда, се установява
познава имота на Н. и Р. В.и в местност „Боровец север“ от 1993 г., когато
започнал да работи с Р. в СОУ „Л. Каравелов“. Той описва имота като дълъг и
тесен, с дължина около 90–100 метра и ширина около 10 метра, с малка
къщичка в началото, градина с цветя, овощна градина с череши, круши,
ябълки и кайсии, и лозе в дълбочина. Къщичката е от тухли, с керемиден
покрив, външна стълба към втория етаж, където има складови помещения, и е
разположена в предната част на имота, близо до пътя. Свидетелят заявява, че
м.с.м е обработвал имота до 1997 г., когато здравето му започнало да се
влошава, а след смъртта му през 2007 г. Р. е поел обработката. Около 2010 г. Р.
е изградил бетонна подпорна стена до оградата на съседа Иван, за да укрепи
терена, като стената е изградена от улицата до средата на имота и е свързана с
оградата от бетонни колове и телена мрежа. Свидетелят е помагал при
обработката на лозето, пръскането и ремонта на постройката, включително
смяна на керемиди, циментиране на входа и измазване на вътрешните стени.
9
Той отбелязва, че е посещавал имота често, между 5 и 15 пъти годишно,
особено в периода от септември до май, когато е помагал с пръскането и
рязането на лозето, като през 2009 г. е пребивавал по-дълго в Галата. Имотът
бил редовно обработван, а границите му не са променяни, като съответстват
на скица № 4. Той не е чувал за други претенции за собственост върху имота.
Свидетелят допълва, че неговият собствен имот, с номер 795, е бил
собственост на дядо му, а след разделяне през 2004 г. баща му го е продал.
От кредитираното като обективно и компетентно дадено заключение на
съдебно-техническата експертиза се установява, че а територията на селищно
образувание „Боровец север“ са действали кадастрални планове в
хронологичен ред: План на старите имотни граници (ПСИГ) от септември
1997 г., Кадастрален план (КП) от 1979 г., КП от 1983 г., КП от 1996 г.,
Помощен кадастрален план (ПКП) от декември 1997 г., План на
новообразуваните имоти (ПНИ) от 2012 г., Кадастрална карта и кадастрални
регистри (КККР) начален от 2008 г. и КККР сегашен от 24.05.2025 г. ПСИГ от
септември 1997 г., изработен от „Геодезия“ ЕАД, Пловдив, клон Варна, въз
основа на аерофотоснимки от 1942 г. и анкети, е приет с протокол от
18.09.1997 г. на комисия, назначена със заповед от 15.09.1997 г. на
председателя на Позивната комисия – Варна. В него стар имот № 10135.100.38
с площ 11215 кв.м. е записан на неидентифициран собственик, с
предназначение „земеделска територия“ и начин на ползване „за друг
общински обект/комплекс“, с граници към имоти 100.35, 100.37, 100.603
(път), 100.39 и 100.34. Комбинираната скица № 1 с резидав цвят показва, че
имоти 10135.5401.**** (600 кв.м.), **** (1050 кв.м.) и процесната реална част
(301 кв.м.) се намират изцяло в границите на този стар имот. КП от 1979 г.,
изработен в мащаб 1:500 в КС-1950 и приет с протокол № 8231-К/12.03.1979 г.
на „Геопланпроект“, актуализиран през декември 1989 г. без промени в
обследваната зона, отразява имот № **** с площ 878 кв.м., записан на м.с.м
без основание, с предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ (по
протокол № 16/22.09.1973 г. на ИК на ОНС – Варна) и начин на ползване „лозе
и овощна градина“, с граници към път и имоти 2495, 2491, 2490, 2487, 2486,
2492 и 2493, както и имот № 2487 с площ 1243 кв.м., записан на а.к а. с
предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване
„лозе“, с граници към имоти ****, 2490, 2489, 2488, път и 2486.
Комбинираната скица № 2 с кафяв цвят показва, че имот 10135.5401.**** (600
кв.м.) се ситуира върху западна част (600 кв.м.) от имот № ****, имот ****
(1050 кв.м.) обхваща части от имоти № **** (278 кв.м.), № 2487 (643 кв.м.) и
№ 2489 (129 кв.м.), а процесната реална част (301 кв.м.) се намира върху
източна част (278 кв.м.) от имот № **** и западна част (23 кв.м.) от имот №
2487.
Установява се още, че КП от 1983 г., изработен в мащаб 1:2000 в КС-
1950, е неодобрен, без данни за конкретна заповед. В него имот № 1260 с площ
888 кв.м. е записан на м.с.м без основание, с предназначение „зона за здравни
и курортни нужди“ (по протокол № 16/22.09.1973 г.) и начин на ползване „лозе
и овощна градина“, с граници към път и имоти 1261, 1261А, 1262, 1257, 1258
и 1259, докато имот № 1262 с площ 1245 кв.м. е записан на а.к а. с
10
предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване
„лозе и овощна градина“, с граници към имоти 1260, 1261А, път и 1257.
Комбинираната скица № 3 със сив цвят показва, че имот 10135.5401.**** (600
кв.м.) се ситуира върху западна част от имот № 1260, имот **** (1050 кв.м.)
обхваща западна част от имот № 1262 и средна част от имот № 1261А, а
процесната реална част (301 кв.м.) се намира върху източна част (278 кв.м.) от
имот № 1260 и западна част (23 кв.м.) от имот № 1262. По силата на
експертизата е отбелязано, че КП от 1996 г., изработен в мащаб 1:1000 в КС-
1950, е одобрен със Заповед № Р-115/29.04.1996 г. на кмета на Община Варна,
като цифровия му вид е приет с протокол от 27.11.1996 г. от комисия с
представители на Община Варна и изпълнителя инж. Дилков. В него имот №
**** с площ 878 кв.м. е записан на м.с.м без основание, с предназначение
„зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване „лозе и овощна
градина“, с граници към път и имоти 2495, 2491, 2490, 2487, 2486, 2492 и
2493, докато имот № 2487 с площ 1243 кв.м. е записан на а.к а. с
предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване
„лозе“, с граници към имоти ****, 2490, 2489, 2488, път и 2486.
Комбинираната скица № 4 със зелен цвят показва, че имот 10135.5401.****
(600 кв.м.) се ситуира върху западна част (600 кв.м.) от имот № ****, имот
**** (1050 кв.м.) обхваща източна част (278 кв.м.) от имот № ****, част (643
кв.м.) от имот № 2487 и част (129 кв.м.) от имот № 2489, а процесната реална
част (301 кв.м.) се намира върху източна част (278 кв.м.) от имот № **** и
западна част (23 кв.м.) от имот № 2487.
Видно е, че ПКП от декември 1997 г., изработен в мащаб 1:1000 в КС-
1950 и одобрен с Решение № 5/02.12.1997 г. на Позивната комисия – Варна,
отразява имот № **** с площ 878 кв.м., записан на м.с.м без основание, с
предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване
„лозе и овощна градина“, с граници към път и имоти 2495, 2491, 2490, 2487,
2486, 2492 и 2493, и имот № 2487 с площ 1243 кв.м., записан на а.к а. с
предназначение „зона за здравни и курортни нужди“ и начин на ползване
„лозе“, с граници към имоти ****, 2490, 2489, 2488, път и 2486.
Комбинираната скица № 5 със син цвят показва, че имот 10135.5401.**** (600
кв.м.) се ситуира върху западна част (600 кв.м.) от имот № ****, имот ****
(1050 кв.м.) обхваща части от имоти № **** (278 кв.м.), № 2487 (643 кв.м.) и
№ 2489 (129 кв.м.), а процесната реална част (301 кв.м.) се намира върху
източна част (278 кв.м.) от имот № **** и западна част (23 кв.м.) от имот №
2487. От се установява, че ПНИ от 2012 г., изработен в мащаб 1:1000 в КС-
1970 и одобрен със Заповед № РД-12-7706-313/19.10.2012 г., изменен със
Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019 г. относно собственика на имот № ****,
отразява новообразуван имот № 401.**** с площ 878 кв.м., първоначално
записан на м.с.м, а впоследствие на Н. М. В., с предназначение „урбанизирана
територия“ и начин на ползване „ниско застрояване“, с граници към имоти
9511 (път), 2495, 2491, 3004, 2492 и 2493, и имот № 401.3004 с площ 1050
кв.м., записан на неустановен собственик, с предназначение „урбанизирана
територия“ и начин на ползване „ниско застрояване“, с граници към имоти
****, 2491, 2490, 2489, 9511 (път), 2488, 2487, 2486 и 2492. Комбинираната
11
скица № 6 с червен цвят показва, че имот 10135.5401.**** (600 кв.м.) е
идентичен по граници и площ с имот № 401.****, имот **** (1050 кв.м.) е
идентичен с имот № 401.3004, а процесната реална част (301 кв.м.) се ситуира
изцяло в западната част на имот № 3004.
Установено е още, че КККР начален от 2008 г., изработен в мащаб 1:1000
в КС-1970 и одобрен със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. (обн. ДВ, бр.
64/18.07.2008 г.), с изменение със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г.,
отразява имот № 5401.**** с площ 878 кв.м., записан на м.с.м без основание, с
предназначение „урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско
застрояване“, с граници към имоти 9511 (път), 2495, 2491, 3004, 2492 и 2493, и
имот № 5401.3004 с площ 1050 кв.м., записан на неустановен собственик, с
предназначение „урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско
застрояване“, с граници към имоти ****, 2491, 2490, 2489, 9511 (път), 2488,
2487, 2486 и 2492. Комбинираната скица № 7 с черен цвят показва, че имот
10135.5401.**** (600 кв.м.) е идентичен с имот № 5401.****, имот **** (1050
кв.м.) е идентичен с имот № 5401.3004, а процесната реална част (301 кв.м.) се
ситуира изцяло в западната част на имот № 3004. Видно е, че КККР сегашен
от 24.05.2025 г., изработен в мащаб 1:1000 в КС-2005, одобрен със Заповед №
РД-18-73/23.06.2008 г. и изменен със Заповед № КД-14-03-1897/23.07.2013 г.,
отразява имот № 5401.**** с площ 600 кв.м., първоначално записан на м.с.м, а
впоследствие на Н. М. В. (по Заповед № РД-19-7706-192/12.09.2019 г.), с
предназначение „урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско
застрояване“, с граници към имоти 9511 (път), 2495, 2491, 3004, 3506, 2492 и
2493, и имот № 5401.3004 с площ 1050 кв.м., записан на Община Варна (по
Акт за общинска собственост № 6/18.12.2024 г.), с предназначение
„урбанизирана територия“ и начин на ползване „ниско застрояване“, с
граници към имоти ****, 2491, 2490, 2489, 9511 (път), 2488, 2487, 3507, 3506 и
2492. Комбинираната скица № 8 с лилав цвят показва, че процесната реална
част (301 кв.м.) се ситуира изцяло в западната част на имот № 3004.
Видно е, че „Боровец север“ няма изработен и одобрен регулационен
план (ПУП-ПУР) за улици и поземлени имоти за публична собственост, нито
предходен ПУП за имот ****, влязъл в сила. Проект за регулационен план от
1989 г. за вилна зона не е одобрен, и територията не е придобила статут на
вилна зона. Липсват данни за прилагане на ПНИ за имот № 401.3004,
включително оценка на подобрения, трасиране или въвод във владение от
Общината, което предполага, че ПНИ от 2012 г. не е приложен за този имот и
той не съществува фактически на терен с посочените граници и площ.
Специфични правила и нормативи за устройство и застрояване (СПНУЗТВ) от
1999 г., одобрени със Заповед № РД-02-14-1734/21.09.1999 г. на МРРБ,
определят територията като неурегулирана вилна зона „ОВ“, включена в
строителните граници на гр. Варна. Общият устройствен план (ОУП) за
Община Варна, одобрен със Заповеди № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. и № РД-
02-14-2200/03.09.2012 г. на МРРБ (обн. ДВ, бр. 70/14.09.2012 г.), е в сила за
„Боровец север“, кв. Галата. За селищното образувание е въведена
устройствена зона „Ж.м2“ (жилищна зона с ниско застрояване), с параметри:
плътност до 20%, интензивност до 0,60, озеленяване минимум 70%, височина
12
до корниза 7 м, свободен начин на застрояване.
Вещото лице изразява становище, че процесната реална част (301 кв.м.)
не отговаря на изискванията за минимални размери по чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ
за ниско жилищно застрояване в курортни зони (минимално лице 16 м, площ
500 кв.м.). Според чл. 19, ал. 3 и 4 от ЗУТ, размерите могат да бъдат намалени
с 1/5 (лице до 12,80 м, площ до 400 кв.м.) при определени условия, но
техническите характеристики на реалната част, според комбинираната скица
№ 8, са: липса на лице към път/улица, площ 301 кв.м., средна ширина 9,96 м,
средна дължина 30,20 м, което не отговаря на минималните изисквания. По
силата на чл. 201, ал. 1 и 2 от ЗУТ, при съдебна делба е необходимо становище
от общинската администрация за поделяемост, а урегулираните имоти са
неподеляеми, ако разделянето нарушава законовите изисквания за размери
или разположение на съществуващи сгради.
При изслушването си в съдебно заседание експертът потвърждава, че
при изследване на имот 10135.5401.**** е установена разлика в площта от
приблизително 23 кв.м. спрямо предходни планове, което надвишава
допустимото отклонение от 6 кв.м. за разстояние от 10 метра. Измереното
отклонение е около 2,5 метра, което води до площ от приблизително 25 кв.м.,
или около 17 кв.м. над допустимото, тъй като допустимото отклонение за 10
метра е 60 см., което би довело до максимална разлика от 6 кв.м. Вещото лице
отбелязва, че в Оценителния протокол от 01.09.1994 г., отнасящ се до имота на
Н. М. В., е посочена площ от 900 кв.м., което вероятно включва процесната
реална част от 23 кв.м. Тази разлика е отразена в оградата на имота, намираща
се на източната му страна, която е била налична още по време на изготвянето
на протокола през 1994 г., което предполага, че процесната реална част е била
включена в ползването на имота. Вещото лице пояснява, че разликата в
площта не е резултат от грешка при измерване на плановете, а от
несъответствие в материализираните граници, което е установено чрез
сравнение с планове от 1973 или 1977 г. и потвърдено при огледа на място.
Разликата в площта от 23 кв.м. при имот 10135.5401.**** е недопустима, тъй
като надвишава допустимото отклонение от 60 см. за разстояние от 10 метра,
което би довело до максимална допустима разлика от 6 кв.м., докато
измереното отклонение от 2,5 метра води до около 25 кв.м. Оградата на
процесната реална част не е нова, а съответства на границите, установени в
кадастралния план от 1997 г., без да е променяна. Вещото лице потвърждава,
че планът за новообразуваните имоти (ПНИ) за имот **** не е приложен, а
северната, южната и Г-образната част на имота нямат самостоятелни огради.
Границите на имот ****, включително тези към имоти 10135.5401.2491 и
10135.5401.2492, са материализирани на терен чрез физически белези като
огради и колове и съответстват на границите на съседните имоти, като част от
тях са част от оградите на съседните имоти. Вещото лице отбелязва, че имот
**** отговаря на изискванията на чл. 28 от Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ
по отношение на размерите (1050 кв.м.) и достъпа до улица (път с
идентификатор 10135.5401.9511), но процесната реална част с площ 301 кв.м.
не съществува самостоятелно в кадастралните планове, а е част от имот ****.
В реалната част няма постройки, а тя е заета изцяло от лозови насаждения,
13
които започват от предната част на имота, близо до пътя, и продължават в
дълбочина, образувайки част от общо лозе, култивирано от ищците. Лозето е
поддържано, с редове лози, които следват естествения наклон на терена, и е
свързано с ползването на имота от ищците, като обхваща както процесната
реална част, така и по-голямата част от имот ****. Вещото лице пояснява, че
ако имотът трябва да бъде разделен на две части по 300 кв.м., това би било
допустимо само при наличие на действащ ПУП-ПРЗ, но настоящият план не
предвижда такова разделяне, тъй като имотът е урегулиран като единен.
След преценка на събраните по делото доказателства и въз основа
на твърденията и възраженията на страните, съдът приема за установено
следното от правна страна:
Предявените активно субективно съединение положителни искове за
собственост намират правното си основание в разпоредбата на чл. 124, ал. 1 от
ГПК, вр чл. 79, ал. 1 от ЗС, която налага в доказателствена тежест на ищците
да докажат в условията на пълно и главно доказване изложените в исковата
молба твърдения, че е упражняват фактическата власт върху процесния
недвижим имот постоянно, непрекъснато, несъмнено, явно и спокойно в
заявения с исковата молба период, като нейни собственици. Всеки от ищците
следва да докаже още, че владението е осъществявано срещу конкретен
правен субект, легитимиращ се като собственик на терена, по отношение на
когото демонстрирано, че фактическата власт се упражнявана с намерение за
своене.
С оглед нормативно установените забрани и мораториум по § 1 от ЗИД
на ЗС за придобиване по давност на вещи, представляващи държавна или
общинска собственост, следва да бъде установено, че владението е срещу
конкретен субект, легитимиращ се като собственик на терена, по отношение
на когото фактическата власт е упражнявана с намерение за своене.
С Конституцията от 1947 г. е установено единството на фонда на
държавната собственост. Режимът на държавната социалистическата
собственост - кооперативна и държавна, след това е доразвит в Закона за
собствеността (Изв., бр. 92/1951 г. в сила от 17.12.1951 г.). В Конституцията от
1971 г. не е извършена промяна в предишния режим на държавната
собственост, но е налице систематизация и детайлизиране; изрично е записано
и, че държавната собственост съставлява единен фонд. Държавните, а
впоследствие и общински земи, трайното са предназначени за обслужване на
обществения и държавния интерес, което изключва възможността върху тях
да се установят собственически права в полза на частни лица, кооперации или
на обществени организации. Поради това, отчуждаването им полза на частни
лица, кооперации и организации е изключено. Когато държавата преотстъпва
някои от земите, държавна собственост за задоволяване на определени нужди
на обществените организации, кооперации или на частни лица, правото на
държавната собственост върху тези земи се запазва. Уредената впоследствие с
разпоредбата на чл. 86 от ЗС забрана, се явявала пречка за придобиването на
процесния имот по давност, а отделно от това мораториумът, предвиден с § 1
ДР на ЗД на ЗС, спирал и не допускал теченето на давносния срок за
14
придобиване на имоти частна държавна или общинска собственост.
Действително след влизане в сила на 08.04.2022 г. на Решение №
3/24.02.2022 г. по конст. дело № 16/2021 г., с което са обявени за
противоконституционни разпоредбите на § 1, ал. 1 от Закона за допълнение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 46 от 2006 г., посл. доп., ДВ, бр. 18 от
2020 г.) и на § 2 от Заключителните разпоредби на Закона за изменение на
Закона за собствеността (обн., ДВ, бр. 7 от 2018 г.), е отпаднал занапред
мораториума за придобиване на имоти, притежавани в режим на частна
общинска и държавна собственост, поради което възможността за
придобиване на реалната част на първо място е предпоставена от отричане на
заявеното от ответника оригинерно придобивно основание по чл. 25, ал. 1 от
ЗСПЗЗ.
Съгласно цитираната разпоредба на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ земеделските
имоти, които не принадлежат на държавата, гражданите или юридически лица
са общинска собственост. Съобразно трайната съдебна практика, която съдът
изцяло споделя, в приложното поле на соченото придобивно основание се
включват само земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не
са заявени в предвидените в закона срокове, респ. не са изкупени от
ползватели по смисъла на пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ.
Основната реституционна норма на ЗСПЗЗ - чл. 10, ал. 1, определя като
субекти на правото на възстановяване на собствеността собствениците на
земеделски земи към момента на включването им в ТКЗС, съответно към
обобществяването на земята в различните му проявни форми. В приложното
поле на тази норма се включват само онези земеделски земи, които са
подлежали на възстановяване /земи по член 10 от ЗСПЗЗ/, но не са заявени за
реституция в предвидените срокове, както и земи, които не са изкупени от
ползватели по реда и при условията на § 4а и § 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Придобиването правото на собственост върху земите по чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ
от общината става по силата на закона, следователно общината следва да
установи, че процесният имот има земеделски характер, не е реституиран,
изкупен от ползватели по някои от предвидените по §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ
способи, както и че не е държавен.
Служебно задължение за общинските служби по земеделие и гори е да
установят земеделските земи от държавният и общинският поземлен фонд.
При наличието на законовите изисквания и съгласно чл. 45, ал/ 2 от ППЗСПЗЗ
те вземат решение за възстановяване правото на собственост на общините в
съществуващи или възстановими стари реални граници или с план за
земеразделяне. Всички останали земеделски земи, които не принадлежат на
граждани, юридически лица и държавата, са общинска собственост по силата
на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.
С Общият устройствен план (ОУП) за Община Варна, одобрен със
Заповеди № РД-02-14-2197/03.09.2012 г. и № РД-02-14-2200/03.09.2012 г. на
МРРБ (обн. ДВ, бр. 70/14.09.2012 г.) е въведена устройствена зона е в сила за
„Боровец север“, кв. Галата. Впоследствие с Решение на Общински съвет –
Варна № 322-4/29.05.2000 г. е одобрен околовръстен полигон на територията
15
на местност „Боровец север“, землище Галата, като част от селищно
образувание по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приложими към имотите, към
които е включена реалната са урегулирани. Това обуславя еднозначния и
безпротиворечив извод, че по отношение на процесния имот не са налице
предпоставките на придобивното основание по чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ.
Следователно към момента на издаване на акта за частна общинска
собственост от 13.12.2024 г., територията, в която попада реалната част е със
статут „урбанизирана“, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗУТ.
На още по-силно основание соченият оригинерен придобивен способ е
неприложимо спрямо недвижимия имот, тъй като не са събрани доказателства
същият някога да е бил държавна собственост или да е притежаван от
публичноправен субект, напротив, във всички разписни листи, преди издаване
на акта за общинска собственост като правоимащи субекти са вписани
физически лица.
Изложеното едновременно опровергава удостовереното с АЧОС
11284/13.12.2024 г. право на собственост по чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС в полза на
Община Варна, а така също и обосновава извод за недоказаност на
предпоставките на чл. 25, ал. 1 ЗСПЗЗ за придобиване на правото на
собственост от ответника по силата на закона, поради което не е налице и
нормативна забрана за придобиването му от частноправни субекти, каквито са
и ищците.
Съгласно трайната съдебна практика, обективирана в Решение № 288 от
18.03.2014 г. по гр. д. № 2058/2013 г. на ВКС, I г.о., в хипотезата на
възстановяване на собственост върху земеделски земи, попадащи върху
терени по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, началният момент на придобивната давност
срещу заявилите искане за реституция собственици може да бъде различен в
зависимост от това дали за възстановяване на собствеността е необходимо
издаване на заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на ЗСПЗЗ. Възстановяването на
собствеността се осъществява с решение на общинската ПК/ОбЗС на
основание чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ . С решение, по чл. 18ж, ал. 1 от ППЗСП33
органът на поземлената реституция възстановява собствеността в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. С решение
по чл. 27, ал. 1 от ППЗСПЗЗ ПК/ОбСЗ възстановява собствеността на
земеделските земи в нови реални граници с план за земеразделяне.Когато се
възстановява собствеността на земеделски земи, попадащи в терен по § 4 от
ПЗР на ЗСПЗЗ , реституционната процедура следва уредбата на специалните
правила на §4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, приети значително по- късно от
първоначалната редакция на закона. Доколкото принципът е, че
конститутивното действие се проявява от момента на обособяване обекта на
възстановената собственост , то в тези хипотези ПНИ следва да е надлежно
утвърден, съобразно условията на закона и действащ. Издадено преди
изменението на чл. 14, ал.1 т.3 ЗСПЗЗ (ДВ. бр.68/99 г.) решение на ПК/ОбСЗ,
при липса на конкретно посочени граници и местонахождение на имота, не
може да прояви конститутивно действие. Такова решение има установителнен
характер – а именно признава правото на правоимащото лице да възстанови
притежавана от него и от наследодателя му земеделска земя , включена в блок
16
на ТКЗС, ДЗС или др. организация. В хипотезата на възстановяване на
собственост върху земеделски земи, попадащи върху терени по § 4 от ПЗР на
ЗСПЗЗ , началният момент на придобивната давност срещу заявилите искане
за реституция собственици, може да бъде различен в зависимост от това дали
за възстановяване на собствеността, съответно за придобиването на имота от
ползватели, е необходимо издаване на заповед по § 4к, ал. 7 ПЗР на ЗСПЗЗ .
Такива са случаите, в които правото на собственост се възстановява при
действието на чл. 14, ал. 3, т. 1 ЗСПЗЗ в редакция след изменението в ДВ. бр.
68/1999 г., а придобиването на право на собственост от ползвателите е при
условията на § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и
допълнение на ППЗСПЗЗ . При това положение, съобразно практиката на
ВКС, преценката кой е началният момент, считано от който е възможно да
тече срок на придобивна давност за имот в обхвата на територия по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ, се намира в зависимост от извода по въпроса кога настъпва
конститутивният ефект на съответното решение за възстановяване на земите.
В обобщение когато от съдържанието на решението не може категорично да
се установи кой е възстановеният имот (какъвто е настоящият случай), се
приема, че решението на поземлената комисия няма конститутивно действие и
по същество е такова, с което само се признава правото на възстановяване на
собствеността. За тези случаи се приема, че процедурата по възстановяването
приключва в по-късен момент - от момента на влизане в сила на плана на
новообразуваните имоти, с издаването на заповед по § 4к, ал. 7 от ПЗР на
ЗСПЗЗ (Решение № 60 от 11.01.2021 г. по гр.д.№ 4407/2019 г., II г.о.
Решенията на ПК/ОСЗ, с които се възстановяват земи в терени по § 4
ПЗР на ЗСПЗ , имат конститутивно действие, ако са издадени преди
изменението на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ /ДВ бр. 68 от 30.07.1999 г./. Тези
решения възстановяват правото на собственост в реални граници, които
следва да бъдат определени в решението, но само при действащ ПНИ- арг. чл.
28, ал. 4 ППЗСПЗЗ /ДВ.бр.122/97г./. Безспорно се приема в съдебната
практика, че административната процедура по възстановяване на
собствеността върху земеделска земя се счита приключена когато е извършена
индивидуализация на имота и едва от този момент е възможно прилагането на
института на придобивната давност спрямо имота; при липса на
индивидуализация е невъзможно осъществяването на фактическа власт по
отношение на конкретно обособена вещ. Спрямо имоти в терен по § 4 ПЗР
ЗСПЗЗ решението на поземлената комисия, макар и издадено преди
изменението на чл.14, ал.1, т.3 ЗСПЗЗ в ДВ, бр.68/30.07.1999г., няма
конститутивно действие, ако имотът не е индивидуализиран по начин,
позволяващ да се установи кой точно е възстановения имот; в този случай
най-ранният момент, в който се обособява обекта на собственост, е моментът
на влизане в сила на плана за новообразуваните имоти, тъй като с него се
определят границите и номерата на новообразуваните имоти: както тези,
подлежащи на възстановяване на бившите собственици, така и тези,
придобивани от ползватели на основание §4а или 4б ПЗР ЗСПЗЗ; неразделна
част от този план е регистър на имотите, който съдържа данни за
собствеността - чл.28, ал.4 ППЗСПЗЗ. Окончателното придобиване на правото
17
на собственост върху такива имоти приключва с издаване на заповед на кмета
на общината по §4к, ал.7 ПЗР ЗСПЗЗ, в която се описват местоположението,
границите, съседите, както и ограниченията на собствеността. След влизане в
сила на плана на новообразуваните имоти правоимащите по § 4а или 4б ПЗР
на ЗСПЗЗ отправят искане за оценка на предоставения за ползване имот и ако в
определения в закона срок след влизане в сила на оценката на земята заплатят
определената сума, кметът на общината издава заповед по § 4к, ал.7 ПЗР на
ЗСПЗЗ на името на ползвателя за придобиване на новообразувания имот. Тази
заповед слага край на административното производство по възстановяване на
собствеността, тъй като реализирането на правата на ползвателите по § 4а или
4б ПЗР на ЗСПЗЗ изключва възстановяването на собствеността на бившите
собственици върху придобития имот.
Доколкото процесната реална част не е включена във възстановения по
посочения ред ползвателски имот, спрямо нея по аналогия следва да се
приеме,че окончателната индивидуализация е настъпила с приемането на
ПНИ със Заповед от 19.10.2012 г. от Областния управител на област с адм.
център гр. Варна. Следоватлено същата е могла да бъде придобита вследствие
на давностно владение от влизането в сила на плана до прекъсване на
давността с предявяване на насрещната искова молба на 26.04.2024 г.
Упражняването на явно и трайно постоянно, непрекъснато,
несъмнително, спокойно и явно владение се установява безпротиворечиво от
доказателствената съвкупност по делото. От обсъдените свиделтелски
показания на х.и.и. и к.з.к категорично се установява, че още от 1971 г. имотът
се обработва от праводателя на ищцата Н. В. – м.м. След 2007 г. тя и съпругът
й Р. В. са владели както придобития по наследство новообразуван имот, така и
реалната част, представляваща в техните представи неразделна част от него.
Изградили са бетонна подпорна стена до оградата на съседния имот, за да
укрепят терена, като стената е изградена от улицата до средата на имота и е
свързана с оградата от бетонни колове и телена мрежа, но без преграждение
между реалната част и собствения на Н. В. имота. Гореизложеното изцяло се
потвърждава и от заключението на проведената СТЕ, което допълва още, че
реалната част е заета от лозови насаждения, които започват от предната част
на имота, близо до пътя, и продължават в дълбочина, образувайки част от
общо лозе, култивирано от ищците.
С оглед гореизложеното следва да се приеме, че фактическият състав на
давностното владение по чл. 79, ал. 1 от ЗС е осъществен, като ищците са
придобили процесната реална част в режим на СИО.
Макар да не е налице изрично възражение от ответника в посочения
смисъл, с оглед заключението на вещото лице в тази част, която съдът не
споделя, следва да се уточни, че процесната реална част се придава към
съседен имот с идентификатор № ****, собственост на ищцата, което
предполага приложимост на изключението по чл. 200, ал. 2 ЗУТ. Чл. 200, ал. 1
ЗУТ установява, че реално определени части от поземлени имоти в границите
на населени места и селищни образувания могат да се придобиват чрез правни
сделки или по давност само ако отговарят на минималните изисквания за
18
урегулиран поземлен имот (УПИ) по чл. 19 ЗУТ, включително наличие на
лице към улица, когато това е приложимо за ниско жилищно застрояване, или
съответствие с подробния устройствен план (ПУП) за други видове
застрояване. Целта на тази разпоредба е да предотврати раздробяването на
поземлените имоти на части, които биха затруднили тяхното застрояване или
икономическо ползване, както е отбелязано в Решение № 14 от 13.09.2022 г. по
гр. д. № 1600 / 2021 г. на ВКС, с което се приема, че поземлен имот попада в
границите на общ устройствен план на населеното място, то се касае до имот в
урбанизирана територия, спрямо който намира приложение чл. 200 ЗУТ, като
е без значение дали имотът е урегулиран и с подробен устройствен план.
Макар процесната реална част с площ 301 кв.м., която е без лице към улица,
дане отговаря на изискванията за самостоятелен УПИ по чл. 19, ал. 1, т. 1 от
ЗУТ, нормата на чл. 200, ал. 2 ЗУТ предвижда изключение, допускащо
придобиване на реална част от поземлен имот, ако тя се присъединява към
съседен имот по реда на чл. 17, ал. 2, т. 2 или чл. 15, ал. 3 ЗУТ, при условие че
оставащата част от имота отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или също се
присъединява към друг съседен имот. С оглед установеното право на
собственост, реалната част се придава към съседен имот с идентификатор №
3004, като същата не се владее като самостоятелен имот, а като част,
интегрирана към съществуващ регулиран поземлен имот. В този смисъл в
трайната съдебна практика се приема, че съобразно ал. 2 на чл. 200 ЗУТ
правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот
се присъединява към съседен имот при условията на чл. 17 ЗУТ, а оставащата
част отговаря на изискванията на чл. 19 ЗУТ или се присъединява към съседен
имот, както е и в настоящия случай, съобразно заключението на СТЕ, според
което процесната реална част с площ 301 кв.м. не съществува самостоятелно в
кадастралните планове, а е част от имот ****, което обуславя приложимостта
на изключението по чл. 200, ал. 2 от ЗУТ, обуславящо извод, че същата
представлява годен обект за придобиване по давност.
С оглед всичко гореизложено предявените положителни установителни
искове за собственост са основателни и следва да бъдат уважен, като бъде
прието в отношенията между страните, че процесната реална част с площ 301
кв.м., обозначена на препис от скица № 15-72074-25.01.2024г„ издадена от
СГКК- Варна - Приложение № 1 с червени очертания, заключена между точки
1-2-А-Б-1 от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор **** по КККР на град
Варна е собственост на ищците. Доколкото така индивидуализираната
идеална част е напълно идентична с обективираната в комбинирана скица № 8
към СТЕ, част от имот № 3004 съобразно действащия КККР, където същата е
очертана прецизно и актуално след геодезически измервания, тя следва да
бъде индивидуализирана съобразно извършеното от вещото лице описание –
а именно частта, заключена между т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 1.
Предвид изхода на спора и установеността на правото на собственост в
патримониума на ищците, предявеният насрещен иск по чл. 108 от ЗС от
ответника подлежи на отхвърляне, както в установителната, така и
осъдителната част, тъй като е доказано съществуването на годно правно
основание за държане на имота от страна на неговите действителни
19
собственици – Н. и Р. В.и.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
последните се дължат сторените съдебно-деловодни разноски, които са в
доказан размер от 4252.89 лева, който подлежи на присъждане в цялост.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Варна,
БУЛСТАТ *********, с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43,
че Н. М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН **********, и двамата с
постоянен адрес: ***, са собственици на реална част с площ 301 кв.м.,
обозначена на приподписаната от съда Комбинирана скица № 8 към СТЕ на
лист 218 от делото, заключена между т.1, т. 2, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, т. 7, т. 8 и т. 1,
представляваща от поземлен имот с идентификатор **** по КККР на гр.
Варна, одобрена със Заповед № РД-18-73/23.06.2008 г. на изпълнителния
директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, община Варна, област Варна,
район Аспарухово, с.о. „Боровец север“, целият с площ от 1050 кв.м., с трайно
предназначение „урбанизирана територия“, начин на трайно ползване „ниско
застрояване (до 10 м)“, при съседи на реалната част: останалата част от имот
****, имоти 10135.5401.2490, 2491, ****, 2492 и 3506, въз основа на
давностно владение на основание чл. 79, ал. 1 от ЗС.
ОТХВЪРЛЯ насрещния иск на Община Варна, БУЛСТАТ *********, с
адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ № 43, за приемане за
установено по отношение на Н. М. В., ЕГН **********, и Р. Ч. В., ЕГН
**********, че е собственик на реалната част с площ 301 кв.м., обозначена на
препис от скица № 15-72074-25.01.2024 г., и за осъждане на ответниците по
насрещния иск да предадат владението й, като неоснователен, на основание
чл. 108 от ЗС.
ОСЪЖДА Община Варна, ЕИК *********, с адрес: гр. Варна, бул.
„Осми приморски полк“ № 43, да заплати на Н. М. В., ЕГН **********, и Р.
Ч. В., ЕГН ********** сумата от 4252.89 лева, представляваща сторените
съдебно-деловодни разноски, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен
съд, в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
20