РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ
Р
Е Ш Е Н И Е
№ 1784
гр.
Пловдив, 23.10.2023 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – гр. ПЛОВДИВ, ХХІV състав, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди
двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ДИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИЧКА
ГЕОРГИЕВА
СВЕТЛАНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Г.Г. и участието на прокурора Тодор Павлов, като разгледа
докладваното от съдия Георгиева КАНД № 1668
по описа за 2023 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208 и
следв. от АПК във връзка с чл.63 ал.1 пр.2 от ЗАНН.
Образувано е по жалба срещу решение
№ 889/25.05.2023г., постановено по АНД № 687/2023г. на Районен съд – Пловдив,
ІХ наказателен състав, с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-1030-006516 от 14.09.2022г., издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при
ОД на МВР – Пловдив, за наложени на Д.А.М. две административни наказания: глоба
в размер на 200 лв. на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП, за нарушение на
чл.20, ал.2 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 3 месеца, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП,
за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 3, б. „в“ от ЗДвП.
В жалбата се сочи решението като
неправилно и незаконосъобразно, постановено при противоречие на мотивите му с
фактическата обстановка и събраните по делото доказателства.
Ответникът по касационната жалба не се явява в съдебно
заседание и не представя становище по жалбата.
Прокурорът от Окръжна прокуратура - Пловдив дава заключение
за неоснователност на касационната жалба.
Съдът, като разгледа становищата и възраженията на страните и
след преценка на събраните доказателства и въведените касационни основания,
намери за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в
преклузивния 14-дневен срок от страна с правен интерес, за която решението е
неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Пред Районен съд – Пловдив е обжалвано
НП № 22-1030-006516/14.09.2022 година, издадено от началник сектор „ПП“ при ОД
на МВР - Пловдив, въз основа на АУАН серия GА № 682115/14.08.2022 г., с което на
Д.А.М., на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 200 лв. и на основание чл. 175, ал. 1, т. 5
от ЗДвП е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 3 месеца.
От
фактическа страна е установено, че на 14.08.2022 г., в 01:50 часа, в гр.Пловдив, в
жалбоподателят Д.А.М. управлявал МПС - лек автомобил „Ауди А4“ с рег.№ ****,
собственост на А.-М.Д.М. по ул.„Митрополит Панарет“ № 29, посока - юг, при
което, поради несъобразена с пътните условия скорост и загуба на контрол, се
отклонил в дясно, в следствие на което настъпил сблъсък с паркирано МПС - лек
автомобил „Хонда ХР - В“ с рег.№ **** и причинил ПТП с материални щети. След причиненото
ПТП М. напуснал мястото без да уведоми контролните органи. На мястото
пристигнали свидетелите Н.И.Ф. и А.Е.Г. мл. Автоконтрольори в сектор „Пътна
полиция“ на ОД МВР - Пловдив, които установили на място МПС с рег.№ ****, но не
и неговия водач. След като установили собственика на автомобила, причинил ПТП –
А.-М.Д.М. и след проведен разговор с нея, на мястото се върнал водача на
автомобила Д.А.М., който в последствие бил придружен от Н.И.Ф. до лечебно
заведение - УМБАЛ „Свети Георги“. На същата датата - 14.08.2022г. срещу М. бил
съставен АУАН № 682115/14.08.2022г. за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за
движението по пътищата, както и на чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „в“ от ЗДвП,
който АУАН жалбоподателят подписал без възражения. Въз основа същия акт било
издадено обжалваното наказателно постановление.
За да потвърди НП,
районният съд е приел, че от събраните по делото доказателства, вкл. и гласни
такива, са установяват по безспорен и категоричен начин извършените нарушения по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по чл. 123 ал. 1, т. 2 б. „в“ от с.з. от страна на Д.А.М..
Първоинстанционният съд е приел също така, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи нужните правомощия за
тези действия, в съответствие с изискванията на чл. 57 от ЗАНН и без допуснати
при съставянето им съществени нарушения на процесуалните правила или неяснота,
които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство по
налагане на наказание санкция на жалбоподателя или да ограничават право на
защита на жалбоподателя. Прието е, че са спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
Крайният извод на районния съд е, че от касатора са
извършени, описаните в НП нарушения на ЗДвМ, тъй като: относно нарушението по
чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, самият жалбоподател сочи, че е причинил гореописаното
ПТП, с което е осъществен състава на това нарушение; за нарушението по чл. 123,
ал. 1, т. 3, бук. „в“ от ЗДвП безспорно е установено, че лицето е напуснало
мястото на ПТП, без да уведоми съответната служба за контрол, която е наложило
издирването му чрез собственика на МПС, едва след което М. се е върнал на
мястото на ПТП, което се е установило от събраните по делото гласни доказателства.
Съдът не е констатирал в случая да са налице основания за прилагане на нормата
на чл. 28 от ЗАНН. По отношение на тежестта на наложеното наказание е обсъдено
в мотивите на оспорваното решение, че санкционната разпоредба е приложена
правилно и така наложеното наказание отговаря на тежестта на установеното
нарушение.
Относно нарушението по чл. 123, ал. 1, т. 3, бук. „в“
от ЗДвП съдът е посочил, че размера на наказанието е определен като правилен и
законосъобразен включително и с оглед фактът, че нееднократно му е било
отнемано свидетелството за управление на МПС. Прието е от РС, че наложените с
НП наказания са правилно и законосъобразно определени, предвид целите по чл.12
от ЗАНН.
Касационната
инстанция намира изводите на въззивния съд за обосновани и правилни. Посочената
разпоредба вменява задължение за участниците в произшествие, в случаите, когато
няма съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, да не напускат
местопроизшествието и да уведомяват съответната служба за контрол към МВР.
Разпоредбата на § 6, т. 27 от ДР на ЗДвП дефинира понятието „участник в
пътнотранспортно произшествие“ като всеки, който е пострадал при произшествието
или с поведението си е допринесъл за настъпването му. Доколкото настъпването на
пътно-транспортното произшествие е резултат от поведението на касатора като
водач на МПС, същият безспорно се явява участник в ПТП по смисъла на цитираната
разпоредба. Първоинстанционният съд правилно е счел, че самоволното напускане
на мястото на произшествието от страна на М. представлява нарушение на неговите
задължения като участник в ПТП, регламентирани в посочената правна норма. По
същество касаторът не оспорва факта, че е напуснал мястото на произшествието и
че не е уведомил контролните органи на МВР за настъпилото пътно-транспортно
произшествие ПТП, което всъщност е предизвикано от самия него, но поддържа
защитна теза, както пред районния съд, така и в касационната жалба, че след
като е напуснал мястото на произшествието е заведен от полицейските служители
за оказване на лекарска помощ. По делото не е спорно, че касаторът е управлявал
лек автомобил, при управлението на който е предизвикал ПТП и е напуснал
местопроизшествието, като според настоящата инстанция причината да го направи е
ирелевантна към безспорно установения факт, че не е останал на място, след като
виновно е причинил ПТП. Обстоятелството, че е бил придружен от полицейски
служител до лечебно заведение по никакъв начин не променя извода, че е
извършено нарушението, посочено в НП. Възражението, изложено в касационната
жалба в тази връзка се явява неоснователно.
Освен изложеното по-горе
касационната инстанция намира, районният съд по същество не е допуснал в хода
на първоинстанционното производство, респ. и при постановяване на оспорения
съдебен акт, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, водещи до
нарушаване на правата на жалбоподателя и затрудняващи защитата му, които да
съставляват основание за отмяна на решението. Съдът не споделя направените в
касационната жалба възражения и доводи в тази насока.
Правилно е прието в мотивите на
оспорвания съдебен акт, че в атакуваното НП са посочени всички изискуеми се от
състава на нарушенията, визирани в чл. 20, ал. 2 и в чл. 123, ал. 1, т. 3,
буква „в“ от ЗДвП, елементи от обективна и субективна страна, съответстващи на
дадената правна квалификация и правилно е приложена и санкционната норма.
По изложените съображения,
настоящата касационна инстанция намира, че в производството пред
първоинстанционния съд е било установено и доказано, че административните
нарушения по т. 1 и т. 2 от процесното НП, са извършени от обективна и
субективна страна, от касатора в настоящото производство, поради което и с
обжалваното съдебно решение правилно районният съд е потвърдил НП.
С оглед на всичко гореизложено касационната
инстанция намира жалба за неоснователна и недоказана, а оспорваното в
настоящото производство решение на Районен съд Пловдив за валидно, правилно и
законосъобразно, съобразено с всички събрани и обсъдени по делото писмени и
гласни доказателства, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
Мотивиран от гореизложеното и на
основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН,
Административният съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение №
889 от 25.05.2023 г., постановено по АНД № 20235330200687 по описа за 2023 г.
на Районен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.