Р Е Ш Е Н И Е
Номер 2394/27.12.2019г. Град
Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд Варна, Пети наказателен състав,
на двадесет и шести ноември, две хиляди и деветнадесета година,
в публично съдебно заседание в следния състав:
председател съдия Георги Митев, секретар Калина Караджова,
като разгледа докладваното от председателя
АНД № 4945 по описа на съда за 2019 година,
Р Е Ш
И :
Отменя наказателно постановление Наказателно постановление № 468741/506541
от 11.10.2019 г., издадено от Ч. Я. Д. – заместник-директор на Териториална
дирекция Варна на Национална агенция за приходите, с което на Х.З.С. ЕГН **********
е наложено административно наказание глоба в размер на 100 лева
на основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване за нарушение на
разпоредбата на чл.З ал.3 т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица.
Да се изпратят съобщения на Х.З.С. *** на Национална агенция за приходите,
че решението е изготвено.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
Административен съд в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщенията от
страните, че решението е изготвено, по реда на глава XII от
Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на рещението, административно-наказателната преписка да
се върне на Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
МОТИВИ :
Производството е на основание чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/.
Образувано е по жалбата Х.З.С. против наказателно постановление №
468741/506541 от 11.10.2019 г., издадено от Ч. Я. Д. – заместник-директор на
Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите, с което му е наложено
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В жалбата въззивникът твърди, че наказателното постановление е
незаконосъобразно. Сочи, че на 29.08.2019 г. е подал декларация образец 6 и че
е заплатил преди това дължимата сума за осигуровки за 2018 година, поради което
моли съда за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание въззивникът, редовно призован, се явява лично. По
същество изтъква, че е подал декларация в законноустановения срок на 12.04.2019
г., същата била приета с входящ номер без всякакви претенции от НАП. Паралелно
с това от 1 януари до 31 декември здравната му осигуровка била платена. Бил
регистриран като земеделски производител и на 75 години продължава да се труди
и да произвежда хляб и олио.
Въззиваемата страна, редовно призована, се представлява от юрисконсулт
Иванка Георгиева, редовно упълномощена. По същество моли съда да потвърди
наказателното постановление като правилно и законосъобразно, тъй като нарушението
било безспорно установено, правилно е квалифицирано и правилно е приложен
материалния закон. При съставяне на акта за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление не са били допуснати процесуални
нарушения, санкцията била коректно определена от административно-наказващия
орган.
След като прецени обжалваното постановление, с оглед основанията, посочени
във въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна
следното:
Жалбата е подадена в срока на обжалване от надлежната страна, поради което
същата е процесуално допустима.
Въззивникът Х.З.С. е самоосигуряващо се лице по смисъла на чл.5 ал.2 от Кодекса
за социално осигуряване. За 2018 година С. не
изпълнил задължението си да подаде годишна декларация обр.6 в законоустановения
срк - до 30.04.2019 г. Декларация обр.6 за 2018 година била подадена в ТД на
НАП-Варна на 29.08.2019 г.
На 29.08.2019 г. старши инспектор по приходите Д.Р.К. *** извършила
проверка на подадената декларация Образец 6 в ТД на НАП гр.Варна и установила
горните обстоятелства. На същата дата К. съставила Акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ № F506541, в който описала горните
обстоятелства, като приела, че е налице нарушение на чл.3 ал.3 т.2 от Наредба №
Н-8/29.12.2005 г. Акта бил връчен на въззивника на 29.08.2019 г., като той не
направил възражения.
На 29.08.2019 г. С. *** писмени възражения срещу съставения акт за
установяване на административно нарушение, в които посочва, че е заплатил
всички осигуровки за периода на 12.04.2019 г. и моли да бъде отменен АУАН.
На 11.10.2019 г. е било издадено обжалваното наказателно постановление.
Административно-наказващият орган е приел изцяло обстоятелствата, посочени в АУАН,
като е квалифицирал нарушението по чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г.
за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от
самоосигуряващите се лица и е ангажирал личната отговорност на Х.З.С. на
основание чл.355 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване КСО/, като му наложил
административно наказание глоба в размер на 100 лева.
В хода на съдебното производство бе разпитана в
качеството на свидетел актосъставителката Д.Р.К., която потвърди констатациите от АУАН. Съдът
кредитира показанията на св.К. изцяло като обективни и подкрепящи се от другите
доказателства по делото.
Съдът кредитира и писмените доказателствени средства,
приобщени към делото по реда на чл.283 от НПК.
Гореизложеното се установява от приетите писмени доказателства по делото и
от събраните в съдебно заседание гласни доказателства, кредитирани от съда,
които не се оспорват от страните.
Съдът, в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно-наказателното производство,
прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е връчено на 18.10.2019 г. лично на С./видно от
известието за доставяне/, жалбата е изпратена по пощата на 25.10.2019 г./видно
от приложен пощенски плик/. Жалбата е подадена в срока на обжалване от
надлежната страна, поради което същата е
процесуално допустима.
АУАН е издаден от старши инспектор по приходите
в ТД Варна на НАП Д.Р. Х. – орган на НАП съгласно разпоредбата на чл.355 ал.5 от КСО.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган –
заместник-директор на ТД на НАП гр.Варна съгласно разпоредбата на чл.355 ал.5
от КСО и Заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП.
Наказателното постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по
чл.34 ал.3 от ЗАНН.
Административно-наказващият орган е описал нарушението, квалифицирал е
същото от материално-правна страна, респективно е посочил правното основание за
ангажиране на личната отговорност на С..
Правилно и законосъобразно административно-наказващият орган е приел, че е
реализирано нарушение по чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите
се лица. Според чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/2005 г. Декларация образец № 6 се
подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП от
самоосигуряващите се лица до 30 април за дължимите осигурителни вноски за
предходната календарна година. Тъй като С. е пенсионер от 1992 г. е следвало да
подаде декларация обр.6 с данни само за здравно осигуряване.
По делото е установено, че С. не е подал декларация обр.6 за 2018 година в
определения срок до 30.04.2019 г., а такива е подал на 29.08.2019 г. Нарушението
е било установено от служител на ТД на НАП гр.Варна.
Административно-наказващият орган е определил размера на санкцията в
законоустановените граници съгласно разпоредбата на чл.355 ал.1 от КСО.
Съдът счита, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради
следните основания:
В конкретния случай административно-наказващият орган е нарушил
разпоредбата на чл.53 ал.1 от ЗАНН. Тази правна норма не дава възможност за
налагане на административно наказание, въпреки обстоятелството, че нарушителят
е извършил деянието виновно, след като има основание за прилагане на чл.28 от ЗАНН.
В чл.53 ал.1 от Закона за административните нарушения и наказания е
предвидено изискване към административно-наказващия орган да издаде наказателно
постановление едва след като установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно и ако няма основания за прилагането на чл.28 и 29. Това предполага в
наказателното постановление административно-наказващият орган да обоснове защо
не прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъдат изложени мотиви защо е
приел, че не са налице предпоставките на чл.28. Липсата на мотиви относно
приложение на чл.28 води до невъзможност да се прецени дали
административно-наказващият орган е упражнил правомощията си по налагане на
административно наказание в съответствие с целите на закона, което е едно от
изискванията за законосъобразност на наказателното постановление. След като
законодателят е предвидил възможност за приложение на чл.28 от ЗАНН за всички
административни нарушения, включително и за тези по КСО, то
административно-наказващият орган е следвало да изложи мотиви защо не е
приложил чл.28 от ЗАНН и защо е определил този размер на наказанието. Административно-наказващият
орган се е задоволил само с констатацията, че има издадено наказателно
постановление № 188732-F203017/04.04.2016 г. за извършено на същото по вид нарушение и че не са
налице предпоставките на чл.28 от ЗАНН.
Жалбоподателят е на 75 години, въпреки това е регистриран земеделски
производител и продължава да се труди и да се осигурява. Сам се грижи за
документооборота на дейността си, но с оглед на напредналата му възраст е
нормално да има пропуски в тази дейност. Въпреки това, при подаване на
годишната данъчна декларация за 2018 година на 12.04.2019 г. С. коректно в
Таблица 2 е отразил осигурителния доход и размера на осигурителната вноска за здравно
осигуряване в размер на 288 лева за 2018 година. Още на същата дата 12.04.2019
г. С. е внесъл по сметка на ТД на НАП Варна сумата от 288 лева за
здравноосигурителни вноски, видно от приложената вносна бележка. Дължимите
вноски са платени в срок, единствено С. е пропуснал да подаде декларация обр.6
за тези вноски в законоопределения срок. Основната цел на Националната агенция
по приходите следва да е събиране на средствата за данъци, такси и вноски,
което в случая е реализирано доброволно и в срок от С., а не да налага
наказания за формални административни нарушения без никакви вредни последици.
С оглед на факта, че са били платени в срок дължимите здравноосигурителни
вноски, че декларацията е била подадени от въззивника, макар и със закъснение,
няма настъпили от това закъснение никакви вредни последици, ниската обществена
опасност на деянието и дееца, съдът счита, че в случая се касае за маловажен
случай на административно нарушение и административно-наказващият орган не е
следвало да издава наказателно постановление, а да приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Предвид гореизложено, съдът намира, че издаденото наказателно постановление
против Х.З.С. е процесуално незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :