Определение по дело №476/2020 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 5 януари 2021 г. (в сила от 8 април 2021 г.)
Съдия: Стела Александрова Динчева
Дело: 20207220700476
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 4 декември 2020 г.

Съдържание на акта

Определение

 

гр. Сливен, 05.01.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН в закрито съдебно заседание на пети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА ДИНЧЕВА

 

при секретаря ….. като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 476 по описа за 2020 год. на Административен съд – Сливен и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 147, ал. 3 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 4, ал. 1 и чл. 9б от Закона за местните данъци и такси ЗМДТ).

Образувано е по жалба подадена от Д.Е. чрез адв. С.Н. *** против Решение № НОМ104/23.11.2020 год. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, с което жалбата му срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № АУ001377-1/09.09.2020 год. е оставена без разглеждане като просрочена.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно и неправилно. Твърди се, че актът за установяване на задължение е връчен на лицето на 16.09.2020 год. в З. г.Б. и поради тази причина срокът за обжалване изтича на 30.09.2020 год., когато е подадена и жалбата срещу него. Налице било съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като връчването на акта е станало без писмен превод на а. е. АУЗ не бил съставен въз основа на подадени от лицето декларации или извършена ревизия. Твърди се, че е нарушено правото на защита на Е., тъй като същият не бил информиран за извършваната от Община Сливен проверка.

Ответникът Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен чрез процесуалния си представител не изразява становище по жалбата.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

С Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № АУ001377-1/09.09.2020 год. издаден от М. С. П.-К. на д. г.е. в Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен са установени задължения в общ размер на 37 466, 22 лева за данък върху придобиване на имущества по дарения и данък върху превозните средства за периода от 2017 год. до 2019 год. 

С писмо изх.№ МДТ-664/11.09.2020 год. Директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен изпраща АУЗ до началника на З. Б. за връчване на лицето Д.Е., което е с н. м. за н. „з. п. с.“ /л.29/. Актът е връчен на лицето лично чрез подпис на 15.09.2020 год. видно от представената по преписката разписка на л.8 от делото. Връчването е удостоверено с имената и подписа на в. Д. С. к.о. На следващия ден с писмо изх.№ 178/20 от З. Б. разписката е върната на Община Сливен л.9. 

Жалбата срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № АУ001377-1/09.09.2020 год. е подадена до Община Сливен в писмо с пощенско клеймо от 30.09.2020 год. на л.14 от делото.

С Решение № НОМ104/23.11.2020 год. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен същият се е произнесъл по жалбата като приел, че актът е бил редовно връчен на 15.09.2020 год. Срокът за обжалване е изтекъл на 29.09.2020 год., поради което подадената жалба на 30.09.2020 год. се явява просрочена и поради това не следва да бъде разглеждана по същество.

Решение № НОМ104/23.11.2020 год. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен е връчено на Д.Е. чрез процесуалния му представител на 24.11.2020 год., а жалбата е подадена на 01.12.2020 год. и въз основа на нея е образувано настоящото производство.

Съдът намира подадената жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и от лице с правен интерес от обжалването му.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Правилно решаващият административен орган Директорът на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен при задължителния административен контрол е приел, че подадената на 30.09.2020 год. жалба срещу АУЗ е недопустима поради просрочие, поради което с решението си е оставил жалбата без разглеждане.

Видно от представената по делото разписка на л.8 от делото АУЗ е бил лично връчен на лицето, което е удостоверило същото чрез полагане на подпис на 15.09.2020 год. Посочени са и имената на лицето извършило връчването и неговия подпис. В първоначалната жалба до съда жалбоподателят оспорва връчването като твърди, че същото е станало на 16.09.2020 год. и прави искане съдът да изиска от Началника на З. Б. копие от регистъра на з. за периода 15-16.09.2020 год., от който де е видно точната дата и час, в който в. лице е влязло в з. за да се срещне с Д.Е. за извършване на връчването. С писмена молба от 31.12.2020 год. процесуалният представител на оспорващия оттегля това доказателствено искане, както и твърдението, че актът е връчен на 16.09.2020 год. Оспорва се извършеното връчване на 15.09.2020 год. като се твърди, че разписката „Документът е неясен, неразбираем, непълен, непопълнен, като не става ясно какво се удостоверява с тази разписка, между кои лица и в какво качество“.

Съдът намира това възражение за неоснователно. От доказателствата по преписката става ясно, че директорът на Дирекция „Местни данъци и такси“ при Община Сливен е изпратил копие от АУЗ по Началника на З. Б. за извършване на връчване на същия на лицето Д.Е. с н. м. за н. „з. п. с.“. На 15.09.2020 год. актът е бил редовно връчен на лицето от Д. С. Жалбата е подадена до Община Сливен с писмо с пощенско клеймо от 30.09.2020 год. видно от копието на плика на л.14 от делото. Нещо повече-самата жалба е написана на дата от 30.09.2020 год. видно от л.12 от делото, т.е. същата е просрочена като подадена след законоустановения срок, който изтича на 29.09.2020 год.

По тези съображения жалбата срещу АУЗ следва да се отхвърли като неоснователна.

Предвид изричната регламентация на чл. 88, ал. 3 от АПК във вр. с  чл. 147, ал. 3 от ДОПК, и с оглед принципа за двуинстанционност на производствата, регламентиран в разпоредбата на чл. 131 от АПК, приложим във връзка с препращащата норма на § 2 от ДР ДОПК, определението на съда не подлежи на обжалване.

Водим от горното Административен съд Сливен

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Е. ЛНЧ ********** чрез адв.С.Н. против Решение № НОМ104/23.11.2020 год. на Директора на Дирекция "Местни данъци и такси" при Община Сливен, с което жалбата му срещу Акт за установяване на задължение /АУЗ/ № АУ001377-1/09.09.2020 год. е оставена без разглеждане като просрочена.

 

Определението е окончателно.

 

 

СЪДИЯ