РЕШЕНИЕ
№ 8201
гр. София, 06.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. И.А
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110107040 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от [*********], ЕИК [*********],
срещу Т. В. С., ЕГН **********, с която по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК са предявени
искове за признаване за установено в отношенията между страните дължимостта на
сумите по издадената на 24.10.2023 г. срещу длъжника заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 56544/2023 г. по описа на СРС, I ГО,
41 състав.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на
ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно
правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия
е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: [*********], аб. №
[*********] за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Поддържа, че ответникът е собственик на
топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на
ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа
съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с
оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за
дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за
забава върху това вземане. Моли за уважаване на предявените искове и за присъждане
на разноски.
Ответникът, чрез адв. М. П., оспорва предявените искове, като счита, че
претенциите на ищеца са недоказани и неоснователни. Оспорва да има качеството на
потребител или на страна по договор с ищеца. В условията на евентуалност заявява, че
1
искът е частично основателен, тъй като ответникът е само един от наследниците на
[*********] и притежава не повече от 1/8 ид.ч., съответно следва да отговаря за не
повече от 1/8 част от процесните задължения. Изрично заявява искане да не се допуска
изготвянето на експертизи, тъй като не оспорва фактите, за установяването на които
ищецът е заявил тези доказателствени искания. Моли за отхвърляне на исковете и
претендира разноски за производството.
С възражението по чл. 414 ГПК е заявила възражение за погасяване на част от
вземанията по давност, което като своевременно наведено и следва да бъде разгледано.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявените установителни искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр.
чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи при условията
на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата,
свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката
на топлинна енергия, в това число, че ответникът се легитимира като купувач по
същото, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума, изпадането в забава в плащането
на главното задължение. В тежест на ищеца е да установи също, че услугата за дялово
разпределение на ТЕ е извършена през периода, както и легитимацията си да
претендира дължимостта на това вземане.
Ответницата следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи,
правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията,
респективно срещу изискуемостта им.
В тежест на ищеца с оглед наведеното възражение за давност е да установи
наличието на факти, довели до спиране или прекъсване на давността за вземанията.
С доклада по делото съдът е обявил на страните, че давността за част от
процесните вземания е спряла да тече по силата на ЗМДВИП, обявено с решение на
НС от 13.03.2020 г. за период от 2 месеца и 7 дни. Отделени са за БЕЗСПОРНИ и
НЕНУЖДАЕЩИ се от ДОКАЗВАНЕ в производството следните обстоятелства: че
ищецът е доставил на адреса на процесния имот топлинна енергия, чиято стойност за
периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на сумата от 2082,04 лева, че същата е
начислена в съответствие с действащата нормативна уредба, като след края на всеки
отоплителен сезон, включен в периода, е извършвано отчитане на индивидуалните
уреди в имота и на база отчетените стойности е извършено изравняване, отразено
надлежно в изравнителни сметки, изготвени от [*********], съставени в съответствие
с нормативните изисквания, че през процесния период за сметка на ищеца са
отчислявани технологичните разходи за ТЕ в абонатната станция, че общият топломер
е бил годно средство за измерване на ТЕ през периода, че от страна на ответника не са
били извършвани плащания за погасяване на задължения за ТЕ, за дялово
разпределение, както и претендираните лихви, относими към процесния период, че
през същия услугата за дялово разпределение на ТЕ е била осъществявана от
[*********] и същата възлиза на сумата от 59,70 лева за периода 01.08.2020 г. -
30.04.2022 г., че размерите на лихвата за забава по претенциите по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
възлизат на претендираните от ищеца с исковата молба суми.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респективно битов клиент на топлинна енергия през
процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на
ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
2
водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Съгласно тълкувателно решение № 2/2017 г. ОСГК на ВКС освен посочените в
чл. 153, ал. 1 ЗЕ правни субекти (собствениците и титулярите на ограниченото вещно
право на ползване върху топлоснабдения имот), и трети лица, ползващи имота по
силата на договорно правоотношение, могат да бъдат носители на задължението за
заплащане на доставената топлинна енергия за битови нужди към топлопреносното
предприятие, когато между тези трети лица и топлопреносното предприятие е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят е клиент на топлинна енергия за битови нужди и
дължи цената ѝ на топлопреносното предприятие.
Цитираното тълкувателно решение разглежда още и хипотезата на обикновена
съсобственост между бивши съпрузи върху придобит по време на брака им недвижим
имот, като е възприето разрешението, че когато ползващият имота бивш съпруг
сключи писмен договор при публично известни общи условия с топлопреносното
предприятие, например с откриването на индивидуална партида при последното за
целия имот, тогава той става клиент на топлинна енергия за битови нужди, освен за
своята идеална част от имота, и за другата притежавана от другия бивш съпруг идеална
част, поради което дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди за цялото жилище.
Следва да се обобщи, че с оглед действащата нормативна уредба и установените
със съдебната практика разрешения, договорно правоотношение между страните за
продажба на топлинна енергия за битови нужди може да възникне или по силата на
законовата норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в случай че ответникът притежава право на
собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, или при
постигнато съгласие между страните по основните елементи на договора, като в
последния случай доказването на облигационната връзка в исковото производство се
осъществява по общия ред на ГПК, например с представяне на доказателства за
откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното дружество.
След горните разяснения и въз основа на събраните по делото доказателства,
съдът приема следното:
В хода на съдебното дирене пред първата инстанция като писмени доказателства
са приети документи, които анализирани в съвкупност, обуслявят извода, че през целия
процесен период ищецът се е намирал в облигационно правоотношение с ответницата
с предмет продажба на топлинна енергия за конкретния топлоснабден имот.
Установява се от представените по делото договор от 24.06.1999 г. за покупко-
продажба на жилище, сключен по реда на ЗОС, и удостоверение за наследници от
03.04.212 г., издадено от [*********], че [*********] е придобил правото на
собственост върху [*********], като след смъртта му на 01.07.2010 г. е оставил за свои
наследници по закон [*********] (съпруга) и низходящи от първи ред [*********],
[*********] и Т. В. С..
Установява се на следващо място,че след откриване на наследството на
[*********] през 2010 г. неговият наследник Т. В. С. е подала до ищеца заявление
декларация, вх. № ОП-0773/06.04.2012 г., с което е заявила желанието си партидата при
ищеца да бъде променена на нейно име. Декларирала е също, че домакинството й се
състои от две лица. Приложена е и декларация, с която [*********] и [*********] са
удостоверили съгласието си партидата при ищеца да бъде разкрита на името на
ответника.
От представените по делото от ищеца и от третото лице помагач писмени
доказателства съдът приема за установено, че титуляр на партидата за имота при ищеца
3
през процесния период е била Т. В. С..
Както се посочи и по-горе, в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ е уреден
презумптивният неформален договор за доставка на топлинна енергия за битови нужди
при общи условия, възникващ по силата на закона с оглед притежавано от потребителя
право на собственост или вещно право на ползване върху съответния топлоснабден
имот. Установената законова презумпция не изключва хипотеза облигационното
правоотношение да възникне и при постигнато изрично съгласие между доставчика и
неговия клиент относно същественото съдържание на договора. По делото е
установено, че след смъртта на [*********] притежаваното от последния право на
собственост върху имота е преминало към преживялата съпруга и към низходящите на
починалия, т.е. между тях е възникнала съсобственост. С оглед липсата на други данни
по делото и предвид подадената през 2012 г. молба декларация от ответника до ищеца,
настоящият съдебен състав приема, че през процесния период страни по
облигационното правоотношение за продажба на ТЕ за имота са именно ищецът и
ответникът. Подаденото заявление-декларация за откриване на партида на нейно име в
качеството й на съсобственик представлява по своето правно естество предложение за
сключване на договор за доставка на топлинна енергия, отправено от съсобственик до
топлофикационното дружество. Подобна хипотеза, както се посочи и по-горе, е
разгледана от ВКС в цитираното ТР № 2/2017 г., когато единият от съпрузите по
прекратен брак е отправил до топлопреносното дружество изрично искане за
сключване на договор, в който случай се явява задължен за цената на ТЕ за целия имот,
а за другия съпруг, независимо от качеството му на съсобственик, не възниква
задължение да заплаща потребяваната в имота ТЕ, доколкото не се намира в договорна
връзка с продавача. Аналогична е и настоящата хипотеза. Един от съсобствениците е
изявил изрична воля партидата да бъде променена на негово име, от което
обстоятелство следва, че към този момент партидата е била с различен титуляр. По
делото е установено, че през процесния период партидата вече е била на името на Т.
С., с оглед което следва да се приеме, че ищецът е приел предложението за сключване
на договор, продължавайки да доставя топлинна енергия до процесния апартамент,
поради което и страни по продажбеното правоотношение са ищецът и купувачът, подал
заявление декларация относно партидата за имота. Следователно ответницата е
материално легитимирана да отговаря по предявените искове. В този смисъл са напр.
Решение № 262882 от 7.05.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 8043/2020 г., Решение № 5827
от 15.11.2023 г. на СГС по в. гр. д. № 9353/2022 г., Решение № 5197 от 12.10.2023 г. на
СГС по в. гр. д. № 151/2023 г. и др.
Следва да се даде отговор на въпроса какъв е размерът на задължението на
ответницата за посочения период, като се съобрази притежаваната от нея идеална част
от правото на собственост върху имота.
Установява се от приобщените по делото писмени доказателства, че сградата, в
която се намира жилището, е била с непрекъснато топлоподаване през процесния
период, следователно същото е било топлофицирано, а през процесния период
дяловото разпределение е осъществявано от [*********].
С доклада по делото изрично е отделено за безспорно обстоятелството, че през
процесния период до имота е доставена топлинна енергия, чиято стойност възлиза на
сумата 2082,04 лева.
Следва да се обсъди своевременно заявеното възражение за погасяване на
вземанията по давност.
Вземанията на топлоснабдителните дружества са периодични по смисъла на чл.
111, буква „в” от ЗЗД, поради което се погасяват с изтичането на тригодишен
давностен срок (Тълкувателно решение № 3/18.05.2012г. по тълк. дело № 3/2011 г. на
4
ОСГТК на ВКС). Съгласно чл. 32, ал. 1 от приложимите към спорния период Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на потребители в гр. София
от 2016 г., месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за
разпределение в сгради етажна собственост и обявената за периода цена, за която сума
се издава ежемесечно фактура от продавача. Съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ОУ
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода за който се отнасят. При
действието на общите условия на ищеца от 2016 г., изискуемостта на вземанията
настъпва след изтичане на 45 дни считано от края на всеки съответен месец на
начисляване, поради което и на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо ЗЗД, длъжникът
изпада в забава от деня, следващ падежа на задължението, от който момент и на
основание чл. 114, ал. 1 от ЗЗД започва да тече и погасителната давност. Ищецът е
заявил претенция за заплащане на сума за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
като е подал заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда на 13.10.2023 г.
Ето защо и погасено по давност се явява вземането за периода от 01.05.2020 г. до
31.07.2020 г., тъй като вземането за м.08.2020 г. е станало изискуемо на 15.10.2020 г. и
давността за него, не е изтекла преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на 13.10.2023 г.
На основание чл. 162 ГПК, като взе предвид представените по делото писмени
доказателства, съдът приема, че за периода м.05.2020 г. – м.07.2020 г. по фактури е
била начислена сумата от общо 120,24 лева (виж л. 25 от делото). Ищецът дължи
сумата, необхваната от погасителна давност, възлизаща на 1961,80 лева, за която искът
за главница за ТЕ срещу нея следва да се уважи. За разликата до пълния предявен
размер от 2082,04 лева и за периода 01.05.2020 г. – 31.07.2020 г. искът е неоснователен
с оглед възражението за давност, заявено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
По претенцията за услугата за дялово разпределение за периода:
Установява се от представените по делото доказателства, че сградата, в която се
намира жилището на ответника, е била присъединена към топлопреносната мрежа. От
събраните в хода на производството доказателства и отделените за безспорни
обстоятелства се приема, че услугата е извършвана през процесния период от
[*********].
Съгласно чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда-
етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, като начинът на
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в действалата към
процесния период Наредба за топлоснабдяването. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като според чл. 36,
ал.2 от същите условия редът и начинът на заплащане на услугата „дялово
разпределение“ се определя от продавача, съгласувано с търговците извършващи
услугата дялово разпределение. Според чл. 22 от ОУ услугата „дялово разпределение“
се заплаща на продавача – [*********], от което следва, че именно на ищцовото
дружество следва да бъдат заплатени сумите за дялово разпределение за процесния
период.
Доколкото съдът достигна до извод, че страните са били обвързани от договорно
правоотношение през периода, а от доказателствата по делото е установено, че
услугата е извършвана, следва да се приеме, че цената на същата е дължима на ищеца.
Ето защо и този иск е доказан по основание. По реда на чл. 162 ГПК и въз основа на
приобщените по делото писмени доказателства, съдът приема, че искът срещу
ответника е доказан по основание и размер за исковата сума. Възражението за
погасяване на това вземане по давност е основателно за периода 01.08.2020 г. -
5
31.09.2020 г. с оглед датата, от която същото се претендира и момента, от който искът
се счита предявен (13.10.2023 г.) и за сумата 5,69 лева. Следователно и тази претенция
следва да се уважи за сумата 54,01 лева и да се отхвърли за разликата до пълния
предявен размер от 59,70 лева.
По иска за обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна
енергия:
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия за
периода са приложими Общите условия към договора, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016 г. на КЕВР, в сила от 13.08.2016 г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия
от 2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Лихва за
забава обаче на основание чл. 33, ал. 3 вр. ал. 2 вр. чл. 32, ал. 3 от Общите условия от
2016 г. започва да се начислява единствено след 45-дневен срок след отчитане на
средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от
Търговеца, доколкото падежът на задължението за заплащане стойността на ТЕ е
изрично определен – с изтичане на 45-дневен срок след изготвяне на изравнителните
сметки след края на отоплителния сезон. По общите правила на договорната свобода
страните са овластени да уговорят падеж на задълженията си с договора, а в случая
такава уговорка се съдържа в общите условия. Предвижда се лихва да се дължи след
установяване на окончателния размер на задължението, с оглед което и след
настъпване на падежа купувачът изпада в забава и дължи обезщетение в размер на
законната лихва.
Предявеният иск за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия в
размер на сумата 1961,80 лева, предявен за периода 15.08.2021 г. – 08.09.2023 г. следва
да се уважи за сумата от 272,58 лева, която съдът изчисли върху непогасения по
давност остатък от дължимата главница за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. за
периода 15.09.2021 г. – 08.09.2023 г. и върху дължимата след изравняване сума за ТЕ за
отоплителен сезон 2021 г. – 2022 г. за периода 15.09.2022 г. – 08.019.2023 г. с помощта
на онлайн калкулатор на основание чл. 162 ГПК. До пълния предявен размер от 295,67
лева този иск следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска за лихва за забава върху цената на услугата за дялово
разпределение на ТЕ:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са
представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, поради което акцесорната претенция за сумата 13,73 лева
се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски възниква и за двете
страни съразмерно на уважената, респ. отхвърлената част от исковете.
За исковото производство на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 ГПК на ищеца следва
да бъде присъдена сума в размер на 183,07лева от общо 196,09 лева /за държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лева/.
За заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски в размер на сумата от 92,44 лева от общо 99,02 лева.
Ответникът е представляван в производството от адвокат П.. За исковото
произодство се претендира присъждане на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. С
6
оглед липсата на фактическа и правна сложност на спора, срочното приключване на
производството пред първоинстанционния съд без участие на процесуалния
представител на ответника в насроченото открито съдебно заседание, задължителната
практика на СЕС по въпроса и актуалната практика на ВКС по приложението на чл. 38
Задв., съдът определя възнаграждение за исковото производство в размер на сумата
500 лева. От нея съобразно изхода от спора в полза на адв. П. следва да се присъди
сумата 33,20 лева.
За заповедното производство ответницата претендира сумата 500 лева, която
заплатила на процесуалния си представител за депозиране на възражение по чл. 414
ГПК. Ищецът е заявил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с исковата молба (л. 7 от
делото), което съдът приема, че обхваща и разноските в заповедното производство.
Доколкото процесуалното представителство на длъжника в това производство се
изчерпва с подаване на възражение съдът намира възражението за основателно, с оглед
което следва да намали тези разноски на длъжника до сумата 100 лева, а съобразно
изхода от спора да присъди в полза на Т. С. сумата 6,64 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от [*********], ЕИК
[*********], със седалище и адрес на управление: [*********], по реда на чл. 422, ал. 1
ГПК искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал.
1 ЗЗД, че Т. В. С., ЕГН **********, с адрес по делото: [*********], дължи на
[*********] сумата от 1961,80 лева, представляваща цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес: [*********], аб. №
[*********]за периода от 01.08.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от
13.10.2023 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия в размер на 272,58 лева за периода от 15.09.2021 г. до 08.09.2023 г.,
сумата 54,01 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на
топлинна енергия за същия имот за периода от 01.10.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законната лихва от 13.10.2023 г. до изплащане на вземането, за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 31669 от 24.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 56544/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от [*********], ЕИК
[*********], със седалище и адрес на управление: [*********], срещу Т. В. С., ЕГН
**********, с адрес по делото: [*********], искове с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, вр. чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване дължимостта на
сумата над 1961,80 лева до пълния размер от 2082,04 лева, представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на
адрес: [*********], аб. № [*********]за периода от 01.05.2020 г. до 31.07.2020 г., за
мораторна лихва за сумата над 272,58 лева до пълния размер от 295,67 лева за
периода от 15.09.2021 г. до 08.09.2023 г., за сумата над 54,01 лева до пълния размер
от 59,70 лева, представляваща цена на услугата за дялово разпределение на топлинна
енергия за същия имот за периода от 01.08.2020 г. до 30.09.2020 г., и за сумата 13,73
лева, представляваща мораторна лихва върху стойността на услугата дялово
разпределение за периода от 16.10.2020 г. до 08.09.2023 г., за които вземания е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 31669 от 24.10.2023 г. по
ч.гр.д. № 56544/2023 г. по описа на СРС, I ГО, 41 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК Т. В. С., ЕГН **********, с
7
адрес по делото: [*********], да заплати на [*********], ЕИК [*********], със
седалище и адрес на управление:[*********], сумата от 183,07лева - разноски в
исковото производство и сумата от 92,44 лева - разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 Задв., вр. чл. 78, ал. 3 ГПК [*********],
ЕИК [*********], със седалище и адрес на управление: [*********], да заплати на адв.
М. И. П., САК, личен № [*********], с адрес по делото: [*********], сумата от 33,20
лева – адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално
представителство на Т. В. С. в исковто производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК [*********], ЕИК [*********], със
седалище и адрес на управление: [*********], да заплати на Т. В. С., ЕГН **********,
с адрес по делото: [*********], сумата от 6,64 лева - разноски в заповедното
производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач [*********] на
страната на ищеца [*********].
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8