ПРОТОКОЛ
№ 104
гр. Смолян, 03.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на трети февруари
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
Сложи за разглеждане докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100799 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ С. Г. Б., редовно призован, не се явява. За него процесуалния
представител адв. О..
ЗА ОТВЕТНИКЪТ „***“ ЕООД, редовно призован, не се явява процесуален
представител в съдебно заседание. чрез юриск. К. М. е постъпила молба с вх. №
753/01.02.2023 г., с която моли да бъде даден ход на делото, в случай че не са налице
процесуални пречки, поради невъзможността да присъства в съдебното заседание.
Сочи, че оспорва исковете по основание и размер. Поддържа всичко изложено в
отговора на исковата молба, като счита, че иска следва да бъде отхвърлен. Не възразява
да бъде допуснато изслушване на вещото лице, като няма въпроси към него. Изразява
становище и по съществото на спора. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатски хонорар.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ К. Х., редовно призован, налице.
АДВ. О. – Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
АДВ. О. – От името на доверителя ми поддържам исковата молба и оспорвам
писмения отговор.
ДОКЛАДВА се делото.
Предмет на делото те предявения иск с правното основание н а чл. 55 ал.1 от
1
ЗЗД от ищеца С. Б. срещу ответника „***“ ЕООД, за заплащане на сумата в размер на
191,56 лева представляваща недължимо платени лихви и възнаграждение за
допълнителни услуги по договор за потребителски кредит „*** ***“ № 30038422865
ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до
окончателното й изплащане.
Твърденията на ищцовата страна са, че е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 11, т. 9 и т.10 от ЗПК и заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал.4
от ЗПК, доколкото уговореното възнаграждение от процесния договор за кредит за
пакета от допълнителни услуги съставлява скрит добавък към възнаградителната лихва
и като такова следва да бъде включено в ГПР, съгласно чл. 19, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.1, чл. 11
ал.1, т.7-12 и т. 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.1 – 9, договора за потребителски кредит е
недействителен.
След като посочените клаузи на процесния договор за кредит като нищожни не
пораждат правно действие, то договора се явява недействителен на основание чл. 22
във вр.чл.11, ал.1, т. 9 и т.10 ЗПК във вр чл. 26 ал.1 предл.3-то от ЗЗД. Според чл. 23 от
ЗПК когато договора за потребителски кредит е обявен за недействителен потребителя
връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихви или други разходи по
кредита. Твърди се, че в изпълнение на договора за потребителски кредит ищеца е
заплатил по сметка на ответника сумата общо от 1991,56 лева, а поради
недействителността на договора за заем за ищеца е възникнало задължени за връщане
само на чистата стойност – 800 лева, а не лихви и разходи, следователно разликата от
заплатена сума 1991,56 лева до дължимата от 800 лева, в размер на 1191,56 лева е
платена при начална липса на основание и като недължима подлежи на връщане от
ответника на основание чл. 55 ал.1 предл.1-во от ЗЗД.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете изцяло се оспорват.
Не се спори за наличието на договорното правоотношение по силата на сключения
между тях договор за кредит 29.07.2019 г. Оспорва се, че възнаграждението по
предоставения пакет „допълнителни услуги“ е следвало да бъде включен в размера на
ГПР, а с невключването му се заобикаля на чл. 19, ал.3 от ЗПК. По този начин не са
спазени разпоредбите на чл. 11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК и че, договора е
недействителен съгласно чл. 22 от ЗПК. След като ищеца изрично е заявил желание да
ползва допълнителни услуги още с подаденото до кредитора искате за предоставяне на
потребителския кредит се е съгласил да заплати и уговореното в договора
възнаграждение за същите тези услуги. Допълнителните услуги „фаст“ и „флекси“
услуги предоставени на ищеца съгласно договора за кредит представляват услуга
предлагана само от конкретния кредитор и уговореното в договора възнаграждение за
тях не следва да се включва в ГПР, именно защото би въвело в заблуждение
2
потребителя относно разхода по кредита. Неоснователни са твърденията, че е налице
заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК, както и че невключване на
възнаграждението за допълнителни услуги води до нарушение на разпоредбите на чл.
11, ал.1, т. 9 и т. 10 от ЗПК. Според ответната страна процесното кредитно
правоотношение отговаря на формалното изискване за действителност, установени в
ЗПК.
Тежестта на доказване пада върху ищцовата страна, която следва да установи
твърденията си в исковата молба относно допуснати нарушение в договора за кредит,
поради което и заплатените суми за лихва, допълнителни услуги се явяват недължимо
платени, както и размера на претенцията си.
АДВ. О. – Моля да се изслуша вещото лице:
Сне се самоличността на вещото лице както следва:
К. В. Х. – *** г., българин, б.гр., неженен, неосъждан, без родство и дела.
Съдът предупреди вещото лице за наказателната отговорност по чл. 291 от НК.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х. – Поддържам заключението си. По т. 2 и 3 съм разбил
какво точно е плащал ищеца. Разликата между 1991,76 лева и 800,00 лева главница е
размера на платените суми за лихви допълнителни услуги и такси за събиране на
просрочени задължения. За изготвяне на заключението се запознах както с
доказателствата по делото, така и ми бяха предоставени справки от „***“ за размер на
извършените погасявания по кредита. Приложеното извлечение към исковата молба на
лист 8-10 е в общ размер от 1991,56 лева, а аз съм установил, че сумата е 1991,76 лева.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА И ПРИЛАГА заключението по назначената ССчЕ, изготвено от
вещото лице Х., на който да се изплатят 300,00 лева от внесения депозит.
АДВ. О. – Считам делото за изяснено от фактическа страна. Представям списък
с разноски и договор за правна защита.
Съдът намира делото за изяснено от фактическа страна и затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО
АДВ. О. – От името на доверителя ми моля да постановите решение, с което да
уважите иска изцяло като основателен и доказан. От приложените писмени
доказателства и от заключението на вещото лице се установяват твърденията изложени
в исковата молба за недействителност на договора за кредит, поради нарушени на
разпоредбата на ЗПК включително и договаряне на ГПР в размер превишаващ по чл.
3
19 ал.4, което вещото лице е изчислило на 170,18 % при максимално допустим ГПР от
50%, поради това считам, че ответното дружество дължи връщане, съгласно чл. 23 от
ЗПК в размер на 1191,56 лева. С оглед изхода на делото моля да ми присъдите
разноските по делото. Моля за определяне на възнаграждение на основание чл. 38, ал.2
от ЗА.
Съдът обяви, че ще се произнесе с Решение на 02.03.2023 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, закрито в 10,20 часа.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
Секретар: _______________________
4