№ 5
гр. К. , 18.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К. в публично заседание на деветнадесети април, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пламен Ал. Александров
при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова
като разгледа докладваното от Пламен Ал. Александров Търговско дело №
20205100900073 по описа за 2020 година
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно
основание чл. 557, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 558, ал. 5 от Кодекса за
застраховането (КЗ).
В исковата си молба ищците Б. Р.Р. Г. И.. Р., ДЖ. К. Р. и Б.Р. Б.,
действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., твърдят, че на
**,**,**** г. около 01.15 часа на главен път II-84 в района на километър
78+600 метра, близо до „Б.”, в землището на гр. Я., обл. Б., неизвестен водач с
неидентифицирано МПС – лек автомобил, нарушил правилата за движение,
установени в ЗДвП, допуснал настъпване на ПТП и причинил смъртта на
пешеходец - наследодателят на ищците Р. Б.Р., - син на първите двама, съпруг
на третата и баща на четвъртия от тях, който се намирал в близост до пътното
платно - престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 4-то, б. „б”, във вр. с ал. 1, б.
„б”, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Предвид на това за тях се пораждал правния
интерес от завеждане на иск по чл. 557, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 558, ал. 5 от
Кодекса за застраховането срещу Г. Ф. за обезщетение на претърпените от тях
вреди в резултат на пътнотранспортното произшествие, причинено от МПС,
причинило процесното ПТП, напуснало произшествието и неустановено
(неидентифицирано МПС). Твърди се, че по случая било образувано
наказателното ДП № 331- ЗМ-371 от 2016 г. по описа на РУ на МВР - гр. Р.
1
при ОД на МВР - Б. /прокурорска преписка № 5043/2016 г. по описа на
Окръжна прокуратура - Б./, образувано с провеждането на неотложни
действия по разследването на основание чл. 212, ал. 2 от НПК - оглед на
местопроизшествие срещу неизвестен извършител, за това, че на **,**,**** г.
около 01.20 часа на път 11-84 в района на километър 78.6 (гр. Я.), при
управление на МПС в посока от гр. Р. за гр. Я., в нарушение на правилата за
движение по пътищата, установени в ЗДвП, предизвикал ПТП и по
непредпазливост причинил смъртта на Р. Б.Р. на * г. от с. Б., общ. А., обл. К.,
след което е избягал от местопроизшествието - престъпление по чл. 343, ал. 3,
пр. VI, б. „б“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С Постановление от
06.11.2018 г. на Главния прокурор на Република България разследването на
досъдебното производство било възложено на следовател от Национална
следствена служба, като било образувано следствено дело № 249/2018 г. по
описа на НСлС. Досъдебното производство било образувано във връзка с
подадено съобщение от М. Р. М. за труп на човек на пътното платно на път
11-84 в участъка на околовръстен път в гр. Я. в района на бензиностанция
„П.“. При проведеното разследване по делото, от свидетелските показания се
установило, че пострадалият Р. Б.Р. в късната вечер на **,**,**** г. се
намирал в дискотека, находяща се в центъра на гр. Я. до читалището. След
полунощ, след 00.00 часа на **,**,**** г., той бил забелязан отвън пред
дискотеката. Пострадалият бил закаран с автомобила до хотела от две лица.
Малко по-късно наследодателят на ищците Р. тръгнал в посока към
околовръстния път. Свидетелят М. Р. М., водач на лек автомобил марка „Ф.
Б.“ с per. № * **** **, заедно със свидетелката Л. М. в 01:23:18 ч. (видно от
камерите на бензиностанция „П.“), движейки се от центъра на гр. Я.,
преминал през мост срещу бензиностанцията и с ляв завой се е включил в път
11-84 в посока към гр. Р.. Като е стигнал в района на кръстовище на главния
път с отклонение за хотел „Х.“, забелязал легнал на средата на пътното платно
човек (пострадалия), заобиколил го и продължил. На изхода на гр. Я. е поел
по пътя обратно към центъра на града (по ул. „Ц.Б. III“). В 01:28:30 часа, след
като изчакал преминаващите по главния път два автомобила, движещи се
един след друг, отново завил надясно и се върнал на мястото където бил
видял пострадалия да лежи на пътя. След това обърнал автомобила и по
главния път се върнал обратно на бензиностанция „П.“, за да уведоми
полицаите от полицейския патрул, който се намирал на бензиностанцията.
2
Полицейският патрул констатирал прегазването на пострадалия, а посетилия
екип на спешна медицинска помощ е констатирал смъртта на пострадалия. По
делото била назначена съдебномедицинска експертиза № 90 от 2016 г., в
която вещото лице при огледа и аутопсията на трупа на Р. Б.Р. в заключение
констатирал АВТОМОБИЛНА ТРАВМА - ПТП прегазване от движещ се лек
автомобил. Причинени били тежка открита черепно-мозъчна травма,
триъгълно охлузване по слепоочна теменна и тилна области на главата в
дясно с неравна петниста повърхност и рана в средата му, подобно овално
охлузване по слепоочната и теменна области в ляво, открито,
многофрагментно счупване в дясна слепоочна област с многофрагментно
счупване в средна черепна ямка на черепната основа в дясно и продължаващи
напречни счупвания по теменната област от черепния покрив в дясно,
продължаваща коса линия на счупване от турското седло с посока наляво и
напред в предна черепна ямка на черепната основа в ляво, масивни
двустранни кръвонасядания на меки черепни покривки, с разкъсване в дясно,
разкъсвания на мозъчните обвивки в слепоочната област в дясно с подлежащо
размачкване на мозъчното вещество, контузия на мозъка предимно по
конвекситета в дясно и по мозъчната основа с контузия на моста в дясно,
травматичен /субарахноидален/ кръвоизлив по меки мозъчни обвивки,
зацапвания от кръв по отворите на лицето и ушите, повече в ляво със
стичания наляво на кръв, кръвонасядане в горната част на дясната ушна мида,
наличие на кръв в дихателните пътища и петна от вдишана кръв по
повърхността на белите дробове, (стеатоза) мастна дегенерация на черния
дроб, изразена анемия на вътрешните органи. Повърхностни напречни
зацапвания по гръбна повърхност и в горна лява част на дрехите, наличие на
около 2,53 промила етилов алкохол в кръвта. Смъртта на Р. Б.Р. се дължала на
установената тежка, открита и несъвместима с живота черепно-мозъчна
травма, довела до остра недостатъчност на мозъчните функции с бърза смърт.
При огледа и аутопсията не са се установили други травматични увреждания,
които да не могат да се обяснят с ПТП (прегазване през главата с гума на
движещ се лек автомобил), като напр. нанасяне на удари от второ лице и/или
такива от падане, и същите да имат отношение към горепосочената причина
за смъртта. Наслагвайки установените външни и вътрешни увреждания на
главата, черепа и мозъка, води до заключение, че прегазването с
автомобилната гума е било от към дясната страна на главата, като ръба на
3
гумата (най-вероятно външния) е преминал косо, почти напречно над горната
част на дясната ушна мида, с най-вероятна посока отзад напред и с леко
отклонение нагоре. Това се потвърждавало както от вида на охлузванията
така от по-тежките импресионни увреждания в слепоочната област в дясно,
посоката на продължаващите надясно и напред линейни счупвания, и се
потвърждавали от разположението и обстановката в която е намерен трупа
му. При аутопсията не са се установили травматични увреждания, които да
сочат, че в момента на първоначалния контактен удар пострадалият е бил в
изправено положение. Предвид вида и тежестта на установената черепно-
мозъчна травма, след причиняването й, пострадалият не е могъл да извършва
активни движения, от което също можело да се посочи, че прегазването е на
мястото и най-вероятно в положението, в което е намерен. Видно от
установените травматични увреждания, хоризонталните стичания само по
лицето в ляво, както зацапванията от кръв по дрехите и на мястото където е
намерен, причиняването на черепно-мозъчната травма било в положението и
на мястото където е намерен, като след това не бил извършвал активни
движения, а също така и не бил преместван. Не се установявало и наличие на
болестни увреждания на органите и системите, които да имат отношение към
причината за смъртта. При преценката на събраните по делото доказателства
се установило със сигурност, че на **,**,**** г. в интервала от време от 01.10
ч. до 01.31 ч. на път П-84 в района на километър 78.6 (гр. Я.), наследодателят
на ищците Р. Б.Р., бил прегазен от движещо се в посока от гр. Я. за гр. Р.
МПС, което прегазване му причинило смъртта. В СМЕ вещото лице
установило неоспорима причинно-следствена връзка между причинените
телесни увреди и настъпилата смърт. По делото били установени МПС, които
са преминали през местопроизшествието. Четирите автомобила „Т.Я.“ с ДК №
** **** **, „М.С.“ с ДК № ** **** **, „М. Ц.***“ с ДК № * **** **, „Ф. Б.“ е
ДК № * **** **, било установено от кои водачи са били управлявани.
Установена била и посоката им на движение. Въпреки това на настоящия етап
на разследване били недостатъчно доказателствата за разобличаване на
извършителя на престъплението. На 28.06.2019 г. било издадено
Постановление за спиране на наказателното производство – Прокурорска
преписка № 5043/2016 г. по описа на ОП-Б., Досъдебно производство №
249/2018 г. по описа на НСлС. По досъдебно производство № 249/2018 г. по
описа на НСлС били проведени възможните действия по разследването. От
4
проведените за три години действия по разследването не били събирани
доказателства, които да установяват в достатъчна степен и сочещи към
конкретно лице да е извършител на инкриминираното деяние, както и не било
идентифицирано МПС, с което е било извършено прегазването. Въпреки
положените усилия, извършителят на деянието до момента не бил разкрит от
компетентните органи в законоустановения срок. От така извършеното
престъпление с неидентифицирано МПС са били причинени на ищците
неимуществени вреди изразяващи се в болка и страдание от загубата на
техният наследодателят, техен син, съпруг и баща. Изпаднали в стрес и не
можели да спят всички нощем, като често сънували кошмарни сънища с
автомобилни произшествия. Настъпила трагедия за тяхното семейство. След
смъртта на сина им, към който били изключително много силно привързани,
изпаднали в шок. Емоционалното състояние на първите трима от ищците се
влошило изключително много, тъй като загубили опората в семейството и в
живота си, обичания от тях син и мъж. Техният син се грижел за тях с всички
сили и те за него. Били изключително силно привързани към него и той към
тях. Започнал всеки от тях да употребява успокоителни лекарства. Били
изключително силно привързани към него и той към тях. Били много
задружно и единно семейство. След загубата му първите трима ищци
започнали да употребяват успокоителни лекарства. За третата от тях и негова
съпруга била огромна загубата на най-обичания от нея човек в живота й, а
освен това предстояло отглеждане и възпитание на роденото им невръстно
дете, без опората и подкрепата на баща и неин мъж. Независимо, че от
деянието били изминали повече от три години, ищците все още не можели да
се отърсят от загубата му, от кошмара, който преживяли, тъй като загубили
най-милия и най-обичан и грижещ се за тях човек. Синът им Б. (четвъртия
ищец) нямал да има възможност никога през живота си да види баща си и да
усети какво е да има бащина обич и грижи. Емоционалното състояние от това
щяло да се влошава всеки път през живота му, поради липсата на бащината
закрила и подкрепа. Болката и страданията за ищците били изключително
големи и щели да се усещат до края на живота им, тъй като загубили най-
близкия си и обичан човек.
Твърди се също, че на четвъртия от ищците - Б.Р. Б., явяващ се син на
починалия Р. Б.Р., освен болките и страданията, които търпи и ще търпи през
5
целия си живот, поради липсата на бащинска закрила и обич, са му били
причинени и имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
издръжката, която законният му баща и наследодател би му заплатил до
навършване на пълнолетие, изчислено върху база на минималната издръжка
за ненавършили пълнолетие деца, съгласно чл. 142, ал. 2 от Семейния кодекс
/определена в размер на 152.50 лева месечно за едно дете за 2020 г., съобразно
ПМС № 350/19.12.2019 г./, както следва: в размер на 27 145 лева за 178 месеца
от датата на смъртта – **,**,**** г. до навършване на пълнолетие /11.09.2031
г./. Предвид механизма на настъпване на ПТП, претенцията на четвъртия
ищец Б.Р. Б., за нанесени имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати
ползи от дължима от баща му издръжка, била в размер на 13 572.50 лева.
Твърди се, че до настоящия момент, поради неустановяване на деликвента и
идентифициране на МПС, с което било извършено прегазването, на ищците
не им било заплатено обезщетение за претърпените от престъплението
неимуществени и имуществени вреди. Предвид механизма на настъпване на
ПТП, считат, че справедливо обезщетение за причинените им неимуществени
вреди от загубата на техния наследодател са в размер на по 80 000 лева за Б.
Р. Р., Г.. И.. Р. и ДЖ. К. Р., след направеното в съдебно заседание надлежно
изменение на исковете, и 100 000 лева за ищеца Б.Р. Б.. Твърди се, че
съществува причинна връзка между настъпилото ПТП и причинените на
пострадалия Р. Б.Р. телесни повреди в резултат, на които била настъпила
смъртта му. Причината за настъпилото ПТП било виновно поведение на
неустановен деликвент, с което нарушил правилата за движение, в качеството
му на водач на неидентифициран лек автомобил. МПС не е установено, нито
към датата на настъпване на събитието – **,**,**** г., нито към момента на
депозиране на застрахователната претенция. Сочи се в исковата молба, че
предпоставките за възникване на задължение на Г. Ф. за плащане на
обезщетения по задължителна застраховка "Гражданска отговорност“ на
автомобилистите били настъпване на пътнотранспортно произшествие,
моторното превозно средство, причинило процесното ПТП било напуснало
местопроизшествието и не било установено (неидентифицирано моторно
превозно средство), съобразно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Елементите от фактическия състав на чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за
застраховането се явявали доказани при наличието на следните
обстоятелства: наличие на увреждане настъпило на територията на Република
6
България, причинено от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано (неидентифицирано моторно превозно средство),
противоправното поведение и вина на водача на моторното превозно
средство, както и причинно-следствената връзка между деянието - ПТП и
причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на наследодателят
ни Р. Б.Р.. Противоправното поведение и вина на деликвента се установявали
със заключението на САТЕ. Вещото лице сочело, че произшествието е било
предотвратимо, при своевременно действие на водача на автомобила,
прегазил пешеходеца. Вещите лица по САТЕ и съдебномедицинската
експертизи установили, че описаните травматични увреди категорично били
получени при ПТП и са в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.
Предвид изложеното, били налице елементите на фактическия състав за
реализиране отговорността на Г. Ф.. Твърди се също, че със застрахователната
претенция, депозирана пред Г. Ф. на *.11.2019 г. по реда на с чл. 558, ал. 3,
във вр. с чл. 380 от КЗ, е претендирано обезщетение за претърпените от нас
вреди, в резултат на ПТП, причинено на **,**,**** г., при което неустановен
водач управляващ неидентифицирано МПС причинил смъртта на
наследодателят им Р. Б.Р., в следствие, на което търпели болки и страдания,
по повод на което при ответника била образувана щета с № 192104*/*.11.2019
г. С писма изх. номера: № 24-01-761/12.12.2019 г., № 24-01-761- 1/12.12.2019
г., № 24-01-761-2/12.12.2019 г., № 24-01-761-3/12.12.2019 г. ищците били
уведомени, че било взето решение, съгласно което Г. Ф. отказва изплащане на
обезщетение, поради това, че пострадалият Р. Б.Р. бил в пияно състояние и се
намирал на пътното платно и по този начин бил станал единствената причина
за процесното събитие. С оглед на изложеното, за ищците бил налице правен
интерес от ангажиране на пряката отговорност на Г. Ф., съгласно чл. 557, ал.
1, т. 1, вр. с чл. 558, ал. 5 от КЗ. С исковата молба молят съда да осъди
ответника да им заплати сумите, както следва: на Б. Р. Р. да заплати сумата от
80 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени
вреди; на Г.. И.. Р. да заплати обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лева; на ДЖ. К. Р. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 80 000 лева; на Б.Р. Б. обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 100 000 лева, както и да заплати на Б.Р. Б. сумата от 13 572.50 лева,
представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от
пропуснати ползи за издръжка от датата на ПТП (причинената смърт) –
7
**,**,**** г. до навършване на пълнолетие – 11.09.2031 г., като всички
неимуществени вреди се изразявали в причинени болки и страдания на всеки
един от ищците от настъпилото на **,**,**** година застрахователно
събитие - престъпление - ПТП с причинена на наследодателят им Р. Б.Р.
смърт, причинена от неидентифицирано моторно превозно средство - лек
автомобил, напуснало местопроизшествието, ведно със законната лихва върху
всяка от сумите, считано от 11.12.2019 г. - изтичане на петнадесетдневния
срок по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ, до окончателното им изплащане.
В представен в срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК отговор ответникът Г. Ф.
оспорва изцяло по основание и размер предявените искове. Сочи се в
отговора, че Г. Ф. към настоящия момент вече е бил сезиран във връзка с
процесното ПТП и по образуваните щети със съответни номера: №
19210422/*.11.2019 г., № 19210423/*.11.2019 г., № 19210424/*.11.2019 г. и №
192104*/*.11.2019 г., управителния съвет на Г. Ф. отказал изплащането на
обезщетение за неимуществени вреди. Видно от представеното
постановление за спиране на наказателно производство по НП № 5043/2016 г.
по описа на ОП - Б., ДП № 249/2018 г. по описа на НСлС, единствена причина
за настъпване на процесното ПТП било поведението на наследодателя на
ищците, който бил в легнало положение по средата на пътното платно, след
алкохолно опиянение - 2.53 промила алкохол в кръвта, с което поставил
водачът на неизвестния автомобил в невъзможност да реагира на
безразсъдното, безотговорно и поставящо в опасност собствения му живот
поведение. В тази връзка ответникът счита, че вина за процесното ПТП има
единствено наследодателят на ищците, който не е предприел необходимите
действия за осигуряване на собствената си безопасност, пресичайки,
движейки се, а впоследствие да легне по средата на пътното платно. В случай,
че се приеме, че вина за процесното ПТП няма единствено наследодателя на
ищците, то прави възражение за съпричиняване от страна на Р. Б.Р. в размер
на поне 95%, който се е движил неправилно по пътното платно в нарушение
на чл. 108, ал. 2 и чл. 114 от ЗДвП, а впоследствие, в резултат на употребата
на изключително голямо количество алкохол, е легнал на пътното платно.
Счита, че подобно безотговорно поведение не следва да бъде толерирано. С
отговора се оспорва изцяло твърдения от ищците механизъм, въпреки, че
констативния протокол е официален документ, в частта относно механизма,
8
обстоятелствата и причините за ПТП, като същият нямал качествата на
свидетелстващ официален документ, а на диспозитивен такъв, тъй като не
материализирал удостоверително изявление на своя издател, а изявленията на
самия пострадал пред длъжностното лице - издател, поради това същият
нямал и материална доказателствена сила. В тази връзка оспорва твърдения
механизъм на настъпване на процесното ПТП. По отношение на
представените от ищците като доказателство съдебна автотехническа
експертиза и 6 броя протоколи за извършени експертизи твърди, че същите не
представляват официални удостоверителни документи, а като частни такива
единствено съдържат изявление – становище на лица, нямащи качество на
свидетели относно спорните факти, поради което тези документи нямат
доказателствена стойност по делото. Алтернативно, в случай, че съдът счете
иска за основателен и направените от него възражения за съпричиняване и че
вина за процесното ПТП има само и единствено починалият Р., се
присъединява към искането за назначаване на съдебна автотехническа и
медицинска експертиза, като се прави искане да бъде назначена комплексна
съдебно-автотехническа и медицинска, с посочени задачи. Досежно
размерите на предявената претенция от по 80 000 лева за първите трима от
ищците и 100 000 лева за четвъртия от ищците за причинени неимуществени
вреди, както и обезщетение за четвъртия от тях за имуществени вреди в
размер на 13 572.50 лева, счита същите за изключително завишени, тъй като
не отговарят на съществуващите в страната икономически условия, стандарт
на живот и съдебна практика към датата на ПТП - **,**,**** г. Твърди се
също, че исковата претенция не кореспондира със задължителната практика,
като се цитира такава. В т. II на Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС
било разяснено, че понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не
било абстрактно понятие, а било свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които са специфични за всяко дело и
които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението. Във всички случаи правилното прилагане на чл. 52 от ЗЗД
при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди от деликт било
обусловено от съобразяване на указаните в постановлението общи критерии.
Тези критерии били възприети и във формираната по реда на чл. 290 от ГПК
задължителна практика по приложението на чл. 52 от ЗЗД. В тази връзка
сочат, че предявените претенции не кореспондират нито с трайната съдебна
9
практика на съдилищата в Република България, нито с принципа на
справедливостта, икономическите условия в страната и стандарта на живот.
Досежно претенцията за имуществени вреди от неполучаване на издръжка
твърдят, че не се установява от доказателствата такава да е била давана
приживе на ищеца от загиналия, поради което оспорва твърдението, че
действително търпи такива вреди. Ищците не били предоставили никакви
доказателства, на които се основават исковете, от които може да се направи
извод, че Р. Б.Р. е работил някъде, както и че ползите от неговия трудов доход
са били бъдещо сигурно събитие и със смъртта му тези ползи са пропуснати,
още по-малко в пряка причинна връзка с процесното ПТП. Освен това
нуждата от получаване на издръжка (чл. 139 от СК, чл. 143 от СК) за бъдещ
период с неустановена продължителност (чл. 144 от СК) било бъдещо
несигурно събитие, което не подлежало на доказване. Предвид изложеното
напълно неоснователно се претендирало присъждане на цели суми като
сборове от минимални към настоящия момент размери на месечни издръжки
за произволно определен бъдещ период, при това и с лихви от датата, на
която Фондът не бил изпаднал в забава. Евентуално при определяне на
размера на обезщетения за имуществени вреди, следвало да бъде отчетено
наличието на съществен принос на загиналия за настъпването на вредите, за
което излага по-горе възраженията за съпричиняване и, че вина за процесното
ПТП имал само и единствено Р. Б.Р.. Твърди също, че липсва приложена
трудова книжка от загиналия, от което да може да бъде направен извод, че
лицето Р. не е имало постоянна работа с постоянен и сигурен месечен доход.
Счита, че посочената от ищците сума е прекомерно завишена с оглед факта,
че претендирания размер на месечна издръжка за молителя, се компенсирала
от пенсията, която той получава. Единствения извод, който можел да бъде
направен е, че ищците заедно с процесуалния си представител са се
възползвали от възможността да претендират тази неоправдано висока сума
за обезщетение за издръжка, без да съобразят и отчетат обезщетителната,
обезпечителната, социалната и защитната функции на Фонда. Предявяването
на претенцията за претендираните суми за имуществени вреди целяло с
присъждане на едно бъдещо обезщетение единствено да промени стандарта
на живот на ищците и да ги облагодетелства в икономически план, а не да
репарира причинените им вреди. Оспорва изцяло и претенциите за лихви от
11.12.2019 г. Твърди, че Фондът не е деликвент, не е застраховател и не
10
изплаща обезщетения по силата на договор, а изпълнява едно чуждо
задължение при наличие на законоустановените предпоставки и при спазване
на установената в Кодекса за застраховане процедура, поради което на
основание чл. 558, ал. 7 от КЗ, задължението за лихва възниквало след
изтичане на срока за произнасяне по претенцията на увреденото лице. В
случая по предявената в Г. Ф. претенция били образувани щети № 19210422/
*.11.2019 г., № 19210423/*.11.2019 г., № 19210424/*.11.2019 г. и №
192104*/*.11.2019 г. Фондът се бил произнесъл в законоустановения срок,
като видно от исковата молба и от молбите до Г. Ф. ищците в настоящото
производството са представили документи, от които било видно, че
единствената причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на
наследодателя на ищците, който бил в легнало положение по средата на
пътното платно, след алкохолно опиянение с 2,83 промила алкохол в кръвта.
Ето защо с оглед гореизложеното и предвид преклузията на чл. 558 от КЗ,
единствения извод бил, че ищците недобросъвестно са осъществили
бланкетни процедури пред Фонда, с цел бърз отказ и последващо завеждане
на гражданско дело. В тази връзка оспорва началния момент на законната
лихва и моли Г. Ф. да се счита в забава от датата на завеждане на исковата
молба в съда.
Окръжният съд, като прецени събраните по делото доказателства и
доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложените по делото като доказателство – прокурорска преписка
№ 5043/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура – Б. и досъдебно
производство № 249/2018 г. по описа на НСлС, се установява, че на
**,**,**** г. е било образувано наказателното ДП № 331- ЗМ-371 от 2016 г.
по описа на РУ на МВР - гр. Р. при ОД на МВР - Б. (прокурорска преписка №
5043/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура - Б., срещу неизвестен
извършител, за това, че на **,**,**** г. около 01.20 часа на път ІІ-84, в
района на 78.6-ти километър, при управление на МПС в посока от гр. Р. за гр.
Я. нарушил правилата за движение по пътищата, установени в ЗДвП,
предизвикал ПТП – удар между неустановено към този момент МПС и
пешеходец, намиращ се на пътното платно, като по непредпазливост
причинил смъртта на пешеходеца Р. Б.Р., с ЕГН ********* от с. Б., общ. А.,
11
обл. К., след което е избягал от местопроизшествието – престъпление по чл.
343, ал. 3, пр. VI, б. „б“ от НК, във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. С Постановление
от 06.11.2018 г. на Главния прокурор на Република България разследването на
досъдебното производство е възложено на следовател от Национална
следствена служба, като е било образувано следствено дело № 249/2018 г. по
описа на НСлС. От материалите по досъдебното производство се установява,
че същото е било образувано във връзка с подадено съобщение от М. Р. М. за
труп на човек на пътното платно на път ІІ-84, в участъка на околовръстен път
в гр. Я., в района на бензиностанция „П.“.
С постановление на Окръжна прокуратура – Б. от 28.06.2019 г. за
спиране на наказателно производство е спряно наказателното производство
по досъдебно производство № 249/2018 г. по описа на НСлС срещу
неизвестен извършител, за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. VI, б. „б“ от НК,
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК. Съгласно цитираното постановление, по
досъдебно производство № 249/2018 г. по описа на НСлС са били проведени
възможните действия по разследването, като от тях не са се събрали
доказателства, които да установяват в достатъчна степен и сочещи към
конкретно лице (лица) да е/са извършител/и на инкриминираното деяние, като
въпреки положените усилия извършителят на деянието не е разкрит от
компетентните органи в законоустановения срок, поради което наказателното
производство е спряно.
От представеното по делото заверено копие на препис – извлечение от
акт за смърт, издадено въз основа на акт за смърт № 47/**,**,**** г.,
съставено от община Я., област Б., се установява, че Р. Б.Р., с ЕГН *********,
е починал на **,**,**** г. По делото е прието като доказателство и заверено
копие от съобщение за смърт № 67/**,**,**** г., съставено от отделение по
Съдебна медицина при МБАЛ – Б., съгласно което смъртта на Р. Б.Р. е
настъпила на **,**,**** г., 01.20 часа. От представените и приети по делото
като доказателства заверения копия от: удостоверение за наследници № 5510/
**,**,**** г., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 5511/
**,**,**** г., удостоверение за съпруг/а и родствени връзки № 5262/
**,**,**** г., всички издадени от община гр. А., област К., удостоверение за
раждане № **********/99,**,**** г., съставено от община К. и
удостоверение за сключен граждански брак № 1/ **,**,**** г. на кметство с.
12
Б., община А., област К., се установява, че ищците Б. Р. Р. и Г.. И.. Р. са
родители на починалия Р. Б.Р., съответно баща и майка, ищцата ДЖ. К. Р. е
негова съпруга, а ищецът Б.Р. Б., роден на **,**,**** г., е син на Р. Б.Р. и
третата ищца ДЖ. К. Р..
Не е спорно по делото, че ищците са предявили застрахователна
претенция пред Г. Ф., както и че Г. Ф. е отказал изплащане на обезщетение. В
тази връзка са и представените и приети по делото като доказателства:
застрахователна претенция изх. № 717/ЗП/ 21.11.2019 г., писмо от Г. Ф. изх.
№ 24-01-761/12.12.2019 г., писмо от Г. Ф. изх. № 24-01-761-1/12.12.2019 г.,
писмо от Г. Ф. изх. № 24-01-761-2/12.12.2019 г. и писмо от Г. Ф. изх. № 24-01-
761-3/12.12.2019 г., от които се установява, че ищците са предявили
претенция за заплащане на неимуществени вреди от настъпилата в резултат
на ПТП, причинено на **,**,**** г., смърт на Р. Б.Р., както и че Г. Ф. е
отказал изплащане на обезщетение на ищците по образуваните по тяхната
претенция съответни преписки по щета. От цитираните писма се установява
също така, че Г. Ф. е приел, че липсва противоправно поведение на водач на
неидентифицирано ПТП, което да е причинило уврежданията, като напротив
– причина за настъпване на ПТП е поведението на загиналия Р. Б.Р., който се
намирал легнал в средата на пътното платно, с установено наличие на 2.53
промила алкохол в кръвта, като по този начин е станал единствена причина за
настъпване на процесното събитие.
От назначената по делото съдебномедицинска експертиза –
съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 8/2021 г., която не се
оспорва от страните и се възприема изцяло от съда, се установява, че
причината за смъртта на Р. Б.Р. е несъвместима с живота тежка черепно-
мозъчна травма със счупване на покрива и основата на черепа и размачкване и
контузия на главния мозък и мозъчния ствол, довели до потискане на жизнено
важни мозъчни центрове /дихателен, сърдечно-съдов/, като смъртта е
настъпила бързо и е била неизбежна. Съгласно заключението, тежката
черепно-мозъчна травма е възникнала при действието на твърди тъпи
предмети със сравнително широка плоскост и добре отговаря да е получена
при прегазване от автомобил с притискане на мозъковия череп между гумата
на движещия се автомобил и пътното платно. Налице е пряка причинно-
следствена връзка между нанесените на **,**,**** г. телесни увреждания и
13
настъпилата смърт на Р. Б.Р..
От назначената по делото съдебна автотехническа експертиза, която не
се оспорва от страните и се възприема от съда, се установява следния
механизъм на настъпване на ПТП на **,**,**** г. на път ІІ-84, в района на км
78+600, посока от гр. Р. за гр. Я., при което е причинена смъртта на Р. Б.Р.:
Пешеходецът (Р. Б.Р.) е лежал по гръб на пътното платно с глава в близост до
осевата линия и намираща се в лявата лента за движение (считано по посока
на огледа), на 2.60 м от лявата ограничителна линия. Бил е прегазен от
неизвестно МПС, на мястото, на което е открит след ПТП. Прегазването му е
в областта на главата, от дясната страна в горната част на черепа, косо отзад
напред. При съприкосновението на колелото, тангенциалната сила я е
извъртяла наляво. Описания механизъм е възможен при движение на
неизвестното МПС в посока от Я. към Б., при направен опит да го заобиколи
отдясно. От техническа гледна точка, причините за настъпване на ПТП са
резултат на попадане на пешеходеца в габаритите на автомобила. Съгласно
експертизата, това се е случило поради: 1.) неправилно пребиваване (лежане)
на пешеходеца на пътното платно и 2.) управление на неизвестното МПС с
несъобразена скорост с конкретните пътни условия. Експертизата сочи също,
че ако водачът се е движил на къси светлини, в рамките на 52.50 м пред
автомобила, той е имал видимост към пешеходеца и е можел да го възприеме
своевременно. Ако водачът се е движил на дълги светлини, в рамките на
84.00 м пред автомобила, той е имал видимост към пешеходеца и е можел да
го възприеме своевременно. Съгласно заключението на съдебната
автотехническа експертиза, при движение на къси светлини със скорост до
или равна на 63.46 км/ч, както и при движение на дълги светлини със скорост
до или равна на 88.06 км/ч, скоростта е била съобразена. В тази връзка
приема, че след като ПТП е настъпило скоростта, с която е управляван
автомобила, независимо от вида на светлините, е била несъобразена с
конкретните пътни условия. Съгласно експертизата, водачът на
неидентифицираното МПС, участвало в процесното ПТП, не е имал
възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Във връзка с така даденото заключение, в съдебно заседание вещото
лице пояснява, че ако водачът на неидентифицираното МПС е бил на къси
светлини скоростта за движение е била повече от 63.46 км/ч, а ако е бил на
14
дълги светлини се е движил с повече от 88 км/ч. Пояснява, че тези стойности
са изведени на базата на установеното в практиката като дължини на
разстояние на осветената зона от фаровете на автомобила пред него и
времената на сработване на спирачките и за спиране. Обосновава приетото от
експертизата с това, че произшествието е факт, не е могло да бъде избегнато,
тъй като ако е имало възможност да бъде избегнато и скоростта е била
съобразена, т.е. позволявала е да се измести масовият център на автомобила
вдясно или вляво, така че да не попадне пострадалия в габаритите на
автомобила, произшествието е нямало да се случи. Вещото лице обосновава
този свой извод и въз основа на установеното при разследването, че на
местопроизшествието няма констатирани следи от гуми.
По делото е назначена и комплексна съдебна автотехническа и
медицинска експертиза – № 4/26.03.2021 г., която не се оспорва от страните и
се възприема от съда, от която се установява следното:
Мястото на прегазване на пешеходеца (Р. Б.Р.) е на път ІІ-84 (З.-В.-Ю.--
Я.-Р.), считано по единната национална номерация на пътищата в РБ, на км
+600
78. Намира се в пътната лента за движение по посока към гр. Р., на 2.60 м
от дясната крайна ограничителна линия (от страната за движение към Р.) и на
45 м от кръстовището за Общински минерални бани – Я., в посока към Я..
Позицията на тялото на пострадалия при инцидента е била легнал, с опряна
върху хоризонталната плоскост на терена (пътното платно) лява странична
повърхност на главата. Прегазването е станало през дясната странична
повърхност на главата, почти напречно, над дясната ушна мида, по-вероятно
отзад напред и с леко отклонение нагоре. При аутопсията на трупа на Р. Б.Р.
не са установени травматични увреждания, които да сочат, че в момента на
първоначалния контактен удар пострадалият е бил в изправено положение.
Съгласно експертизата, не е възможно пострадалият Р. Р. да е бил възприет
като естествена или изкуствена неравност на пътното платно. Установява
също, че в кръвта на поетралалия Р. Б.Р. е установен етилов алкохол с
концентрация 2.53 промила, която концентрация на етилов алкохол в кръвта
се отнася към долната граница на тежката степен на алкохолно опиване, която
се характеризира с тежко потискане на централната нервна система,
потискане на чувствителността за болка, груби нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
15
координацията на движенията, силно забавени реакции, сънливост, възможно
е сопорозно състояние или кома, тежки смушения в дишането и сърдечната
дейност. Предвид установения в кръвта на пострадалия Р. Б.Р. етилов алкохол
с концентрация 2.53 промила, същият не е могъл да предприеме действия за
предотвратяване на ПТП.
При така установените по делото обстоятелства, съдът намира
предявените от ищците искове за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди, причинени им вследствие на настъпила смърт на Р.
Б.Р., причинена на **,**,**** г. на главен път ІІ-84, в района на километър
78+600, в землището на гр. Я., от неизвестен водач с неидентифицирано
МПС, напуснал местопроизшествието, по начало за основателен. Съгласно
чл. 557, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (КЗ), Г.Ф. изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни
увреждания, причинени на територията на Република България от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено (неидентифицирано моторно превозно средство). Или, за да се
ангажира отговорността на Г. Ф. е необходимо да се установят следните
обстоятелства: наличие на увреждане, настъпило на територията на
Република България, причинено от моторно превозно средство, което е
неидентифицирано (неидентифицирано моторно превозно средство),
противоправното поведение и вина на водача на моторното превозно
средство, както и причинно-следствената връзка между деянието – ПТП и
причинените на ищците неимуществени вреди от смъртта на Р. Б.Р. – син на
първите двама ищци, съпруг на третата ищца и баща на четвъртия ищец. В
тази връзка, от събраните по делото и обсъдени по – горе доказателства, в т.
ч. прокурорска преписка № 5043/2016 г. по описа на Окръжна прокуратура –
Б., досъдебно производство № 249/2018 г. по описа на НСлС, както и
назначените по делото и обсъдени по – горе съдебни експертизи се
установява, че на **,**,**** г. около 01.20 часа, на главен път II-84, в района
на километър 78+600 метра, в посока от гр. Р. за гр. Я., обл. Б., неизвестен
водач, при управление на неидентифицирано МПС, нарушил правилата за
движение, установени в ЗДвП, като се движел с несъобразена скорост и
допуснал настъпване на ПТП, при което причинил смъртта на Р. Б.Р. - син на
16
първите двама ищци, съпруг на третата ищца и баща на четвъртия ищец,
който е лежал по гръб на пътното платно с глава в близост до осевата линия,
след което водачът е напуснал местопроизшествието. Или, установява се
виновно и противоправно поведение на водача на неидентифицираното МПС,
който нарушавайки правилата на ЗДвП, движейки се с несъобразена скорост,
е причинил ПТП, в резултат на което е причинил смъртта на Р. Б.Р.. В тази
насока е заключението на назначената съдебна автотехническа експертиза,
която установява механизма на настъпване на процесното ПТП и в частност-
че Р. Б.Р. е бил прегазен от неизвестно МПС, на мястото, на което е открит
след ПТП, както и че водачът се е движил с несъобразена с конкретните
пътните условия скорост, а именно – повече от 63.46 км/ч, при движение на
къси светлини, и повече от 88.06 км/ч, при движение на дълги светлини.
Заключението на съдебната автотехническа експертиза опровергава довода на
ответника, че вина за процесното ПТП има единствено Р. Б.Р.. От същото се
установява, че ако водачът се е движил на къси светлини, в рамките на 52.50
м пред автомобила, той е имал видимост към пешеходеца и е можел да го
възприеме своевременно, а ако се е движил на дълги светлини, в рамките на
84.00 м пред автомобила, той е имал видимост към пешеходеца и е можел да
го възприеме своевременно. В тази връзка, вещото лице сочи, че ако
скоростта е била съобразена, т.е. по-малка от 63.46 км/ч, при движение на
къси светлини, и по-малка от 88.06 км/ч, при движение на дълги светлини,
водачът е щял да има възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Както се посочи по-горе, заключението на съдебната автотехническа
експертиза е обосновано и мотивирано, като същото е изготвено въз основа
на събраните по делото доказателства, в това число и въз основа на
установеното при разследването, че на местопроизшествието няма
констатирани следи от гуми. В подкрепа на извода, че водачът на
неидентифицираното МПС има вина за настъпилото ПТП е и заключението
на комплексната съдебна автотехническа и медицинска експертиза – №
4/26.03.2021 г., съгласно което не е възможно пострадалият Р. Р. да е бил
възприет като естествена или изкуствена неравност на пътното платно.
На следващо място, от обсъдената по-горе съдебномедицинска
експертиза – съдебномедицинска експертиза по писмени данни № 8/2021 г.,
се установява, че описаната в заключението тежка черепно-мозъчна травма
17
със счупване на покрива и основата на черепа и размачкване и контузия на
главния мозък и мозъчния ствол, довели до потискане на жизнено важни
мозъчни центрове, е получена при прегазване от автомобил с притискане на
мозъковия череп между гумата на движещия се автомобил и пътното платно,
както и че е налице пряка причинно-следствена връзка между нанесените на
**,**,**** г. телесни увреждания и настъпилата смърт на Р. Б.Р..
С други думи, безспорно се установява по делото наличието на виновно
и противоправно деяние на водача на неидентифицираното МПС, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено, вредоносен резултат
– настъпила смърт на Р. Б.Р., както и причинна връзка между
противоправното деяние и вредоносния резултат. При това положение, следва
да се приеме, че са налице изискуемите от закона предпоставки за
ангажиране отговорността на ответника. В тази връзка, от значение за
определяне размера на обезщетението за причинените на всеки от ищците
неимуществени вреди е обстоятелството дали в случая е налице
съпричиняване на вредите от страна на пострадалия Р. Б.Р., както се твърди от
ответника.
Във връзка с горното, от представените по делото доказателства, в това
число – от заключенията на назначените по делото съдебна автотехническа и
комплексна съдебна автотехническа и медицинска експертиза се установява,
че причините за настъпване на процесното ПТП и настъпилата вследствие на
това смърт на Р. Б.Р. са освен управлението на неизвестното МПС с
несъобразена скорост с конкретните пътни условия, но и неправилно
пребиваване (лежане) на пешеходеца на пътното платно. Установява се също
така, че в кръвта на пострадалия Р. Б.Р. е установен етилов алкохол с
концентрация 2.53 промила, която концентрация на етилов алкохол в кръвта
се отнася към долната граница на тежката степен на алкохолно опиване, която
се характеризира с тежко потискане на централната нервна система,
потискане на чувствителността за болка, груби нарушения в мисловната
дейност, речта, съобразителността, вниманието, ориентировката,
координацията на движенията, силно забавени реакции, сънливост, възможно
е сопорозно състояние или кома, тежки смушения в дишането и сърдечната
дейност. Експертизата установява също, че предвид установения в кръвта на
пострадалия Р. Б.Р. етилов алкохол с концентрация 2.53 промила, същият не е
18
могъл да предприеме действия за предотвратяване на ПТП.
Или, от гореизложеното се установява, че пострадалият Р. Б.Р. сам се е
поставил в невъзможност да предприеме необходимите действия за
осигуряване на собствената си безопасност, като в състояние на алкохолно
опиянение е легнал на пътното платно, извън населено място, в условията на
тъмнина, без наличие на светлина от улично осветление, с което е допринесъл
в значителна степен за съпричиняването на вредоносния резултат. При така
установените обстоятелства съдът приема съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия Р. Б.Р. в размер на 50%.
За установяване на причинените на ищците неимуществени вреди,
вследствие на настъпилата при процесното ПТП смърт на Р. Б.Р., по делото са
разпитани като свидетели С. Е. М. и Е. А. С. - Х.. Свидетелят С. Е. М. – първи
братовчед на майката на първия ищец Б. Р. Р. (баща на починалия Р. Б.Р.),
който не може да каже в какви отношения са били родителите Б. Р. Р. и Г..
И.. Р. (първите двама ищци) със сина си – починалия Р. Б.Р.. Установява, че от
времето, когато Р. Б.Р. е бил ученик и досега родителите му са в Г., като Р. и
живеел с брат си при баба им и дядо им в с. Б., община А.. Сочи, че в
годините родителите (първите двама ищци) са идвали няколко пъти през
годината, но дали са се грижили за Р. или не свидетелят не може да каже.
След смъртта на Р. е виждал родителите му няколко пъти и е разговарял с тях,
както и е виждал бащата да ходи на гробището на сина си.
Свидетелката Е. А. С. - Х. – приятелка на третата ищца ДЖ. К. Р.
(съпруга на починалия Р.), установява, че се е запознала с третата ищца Дж.
след смъртта на Р.. Дж. била доста зле, трудно говорила, притеснявала се за
детето. Сочи, че познава детето Б. (четвъртия ищец), което я е питало защо не
идва баща му, защо не се обажда. Дж. й е споделяла, че използва
успокоителни, защото не може да спи, сънувала кошмари. Сочи, че Р. работил
в Я. за да храни семейството си, както и че Дж. и Р. са били в много добри
отношения. Твърди, че след смъртта на Р. родителите му (първите двама
ищци) и Дж. поддържали връзка, често й звъняли, идвали през лятото,
пращали пари от Г., където пребивават.
При определяне размера на причинените на ищците неимуществени
вреди, съдът съобрази вида на увреждането – настъпила смърт, родствената
19
връзка на част от ищците с починалия – първите двама са негови родители, а
четвъртия ищец е негов син, обстоятелството, че третата ищца е съпруга на
починалия, времето, през което последните са били заедно като съпрузи- от
**,**,**** г., когато е сключен гражданския брак, до **,**,**** г. – датата на
смъртта на Р. Б.Р.. Съобрази също възрастта на починалия – * години,
възрастта на детето, което е загубило своя баща – понастоящем на 7 години,
обстоятелството, че детето е лишено от възможността да расте с подкрепата,
грижите и обичта на своя баща, съответно – третата ищца е лишена от
грижите и помощта на своя съпруг, както и социално икономическите и
обществени условия в страната. Следва да се съобразят също така и
показанията на свидетелката Е. А. С. - Х., установяваща преживяни от третата
ищца страдания- същата била доста зле, трудно говорила, притеснявала се за
детето, не можела да спи, сънувала кошмари, както и показанията на
свидетеля С. М., установяващи, че от времето, когато Р. Б.Р. е бил ученик и
досега родителите му (първите двама ищци) са в Г., като Р. и живеел с брат си
при баба им и дядо им в с. Б., община А..
Предвид гореизложеното и с оглед установеният в чл. 52 от ЗЗД
принцип на справедливост при определяне на обезщетението за
неимуществени вреди, съдът намира, че на ищците следва да им бъде
определено обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болка и
страдание, от настъпилата на **,**,**** година смърт на Р. Б.Р., причинена на
главен път ІІ-84, в района на километър 78+600, в землището на гр. Я., от
неизвестен водач с неидентифицирано МПС, напуснал местопроизшествието,
както следва: на първите двама ищци Б. Р. Р. и Г.. И.. Р. – в размер на по
100 000 лева за всеки един от тях, на третата ищца ДЖ. К. Р. – в размер на
140 000 лева, и на четвъртият ищец Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и
законен представител ДЖ. К. Р. – 140 000 лева. Този размер на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди на всеки един от ищците следва да бъде
намален поради приетото от съда съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на починалия наполовина – или с 50%. В тази връзка, настоящият
състав приема за правилна практиката, обективирана в решение № 63 от
8.07.2019 г. на ВКС по т. Д. № 2013/2018 г., І т. О., ТК, съгласно която при
прилагането на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, редукция на обезщетението се прилага
към размера, за който искът би бил основателен, ако не би се наложило
20
намаляването му, поради допринасянето от пострадалия за настъпване на
вредата, а не към претендирания. Претендираният размер има правното
значение на горна граница с оглед забраната за присъждане plus petitum, но не
и решаващо значение при преценката на действителния размер на
претърпяната вреда п,която се определя от съда. Дължимият размер е този, до
който е намален действителният след прилагане на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, но не
повече от претендирания.
Ето защо, в случая следва да се осъди ответникът да заплати на първите
двама ищци обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лева
за всеки един от тях, представляващи половината от действителния размер на
претърпяната вреда, на третата ищца – обезщетение в размер на 70 000 лева, и
на четвъртият ищец, действащ чрез своята майка и законен представител –
обезщетение в размер на 70 000 лева. Върху всяка една от тези суми следва да
се присъди и законната лихва, считано от 11.12.2019 г. В тази връзка, съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение, че следва да
ес счита в забава от датата на завеждане на исковата молба. Съгласно чл. 558,
ал. 1 от КЗ, лихвите за забава на Г. Ф. се изчисляват и изплащат при спазване
на чл. 497, който определя, че законната лихва за забава се дължи считано от
по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни дни от
представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3, и 2. изтичането на
срока по чл. 496, ал. 1 освен в случаите, когато увреденото лице не е
представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3. В тази връзка, установява се по делото, че по предявената от ищците
застрахователна претенция на *.11.2019 г. в Г. Ф. са били образувани
преписки по щети, като с решение от 12.12.2019 г. е отказано изплащане на
обезщетение.
Исковете за неимуществени вреди в останалата им част, за разликата,
съответно – над сумата от 50 000 лева до 80 000 лева за първите двама ищци,
над сумата от 70 000 лева до претендирания размер от 80 000 лева – за третия
ищец, и над сумата от 70 000 лева до претендирания размер от 100 000 лева –
за четвъртият ищец, действащ чрез своята майка и законна представителка, са
неоснователни и като такива следва да се отхвърлят.
Що се касае до предявения от четвъртия ищец, действащ чрез своята
21
майка и законна представителка, иск за обезщетение за причинени му
имуществени вреди от пропуснати ползи за издръжка, за периода от
**,**,**** г. до 11.09.2031 г. – навършване на пълнолетие, то съдът съборази
следното:
Съгласно чл. 558, ал. 5 от КЗ, увреденото лице може да предяви
претенцията си за плащане пред съда, ако Г.Ф. не е платил в срока по чл. 496,
откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с
размера на определеното обезщетение, като се прилага и чл. 380 от КЗ, който
разпорежда, че лицето, което желае да получи обезщетение, е длъжно да
отправи писмена претенция. В тази връзка, от представената по делото
писмена претенция изх. № 717/ЗП/21.11.2019 г. до Г. Ф. се установява, че с
нея не е предявена претенция за имуществени вреди на четвъртия ищец от
настъпилата смърт на неговия наследодател, като по делото липсват други
доказателства за предявена такава претенция. Съдът намира, че изискването
на чл. 380 от КЗ е предпоставка за допустимост на предявена пред съд
претенция. В случая се касае до липса на абсолютна процесуална
предпоставка за предявяване на иск за обезщетение за имуществени вреди,
поради което предявения иск за имуществени вреди е недопустим и като
такъв следва да се остави без разглеждане, а производството по делото по
отношение на него – да се прекрати.
При този изход на делото следва да се осъди ответника да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – К.,
държавна такса върху уважения размер на предявените искове за
неимуществени вреди в размер на 9 600 лева, както и да заплати направените
разноски за възнаграждение на вещите лица от назначените по делото
съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза в размер общо на
561.60 лева, от които 351 лева – възнаграждение на вещото лице от съдебната
автотехническа експертиза и 210.60 лева – възнаграждение на вещото лице от
съдебномедицинската експертиза.
По отношение на направеното искане за присъждане на адв. Я.М. С. от
САК на адвокатско възнаграждение, съдът съобрази следното:
Видно от приложените по делото пълномощни и договори за правна
защита и съдействие от 15.06.2020 г. и 19.03.2020 г., адв. Я.М. С. от САК е
22
бил упълномощен от ищците да ги представлява по настоящото дело, като в
договорите за правна защита и съдействие от 15.06.2020 г. и 19.03.2020 г.
изрично е посочено, че адвокатската помощ се осъществява безплатно, на
основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съответно – на основание
чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата. При това положение, искането за
присъждане на адвокатско възнаграждение се явява основателно. Съгласно
чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата (ЗА), в случаите на оказана безплатно
правна помощ и съдействие на лица по чл. 38, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от ЗА, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36,
ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Предпоставка за заплащането на
този минимален размер е единствено постановяване на позитивно за страната,
представлявана от адвокат, решение. В този смисъл е определение № 528 от
20.06.2012 г. по ч.т.д.№ 195/2012 г., ІІ т.о., ТК.
Или, налице са предпоставките на чл. 38, ал. 2 от ЗА за присъждане на
адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен съгласно чл. 7,
ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съобразно уважената част от иска. Ето защо,
следва да се осъди ответника да заплати на адв. Я.М. С. от САК сумата от
6 330 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатно
правна помощ по делото.
При този изход на делото на ответника се следват разноски в размер на
131.70 лева, съразмерно на отхвърлената част на исковете , от общо
направените такива в размер на 410 лева, която сума следва да се осъдят
ищците да я заплатят на ответника.
Водим от изложеното и на основание чл. 557, ал. 1, т. 1 във връзка с чл.
558, ал. 5 от Кодекса за застраховането и чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата, съдът
РЕШИ:
23
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., район С.,
ул. „Г.И.” № 2, ет.4, БУЛСТАТ *********, да заплати на Б. Р. Р., с ЕГН
**********, Г.. И.. Р., с ЕГН **********, ДЖ. К. Р., с ЕГН ********** и Б.Р.
Б., с ЕГН **********, действащ чрез своята майка и законен представител
ДЖ. К. Р., всички с постоянен адрес: с. Б., мах. „Б.“ 14, община А., област К.,
със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.“ № **, вх. В, ет. 1, кантора „С.“,
обезщетение за причинените им неимуществени вреди, изразяващи се в болка
и страдание, от настъпилата на **,**,**** година смърт на Р. Б.Р., с ЕГН
*********, причинена на главен път ІІ-84, в района на километър 78+600, в
землището на гр. Я., от неизвестен водач с неидентифицирано МПС,
напуснал местопроизшествието, както следва: на Б. Р. Р. – в размер на 50 000
лева, на Г.. И.. Р. – в размер на 50 000 лева, на ДЖ. К. Р. – в размер на 70 000
лева, и на Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К.
Р. – в размер на 70 000 лева, ведно със законната лихва върху всяка от сумите,
считано от 11.12.2019 г. до окончателното изплащане на сумите, като
ОТХВЪРЛЯ исковете за неимуществени вреди в останалата им част, за
разликата, съответно: над сумата от 50 000 лева до претендирания размер от
80 000 лева за Б. Р. Р., над сумата от 50 000 лева до претендирания размер от
80 000 лева за Г.. И.. Р., над сумата от 70 000 лева до претендирания размер от
80 000 лева за ДЖ. К. Р. и над сумата от 70 000 лева до претендирания размер
от 100 000 лева за Б.Р. Б., действащ чрез своята майка и законен представител
ДЖ. К. Р., като неоснователни.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ предявения от Б.Р. Б., с ЕГН
**********, действащ чрез своята майка и законен представител ДЖ. К. Р., с
постоянен адрес: с. Б., мах. „Б.“ 14, община А., област К., със съдебен адрес:
гр. К., бул. „Б.“ № **, вх. В, ет. 1, кантора „С.“, против Г. Ф. със седалище и
адрес на управление: гр. С., район С., ул. „Г.И.” № 2, ет.4, БУЛСТАТ
*********, иск, с правно основание чл. 557, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 558, ал.
5 от Кодекса за застраховането, за заплащане на обезщетение в размер на
13 572.50 лева за причинени имуществени вреди от пропуснати ползи за
издръжка, за периода от **,**,**** г. до 11.09.2031 г., като недопустим и
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., район С.,
24
ул. „Г.И.” № 2, ет.4, БУЛСТАТ *********, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Окръжен съд – К.: BG55CECB979031F7866300,
държавна такса върху уважения размер на предявените искове за
неимуществени вреди в размер на 9 600 лева, както и да заплати направените
разноски за възнаграждение на вещите лица от назначените по делото
съдебна автотехническа и съдебномедицинска експертиза в размер общо на
561.60 лева.
ОСЪЖДА Г. Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С., район С.,
ул. „Г.И.” № 2, ет.4, БУЛСТАТ *********, да заплати на адв. Я.М. С. от САК,
с личен номер **********, сумата от 6 330 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатно правна помощ по делото.
ОСЪЖДА Б. Р. Р., с ЕГН **********, Г.. И.. Р., с ЕГН **********, ДЖ.
К. Р., с ЕГН ********** и Б.Р. Б., с ЕГН **********, действащ чрез своята
майка и законен представител ДЖ. К. Р., всички с постоянен адрес: с. Б., мах.
„Б.“ 14, община А., област К., със съдебен адрес: гр. К., бул. „Б.“ № **, вх. В,
ет. 1, кантора „С.“, да заплатят на Г. Ф. със седалище и адрес на управление:
гр. С., район С., ул. „Г.И.” № 2, ет.4, БУЛСТАТ *********, направени по
делото разноски в размер на 131.70 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд - Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – К.: _______________________
25