Решение по дело №8271/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

№

 

гр. София, 07.06.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и шести април две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА ИВАНОВА

                                                                                 ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА

                                                                                   Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА

 

     при секретаря Христина Цветкова, като разгледа докладваното от младши съдия Симеонова гр. д. № 8271 по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

     Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

     С решение № 19548 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 81021/2015 г. по описа на Софийски районен съд (СРС), II ГО, 73 състав, е осъдена Агенция „Митници“ ЕИК ******да плати на ищеца Г.В.Ф., ЕГН ********** на основание чл. 222, ал. 3 ГПК сумата 3200 лв., представляваща обезщетение от четири брутни трудови възнаграждения, представляващи неплатена част от обезщетение за прекратяване на трудовия договор между страните от 03.01.2014 г. със заповед № 1236/04.08.2015 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ, след като ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през последните 10 години от трудовия си стаж е работил при ответника, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 28.12.2015 г. до изплащане на сумата, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 450 лв. - разноски. Осъдена е Агенция „Митници“ да заплати по сметка на Софийски районен съд сумата 128 лв. - държавна такса.

     В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК е постъпила въззивна жалба вх. № 5026887 от 17.02.2020 г. от ответника Агенция „Митници“, чрез юрисконсулт Петя Пенковска, с доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че СРС неправилно е приел, че са налице всички елементи от фактическия състав на чл. 222, ал. 3 КТ, в частност, че последните 10 години от трудовия стаж на ищеца са само при Агенция „Митници“. Излагат се доводи, че ищецът е постъпил на работа в митническата администрация в митница „Калотина“ по силата на трудов договор № 64/16.09.1991 г. Със заповед № 2279/12.04.2012 г. на директора на Агенция „Митници“ трудовото правоотношение с ищеца е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ - поради съкращаване на щата, която заповед е връчена на ищеца на 13.12.2012 г. За времето от 13.12.2012 г. до 13.01.2013 г. ищецът не е започнал работа. Впоследствие с трудов договор № 07/03.01.2014 г. ищецът е бил назначен на длъжността „старши специалист“ в митница „Столична“. В трудовата му книжка е отразено, че в периода от 13.12.2012 г. до 06.01.2014 г. е получавал обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 1 КСО, като според жалбоподателя този период безспорно се счита за трудов стаж, но не може да се счита като част от реално отработения при Агенция „Митници“, тъй като има прекъсване на трудовата дейност. Ищецът Г.Ф. е бил служител на Агенция „Митници“ от 16.09.1991 г. до 04.08.2015 г., с изключение на периода от 13.12.2012 г. до 03.01.2014 г., а за получаване на увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е необходимо служителят да е работил при същия работодател през последните си десет години трудов стаж, което в случая не е налице. Предвид изложеното се моли за отмяна на решението като неправилно и необосновано и за отхвърляне на иска. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

     В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ищеца Г.В.Ф.. В писмена защита, подадена чрез адвокат Д.Н. и представена в откритото съдебно заседание пред въззивния съд, ищецът поддържа, че е работил при ответника повече от 22 години - от 16.09.1991 г. до 13.12.2012 г. и от 06.01.2014 г. до 13.08.2015 г., поради което отговаря на изискването през последните десет години да е работил при същия работодател. Действително през период от около 2 години ищецът е бил безработен и е получавал обезщетение за безработица от дирекция „Бюро по труда“, но чл. 222, ал. 3 КТ не поставя изискване трудовият стаж да е бил непрекъснат, а да е бил при един и същ работодател, а освен това „Бюрото по труда“ не е работодател, т. е. не е налице работа при друг работодател. Щом като не е налице смяна на работодателя и не е установено прекъсването на трудовия стаж е налице право на обезщетение по чл. 222, ал. 3, изр. 2 КТ за срок от шест месеца. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на въззивната жалба и за присъждане на разноски.  

     Софийски градски съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

     Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 26491 от 28.12.2015 г. на Г.В.Ф., ЕГН ********** срещу Агенция „Митници“ ЕИК ******, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ. Ищецът излага твърдения, че от 16.09.1991 г. до 13.12.2012 г. и от 06.01.2014 г. до 13.08.2015 г. е работил по трудов договор с Агенция „Митници“ - на 16.09.1991 г. постъпил на работа в митница „Калотина“ на длъжност „митнически полицай“ и на тази длъжност работил до 01.01.2002 г., след тази дата заемал длъжност „младши митнически специалист“ в митница „Калотина“, на 16.12.2009 г. се прехвърлил на работа в митница „Столична“ на същата длъжност до 13.12.2012 г., когато трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. От 13.12.2012 г. до 06.01.2014 г. ищецът бил регистриран в ТП на НОИ - София град и получавал парично обезщетение за безработица. От 06.01.2014 г. до 13.08.2015 г. по силата на трудов договор № 07/03.01.2014 г. с ответника ищецът работил в митнически пункт „Калотина“ на длъжност „старши специалист“. Със заповед № 1236/04.08.2015 г. на директора на Агенция „Митници“ трудовото му правоотношение било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ - поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ищецът излага доводи, че след прекратяване на трудовото му правоотношение получил обезщетение от работодателя на основание чл. 222, ал. 3 КТ само за срок от два месеца, а имал право на обезщетение в увеличен размер - за срок от шест месеца, тъй като бил придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 26.07.2015 г. (преди прекратяване на трудовото правоотношение с ответника), както и работил в Агенция „Митници“ повече от 22 години - от 16.09.1991 г. до 13.12.2012 г. и от 06.01.2014 г. до 13.08.2015 г., т. е. отговарял на изискването през последните 10 години от трудовия си стаж да е работил при същия работодател, като сочи, че не е необходимо трудовият стаж да е непрекъснат, а само да е придобит при един и същ работодател. Предвид изложеното ищецът иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от 3200 лв. на основание чл. 222, ал. 3 КТ, формирана като брутното трудово възнаграждение на ищеца за срок от четири месеца (800 лв. месечно съгласно брутното трудово възнаграждение на ищеца за последния пълен отработен месец - м. юли 2015 г.), ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска до окончателното ѝ изплащане.

     В срока по чл. 131 ГПК

 е постъпил писмен отговор вх. № 1044378 от 22.03.2016 г. от Агенция „Митници“, чрез юрисконсулти Анелия Малева и Виолета Александрова, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Излагат се твърдения, че не са налице предпоставките на чл. 222, ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение в увеличен размер, а такова е присъдено от работодателя в размер на две месечни брутни трудови възнаграждения. Излагат се твърдения, че ищецът е постъпил на работа в митническата администрация в митница „Калотина“ по силата на трудов договор № 64/16.09.1991 г., със заповед № 2279/12.04.2012 г. на директора на Агенция „Митници“ трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ  - съкращаване на щата, която заповед била връчена на служителя на 13.12.2012 г. С декларация вх. № Г94 - 0016/28.01.2013 г. на Териториално митническо управление Столична ищецът декларирал, че не е започнал работа за времето от 13.12.2012 г. до 13.01.2013 г., след което му е изплатено обезщетение за оставане без работа за един месец. С ищеца бил сключен трудов договор № 07/03.01.2014 г. за длъжността „старши специалист“ в митница „Столична“. Ответникът поддържа, че в периода 13.12.2012 г. - 06.01.2014 г. ищецът не е бил служител на Агенция „Митници“ - същият получавал обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 1 КСО, който период се зачита за трудов стаж съгласно чл. 354, ал. 1, т. 2 КТ и за осигурителен стаж по чл. 9 КСО, но не и за действително отработено при работодателя време. Поради това не може да се приеме, че през последните 10 години ищецът е работил при един и същ работодател съгласно изискването на чл. 222, ал. 3 КТ. Предвид изложеното се моли за отхвърляне на исковата претенция и за присъждане на разноски.   

     По делото е приет трудов договор № 64/16.09.1991 г., сключен между Главно управление „Митници“, митница „Калотина“ и ищеца Г.В.Ф., по силата на който ищецът е приел да изпълнява длъжността „митнически полицай (милиционер)“ с място на работа митница „Калотина“, с основно трудово възнаграждение от 300 лв., считано от 16.09.1991 г.

     Приети са заповеди и допълнителни споразумения за промяна на трудово възнаграждение на ищеца, както и допълнително споразумение за промяна на заеманата длъжност от „митнически полицай“ на „младши митнически специалист“.

     По делото е приета заповед № 2279/12.04.2012 г., с която на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, Заповед № ЗАМ - 70/06.02.2012 г. на директора на Агенция „Митници“, утвърдено длъжностно разписание на митница „Столична“, в сила от 10.02.2012 г. и предварително разрешение по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ от дирекция „Инспекция по труда“ София, е прекратено трудовото правоотношение с ищеца на длъжността „младши митнически специалист“ в митнически пункт „Калотина“, митница „Столична“, поради съкращаване на щата, считано от 13.12.2012 г.

     По делото е приета заповед № 403/01.02.2013 г. на директора на Агенция „Митници“, с която е наредено на ищеца да се изплати обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от един месец, времето, през което е останал без работа.

     По делото е прието заявление рег. № 94 ГГ - 101/18.12.2013 г. на ищеца до директора на Агенция „Митници“ за назначаване отново на работа в Агенция „Митници“.

     По делото е приет като писмено доказателство трудов договор № 07/03.01.2014 г., сключен между Агенция „Митници“ и Г.В.Ф., по силата на който ищецът се е съгласил да заема длъжността „старши специалист“, митнически пункт „Калотина“, митница „Столична“, считано от 06.01.2014 г., като е уговорено основно брутно трудово възнаграждение в размер на 800 лв.

     По делото е прието заявление рег. № 32 - 149181/03.08.2015 г. от ищеца до директора на Агенция „Митници“ за прекратяване на трудовото правоотношение, считано от 13.08.2015 г. на основание чл. 327, т. 12 КТ поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

     По делото е прието предизвестие рег. № П - 22/04.08.2015 г. до ищеца за прекратяване на трудовото му правоотношение поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в тридесетдневен срок от връчване на предизвестието.

     Приета е и заповед № 1236/04.08.2015 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ и заявление рег. № 32 - 149181/03.08.2015 г., поради придобиване от ищеца на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Трудовият договор е прекратен, считано от 13.08.2015 г. Изрично в заповедта е посочено, че на служителя следва да се изплати обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца.

     По делото е приет препис от трудова книжка на Г.В.Ф., видно от която в периода 16.09.1991 г. - 01.01.2002 г. ищецът е заемал длъжността „митнически полицай“ в митница „Калотина“, в периода 01.01.2002 г. - 13.12.2012 г. е заемал длъжността „младши митнически специалист“ в митница „Калотина“, на 13.12.2012 г. трудовото му правоотношение е прекратено поради съкращаване на щата с вписано основание чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ. В трудовата книжка изрично е записано от работодателя, че в периода 16.09.1991 г. - 13.12.2012 г. прослуженото време на ищеца при ответната агенция е 21 години 2 месеца и 27 дни, като осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж. Следват записвания, че в периода 13.12.2012 г. - 06.01.2014 г. ищецът е получавал обезщетение по чл. 54б, ал. 1 КСО от Столично управление „Социално осигуряване“, ТП на НОИ - София град, с вписване, че това време от 11 месеца и 23 дни (като се отчете, че за месец на ищеца не е изплащано обезщетение за безработица с оглед чл. 54г КСО) се зачита за трудов стаж по чл. 354 КТ и за осигурителен стаж по чл. 9 КСО. В трудовата книжка е вписано, че в периода 06.01.2014 г. - 13.08.2015 г. ищецът е работил на длъжност „старши специалист“ в митнически пункт „Калотина“, митница „Столична“, с основно трудово възнаграждение в размер на 800 лв. Вписано е и че на 13.08.2015 г. трудовото правоотношение е прекратено с посочено основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ. В трудовата книжка изрично е записано от работодателя, че в периода 06.01.2014 г. - 13.08.2015 г. прослуженото време на ищеца при ответната агенция е 1 година 7 месеца и 7 дни, като осигурителният стаж е равен на зачетения трудов стаж.

     По делото е прието Разпореждане № **********, издадено от  териториално поделение на НОИ - София град, в което е посочено, че на ищеца е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст от 26.07.2015 г. пожизнено по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО.

    Видно от приетото по делото Удостоверение изх. № 32 - 269639/14.12.2015 г., издадено от митница „Столична“ за брутния доход на Г.В.Ф. на длъжност „старши специалист“ от трудово правоотношение с митница „Столична“, през месец юли 2015 г. ищецът е получил брутен доход в размер на 800 лв.  

     Останалите приети по делото писмени доказателства нямат пряко отношение към предмета на спора пред въззивната инстанция, поради което съдът не намира за нужно да ги обсъжда поотделно.

     С оглед на така установената фактическа обстановка, въззивният съд намира следното от правна страна:

     Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

     Разгледана по същество, същата е неоснователна.

     Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта му - в обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС.

     В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. Въззивният съд намира, че решението е и правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се добави и следното:

     Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

     Според разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ (в приложимата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение редакция) при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Това обезщетение може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия. Обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ е от категорията плащания, наречени в правната теория „гратификационни” - изразяващи благодарността на работодателя спрямо работника или служителя за това, че „е приключил живота си в труда по трудово правоотношение, придобил е право на пенсия и отива в пенсия” (решение № 140/18.01.2019 г. по гр. д.  № 2809/2017 на ВКС, IV г. о.). Това плащане не обезщетява претърпяна от работника или служителя вреда през времето на трудовия му стаж при работодателя, а представлява възмездяване на лоялността на работника или служителя към работодателя, проявявана в дълъг период от време. Когато придобитият при един и същ работодател трудов стаж е над 10 години, с общата трудовоправна норма законодателят е предвидил това плащане да е в по - голям размер, защото по характера си то изразява признателността на работодателя към излизащия в пенсия за неговия принос и лоялност, засвидетелствани с продължителната работа.

     Предпоставки за възникване правото на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ са прекратяване на трудовото правоотношение на каквото и да било основание и придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото правоотношение. Критерий за придобиване право на увеличения размер на обезщетението е придобиването на последните 10 години трудов стаж при един и същ работодател. В този смисъл са решение № 140/18.01.2019 г. по гр. д.  № 2809/2017 на ВКС, IV г. о., решение № 720/25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и решение № 235/03.07.2014 г. по гр. д. № 969/2014 г. на ВКС, ІV г. о. Преценката за наличие на предпоставките се извършва от работодателя, която на общо основание подлежи на съдебен контрол.

     В случая по делото не са спорни обстоятелствата, а същите се установяват и от посочените по - горе писмени доказателства, че в периода 16.09.1991 г. - 01.01.2002 г. ищецът е заемал длъжността „младши полицай“ в митница „Калотина“, в периода 01.01.2002 г. - 13.12.2012 г. е заемал длъжността „младши митнически специалист“ в митница „Калотина“, впоследствие в митница „Столична“, трудовото му правоотношение било прекратено поради съкращаване на щата на 13.12.2012 г., в периода 13.12.2012 г. - 06.01.2014 г. ищецът е получавал обезщетение за безработица по чл. 54б, ал. 1 КСО, а в периода 06.01.2014 г. - 13.08.2015 г. отново е работил в ответната агенция на длъжност „старши специалист“, с място на работа митнически пункт „Калотина“, митница „Столична“, като на 13.08.2015 г. и на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ ищецът бил освободен от длъжност поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

     По делото не се спори, че трудовото правоотношение между страните е прекратено на 13.08.2015 г., както и че ищецът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст към момента на прекратяване на трудовото правоотношение на 13.08.2015 г. Това обстоятелство се установява и от представеното по делото и неоспорено от ответното дружество разпореждане от териториалното поделение на НОИ - София град и от заповед № 1236/04.08.2015 г. за прекратяване на трудовия договор, издадена от работодателя, в която е посочено, че на лицето се дължи обезщетение при пенсиониране по чл. 222, ал. 3 КТ. Отбелязването в цитираната заповед съдът цени и като извънсъдебно признание на факт по реда на чл. 175 ГПК за дължимост именно на обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение, след като служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като в тази връзка по делото не е и спорно, че ответникът е изплатил обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ на ищеца в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от два месеца.

     Като безспорно по делото още в доклада по чл. 146 ГПК е отделено, че последното брутно трудово възнаграждение, получено от ищеца през пълен отработен месец преди прекратяване на трудовото му правоотношение с Агенция „Митници“ на 13.08.2015 г. е в размер на 800 лв. (което се установява и от удостоверение за брутния доход на ищеца изх. № 32 - 269639/14.12.2015 г.).

     Спорен пред въззивната инстанция е единствено въпросът налице ли е предпоставката за заплащане на обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК в увеличения размер на обезщетението, а именно ищецът да е работил при ответника през последните десет години от трудовия си стаж, предвид факта, че в периода 13.12.2012 г. - 06.01.2014 г. ищецът не е полагал труд.

     Настоящият състав намира за неоснователно възражението на работодателя (въззивник), че по делото не е доказано ищецът да е полагал труд в Агенция „Митници“ в последните десет години. Изискването работникът или служителят да е работил при същия работодател трябва да се схваща в смисъл, че той е придобил при този работодател последните 10 години трудов стаж преди прекратяването на трудовото правоотношение, т. е. в този десетгодишен период се включват всички периоди, които се зачитат за трудов стаж за придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. За това обезщетение е релевантно обстоятелството дали времето се зачита за трудов стаж или не, а не е от значение фактът дали работникът или служителят реално е полагал труд или не. В разпоредбите на чл. 352  КТ и чл. 354  КТ е предвидено, че за трудов стаж се зачитат и периоди от време, в които работникът или служителят не е работил при работодателя, като според чл. 354, ал. 1, т. 7 КТ (приложима редакция към момента на прекратяване на трудовото правоотношение) за трудов стаж се признава и времето, през което не е съществувало трудово правоотношение, в случай, че работникът или служителят е останал без работа и е получавал обезщетения за безработица, или е бил включен в школи и курсове за преквалификация, тоест законът визира като предпоставка за изплащане на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ трудовия стаж - дали работникът е работил или не, е ирелевантно за случая (решение № 720/25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010 г. на ВКС, ІV г. о.), като трудовият стаж следва да е натрупан при един и същи работодател.

     „Работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение, включително за извършване на надомна работа и работа от разстояние и за изпращане за изпълнение на работа в предприятие ползвател. „Бюрото по труда“ не е работодател по смисъла на §1, т. 1 от ДР на КТ, това време не се счита за прекъсване на трудовия стаж на работника или служителя и не се отразява на правото на лицето да получи увеличен размер на обезщетението при пенсиониране, ако към момента на прекратяване на трудовия договор са налице посочените по - горе изисквания на разпоредбата, т. е. времето на регистрацията там не е работа при друг работодател (в този смисъл решение №140/18.01.2019 г. по гр. д. № 2809/2017 г. по описа на ВКС, ГК, IV г. о.). Достатъчно е придобиването на десетгодишен трудов стаж при работодателя, при когото е придобито правото за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо дали трудовият стаж е непрекъснат и дали е имало промяна в трудовите функции. Това тълкуване съответства на характера на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, което както вече се посочи е гратификация (награда, възнаграждение) за продължителната работа на работника или служителя при един и същи работодател, сочеща на лоялност и постоянство при изпълнение на трудовите задължения преди придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

     В случая ищецът е бил регистриран като безработен в периода 13.12.2012 г. - 06.01.2014 г. Видно от вписванията в трудовата му книжка, а това не е и спорно между страните, извън периодите на безработица, ищецът не е работил при работодател, различен от ответната Агенция. В тази връзка следва да се посочи, че няма пречка трудовият стаж да е придобит при отделни последователни трудови правоотношения със същия работодател с или без интервал помежду им. Дори и да е бил прекъснат, ако по време на прекъсването работникът или служителят не е придобил трудов стаж при друг работодател, както е и в конкретния казус, той има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в увеличен размер. В случая безспорно се установява, че в продължение на повече от 22 години ищецът е работил при един и същ работодател (както се посочи „Бюрото по труда“ не е работодател), като е без значение прекъсването на трудовото правоотношение между страните за срок около година, както и че по това време ищецът реално не е полагал труд по изложените вече съображения. Поради това въззивният съд намира, че ищецът има право на увеличения размер на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ - към момента на прекратяване на трудовото му правоотношение с ответника ищецът е придобил правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст и през последните 10 години е работил при същия работодател. По делото няма данни гратификационното обезщетение да е заплатено в увеличен размер - за 6 месеца (заплатено е само за 2 месеца). В този смисъл първоинстанционният съд правилно е приел, че исковата претенция е доказана по основание.

     За да определи размерът на дължимото обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3 КТ, настоящият състав съобрази, че според разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Има се предвид брутното трудово възнаграждение за последния отработен пълен месец, т. е. за месеца, през който работникът или служителят е работил през всичките работни дни. В случая страните не спорят, че размерът на последното брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец на ищеца се равнява на 800 лв., както и че ответникът е изплатил обезщетение за 2 месеца. Ето защо и с оглед обстоятелството, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 3 КТ за присъждане на обезщетение в размер на 6 месечни брутни трудови възнаграждения, дължимото от ответника обезщетение е 3200 лв. (четири месеца х 800 лв.), за което няма данни да е било изплатено на ищеца. Предвид изложеното искът по чл. 222, ал. 3, предл. 2 КТ е изцяло основателен, като с оглед основателността на главния иск, основателна е и акцесорната претенция за присъждане на законна лихва върху сумата от 3200 лв., считано от подаване на исковата молба на 28.12.2015 г. до окончателното плащане.

     Поради изложеното обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено изцяло като правилно, включително и в частта на присъдените разноски.

     По отговорността за разноски:

     При този изход на спора разноски във въззивното производство се дължат на ищеца (въззиваем) съгласно списък по чл. 80 ГПК. По делото са доказани сторени разноски в размер на 450 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита от 07.04.2021 г., с характер на разписка за заплащане на сумата на адвоката и адвокатско пълномощно от 07.04.2021 г., които разноски следва да бъдат възложени в тежест на ответника (въззивник) предвид неоснователността на въззивната жалба.

     На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на иска настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

     Предвид изложените съображения, Софийски градски съд

    

Р Е Ш И:

 

     ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение № 19548 от 21.01.2020 г. по гр. д. № 81021/2015 г. по описа на Софийски районен съд, II ГО, 73 състав.

     ОСЪЖДА Агенция „Митници“, ЕИК ******, с адрес: гр. София, ул. „**** да заплати на Г.В.Ф., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж. к. „Стрелбище“, бл. ******, на основание чл. 78, ал. 3, вр. с чл. 273 ГПК сумата от 450 лв. (четиристотин и петдесет лева) - разноски във въззивното производство.

     Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

     ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                      ЧЛЕНОВЕ: 1.                               2.