№ 119
гр.Л., 29.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛЕВСКИ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Палмира Д. А.а
при участието на секретаря Янка Д. И.
като разгледа докладваното от Палмира Д. А.а Административно
наказателно дело № 20224410200281 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59, ал. 1 от ЗАНН
В Районен съд гр.Л. е постъпила жалба от ***** ЕООД, чрез адв. В. Д. от
АК Варна срещу НП № 15-2200126 от 01.06.2022 г. издадено от Директора на
Д „ИТ“ гр. П..
Жалбоподателят счита, че при издаване на НП са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила и моли съда да го отмени като
неправилно и незаконосъобразно. Заявява, че при съставяне на акта е
извършено нарушение на чл. 42 т. 3 и т.4 от ЗАНН доколкото актосъставителя
следва да отрази в изготвения от него АУАН датата и мястото на извършване
на нарушението и описание на нарушението и обстоятелствата, при които е
било извършено. Твърди се, че посочените пороци при съставянето на АУАН
съ възприети от административно наказващия орган при съставянето на
обжалваното НП и същото се явява незаконосъобразно поради съществено
нарушнеие на съдопроизводствените правила.
Твърди се, че в обстоятелствената част на НП е описано, че на работника
не е изплатено трудовото възнаграждение за месец март до 30.04.2022 г., но в
действителност към момента на проверката срокът не е бил изтекъл, тъй като
30.04.2022 г. е почивен ден, събота, 01.05.2022 г. е неделя /ден на труда/,
02.05.2022 г. е неприсъствен ден по случай деня на труда и крайния срок за
1
изплащане на заплатата е първия работен ден – 03.05.2022 г.
Моли се съда да постанови решение, с което да отмени обжалваното НП
като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени
нарушения на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата – административно наказващият орган Директор
„Инспекция по труда“ се явява лично в съдебно заседание и изразява
становище, че жалбата е неоснователна и недоказана и е направено искане да
бъде потвърдено процесното наказателно постановление, както и да се
присъдят на дирекция „Инспекция по труда“ гр. П. разноски. Оспорени са
разноските на жалбоподателя като прекомерни.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства приема за
установено следното:
Жалбата е подадена в срок, поради което се явява допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните
съображения:
Видно от представения по делото акт за установяване на
административно нарушение № 15-2200126 от 19.05.2022 г. е, че същия е
съставен на 19.05.2022 г. против ***** ЕООД, в качеството му на
работодател, затова че при извършне проверка на място на 04.05.2022 г. в
обект за охрана: завод гр.Л. ***** АД и при проверка на документите в
периода от 12.05.2022 г. до 19.05.2022 г. в Д „ИТ“ със седалище П. е
установено, че работодателят не е изплатил в установения с трудов договор №
53/03.01.2022 г. срок до 30.04.2022 г. уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа от А. С. А. през месец март 2022 г.. В акта е посочено,
че е нарушен чл. 128 т.2 от КТ и са посочени писмените материали, въз
основа на които е съставен акт.
По делото е представено и обжалваното НП, от което се установява, че за
посоченото в акта нарушение на ***** ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.В. в качеството му на работодател е наложено
административно наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лв. на
основание чл. 416 ал.5 от КТ във връзка с чл. 414 ал.1 от КТ.
Към административно – наказателната преписка е приложено копие от
трудовия договор сключен между работодателя и А. С. А. от т. 2.6. от който
се установява, че е уговореното трудовото възнаграждение да се изплаща
2
ежемесечно до 30-то число на месеца следващ този, за който е положен труда
в брой или по банков път в посочена от лицето банкова сметка. Със същия
трудов договор е уговорено основно месечно възнаграждение в размер на 325
лв., както и дължимите се допълнителни трудови възнаграждения.
Към административно наказателната преписка е приложено и копие от
ведомост, в която са посочени начислените трудови възнаграждения,
сътоветните удръжки, както и дължимите суми, които са посочени в графата
„брой“ на л. 14-15. Ведомостта обаче не съдържа положени подписи за
платени суми в брой.
Към административно-наказателната преписка е приложена /л. 15 от
делото/ и попълнената от работника декларация по чл. 402 т.3 от КТ, в която
същия е заявил, че не е получавал заплата от февруари м. 2022 г.
Декларацията е подписана на 04.05.2022 г. в 11:35 часа.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани Г. Д. и Д. Ц.
/служители от ДИТ/, от показанията на които се установява обстоятелството,
че е извършена проверка на място в обект, охраняван от фирма ***** ЕООД в
гр.Л., че там е имало един охранител, който е бил на смяна, че му е дадена
декларация, която да попълни относно трудовото правоотношение с фирмата,
като в хода на проверката той се е обадил и на другите си колеги, които
работят в обекта, общо четирима човека, които са дошли и са заявили и са
написали обяснения относно техните правоотношения с фирмата и са
заявили, че не са им изплащани заплати за месеците февруари и март, като са
заявили и други обстоятелства относно здравословинет и безопасни условия
на труд, работно облекло и т.н. Установява се, че е оставена призовка за
работодателя и му е определен срок в който да представи съответно посочени
документи, че при проверката на документите не са представени
доказателства да са изплатени трудовите възнаграждения за съответните
месеци, след което са съставени актове на работодателя.
По искане на жалбоподателя, в качеството на свидетели са разпитани
И.Н. /представлявал с пълномощно фирмата работодател при проверката/ и
П.Ч., който е работил в ***** ЕООД до края на месец май 2022 г. Видно от
показанията на двамата свидетели е, че възнагражденията за месец февруари
2022 г. са предоставени от работодателя на И.Н., който ги е платил в брой на
работниците на 29.03.2022 г., за което те са се подписали срещу имената си и
платените им суми.
3
В показанията си св. П.Ч. заявява, че за месец февруари заплатите са
платени в края на март, че И.Н. ги е донесъл, а за другите месеци са
преведени по карта, защото всички са подали молби за напускане, понеже са
забавили плащането и всички са напуснали за неплатени заплати. Свидетелят
е категоричен, че когато са идвали на проверка, май месец, заплатата за месец
февруари е била платена, а за месец март не е била платена. Заявява също
така, че и за април не е било платено и затова са подали молби за напускане,
че когато са идвали на проверката не са били платени заплатите за м. март и
април.
Предвид изложеното по-горе и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, съдът приема, че по делото по един несъмнен и категоричен
начин се установява, че действително към момента на проверката на място
04.05.2022 г. и до завършване проверката по документи /която проверка е
извършена в периода от 12.05.2022 г. до 19.05.2022 г./ в ДИТ не са
представени доказателства работодателя да е изплатил в срок до 30.04.2022 г.
уговореното трудово възнаграждение за извършената работа от А. С. А. през
месец март 2022 г. Изложените в акта за установяване на административно
нарушение факти и тяхното възпроизвеждане в наказателното постановление
в достатъчна степен описват елементите от обективния състав на
нарушението, при което наказаното дружество е било наясно с вмененото му
нарушение и е осъществило защитата си както пред административно-
наказващия орган, така и пред съда по посоченото нарушение за
неизпълнение на задължението му в качеството на работодател да заплати
дължимо и начислено трудово възнаграждение на работника за месец март
2022 г. Проверката на място е извършена след изтичане на срока за
заплащане на възнаграждението. Съгласно сключения трудов договор
възнаграждението /както бе посочено по-горе/ се дължи до 30-то число на
месеца следващ този, за който се дължи. В настоящия случай непосочването
на почивните дни и обстоятелството, че първия работен ден е 03.05.2022 г. не
води до промяна на извода, че към края на месец април и до момента на
проверката работодателя не е бил изпълнил задължението си за заплащане на
трудовото възнаграждение за месец март на А. С. А., поради което, съдът
приема, че правилно на дружеството, в качеството на работодател е съставен
акт за установяване на административно нарушение. При съставяне на акта
пълно, ясно и точно е посочено извършеното нарушение, датата на
4
установяване на нарушението, посочена е нарушената законова разпоредба, а
именно чл. 128 т.2 от КТ, съгласно която работодателят е длъжен в
установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
При съставяне на акта и издаденото въз основа на него НП не са
допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да водят до
отмяна на НП, нито са допуснати нарушения на материалния закон. На
дружеството жалбоподател за допуснатото и установено нарушение на
трудовото законодателство, в качеството му на работодател, а именно по чл.
128 т.2 от КТ е наложено административно наказание в минималния
предвиден в разпоредбата на чл. 414 ал.1 от КТ, а именно имуществена
санкция в размер на 1500 лв.
По изложените съображения съдът приема, че следва да бъде потвърдено
обжалваното НП.
По отношение искането на административно наказващия орган за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съдът приема, че не следва
да бъде присъждано такова, тъй като дружеството не е представлявано от
юрисконсулт, а по делото се е явявал лично административно-наказващия
орган – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. П..
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 15-
2200126/01.06.2022 г., издадено от ИД Директор на Дирекция „Инспекция по
труда“ П., с което на ***** ЕООД със седалище и адрес на управление гр.В.
район *****, ж.к. *****, представлявано от Т.В.В., с ЕГН **********, в
качеството му на работодател е наложено административно наказание
„имуществена санкция в размер на 1500 лв.“ за нарушение посочено в Акт за
установяване на административно нарушение № 15-2200126/19.05.2022 г.,
съставен от Д. И. Ц. на длъжност инспектор при Дирекция „ИТ“ – П..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от получаване
на съобщението за изготвянето му пред Административен съд П. по реда на
АПК.
5
Съдия при Районен съд – Левски: _______________________
6