РЕШЕНИЕ
№ 1505
гр. Пловдив, 21.08.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХXІХ състав, в открито заседание
на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и трета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светлана Методиева
при секретаря
Ваня Петкова, като разгледа докладваното от съдията административно дело №
3238 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.118 ал.3 от КСО, във връзка с чл.145 и следв. от АПК.
Образувано е по жалба на С.А.К. с
ЕГН **********,***7, депозирана чрез пълномощника ѝ адв. Н.К., против
Решение № 2153-15-342 от 06.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив, с
което е била оставена без уважение жалбата на К. против Разпореждане №**********/
Протокол № 2139-15-2141/01.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ Пловдив за отказ от изменение на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по заявление № 2109-15-16/24.02.2021 г.
С жалбата се заявява, че отказът
по чл.99, ал.3 от КСО да се измени пенсията на К., отпусната с разпореждане от
05.02.2021 г., не е законосъобразен, тъй като в разпореждането за отпускане на
пенсията по чл.68, ал.3 от КСО липсвали мотиви, от които да стане ясно дали е
спазена разпоредбата на чл.70, ал.4 от КСО относно избора от заявителя на
тригодишен базисен период, предвид факта, че в заявлението си за отпускане на
пенсия жалбоподателят К. е заявила три последователни години, но без да знае
какъв е осигурителният ѝ доход за 15-годищния период, предвиден в
цитираната разпоредба на КСО, както и дали е избран най-благоприятният за нея
период. Твърди се, че понеже във връзка с изясняване на осигурителния стаж са
били извършени проверки в осигурителния архив на НОИ относно осигурителя „Фин тех маш“ АД - Пловдив, то такива е
следвало да се осъществят и по отношение на осигурителния доход и да се предостави
възможност на жалбоподателя за избор в условията на чл.99, ал.3 от КСО. В
първото заседание жалбоподателят К. се представлява от адв.К., който поддържа
жалбата. В последното заседание, редовно уведомена, К. не се е явила и не е
изпратила представител за вземане на становище по съществото на спора.
Ответната по жалбата страна
Директор на ТП на НОИ – Пловдив, чрез процесуалния си представител главен
юрисконсулт В., оспорва жалбата, като моли същата да бъде отхвърлена и се
присъди юрисконсултско възнаграждение. В представено в срок писмено становище
се излагат подробни доводи по същество с твърдения за неоснователност на
оплакванията на жалбоподателя К.. Изрично е акцентирано на факта, че въпросите
относно придобитите от жалбоподателя осигурителен стаж и доход са били предмет
на съдебно производство по повод оспорването на решение на Директор на ТП на
НОИ за потвърждаване на разпореждането на ръководителя на ПО, с което са били
установени пенсионните права на К., включващи и правото и размера на
отпуснатата ѝ по чл.68, ал.3 от КСО лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст. Сочи се, че в процедурата по чл.99, ал.1 от КСО могат да се представят
нови доказателства, както за осигурителен стаж, така и за осигурителен доход,
като представянето на първите не предпоставя автоматично изследване на въпроса
относно осигурителния доход. Изрично се сочи, че К. е подала заявление за
изменение на пенсията, като е посочила, че е налице неустановен осигурителен
стаж, в която връзка именно е била извършена проверката от пенсионния орган и
по което искане е налице и произнасянето с потвърденото с обжалваното сега
решение на Директор на ТП на НОИ Пловдив.
Надлежно уведомена е била ОП
Пловдив, като не е налице встъпване на прокурор в производството.
Жалбата е подадена в рамките на предвидения за това
процесуален срок и от лице, имащо правен интерес от оспорване на решението,
доколкото на практика със същото е отхвърлена жалба на К. срещу разпореждане на
длъжностно лице в ТП на НОИ с отказ от изменение на отпусната по-рано пенсия,
постановен по искане на жалбоподателя. Предвид това и жалбата се явява допустима.
По същество съдът намира жалбата за неоснователна.
От фактическа страна, от
събраните по делото доказателства, се установява следното:
На жалбоподателя К. била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст през 2005 г. с разпореждане № **********/Протокол
№ 01021/09.03.2005 г. по условията на §4, ал.1 от ПЗР на КСО. По повод на
постъпила информация от прокуратурата по досъдебно производство, по което били
приобщени открити пенсионни досиета, включително и такова за К. и поради
съществуващи съмнения за правомерността на отпуснатата пенсия, били предприети
действия за установяване по служебен път на достоверността на продължителността
и категорията труд на положения от К. осигурителен стаж, който бил представен
със заявление от 2005 г. В рамките на
тази проверка била изискана информация от осигурители, както и издаването на
удостоверения от осигурителния архив. Междувременно К. депозирала ново
заявление от 02.12.2020 г. с вх. №Ц2113-15-4886 за отпускане на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. В
заявлението за отпускане на пенсия изрично било отразено, че К. заявява размерът
на пенсията да се изчисли по реда на чл.70, ал. 4-7 КСО, като се вземе предвид
осигурителния ѝ доход за периода 01.01.1986 г. до 31.12.1988 г. Към
същото тя представила и саморъчно написано заявление, към което приложила две удостоверения за раждане на деца, както и
поискала да се установи служебно стажът ѝ през лятна кампания на 1972 г.
в „Оризарна“- Пловдив, както и този в МЗ
„Антон Иванов“ - Пловдив от февруари 1975 г. до 1.09.1990 г. и едва след
проверката на този осигурителен стаж, да се прецени правото ѝ на пенсия.
По извършената проверка при правоприемника на „Оризарна“ Пловдив – „Деметра -
ЗХ“ ЕООД Пловдив - се установило, че К. не фигурира в разплащателните ведомости
на дружеството за 1972 г., а за периода 02.1975 г. до м.08.1990 г. били
издадени две удостоверения УП-13 за осигурителен стаж във „Фин тех маш“ АД -
Пловдив, както и УП-15 касателно осигурителен доход, отнасящ се до посочения в
заявлението за пенсиониране на К. базисен период за изчисление размера на
пенсията. С разпореждане № **********/Протокол
№ N 01049 от 05.02.2021 г. на
Ръководител ПО при ТП на НОИ Пловдив, въз основа на установяванията относно
осигурителния стаж на К., било прието, че същата не е имала право на отпускане
на пенсия за ОСВ, считано от 2004 г., както е била първоначално отпусната
пенсията ѝ през 2005 г. Поради това и с посоченото разпореждане от
05.02.2021 г. било отменено на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО Разпореждане № **********/Протокол № 01021/09.03.2005 г. и
всички последващи го. Със същото разпореждане от 05.02.2021 г. на К. била
отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 05.11.2018 г.
пожизнено на основание чл.68, ал.3 от КСО, като бил взет предвид размерът на
осигурителния ѝ доход за периода 28.12.1985 г. до 31.01.1989 г. С
разпореждането бил зачетен общ осигурителен стаж от трета категория от 16 г.,
04 месеца и 21 дни, установен при осигурителя МЗ „Антон Иванов“ /“Фин тех
маш“/, включващ и стажа по чл.9, ал.7 от КСО /за отглеждане на дете/.
Въпросното разпореждане било обжалвано от К., като с Решение № 2153-15-193/07.06.2021
г. на Директора на ТП на НОИ - Пловдив жалбата ѝ била оставена без
уважение. Това решение било атакувано пред Административен съд Пловдив, който с
Решение № 536/28.03.2022 г. по адм. дело № 1676/2021 г. отхвърлил жалбата.
Решението на административния съд било оставено в сила с Решение №
10676/23.11.2022 г. по адм. дело 4206/2022 г. на ВАС. Междувременно още на
24.02.2021 г. К. подала заявление с вх. № 2109-15-16 до Ръководителя на ПО при
ТП на НОИ Пловдив, в което посочила, че за времето от м. 06.1972 г. до м. 08.72
г. е работила в „Оризарна“ - Пловдив, а за времето от м.02.1975 г. до м.07.1977
г. е работила във „Фин тех маш“ АД Пловдив на длъжност шлосер, но по
УП-13/03.02.2021 г. този стаж не бил проверяван. Поискано било служебно
изискване на документи за стаж за посочените периоди, както и да се вземе
предвид времето по удостоверенията за раждане. С Разпореждане № ********** по
протокол № 2139-15-2141/01.04.2021 г. Ръководителят на ПО при ТП на НОИ се
произнесъл по заявлението на К. от 24.02.2021 г., като на основание чл.99, ал.3
от КСО било отказано изменение на личната пенсия за осигурителен стаж и възраст
понеже било прието, че не са представени нови доказателства за осигурителен
стаж. В тази връзка било посочено, че по-рано, по повод на извършваната
проверка за достоверността на осигурителния стаж, който е бил взет предвид при
отпускане на пенсия през 2005 г., е било съобразено саморъчното заявление на К.
към заявлението ѝ за отпускане на пенсия от 02.12.2020 г., касаещо
установяване на осигурителен стаж от „Оризарна“ - Пловдив и от „Фин тех маш“ за
длъжностите шлосер и магазинер, както и приложените към него удостоверения за
раждане. В тази връзка било отразено в разпореждането от 01.04.2021 г., че
твърденията по заявлението на К. са били проверени при осигурител и в
осигурителен архив, като твърденият в заявлението от 24.02.2021 г. осигурителен
стаж през 1972 г. няма основание да бъде зачетен, защото, по данни от
правоприемника на осигурителя, К. не фигурира във ведомостите на дружеството, а
касателно осигурителния стаж във „Фин –тех маш“ - същият е бил зачетен по две
УП-13 от 20.01.2021 г. и от 03.02.2021 г. и конкретно сочения от К. стаж от
м.02.1975 г. до м.07.1977 г. е зачетен по УП-13 от 20.01.2021 г., и това е
сторено с разпореждането от 05.02.2021 г. за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3
от КСО. Срещу Разпореждане № ********** по Протокол № 2139-15-2141/01.04.2021
г. на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ била подадена жалба до Директора на ТП
на НОИ - Пловдив, като първоначално производството по същата било спряно до
приключване на производството по обжалване на разпореждането за отпускане на
пенсията от 05.02.2021 г., а впоследствие при отпадане на основанията за
спиране – възобновено. С Решение № 2153-15-342/06.12.2022 г. на Директор на ТП
на НОИ - Пловдив, предмет на оспорване по настоящото дело, обжалваното
разпореждане от 01.04.2021 г. на практика било оставено в сила, като жалбата
срещу него била оставена без уважение. Като мотиви на оспореното сега решение
Директорът на ТП на НОИ Пловдив посочил най-общо, че посоченият в заявлението
на К. от 24.02.2021 г. осигурителен стаж вече е проверен и с оглед на
установеното част от него е зачетен при отпускането на пенсията ѝ, което
се отнася до осигурителния стаж във „Фин тех маш“ – Пловдив, както и
осигурителния стаж за отглеждане на дете. Отчетено било, че не са налице
основания за изменение на пенсията по чл.99, ал.3 от КСО, тъй като не са
представени нови доказателства, удостоверяващи осигурителен стаж, различен от
зачетеното с разпореждането от 05.02.2021 г.
Така описаната фактическа
обстановка, съдът намира за установена на базата на събраните по делото писмени
доказателства.
При така установеното от
фактическа страна и въз основа анализ на събраните доказателства, от правна
такава съдът намери следното:
Оспореното решение на Директора
на ТП на НОИ гр. Пловдив, е издадено от материално компетентен орган, в
изискуемата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Разпореждането на Ръководителя на ПО при ТП на НОИ – Пловдив, по което
е било произнасянето на Директора на ТП на НОИ Пловдив с обжалваното сега
решение, също е издадено от компетентен орган в хода на административно
производство, развило се на основание чл.99, ал.3 от КСО. По същество
въпросното производство се е развило въз основа на депозирано от страна на
жалбоподателя заявление от 24.02.2021 г. с искане за служебно събиране на
доказателства и съобразяване на неин осигурителен стаж при отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст, което заявление е било подадено след
издаване на разпореждането за отпускане на пенсия от 05.02.2021 г. и преди да е
започнал да тече срокът за обжалването му от жалбоподателя. Разпоредбата на
чл.99, ал.3 от КСО предвижда възможност за изменение или отмяна на разпореждане
за отпускане на пенсия в случай, че в срока за обжалване на
разпореждането са представени нови доказателства за осигурителен стаж,
осигурителен доход, гражданско състояние и други. В конкретния случай със заявлението си
от 24.02.2021 г. К. действително, както е установено и от ответника в
оспореното решение, не е представила нови доказателства във връзка с
претенциите ѝ относно съществуващ осигурителен стаж, а вместо това е
поискала служебното му установяване от пенсионните органи, което обаче е било
вече сторено преди и по повод издаването
на разпореждането за отпускане на пенсия от 05.02.2021 г. В тази връзка категорично се установява и
това е видно от съдържанието на административната преписка, че по отношение на
заявеният от страна на жалбоподателя К. *** е била събрана необходимата и пълна
информация от правоприемника на сочения осигурител и с оглед съдържанието на
същата въпросният претендиран стаж изобщо не се е потвърдил. Впрочем, това
обстоятелство е било предмет на обсъждане в разпореждането от 05.02.2021 г.,
където е описана извършената проверка по заявлението на жалбоподателя от
02.12.2020 г., в което същата е заявила същата претенция, както впоследствие по
заявлението от 24.02.2021 г., а именно да е имала осигурителен стаж през лятото
на 1972 година при „Оризарна“ - Пловдив. Правилна е оценката на ответника,
дадена в обжалваното решение и че не е било налице основание за нова преценка
по отношение на стажа, положен в МЗ „Антон Иванов“ в периода 1975-1990 г., част
от който е визиран в заявлението на К. от 24.02.2021 г., доколкото за целия
период е била извършена проверка, резултатите от която са установени и
залегнали в разпореждането за отпускане на пенсия по чл.68, ал.3 от КСО от
05.02.2021 г., като въпросният период от време е бил надлежно зачетен като
установен действителен осигурителен стаж на длъжностите шлосер и магазинер въз
основа на издадени две удостоверения образец УП-13 от 2021 г. за трудов стаж по
предадените ведомости за заплати и трудово-правни документи на осигурителя –
правоприемник „Фин-тех маш“ АД Пловдив. В тази насока в разпореждането за
отпускане на пенсия от 05.02.2021 г. изрично е бил зачетен осигурителен стаж от
16 години, 4 месеца и 21 дни, от които петнадесет години, четири месеца и 21
дни, положен в МЗ „Антон Иванов“ за периода 01.02.1975 г. до 01.09.1990 г. и една година, зачетен стаж по чл.9, ал.7 от КСО за отглеждане на дете. Видно е, следователно, че не е налице заявеното от К.
в заявлението ѝ от 24.02.2022 г. несъобразяване на въпросния осигурителен
стаж, който тя сочи от юли 1975 г. до м.08.1990 г., доколкото е видно, че той
ѝ е бил изцяло зачетен по двете УП-13 от 2021 г. Зачетен е и включеният в
УП №13 / 20.01.2021г. период на отглеждане на малко дете. Липсват представени
към заявлението от 24.02.2021 г. нови доказателства, които да дават основание
за нова преценка на сочения осигурителен стаж, като служебното установяване на
същия, което се иска от К., вече е било факт към момента на депозиране на
нейното заявление, като е била изискана необходимата и достатъчна информация и
са издадени нужните удостоверения и липсват основания за повтаряне на сочената
проверка, доколкото не са налице нито непълноти, нито противоречия и неясноти
по събраните данни относно осигурителния ѝ стаж.
В жалбата на К., с която е сезиран
съдът, се сочи като основание за отмяна на оспореното решение, че в
разпореждането за отпускане на пенсията от 05.02.2021 г. липсвали мотиви, от
които да стане ясно дали е спазена разпоредбата на чл.70, ал.4 от КСО,
респективно дали по отношение на жалбоподателя е бил приложен
най-благоприятният период, понеже не
били извършвани служебни проверки относно осигурителния доход за целия
15-годишен период посочен в цитираната разпоредба от КСО, за да се предостави
избор на жалбоподателя в производство по чл.99, ал.3 от КСО. Следва, на първо
място, тук да се има предвид факта, че подобни съображения биха били относими
към законосъобразността на разпореждането за отпускане на пенсия, което впрочем
К. е оспорила по административен ред, а впоследствие изводите на горестоящия
административен орган са били предмет на преценка за законосъобразност и от две
съдебни инстанции. На второ място, в заявлението си от 24.02.2021 г. К. изобщо
не е коментирала въпроса относно осигурителния доход, който се взема предвид
при определяне размера на пенсията ѝ, нито е представила каквито и да
било доказателства в тази насока, които да бъдат предмет на обсъждане от
длъжностното лице в производството по чл.99, ал.3 от КСО. На практика за първи
път с жалбата си до съда К. излага подобни съображения. В тази насока,
необходимо е да се посочи, че в междувременно подаденото от нея заявление за отпускане на пенсия от 02.12.2020
г., самата К. е посочила базисен период 1986-1988 г. по чл.70, ал.4 от КСО,
който, впрочем, е видно и да е съобразен като нейно желание от страна на
издателя на разпореждането от 05.02.2021 г. за отпускане на пенсията ѝ. Ако
е смятала, че това не е така, то възраженията ѝ по приложението на чл.70,
ал.4 от КСО, жалбоподателят К. е следвало да направи в хода на производството
по обжалване на разпореждането за отпускане на пенсия, респективно да поиска
изменение на разпореждането за отпускане на пенсия, като представи нови
доказателства, което тя не е сторила. Съгласно чл.70, ал.4 на КСО и §22ц от ПЗР
на КСО базисният тригодишен период е по избор на лицето, което е подало
заявление за пенсия, в която връзка и то следва да представи доказателства за
осигурителния доход за конкретно избрания от него период. Както се каза, в
заявлението, инициирало процедурата по чл.99, ал.3 от КСО, изобщо не е налице
твърдение за наличие на различен осигурителен доход, който е следвало да се
съобрази от пенсионния орган, респективно не се представят доказателства за
такъв. След като самата К. е заявила кой да е тригодишният базисен период за
определяне на пенсията ѝ и най-вече, след като не е представила документ
с осигурителен доход за друг тригодишен базисен период, а изборът на конкретен
такъв е изцяло предоставен на нея, то за административния орган не е
съществувало изобщо задължение за служебна проверка на данни за осигурителен
доход за целия период на полаган осигурителен стаж. За жалбоподателя съществува
принципна възможност да поиска преизчисляване на пенсията от осигурителен доход
за друг тригодишен период съгласно разпоредбата на чл.70, ал.17 от КСО в
предвидения там срок от влизане в сила на разпореждането за определяне размера
на пенсията. Следва да се има предвид, че съгласно чл.2 от НПОС в тежест на
заявителя е да представи доказателства за осигурителен доход, като съобразно с
чл.40, ал.2 от НПОС това са удостоверения по утвърден образец – УП-2, издавано
от съответния осигурител по заявление на лицето, респективно УП-15, издавано по реда на чл.30-32 от Инструкция № 5 от 30.06.2005 г. за
приемане и съхраняване на ведомости за заплати и трудовоправни документи на
прекратени осигурители без правоприемник, което става пак
по заявление на лицето до съответното ТП на НОИ, респективно
архивохранилище.
Предвид всичко
гореизложено и съдът намира, че в случая като е било потвърдено разпореждането
за отказ от изменение на пенсията по заявлението на жалбоподателя от 24.02.2021
г. административният орган е постановил законосъобразно решение. Както се каза,
не са били налице изобщо основанията по чл.99, ал.3 от КСО, допускаща изменение
на разпореждането за отпускане на пенсията преди същото да е влязло в сила,
като К. не е представила нови доказателства нито за осигурителен стаж, нито за
осигурителен доход, нито за гражданско състояние или други, които да следва да
се разгледат и оценят от пенсионните органи, нито пък е заявила обстоятелства,
различни от известните и проверени вече по пенсионната преписка такива. Ето
защо и жалбата като неоснователна ще следва да се отхвърли.
С оглед изхода на спора, на ТП на НОИ - гр. Пловдив като ответник, предвид
направено своевременно искане за това и на основание чл.143, ал.3 от АПК, се
дължи присъждане на възнаграждение за осъществената юрисконсултска защита по
делото пред Административен съд Пловдив. При определянето му съдът съобрази
разпоредбите на чл.37 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, като прецени, че следва да присъди за осъщественото представителство от юрисконсулт възнаграждение от 100
лева.
По изложените мотиви и Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на С.А.К. с ЕГН **********,***7,
против Решение № 2153-15-342 от 06.12.2022 г. на Директора на ТП на НОИ –
Пловдив за оставяне без уважение на жалбата ѝ против Разпореждане №**********/
Протокол № 2139-15-2141/01.04.2021 г. на Ръководителя на пенсионното
осигуряване в ТП на НОИ Пловдив за отказ от изменение на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по заявление № 2109-15-16/24.02.2021 г.
ОСЪЖДА на С.А.К.
с ЕГН **********,***7, да заплати на Териториално поделение на НОИ - гр. Пловдив, сумата от 100
/сто/ лева, представляваща възнаграждение за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението подлежи на обжалване
пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: