МОТИВИ към присъда №49, постановена на 09.10.2014г. по НОХД №654/2014г. на Търговищки районен съд
Подсъдимият Т.Х.Г. ***
е предаден на съд за това, че на 17.02.2014г. в село Златар, след предварителен
сговор в съучастие като съизвършител с Л.К.Л. *** отнел от владението на
„Агросвей 2000“ ЕООД град Шумен чужди движими вещи - 314кг. амониев нитрат, на
обща стойност 206,87 лева, без съгласието на съответното длъжностно лице с
намерение противозаконно да ги присвои, като за извършване на кражбата е
използвано МПС - л.а. „Ауди 80“ с рег. № Н 6751 АС, собственост - негова и на
Вичка Иванова Господинова от град Велики Преслав, престъплението е извършено от
две и по — вече лица, сговорили се предварително за неговото осъществяване и
случаят не е маловажен - престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5 във връзка с чл. 194, ал.
1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание представителят на публичното
обвинение поддържа обвинението срещу подсъдимият, така както е повдигнато, като
пледира за налагане на наказание лишаване от свобода, над средният предвиден в
закона, което да бъде изтърпяно при съответен изпитателен срок.
Подсъдимият не се признава за виновен. Моли за
оправдаване. Неговият защитник пледира за постановяване на оправдателна
присъда.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
Фирма „Агросвей 2000“ ЕООД град Шумен съхранявала
препарати за селскостопанска защита, в сграда намираща се в бившия стопански
двор в село Златар. Единия от препаратите съхраняван от фирмата бил амониев
нитрат, като същия бил поставен в чували от 300кг. всеки. За охрана на обекта
фирмата била сключила договор с „ЩИТ - 3“ ЕООД град Велики Преслав, чийто
служители осъществяват денонощна охрана на обекта в село Златар. Единия от
служителите на фирма „ЩИТ — 3“ ЕООД град Велики Преслав, свидетеля Л.Л. работил на щат в охранителната фирма и
съгласно представения график през месец февруари е имал 7 (седем) дежурства по
24 часа, включително и на 17.02.2014г.
В началото на месец февруари 2014г. подсъдимият Т.Х.Г.,
който знаел че в обекта охраняван от Л. се съхранява амониев нитрат, се свързал
с него и при проведения разговор двамата се уточнили, Л. да уведоми Г. за
датата на дежурството му в складовата база в село Златар. На 17.02.2014г. св. Л.
се свързал по телефона с подс. Г. и му обяснил, че е дежурен на обекта като
двамата се уточнили Г. да отиде с лек автомобил „Ауди 80“ с рег. № Н 6751 АС до
там и да открадне амониев нитрат. Към 19,30 часа подс. Г. отишъл с автомобила
до склада на „Агросвей 2000“ ЕООД град Шумен и влязъл в непосредствена близост
до помещението където се съхранявал амониевия нитрат. Там двамата присипали от
големите чували в по - малки, 4 (четири) на брой амониев нитрат, и натоварили
същите в автомобила на Г.. Подсъдимият сложил два чувала на задните седалки и
два чувала в багажника, като тези на задната седалка покрил с брезентово
платно. Уговорката била подсъдимият да плати на св.Л. общо 140 лева. След това подс.
Г. ***, но на път намиращ се в района на селата Суха река - Драгоево бил спрян
за проверка от служители при РУ „Полиция“ град Велики Преслав, и при проведения
оглед били установени чувалите с амониевия нитрат. Пред полицейските служители
относно придобиването на торта, подсъдимият заявил, че е взел същата от
стопанският двор на с.Златар, с помощта на пазача Л., като уговорката била
подсъдимият да плати на Л. по 26 лв. на чувал. Във връзка с дадените обяснения
от подс. Г. за произхода на намерения нитрат, същия бил отведен в РУ „Полиция“,
където чувалите били изтеглени и било установено количество е в размер на
314кг.
Проведена е икономическа експертиза, която дава
заключение, че стойността на - 314 кг. амониев нитрат е на стойност 206,87
лева, към датата на извършване на престъплението.
Гореизложената фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите: Л. Л./ на досъдебното производство и приобщени по
съответният ред/, Я. Я., Кр. М., Ил. И., Ев. Р., протокол за оглед на
местопроизшествие, ведно с фотоалбум (л.13-15), заверено копие на трудов
договор, ведно с длъжностна характеристика и декларация (л. 17-22), заверено
копие на график (л.23), заверено копие на заповед за прекратяване на трудовия
договор (л.24), икономическа експертиза (л.29), справка за актуално състояние
(л.32-33), постановление за връщане на
веществени доказателства (л.53) и останалите писмени доказателства по делото.
Деянието на подсъдимият категорично се
доказа и от сключеното между прокуратурата и св.Л.Л. споразумение съгласно
което Л. е признат за виновен за това, че на 17.02.2014г. в село Златар, след
предварителен сговор с Т.Х.Г. *** отнел от владението на „Агросвей 2000“ ЕООД
гр.Шумен чужди движими вещи – 314 кг. Амониев нитрат, на обща стойност
206.87лв., без съгласието на съответното длъжностно лице и с намерение
противозаконно да ги присвои, като за кражбата е използвано МПС – л.а.“Ауди 80“
с рег.№ Н6751АС, собственост на Т.Г. и Вичка Господинова и двамата от гр.Велики
Преслав, като случаят не е маловажен и
деянието е извършено от две и повече лица сговорили се предварително. За това
престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.6 във вр. с чл.194, ал.1 от НК на Л.Л.
е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три месеца, чието изтърпяване
на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. Съдът
не кредитира показанията на Л. дадени пред съда, тъй като същите се опровергаха
от останалите събрани по делото доказателства. Деянието частично се доказа и от
обясненията на подсъдимият. Съдът не даде вяра на неговата защитна теза, че не
е искал да извършва кражба. Тази негова защитна теза се опровергава от
показанията на Л., от показанията на полицейските служители, от това, че
деянието е извършено в тъмната част на денонощието, опроверга се и от
сключеното от Л. споразумение.
Предвид на така гореизложената фактическа обстановка
се налага извода, че 17.02.2014г. в село
Златар, след предварителен сговор в съучастие като съизвършител с Л.К.Л. ***
подсъдимият Г. отнел от владението на „Агросвей 2000“ ЕООД град Шумен чужди
движими вещи - 314кг. амониев нитрат, на обща стойност 206,87 лева, без
съгласието на съответното длъжностно лице с пряк умисъл и с намерение противозаконно
да ги присвои, като за извършване на кражбата е използвано МПС - л.а. „Ауди 80“
с рег. № Н 6751 АС, собственост - негова и на Вичка Иванова Господинова от град
Велики Преслав, престъплението е извършено от две и по — вече лица, сговорили
се предварително за неговото осъществяване и случаят не е маловажен / предвид лошите
характеристични данни на подсъдимият, множеството квалифициращи елементи и
предвид стойността на предмета на престъпно посегателство/, с което осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5
във връзка с чл. 194, ал. 1 във връзка с чл. 20, ал. 2 от НК.
Видно от материалите
по делото подсъдимият Т.Х.Г. има наложено
административно наказание, както следва: С решение по НАХД № 102/2004г. на
Районен съд град Велики Преслав за престъпление по чл. 235, ал.1 от НК и на
основание чл. 78“а“, ал.1 от НК, му е наложено административно наказание „ГЛОБА
в размер на 500 лева.
След като призна
подсъдимият за виновен по повдигнатото обвинение съдът му наложи наказание
лишаване от свобода в размер на една година – минимума предвиден в закона. За
да определи този размер на наказание съдът отчете смекчаващите обстоятелства –
чисто съдебно минало и сравнително ниската стойност предмета на престъпно
посегателство. Като отегчаващи обстоятелства съдът прие лошите характеристични
данни обективирани в предходното решение по чл.78а от НК и множеството
квалифициращи обстоятелства. Съдът отчете, че този размер на наказание
съответства на обществената опасност на деянието и дееца, ще бъдат постигнати
целите на наказателната репресия и превенция, ще се въздейства предупредително
и възпитателно както спрямо подсъдимият, така и спрямо останалите членове на
обществото. В случая не бяха констатирани множество или изключително смекчаващи
обстоятелства, които да водят до извода, че и най-лекото предвидено в закона
наказание се явява несъразмерно тежко. Предвид на това съдът не приложи
разпоредбата на чл.55 от НК.
На основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимият бе
осъден да заплати съответно по сметка на Републиканският бюджет направените на
досъдебното производство разноски.
Това бяха мотивите водили съда при постановяване на
присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: