№ 16429
гр. София, 16.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110162102 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба на М. П. С., подадена чрез адв. Д. М., срещу „Сити
кеш“ ООД, с която са предявени при условията на обективно кумулативно съединяване
установителен иск за признаване на установено в отношенията между страните, че клаузата
на чл. 11, ал. 2 от Договора за паричен заем № 711338, сключен между тях, с която е
предвидена неустойка е нищожна, както и осъдителен иск за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата от 50 лв. – частичен иск от цялото му дължимо вземане от 658, 25
лв., недължимо платена сума по Договора за паричен заем № 711338, ведно със законната
лихва от подаване на исковата молба/ 13.11.2023 г./ до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 14.06.2021 г. между М. П. С. и „Сити кеш“ ООД е
сключен Договор за потребителски заем № 711338. Сочи, че съгласно чл. 3 от договора
отпуснатият заем бил в размер на 1 200 лв., а кредитът следвало да бъде погасен до
27.12.2022 г.. Размерът на годишната лихва бил посочен в размер от 40,05 %, а размерът на
годишният процент на разходите /ГПР/ – 49, 62 %. Твърди се, че в чл. 5.1 от сключения
договор било предвидено същият да бъде обезпечен с банкова гаранция или поръчители, за
които били предвидени неизпълними условия. В случай на непредоставяне на обезпечение
кредитополучателят дължал неустойка в размер на 658, 25 лв. съгласно чл. 11, ал. 2 от
договора. Според ищеца уговорената неустойка е нищожна. Твърди, че чрез нея се заобикаля
размерът на законоустановения максимален годишен процент на разходите /ГПР/, същата
само формално била посочена като обезщетение за неизпълнение, но представлявала разход
по кредита. Освен това рискът относно кредитоспособността на кредитополучателя бил
прехвърлен чрез формулирането на такава неустойка. Самата неустойка излизала извън
присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкциона функция, а размерът й
противоречал на добрите нрави. Поддържа, че чрез тази неустойка кредитодателят целил да
заобиколи разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПКр, спорд която при забава в изпълнението
1
кредиторът имал право на обезщетение в размер на мораторната лихва. Счита и че клаузата,
с която е предвидена неустойка е неравноправна съгласно чл. 134, ал. 2, т. 5 ЗПКр. Въз
основа на изложеното иска да бъде признато за установено в отношенията между страните,
че клаузата на чл. 11, ал. 2, с която е предвидена неустойка по процесния договор е
нищожна, както и ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 50 лв. – частична
претенция от платената сума в размер на 658, 25 лв., представляваща недължимо платена
сума като договорна неустойка. Претендира разноски.
Направени са доказателствени искания по чл. 190 ГПК за задължаването на ответника
да представи цялата преписка по договора. Иска да бъде назначена ССчЕ по повдигнати
въпроси.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от „Сити Кеш“
ООД, подаден чрез редовно упълномощен процесуален представител адв Христо Милчев, в
който се поддържа, че производството е недопустимо, а исковете са неоснователни. Твърди,
че правото на иск е упражнено при условията на злоупотреба с право, като целта била да се
кумулират съдебни разноски в полза на ищеца. Твърди, че в рамките на кратък период от
време от ищцата срещу ответника били образувани 4 дела - гр.д. № 62108/2023 г.,
60459/2023 г., 60468/2023 г. Счита, че е налице хипотезата на чл. 213 от ГПК – за
съединяване на горепосочените дела в едно производство и постановяване на едно общо
решение по тях. Също така при условията на евентуалност счита, че ако делата не бъдат
съединени в едно производство, при уважаване на исковете, не следва да се присъжда
повече от едно възнаграждение общо за всички дела. Поддържа, че исковата молба е
нередовна, доколкото в петитума се иска обявяване на нищожност на конкретна договорна
клауза, но в обстоятелствената част на няколко места се настоява, че целият договор е
недействителен. Твърди, че ищцата не е приложила доказателства, които да кореспондират с
посочените от нея суми и твърдения и че чрез направените от нея докзателствени искания
целила да размести доказателствената тежест. В случай, че производството бъде прието за
допустимо, се иска отхвърляне на претенциите. Претендира разноски.
Съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявени са обективно кумулативно съединени установителен иск с правно
основание чл. 26, ал.1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 вр. чл. 33, ал. 1 ЗПКр, чл. 143, ал. 3, т. 5
ЗЗП, с осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД.
В доказателствена тежест на ищеца по установителните исковете е да докаже при
условията на пълно и главно доказване, че между страните има сключен договор за
потребителски заем, с твърдените клаузи, в който случай ответникът следва да докаже, че не
са налице визираните пороци.
По иска с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в доказателствена тежест на ищеца
е да докаже, че въз основа на сключения договор е заплатил твърдяната сума за неустойка,
2
че тя е постъпила в патримониума на ответника, че това разминаване на блага от
имуществото на ищеца в имуществото на ответника е без правно основание, т. е. без да е
било налице годен юридически факт. В доказателствена тежест на ответника, при
установяване горепосочените обстоятелства, е да докаже, че има основание да получи
процесната сума, а именно: валидни клаузи в договора за кредит, въз основа на които са
извършени начисления на процесната стойност, както и изпълнение на задълженията му по
договора.
Съдът указва на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК следи служебно за
наличие на неравноправни клаузи в договора, страна по който е потребител.
Следва да бъде назначена съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в
исковата молба.
Съдът намира искането на ищеца за задължаване на ответника да представи
посочените в исковата молба документи за допустимо и относимо, предвид което следва да
бъде уважено. Прилагането на разпоредбата на чл. 190 ГПК е обусловено от твърдение на
едната от страните в процеса, че определен документ съществува, относим е към спора и се
намира у противната страна, а също и от изрично искане към съда да задължи противната
страна да представи документа, като само при условията на чл. 161 ГПК, съдът ще приеме за
доказани неизгодни за страната факти, за които същата страна е създала пречки за събиране
на допуснатите от съда доказателства.
По отношение на искането за присъединяване на дела по реда на чл. 213 ГПК съдът
намира, че следва да бъде оставено без уважение, доколкото независимо, че страните по
посочените дела са еднакви, спорните правоотношения произтичат от различни юридически
факти, а именно – различни договори за потребителски кредит. Освен това останалите
образувани дела са на различен процесуален етап от настоящето, а по част от тях са
постановени и решения. Тези обстоятелства съдът установи чрез извършена служебно
справка в ЕИСС.
Съдът следва да прикани страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че
ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко
разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото
съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът
може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение
прекрати съдебното производство.
Следва да бъде насрочено открито съдебно заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 27.05.2024 г. от 15:15 часа, за когато да
се призоват страните, като им указва, че най- късно до първото по делото заседание могат да
вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
ОБЯВЯВА на страните проект за доклад по делото, съобразно мотивната част на
настоящото определение.
ДОПУСКА изготвянето на съдебно-счетоводна експертиза, която да отговори на
поставените в исковата молба въпроси.
ДОПУСКА на основание чл. 195, ал. 1 ГПК съдебно-счетоводна експертиза, вещото
лице по която, след като се запознае с доказателствата по делото и извърши необходимите
справки, да отговори на всички формулирани въпроси в исковата молба, като ОПРЕДЕЛЯ
първоначален депозит в размер на 250 лева, вносим от ищеца в едноседмичен срок от
получаване на съобщението.
НАЗНАЧАВА за вещо Стела Иванова, която да бъде призована след представяне на
доказателства за внесен депозит.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК ответникът в едноседмичен срок от
съобщението с писмена молба с препис за насрещната страна да представи заверен препис
от преписката по договор за паричен заем № 711338.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно уреждане на
спора. ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им указва, че постигнатото по общо
съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е по - добро и от най – доброто
съдебно решение, а и спестява на страните половината от разноските за държавна такса, тъй
като половината от внесената ДТ се връща на ищеца.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК срещу тях може да бъде
постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при следните
предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е
явил в първото по делото заседание, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие; за ищеца – ако не се е явил в първото по делото заседание, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4