Р
Е Ш Е Н И Е
№ 260612 / 28.5.2021г.
гр.
П., 28.05.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско
отделение, III-ти състав, в публичното
съдебно заседание, проведено на двадесет и девети април, две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА
при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от
съдията гр. дело № 04323 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени положителни установителни искове от “Топлофикация П.” АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ
“Република” срещу А.А.М., с адрес: ***, с които се иска да бъде признато за установено
между страните, че ответникът дължи на
ищцовото дружество сумата от 574,76 лева, представляваща стойността на
доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден недвижим
имот, находящ се в гр. П., ул. „***, от които: главница в размер на 511,15 лева
за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2019г. включително и сумата от 63,61 лева,
представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода от
09.07.2017г. до 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата, считано
от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й
изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00152/2020г. по описа на Районен съд
– гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.
В исковата молба се твърди, че между
страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата
на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по
установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие.
Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в
топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил
задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо
водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответника е налице неизпълнение на
договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за
потребената и начислена топлинна енергия. Изяснява се, че процесните суми се
претендират от ответника в качеството му на собственик на процесния недвижим
имот.
В
предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответникът, чрез
пълномощника му, е депозирал писмен отговор, в който оспорва по основание и
размер предявените искови претенции. Намира, че не са представени
доказателства, от които да е видно по какъв начин е определен размера на
сумите, както и за коя от доставените услуги от ищеца са същите. Твърди, че от
представените от ищеца доказателства не се установява наличието на писмен
договор за доставка на топлинна енергия между страните. Оспорва представеното
от ищеца извлечение от сметка.
В
съдебно заседание, ищецът, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете
така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им,
намирайки ги за доказани по основание и размер. Процесуалния представител на
ответника, пледира за решение съобразно доказателствата по делото.
След като прецени събраните по делото доказателства
по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
За
сумите по предявените обективно кумулативно съединени установителни искове е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 43 от
09.01.2020г. по ч. гр. д. № 00152 по
описа за 2020г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжника (ответник
по настоящото дело) в условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, при което, в предоставения
едномесечен срок, са предявени настоящите установителни искове. Последното
обстоятелство прави исковете процесуално допустими, респ. съдът дължи
произнасяне по тях.
По основателността:
Предявени са обективно кумулативно
съединени искове от “Топлофикация П.” АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.
1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ищецът “Топлофикация-П.”ЕАД, освен
производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно
легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ,
поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129
ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата
на чл.130 от същия закон.
При осъществяването на дейността си по
централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.
1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012
г.), която предвижда, че продажбата на
топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите
части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
Следователно облигационната връзка
възниква ex lege,
по силата на закона, от момента, в който
за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови
нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби
е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за
битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на
облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.
За
да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва
да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и
ответникът е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или
ползвател на ответника по отношение на процесния недвижим имот.
От
приетите по делото писмени доказателства, а именно: заверено копие на
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № ***. на нотариус И.И.при
ПРС и заверено копие на Декларация по чл. 14, чл. 27 и §2 от Преходните и
заключителни разпоредби на ЗМДТ (която съдът цени като извънсъдебно признание
на факти) се установява, че ответникът е собственик на процесния имот, придобит
по силата на възмездна сделка, изповядана на ***. От цитирания нотариален акт
се установява, че продавачите по сделката – М.А.Б.и съпругата му Й.Т.Б., са
запазили правото си на ползване върху процесния недвижим имот докато са живи.
От приетото по делото Удостоверение за наследници изх. № ***. се установява, че
М.А.Б.е починал на ***. От същото писмено доказателство се установява и
обстоятелството, че Й.Т.Б.е починала на ***.
Предвид ангажирането на обсъдените писмени доказателства и установените
с тях факти, съдът намира, че ответникът е притежател на правото на собственост
върху процесния имот и като такъв се явява клиент на топлинна енергия, като
облигационната връзка между нея и ищеца
е възникнала ex lege, по силата на закона.
За да обоснове основателност на
исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.
В
сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва
по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда
- етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото
количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна
енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се
разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена
от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл.
142, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. 143,
ал. 3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия
обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по
чл. 140, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3.
От
изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв,
който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и
общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското
право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а
задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и
да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата
на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира
административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.
Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна
енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за
дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е
строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на
жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.
Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз
основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители,
монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във
физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой
деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След
отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се
вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в
изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен
имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната
консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за
периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение
за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално
потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на
отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред
останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.
Съгласно
чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на
купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със
съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл. 27 ал.4 от същите
Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-
квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за
начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот,
сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово
разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на
сумата. Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите
получават разписка с идентично
съдържание за дължимите суми ежемесечно.
0изпълнение
по чл. 410 ГПК –09.01.2020г. до окончателното й плащане.
По разноските:
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013г.
на ОСГКТ, с решението по установителния иск, съдът се произнася по дължимостта
на разноските, както в заповедното, така и в исковото производство.
Ищецът претендира направените по делото
разноски, като е бил представляван от юрисконсулт както в заповедното, така и в
исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 от Закона
за правната помощ вр. чл. 26 от Наредбата за правната помощ, съдът следва да
определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след
като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да
определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150,00лв. общо за заповедното и исковото производства,
от които: 100.00 лева – за исковото производство и 50.00 лева – за заповедното
производство.
С оглед гореизложеното съдът намира, че
ищецът е доказал разноски в общ размер на 760,00 лв, от които: 50,00 лв. за
държавна такса в двете производства (исково и заповедно), 150,00 лева –
юрисконсултско възнаграждение в исковото и заповедно производства, 350.00 лева
– възнаграждение за вещи лица, 200,00 лева – възнаграждение на особен
представител и 10.00 лева – такса за издаване на 2 броя съдебни удостоверения. С
оглед изхода на делото, същите следва да му бъдат присъдени.
Предвид уважаването на предявените
установителни искове, ответникът няма право на разноски.
С
оглед гореизложеното, Пернишкият районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по искове, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и
адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А.А.М., с
адрес: ***, че А.А.М. ДЪЛЖИ на ищцовото дружество сумата от 574,76 лева, представляваща стойността
на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлоснабден
недвижим имот, находящ се в гр. П., ул. „***, от които: главница в размер на 511,15 лева за периода от 01.05.2017г.
до 30.04.2019г. включително и сумата от 63,61
лева, представляваща законната лихва за забава на месечните плащания за периода
от 09.07.2017г. до 04.12.2019г., както и законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл. 410 ГПК до
окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00152/2020г. по описа
на Районен съд – гр. П. е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения
по чл. 410 от ГПК.
ОСЪЖДА
А.А.М.,
с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация- П.”АД, с
ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. П., ж.к. „Мошино“, ТЕЦ
“Република”, сумата от 760,00 лева,
представляваща направените по делото и по частно гражданско дело № 00152/2020г.
по описа на ПРС разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване пред Пернишкия окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЛЕД влизане на
решението в сила, ч. г. д. № 00152/2020г.
на ПРС да бъде върнато на съответния съдебен състав, като към него се приложи и
препис от влязлото в сила решение по настоящото дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: