Номер 115520.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаI състав
На 12.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Светла В. Пенева
Членове:Красимир Т. Василев
Невин Р. Шакирова
Секретар:Цветелина Н. Цветанова
като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело
№ 20203100501916 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на Областна дирекция на
Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ – Варна срещу решение № 2095 от
03.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17281 по описа за 2019 г. на Районен съд - Варна,
тридесет и трети състав, с което е осъдена ОД на МВР – Варна да заплати на С. Д. П. сумата
от 1 341,63 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен
извънреден труд от 196 часа за периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., ведно със законната
лихва върху вземането, считано от датата на предявяване на иска /23.10.2019 г./ до
окончателното изплащане на задължението, на основание член 178, алинея 1, точка 3 във
връзка с член 187, алинея 5, точка 2 от ЗМВР както и разноски за производството в размер
на 323,91 лева, на основание член 78 от ГПК; както и е осъден въззивникът да заплати в
полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд - Варна сумата от 223,97
лева на основание член 78, алинея 6 от ГПК. Жалбата е основана на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението. Излага се, че съгласно член 187, алинея 3 от
ЗМВР е установена осемчасова продължителност на нощния труд, полаган от работещите на
смени държавни служители, какъвто е ищецът, поради което разпоредбите на Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата не следва да се прилагат по отношение на
него. Извънреден труд би бил налице, ако служителите работят извън нормативно
определеното време, а това не е така в конкретния случай. Установената по-голяма
продължителност на работното време на държавните служители в МВР се явява по-голяма
от общата нормална продължителност на работното време по трудови правоотношения
съгласно КТ, като това различие се дължина обусловените функции на служителите от МВР,
вменени им от член 2, алинея 1 от ЗМВР. Също така се навеждат доводи, че
първоинстанционният съд не е отчел обстоятелството, че в ЗМВР са предвидени редица
компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време, размер на
основния платен годишен отпуск, по-благоприятен режим на заплащане на извънредния
труд, множество обезщетения. Сочи се, че от една страна съдът потвърждава заплащането на
положеният нощен труд от служителя в размер на дължимото и потвърдено от събраните
1
доказателства, а от друга – приема превръщането на часовете нощен труд в извънреден
такъв и се допуска заплащане на извънреден труд в неговата повисока стойност, който
реално не е положен, при положение, че е безспорно доказано посредством заключението на
вещото лице, че нощният труд на ищеца е напълно заплатен от ответника. Не е изследван и
въпроса дали изплатеният извънреден труд е извънреден, защото е над нормата за
съответното тримесечие. Дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието
съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е незаконосъобразно
преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1,143 да служи за генериране на
извънреден труд. Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен. Отговор на
жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се оспорва и се излага, че
постановеното решение е правилно и законосъобразно. Сочи се, че практиката на
съдилищата при идентични случаи е константна и тя приема, че е налице празнота в
нормативен акт, която следва да бъде запълнена по реда на член 46, алинея 2 от ЗНА, като
се приложи субсидиарно член 9, алинея 2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата, която гласи, че при сумирано изчисляване на работното време
отработените през нощта часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143. Моли за
потвърждаване на решението.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи
състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в
жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и
становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член 235 от
Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна
следното:
Ищецът С. П. твърди в исковата си молба, че за периода 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г. е
полагал труд на длъжността „младши инспектор“ в сектор “Пътна полоция”, което е на
структурно подчинение на ОД на МВР – Варна, като ищецът е със статут на държавен
служител. За посочения период е положил общо 1 446 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициента 1,143 възлиза на 1 652,78 часа. Преизчисляването на нощния към дневен труд
води до извънреден труд от 206,78 часа, който твърди, че следва да бъде допълнително
заплатен от ответника, като дължимата сума е в размер на 1 341,63 лева /съгласно допуснато
изменение на иска на основание член 214 от ГПК в съдебно заседание, проведено на
15.05.2020 г./.
В срока по член 131 от ГПК ответната страна ОД на МВР – Варна депозира отговор на
исковата молба, в който не оспорва, че ищецът е бил държавен служител по служебно
правоотношение в МВР. Оспорва предявените искове, твърдейки, че е заплатил всички
отработени от ищеца часове нощен труд. Освен това законодателят изрично е
регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд в МВР е 8 часа
на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за извънреден труд, попадащ
извън редовното работно време на база общите норми на КТ и ЗДСл при положение, че има
действащи специални норми - ЗМВР и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Твърди, че през
целия исков период е действала Наредба № 8121з-791 от 28.10.2014 г., която в точка 1
посочва, че за всеки отработен нощен час или част от него между 22 часа и 6 часа на
държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на
0,25 лева.
Не се спори между страните, а и на основание член 146, алинея 1, точка 3 от ГПК от
първата инстанция е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване, че по
силата на възникнало служебно правоотношение между страните ищецът е престирал труд
2
за периода 01.10.2016 г. – 30.09.2019 г. като младши инспектор в сектор “Пътна полиция” -
структурно подразделение към ОД на МВР - Варна срещу задължението на работодателя да
му заплаща уговорено трудово възнаграждение.
Приобщена към делото е заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на министъра на
вътрешните работи за определяне размерите на допълнителните възнаграждения за полагане
на труд през нощта между 22 часа и 6 часа, за полагане на труд на официални празници и за
времето на разположение, условията и редът за тяхното изплащане на държавните
служители в МВР.
От заключението на проведената пред първата инстанция съдебно-счетоводна
експертиза /ССчЕ/ се установява следното: за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019 г.
ищецът е положил общо 1 384 часа нощен труд, които преизчислени с коефициент 1,143 за
превръщането им в дневен труд възлизат общо на 1 583 часа; ответникът не е преобразувал
нощния труд към дневен, при което на ищеца не са заплати 196 часа положен извънреден
труд; дължимото възнаграждение за последните възлиза общо в размер на 1 341,63 лева.
Съгласно член 142, алинея 2 от ЗМВР статутът на държавните служители в МВР се
урежда от закона, който в член 178, алинея 1, точка 3 от ЗМВР предвижда, че на държавните
служители се изплаща допълнително възнаграждение и за извънреден труд.
На основание член 187, алинея 9 от ЗМВР /“Държавен вестник“ брой 53 от 27.06.2014
г./ подзаконовият нормативен акт, който урежда реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните
служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители, е наредба на министъра на вътрешните работи.
През разглеждания период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Член 3,
алинея 3 на наредбата предвижда, че при работа на смени е възможно полагането на труд и
през нощта между 22 часа и 6 часа, като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В цитираната наредба липсва изрична норма, предвиждаща
превръщане на часовете положен нощен труд в дневни, за разлика от действалата до
31.03.2015 г. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която в нормата на член 31, алинея 2 е
регламентирала, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22 часа и 6 часа за отчетния период се умножава по 0,143. Липсата на
такава норма не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на
положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в
уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на
дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща
служителите в МВР, съдът приема, че субсидиарно приложение намира общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата /обнародвана в „Държавен вестник“ брой
9 от 26.01.2007 г./, в чийто член 9, алинея 2 е предвидено при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място. Също
така следва да има пред вид и разпоредбата на член 50а, алинея 2 от Закона за държавния
служител /ЗДСл/, който визира, че относно допустимостта, продължителността, отчитането
и заплащането на извънредния труд се прилагат съответните разпоредби на КТ.
Предвид разпоредбата на член 6 от Конституцията на Република България и
3
въведената от законодателя императивна забрана при никакви условия никакви признаци не
могат да бъдат основание за неравно третиране - допускане на ограничения или създаване на
привилегии. Защитата срещу дискриминацията, регламентирана в Конституцията, Закона за
защита от дискриминация и международните актове, осигурява равенство на хората при
упражняването на предоставените от законите права и равни възможности за участие в
обществения и социалния живот. Актът на дискриминация е винаги конкретен и засяга
конкретни законни права на конкретно лице, като го поставя в по-неблагоприятно
положение в сравнение с друго лице при едни и същи конкретни обстоятелства. Обратното
разбиране в конкретния казус би поставило в неравностойно положение държавните
служители в МВР спрямо другите държавни служители, както и спрямо работниците и
служителите по трудови правоотношения.
Следователно предявените искове са основателени и като такива следва да бъдат
уважени.
В обжалваното решение Районен съд - Варна е постановил идентичен правен
резултат и решението като правилно следва да се потвърди.
По разноските
Въз основа на отправеното от въззиваемия искане и на основание член 78 от ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да му заплати и направените пред настоящата инстанция
разноски, които са в размер на 390 лева, заплатени за възнаграждение на един адвокат.
По изложените съображения и на основание член 271, алинея 1 от ГПК, настоящият
състав на въззивния съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2095 от 03.06.2020 г., постановено по гр.д.№ 17281 по
описа за 2019 г. на Районен съд - Варна, тридесет и трети състав.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Варна адрес в
град Варна - ул. „Цар Калоян“ № 2 да заплати на С. Д. П. ЕГН ********** от *** сума в
размер на 390 /триста и деветдесет/ лева, представляваща сторените от него разноски за
възнаграждение на един адвокат пред въззивната инстанция, на основание член 78 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4