Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
Град Пловдив, 19 март 2009 година
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПЛОВДИВ, ІІ отделение, ІV състав, в
открито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и девета година, в
състав:
Административен
съдия: Анелия Харитева
при
секретар Севдалина Дункова, като разгледа докладваното от съдията административно дело № 2140 по описа на
съда за 2008 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.216, ал.6 във връзка
с чл.215, ал.1 от Закона за устройство
на територията във връзка с чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс.
Образувано е по жалба на З.Н.Н. ***, против заповед №
ДК-10-48 от 06.10.2008 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отменено
разрешение за строеж № 146 от 15.05.2006 г., издадено от главния архитект на
район “Централен”, Община Пловдив, за строеж:”Реконструкция и преустройство на
дюкян в магазин за пакетирани хранителни стоки, зеленчуци и офис към него”, намиращ
се в ПИ 1000, кв.24 по плана на “Капана”, ул.”Златибор”
№ 2а, гр.Пловдив.
В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е
издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, в
противоречие с материалноправните разпоредби и при несъответствие с целта на
закона. Твърди се, че лицата, по чиято инициатива е започнало производството
пред административния орган, нямат качеството на заинтересовани лица, което
прави жалбата недопустима. Твърди се също, че жалбата е недопустима и поради просрочие.
Чрез процесуалния си представител жалбоподателят поддържа становище, че не са
налице основанията на чл.185, ал.2 ЗУТ – няма етажни собственици, чието
съгласие да е следвало да се изиска предварително. Извършеното пред годините
вътрешно преустройство и обединяване на сградите в една посредством премахване
на част от преградните стени не може да се отрази върху правото на собственост,
което е останало такова върху отделните имоти и не е създадена съсобственост.
Оспорената заповед според процесуалния представител на жалбоподателя е
недопустима и неправилна. Моли да отмени атакуваната заповед. Претендират се
разноски.
Административният орган чрез процесуалния си
представител поддържа, че заповедта е законосъобразна, тъй като в нарушение на
разпоредбата на чл.185, ал.1, т.2 ЗУТ е одобрен инвестиционен проект за
реконструкция и преустройство, при което се засягат общи части на сградата. Моли
да се отхвърли жалбата.
Заинтересованите страни чрез процесуалния си представител молят да се
отхвърли жалбата като неоснователна. Считат, че в конкретния случай се касае до
една сграда, ситуирана върху пет отделни поземлени имота, обединени в една обща
носеща конструкция в един общ обект. Новото стълбище предвижда разрушаване на съществуващите
стълбище и асансьорна шахта и изграждане на тяхно място на нов граничен зид
между ПИ 1000 и ПИ 999. Новото стълбище ще обслужва единствено ПИ 1000. Твърди
се, че по този начин заинтересованите страни ще бъдат лишени от достъп до
собствеността си. С предвиденото преустройство ще се засегнат общи части на
сградата, поради което правилно административният орган е преценил, че съгласно
разпоредбата на чл.185, ал.2, предл.2 ЗУТ всички собственици следва да изразят писмено
съгласие с нотариална заверка на подписите. Считат, че оспорената заповед е
правилна и законосъобразна. Претендират се разноски.
Административен съд Пловдив в настоящия си състав
намира, че жалбата е подадена от активно легитимирана страна в преклузивния
14-дневен срок от съобщаването на заповедта, което съобщаване е направено с
писмо с изх.№ Т-240-01-324 от 14.10.2008 г., получено от жалбоподателя на 27.10.2008
г. (известие за доставяне № 400000257621). Жалбата е срещу заповед на началника на РДНСК Пловдив, която съгласно
разпоредбата на чл.216, ал.6 ЗУТ подлежи на обжалване по реда на чл.215 ЗУТ.
Всичко изложено налага извода, че жалбата е допустима.
Настоящият съдебен състав, след като обсъди
становищата на страните във връзка със събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа страна следното:
Производството пред административния орган е
започнало по жалба с вх.№ 94006-14612 от 03.04.2008 г. на И.И.А. и “СИН 96” ООД
против разрешение за строеж № 146 от 15.05.2008 г., издадено от главния
архитект на район “Централен”, Община Пловдив. Жалбоподателите като собственици
на поземлени имоти 407 и 406 са възразили, че не е поискано писменото им
съгласие за предвидено-то преустройство, което засяга конструкцията на
сградата, както и не им е било съобщено за издаване на оспореното разрешение за
строеж.
И.И.А. е собственик на 5/6 идеални части от двуетажна
с изба и магазин жилищна сграда и от дворното място в гр.Пловдив, ул.”Йоаким
Груев” № 4, имот пл.№ 406, кв.24 по плана на „Капана”, възстановен със съдебно
решение от 21.04.1994 г. по гр.д. № 1704/1993 г. на Пловдивския окръжен съд и
отписан от актовите книги на държавните имоти със заповед № ОА-1739 от
19.08.1994 г. на зам. кмета на Община Пловдив. “СИН 96” ООД е собственик на ателие за
кожна галантерия, гр.Пловдив, ул.”Златарска” № 14, представляващ първи и тавански етаж (незавършено
строителство) ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и
от правото на строеж върху имот пл.№ 407, включен в УПИ І-405, 406, 407, 999,
1000, кв.24-стар по плана на гр.Пловдив, кв.”Капана”, въз основа на договор за
продажба чрез търг на обособена част от имуществото на общинско предприятие
“Единство” ЕООД гр.Пловдив.
От събраните в хода на производството пред началника
на РДНСК Пловдив доказателства се установява, че процесното преустройство е
започнало въз основа на разрешение за проучване и проектиране с изх.№
94-00-20999 от 10.03.2005 г. на главния архитект на район „Централен”, Община
Пловдив, поискано от З.Н.Н., собственик на ПИ 999 и 1000 по действащия план съгласно
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 144, том ІV, регистър 966,
дело № 950/1948 г. на І нотариус при Пловдивския областен съд и записка за
вписване № 87, том ІІІ от 30.09.1948 г., удостоверение за наследници № 001748
от 07.04.2005 г. на Община Пловдив, район „Централен”, на Златан Добрев Тодоров,
и съдебно решение от 12.07.1993 г. по гр.д. № 490/1993 г. на Пловдивския
окръжен съд, с което е отменена заповед № СД-73 от 12.04.1983 г. на ОбНС Пловдив за отчуждаване на имотите и собствеността е
възстановена. Процесната сграда, собственост на З.Н., е строена през 1922 г.
(видно от извлечението от кадастралния и ситуационен план от 29.05.1922 г.,
проект от 03.05.1922 г., скица от 25.09.1948 г.) и се състои от изба и три
етажа. Настоящите реконструкция и преустройство се налагат поради извършена
през 1992 година друга реконструкция (проектирана през 1982 г. за целия кв.24),
при която сградата е била проектирана в един обем и е съборена преградната
стена между имоти 999 и 1000, видно от извлечение от ситуационния план на
парцел І-405, 406, 407, 999 и 1000 за общ. нужди в кв.24-стар по плана на ЦГЧ,
кв.”Капана” по плана, одобрен със заповед № 90 от 29.01.1982 г., и разрешението
от 17.10.1980 г. от главния архитект на град Пловдив за комплексно проучване и
проектиране на цялостна реконструкция на кв.24 за СД „МПБУ” съгласно одобрен
предварителен проект с функционална схема на кв.”Капана”.
С решение, взето с протокол № 11 от 27.04.2006 г.,
РЕСУТ на район „Централен” е разгледал и приел представеният от З.Н. технически
инвестиционен проект и е предложил на главния архитект на района да го одобри.
Инвестиционният проект е одобрен на 12.05.2006 г., видно от положените печати
върху графичните части на архитектурната част от проекта. На 15.05.2006 г. е
издадено оспореното пред началника на РДНСК Пловдив разрешение за строеж № 146.
За да се осъществят разрешените реконструкция и преустройство,
конструктивният проект предвижда разрушаване на съществуващата асансьорна шахта
и стълбищна клетка, които са построени с цел да обслужват цялата сграда,
състояща се от няколко собствености, обединени с
проект в един общ обем. Предвижда се пълно запазване на съществуващите
вертикални носещи елементи, разположени по контура и фасадата на имота.
Предвидено е изграждане на нова еднораменна стълба, която започва от избата и
минава през всичките нива. Стълбата е проектирана стоманобетонова и се носи от
съществуващ носещ тухлен зид и нови колони и греди. Тази стълба ще обслужва
собствеността само на този имот.
Междуетажните подови конструкции е предвидено да са стоманобетонови плочи,
които се носят от съществуващ зид и от нови колони и греди. В съществуващия зид
е предвидено изчукване на шлиц, за да може плочата да легне на зида. Напълно се
запазва фасада към улицата. Архитектурният проект предвижда по нов начин на
таванската част и покриване на магазина със стоманобетонова плоча.
Административният орган е преценил, че жалбата на И.И.А.
и „СИН 96” ООД е допустима, тъй като жалбоподателите са заинтересовани лица по
смисъла на чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ като собственици и носители на ограничени
вещни права в сградата, която след реконструкцията, извършена през 1992 г.,
съществува като една сграда в общ обем, попадаща в няколко поземлени имота.
Преценено е от административния орган, че това обосновава незаконосъобразност
на разрешението за строеж, в което като възложител е посочен само З.Н.Н. при
наличие и на други собственици на сградата. Констатирано е също, че
разрешението за строеж е издадено само за ПИ 1000, а от одобрения инвестиционен
проект се установява, че част от стълбищната клетка,
предвидена за разрушаване, попада в ПИ 999. Преценено е, че при издаване на
разрешението за строеж са нарушени разпоредбите на чл.185, ал.1, т.1 и 2 ЗУТ –
предвиденото преустройство засяга общи части и следователно е необходимо
съгласието на всички заинтересовани лица, поради което е отменил разрешение за
строеж № 146 от 15.05.2006 г. на главния архитект на район „Централен”, Община
Пловдив.
В хода на съдебното производство е допусната
съдебно-техническа експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло като
компетентно и безпристрастно. Според заключението на съдебния експерт
процесната сграда не представлява самостоятелна сграда, тъй като през 1992 г. е
реализиран грубият строеж по одобрената реконструкция от 1983 г. и е съборена
преградната стена между ПИ 1000 и 999, като в ПИ 1000 е изградена
стоманобетонова асансьорна шахта в груб строеж и общо стълбище в ПИ 1000 и 999.
Новопроектираното стълбище ще попада изцяло в ПИ 1000 и ще обслужва само него,
като съдебният експерт не може да даде становище как ще се осъществява достъпа
до сградата – собственост на заинтересованите лица И.А. и „СИН 96” ООД без
проучване на сградата и извършване на съответните изчисления. Вещото лице дава
заключение, че процесните имоти не отговарят на изискванията на ЗУТ за лице и
повърхност.
При така установените факти настоящият съдебен състав
намира, че жалбата е основателна поради следните съображения:
В настоящото производство на съдебен контрол подлежи
заповедта на началника на РДНСК Пловдив, а не самото разрешение за строеж.
Заповедта на началника на РДНСК Пловдив е индивидуалният административен акт,
чиято законосъобразност се преценява. При нейната проверка с оглед задължението
на съда, разписано в нормата на чл.168 АПК, настоящият съдебен състав намира,
че заповедта е постановена от компетентен орган съобразно правомощията му,
определени в чл.216 ЗУТ, и в изискуемата форма по чл.216, ал.5 ЗУТ, но при
издаването й е нарушен материалния закон.
Съдът намира, че административният орган неправилно е
преценил качеството на лицата, по чиято инициатива е започнало производството
пред него, като заинтересовани лица по чл.149, ал.2, т.3 ЗУТ. В тази връзка
възраженията на жалбоподателя в настоящото производство са основателни. И.А. и
„СИН 96” ООД не са заинтересовани лица, защото съгласно цитираната разпоредба
заинтересувани лица, на които се съобщава за издаденото разрешение за строеж,
са собствениците и носителите на вещни права в сградата, съответно
собствениците в етажната собственост, в случаите на чл.185, ал.1, т.1 и 2 ЗУТ,
когато се промяна предназначението или
се отнемат общи помещения и площи или части от тях и се променя
предназначението им. Съдът намира, че, макар и в настоящият момент процесната
сграда да съществува в един обем предвид извършената през 1992 г.
реконструкция, това не променя характера на сградите – две самостоятелни
сгради, изградени и съществуващи като такива от 1922 г. Общият обем на сградата
в настоящия момент е реализиран чрез събаряне на преградната стена между ПИ
1000 и 999, като при извършване на предвидените сега преустройство и
реконструкция следва да се възстанови именно тази преградна стена. Без
осъществяване на предвидените сега строителни работи собствениците на всички
сгради, не само жалбоподателят, ще трябва да търпят негативните последици на
принудителното отчуждаване на собствеността им, извършено пред 1982 година.
Фактът, че сградата на жалбоподателя е във вида, в
който е била отчуждена, е съдебното признат в производството по реституцията,
защото в противен случай тя нямаше да може да се осъществи.
Настоящият състав не споделя изводите на
административния орган, че в случая се касае до засягане на общи части на
сградата. Видно от заключението на вещото лице, предвиденото изграждане на
преградна стена и ново стълбище ще бъде реализирано само в ПИ 1000 и ще
обслужва само този имот. Не се доказва да има засягане на друг имот. Предвидено
е възстановяване на състоянието на имотите такова, каквото е било преди
отчуждаването, и ако това не бъде направено, смисълът на реституирането на
собствеността на практика не може да бъде постигнат. Всички останали въпроси –
как ще се осъществява достъпа до имота на дружеството, отговарят ли имотите на
изискванията на ЗУТ за лице и площ – са без правно значение за случая и са
предмет на разрешаване по друг ред.
Ето защо, съдът намира, че И.А. и „СИН 96” ООД не са
заинтересовани лица и нямат право да оспорват по административен ред издаденото
разрешение за строеж. Правилно общинската администрация не им е съобщила за
издаденото разрешение за строеж, тъй като то не засяга правата им. Жалбата им
до началника на РДНСК Пловдив е недопустима и е следвало да бъде отхвърлена
като такава. Като я е разгледал по същество и е отменил издаденото разрешение
за строеж, началникът на РДНСК Пловдив е постановил заповедта си в нарушение на
материалния закон.
Водим от гореизложеното съдът намира, че заповедта
като незаконосъобразна ще следва да се отмени. Предвид изхода на делото и
направено искане от жалбоподателя за присъждане на разноски на основание
чл.143, ал.1 АПК ще следва да бъде осъдена РДНСК Пловдив да заплати на
жалбоподателя направените в хода на съдебното производство разноски в размер на
860 лева.
Затова и на основание чл.172, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ІІ отделение, ІV състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразна заповед № ДК-10-48 от
06.10.2008 г. на началника на РДНСК Пловдив, с която е отменено разрешение за
строеж № 146 от 15.05.2006 г., издадено от главния архитект на район
“Централен”, Община Пловдив, за строеж: ”Реконструкция и преустройство на дюкян
в магазин за пакетирани хранителни стоки, зеленчуци и офис към него”, намиращ
се в ПИ 1000, кв.24 по плана на “Капана”, ул.”Златибор”
№ 2а, гр.Пловдив.
ОСЪЖДА
РДНСК Пловдив да заплати на З.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата 860 (осемстотин
и шестдесет) лева, разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването.
Административен съдия: