Решение по дело №25/2024 на Административен съд - Търговище

Производството е по реда на Глава XII от АПК на основанията, предвидени в чл.348 от НПК, съгласно чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от М.М.Т. адвокат от СтАК, с посочен по делото адрес: гр. ************, против Решение № 88/20.11.2023 г. на Районен съд - Омуртаг, постановено по НАХД № 48 по описа на съда за 2022 г., с което е потвърден ЕФ серия К, № 5565137 на ОДМВР-Търговище, с който на М.М.Т. за нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във връзка с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

В касационната жалба като отменителни основания се навеждат неправилно прилагане материалния закон и съществено нарушение на процесуалния закон - касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, приложим на основание чл.63в от ЗАНН. Навежда се, че първоинстанционният съд не е взел предвид изложените пред него съображения в подадената жалба срещу оспорения ЕФ, както и разпоредбите на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. /Наредбата/ като се твърди, че контролните органи не са изпълнили вмененото им с чл.7, ал.2 от Наредбата задължение да поставят пътен знак „Е24“ на пътния участък и да обозначат с него местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ и да ги оповестят чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР. Излага се и становище, че в противоречие с установеното в чл.16, ал.5 от Наредбата задължение, при издаване на ЕФ от АНО не е приспадната максимално допустимата грешка от -3км./ч., а е вписана установената от АТСС скорост. Касаторът твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения при на издаване на ЕФ, с което се засяга правото му на защита. Моли се оспореното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, като се постанови ново, с което ЕФ също да се отмени като незаконосъобразен.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща представител.

Ответната страна - ОДМВР-Търговище, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура-Търговище счита жалбата за неоснователна. Изразява становище, че всички изложени в касационната жалба доводи вече са били наведени пред Районния съд, като последният е обсъдил всички възражения на касатора и е изложил мотиви защо ги приема за неоснователни. Навежда, че в административнонаказателното производство по издаване на ЕФ не са допуснати съществени процесуални нарушения и че от събраните по делото доказателства административното нарушение се явява установено по несъмнен начин. Дава заключение, че решението на първоинстанционния съд следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.

Касационният състав на съда, след като установи, че жалбата е подадена в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен съдебен контрол, приема същата за допустима.

След проверка на делото настоящата инстанция констатира, че въззивният съд е приел следната фактическа обстановка:

На 28.01.2022 г., в 14:04 ч., в с. Моравица, общ. Антоново, обл. Търговище, ул. „Г. Миленов“, до № 1, с АТСС ARH CAM S1, № 11743с4, насочено в посока гр. Варна, е установено движение на МПС - л.а. „*****“ с рег.№ ***** със скорост 92 км./ч. в населено място с ограничение на скоростта от 50 км/ч., обозначено с пътен знак Д-11. Нарушението е заснето със снимка № *****от 28.01.2022 г., заснета в 14:04 часа и на нея ясно се виждат процесня автомобил и регистрационният му номер, като в същата е отразено, че скоростта на движение е измерена от разстояние 134 метра и е била 95 км./ч., при ограничение 50 км./ч., с локация с. Моравица и посочени GPS координати. По делото са приложени доказателства, удостоверяващи че АТСС, с която е заснето и установено нарушението, е от одобрен тип средство за измерване, със срок на валидност 07.09.2027 г., с премината съответна първоначална проверка, както и последваща периодична такава в периода от 29.10.2021 г. до 03.11.2021 г., удостоверяващи че АТСС съответства на изискванията на одобрения тип. От приложената справка от централна база - КАТ е видно, че собственик на процесния лек автомобил е М.М.Т.. От приложеното извлечение от АИС КАТ, се установява че ЕФ е съставен на 31.01.2022 г. и е връчен на 07.02.2022 г. По делото е приложен Протокол рег.№ 363р-2592/01.02.2022г. за използване на АТСС на 28.01.2022 г., ведно със снимка на техническото средство. Приложени са също разпечатки от Google maps относно мястото, на което е осъществяван контрол на скоростта по посочените в снимката от АТСС GPS координати и сертификат, удостоверяващ компетентността на служителя на ОДМВР-Търговище за работа с АТСС ARH CAM S1. За установеното нарушение е издаден ЕФ серия К, № 5565137 на ОДМВР-Търговище, с който за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП на М.М.Т. е наложено на основание чл.189,ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП административно наказание „глоба“ в размер на 600 лв.

При така установената фактическа обстановка, Районният съд е приел от правна страна, че ЕФ съдържа всички реквизити, посочени в чл.189, ал.4, изр. второ от ЗДвП и че същият е издаден при липса на съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът изрично е посочил, че от приложената по делото снимка на нарушението, се вижда единствено автомобилът на Т.. Съдът е приел за установено по несъмнен начин по делото, че заснетият от АТСС лек автомобил е собственост на Т., както и че последният не е декларирал да е предоставял управлението на посоченото в ЕФ МПС на друго лице, с оглед на което правилно именно той е санкциониран за констатираното нарушение.

За неоснователни са приети възраженията на жалбоподателя, че мястото, на което се извършва контрол чрез АТСС, трябва да бъде означено с пътен знак Е24, съответно местата за контрол да бъдат оповестени чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, както и че органите на МВР са длъжни да документират разположението на пътен знак Е24 чрез снимка и да изготвят протокол, съгласно чл.10 от наредбата. В тази връзка съдът е изложил мотиви, че такова задължение е било регламентирано с разпоредбата на чл.7, ал.1 и ал.2 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, именно с която се уреждат условията и реда за използване на АТСС, като с Наредба за изменение и допълнение на Наредба № 8121з, обн ДВ бр.6/2018 г., в сила от 16.01.2018 г., чл.7 от Наредбата е отменен и към момента на извършване на нарушението такива изисквания не са съществували. Посочено е също така, че в случая в изпълнение на изискването на чл.10 от Наредбата е бил изготвен съответния протокол за използване на АТСС, ведно със снимка на техническото средство, които са приложени по делото. По отношение на соченото от жалбоподателя нарушение на чл.16, ал.5 от Наредбата, съдът е приел, че такова не е налице, като се е аргументирал, че макар действително в ЕФ да е допуснат пропуск и да не е посочено, че при установяване на превишената скорост е бил отчетен толеранс от -3 км./ч., то от данните отразени в снимковия материал, заснет от техническото средство, е видно, че скоростта на движение на процесния л.а. е била 95 км./ч., а в ЕФ е посочена стойност на скоростта 92 км./ч. От посоченото Районният съд е приел, че при издаване на ЕФ е отчетен толеранс от -3 км./ч. и жалбоподателят Т. е санкциониран за превишаване на максимално допустимата скорост на движение с 42 км./ч. На основание така направените фактически констатации и правни изводи въззивният съд е потвърдил обжалвания ЕФ, като законосъобразен.

Настоящият съд, в рамките на касационната проверка, съгласно чл.218 от АПК намира следното:

Изложените в касационната жалба възражения за неспазване на чл.7, ал.2 и чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата са били вече наведени пред Районния съд. Последният ги е обсъдил и е изложил мотиви защо счита същите за неоснователни. Повторното навеждане на същите доводи пред касационния съд с твърдението за тяхната неправилност, касае единствено обосноваността на въззивното решение. Необосноваността обаче на въззивното решение не е касационно основание, съгласно чл.348 от НПК, приложим на основание на чл.63в от ЗАНН.

Независимо от гореизложеното, съдът намира възраженията на касатора по жалбата за неоснователни.

Разпоредбата на чл.7 от Наредбата № 8121з-532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата е отменен, считано от 16.01.2018 г., а установеното нарушение е извършено 28.01.2022 г. Следователно задълженията за контролните органи, въведени с посочената разпоредба, отдавна са били загубили своята сила и не са били налице към момента на установяване на нарушението. По отношение приложението на чл.16, ал.5 от Наредбата, съдът намира, че липсва допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото от приложената по делото Снимка №*****по безспорен начин по делото е установено, че измерената скорост на процесното МПС е от 95 км/ч. Следователно в оспорения ЕФ е отразена скоростта на движение на процесния лек автомобил след изпълнението на нормативното изискване за приспадане на максимално допустимата грешка за съответния тип АТСС - 3 км./ч. и не е налице твърдяното от касатора нарушение на чл.16, ал.5 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г.

Изводите на Районния съд за доказаност на елементите от състава на описаното в ЕФ нарушение и за спазване на всички кумулативни изисквания на процедурата по установяване на този вид нарушения, изцяло се споделят от настоящата инстанция като касационният съд намира, че мотивите на въззивния съд в тези насоки не следва да се преповтарят, съгласно чл.221, ал.2 от АПК.

Деянието, така както е описано от обективна страна в ЕФ правилно е правно квалифицирано и подведено под нормата на чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДвП от ЗДвП. Наложеното наказание е във фиксирания от закона размер. Предвид разпоредбата на чл.189з от ЗДвП нормата на чл.28 от ЗАНН е неприложима към конкретния случай на административно нарушение.

На основание всичко гореизложено, съдът намира въззивното решение за постановено при правилно приложение на материалния закон.

Оспореното решение е подробно и обстойно мотивирано. В хода на въззивното производство не са допуснати такива съществени нарушения на съдопроизводствените правила по смисъла на чл. 348 ал.3,т.1,т.2 от НПК, които да обосноват касационно основание по чл.348 ал.1,т.2 от НПК.

При извършената служебна проверка, съгласно чл.218, ал.2 от АПК не бяха констатирани допуснати от въззивния съд нарушения, които да водят до невалидност или недопустимост на оспореното решение.

По изложените съображения, касационният съд счита, че не е налице касационно основание по чл. 348 от НПК за отмяна на оспореното Решение и следва същото да бъде оставено в сила като законосъобразно.

По делото не се претендират разноски от страна на ответника по касационната жалба, предвид на което съдът намира, че не следва да се произнася по въпроса за разноските за настоящата инстанция.

Воден от горното и на основание чл.221 ал.2, пр.1 от АПК, във връзка с чл.63в от ЗАНН, касационният съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 88/20.11.2023 г. на Районен съд-Омуртаг, постановено по НАХД № 48/2022 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.223 от АПК.

Председател:
Членове: