Р Е
Ш Е Н
И Е
№
15.07.2016 година град
Хасково
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На четвърти юли Две хиляди и шестнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Р.Т.
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№155 по описа на съда за 2015год.,за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх. № 2374/07.03.2016 г. са предявени обективно съединени искови претенции при условията на евентуалност с правно основание чл. 145 ТЗ и чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. Исковете са предявени от ищеца „А.Г.” ЕООД – в ликвидация с ЕИК*********, представлявано от К.Н. Г. - ликвидатор, чрез адв. С.П. – ПАК, против ответника С.Г.С..
ИЩЕЦЪТ-„А.Г.”ЕООД-в ликвидация,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.”П.П.”
№5,чрез пълномощника си адв.С.П.-*** твърди, че „А.Г.” ЕООД е било
управлявано от ответника С.С. в качеството му на управител до 27.08.2014 г.,
като след тази дата управляващ и представляващ дружеството като ликвидатор е К.
Г.. След като последният встъпил в длъжността си на ликвидатор, разпоредил
извършването на проверка на дейността и отчетността на дружеството и
констатирал нарушения, извършени от ответника по времето, през което е заемал
длъжността на управител. През този период С.С. получил от касата на „А.Г.” ЕООД
служебен аванс в размер на 40 000 лв., за което бил издаден и разходен
касов ордер от 31.12.2010 г. Твърди се, че от началото на
От извършена в счетоводството на дружеството вътрешна проверка се установява липсата на документи, даващи право или основание за изтегляне на служебния аванс от касата на дружеството, още повече, че нищо не налагало и вземането на подобен аванс, поради липсата на каквато и да било нужда от извършването на подобни разходи за дейността на дружеството. Също така не било установено и наличието на писмен отчет от страна на ответника за разходването на получената сума, което водело до извода, че същата се явява неотчетена и невъзстановена и се водела задължение на ответника С. към дружеството като липса в неговата каса.
Ищцовото дружество поканило ответника с нотариална покана № 200, том І, рег. № 5699/2014 г. от 08.12.2014 г. на нотариус Р.В. да възстанови сумата, но до момента няма изпълнение на задължението и възстановяване на получените средства в касата на дружеството.
Ищецът излага доводи, че ответникът не изпълнил задължението си като управител на дружеството да следи за правилното и целево разходване на фирмените средства и в нарушение на това изтеглил от касата на дружеството сумата от 40 000 лв. без основание и без да бъде отчетено разходването й. По този начин с противоправните си действия С. нанесъл на „А.Г.” ЕООД вреда в размер на липсващите в неговата каса средства от 40 000 лв., като действието на ответника се намирало в пряка причинна връзка с причинената на дружеството вреда.
В тази връзка се изтъква, че са налице всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл. 145 ТЗ: действие или бездействие, с което лицето нарушава задълженията си като управител; вреда за дружеството – в случая претърпяна загуба; причинна връзка между вредата и поведението на ответника, наличието на вина – умисъл или небрежност, като последната се предполага по силата на закона. Следователно, установявало се наличието на всички предпоставки за ангажиране отговорността на ответника.
С оглед на така формулираната главна искова претенция, ищцовото дружество моли при условията на евентуалност и за произнасяне по иск за неоснователно обогатяване. Обосновава се, че сумата по описания РКО от 31.12.2010 г. е получена от ответника при начална липса на основание или на неосъществено основание (поддържат се при условията на алтернативност). Отново във връзка с извършената проверка се твърди, че в счетоводството на ищцовото дружество не са открити документи, даващи основание за изтегляне на сумата от 40 000 лв. В този смисъл, ответникът С. придобил фирмени средства без наличие на правно основание за това, а в случай, че е имало конкретно правно основание, същото не се е осъществило. Налице е неоснователно обогатяване по смисъла на чл. 55, ал. 1 ЗЗД, поради което сумите подлежали на връщане като получени при начална липса на основание или при неосъществено основание.
Претендира се постановяването на решението, с което ответникът да бъде осъден да заплати на „А.Г.” ЕООД – в ликвидация сумата от 40 000 лв. за поправяне на причинена на дружеството имуществена вреда в същия размер в следствие неизпълнението от ответника на задълженията му да изпълнява функциите си на управител в интерес на дружеството, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В случай на отхвърляне на така формулирания главен иск, при условията на евентуалност се претендира ответникът С.С. да бъде осъден да заплати на „А.Г.” ЕООД – в ликвидация сумата от 40 000 лв., получена от ответника при условията на неоснователно обогатяване при начална липса на основание или алтернативно при неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска в съда до окончателното й плащане.
Иска се и присъждане на разноските в производството, ведно с платения адвокатски хонорар
В срока по чл. 372 ГПК е депозирана
допълнителна искова молба, с която се взема становище по направените в отговора
твърдения, оспорвания и възражения от страна на ответника с подадения отговор.
Същите касаят твърдението на С., че представеният РКО № 7 от 31.12.2010 г.
отразявал получена от „А.Г.” ЕООД, чрез неговия управител, сума, а не такава,
получена лично от ответника. Всъщност, процесната сума погрешно се приравнявало
към друга, действително получена от дружеството сума в същия размер от
40 000 лв., но изплатена две години по-рано с РКО от 17.03.2008 г.
Акцентира се, че били неотносими към настоящия спор твърденията на ответника С.
относно липсата или наличието на вземания, съответно задължения и техния размер
в отношенията между „А.” АД и дъщерното му дружество „А.Г.” ЕООД. Тези
вземания, респ. задължения, не влизали в предмета на иска и не касаели факта на
получаване на сумата от 40 000 лв. като служебен аванс от ответника. Оспорени
са твърденията на ответника за извършено дописване на реквизити по приложения
към исковата молба РКО № 7 от 31.12.2010 г. и твърдението, че във финансовите
отчети на дружеството не е отразено персонално задължение на С. в размер на
претендираната с иска сума. Процесният касов ордер от 31.12.2010 г. бил отразен
в касовата книга на дружеството, но не бил подаден като информация от ответника
и не е включван в изготвения и подписан от същия годишен финансов отчет на
дружеството за
Възразено е срещу приемането на част от представените с отговора на исковата молба доказателства и включването като въпроси в поисканата съдебно-счетоводна експертиза на част от въпросите. Представени са допълнителни писмени доказателства и са формулирани нови въпроси при евентуално назначаване на експертиза.
ОТВЕТНИКЪТ- С.Г.С.,чрез пълномощника си адв. М.Р.-*** в
законоустановения двуседмичен срок е депозирал писмен отговор на исковата молба
с необходимото съдържание. В писмения отговор се твърди, че предявените главен
и евентуални искове са допустими, но неоснователни. Оспорва се съществуването
на вземане в размер на 40 000 лв. Уточнява се, че ответникът е управлява
ищцовото дружество не до 27.08.2014 г., както се твърди в исковата молба, а до
15.05.2014 г., когато бил освободен от длъжността изпълнителен директор на „А.”
АД – едноличен собственик на капитала на „А.Г.” ЕООД. Последното не е развивало
стопанска дейност от
Процесният
РКО от 31.12.2010 г. отразявал не получена сума от ответника в лично качество,
а от „А.Г.” ЕООД, на което същият е бил управител. Сумата била предоставена от
„А.” АД, на което ответникът също бил изпълнителен директор. Следователно,
платените средства представлявали разходи на „А.” АД за сметка на „А.Г.” ЕООД,
доколкото последното дружество не разполагало със свои средства за посрещане на
необходимите му разходи. Извън тази сума „А.” АД е предоставило на „А.Г.” ЕООД
допълнителни средства в същия размер, което формирало общо задължение между
двете дружества в общо размер на 80 000 лв. Това обстоятелство било
отразено във всички финансови отчети от
Оспорена е автентичността на представения РКО от 31.12.2010 г. откъм авторство, както и откъм пороци на съдържанието, изразяващи се в дописването на някои от реквизитите му, както следва: на ред 1 – ви „организация” било дописано „Г.”, на ред 2-ри е дописан ЕИК по Булстат, на същия ред е дописана датата 31.12.2010 г., на ред 7-ми е дописано „служебен аванс”. Поискано е представянето на оригинала на документа.
Заявява
се, че С. не е получил сумата в лично качество като служебен аванс, че тя е
била внесена в касата на ищцовото дружество и по тези причини същият не дължи
връщането й на което и да е от посочените в исковата молба основания. Във
финансовите отчети на дружеството за
С отговора са представени писмени доказателства. Поискано е допускане и назначаване на съдебно-счетоводна експертиза, която да даде отговор на формулираните в отговора въпроси.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор от ответника, с който се оспорват твърденията в допълнителната искова молба. Сочи се, че РКО от 31.12.2010 г. не бил отразен в касовата книга на тази дата, нито дружеството е имало такива пари, за да ги предаде на ответника и начина на предаването им би следвало да е след операция за получаването им по банков път, а такава няма отразена в счетоводството. При предаването на такава сума пари в каса на дружеството оставал опис на предадените купюри, излезли от касата. Подобен опис липсвал като доказателство, представено с първоначалната искова или допълнителната искова молба.
Хасковският окръжен съд след преценка доводите на страните и обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
От представеното по делото извлечение от ТР се установява,че ищцовото дружество”А.Г.”ЕООД,със седалище и адрес на управление гр.Д. е с прекратена търговска дейност и към настоящият момент се намира в производство по ликвидация.Ликвидатор на това дружество е К.Н. Г..От същото извлечение от партидата на дружеството се установява,че ответникът С.Г.С. е бил управител на дружеството,до прекратяването му и назначаването на ликвидатор.Установява се също,че едноличен собственик на капитала на „А.Г.”ЕООД –в ликвидация е „А.”АД.
Видно от Протокол на Съвета на директорите на „А.”АД-гр.Д. от 01.12.2015г. е,че СД на посоченото дружество,в качеството си на едноличен собственик на капитала на „А.Г.”ЕООД,взема решение да бъде реализирана отговорността на С.Г.С. по реда на чл.145 от ТЗ като управител на „А.Г.”ЕООД-гр.Д. за причинени на същото вреди в размер на 40 000лв.,произтичащи от усвоени с РКО №7/31.12.2010г. и невъзстановени и неотчетени фирмени средства.
От покана за доброволно изпълнение,връчена чрез Нотариус се установява,че ответникът е поканен да заплати доброволно сумата по РКО №7/31.12.2010г. в три дневен срок.Поканата е връчена на 11.12.2014г.Отново чрез нотариус ответникът писмено заявява,че претенцията към него е необоснована.
Страните не спорят,че по време на управлението на ответника е бил издаден РКО №7 от 31.12.2010г. подписан от ответника ,със съдържание „Да се брои на лицето С.Г.С.…..представител на „А.Г.” …. за служ.аванс сумата от 40 000лв.”Ответникът не оспорва,че той е подписал ордера,но твърди,че част от ръкописния текст в не е бил дописан .От заключението назначената съдебно графологическа експертиза,изготвена от вещото лице Х.С.К. се установи,че в представения по делото РКО №7/31.12.2010г. всички думи и числа са написани едновременно с една и съща химикална паста и в него няма дописани думи и числа.
По делото са представени множество писмени доказателства –счетоводни документи касаещи както ищцовото дружество,така и търговското дружество„А.”АД,а именно:Отчет за финансовото състояние на „А.”АД към 31.12.2010г.;Отчет на всеобхватния доход на „А.Г.”ЕООД към 231.12.2010г.;Отчет на финансовото състояние на „А.Г.”ЕООД към 31.10.2010г.;Приложения към финансовия отчет за 2010г. на „А.Г.”ЕООД;Баланс на „А.Г.” към 31.12.2008г.;Отчет за приходите и разходите на „А.Г.” за периода 0101.2008г.-31.12.2008г.;Отчет за паричните потоци по прекия метод на „А.Г.”ЕООЗД за периода 01.01.2008г.031.12.2008г.;Справка за оповестяване на счетоводната политика на „О. Г.”ЕООД за 2008г.;Приложения към финансовия отчет за 2009г. на „А.Г.”ЕООД;Отчет за всеобхватния доход на „А.Г.”ЕООД към 31.12.2009г.; Отчет за всеобхватния доход на „А.Г.”ЕООД към 31.12.2011г. и др. документи касаещи периода 2008г.-2013г.,които доказателства са били предмет на проверката на назначеното по делото вещо лице –икономист във връзка с поставените от съда задачи.
Във връзка с изясняването на делото откъм фактическа страна по искане на страните бе назначена съдебно-икономическа експертиза.От заключението на тази експертиза,изготвена от вещото лице Р.М.К. въз основа на проверените документи,приложени като доказателства по делото,на допълнително получени счетоводни документи и журнали от счетоводни сметки,съдържащи се в счетоводството на ищцовото дружество се установява,че дружеството „А.Г.”ЕООД-гр.Д. е било учредено през 1999г.,с решение по ф.д.№136/1999г. по описа на ОС-Хасково.Представляващ и управляващ дружеството е бил ответника С.Г.С..В Баланса на дружеството към 31.12.2013г. в раздел Пасиви,в задължения към свързани лица е отразена сума в размер на 80 000лв.,като в Приложение към финансовия отчет за 2013г. е отразено,че задължениято от 80 000лв. са към „А.”АД.Посоченото задължение експертизата е установила,че е формирано през 2008г. и 2009г.,както следва ,а именно:34 408,16лв.-задължения към 2008г. на „А.”АД;41 000лв.-получени средства от „А. „АД с ПКО №4/`17.03.2008г. и 6 962лв.-осчетоводени сума за адвокатски хонорар или общо 80 370,16лв.В периода от 2009г. до 2013г. от балансите на ищцовото дружество се установява,че размера на задължението на „А.Г.”ЕООД към „А.”АД от 80 000лв. продължава да съществува,като в Баланса на „А.”АД същата сума е отразена като вземане от „А.Г.” за всички години.При проверката си в счетоводството на ищеца вещото лице е установило,че процесният РКО №7/31.12.2010г. не е осчетоводен в с/ка 422/1-Подотчетни лица към датата на издаването му,а е осчетоводен по-късно на 30.12.2013г.Според основанието,вписано в РКО „служебен аванс”,ордера правилно е бил осчетоводен като аванс в с/ка 422-подотчетни лица,аналитичност С.Г.С..В оборотната ведомост на „А.Г.”ЕООД за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. сумата от 40 000лв. не е била осчетоводена към датата на издаване на РКО №:/31.12.2010г.,като в тази връзка вещото лице посочва,че салдата и движението по сметка 501 Каса за 2010г. ,установява начално салдо по сметка Каса 501- 58 621,63лв.,дебитните обороти - 72,78лв.,кредитните обороти - 4 829,10лв. и крайното салдо - 53 895,31лв.В представената на експертизата Касова книга за периода от 01.01.2010г. до 31.12.2010г. е налице вписване на РКО №7/31.12.2010г.,тъй като обаче сумата от 40 000лв. по този РКО не е осчетоводена към датата на издаването му,салдото в Оборотната ведомост е 53 895,31лв.,а в касовата книга е 13 685,31лв.Касовата наличност на „А.Г.”ЕООД към 31.10.2010 е била 53 895,31лв. В първичните счетоводни документи,предоставени на експертизата не са представени такива отразяващи как и за какво са изразходвани процесните 40 000лв.,както липсва и писмен отчет за същите.Липсват също разходнооправдателни документи за изразходване на сумата от 40 000лв. Липсват документи за възстановяване на сумата по банков или касов път към датата на подаване на исковата молба,както и към датата на изготвяне на заключението.Според заключението на съдебно- счетоводната експертиза липсват писмени данни от първични счетоводни документи на дружеството,от които да се установи кой е броил парите на ответника,на коя дата и в какви копюри.В РКО има само подпис на „получил” и „ръководител” без имена.От Дневник на с/ка 503 разплащателни сметки на „А.Г.”ЕООД за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2015г. не се установява превод на суми от „А.”АД към „А.Г.”ЕООД за целия период,а не само в периода около датата на РКО №7/31.12.2010г.Посоченото обстоятелство се установява и от банковите извлечения на „А.” АД за 2010г. от разплащателните сметки в „А.Б.” и „ДСК”.От прегледа на ГФО на „А.Г.”ЕООД не се установява дружеството да е осъществявало дейност.Не са налице документи,посочващи нужда от извършване на дружествени разходи и обезпечаването им с допълнителни парични средства.В ГФО за финансовата 2013г. в раздел „Други вземания” е отразена сума от 40 000лв.,която произтича от вземането по с/ка 422 Подотчетни лица/аналитичност С.Г.С./,което обстоятелство вещото лице е установило от счетоводното записване Дебит с/ка 422,Кредит с/ка 501Каса с дата 31.12.2013г.
В допълнителното си заключение вещото лице е изследвало постъпването в касата на ищеца на сумата ,представляваща разлика от 40 000лв. по ПКО №4/17.032008г. до размера на 80 000лв.,като е установило,че същата е формирана от 33 408,16лв.-задължения до 2008г. и 6 962,лв.-задължения през 2009г./задълженията подробно описани в таблица в констативната част на заключението.От допълнителните проверки в записванията чрез счетоводната програма „Ажур”,с която работи ищцовото дружество експертизата установява,че липсват сторна и манипулиране на данни във връзка с осчетоводяване на сумите формиращи 80 000лв. и записани в с/ка 152 заеми,като РКО №7/31.12.2010г. е осчетоводен с дата 30.12.2013г. на 20.03.2014г. в 8 часа 51 минути и 27 секунди.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.145 от ТЗ управителят или контрольорът отговарят имуществено за причинени на дружеството вреди.Т.е. в разпоредбата е предвидена пълна имуществена отговорност на управителя за причинени на дружеството вреди.За да се реализира тази отговорност следва да са налице елементите на фактическия й състав-действие или бездействие на управителя,с което нарушава задълженията си към дружеството с ограничена отговорност;вреда на дружеството-претърпяна загуба,както се твърди в случая или пропусната полза;причинна връзка между вредата и поведението на управителя,наличието на вина-умисъл или небрежност.Следва в производството пред съда да се установи наличието на конкретно действие или бездействие от страна на управителя,с което същият да е нарушил задълженията си към дружеството,конкретната претърпяна вреда,както и причинната връзка между поведението на управителя и вредата,а вината по смисъла на чл.45 ал.2 от ЗЗД в настоящият случай се предполага до доказване на противното.
В аспекта на очертаната правна норма / чл.145 от ТЗ/ се установява,че от учредяването на търговското дружество „А. Г.”ЕООД до момента,в който това дружество е прекратено и е открито производство по ликвидацията му ответникът С.Г.С. е негов управител.Несъмнено през цялата 2010г.,касаеща процесния по делото РКО №7/31.12.2010г. същият е бил управител на ищцовото дружество,поради което за него по смисъла на чл.141 ал.1 от ТЗ са възникнали присъщите за длъжността права и задължения.
В конкретният случай ответникът,в качеството си на управител е бил длъжен да изпълнява възложените му функции в интерес на дружеството.Тези функции включват и задължението му да следи за правилното и целево разходване на фирмените средства,включително за правилното и целево разходване на паричните средства в касата на дружеството.
От събраните по делото доказателства в настоящето производство съдът счита,че се установяват всички комулативно дадени предпоставки на фактическия състав на разпоредбата на чл.145 от ТЗ.
От събраните по делото писмени доказателства и приетите заключения на назначените съдебно-графологическа и съдебно-икономическа експертиза,съдът счита,че се установява по несъмнен начин,че ответникът в качеството си на управител на ищцовото дружество през 2010г. с РКО №7/31.12.2010г. е получил от касата на дружеството сумата в размер на 40 000лв.,без да има основание за това и не е отчел за какво е била изразходвана посочената сума,която и към настоящият момент не е върната на дружеството.
В тази насока от приложения и приет като доказателство РКО №7/31.12.2010г. съдът счита,че се установява,както предаването,така и получаването на сумата вписана в този ордер под формата на служебен аванс.Въпреки оспорването на съдържанието на ордера от страна на ответника,съдът намира,че със заключението на съдебно-графологичната експертиза и съдебно-счетоводната такава,оспорването остана недоказано.Възраженията на ответника,че са налице дописвания на думи и числа в изследвания оригинал на РКО бяха опровергани по категоричен начин от заключението на експерта-графолог,неоспорено от страните,което съдът кредитира като компетентно и безпристрастно дадено.В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че ответникът не оспорва положеният подпис под процесния РКО и не твърди,че не го е подписвал.Предаването и получаването на сумата по процесния ордер се установява и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,което също не е оспорено от страните,и което се кредитира от съда като компетентно и безпристрасно дадено .Основанието посочено в този ордер”служебен аванс” е правилно осчетоводено като такъв в с/ка 422 подотчетни лица,аналитичност С.Г.С.,макар и в по-късен момент от издаването на ордера и същият е намерил отражение в ГФО за 2013г. след като е бил осчетоводен.
За недоказани съдът намира доводите на ответника,че процесната сума от 40 000лв. произтича от друго основание,предхождащо издаването на РКО №7/31.12.2010г. свързано с търговски взаимоотнощшения между „А.Г.”ЕООД и „А.”АД.В тази насока в заключенията на вещото лице икономист се установява,че действително между двете търговски дружества е имало търговски взаимоотношения касаещи сумата от 80 000лв.,която е била предоставена на „А.Г.”ЕООД от „А. „АД.Това задължение на ищцовото дружество е било отразено в приложението към Финансовия отчет за 2013г.,като задължение формирано през 2008г. и 2009г. и продължава да съществува в периода от 2009г. до 2013г.В балансите на „А. „АД същата сума също е отразена като вземане от „А.Г.”ЕООД за същия период.От друга страна от Дневник на с/ка 503 разплащателна сметка на „А.Г.”ЕООД за периода от 01.01.2008г. до 31.12.2015г. не са установени преводи на суми.В този ред на мисли съдът счита,че ответникът не установява с ангажираните по делото доказателства,че процесният РКО №7/31.12.2010г. отразява разходвана сума от „А.Г.”ЕООД за „А.”АД ,а не отразява получена от него сума като служебен аванс.Посочената в ордера сума от 40 000лв. не се установи,че представлява разходи на „А. „АД за сметка на „А.Г.”ЕООД.Напротив установи се предоставена сума на дъщерното дружество „А.Г.”ЕООД в размер на 80 000лв.,но това задължение е формирано още през 2008г. и 2009г. и продължава да съществува към 2013г.
В подкрепа на горните изводи на съда е и обстоятелството,че в счетоводството на ищцовото дружество е осчетоводено задължение по с/ка 422 подотчетни лица на ответника С.Г.С. като физическо лице със сума за възстановяване в размер на 40 000лв.,получена с РКО №7/31.12.2010г. ,със счетоводна справка към 31.12.2013г. В ГФО за финансовата 2013г. в раздел „Други вземания” също е отразена същата сума,които обстоятелства отново установяват наличието на счетоводно отразено вземане на дружеството към ответника в посочения размер по процесния РКО,което представлява задължение на ответника.В посочените счетоводни записвания не са налице корекции,сторнирани записвания и манипулации на движението.Записванията по сметките са извършвани съобразно датите на издаване на съответните разходнооправдателни документи с изключение на РКО №7,който е осчетоводен в по-късен момент,но това според съда не означава,че сумата отразена в същия не е била предадена на ответника.След като същият не е установил основание различно от посоченото в РКО №7/31.12.2010г. „служебен аванс” за получаване на сумата от 40 000лв. , не е отчел за какво е била изразходвана същата и тя не е върната на дружеството,съдът счита,че ответникът с действието си по получаването й не е изпълнил задължението си като управител да следи за правилното и целево изразходване на фирмените средства от касата в дружеството.В подкрепа на този извод на съда е и обстоятелството,че процесният РКО има подписи на „приел” и „предал”,има дата и номер.Няма име на „предал” ,но на „приел” има име-С.Г.С.,който не оспорва факта,че подписа на „приел” е негов.
С действието на ответника по получаването на сумата по РКО №7 ищцовото дружество е претърпяло вреда /загуба/ със сумата от 40 000лв.,получена от ответника,тъй като същата не е била отчетена за какво е изразходвана и съответно не възстановена нито по банков път,нито в касата на дружеството.В този смисъл заключението на вещото лице икономист е категорично,че в първичните счетоводни документи,които са й били предоставени не са налични такива,отразяващи как и за какво са изразходвани процесните 40 000лв.,за които липсва и писмен отчет.Липсват и разходнооправдателни документи за изразходване на сумата от 40 000лв. по процесния РКО,както липсват документи за възстановяване на сумата по банков път или касов път както към датата на изготвяне на заключението,така и към датата на подаване на исковата молба.
За неоснователен съдът намира довода на ответника,че в касата на дружеството към момента на издаването на РКО №7 не е имало парични суми,които да му бъдат предоставени като „служебен аванс” още повече,че към този момент дружеството вече е било преустановило търговската си дейност.От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза се установява каква е била касовата наличност на „А.Г.”ЕООД към 31.12.2010г. ,-по съществуващата касова книга -13 865,31лв. и по оборотна ведомост-53 865,31лв.В устният си доклад експерта посочва,че има разминаване между салдото по касова книга и по оборотна ведомост и това според експерта произтича от обстоятелството,че броената сума от 40 000лв. не е била осчетоводена в оборотната ведомост в сметка 501 през 2010г.,а касовата книга реално показва,че салдото е по-малко,защото реално са приспаднати тези 40 000лв. на 31.12.2010г. на ответника ,отразени като „служебен аванс”.В този смисъл касовата наличност на „А.Г.”ЕООД към 31.10.2010г. е била 53 865,31лв. по касовата книга в левове за периода от 01.01.2010г. до 31.10.2010г./начално салдо 58 621,63лв.3 постъпление 72,78лв.- разходи 4 829,10лв./Т.е. в касата на дружеството е установена сума надвишаваща по –размер сумата получена от ответника с РКО №7/31.12.2010г.
Не без значение в случая е и обстоятелството,че от ГФО за 2010г. и приложенията към него на „А.Г.”ЕООД по делото е установено,че дружеството не е осъществявало дейност и не са налице други документи,които да сочат за необходимост от извършването на дружествени разходи,както и обезпечаването на такива разходи с допълнителни парични средства.Т.е. ответникът не установява,че е следвало да вземе служебен аванс на посочената в РКО №7 дата, за да направи разходи,свързани с дейността на дружеството,във връзка с които да е било необходимо да заплаща получената от него с РКО сума. Ангажираните доказателства от ответника не установяват,че процесната сума от 40 000лв. е получена от ищцовото дружество за нуждите на последното и за посрещане на неговите разходи, не установяват внасянето на сумата в касата на ищцовото дружество,макар и това да се твърди в отговора на исковата молба.
Предвид изложените по-горе съображения съдът счита,че ответникът с противоправните си действия е нанесъл на ищцовото дружество вреда в размер на сумата от 40 000лв. получена с РКО №7/31.12.2010г.,като неговото действие е в пряка причинна връзка с причинената на дружеството вреда в посочения размер.
Изложените по-горе съображения мотивират съда да приеме,че предявеният главен иск с правно основание чл.145 от ТЗ е основателен и доказан по размер,поради което същият ще следва да бъде уважен изцяло,като ответникът С.Г.С. бъде осъден да заплати на „А.Г.” ЕООД – в ликвидация сумата от 40 000 лв., за поправяне на причинена на дружеството имуществена вреда в същия размер в следствие неизпълнението от ответника на задълженията му да изпълнява функциите си на управител в интерес на дружеството, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска -15.12.2015г. до окончателното й изплащане.Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените по делото разноски в общ размер на 3 676лв.,от които платена ДТ-1 600лв. и платено адвокатско възнаграждение -2 076лв.,съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Предвид уважаването на главният предявен иск с правно основание чл.145 от ТЗ съдът не следва да се произнася по евентуалният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД ,с който се претендира ответникът С.С. да бъде осъден да заплати на „А.Г.” ЕООД – в ликвидация сумата от 40 000 лв., получена от ответника при условията на неоснователно обогатяване при начална липса на основание или алтернативно при неосъществено основание, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска в съда-15.12.2015г. до окончателното й плащане.
Мотивиран от горното,съдът
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН ********** *** да заплати на „А.Г.”ЕООД-в ликвидация,ЕИК*********,със седалище и адрес на управление гр.Д.,ул.”П.П.” №5,на основание чл.145 от ТЗ, сумата от 40 000 лв. ,за поправяне на причинена на дружеството имуществена вреда в същия размер в следствие неизпълнението от ответника на задълженията му да изпълнява функциите си на управител в интерес на дружеството, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на предявяване на иска -15.12.2015г. до окончателното й изплащане,както и направените по делото разноски в общ размер на 3 676лв.,от които платена ДТ-1 600лв. и платено адвокатско възнаграждение -2 076лв.,съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: