Решение по дело №13998/2018 на Софийски градски съд

Номер на акта: 263661
Дата: 4 юни 2021 г.
Съдия: Росен Бориславов Димитров
Дело: 20181100113998
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 октомври 2018 г.

Съдържание на акта

                                      Р   Е   Ш   Е  Н  И   Е

             

                                     гр.София, 04.06.2021 год.

 

 

В    И  М  Е  Т   О    Н  А    Н   А   Р   О   Д   А

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I отделение, 13 състав в публичното заседание, проведено на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН Д.

 

при секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Д. гр. дело № 13998/2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

  Ищцата М.В.И. с ЕГН ********** е предявила против „Д.Ц. „С.С.“ ЕООД, с ЕИК *****и М.Г.М. при условия на пасивна солидарност съответно иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД  и иск с правно основание чл.45 ЗЗД за обезщетяване на търпените от нея неимуществени вреди в следствие на телесните увреждания причинени й от ответниците за сумата от 50 000 лв. и имуществени вреди /разходи за операция/ в размер на 3500 лв. , ведно със законната лихва върху главницата от 53 500 лв. от датата на увреждането-02.12.2017 г. до окончателното й изплащане.

Ищцата излага в исковата, че на 02.12.2017 г. е постъпила в Д.ц. „С.С.“ за извършване на операция за коригиране на оточни торбички под очите, т.нар. „блефаропластика на долни клепачи и за това е заплатила сумата от 3500 лева за операциятана ръка“, без да й бъде издаден финансов документ за извършеното заплащане.

Операцията е извършена от д-р М.Г.М., която има сключен граждански договор ДКЦ-то. Въпреки уверенията,че всичко е протекло добре и операцията е сполучлива вместо подобрение състоянието на ищцата с времето се влошавало,въпреки че същата спазвала стриктно дадените й предписания. Това налагало да използва тежък грим, за да прикрива видимите цикатрикси и загрозявания по лицето й. След консултации с различни лекари,  се оказва ,че нанесените й щети по лицето са непоправими, тъй като е премахнато голямо количество мастна тъкан, която не може да се възстанови и което обстоятелство всъщност утежнява състоянието й.

Твърди,че при диагностицирането и лечението й от страна на д-р М.М. са извършени ред противоправни деяния,а именно:

Лекарката не е уведомила ищцата, че не притежава необходимата квалификация, не е разяснила необходимите за вземане на решението за провеждане на интервенцията обстоятелства, не е съставила оперативен протокол нито и предоперативна епикриза,не е положила постоперативни грижи, премахването на конците е извършено  от специализант.

Горното са нарушения на чл. 81, ал. 2, т. 1, чл. 183, ал. 1 и 3 и чл. 87, ал. 1 във вр. с чл. 89, ал. 1 и чл. 88, ал. 1 от Закона за здравето,както и на Медицински стандарт по очни болести, утвърден с Наредба No 23/2004 г. И конкретно: т. 3.3.1.5.4. по отношение на клиничен преглед за оценка на оперативния риск - КПООР; -т. 3.3.1.5.8 по отношение на предоперативната епикриза; -т. 3.3.1.5.9.3.5 по отношение на оперативния протокол; -т. 3.3.1.5.9.3.6 по отношение на следоперативния период и задължението на оператора за осъществяване на наблюдение на пациента.

В следствие на горните неправомерни действия ищцата търпи не само физически страдания и болки,а също и тежки психически такива,тъй като постоянно трябва да прикрива белезите с грим и големи очила притеснявайки се, че хората я гледат втренчено постоянно заради големите дефекти. Горното е довело до изпадането й в депресия, не може да спи, да се съсредоточи върху работата си и да мисли за нищо друго. Отделно има сълзене и от двете очи, както и стесняване на зрителното поле.

моли съда да постанови решение , с което да осъди ответниците да й заплатят солидарно сумата от 50 000 лева, представляваща обезщетение за описаните неимуществени вреди , които търпи следствие неправомерни действия на д-р М.Г.М. работеща по граждански договор при ответното дружество и имуществени такива в размер на 3500 лв.  ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 02.12.2017  г. до окончателното й изплащане.  Претендира разноски по делото.

Ответникът „Д.Ц. „С.С.“ ЕООД с ЕИК *****оспорва  иска по основание и по размер с евентуално възражение за съпричиняване.

Възразява,че операцията е пожелана от пациента като начин на лечение с ясното му съзнание за особеностите й, рисковете и възможните последици. При лечението са спазени изискванията на действащото законодателство и не е извършено противоправно деяние от д-р М.Г.М..

Резултата от операцията, от който ищцата се оплаква, се дължи изцяло на липсата на следоперативна дисциплина от нейна страна по извършване на масажи и „гимнастикана клепачите и мазането им с предписаните медикаменти, както и продължаващото тютюнопушене. Евентуално това нейно поведение според този ответник е основание да се приеме голяма степен на съпричиняване,което да доведе до уважаване на претенцията в минимален размер.

Ответникът М.Г.М. също оспорва  иска както по основание така и по размер. Твърди,че при започване на лечението на ищцата са били разяснени евентуалните рискове,предвид това,че става въпрос за хирургическа интервенция в една деликатна част,което изисква много последователно и дисциплинирано следоперативно поведение на пациента за един сравнително дълъг период от време. Д-р М. твърди,че притежава образованието и необходимата квалификация да извърши въпросната операция блефаропластика на долни клепачи" и при операцията са спазени изискванията на Наредба № 36 от 6.08.2010 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Очни болести" и НАРЕДБА № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" доколкото към този момент ответницата е имала придобита специалност Очни болести“, респ. „Офталмология и следдипломна квалификация Окулопластика - подспециалност за хирургия на клепачи, орбита и слъзни пътища.

При гореизложеното претенциите на ищцата са изцяло неоснователни,няма противоправни действия,които да са в причинна връзка с уврежданията,поради което искът като неоснователен следва да се отхвърли.

Доказателствата по делото са гласни и писмени.

          Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

         От представените по делото писмени доказателства,както с исковата молба и отговорите,така и пълния комплект материали към преписка  образувана по жалба входящ № МО-05-261/15.06.2018 г. на М.В.И. /от л.190 до 385 от делото ,се установява,че ищцата М.В.И. е постъпила в ДКЦ „С.С.“ ЕООД на 02.12.2017 год.  Като предоперативна епикриза е обсъдено/л.275/е начините за отстраняване на торбичките на долните клепачи на пациента чрез оперативна интервенция и това,че поради специфики трудността при същата е повишена. Същата не носи подпис на пациента. Пациентката обаче е подписала лично , както протокола за информираното съгласие за анестезията/л.275/ така и декларацията за информирано съгласие/л.277/, макар да е установено,че текстовата част от тези документи дописана на ръка не е извършено от ищцата. Горното се установява от заключението по назначената графическа експертиза,което съдът възприема като професионално и безпристрастно.

         По делото е представен протокол за проверка № КП-27-285/30.07.2018 год. на ИА Медицински одит към Министерство на здравеопазването,от съдържанието на който се установява,че след проверка в ДКЦ „С.С.“ ЕООД на всички действия свързани с лечението на М.В.И. по повод извършена на 02.12.2017 год. операция блефаропластика на долни клепачи" с оператор д-р М.Г.М.. С изключение липсата на договор за ползване на помещенията между ДКЦ „С.С.“ ЕООД и МБАЛ „С.С.“ ЕООД други нередности не са констатирани.Констатирано е обаче,че д-р М. не е активен член на БЛС и практикува във Франция.

         Установено е също,че между ДКЦ „С.С.“ ЕООД и д-р М.Г.М. е сключен на 10.01.2013 год. договор,по силата на който последната като лекар е поела задължението да извършва  за сметка на дружеството  при поискване медицинско обслужване по специалността офтамолог-хирург. д-р М.Г.М. е придобила висше медицинско образование през 1985 год.,а пред 1989 год. и специалност „очни болести“.

По делото е прието заключение на комплексна СМЕ ,което не е оспорено от страните и съдът го възприема за обективно и професионално.От него се установява,че Ищцата М.В.И. е оперирана на 02.12.2017 г. в ДКЦ „Св. Софияпо поводТорбички под очите на долните клепачи, заемащи зоната на зигоматичната косткато е извършена блефаропластика на долните клепачи.  Операцията е осъществена под пълна анестезия, след като са попълнени: 1/ история на заболяването с пълна кръвна картина, ЕКГ и консултация с кардиолог, и предоперативна епикриза и описание хода на операцията; 2/ лист за предоперативна анестезиологична консултация и преценка на риска; 3/ декларация за Информирано съгласие за операция; 4/ протокол за Информирано съгласие за предстоящата анестезия; 5/ анастезиологичен лист от 02.12.2017 г.; 6/ епикриза от  03.12.2020 г.

След извършен на 26.05.2020 г. личен  преглед на ищцата са констатирани значително е избледнял цикатрикса/белег/ на долните клепачи разположени по долния орбитален ръб на границата с горния отдел на бузите и с дължина около 4 см. Цикатрикса в отделни участъци по своята дължина има сраствания и леки придърпвания към подлежащата тъкан. Същете категорично не засягат слъзните канали и няма придърпване на долните клепачи /ектропион/ и нарушаване на тяхната функция.

Според експертите предприетия спрямо ищцата метод за лечение на оточни торбички на долния клепач , а именно  блеферопластика е бил най -подходящ.Операцията е със среден обем на сложност и трябва да се извършва от лекар с нужната квалификация за естетична хирургия на окото,като следва да се отбележи,че третира изключително капризни и чувствителни тъкани, което изисква особено прецизно отношение и от страна на оператора и пациента, голямо доверие и търпение, защото в ранния следоперативен период се наблюдават отоци, кръвонасядания, врязване на конците в тъканите, груби и дълго възстановяващи се белези по някога до 18 месеца. Лечението изисква комплекс от мерки и последователни действия-регулиране на здравословния статус, активиране на двигателния режим, спиране на тютюнопушенето 6 седмици преди и след операцията, операция, следоперативни грижи - мазане с протектиращи и подхранващи унгвенти, лек дрениращ масаж,пълен покой на очите, без телевизия, четене, емоции, стрес, няколко месеца без директна слънчева светлина;носене на слънчеви очила и пълна емоционална и физическа почивка в първите месеци след операцията.Всичките са с различна продължителност и е възможно до година след операцията да се налага спазването на някои от посочените мерки.

Експертите са единодушни,че дори при спазване на всички изисквания както от лекаря,така и от пациента са възможни усложнения,които следва да се преодоляват чрез постоянство и взаимно доверие при лечението,но в случая отношенията са били влошени и практически прекъснати няколко месеца след операцията.

Като цяло резултата от лечението не е благоприятен в чисто естетически аспект.Категорични са,че интервенцията не се е отразила на функцията на очите,няма връзка със сълзене или ограничаване на полезрението.

От показанията на св.В.В./служител на предприятие на ищцата/се установява,че преди лечението ищцата таяла надежди да коригира успешно торбичките под очите си,но скоро след операцията се разочаровала от резултата,тъй като имала сериозни отоци под очите,които вместо да намаляват се увеличавали.Това я притеснявало,тъй като постоянно работела с хора и видът й бил важен за самочувствието й. Дълго време ходела със слънчеви очила,тежък грим и правела масажи с предписаните й медикаменти,но и през това време не престанала да пуши цигари. Работела,но с намалено работно време-по около 6 часа дневно.

Св.Х.Х./началник Очна клиника при ответното дружество/ установява,че е присъствала на първия преглед на ищцата на 01.12.2017 год. извършен от д-р М. и в присъствието на д-р К..След него се взело решение за операцията,като водещо е било мнението на д-р М..Участвала при операцията,всичко било наред,имало и гладък следоперативен период.Присъствала при свалянето на конците и след около месец ищцата й се обадила с оплакване за оттоците.Извършила преглед който потвърдил такива,като препоръките били за продължаване на масажите с предписаните медикаменти.При последващ преглед снимала лицето на ищцата и изплатила снимките на  д-р М.,която била в чужбина.Според свидеталя при тези прегледи ищцата признала,че не е спазвала указанията за следоперативните действия,пушела е ,не се е мазала редовно с лекарства,нито е правила гимнастика.

От показанията на св.К./лекар,присъствал при операцията/ се установява,че е присъствала и на предоперативната консултация на ищцата с д-р М.,която обяснила, че поради спецификата на торбичките/встрани а не точно под клепача/, премахването им е трудно и възстановяването тежко,като изисква време и постоянство.

При горната фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: 

Непозволеното увреждане е сложен юридически факт, чиито елементи са деяние, извършено виновно, противоправност на деянието, вреда, причинна връзка между настъпилата вреда и деянието. Съгласно разпоредбата на чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму.

В конкретния случай болничните заведения носят отговорност по чл. 49 от ЗЗД, за вреди, настъпили от неправилно лечение, при положение, че се установят лични виновни действия на техни длъжностни лица, при осъществяване на дейностите, предвидени в Закона за здравето, по отношение на лицата, постъпили за лечение или по отношение на които са извършват други медицински дейности.

за да се ангажира отговорността на възложителя по чл.49 от ЗЗД трябва да бъде доказано, че от виновното и противоправно поведение на физическо лице, изразяващо се в действие или бездействие във връзка или по повод на възложената работа, за ищеца в пряка причинна връзка са настъпили вреди.

Отговорността на възложителя е гаранционно - обезпечителна и безвиновна, той отговаря за действието или бездействието на своите работници или служители, на които е възложил работа, само ако тези действия или бездействия са извършени виновно.

При анализа на установената по делото фактическа обстановка предвид конкретните опраквания на ищцата,съдът намира единственото противоправно действие на д-р М. е това,че в разрез с изискването на 3.3.1.5.9.3.6.1. от НАРЕДБА № 6 от 24.08.2015 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Пластично-възстановителна и естетична хирургия" (отменен 16.03.2021 г.) не е осъществила постоянното постоперативно наблюдение на пациента,включващо периода за зарастване на раните до свалянето на конците.Това е и основната причина според съда за ерозиране доверието между пациента и лекаря,тъй като при появилите се проблеми ищцата не е имала пълноценен контакт с лекуващия лекар и се е налагало други колеги да я заместват.Нарушеното доверие според експертите по СМЕ е един от важните фактори за положителен резултат от лечението.

Всички останали оплаквания в исковата молба според съда не са основателни.

Според съда факта на придобита от втория ответник специалност Очни болести и квалификацията Окулопластика, която съгласно т.1.2.2.1. от цитираната по-горе наредба установява изискуемата хирургическа насоченост, дават право на д-р М. да извърши процесната средна по сложност операция. Нейната правоспособност за страната е установена-тя е била член на БЛС,плащала е съответния членски внос.

Документацията свързана с приема, прегледите и лечението на пациентката е водена законосъобразно, налице е предоперативна епикриза,която с оглед обема на операцията се извършва и подписва от самия оператор,т.е. не е необходим подпис на екипа или от пациента. Декларацията за информирано съгласие е подписана от ищцата,което я прави валидна и е без значение кой е попълнил ръкописно празните места.Горното означава,че ищцата е била наясно с рисковете от интервенцията.

Свидетелите Х.и К. установяват,че на ищцата са разяснени трудностите при възстановяването с оглед деликатните тъкани,които ще бъдат оперирани. Доколкото въпросните показания са в интерес на колежката на свидетелите,с която са в добри отношения,вкл. и работни,съдът не отдава съществено значение на тези показания,а по-скоро установяването на факта се подкрепя от подписаната декларация за информираност /при всички резерви от формализма й/.

Извода се подкрепя и от заключението по СМЕ,където самата оперативна интервенция е посочена като част от система от действия и мерки,които да доведат до успех на лечението. В случая се установи,че твърде скоро след операцията доверието в отношенията на лекар и пациент се е разрушило,като водещо за това е факта,че д-р М. *** за задължителните консултации,като лекуващ лекар.

Според съда факта на моралните вредите също е установен,доколкото ищцата за продължително време е била с лесно видими белези на лицето,които са я загрозявали и са водели до притеснения при ежедневието и в домашна и особено работна среда.

Налице е и връзка между противоправното деяние и вредите-липсата на адекватно внимание и грижа за пациента в трудните дни след операцията е довело до стрес и притеснения у последната,които от своя страна са причина за недобрия резултат от лечението,предвид становището на експертите за необходимостта от доверие между лекаря и пациента.В тази връзка лекарят е липсвал или най- малкото не е би пълноценен с оглед нуждите на пациента.

С оглед на горното исковете са основателни.

Следва да се подчертае,че макар и да се търси на различни правни основания отговорността на ответниците е солидарна предвид разпоредбата на чл.53 ЗЗД. Ето защо съдът следва да определи общо размера на неимуществените вреди подлежащи на обезщетяване от страна на ответниците солидарно.

Преди определяне размера съдът следва да се произнесе

Установено е,че след липсата на добри резултати,а напротив при появата на лоши такива   ищцата изпаднала в депресивно състояние,била подтисната и притеснена,правила чести консултации с други лекари с отчаянието си да промени вредните за нея последици. Именно в този момент е била лишена от важното внимание на лекуващия й лекар,което е подсилило нейното отчаяние и негативна психическа устойчивост. С оглед изложеното, съдът намира, че за обезщетяване на неимуществените вреди вредите от непозволеното увреждане справедливия размер е 25 000 лв. , който размер е обоснован с оглед претърпените от ищцата страдания,  тяхната продължителност и интензитет и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.

При уважаването на тази претенция обаче следва да се разгледа възражението на ответниците за съпричиняване, което е частично основателно, доколкото е факт, че въпреки предписанията ищцата не е преустановила тютюнопушенето, очевидно не си е дала почивка и спокойствие, а е ходила на работа. Според съда процента съпричиняване на вредоносния резултат е 30%.

При това положение претенцията за обезщетяване на неимуществените вреди следва да се уважи в размер на 17 500 лв. ведно със законната лихва върху главницата от датата на увреждането 02.12.2017  г. до окончателното й изплащане. Над този размер до претендирания от 50 000 лв. искът следва да се отхвърли като неоснователен.

Претенцията за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 3500 лв. не е подкрепена с доказателства, поради което не следва да се уважава.

Съобразно този  изход на делото, ответниците следва да заплатят на ищеца общо сумата от 2694 лв.

Ищецът следва да заплати на първия ответник разноски в размер на 201 лв.,а на втория 1631 лв.

Водим от горното, съдът        

 

                                       Р   Е   Ш   И   :

 

ОСЪЖДА на основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД  „Д.Ц. „С.С.“ ЕООД, с ЕИК *****и на основание чл.45 ЗЗД М.Г.М. ЕГН ********** при условия на пасивна солидарност да заплатят на М.В.И. с ЕГН ********** чрез адвокат С.Р.М.,***, офис 5 по иск с правно основание чл.49 ЗЗД във вр. с чл.45 ЗЗД  обезщетение за неимуществени вреди в следствие хирургическа операция извършена на 02.12.2017 год. сумата от 17500 лв. ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането 02.12.2017  г. до окончателното й изплащане и разноски в размер на 2694 лв.,като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществените вреди над уважения размер до претендирания от 50 000 лв. и за имуществените вреди от 3500 лв. изцяло,като неоснователни.

ОСЪЖДА  М.В.И. с ЕГН **********  да заплати на „Д.Ц. „С.С.“ ЕООД, с ЕИК *****разноски в размер на 201 лв.,а на М.Г.М. ЕГН ********** разноски в размер на 1631 лв.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                        

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: