№ 127
гр. Бургас, 20.06.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесети юни
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Светла М. Цолова
Мая П. Величкова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
и прокурора Кр. Ил. Ст.
Сложи за разглеждане докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно
наказателно дело № 20222000600096 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
Осъденият жалбоподател П.М., се явява лично и с упълномощения
защитник адв. С.К.
За Апелативна прокуратура-Бургас се явява прокурор С..
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
АДВ. К. Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма пречки за разглеждане на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Съдията докладчик докладва делото
ПРОКУРОРЪТ: Няма да соча доказателства.
АДВ. К.: Няма да соча доказателства.
Съдът по доказателствата
О П Р Е Д Е Л И:
ПРОЧИТА приложените към делото доказателства.
ПРИКЛЮЧВА събирането им.
ДАВА думата по същество.
1
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, намирам, че
определението на БОС е обосновано, законосъобразно и правилно и като
такова следва да бъде изцяло потвърдено по следните аргументи:
първоинстанционният съд в изпълнение на своето задължение по закон
задълбочено е изследвал всички въпроси относими към искането, с което е
сезиран. При разглеждане на предпоставките по чл. 87, ал. 1 НК относно
осъжданията на молителя М., правилно е заключил, че съдебната
реабилитация в контекста на установените факти, е недопустима.
Съобразявайки се със законовите предпоставки, първоинстанционният съд по
отношение на наказанието лишаване от свобода, наложено по всичките
осъждания, правилно е посочил, че срокът по чл. 87, ал. 1 НК е изтекъл.
Правилно е установено, че няма данни за невъзстановени съставомерни вреди
относно извършените престъпления.
По отношение на последващата преценка за наличие на добро
поведение на осъденото лице, правилно първоинстанционният съд се е
позовал и на информацията от справката на Районна прокуратура-Бургас, по
отношение на двете преписки, подробно описани, както и съответно
множеството осъждания на М.. Осъденият и неговата защита заявяват
несъгласие с тези писмени заявления, като ги намират за тенденциозно
дадени и основани на персонално отношение. Същевременно, по делото от
страна на осъдения не се представят доказателства с различно съдържание, от
които да се формира обратен извод. Свидетелските показания по никакъв
начин не допринасят за извода, че М. се е поправил. Напротив, едва на 50
години решава да има други навици. Не се представят доказателства, че
такава работа е търсена и съответно отказана. Направеното изявление, че М. е
добър човек по никакъв начин не допринася, за да се приеме, че лицето има
добри характеристични данни.
Обосновано съдът е приел на базата на наличните по делото
характеристични данни, че осъденото лице не е показало добро поведение по
смисъла на чл. 87, ал.1 НК.
По отношение изразеното несъгласие на защитата относно изводите на
БОС, че молителят не е имал добро поведение, също не следва да се приеме
като неоснователно. На първо място, за да се стигне до този извод
първостепенният съд е преценил наличните по делото характеристики, които
2
сочат поведение несъответстващо на установените морални норми в
съвременното развито общество. Същите се подкрепят от данните за
извършените от молителя в минал период престъпления, преценени
единствено в светлината на недобросъвестно поведение.
Предвид гореизложеното намирам, че следва определението на БОС да
бъде изцяло потвърдено. Моля в този смисъл да се произнесете с Вашия
съдебен акт.
АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, защитата на жалбоподателя М.
си позволява да не се съгласи с доводите на представителя на Апелативна
прокуратура. На първо място, доколкото липсва произнасяне на
първоинстанционния съд по доводите ми относно необходимостта от
прилагане разпоредбата на чл. 88а НК за голяма част от осъжданията, това е
до т.17 включително по свидетелството за съдимост, считам че там въобще не
може да съществува спор. Важният и относим въпрос в случая е по деянията
от 2017 г., съответно наложената му присъда, която, наказанието осъденият е
изтърпял на 23.12.2018 г., имал ли е добро поведение. На първо място си
позволявам да твърдя, че е налице един анахронизъм в изискването със
свидетелски показания да се доказва добро поведение. Струва ми се, че ако
един разумен защитник води свидетели, той предварително знае какво ще
кажат свидетелите и той няма да доведе хора, които ще кажат лоши неща.
Що се отнася до представените от прокуратурата в
първоинстанционното производство преписки, извинявайте, прокуратурата е
приела, че няма основание да образува ДП, всичко това, което е извършвано е
било без участие на защитник на евентуално заподозрения П.М.. За едно от
деянията, където станали и си тръгнали без да платят – още като студент ни
учеха, че това е гражданско-правна последица. Дори да го приемем, че има
наказателно-правен елемент, едва ли не измама, но прокуратурата е отказала
да образува, пострадалите евентуално не са повдигнали спор, същото е и за
случая там където имало някой бил бит и някой предположил, че може това
да са този и този, но този въпрос изобщо не е обсъждан. Не е установено, че
М. има нещо във връзка с този конкретен казус. При това положение ми се
струва, неправилно да се приеме, че това е нещо, което трябва да тежи върху
неговото реабилитиране. Вярно е, че и в пледоарията си по същество и в
жалбите твърдя, че крайно време е М. да може да работи. С въззивната жалба
3
съм представил документи за множество заболявания, т.е, този човек, да,
вярно на 50 години, не сега се е сетил да работи. Той не може да работи
каквато и да е работа. Дали ще работи или не, това ми се струва, че не е
относимо към предмета на искането за реабилитация, защото, ако е било
противното, то законодателят би трябвало да вкара и да полага обществено
полезен труд. Бих могъл още много да говоря, но ми се струва, че основният и
принципен въпрос – обстоятелството, че след 2018 г. спрямо доверителя ми
няма образувани ДП несъмнено следва да говори, че той има добро
поведение. Всеки би могъл да коментира преписките в различна светлина, но
струва ми се, съдът е този, който трябва да приеме, дали действително, дори
от материалите в тези преписки се установява, че М. има някакво конкретно
участие в тези деяния и те го злепоставят като човек, който трябва да му бъде
отказана реабилитация.
По тези съображения Ви моля, да уважите подадената частна жалба, да
намерите, че са налице предпоставките, които законодателят е предвидил за
постановяване на съдебна реабилитация и да постановите такава.
ЛИЧНА ЗАЩИТА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ М.: Искам да бъда
реабилитиран, за да мога да си намеря някаква подходяща работа.
Съдът приключва изслушване на съдебните прения и дава последна
дума на жалбоподателя.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ М.: Моля да отмените
определението и постановите реабилитация.
Съдът се оттегля на тайно съвещание.
Съдът след тайно съвещание счете делото за изяснено и обяви, че ще
се произнесе с решението си в законоустановения срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.50
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
4