№ 1090
гр. София, 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Калина Анастасова
Мария Малоселска
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20211100514693 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 3057 от 13.10.2021 г. по гр. д. № 28401 по описа за 2021 г. СРС,
ГО, 62-ри състав е отменено, на основание чл. 344, ал.1, т.1 КТ, като
незаконосъобразно, уволнението на М. В. М., ЕГН ********** от длъжността „Доцент”
заемана в Служба „В.р.”, Военно формирование 24030 Катедра 2, извършено на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ със заповед № 365/ 26.04.2021 г. на и.д. Директор на
служба „В.р.”-полк.В.А.; възстановен е на основание чл. 344, ал.1, т.2 КТ, М. В. М.,
ЕГН **********, на заеманата преди незаконосъобразното му уволнение длъжност
„Доцент” заемана в Служба „В.р.”, Военно формирование 24030 Катедра 2; осъден е на
основание чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ работодателя-ответник Служба „В.р.”, да
заплати на М. В. М., ЕГН **********, сумата 16032.00 лв., представляваща
обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода от
28.04.2021 г. до 28.10.2021 г. включително, ведно със законната лихва върху
главницата от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане, както и на основание чл.78,
ал.1 ГПК сумата 650.00 лв., представляващи сторени разноски в производството.
С определение № 7633/29.10.2021 г. съдът е осъдил на основание чл.77 вр. чл.78,
ал.6 ГПК Служба „В.р.” да заплати по сметка на СРС сумата 701.28 лв. –държавна
такса по предявените искове с оглед изхода на спора.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срока по чл.259 ГПК въззивна
1
жалба от ответника с изложени доводи за неправилност, поради необоснованост;
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Поддържа, че при
решаване на спора по същество съдът е възприел единствено доводите на ищеца, както
исъбраните в производството гласни доказателства на свидетел, който води срещу
ответника аналогично производство за освобождаване от военна служба. Фактите,
предмет на спора не са обсъдени от СРС и не са съобразени събраните доказателства,
като същевременно не е приложен правилно материалния закон. Според
жалбоподателя в случая работодателят е упражнил правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда-
поради това, че е възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си
на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В тази хипотеза не са приложими
специалните правила на Закона за висшето образование и ЗРАСРБ и не е необходимо
решение на академичния съвет. Такова би било необходимо при освобождаване
членовете на академичния състав, които са цивилни служители на основанията,
предвидени в чл.63, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на Военна
академия „Г.С.Р.“, които преповтарят специалните основания на чл. 58 ЗВО и чл. 35 от
ЗРАСРБ. Само в тези случаи и съобразно указаното в чл. 63, ал. 3 от Правилника за
устройството и дейността на Военна академия „Г.С.Р.“ е необходимо решение на
академичния съвет.
В случая ищецът е освободен на основание предвидено в КТ и сочените
специални правила са неприложими. Излага съображения, че съгласно чл. 18, ал. 3 от
ПУДСВР, Военна академия „Г.С.Р.“ осъществява методическо ръководство на
учебната и научната дейност на Филиалът„Информация и сигурност“ в съответствие с
изискванията на ЗВО и ЗРАСРБ. Академичното самоуправление, част от академичната
автономия на висшето учебно заведение се изразява в изброените в чл.21, ал. 1 ЗВО
права и свободи, част от които е правото на висшето училище самостоятелно да
определя научно-преподавателския състав. Заявява, че прекратяването на
правоотношението с член на академичния състав, който е придобил и упражнил
правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст не е нарушаване на академичното
самоуправление. В този смисъл поддържаните твърдения, че работодателят е действал
недобросъвестно като е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото
правоотношение с ищеца не намират опора в представените по делото доказателства.
Злоупотребата с право представлява упражняване на субективното право с цел да се
увреди друго лице. В настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение
с оспорената заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, не представлява
злоупотреба с права от страна на работодателя, предвид знанието от последния, че
ищецът е придобил и упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, преди
сключване на трудовия договор.
Иска се от настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени
2
първоинстанционното решение, като бъде постановено друго, с което исковете бъдат
отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца М. В. М., в който е
изразено, че решението на първата инстанция е правилно, постановено при правилно
приложение на материалния закон и при спазване на процесуалните правила.
Изложени са подробни правни и фактически доводи, че решението е обосновано.
Срещу постановеното определение по реда на чл.77 вр. чл.78, ал.6 ГПК е
подадена частна жалба от Служба „В.р.” с молба за отмяната му в една част и
присъждане на разноски в полза на СРС при съобразяване минимално определените от
Тарифата за държавни такси дължими държавни такси.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по
останалите въпроси той е ограничен от наведените в жалбата оплаквания, с
изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна
норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от
Тълкувателно решение /ТР/ № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС.
Настоящият състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо.
Във връзка с доводите за неправилност изложени във въззивната жалба, съдът
намира следното:
Производството е образувано по искова молба на М. В. М., с която е оспорена
законността на уволнението извършено със Заповед № 365/26.04.2021 г. на директора
на Служба „В.р.”, с която директорът, на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на
труда, е прекратил трудовото правоотношение с ищеца поради това, че то е
възникнало след като служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Предявени са от М. В. М. срещу Служба „В.р.” искове по
чл. 344, ал.1, т.1 КТ за отмяна на уволнението извършено с цитираната заповед; по чл.
344, ал.1, т.2 КТ- за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „Доцент” заемана във „В.р.”, Военно формирование 24030 Катедра 2; по
3
чл.344, ал.1, т.3, вр. чл.225, ал.1 КТ- за заплащане на обезщетение за оставане без
работа поради незаконното уволнение за периода от 28.04.2021 г. до 28.10.2021 г.
Чрез събраните в производството доказателства е установено и страните не
спорят, че ищецът М. В. М. е бил военнослужещ, чийто договор за военна служба е
прекратен на основание чл. 162, т. 2 от Закона за отбрана и въоръжените сили на
Република България (ЗОВСРБ) - при навършване на пределна възраст, със заповед №
КВ-227 от 02.06.2014 г. на министъра на отбраната, считано от 11.07.2014 г. С
последната същият бил освободен от длъжност „началник на отдел“ в дирекция на
Служба „Военна информация“ и от военна служба като бил зачислен в запаса.
След прекратяване на договора за военна служба ищецът придобил и упражнил
правото си на пенсия по реда на чл.69 КСО. В резултат, считано от 11.07.2014 г. му
била отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно разпоредбите на чл.
69, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване /писмо изх. № 1029-40-
2147/11.06.2021 г. на дирекция „Пенсии“ на НОИ/.
Установено е, че на 18.07.2014 г. между Служба „Военна информация“ и М.М.
бил сключен трудов договор № 1550/18.07.2014 г., съгласно който му било възложено
да изпълнява длъжността, „Асистент“ в Служба „Военна информация“, филиал
„Информация и сигурност“ на В.А.„Г.С.Р.“, катедра „Военни и специални
дисциплини“.
В последствие ищецът заемал различни академични и ръководни длъжности
като последната от тях е „Доцент“ в катедра 2 на филиала.
Установено е, че на 21.04.2021 г. на М.М. било връчено предизвестие №
1068/21.04.2021 г., с което директорът на Службата го уведомил, че след изтичане 30-
дневен срок от получаване на предизвестието ще прекрати трудовото правоотношение
на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от Кодекса на труда - когато трудовото
правоотношение е възникнало, след като работникът или служителят е придобил и
упражнил правото си пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Поради това и на 27.04.2021 г. на ищеца била връчена Заповед № 365/26.04.2021
г. на директора на Служба „В.р.“, с която считано от 28.04.2021 г. било прекратено
трудовото му правоотношение, като било разпоредено изплащане на парично
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск и за неспазен срок на
предизвестието.
Със Заповед № ОХ-969/30.11.2020 г. министърът на отбраната е определил
заместник-директора полк. В.А., който да изпълнява функциите на директор на
Служба „В.р.“ и към дата на прекратяване на трудовото правоотношение.
Дейността на Служба „В.р.“ –юридическо лице е предмет на правна
регламентация със Закона за военното разузнаване (ЗВР). Съответно, наименованието
на службата е съобразно изменение на закона публикувано в ДВ, бр. 69 от 04.08.2020
4
г.
Съгласно чл. 54, ал. 2 от ЗВР обучението на кадри за нуждите на Службата за
придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ може да се
извършва и в структура към Военната академия „Г.С.Р.“, като щатната й численост,
кадровото, финансовото и материалното осигуряване на подготовката и обучението са
за сметка на Службата. Последната е организирана в ръководство, дирекции,
самостоятелни отдели, подчинено военно формирование и структурата по чл. 54, ал. 2
от Закона за военното разузнаване, представляваща Филиал „Информация и сигурност“
на Военна академия „Г.С.Р.“ /чл. 3, ал. 1 от Правилника за устройството и дейността на
Служба „В.р.“ (ПУДСВР), както и чл. 3, ал. 1 от Правилника за устройството и
дейността на Служба „Военна информация“ (отменен с ПМС № 316 от 20.11.2020 г.,
обн., ДВ, бр. 101 от 27.11.2020 г., в сила от 1.12.2020 г.)/
С разпоредбата на чл.54, ал. 7 от ЗВР на структурата по чл. 54, ал. 2 от ЗВР, се
присвоява военнопощенски номер, който в случая е военно формирование 24030.
Съгласно чл. 24, ал. 7, т. 3 от ЗВР директорът на Службата упражнява
правомощията на работодател по отношение на цивилните служители по трудово
правоотношение, което е в съответствие с чл. 60, ал. 2 от ЗВР съгласно който
трудовите договори с цивилните служители по трудово правоотношение се сключват,
изменят и прекратяват от директора на Службата. Според указанията на чл. 61, ал. 3 и
4 от ПУДСВР правоотношенията с цивилните служители от Службата по трудово
правоотношение, които заемат преподавателски и академични длъжности, се уреждат
съгласно Кодекса на труда, ЗОВСРБ и правилника за неговото прилагане, ЗВР,
ПУДСВР, Закона за висшето образование (ЗВО), Закона за развитието на академичния
състав в Република България (ЗРАСРБ) и Правилника за устройството и дейността на
Военна академия „Г.С.Р.“.
При така установените обстоятелства неправилно първоинстационният съд е
приел, че към момента на издаване на атакуваната заповед – 26.04.2021 г. не е бил
налице фактическият състав на прекратителното основание по чл.328, ал.1, т.10б КТ,
тъй като заповедта на директора на ответната служба не се предхожда от решение на
академичния състав. Доводите на въззивника за законосъобразност на уволнението,
съдът намира за правилни и съобразени с материалния закон.
В случая трудовото правоотношение с ищеца е прекратено на основание
предвидено в КТ и специалните основания за прекратяване на трудовия договор,
предвидени в Закона за висшето образование (ЗВО), Закона за развитието на
академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и Закона за военното разузнаване
(ЗВР) са неприложими. В този смисъл е постановеното по реда на чл.290 ГПК Решение
№ 172/15.01.2020 г. по гр. д. № 3825/2018 г. на ВКС, IІІ г.о., с което се приема, че
освобождаването от длъжност на членовете на академичния състав и преподаватели
5
във висшите учебни заведения се подчинява на два паралелни режима - единият е
уреден в разпоредбата на чл. 58 от Закона за висшето образование, а другият - в чл. 35
ЗРАСРБ (режимът по чл. 35 от Закона за развитието на академичния състав на
Република България е приложим само в изрично посочени хипотези в същата
разпоредба). Законът за висшето образование с нормите на чл. 58 и чл.58а създава
специални основания за прекратяване на трудовите правоотношения с тези лица
предвид специфичната преподавателска дейност - например при доказано по
установения начин плагиатство, отнемане на научното звание и научната степен, две
последователни отрицателни атестации, при осъждане на лишаване от свобода за
извършено умишлено престъпление, когато не може да им се осигури изпълнението на
преподавателска дейност и не съществуват възможности за прехвърляне или
преквалификация в сродна научна дисциплина, след решение на съвета на основното
звено и/или на филиала и пр. Тези специални основания за освобождаване от длъжност
обаче не изключват общите основания за прекратяване на трудовото правоотношение
по КТ, когато те са осъществени. Както изрично е посочено в чл. 59 ЗВО, за
неуредените в тази глава въпроси се прилагат разпоредбите на КТ. Очевидно
трудовото правоотношение с преподавателите във висшите училища може да бъде
прекратено и на някое от предвидените в КТ общи основания. Въпросът за
съотношението на посочените текстове от ЗВО с разпоредбите на КТ за
дисциплинарните нарушения и наказания е разрешен именно с разпоредбата на чл. 59
от ЗВО, съгласно която за неуредените в тази глава от закона въпроси се прилагат
разпоредбите на КТ.
Настоящият състав споделя изразеното в цитираното решение становище и
намира, че предвидения в Закона за висшето образование (ЗВО), Закона за развитието
на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ) и Правилника за устройството
и дейността на Военна академия „Г.С.Р.“ режим на освобождаване от длъжност не се
отнася за настоящия случай, в който както бе посочено е налице прекратяване на
трудовото правоотношение на основание предвидено в КТ, който се прилага
субсидиарно, а именно на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б КТ. Предвидените в сочените
закони специални основания за освобождаване от длъжност не изключват общите
основания за прекратяване на трудовото правоотношение по КТ, когато те са
осъществени.
Предпоставките за законосъобразно уволнение на посоченото основание са: 1/
работникът или служителят не само да е „придобил” право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, но и реално да го е „упражнил” - т.е. да получава пенсия за
осигурителен стаж и възраст; 2/ трудовото правоотношение с работещия пенсионер да
е възникнало, след като е придобито и упражнено правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, т.е. лицето да има правното положение на пенсионер за осигурителен
стаж и възраст. Следователно, законът не поставя други изисквания, или не предвижда
6
други обстоятелства, които да са налице, за да може работодателят да упражни
потестативното си право да прекрати договорната връзка на основание чл.328, ал.1,
т.10б от КТ.
Чрез събраните в производството доказателства обсъдени по-горе са установени
сочените предпоставки. Установено е, че М.М. е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 11.07.2014 г., а трудовият му
договор е сключен на 18.07.2014 г., като по този начин е изпълнено фактическото
основание за законосъобразно прекратяване на трудовия договор.
Изключително право на работодателя е да прецени на какво правно основание
може законосъобразно да прекрати трудовото правоотношение, след като прецени
фактите и обстоятелствата, които засягат конкретното трудово правоотношение. В
настоящия случай, работодателят е преценил, че е осъществен фактическия състав на
чл.328, ал.1, т.10б КТ, поради което е прекратил трудовото правоотношение на това
основание.
Именно с оглед така посочените предпоставки на основанието предвидено в КТ
са неприложими специалните основания за прекратяване на трудовото
правоотношение предвидени в чл. 58, ал. 1 от Закона за висшето образование. С оглед
това е неприложимо в настоящата хипотеза изразеното становище в постановеното по
реда на чл.290 ГПК Решение № 29 от 18.02.2021 г. по гр.д. № 2474/2020 г., Г. К., ІV Г.
О. на ВКС. В последното е прието, че при наличие на предвидени специални
основания по чл. 58 ЗВО, не може законосъобразно да бъде освободено от длъжност
лице от академичния състав на висшето учебно заведение, което осъществява
преподавателска дейност, независимо дали са налице общите основания за
прекратяване на трудовото правоотношение по Кодекса на труда. Основанията за
уволнение по Кодекса на труда се прилагат по отношение на членовете на
академичния състав на висшите учебни заведения само когато такива не са предвидени
в специалния закон, т.е. членовете на академичния състав се освобождават от
длъжност в хипотезите на чл. 58, ал. 1 от Закона за висшето образование.
С оглед това са неоснователни доводите на ищеца, че в случая е приложима
разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от Правилника за устройството и дейността на Военна
академия „Г.С.Р.“, с която е предвидено, че членовете на академичния състав, които са
цивилни служители, се освобождават от длъжност със заповед на началника на
академията въз основа на решение на академичния съвет по реда на Закона за висшето
образование, Закона за развитието на академичния състав в Република България и
Кодекса на труда. Тази разпоредба е приложима и се отнася само за основанията,
предвидени в ал. 1 от същия член, които преповтарят специалните основания на чл. 58
ЗВО и чл. 35 от ЗРАСРБ, а не и основанията предвидени в КТ.
Както бе посочено в случая не са приложими и разпоредбите на чл.58 и чл.58а
7
ЗВО. Последните регламентират различни основания за освобождаване от длъжност на
членовете на академичния състав, които хипотези в случая не са налице. Приложимата
хипотеза на чл.328, ал.1, т.10б КТ не изисква за прекратяване на трудовото
правоотношение с лице, заемащо академична длъжност решение на Академичния
съвет преди издаване на заповед за прекратяване на трудовия договор. В конкретния
случай работодателят, на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ, е прекратил трудов договор,
сключен с лице, което е упражнило правото си на пенсия по реда на чл.69 КСО.
Правомощията на Академичния съвет са разписани в чл.30 ЗВО, както и в чл. 24 от
Правилника за устройството и дейността на Военна академия „Г.С.Р.“, но в тях не е
предвидено подобно правомощие дори и в специалните хипотези, уреждащи
допълнителни основания за прекратяване на трудово правоотношение с лицата,
заемащи академични длъжност – чл.58 и чл.58а ЗВО.
В допълнение съдът намира да отбележи, че с разпоредбата на §11 ПЗР ЗВО не
се ограничава по никакъв начин правото на работодателя да прецени дали да прекрати
трудовото правоотношение с професор или доцент след навършване на определената в
закона възраст, или да го продължи. Правото на преценка е на работодателя и тя не
подлежи на съдебен контрол. С тази разпоредба е уредено задължението на
работодателя да обсъди предложението на колективния орган /академичния съвет/, ако
такова е постъпило. Нито предложението на колективния орган е задължително за
работодателя, нито той е длъжен да изчака постъпването на такова предложение преди
да реши въпроса за прекратяването на трудовия договор или за продължаването му. В
закона не е уредена възможност колективният орган да предлага прекратяване на
трудовото правоотношение и дори да постъпи подобно предложение, работодателят не
е длъжен да го обсъди. В конкретния случай обаче, трудовото правоотношение е
прекратено на основание чл.328, ал.1, т.10б КТ със заповед на началника на службата,
който съобразно разпоредбата на чл.15, ал.1 и ал.2 от Правилника за устройството и
дейността на Военна академия „Г.С.Р.“ е пряк началник на целия личен състав на
Академията и упражнява правомощията на ректор по ЗВО и съгласно чл.32, ал.1, т.3
ЗВО е оправомощен да сключва и прекратява трудови договори със служители на
висшето учебно заведение, като при това основание за прекратяване на трудовото
правоотношение, законът не поставя изискване за наличие на решение на академичния
съвет.
По въпроса „Следва ли да намери приложение основанието по чл.328, ал.1, т.10
б КТ за прекратяване на трудовото правоотношение с лице, заемащо длъжността
„доцент“, коeто не е навършило 65 – годишна възраст, е даден положителен отговор
/определение № 439 от 17.05.2018 г. на ВКС по гр.д. № 767/2018 г., IV г.о. на ВКС/,
което препраща към решение № 141 от 11.06.2013 г. по гр.д. № 811/2012 г. на IV г.о. на
ВКС. В последното е прието, че с разпоредбата на чл.328, ал.1, т.10 б КТ /преди
изменението т.10а/ правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с
8
работник или служител, който е придобил и упражнил правото си на пенсия се
разпростира и по отношение на работниците и служителите, придобили и упражнили
правото си на пенсия по чл.69 и чл.69а КСО, независимо от това дали правото е
придобито поради наличието на определена възраст, или без оглед на това, като по
този начин законодателят изравнява статута на работещите пенсионери-придобилите и
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, и придобилите и
упражнили правото си на пенсия за осигурителен стаж, без оглед на възрастта.
В настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение с оспорената
заповед на основание чл. 328, ал. 1, т. 10б от КТ, не представлява злоупотреба с права
от страна на работодателя, предвид знанието от последния, че ищецът е придобил и
упражнил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, преди сключване на
трудовия договор. Уволнението по т.10б на чл.328, ал.1 КТ се извършва по преценка
на работодателя. Твърденията на ищеца, че работодателят е действал недобросъвестно,
като е злоупотребил с правото си да прекрати трудовото правоотношение с ищеца не
намират опора в представените по делото доказателства. Злоупотребата с право
представлява упражняване на субективното право с цел да се увреди друго лице, за
каквото поведение в случая не са ангажирани доказателства и не е проведено
доказване.
С оглед изложеното, съдът намира че в производството се установи
законосъобразност на извършеното уволнение. Поради това, съдът намира че следва да
уважи доводите на въззивника – ответник за неоснователност на предявения иск по
чл.344, ал.1, т.1 КТ.
С оглед установената по делото неоснователност на иска за отмяна на
уволнението неоснователен се явява и искът по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване
на заеманата преди уволнението длъжност„Доцент” в Служба „В.р.”, Военно
формирование 24030 Катедра 2. Като неоснователен следва да бъде отхвърлен и искът
по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за заплащане на сумата 16032.00 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за
периода от 28.04.2021 г. до 28.10.2021 г.
Поради разминаване изводите на двете съдебни инстанции, обжалваното
решение следва да бъде отменено като неправилно и предявените искове по чл. 344,
ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
С оглед изхода на спора обжалваното определение № 7633/29.10.2021 г., с което
съдът е осъдил на основание чл.77 вр. чл.78, ал.6 ГПК Служба „В.р.” да заплати по
сметка на СРС сумата 701.28 лв. –държавна такса по предявените искове с оглед
изхода на спора следва да бъде отменено.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 3057 от 13.10.2021 г. по гр. д. № 28401 по описа за 2021 г.
СРС, ГО, 62-ри състав в т. ч. и в частта на разноските, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. В. М., ЕГН ********** срещу
Служба „В.р.” иск по чл.344, ал.1, т.1 КТ за признаване на уволнението, извършено на
основание чл.328, ал.1, т.10б КТ със Заповед № 365/ 26.04.2021 г. на и.д. Директор на
служба „В.р.”-полк.В.А. за незаконно и неговата отмяна.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. В. М., ЕГН ********** срещу
Служба „В.р.” иск по чл.344, ал.1, т.2 КТ за възстановяване на заеманата до
уволнението длъжност „Доцент” в Служба „В.р.”, Военно формирование 24030
Катедра 2.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от М. В. М., ЕГН ********** срещу
Служба „В.р.” иск по чл.344, ал.1, т.3 КТ вр. чл.225, ал.1 КТ за заплащане на сумата
16032.00 лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното
уволнение за периода от 28.04.2021 г. до 28.10.2021 г. включително, ведно със
законната лихва върху главницата от 21.05.2021 г. до окончателното изплащане.
ОТМЕНЯ определение № 7633/29.10.2021 г., с което на основание чл.77 вр.
чл.78, ал.6 ГПК Служба „В.р.” е осъдена да заплати по сметка на Софийски районен
съд сумата 701.28 лв. –дължима държавна такса по предявените искове.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при условията на чл.280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10