Р Е Ш Е Н И Е №
В името на народа
гр. Кърджали, 16.07.2021 г.
Административен съд - Кърджали,
в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни две хиляди
двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
МАРИЯ БОЖКОВА
При
секретаря Мариана
Кадиева
Като разгледа докладваното от съдия Божкова
Административно дело № 10/2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.156 и следващите от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано
е по жалба на С.М.К. с ЕГН ********** и адрес: ***, подадена чрез пълномощник, срещу
РА № Р-16000919007212-091-001/ 01.09.2020г., издаден от Т. В. П. – *** при ТД
на НАП – Пловдив, възложил ревизията и В. К. К. – *** при ТД на НАП
– Пловдив – ръководител на ревизията, изменен с Решение № 554/ 09.11.2020 г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив. Изложени
са съображения за съществени нарушения на процесуалните правила, довели до
неправилно определяне на данъчните задължения. Твърди се, че през ревизирания
период е констатирано, че С. К. е внасял парични средства в брой в банкови
сметки в „Банка ДСК“ ЕАД и е получавал банкови преводи в „ОББ“ АД, подробно
описани на стр.22 от РД по сметки и суми. Внесените парични средства и
получените банкови преводи по години са както следва:
-
През 2014 г. – *** лв.;
-
През 2015 г. – *** лв.;
-
През 2016 г. – *** лв.;
Изразява
се несъгласие с възприетия подход на облагане тъй като се отрича извода на
ревизиращите органи, че внесените, през 2014 г., 2015 г. и 2016 година, суми в
общ размер на *** лв., представляват недеклариран
доход и същият подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Твърди се също, че
неправилно е приет за осигурителен доход, върху който се дължат осигуровки. В
жалбата се посочва, че тези суми не следва да бъдат облагани, тъй като от
изложеното в РД следва, че съгласно чл.17 от ЗДДФЛ, облагаем е придобит доход и
за да се приеме, че е доказан доход, подлежащ на облагане съгласно чл.17 от ЗДДФЛ, то следва да е установено от какъв друг източник е получен. Твърди се,
че в случая не е доказан наличен доход от конкретен източник и на практика с
издадения РД е направено предложение за облагане на доходи на лицето, като е
прието, че същият е от трудова дейност. Т.е. приетият за източник такъв не е
обвързан по никакъв начин с трудовата дейност, нито е доказано от събраните по
ревизионната преписка доказателства, че същите доходи са придобити именно в
резултат на такава дейност. Поради изложените доводи се изразява становище, че
незаконосъобразно е определена данъчната основа за доход по чл.17 от ЗДДФЛ,
което налага извод, че при издаване на РА със същия не е следвало да се
определят данъчни задължения, а същият, в конкретния случа, следва да бъде
отменен само на това основание. Посочва се, че този подход на облагане е
възприет напълно и при съдебната практика на Върховен административен съд при
подобни казуси.
Като
следващо основание за незаконосъобразност на оспорения РА се посочва, че при
наличие на твърдения в РД, че внасяните суми по банковите сметки на С. К.
представляват доход от трудова дейност на лицето, то данъчният орган
незаконосъобразно е определил данъчната основа за облагане по чл.17 от ЗДДФЛ,
тъй като не е приспаднал нормативно признати разходи за осъществяване на
дейност по реда на чл.122 от ДОПК. Твърди се, че след като данъчната основа по
чл.17 от ЗДДФЛ е определена по реда на чл.122 от ДОПК, при който ред
материалният закон е „паднал“ и основата се определя от органите по приходите,
като се вземат всички относими обстоятелства, касаещи
конкретния източник на доходи, то следва, въпреки липсата на документална
обоснованост и наличието на документи за разходи, данъчният орган да определи
нова данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, като вземе предвид и наличието на
обичайни разходи за дейността и същите бъдат подвадени
от сумите, внасяни в банковите сметки като извършени разходи.
Посочва
се също, че щом органите по приходи са възприели, че посочените суми
представляват доходи от трудова дейност, то следва да посочат точно в какво се
състои тя и да бъдат съответно подвадени разходите за
дейността.
Твърди
се, че сумите, предмет на облагане от данъчния орган – внесени в банкови
сметки, са обложени неправилно, тъй като се вижда от банковите извлечения, че
са налице и едновременни тегления от същите. Т.е. неколкократно
са обложени суми, веднъж внесени, впоследствие изтеглени и внесени още веднъж в банковите сметки на
жалбоподателя. По този начин неправилно се облагал кредитния банков оборот на
С. К.
Относно
задълженията по КСО и ЗЗО се изразява становище, че не е доказано, че превишението на разходи над доходи е от доходи от дейност,
представляваща основание за задължително осигуряване. Искането е да се отмени
РА. В съдебно заседание жалбата се поддържа от надлежно упълномощен процесуален
представител, който претендира присъждане на деловодни разноски. В представена писмена защита посочва доводи
за нищожност на РА поради ненадлежно връчване на ЗВР на адрес, който не е
деклариран от С. К. за получване на документи в
ревизионното производство. Претендира и незаконосъобразност на РА по
съображенията, изложени в жалбата срещу същия.
Ответникът
– Директор на Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – Пловдив,
не се явява и не се представлява. От пълномощник е постъпила молба за даване
ход на делото, приемане на административната преписка по издаване на оспорения
РА и становище за неоснователност на жалбата и правилност на РА. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение
в минимален размер. В представена писмена защита развива доводи за неоснователност на
жалбата.
За да се
произнесе по жалбата, АС – Кърджали взе предвид следното:
В
настоящото производство се оспорва РА № Р-16000919007217-091-001/ 01.09.2020г.,
с който са установени задължения за: I. Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2015 г. – в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; за 2016 г. - в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва II. Вноски за ДОО за: 2014 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; 2015 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; 2016 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва III. Вноски за ЗО за: 2014 г. в размер на *** лв. –
главница и *** лв. – лихва; за 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; IV. Вноски за ДЗПО-УПФ за: 2014 г. в размер
на *** лв. – главница и *** лв. – лихва; за 2015 г. в размер на *** лв. – главница и *** лв. –
лихва; за 2016 г. – в размер на *** лв. – главница и *** лв. – лихва.
Ревизионният
акт е оспорен пред горестоящият административен
орган – директор на Дирекция „ОДОП“ при ТД на НАП – Пловдив, който със свое решение
го е изменил в частта за определения данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г., като е намалил установения размер на
главница и лихви за просрочие, както следва: за 2014
г. – от *** лв. на *** лв.; лихва – от *** лв., на *** лв.; за 2015 г. – намалил е главницата от *** лв. на *** лв., лихвата – от *** лв. на – *** лв. Със същото решение РА е потвърден в
останалите части – за установени задължения по чл.17 от ЗДДФЛ за 2016 г.,
съответно – ДОО, ДЗПО и ЗЗО за 2014 г., 2015 г. и 2016 г.
Следователно
жалбата, като подадена в 14-дневния срок по чл.156, ал.1 от ДОПК и срещу РА,
частично изменен с решението на директора на ДОДОП – Пловдив, е допустима.
Ревизионното
производство е започнало със ЗВР № Р-16000919007212-020-001/ 11.11.2019 г., с която е определен периода на ревизията: 01.01.2014 г. – 31.12.2018 г. и вида на задълженията – данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО и ЗО – самоосигуряващи се лица. ЗВР е връчена на деклариран от
лицето по чл.28, ал.2 от ДОПК, за целите
на ревизионното производство, електронен адрес за кореспонденция: *** с квалифициран електронен подпис на орган по приходите.
В срока
по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад, №
Р-16000919007212-092-001/ 04.08.2020 г. Съгласно констатациите в РД С.М.К. е физическо лице с постоянен адрес
в ***. През *** г. сключил
граждански брак с К. К. А. с ЕГН **********.
Ревизираното лице има
регистрация като едноличен търговец „***" с
ЕИК ***. До 01.01.2012 г. ЕТ е без дейност
през ревизирания период. Съдружник е в "***" ООД с ЕИК *** и е като
такъв е самоосигуряващо се лице от 14.11.2013 г.
За периода 2014 г.
- 2018 г. няма подадени ГДД
по чл. 50 от
ЗДДФЛ.
Съгласно справки по чл.73 от
ЗДДФЛ през ревизирания период няма данни
за изплатени суми от фирми
на С.М.К.
На
основание чл. 37, чл.53, чл.56, ал.1 от ДОПК на РЛ са връчени искания за представяне на документи и писмени
обяснения с който са изискани сведения, документи и обяснения, които имат
отношение към източниците и размера на доходите, както и направените разходи за
издръжка на домакинството, притежаваното движимо и недвижимо имущество,
притежавани финансови активи, банкови сметки и депозити, вземания от трети лица
за ревизирания период, подкрепени от доказателства.
Извършени
са насрещни проверки на 26 физически лица, за които има данни, от ОДМВР –
Кърджали, за преминаване през ГКПП с МПС, собственост на РЛ и на едно лице С.
У. – заемодател на С. К. Последното лице не е предоставило исканата информация.
При
извършените насрещни проверки на лицата, за които от писмо на ОДМВР – Кърджали,
има данни че повече от един път са пътували с автомобили, собственост на С. К.,
не е установена възмездност на извършения превоз.
Това е станало, защото голяма част от лицата не са били открити на наличните
адреси, а други не са предоставили информация.
Въз
основа на събраните и анализирани документи е установено, че С.К. е разполагал
със свободни парични средства и е правил парични вноски в лева и евро по
притежаваните от него банкови сметки както следва: за 2014 г. – *** лв., за
2015 г. – *** лв. и за 2016 г. – *** лв. Общ размер на внесените суми за периода
2014 г.-2016 г. – *** лв.
Изискани
са писмени обяснения и доказателства за произхода на внесените суми.
Ревизираното лице е представило писмени обяснения с Вх. № 94-00464/20.02.2020
г., съгласно които посочените суми са от негови и на съпругата му спестявания,
но не съхранява документи за тях. Същите писмени обяснения са дадени и с писмо
Вх. № Рев.5201/11.10.2019 г. и при извършената проверка на факти и
обстоятелства на лицето.
Констатациите
в РД са, че през ревизирания период С.М.К. не е декларирал получени доходи чрез
подаване на декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Същият няма сключени трудови
договори и няма изплатени доходи по извънтрудови
правоотношения от трети лица. Не се установени данни за получени заеми. В периоди,
преди ревизирания период: 2008 г.- 2013 г. същият има само доказани доходи в
размер *** лв., изплатени от ЕТ „***" с ЕИК ***. Поради тези установявания
ревизиращият екип не е приел, че посочените суми са от спестявания от предходни
периоди.
При
извършеното ревизионно производство на съпругата на ревизираното лице – К. А.,
също се установило, че тя не е разполагала с обложени доходи, които да
предостави на С.К. Констатирани са превишения на разходите над приходите,
компенсирани с налични превишения на приходи над разходи при С. К.
При
извършена съпоставка между приходи и разходи на С. К., за ревизирания период:
01.01.2014г.-31.12.2018 г., не е установено превишение на разходите над приходите. Както се посочи
по-горе в решението, за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., са установени други
облагаеми доходи в размер съответно на: *** лв., *** лв. и *** лв.,
представляващи внесени суми по банковите сметки на лицето от недекларирани
доходи.
При тези
констатации ревизиращият екип е приел, че съществуват обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 1, т. 1
и т. 2 и т.7 от ДОПК, а именно: не е подадена декларация, когато задължението
се определя с декларация; налице са данни за укрити приходи или доходи, както и
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период.
На РЛ е
изпратено Уведомление № Р-16000919007212-113-001/ 09.03.2020 г. за извършване
на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.
Изпратено
е и Уведомление по чл.17, ал.1, т.2 от ДОПК, № КД-139-Р-16000919007212-139-001/
09.03.2020 г. С. К. не е представил декларация по чл.124, ал.3 от ДОПК,
попълнена по години за ревизирания период, както и не е изразил становище за
извършване на ревизията по реда на чл.122 от ДОПК.
В
ревизионния доклад и РА е прието следното, което се установява и в хода на
съдебното дирене: РЛ е местно физическо лице и съгласно чл. 8 и чл. 6 от ЗДДФЛ
е данъчно задължено лице за доходи от източници в България и от чужбина. За
ревизирания период няма подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ. РЛ е самоосигуряващо се лице чрез „***“ ООД, за което е подало
декларация за начало на осигуряването от 14.11.2013 г.
От
посочените в чл. 122, ал. 2 от ДОПК обстоятелства при определяне на данъчната
основа за доходи от търговска дейност са взети предвид следните
обстоятелства: вида и характера на
фактически осъществяваната дейност – С.М.К. е собственик и управител на „***"
ООД с ЕИК ***. През ревизирания период дружеството осъществява търговска
дейност с КИД 5610 - Дейност на ресторанти и заведения за бързо обслужване.
Чрез дружеството ревизираното лице се осигурява в качеството на самоосигуряващо се лице. Платени данъци, мита, такси,
вноски и др. публични вземания; движението и остатъците по банкови сметки;
официални документи и документи с достоверни данни - съотносимо
обстоятелство към определяне данъчната основа за облагане с годишен и авансов
данък по ЗДДФЛ, ДДС и определяне на дължими осигурителни вноски по КСО и 330. С.М.К.
в качеството си на самоосигуряващо лице е подавал
декларации образец 6 за периода от 2014 г. до 2018 г., с които са декларирани
следните задължения по осигурителни фондове:
-2014г.
ф.ДОО-***лв., ф.ДЗПО-***лв. и ф.30-***лв.;
-2015г.
ф.ДОО-***лв., ф.ДЗПО-***лв. и ф.30-***лв.;
-2016г.
ф.ДОО-***лв., ф.ДЗПО-***лв. и ф.30-***лв.;
-2017г.
ф.ДОО-***лв., ф.ДЗПО-***лв. и ф.ЗО-***лв.;
-2018г.
ф.ДОО-***лв., ф.ДЗПО-***лв. и ф.ЗО-***лв.;
Брутните
приходи/доходи ( оборота) - съотносимо обстоятелство към
определяне данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ за
2014 г., 2015г., 2016 г. и определяне на дължими осигурителни вноски по КСО и
330.
През
ревизирания период С.М.К. не е подавал ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, с които да
декларира получени доходи.
В
информационните масиви на НАП няма данни за изплатени доходи на лицето и по извънтрудови правоотношения с други физически или юридически
лица.
На С.М.К.
е извършена проверка за установяване на факти и обстоятелства във връзка с
получено писмо от ЦУ на НАП с вх.№ 04-01471/05.03.2019 г. относно постъпили
сигнали за собственици на микробуси за извършване на международен превоз на
пътници.
За лицето
С.М.К. е установено, че е собственик на лек автомобил, марка „Фолскваген Транспортер“ с рег.№ ***,
за който е регистрирано преминаване на 30.08.2018 г. през ГКПП ***.
Изискана
е и е получена справка от Областна Дирекция на МВР гр. Кърджали, от която е
видно, че през периода 2014 г. - 2018 г. са регистрирани многократни
преминавания (влизания и излизания от Р България) през ГКПП в това число ***,
***, *** и др. с превозни средства, собственост на ревизираното лице. В същите
са пътували различни физически лица, но не фигурира името на ревизираното лице.
Съгласно представеният от ОД на МВР гр. Кърджали отговор, не е налична
информация кое лице управлява МПС при преминаване на границата. От С.М.К. е
изискана информация на кои физически лица са предоставени автомобилите, на
какво основание същите са били управлявани от тях, предоставяни ли са
пълномощни за тяхното управление, сключени ли са договори за наем с физическите
лица, които са ги управлявали и получени ли са доходи по повод ползването им.
Получено
е писмено обяснение от лицето, с вх.№ Рев.3597/11.07.2019 г. В него то посочва,
че описаните в искането автомобили са били управлявани от други лица, но не
може да конкретизира техните имена и датите, на които са управлявали
автомобилите. Не може да посочи и причината, поради която те са напускали
територията на Република България. Самият той не е пътувал в чужбина. За
периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. не е
предоставял под наем цитираните автомобили, нито каквото и да е друго движимо и
недвижимо имущество и не е получавал доходи от наем. Не притежава лиценз за
извършване на международен превоз на пътници. Не е извършвал превоз на пътници.
Няма информация автомобил с рег.№ *** да е преминавал през ГКПП на Република
България и в тази връзка няма информация за изминат маршрут. В хода на
ревизията е декларирал също, че не е упълномощавал други лица да управляват
собствените му леки автомобили.
Предвид
това, че С.М.К. не е предоставил доказателства за източника на внесените
парични средства, органите на НАП приели, че внесените в банкови сметки на
лицето суми през 2014 г., 2015 г. и 2016 г. представляват недеклариран доход,
подлежащ на облагане с данък по реда на ЗДДФЛ. Същите са получени в резултат на извършваната от лицето
трудова дейност, за която се дължат задължителни осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО и ЗЗО върху
установения доход по реда на чл.122-124 от ДОПК.
Определили
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ, на основание чл.122 от ДОПК, както
следва:
- Установен
недеклариран доход - *** лв.
- Задължителни
осигурителни вноски по КСО и 330 ~ *** лв.
- Данъчна
основа, след приспадане на вноските по КСО и 330 - *** лв.
- Годишно
данъчно задължение - *** лв.
Към тази
сума е начислена лихва за просрочие, за периода
01.05.2015 г. - 04.08.2020 г. в размер на ***
За 2015
г.
-
Установен недеклариран доход - *** лв.
-
Задължителни осигурителни вноски по КСО и 330 - *** лв.
-
Данъчна основа, след приспадане на вноските по КСО и 330 ~ *** лв.
-
Годишно данъчно задължение - *** лв.
Лихва за просрочие
в размер на *** лв. за периода, 01.05.2016 г. -04.08.2020 г., върху
установената главница
За 2016
година:
-
Установен недеклариран доход - *** лв.
-
Задължителни осигурителни вноски по КСО и 330 - *** лв.
-
Данъчна основа, след приспадане на вноските по КСО и 330 - *** лв.
-
Годишно данъчно задължение -*** лв.
Лихви за закъснение, съгласно ЗЛДТДПДВ, за
периода 01.05.2017 г. - 04.08.2020 г. в размер на *** лв.
При
така установените фактическа обстановка АС – Кърджали приема, че жалбата е
неоснователна.
Всички
актове в ревизионното производство са издадени от надлежно упълномощени органи
по приходите, видно от приложената по делото Заповед № РД-09-1801/28.09.2018г.
на директора на ТД на НАП Пловдив, издадена на основание чл. 11, ал. 3, във
връзка с чл. 11, ал. 1 от ЗНАП, във вр. с
чл.112,ал.2,т.1 от ДОПК, Заповед № РД-09-01/ 03.01.2017 г. на директора на ТД
на НАП – Пловдив, ведно с приложения №№ 1 и 2 към същата.
РА е
издаден от компетентни органи по приходите, в предвидената за това форма и при
липсата на допуснати нарушения на административно производствените правила,
очертани в ДОПК за провеждане на ревизионното производство. Изводите в РА не са
опровергани от жалбоподателя с доказателствените средства,
допустими в процеса.
В жалбата
се твърди, че РА е незаконосъобразен, защото е определена годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ, в който случай следва да е установено от какъв друг
източник е получен. АС – Кърджали намира за неоснователен този довод, тъй като
ревизията и извършена по реда на чл.122 от ДОПК, поради внесени от
жалбоподателя суми по банковите му сметки, за които той не може да посочи от
какъв източник са. Ревизията по чл.122 касае начина на определяне на данъчната
основа, но размера на данъка се определя по реда на съответния данъчен закон, в
случая ЗДДФЛ.
В жалбата
е изложено твърдение, че два пъти са обложени суми по сметки на лицето, веднъж
внесени, впоследствие изтеглени и внесени още веднъж, като по този начин е
обложен кредитния банков оборот на жалбоподателя.
АС –
Кърджали не споделя този довод, тъй като се установи, че с решението на
директора на ДОДОП – Пловдив РА е изменен в частта за установения данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. и 2015 г. именно поради
наличие на суми, които са изтеглени от банковите сметки на жалбоподателя, което
обстоятелство не е било съобразено от ревизиращия екип.
Относно довода, че
незаконосъобразно ревизиращият екип не е приспаднал разходи за осъществяване на
дейността по реда на чл.122 от ДОПК АС – Кърджали съобрази следното:
Съгласно чл. 29, ал.
1, т. 3 от ЗДДФЛ с 25 на сто разходи за дейността се намалява придобитият доход
от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови
правоотношения, какъвто в случая безспорно не е налице. Нормативно признатите
разходи са вид данъчно предимство по чл. 29, ал. 1 от ЗДДФЛ относимо
само при определянето на основата за облагане с прекия данък по реда на
материалния закон. В производството по чл. 122 от ДОПК посоченият нормативен
текст не е приложим като фактор по чл. 122, ал. 2 от ДОПК, тъй като не
представлява обективно обстоятелство, предвидено в тази разпоредба, нито
представлява доказателство за такова обстоятелство, а представлява приложима
материално-правна норма. При определянето на основата за облагане с данъци по
чл. 123, ал. 1 от ДОПК с оглед изследването на разходваните в брой парични
средства следва да се съобразят доказателства именно за това, а не да се
предполага извършен касов разход, който е вид данъчно предимство при определяне
на данъчна основа по реда на материалния закон. Материалният закон не презюмира нормативно признатия разход като касово извършен,
а цели определяне на достоверна данъчна основа от доходи на определен кръг
данъчно задължени лица с оглед обстоятелството, че те не водят счетоводна
отчетност и не преобразуват счетоводен резултат за данъчни цели, респ.
установяват размер само на дохода си, без да са задължени като предприятия да
съхраняват счетоводни документи по аргумент от чл. 1, ал. 2, във връзка с чл. 3
от ЗСч за разходите си, нито да спазват принципите на счетоводното
законодателство. Следва да бъде отбелязано, че в разпоредбите на чл. 29, 31 и
ЗЗ от ЗДДФЛ са предвидени нормативно признати разходи не само в размер на 25%,
но и такива в размер на 60%, 40% и 10%, но жалбоподателят не претендира да е
реализирал доходи от такива източници, които да предполагат по-висок или
по-нисък размер на нормативно признатите разходи. За да бъде приложено едно или
повече от посочените намаления на облагаем доход с нормативно признати разходи,
дори в случаите на недеклариран доход, следва да бъдат ангажирани несъмнени
доказателства за неговия източник, каквито не са представени в хода на
съдебното производство. В този смисъл са: Решение № 14516 от 24.11.2020 г. на
ВАС по адм. д. № 8381/2020 г., I о. и Решение № 10574
от 30.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5273/2020 г., I
о.
Предвид изложеното
следва да се приеме, че жалбоподателят не обори презумпцията на чл. 124, ал. 2
от ДОПК по пътя на пълното насрещно доказване. Констатациите на приходната
администрация от своя страна почиват на надлежно събрани доказателства в хода
на редовно проведено ревизионно производство. Този извод не може да бъде
променен и от приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза,
защото е изготвено чрез включване на представени едва при съдебно оспорване на
РА договори за дарение на съпругата на жалбоподателя от нейния баща. Съдът
приема, че тези договори не са били налични при извършената ревизия на
жалбоподателя от една страна, и от друга – при ревизията на съпругата му К. К.
А. Същите договори не са представени при проведената ревизия на К. А.,
установила превишение на разходите над приходите за
2014 г., 2015 г. и 2016 г., компенсирано с налични доходи на съпругът й С. К..
Заключението по ССчЕ не следва да се взема предвид и
поради обстоятелството, че то цели установяване липсата на превишение
на разходите над приходите на жалбоподателя С. К., каквото не е установено при
проведената ревизия спрямо това лице.
Ревизионният акт е
правилен и по отношение на допълнително установените задължения за задължителни
осигурителни вноски на самоосигуряващото се лице. С.К.
не е представил доказателства за произхода на средствата, внесени по банковите
му сметки, поради което органът по приходите правилно е приел, че лицето е
извършвало трудова дейност, от която са реализирани доходи и на основание чл.
124а от ДОПК следва да се установят задължения за задължителни осигурителни вноски,
в качеството му на самоосигуряващо се лице върху
дохода с неустановен произход, определен по реда на чл. 122 - 124 от ДОПК, във
връзка с чл. 124а от ДОПК. Доходът е елемент от фактическия състав, пораждащ
задълженията за осигурителни вноски и в случая законосъобразно са определени
задълженията на лицето по КСО и ЗЗО - осигурителни вноски за годишно
изравняване за ДОО на основание чл. 6, ал. 8 от КСО и осигурителни вноски за
годишно изравняване за ЗО по чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО. Съгласно чл. 124а ДОПК
разпоредбите на чл. 122 - 124 се прилагат съответно и за установяване на
задължителни осигурителни вноски. Съгласно чл. 122, ал. 1 ДОПК органът по
приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към
определена от него по реда на ал. 2 основа. Приложена при връзката чрез
препращането в чл. 124а, разпоредбата предвижда, че органите по приходите могат
да приложат установения от съответния закон размер на осигурителната вноска към
определената от тях по реда на ал. 2 основа. Целта на нормата е в случаите на
поведение на задължено лице, което поставя приходните органи в положение да не
разполагат с данни за определяне на осигурителните му задължения,
установяването на тези задължения да става по специален ред. Не може да бъде
споделена тезата, че липсва законова презумпция за облагане на осигурителен
доход в случая на укрити приходи. Такава презумпция е налице поради
препращането на чл. 124а към чл. 123 от ДОПК. Последната разпоредба гласи, че в
случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2
се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци
печалба или доход, когато: 1. стойността на имуществото на лицето явно
съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от
него; 2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т.
3, б. "а" от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават
размера на декларираните получени средства. Разпоредбата установява законова
презумпция, че е налице основа за облагане с данъци в посочените хипотези, а
поради въпросното препращане тази презумпция е установена и за осигурителна
основа за облагане.
АС – Кърджали не
споделя твърдението в писмената защита на пълномощника на жалбоподателя за
нищожност на РА поради ненадлежното му връчване. От приета като доказателство
декларация на С. К. се установи, че за нуждите на ревизионното производство, на
основание чл.28, ал.2 от ДОПК, е посочил електронен адрес: ***,
за връчване на всички документи по време на ревизията. На посочения адрес е
вила връчена и ЗВР, съответно – всички искания за представяне на информация,
както и РД и РА. Жалбоподателят е представял отговори, в случаите, когато е
преценил, че това е необходимо. Т.е. на заявения електронен адрес своевременно
са били изпращани всички документи при извършване на ревизията и жалбопдателят М. К. не е бил лишен от възможността да се
запознае с тях и да представи отговори, съответно – възражения.
Съобразно
изложеното следва извод, че РА, с който е установено задължение за данък върху
годишната данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г., 2015 г. и 2016 г., както
и са установени задължения за вноски по ДОО, ЗО и ДЗПО за 2014 г., 2015 г. и
2016 г., е законосъобразен. Жалбата срещу него е неоснователна и следва да се
отхвърли.
При този
изход на правния спор е основателно своевременно заявеното искане на ответника
за присъждане на деловодни разноски. На основание чл.161, ал.1, изр.3-то от ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на ДОДОП – Пловдив сумата в размер на 1772,73 лв.
Водим от
горните мотиви и на основание чл.160, ал.1, предл.4-то
от ДОПК и чл.161, ал.1 от ДОПК АС – Кърджали
Р Е Ш И:
Отхвърля жалбата
на С.М.К. с ЕГН ********** и адрес: *** срещу РА № Р-16000919007212-091-001/
01.09.2020г., издаден от Т. В. П. – *** при ТД на НАП – Пловдив, възложил
ревизията и В. К. К. – *** при ТД на НАП
– Пловдив – ръководител на ревизията, изменен с Решение № 554/ 09.11.2020 г. на
директор на дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“, гр. Пловдив,
с които са установени следните задължения: I. Данък върху годишната данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2014 г. - 5653,07 лв.; лихва –3064,83 лв.; 2015 г.
- главница - 2311,34 лв., лихва –1017,76 лв.; за 2016 г. - в размер на 1978,77 лв. – главница и 670,64
лв. – лихва II. Вноски за ДОО за: 2014
г. в размер на 3041,28 лв. – главница и 1648,84 лв. – лихва; 2015 г. – в размер
на 3348,48 лв. – главница и 1474,44 лв.
– лихва; 2016 г. в размер на 2798,82 лв. – главница и 948,56 лв. – лихва III.
Вноски за ЗО за: 2014 г. в размер на 1900,80 лв. – главница и 1030,52 лв. –
лихва; за 2015 г. в размер на 2092,80 лв. – главница и 921,53 лв. – лихва; за
2016 г. – в размер на 1749,26 лв. – главница и 592,85 лв. – лихва; IV. Вноски
за ДЗПО-УПФ за: 2014 г. в размер на 1188,00 лв. – главница и 644,08 лв. –
лихва; за 2015 г. в размер на 1308,00 лв. – главница и 575,95 лв. – лихва; за
2016 г. – в размер на 1093,29 лв. – главница и 370,53 лв. – лихва. Задължения в
общ размер на 41424,44 лв.
Осъжда С.М.К.
с ЕГН ********** и адрес: *** да заплати на Дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика" Пловдив при ЦУ на НАП сумата от 1772,73
лв. ( хиляда седемстотин и седемдесет и два лева и 73 стотинки).
Решението
може да се обжалва, с касационна жалба, пред Върховния административен съд, в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: