№ 160
гр. Благоевград, 29.04.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ДЕВЕТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
при участието на секретаря Герасим Ангушев
Сложи за разглеждане докладваното от Николай Грънчаров Търговско дело
№ 20231200900153 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 16:00 часа се явиха:
Ищците Д. Г. О., Л. Г. О. и А. Г. О. – уведомени по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК,
не се явяват. Не се явява и техен пълномощник.
За ответника ЗД „Бул инс“ АД, уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, се
явява адв. М. М., с пълномощно по делото.
Третото лице-помагач Б. Ц. П., уведомен по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК, не се
явява. Не се явява и негов пълномощник.
Вещото лице д-р К. Д. А., редовно призован, се явява лично.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА се допълнително заключение от вещото лице д-р К. Д. А.,
представено по делото на 02.04.2025 година.
АДВ. М.: Нямам възражения да се изслуша вещото лице.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА се към изслушване на допълнителното заключение на вещото
1
лице по съдебномедицинската експертиза.
Вещото лице д-р К. Д. А. – със снета по делото самоличност, отново
предупреден за отговорността по чл. 291 от НК, обещава да даде заключение
по съвест и разбиране.
В. Л. К. А.: Поддържам представеното допълнително заключение. Нямам
изменения и допълнения към него.
На въпрос от адв. М.:
В. Л. К. А.: Дали е възможно от медицинска гледна точка, при условие че
механизмът на ПТП е един и същ, ударните импулси са едни и същи,
пасажерът и водачът в лекия автомобил „Опел“ да получат различни по вид
увреждания – по принцип имаше съществена разлика между травматичните
увреждания, които получават водачът и пътникът на предната дясна седалка,
до момента, до който станаха задължителни и взеха да се поставят
предпазните колани. Няма да обяснявам какви бяха разликите дотогава –
воланът най-често, но след като са и двамата с поставени колани,
действително се изразява и видът на травматичните увреждания, тъй като
липсва основният травмиращ агент – воланът, който притиска и прави тези
увреждания при водача. В едно пътно-транспортно произшествие първият,
който забелязва опасността и реагира, е водачът. Неговата реакция е да
заатисне по възможност спирачката с краката си напред и да стисне здраво
волана в опит да се задържи. Това донякъде помага, когато има поставен
предпазен колан. Ако няма поставен предпазен колан, не може да удържи тази
сила – инерционните сили. Тук има и една особеност при механизма на пътно-
транспортното произшествие, мога да го коментирам, тъй като вече е
приобщена и автотехническата експертиза, при първоначалния челен удар с
левите части на автомобилите инерционните сили действат напред и нагоре,
но тук има и съществено действие на ротационни сили, странични действия
вече, заради завъртането на автомобилите. С това може да се обяснят по-
тежките увреждания от дясната страна на пътника. Дясната страна на пътника
е колоната (гредата между двете врати отдясно) на автомобила и други части,
и се среща тялото и главата му с тях, докато за водача – от дясната му страна е
празно пространство и колана го задържа, и няма такива увреждания от
дясната му страна. Оттук идва и друга разлика между пътника и десния водач
за конкретното пътно-транспортно произшествие. Другото е и за начина на
2
оборудване на автомобилите – разлика може да има и при това къде се намира
предпазната, въздушната възглавница и други защитни детайли по
автомобилите. В конкретния случай аз съм се мотивирал в заключението защо
смятам, че той е бил с поставен предпазен колан, а именно – на първо място,
мога да поставя характера на травматичните увреждания, които е получил – те
не са толкова от инерционни сили, изключая тези от дясната му страна,
колкото силна преса в областта на гърдите и корема, което отговаря на
притискане върху мека текстилна част, каквато е предпазният колан. На второ
място, мога да посоча липсата на видими външни увреждания в областта на
лицето, крайниците – горните и долните, говоря за външно видими
травматични увреждания. При челен удар и действие на инерционни сили без
поставен предпазен колан както при водача, така и при пътника на предната
дясна седалка, тялото се измества рязко напред по посока на движението, за да
запази движението, което е било до момента – това е инерционната сила, като
удрят краката си в бордтаблото, водача няма да го коментирам, и се получават
сериозни травматични увреждания по подбедриците, глезените дори,
коленете, а тук уврежданията са индиректни в тазобедрените стави. Това е
предаване на силата, те са допрели все пак до части на автомобила, но се
изместват назад от тазобедрените стави, като счупват части от таза.
Съвкупност от всичките тези – липса на увреждания и характерни
увреждания, ми дава основанието да кажа, че в момента на удара е бил с
поставен предпазен колан. Най-общо, това като обобщение мога да го кажа, не
го пише никъде, но от опита, който имам толкова години на този натоварен
път – Е79, е, че при поставен колан и настъпил смъртен изход има много
сериозен дисонанс между външно установените травматични увреждания и
вътрешните травматични увреждания, в резултат на които настъпва и смъртта.
Тук това е един много характерен пример точно за този начин на обяснение на
получените травматични увреждания.
АДВ. М.: Нямам други въпроси към вещото лице. Да се приеме заключението.
РЕПЛИКА НА В. Л. К. А.: В предишното заседание, при разглеждане на
предишната експертиза, направихме една грешка при определяне на
възнаграждението, като депозитът е записан като 330 лева. Депозитът е 300
лева, а общо възнаграждението за експертизата и допълнителната експертиза
е 1 300 лева – за едната е 600 лева, а за другата – 700 лева. Ако може като
четете определението за възнаграждението сега, да го коригирате.
3
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА допълнителната съдебномедицинска експертиза на вещото лице д-р
К. Д. А., представена по делото на 02.04.2025 година
ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на вещото лице д-р К. Д. А. в размер на 700
/седемстотин/ лева, от които приспадащата се част за ищците от 350 /триста и
петдесет/ лева – платима от бюджета на съда, а останалите 350 /триста и
петдесет/ лева, дължими от ответната страна.
ОСВОБОЖДАВА вещото лице д-р К. Д. А. от участие в заседанието и същият
напусна съдебната зала в 16:40 часа.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства и нямам други доказателствени
искания. Представям списък на разноските.
Поради липса на други доказателствени искания, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ ПО ДЕЛОТО
АДВ. М.: Уважаеми господин Председател, по делото са предявени 5
субективно съединени иска. С оглед наличието на влязла в сила присъда,
спорни пред настоящата инстанция са два въпроса. Първият въпрос е относно
справедливия размер на обезщетението, което следва да бъде определено и
присъдено в полза на ищеца Л. О. за неговите лични увреждания. От приетото
и неоспорено от нито една от страните основно съдебномедицинско
заключение на д-р К. А. е установено, че тъй като същият е пътувал с
правилно поставен предпазен колан, ние за него никога не сме твърдели, че е
бил без колан, но тъй като същия е пътувал с правилно поставен колан, е
получил само дълбоки мекотъканни увреждания, които имат характера на
болки и страдания, които според д-р А. са отшумели в рамките на три, най-
много до четири седмици. Д-р А. изрично е казал, че липсват данни в делото
за настъпили усложнения, т.е. може да се приеме, че от тези дълбоки
мекотъканни увреждания ищецът Л. О. се е възстановил напълно. Ето защо
намираме, че претендираното обезщетение от 15 хил. лева за тези
мекотъканни увреждания, имащи характера на болки и страдания, е завишено
и не отговаря на принципа на справедливостта, залегнал в разпоредбата на чл.
52. Според доверителя ми справедливо по размер обезщетение за личните
4
увреждания на ищеца Л. О. е сумата от 5 хил. лева, която е справедливо да
получи като обезщетение за собствените болки и страдания. Считаме, че
искът за имуществени вреди, изразяващи се в тотална увреда на лекия
автомобил „О. М.“, следва да бъде уважен съобразно заключението на Ж. С.,
което не е оспорено от страните в частта досежно определения размер на
т.нар. тотална щета, защото автомобилът е загубен, но той все пак има някаква
остатъчна вторична стойност и вещото лице е извело каква е тази остатъчна
стойност. Остава най-спорният въпрос по делото – исковете на тримата братя
Л., Д. и А. О.и за претърпените от тях неимуществени вреди в резултат на
смъртта на техния по-голям брат П.. Аз считам, че от събраните по
настоящото дело писмени и гласни доказателства не може да се изведе извод,
че исковете са основателни. Действително разпитаните по делото трима
свидетели установиха колко задружни, колко близки и сърдечни са били
помежду си четиримата брата О.. Такива обаче са обичайните отношения в
нашето общество, а и не само в нашето, както е приел Върховен касационен
съд в своята практика. За да бъде определено и присъдено обезщетение на
лице от т.нар. разширен кръг, следва да бъдат установени предпоставки, пак
посочени в практиката на ВКС, която съм цитирал в отговора, да не я
приповтарям, които доказват, че са налице различни факти, които могат да
доведат до извода, че отношенията между братята са били с различно
съдържание от нормалните братски отношения за нашето общество, а именно,
че големият П. е отглеждал своите по-малки братя. Напротив, установи се, че
както бащата, който също се е казвал П., така и майката, която е доживяла до
90 и няколко години според свидетелите, са живеели именно с най-големия
брат П. в едно домакинство, другите братя са си били направили къща, като
всички братя са участвали заедно при градежа на къщата, но пак казвам, това
именно са нормалните и типични отношения между братя във всяко едно
семейство, във всяко едно общество. Ето защо считам, че ищцовата страна не
успя да докаже при условията на пълно и главно доказване критериите,
посочени в практиката на Върховен касационен съд, която, както казах, съм
посочил в отговора на исковата молба, при които е справедливо братята да
бъдат обезщетени за неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния
най-голям брат П. О.. Нещо повече, и тримата братя имат изградени свои
собствени семейства, само починалият не е имал. Нормално е той след като
няма свое собствено семейство, да има за най-близки тримата си братя и
5
техните деца. Както заявиха свидетелите, всички са с по две деца, доколкото
си спомням. В този смисъл аз считам, че исковете за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на техния брат останаха
недоказани по своето основание и като такива, според доверителя ми, следва
да бъдат отхвърлени. В този смисъл моля за Вашето решение. Моля да ни
бъдат присъдени и сторените по делото разноски, по представения списък.
Съдът заяви, че ще се произнесе с решение, ведно с мотивите, в
законоустановения срок, като дава възможност на страните за представяне на
писмени бележки по делото в 7-дневен срок от днес.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание приключи в 17:00 часа.
Съдия при Окръжен съд – Благоевград: _______________________
Секретар: _______________________
6