Р Е Ш
Е Н И Е
№ 192
гр. Пловдив, 11.09.
2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателна колегия, в публичното
заседание на осемнадесети юли през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИНА КУЗМАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСЕЛИН ХАДЖИЕВ
ХРИСТО ИВАНОВ
при
секретаря Величка Илиева и в
присъствието на прокурора МАРИН ПЕЛТЕКОВ като разгледа докладваното от Председателя ВНОХД
№1059 по описа за 2019 год., за да се
произнесе, взе предвид следното :
С
Присъда, постановена по НОХД № 3214/2018г., Пловдивският районен съд, 1-ви
н.с., е признал подс.И.Г.В. за НЕВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“
и „б“ от НК, като на основание чл.305, ал.6 от НПК вр. чл.301, ал.4 от НПК
вр. чл.25, ал.1 от ЗООРПМС му е наложил административна санкция ГЛОБА в размер
на 2000 лева, както и ЗАБРАНА за посещение на спортни мероприятия в страната и
чужбина за срок от ЕДНА ГОДИНА за извършен от него със същото деяние акт на
спортно хулиганство по чл.21, т.10 от ЗООРПМС-участие в сбиване. Със същата присъда
съдът се е произнесъл и по отношение на
направените по делото разноски като е възложил същите на подсъдимия.
Против
така постановената в частта, с която подсъдимият В. е признат за невинен и
оправдан по обвинението по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1, б.“а“ и „б“
от НК, е постъпил протест от РП-Пловдив с искане за нейната отмяна и
постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по
първоначално повдигнатото му обвинение и да му се наложи съответно наказание.В
допълнителен протест са развити доводи за неправилност на атакуваната присъда,
като се изразява несъгласие с изводите, че извършеното не покрива признаците на
престъпление. Твърди се още, че са налице доказателства за участие на подс.В.
във физическата разправа, с която според обвинението е изпълнен състава на
престъплението по чл.325, ал.5 вр. ал.1 от НК, тъй като според обвинението,
действията на подс.В. се отличават със значително по-висока степен на
обществена опасност.
Протеста
се поддържа от представителя на Окръжна прокуратура Пловдив, като в подкрепа на
доводите за по-висока обществена опасност на деянието се акцентира върху
медийното отразяване на футболната среща. В този смисъл се иска отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подс.В. да бъде признат за невинен
по първоначално повдигнатото му обвинение.
Първоинстанционната
присъда е обжалвана в законоустановения срок и от защитника на подсъдимия –адв.И.Н.,
който изразява несъгласие с присъдата, в частта, с която на подс.В. е наложено
административно наказание „Глоба“, както и забрана за посещение на спортни
мероприятия по ЗООРПМС . Твърди се, че присъдата в тази част е неправилна и се
иска нейната отмяна в атакуваната част.
Подсъдимият И.Г.В.
лично и чрез защитника си-адв.Н. поддържа подадената въззивна жалба. Пред
въззивната инстанция се застъпва довод за изтичане на сроковете за налагане на
административно наказание по ЗООРПМС,
както и че налагането на административната санкция в един по-късен етап няма да
изиграе превъзпитателен ефект спрямо подсъдимия. Изразява се становище за
неоснователност на въззиния протест, като в тази насока се твърди, че
първоинстанционния съд е положил усилия за изясняване на фактическата обстановка
и обсъдените от съда доказателства, съответстват на приетата и установена в
хода на съдебното следствие фактическа обстановка. Изразява се съгласие с
изводите на първостепенния съд, че инкриминираното деяние е укоримо като
непристойна проява на феновете на двата отбора, но според подсъдимия и
защитникът му няма доказателства за извършено престъпление по чл.325 от НК.
Пловдивският окръжен съд, след
цялостна проверка на присъдата, независимо от основанията, посочени от страните
и в предмета и в пределите на въззивната проверка по чл. 313 и чл. 314 НПК,
намира следното:
Въз основа на доказателствата събрани от
първата инстанция се установява следната фактическа обстановка:
Подсъдимият И.Г.В. ***. Осъждан е
два пъти, както следва:
С определение на Специализиран
наказателен съд по НОХД №С-4 от 2013 г., в сила от 04.03.2013 г. е бил признат
за виновен за извършени от него престъпления по чл.321 ал.3 т.1, вр.ал.1 от НК,
по чл.354а ал.1, пр.4, вр.чл.26 ал.1 от НК и по чл.339 ал.1 от НК, като на
основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание лишаване
от свобода в размер на 1 година и 6 месеца и глоба в размер 2500 лева.
Наказанието е изтърпяно на 18.09.2013 г.
С определение № 3362/28.04.2016 г. на
Районен съд – гр. Благоевград по НОХД №1178/2015 г., в сила от 28.04.2016 г.,
подс. И.В. е бил признат за виновен за извършено от него престъпление по
чл.131а, вр.чл.129 ал.2, вр.ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.29 ал.1 б. „а“ от НК и по
чл.216 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр.чл.26 ал.1 от НК, за което, на основание чл.23
ал.1 от НК му е било определено едно общо най-тежко наказание в размер на 7
месеца и 7 дни.
Подсъдимият
В. бил един от лидерите на
агитката на ЦСКА-София. Като такъв функциите му били да разпява и ръководи
агитката по време на футболни срещи. Осъществявал и връзка между агитката и
органите на реда. Същият посещавал всички мачове на ЦСКА, независимо дали
отборът домакинствал или гостувал. По време на мачовете, в случаите когато
възникнело напрежение в агитката се опитвал да охлади страстите и да
предотврати възникването на ексцесии. Поддържал и добър контакт с органите на
полицията, които оценявали неговия принос за поддържане на реда по време на
футболни срещи с участие на ЦСКА-София.
На ******* г. в гр. П., на
стадион „Локомотив“, се провеждала футболна среща между отборите на „Локомотив“
Пловдив и „ЦСКА“ – София. Самият мач се охранявал от фирма „Алфа-СОТ“, а отвън
пред стадиона охраната се осъществявала от група СПООР, Сектор СПС при ОДМВР –
гр. Пловдив. На мача бил и подс. В., като лидер на агитката на ЦСКА-София.
Агитките на двата отбора от
години имали вражда помежду си.
По време на срещата агитката
на ЦСКА била настанена в сектор „Гости“, сектор Г на стадиона. Секторът на
гостите бил ограден с метална мрежа и
бил известен като т.нар. „клетка“. По време на футболния мач от агитката на ЦСКА многократно хвърляли
димки, бомбички и факли на терена, но без сериозни последствия. В 35-та минута
започнали скандирания „****“.
Агитката на Локомотив Пловдив
била настанена в сектор „Бесика“, в Сектор Б. В 12-та минута били предприети от феновете на този
отбор скандирания „****“, а в 28-ма минута скандирали „****“.
Сектор Б и Сектор Г се намирали
зад двете врати на футболния терен, като разстоянието между тях е около
140-150м. Достъпът на външни лица на лекоатлетическата писта и на футболния
терен бил строго забранен. Право да бъдат на терена и на пистата имали
играчите, съдийската бригада и лицата получили нарочна акредитация за това.
Акредитираните лица следвало да носят специален отличителен потник или жилетка.
В 42-рата минута на срещата от
Сектор А на лекоатлетическата писта слезли двама души- Т. Г.- Т./който е сред
неформалните лидери на агитката на Локомотив Пловдив/ и един **** гражданин- М.
С. /фен на Спартак Москва, гостуващ на агитката на Локомотив/ и се запътили към агитката на ЦСКА. Двете
лица били облечени с цивилни дрехи, като не носели обозначителни потник или
жилетка за акредитирани лица. Като достигнали края на сектор А двете лица
били спрени от служителите на Алфа СОТ, извършващи охрана на срещата. Г. и С.
заявили, че са акредитирани като журналисти. Охраната отказала да ги пусне,
защото били с цивилни дрехи, но двете лица все пак си проправили път и
продължили към агитката на ЦСКА. Докато вървял по лекоатлетическата
писта *** гражданин провокирал загряващите футболисти и агитката на ЦСКА с
жестове наподобяващи рязане на глава. В този момент по пистата нахлули откъм
сектор Б още около 30-50 фена на Локомотив Пловдив, облечени с черни суитчъри,
качулки и шалове и също се насочили към
агитката на ЦСКА, присъединявайки се към
вървящите отпред Г. и С.. Новодошлите на
пистата фенове на Локомотив също извършвали провокации към феновете на ЦСКА с
жестове наподобяващи рязане на глави. В резултат на провокативните действия от
страна на привържениците на Локомотив Пловдив, агитката на ЦСКА започнала да дърпа металните заграждения и да се опитва
да ги преодолее.
По време на придвижването на
феновете на Локомотив към сектора на ЦСКА, един от феновете на Локомотив
изскочил откъм сектор В, преминал през целия терен и ударил един от играчите на ЦСКА- Р.Е..
Феновете на Локомотив Пловдив достигнали
приблизително до мястото за изпълнение на ъглов удар и до мястото където
загряват резервните футболисти, на около 20-30 метра от агитката на ЦСКА, като
за да достигнат до там изминали повече от 100 метра, вървейки по атлетическата писта или нахлувайки
направо през зеления терен. В този
момент феновете на ЦСКА разбили металните ограждения и също нахлули към
пистата.
Последвал
масов бой между двете агитки, състоящ се в блъскане, дърпане, удари с
ръце и крака, хвърляне на бутилки, камъни и факли. Срещата била преустановена за 20 минути. След
сбиването се установила една повредена телевизионна камера. Нямало
пострадали длъжностни и служебни лица.
В момента, когато агитката на
ЦСКА стъпила на терена, подсъдимият бил най-отпред. Първоначално правел опит да
възпира физическо съприкосновение между двете агитки. В момента, когато
агитките били долу на терена, подсъдимият
В. се включил в масовото сбиване и започнал да нанася хаотични удари с колан по
неустановени в хода на разследването лица.
След това нанесъл удари с ръце и с ритници по тялото и главата на руския гражданин, който бил провокирал
конфликта- М.С.. На терена пристигнали полицейски служители, които успели за
около 50-60 секунди да преустановят физическата разправа между феновете на
двата отбора. Полицейските служители разпоредили на И.В. да се качи на
трибуните, като той изпълнил тяхното разпореждане без възражения и без да влиза
повече във физическо съприкосновение с никой.
На
феновете, които подобно на В. изпълнили полицейското разпореждане да се качват
на трибуните било позволено да догледат мача. Феновете, които били на пистата,
но не изпълнили полицейско разпореждане да се отдръпнат били задържани и
по-късно били осъдени за извършен акт на спортно хулиганство. Задържани и
осъдени по ЗООРПСМ били общо 10 души.
През
седмицата, следваща футболния мач в гр. К. се провел търга за емблемата на
ЦСКА, който бил спечелен от фирмата „Ред Анималс“, собственост към онзи момент
на подсъдимия В.. Спечелването на търга за емблемата имало съществено значение,
според феновете и футболистите на ЦСКА-София, за определяне на идентичността на
отбора.
Горната
фактическа обстановка се установява от доказателствата, събрани в хода на
първата инстанция. Първоинстанционният съд е подложил на подробен анализ
гласните, писмените доказателства, както и заключенията на изготвените
експертизи, като е изложил изключително подробни съображения относно това кои
доказателства кредитира във връзка с приетите за установени факти. Тези
съображения се споделят изцяло от състава на въззивния съд.
Правилно
първостепенният съд е обсъдил показанията на всички разпитани свидетели, даващи
сведения за развоя на конфликта и най-вече, наличието на провокация към
феновете на ЦСКА от страна на агитката на Локомотив Пловдив. Неприемливи са
доводите в протеста, че поведението на привържениците и феновете на Локомотив
не може да се приеме като сериозна провокация спрямо привържениците на
противниковия отбор. На първо място, налице са показанията на свидетелите С. В.
и П. Ц., кредитирани с доверие, които категорично сочат на провокативно
поведение от страна на феновете на отбора домакин -Локомотив –Пловдив,
изразяващи се в отправяне на обиди, подвиквания, жестикулиране от страна на св.Т.Г.
и ****гражданин С., последвано от нахлуване на около 30-50 души привърженици на
Локомотив на терена и насочването им към сектора, където е била разположена
гостуващата агитка. Показанията на тези двама свидетели са подкрепени и от показанията
на свидетелите Т. и С., които като охрана на мероприятието свидетелстват за
подобно поведение на феновете на Локомотив, както и от показанията на всички
свидетели от агитката на ЦСКА-К., Г., А., В., П.. Нещо повече, дори в
показанията си и свидетелите М.Ш. и Т.Г., като привърженици на Локомотив
–Пловдив, не отричат наличието на провокация към феновете на ЦСКА, последвано
от нахлуване на терена на фенове от агитката на Локомотив. Това поведение на феновете
на Локомотив –Пловдив е намерило отражение и в изготвения Доклад за проведената
футболна среща, приложен по делото, където описаното от свидетелите е намерило
отражение, включително и удар от страна на фен по футболист от гостуващия
отбор-ЦСКА. Непочиващо на доказателствата е твърдението в протеста, че липсва
„сериозна“ провокация, която да отключи реакцията на привържениците на ЦСКА.
Безспорно установено е, че действията се развиват в тази част от игрището,
където се намира агитката на ЦСКА. Реакцията на феновете на този отбор е
резултат от предшестващото поведение на агитката на Локомотив, изразяващо
се в нецензурни скандирания и заканителни
жестове, съпроводено с нахлуване на терена и достигане в близост до мястото,
където са се намирали феновете на гостуващата агитка. За т.нар.“фен“ защитата
на честта на любимия клуб, която е била накърнена от обидни подвиквания и
скандирания, е водещата емоция и мотив за действията. За това напълно обосновани са изводите на
първоинстанционния съд, че действията на феновете на ЦСКА, измежду които е и
подс.В., съвсем не са безпричинни и същите са били провокирани от конкретни
действия/описани по-горе/ на привърженици на Локомотив –Пловдив. Доколко тази
провокация следва да се приеме като „сериозна“,
каквото е основното възражение в протеста, то
за това следва да се съди и от отразеното в доклада за инциденти,
изготвен от делегата на футболната среща/ на л.66 от НОХД/, където е записано
спиране на срещата в 42-та минута, а като причина е посочено следното:“…от сектор „А“ двама привърженици на
Локомотив /Пловдив/ слезнаха на пистата и започнаха да провокират загряващите
футболисти от отбора на ЦСКА-София. В този момент по пистата от сектор „Бесика“
нахлуха около 50 привърженика на „Локомотив“ Пловдив и се присъединиха към
двамата и започнаха провокации към феновете на „ЦСКА“…….“.
Първоинстанционният
съд е обсъдил в пълнота и доказателствата относно последвалото сбиване между
агитките на двата отбора и участието на подс.В. в този конфликт , както и
нанасянето на удари. Всъщност, най-конкретни и точни за тези обстоятелства са
показанията на св.Ц., които правилно са били кредитирани като съответстващи на
веществените доказателства- приложения по делото видеозапис, въз основа на
който са изготвени съдебно-техническа и съдебно-идентификационна експертиза.
Двете приети и неоспорени експертизи установяват, както автентичността на
изследвания видеозапис, така и участието на подс.В. в инкриминираните събития.
Безспорно установено е от тези доказателства, че след провокацията от феновете
на Локомотив Пловдив, е последвало нахлуване на терена от агитката на ЦСКА и
сбиване между двете агитки. Както св.Ц., така и изготвените експертизи
установяват, че подсъдимият е участвал във възникналото сбиване и нанасял
хаотични удари с колан по други участници в сбиването, както и удари с ръце и
крака. Видно е, че една част от разпитаните свидетели, ангажирани като
охранители от СОТ не дават конкретни сведения за участието на подс.В. в
масовото сбиване, поради това, че не са имали добра видимост или поради това,
че не са били ангажирани с действията на подсъдимия в този момент. Налице са в
тази връзка и показания на друга група свидетели, които са категорични, че
подс.В. не е взел участие в сбиването, които не са били възприети с доверие,
поради тяхната пристрастност, тъй като са депозирани от фенове на ЦСКА. Въпреки
разнопосочните сведения, обосновано съдът е дал вяра на показанията на св. П. Ц.,
подкрепени и от обективните данни по делото, отразени в изготвените експертизи,
относно участието на подс.В. във възникналото сбиване между привърженици на
двата отбора. Безспорно налице са и множество показания за опити от страна на
подсъдимия да възпре първоначално момчетата от агитката на ЦСКА от участие в
сбиване/ които следва да бъдат обсъдени като смекчаващи обстоятелства/, но така
или иначе до сбиване се е стигнало и това, според обсъдените по-горе
доказателства, е било с участието и на подс.В..
При така очертаната по-горе
фактическа обстановка съвсем обоснован е извода на първостепенния съд за участие
на подс.И.Г.В. в сбиване, извършено на публично място и нарушаващо обществения
ред, което покрива признаците на акт на спортно хулиганство по смисъла на чл.21,
т.10 от ЗООРПСМ. Безспорно установено е, че на ***г. в гр.П., при провеждане на
футболна среща между отборите на Локомотив Пловдив и ЦСКА София, след осъществена
провокация от страна на агитката и привърженици на Локомотив Пловдив,
изразяваща се в нахлуване на терена, удряне на футболист от отбора на ЦСКА и
отправяне на заканителни жестове за рязане на глава спрямо феновете от агитката
на ЦСКА, подс.В., въпреки опитите от негова страна да спре ескалация на
напрежението от страна и на привържениците на ЦСКА, е участвал във възникналото
сбиване между привърженици на двата отбора. Действията му се изразяват в
нанасяне на хаотични удари с колан по неустановени лица, също участващи в
сбиването, както и нанасянето на удари с ръце и крака по тялото и главата на ***
гражданин М.С., провокирал конфликта. Несъмнено,
участието в сбиване от страна на подс.В. е непристойна проява, която с оглед начина
на осъществяването й –в спортен обект, по време на спортно мероприятие, каквото
е футболната среща, изцяло покрива признаците на проява на спортно хулиганство,
за което законодателят е въвел специален ред за борба с подобни
противообществени прояви, включително и специални принудителни административни
мерки за въздействие спрямо нарушителите. За това напълно правилно и обосновано
подсъдимият В. е признат за невиновен и
оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл.325, ал.5 вр. ал.1 вр.
чл.29, ал., б.“а“ и б.“б“ от НК.
Напълно обосновани са изводите на районния
съд, че в случая нито сбиването като събитие по време на спортната среща, нито
участието на подсъдимия В. в това сбиване, се отличават с по-висока степен на
обществена опасност от типичните случаи на хулиганство по време на спортно
мероприятие. Действително, обществения ред е нарушен, но не и извън обичайното по
време на футболно мероприятие. И причина да се стигне до това не са действията
на подс.В., а провокативните действия и поведение на феновете на Локомотив
–Пловдив, предшестващи възникналото сбиване и участието на подсъдимия в него. Безспорно
установено е участието му в сбиването, но то не се отличава от това на другите
участници, всички, от които са понесли наказание за спортно хулиганство по реда
на ЗООРПСМ. Неприемливи са възраженията в допълнителния протест, че действията
на подсъдимия се отличават с изключителен интензитет и жестокост, тъй като са
нанасяни от негова страна и удари с колан, и ритници. На първо място,
въззивният състав отчита обстоятелството, че при така възникналото масово
сбиване всеки от участниците е бил и нападнат, и е отвръщал на ударите. Това че
подс.В. в случая е избрал да се защитава и да нанася удари с колан, не отличава
с по-голяма агресивност неговите действия, без разбира се да се оневинява
участието му във възникналото сбиване. Всъщност,
анализа на събраните пред първата инстанция доказателства сочи и на оплаквания
от страна на фенове за нанесени удари с камъни и други предмети, но неясно защо
при изследването на конфликта държавното обвинение не се е задълбочило по
отношение действията на другите участвали лица. На следващо място, налице са доказателства/
виж показания на св.Н. Д./ за това, че след отправено предупреждение от
служители на реда, подсъдимият В. се е върнал обратно в агитката до края на
футболната среща. Тоест, неговите действия и поведение не са предизвикали
извънредно възмущение и реакция на служителите на реда и не е бил изведен от
футболната среща. Напротив, подс.В. е останал на стадиона заедно с останалите
от агитката на ЦСКА. За това и напълно неоснователни са възраженията пред
въззивната инстанция, че действията на подсъдимия се отличават с по-висока
степен на обществена опасност от типичния случай на сбиване по време на
футболна среща между агитки на двата отбора. Напълно обосновани и правилни са
изводите на районния съд, че обществения ред е нарушен и деянието е укоримо, но
в рамките на типичното за обществените отношения при провеждане на спортни
мероприятия, поради което и извършеното от подсъдимия В. е съставомерно като
спортно хулиганство по смисъла на чл.21, т.10 от ЗООРПСМ.
В този смисъл правилно,
приемайки, че деянието на подсъдимия представлява административно нарушение,
първостепенният съд му е наложил административна санкция по реда на ЗООРПСМ. В
мотивите си съдът е изложил достатъчно подробни аргументи за приложението на
разпоредбата на чл.305, ал.6 вр. чл.301, ал.4 от НПК и налагането на
административна санкция на подс.В., които не следва да се преповтарят. Не могат
да бъдат споделени доводите на защитника на подсъдимия, развити пред въззивната
инстанция, за изтекла давност за налагане на административното наказание,
поради обстоятелството, възприето и от районния съд, че при висящото
наказателно производство, не може да се образува административно наказателно и
АУАН няма как да бъде издаден. С ангажирането на отговорността на подсъдимия/с
привличането му като обвиняем по досъдебното производство/ преди изтичане на
тримесечния срок за издаване на АУАН, са спазени сроковете по установяване на
противообществената проява.
По отношение на наложените административни наказания за
извършената от подс.И.Г.В. противообществена проява по чл.21, т.10 от ЗООРПСМ,
правилно районният съд е наложил и двете кумулативно предвидени санкции – глоба
и забрана за посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина.
Обосновано районният
съд е приел, че предвид данните за личността на подсъдимия като лидер на
агитката на ЦСКА, опитите от негова страна в случая да възпре първоначално
сподвижниците си от участие в сбиване, предотвратяването в много други случаи
на ексцесии от страна на агитката, както и изпълнението на разпореждането на
полицейските органи в конкретния случай, дават основание да му се наложи
административната мярка „забрана за посещение на спортни мероприятия в страната
и чужбина“ за срок от ЕДНА ГОДИНА, който е минималния размер предвиден в
разпоредбата на чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ. При
определяне размера на глобата обаче,
съдът е приел, че същата следва да бъде определена в максималния размер,
предвиден в закона от 2000 лева. За това първостепенният съд се е аргументирал
с данните за съдебно минало на подсъдимия В. и това, че е собственик на фирма,
спечелила търга за емблемата на ЦСКА. Тези аргументи, не се споделят изцяло от
въззивния състав, още повече, че районният съд е възприел различни критерии при
определяне на двете административни санкции, като едната е определена в
минимален, а другата в максимален размер. Собствеността върху фирма, не може да се разглежда като
отегчаващо обстоятелство, което да налага определяне на по-висока глоба.
Безспорно, предходното осъждане е лоша характеристична данна, но в конкретния
случай, проява на спортно хулиганство не е провокирана от личността на
подсъдимия. Предвид отчетените по-горе обстоятелства, касаещи конкретните
прояви на подсъдимия като лидер на
агитката да овладява ескалирането на напрежение сред феновете на отбора и
изпълнението от негова страна на разпорежданията на полицейските органи след
приключване на конфликта, както и изминалия период от време от близо 2
години от извършване на
административното нарушение до настоящия момент, дават основание на въззивният
съд да приеме, че административната санкция глоба, също следва да бъде
определена в минималния предвиден от
закона размер от 1000 лева. По този начин съдът намира, че в достатъчна степен
ще се съдейства да постигане целите на индивидуалната и генерална
превенции.
По изложените съображения, първоинстанционната присъда
следва да бъде изменена в частта относно наказанието, наложено на основание
чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ по отношение на подс.И.Г.В., като се намали размера на административна санкция ГЛОБА от 2000 лева на
1000 лева. В останалата част, касаещо административното наказание забрана за
посещение на спортни мероприятия в страната и чужбина, присъдата като
обоснована и правилна следва да бъде потвърдена.
С
оглед на постановената присъда, правилно съдът се е произнесъл и по отношение
на направените по делото разноски, които са възложени на подсъдимия.
При въззивната
проверка не се констатираха основания за отмяна на атакуваната
първоинстанционна присъда, поради което и на основание чл.337, ал.1, т.1 и
чл.338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ИЗМЕНЯ присъда № 56 от 21.02.2019 год. постановена по НОХД
№ 3214/2018 год. по описа на Пловдивски
районен съд, І наказателен състав в частта относно наложеното на подс. И.Г.В.
на основание чл.305, ал.6 вр. чл.301, ал.4 от НПК във вр. с чл.25, ал.1 от ЗООРПСМ
административно наказание „ГЛОБА” за извършен акт на спортно хулиганство по
чл.21, т.10 от ЗООРПСМ, като НАМАЛЯВА размера
на същото от 2000 лева на 1000/хиляда/лева.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата й част.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, като
съгласно чл.340, ал.2 пр.2 от НПК за изготвянето му да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.