Р Е Ш Е Н И Е
16.03.2020 г.
номер .................. град ПЛЕВЕН
В ИМЕТО НА НАРОДА
|
Плевенски районен съд на 18 февруари |
Тринадесети наказателен състав година 2020 |
В публично заседание в следния състав:
|
РАЙОНЕН СЪДИЯ: |
КРАСИМИР ДИМИТРОВ |
|
|
|
Секретар: ПЕТЯ КАРАКОПИЛЕВА
Като разгледа докладваното от
съдия ДИМИТРОВ
НАХД № 104/2020 г. по описа на РС - Плевен
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 59 ал. І от ЗАНН.
Постъпила е жалба от страна на ***, ЕГН: ********** *** против Наказателно постановление № 18-0938-003243 от 03.07.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53, ал. 3 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, чл. 178, ал. 5 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на ***, глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 50 лв. и глоба в размер на 20 лв. за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява и не се представлява. Същият не ангажира никакви допълнителни писмени или гласни доказателства, в подкрепа на изложеното в жалбата си.
Ответната страна по жалбата О.н.М.– П. редовно и своевременно призована, не се представлява.
Съдът въз
основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,
обосноваността му, и справедливостта на наложеното административно наказание и
предвид така установената фактическа обстановка направи следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения:
Атакуваното Наказателно постановление № 18-0938-003243 от 03.07.2018 г.е на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен въз основа на Акт № 3243 от 12.06.2018 г. за установяване на административно нарушение, от който е видно, че:
На 22.06.2018
г. около 12:20 часа на ПП-
1.При проверката не преставя СУМПС и Контролен талон към СУМПС;
2.Не носи СРМПС част II;
3.Не е залепил в долния ляв ъгъл на МПС-то на предното стъкло валиден стикер за сключена застраховка „Гражданска отговорност“
4.Не е
изпълнил задължението си да заплати наложена глоба с фиш ***№ ***от 01.02.2017 г.
-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.
-Нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.
-Нарушение на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП.
-Нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП.
Съдът намира, че при съставяне на АУАН и
при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите
на чл.42 и чл.57 ЗАНН !!!
АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията.
В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административно наказателното производство против него.
Съгласно чл.37, ал.1 ЗАНН, актове за установяване на административни нарушения могат да съставят длъжностните лица посочени изрично в съответните нормативни актове или определените от ръководителите на ведомства, организации и др., на които е възложено приложението или контрола по приложението на съответните нормативни актове.
Според чл. 189, ал. 1 ЗДвП, актовете за установяване на административни нарушения по този закон се съставят от длъжностните лица на службите за контрол, предвидени в същия.
Кои са тези служби се определят изрично от Министъра на вътрешните работи съгласно чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и това са служителите на “Пътна полиция” на Сектор КАТ към съответните Областни дирекции “Полиция”, съответно подведомствените им Районни полицейски управления. Тези служители са оправомощени по закон - чл. 165, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и чл. 52, ал. 1, т. 15 от ЗМВР да осъществяват контрол по безопасността на движението по пътищата, техническата изправност на МПС и др.
В случая АУАН е съставен от полицейския служител ***и в същия е отразено, че той заема длъжността младши автоконтрольор към сектор “ПП” – Плевен т.е., той е длъжностно лице от съответната служба за контрол при посоченото полицейско управление по смисъла на ЗДвП и в този смисъл съдът счита, че се явява компетентно според чл. 37, б. “а” от ЗАНН длъжностно лице.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че констатациите в АУАН съответстват на фактическата обстановка.
От показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че жалбоподателят е нарушил посочените в АУАН-а и НП-то разпоредби.
Съдът кредитира в цялост показанията на свидетелите, които са очевидци на нарушенията, възприели са движението на автомобила, управляван от жалбоподателя, и събитията около извършване на нарушенията.
Няма данни по делото, които да създават съмнения относно тяхната обективност и безпристрастност или да сочат на наличието на мотив да набедят санкционираният в нарушение, което не е извършил.
В АУАН нарушенията са описани конкретно,
ясно и последователно, и изясняват в пълнота всички факти и обстоятелства във
връзка с възприетото от двамата свидетели поведение на жалбоподателя.
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие по безспорен начин се установи, че с деянието си жалбоподателката виновно, при форма на вината пряк умисъл е осъществила състава на административните нарушения.
За извършеното нарушение по чл. 100, ал.
1, т. 1 от ЗДвП:
По визираното в т. 1 от НП-то нарушение.
Съставът на нарушението по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 1 от ЗДвП урежда изпълнително деяние, което го определя като формално нарушение, на просто извършване, осъществявано чрез противоправно бездействие.
С факта на неизпълнение на дължимото правомерно действие обективният състав на нарушението е осъществен.
По силата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, както и да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява.
След като е управлявал лек автомобил, без да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон, жалбоподателят несъмнено е нарушил виновно разпоредбата на чл. 100 ал.1, т.1 от ЗДвП, за което правилно е наказан на основание чл.183, ал.1, т. 1, пр. 1 и пр. 2 от ЗДвП с определения от закона размер на глобата – 10 лева.
По визираното в т.2 от НП административно
нарушение по чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП:
Съгласно разпоредбата на чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за регистрация на моторното превозно средство, което управлява и за тегленото от него ремарке.
В процесният случай от събраната по делото доказателствена съвкупност се установи, че жалбоподателят, който безспорно на инкриминираната дата, време и място е притежавал качеството на водач на процесното МПС, не е носил свидетелството за регистрация на МПС, което е управлявал.
От субективна страна нарушението, което правилно е квалифицирано от административно наказващия орган по чл.100, ал.1, т.2 от ЗДвП и е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото жалбоподателят в качеството си на водач на МПС е съзнавал, че следва да носи посочения по – горе документ - СР на МПС, но не е носил същия, което задължение му е изрично вменено.
Правилно и
законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран за нарушението по чл. 100, ал.1, т.2 от ЗДвП на основание
чл.183, ал.1, т.1, предл. 3 от ЗДвП с предвиденото административно наказание
глоба в абсолютен размер от 10.00 лева, поради което съдът намира, че НП-то и в тази му част е правилно и
законосъобразно.
В разпоредбата на чл. 100, ал. 3 от ЗДвП сочена за нарушена в НП, което се обжалва е посочено, че водачът на МПС, което не е спряно от движение е длъжен също така да залепи в долният ляв ъгъл на предното стъкло на моторното превозно средство валиден стикер на знак за сключена задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” и да носи КТ към знака.
За това нарушение по чл. 100 ал.3 от ЗДвП се предвижда административно наказание – глоба в размер на 50 лв. на осн. чл. 179, ал.5 от ЗДвП, каквато е наложена на жалбоподателя.
От събраните по делото доказателства се установява и доказва по безспорен начин, че жалбоподателят от субективна и обективна страна е извършил административните нарушения по чл. 100, ал. 3 от ЗДвП, тъй като в долния ляв ъгъл на предното съкло на МПС-то не е имало залепен валиден стикер, което се установява от разпита на актосъставителя и свидетеля по АУАН-а.
За извършено нарушение по чл. 190, ал. 3
от ЗДвП.
Съгласно чл. 190, ал.3 от ЗДвП - „Наложеното наказание „глоба” се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване.”.
За
съставомерността на деянието като нарушение по смисъла на чл.190, ал. 3 от ЗДвП
от към обективната му страна се изисква спрямо нарушителя да има влязло в сила
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване, да е наложено с него наказание глоба и да е
минал едномесечен срок от влизането в сила.
От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в наказателното постановление място и време жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство, като не е бил заплатил в законоустановеният срок наложената му глоба с фиш ***№ ***от 01.02.2017 г. Това обстоятелство се доказва и от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта.
В хода на
съдебното следствие не са представени от страна на жалбоподателя доказателства
в тази насока за заплатена глоба по посочения по горе глоба с фиш. По този
начин жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП и на осн.
чл 185 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 20лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 18-0938-003243 от 03.07.2018 г. на Началник Сектор “ПП” към ОДМВР - Плевен, с което на основание чл. 53, ал. 3 от ЗАНН и по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 1 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от ЗДвП, чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 3 от ЗДвП, чл. 178, ал. 5 от ЗДвП и чл. 185 от ЗДвП е наложил на ***, ЕГН: ********** ***, глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 10 лв., глоба в размер на 50 лв. и глоба в размер на 20 лв. за извършени нарушения по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, чл. 100, ал. 3 от ЗДвП и чл. 190, ал. 3 от ЗДвП, като ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред Административен съд – Плевен в 14 дневен срок, от получаване на съобщението от страните за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: