№ 187
гр. Стара Загора, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Генчо Атанасов
при участието на секретаря Живка М. Димитрова
като разгледа докладваното от Генчо Атанасов Гражданско дело №
20225530102338 по описа за 2022 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.240 от ЗЗД и
чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ОФИС СПЕЙС“ ООД, гр. София твърди в исковата си молба, че на
01.03.2018 г. между „Интерконсулт България” ООД и ответника бил сключен договор за
паричен заем. По силата на същия „Интерконсулт България” ООД, като заемодател, се е
задължило да предаде в собственост на ответника, като заемател, сумата от 9000 лв.
Заемната сума била предоставена реално на заемателя по банков път на 02.03.2018 г. чрез
банков превод по сметка на ответника с IBAN BG91BPBI79421021878801. Страните
договорили, че заемът следвало да бъде върнат в срок до 20 дни, считано от получаването
му, т.е. до 22.03.2018 г. Ответникът не върнал заемната сума в договорения срок, като
считано от 23.03.2018 г. изпаднал в забава, което предпоставяло правния интерес на
заемодателя да претендира и обезщетение за вредите от забавата в размер на законната
лихва за забава по чл. 86 ЗЗД. Дължимата законна лихва за периода от 10.06.2019 г. до
10.06.2022 г. върху просрочената главница по предоставения заем от 9000 лв. възлизала на
2742.50 лв. С договор за прехвърляне на парично вземане от 26.05.2022 г. „Интерконсулт
България“ ООД прехвърлило вземанията си, които имало от ответника съгласно договора за
паричен заем от 01.03.2018 г. на ищеца. На 31.05.2022 г. търговско дружество
„Интерконсулт България“ ООД, като цедент, уведомило ответника за извършената цесия.
Ответникът бил уведомен, че всички плащания по прехвърлените вземания, произтичащи от
договора за паричен заем от 01.03.2018 г. следвало да се извършват на новия кредитор, като
била посочена и банковата сметка на новия кредитор, разкрита в „Юробанк България“ АД с
IBAN: BG45BPBI79401066106101. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да
1
осъди ответника да му заплати сумата от 11742.50 лв. от които: 9000,00 лв. - главница по
договор за паричен заем, сключен между „Интерконсулт България” ООД и ответника на
01.03.2018 г., и 2742,50 лв. - законна лихва за забава върху главницата по договора за
паричен заем от 01.03.2018 г. за периода от 10.06.2019 г. до 10.06.2022 г., както и законната
лихва върху главницата за периода от завеждане на исковата молба до ефективното
плащане, които вземания били прехвърлени от „Интерконсулт България” ООД, ЕИК
********* на ищеца по силата на договор за прехвърляне на парично вземане от 26.05.2022
г. Претендира сторените по делото разноски.
Ответникът Е. И. К., чрез назначения му особен представител адв. К. Л., поддържа, че
не е спорно, че между „Интерконсулт България“ ООД и ответника е бил сключен
процесният договор за паричен заем, но вземането по договора не било цедирано на ищеца
по настоящото дело, а дори и да се приемело, че било цедирано, то длъжникът не бил
уведомен за извършената цесия и следователно прехвърлянето на вземането нямало
действие по отношение на него, по арг. от чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Във връзка с уведомяването на
длъжника за извършената цесия към исковата молба била приложена обратна разписка за
получена пратка от „Еконт“. От същата не можело да се направи извод за съдържанието на
получената пратка/евентуално уведомление и неговото съдържание и следователно дали
длъжникът бил уведомен надлежно за извършената цесия. Въпреки че уведомление,
изходящо от цедента, но приложено към исковата молба на цесионера и достигнало до
длъжника със същата, съставлявало надлежно съобщаване за цесията, в настоящия случай
длъжникът се представлявал по делото от особен представител, а връчване на уведомление
за извършената цесия на назначен особен представител не можело да породи действието
предвидено в чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявените искове като неоснователни.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид становищата на
страните, намери за установено следното:
Ищецът претендира вземане, представляващо невърната сума по представения
договор за паричен заем от 01.03.2018 г., сключен между „Интерконсулт България” ООД и
Е. И. К.. С този договор „Интерконсулт България” ООД е поело задължение да предостави в
собственост на ответника парична сума в размер на 9000 лв., а ответникът се е задължил да
върне сумата в срок от 20 дни от получаването й. Представено е и преводно нареждане за
кредитен превод от 02.03.2018 г., от което е видно, че заетата сума реално е предоставена на
ответника чрез банков превод по негова сметка с IBAN BG91BPBI79421021878801.
С оглед на това се налага изводът, че между страните е възникнало облигационно
правоотношение по договор за заем по смисъла на чл.240 и сл. от ЗЗД. От събраните по
делото писмени доказателствени средства става ясно, че „Интерконсулт България” ООД е
предоставило реално на ответника на 02.03.2018 г. сумата 9000 лева със задължение за
връщането й в 20-дневен срок. Следователно налице са основните елементи на
потребителския заем, установени в чл.240 от ЗЗД, поради което съдът счита, че ответникът
дължи съобразно съдържанието на сключения договор връщане на получената сума.
2
По делото липсват доказателства за извършено плащане от страна ответника, с което
частично или изцяло да е погасено горепосоченото задължение. Поради това съдът намира
за установено наличието на неизпълнено задължение на ответника за връщане на заета сума
в посочения в исковата молба размер.
Съгласно разпоредбата на чл.86, ал.1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В случая
ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ падежа на задължението, т.е. от 23.03.2018
г. Обезщетението обаче се претендира от по-късен момент - 10.06.2019 г. Тъй като искът е
установен по основание, съобразно разпоредбата на чл.162 ГПК размерът му следва да бъде
определен по преценка на съда. Съдът, като взе предвид разпоредбата на чл. единствен от
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на законната лихва по
просрочени парични задължения и размера на основния лихвен процент на Българската
народна банка за периода на забавата /10.06.2019 г. – 10.06.2022 г./, намира, че дължимата
мораторна лихва върху главницата е в размер на 2742,50 лева.
Ищецът твърди, че е частен правоприемник на „Интерконсулт България” ООД по
силата на договор за прехвърляне на парично вземане от 26.05.2022 г. Посоченият договор е
представен по делото, като от съдържанието му е видно, че процесното вземане е
прехвърлено на ищеца. Уведомлението до длъжника за прехвърлянето на вземането е
получено лично от ответника с препоръчано писмо с обратна разписка на 31.05.2022 г.
Възраженията на процесуалния представител на ответника за ненадлежно връчване на
уведомлението са неоснователни. Съгласно чл.36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги
условията за доставянето на пощенските пратки и на пощенските колети по ал. 1 се
определят с общи правила, изготвени от Комисията за регулиране на съобщенията. С
Решение № 581 от 27.05.2010 г. на КРС са приети Общи правила за доставяне на
пощенските пратки и пощенските колети.
Когато пощенската пратка се доставя на адреса на получателя, разпоредбата на чл.6, ал.1
предвижда като единствено изискване при оформяне на обратната разписка полагането на
подпис от лицето. В правилата липсва изискване за описване в обратната разписка на
съдържанието на пратката. Поради това съдът приема, че ответникът е надлежно уведомен
за цесията. Следователно съобразно разпоредбата на чл.99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на
вземането е породило действие за длъжника.
По тези съображения съдът намира, че предявените искове заплащане на сумата 9000
лева, представляваща невърната сума по договор за паричен заем от 01.03.2018 г., ведно със
законната лихва върху тази сума от 10.06.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата
2742,50 лева, представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане за периода
10.06.2019 г. – 10.06.2022 г. по договор за паричен заем от 01.03.2018 г., са основателни и
следва да бъдат уважени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца разноски за държавна такса, адвокатско възнаграждение и възнаграждение на особен
представител в размер на 2551,98 лева.
3
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Е. И. К. от гр. Стара Загора, ... да заплати на „ОФИС СПЕЙС” ООД, гр.
София ул. „Индже войвода“ 7, ЕИК *********, представлявано от Стоян Боев Боев, сумата
9000 лева, представляваща невърната сума по договор за паричен заем от 01.03.2018 г.,
ведно със законната лихва върху тази сума от 10.06.2022 г. до окончателното й изплащане,
сумата 2742,50 лева, представляваща обезщетение по чл.86 ЗЗД за забавено плащане за
периода 10.06.2019 г. – 10.06.2022 г. по договор за паричен заем от 01.03.2018 г., както и
сумата 2551,98 лева, представляваща разноски по делото.
Присъдените суми могат да бъдат заплатени по банкова сметка с IBAN
BG45BPBI79401066106101.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му пред
Старозагорския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
4