Р Е Ш
Е Н И Е
град София, 16.12.2021 година
В И М
Е Т О Н
А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Г.О., ІІІ-“В” състав в
публично съдебно заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ДИМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЕЛИНА ПЕЙЧИНОВА
мл.с.: БЕТИНА БОШНАКОВА
при секретаря ЦВЕТЕЛИНА
ПЕЦЕВА и с участието на прокурор ………… разгледа докладваното от съдия ПЕЙЧИНОВА въз.гр.дело
№11190 по описа за 2020г. и за да се произнесе след съвещание, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
С решение №118983 от 12.06.2020г., постановено по гр.дело №10630/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, е осъден „Г.” АД да заплати на Г.И.М. на
основание чл.200, ал.1 КТ сумата от 4000.00 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, претърпени в резултат на трудова
злополука, настъпила на 06.10.2017г., на обект „Метродепо Земляне - София“, с адрес: град София,
ул.“********, през
време и във връзка с изпълняваната от ищеца длъжност „електромонтьор“ при
ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 06.10.2017г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 425.00 лв., представляваща направени по делото разноски, като е отхвърлен предявеният иск за разликата над сумата от 4000.00 лв.
до пълния предявен
размер от 8000.00 лв.. С решението е осъден Г.И.М. да заплати на „Г.” АД на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК сумата
от 150.00 лв., представляваща направени по делото разноски. С решението е осъден „Г.” АД на основание чл.78
ал.6 ГПК да заплати по сметка на СРС сумата от 160.00 лв., представляваща
държавна такса, както и сумата от 100.00 лв., представляваща депозит за вещо
лице.
Постъпила е въззивна
жалба от ищеца - Г.И.М., чрез адв.Т.В., с която се обжалва решение №118983 от 12.06.2020г., постановено по гр.дело №10630/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за причинени
неимуществени вреди за разликата над сумата от 4000.00 лв. до пълния предявен
размер от 8000.00 лв.. Релевирани са твърдения относно неправилност,
необоснованост и незаконосъобразност на решението на СРС в обжалваната част. Поддържа
се, че неправилно първостепенният съд е приел, че ищецът е допринесъл за
настъпване на вредоносния резултат, като е проявил груба небрежност при
изпълнение на служебните му задължения, изразяваща се в това, че при изпълнение
на трудовите му задължения, свързани с прекъсване на електрозахранването на
главното ел.табло на обекта, не е сложил обозначителна табела, че не следва да
се извършват действия по ел.таблото, както и не е заключил същото. Излага се,
че първоинстанционният съд да обоснове този погрешен извод се е позовал на констатациите на комисията
по чл.58 от КСО, обективирани в протокол за разследване на трудовата злополука,
издаден от НОИ, който няма характеристиките на индивидуален административен акт
и няма обвързваща съда доказателствена сила, като и са кредитирани показанията
на свидетеля Пехливанов, които са противоречиви и не съответстват на останалите
събрани по делото доказателства. Твърди се, че още, че неправилно
първостепенният съд приема, че ищецът е нарушил разпоредбите на чл.128, т.2 във
вр. с чл.129, ал.1 от Правилник за безопасност и здраве при работа по
електрообзавеждането с напрежение до 1000 V, съгласно които задължение за
поставяне на знаци, табели и ограничения около таблото е в тежест на
оперативния персонал или на изпълнителя на работата. Сочи се, че съгласно
цитираните разпоредби електромонтьора няма задължение за поставяне на
обозначителни знаци и прегради. Поддържа се още, че неправилен се явява извода на
първоинстанционния съд, че поведението на ищеца е довело до съпричиняване на
трудовата злополука, като приносът му е определен на 50 %. Излага се, че вина
за настъпване на трудовата злополука има само работодателят, който не е водил
техническо досие за временното електрическо табло, не е утвърдил вътрешна
инструкция за съхранение на табелите по безопасност, т.е. неговото бездействие
е причина за настъпилата на 06.10.2017г.
трудова злополука. По изложените аргументи моли съда да постанови съдебен акт, с който да
отмени атакуваното съдебно решение в обжалваната част и уважи изцяло предявения
иск за сумата от 8000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на настъпване
на трудовата злополука.
Ответникът
по жалбата - „Г.” АД, чрез юрисконсулт А.А.и юрисконсулт Л.Л., депозира
писмен отговор, в който взема становище за неоснователност на подадената
въззивна жалба. Твърди се, че правилно първостепенният съд е приел, че ищецът е
проявил груба небрежност за настъпване на трудовата злополука, тъй като при
изпълнение на възложените му трудови задължения е допуснал нарушение на
правилата за безопасност при работа по електрообзавеждането с напрежение до
1000 V, както и е нарушил конкретни задължения, заложени в длъжностната му
характеристика.
Поддържа се, че ищецът с поведението си по време на изпълнение на трудовите му
задължения е допринесъл за реализиране на процесната трудова злополука, поради
което правилно първостепенният съд е определил 50 % съпричиняване. Излага се
още, че при определяне на претендираното обезщетение за причинени неимуществени
вреди на ищеца първостепенният съд правилно е приложил принципа за
справедливост, заложен в чл.52 от ЗЗД. В тази връзка моли съда да постанови
съдебен акт, с който да потвърди първоинстанционното съдебно решение в частта,
в която е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ за
причинени неимуществени вреди за разликата над сумата от 4000.00 лв. до пълния
предявен размер от 8000.00 лв.. Претендира присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция. Представя списък по
чл.80 от ГПК.
Предявен
е от Г.И.М. срещу „Г.” АД иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ.
С оглед
заявения петитум на въззивната жалба, с която е сезиран, съдът приема, че на
въззивен контрол подлежи първоинстанционното решение в частта, в която е
отхвърлен предявения иск за разликата над сумата от 4000.00 лв. до пълния
предявен размер от 8000.00 лв.. Постановеното първоинстанционно решение в
осъдителната му част е влязло в сила като необжалвано.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от
първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови
доказателства по смисъла на чл.266, ал.2 и ал.3 от ГПК, които да променят така
приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се
преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, които са
обсъдени правилно като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба е допустима -
подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана страна в процеса
срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на въззивно обжалване,
поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният
съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми.
За
да постанови обжалваното съдебно решение, в частта, в която е отхвърлен
предявеният иск с правно основание чл.200, ал.1 от КТ, първостепенният съд е
анализирал събраните по делото доказателства и правилно е приложил материалния
закон и след като е приел, че са се осъществили фактите,
включени във фактическия състав на претендираното вземане - доказани са
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени от него
болки, страдания и значителен емоционален дискомфорт, в резултат от настъпилата
трудова злополука, призната за такава по надлежния ред, е обосновал извода, че са налице предпоставките за
възникване на отговорността на ответника по чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на
претърпените от ищеца неимуществени вреди. След като е определил размера на
дължимото обезщетение за неимуществени вреди при съобразяване с нормата на
чл.52 от ЗЗД, правилно първоинстанционният съд е разгледал и е приел за
доказано релевираното в хода на делото възражението на ответника за
съпричиняване – прието е, че отговорността на работодателя следва да се намали
с 50 %, поради което предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 4000.00 лв. до пълния предявен размер от
8000.00 лв.. Настоящият съдебен състав
споделя мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК изцяло препраща към тях, като намира, че не следва отново да преповтаря
изводите на СРС в обжалваното решение, които са правилни и законосъобразни. При
правилно разпределена доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е обсъдил събраните по делото доказателства, като
е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по
делото и съобразно приложимия материален закон, поради което съдът следва да
разгледа доводите на жалбоподателя във връзка с правилността на обжалваното
решение.
В конкретния случай от анализа на
събраните по делото доказателства въззивният съд счита, че са налице всички
предпоставки за възникване в тежест на ответника на задължение по чл.200, ал.1 КТ за обезщетяване на причинените на ищеца неимуществени вреди.
Основният спорен по делото въпрос е дали ищеца е допринесъл за злополуката като е допуснал груба небрежност, т.е. дали е налице
съпричиняване по смисъла на чл.201, ал.2 КТ. Грубата небрежност е квалифицирана степен на небрежност. Релевантно за
обикновената небрежност е неполагането на дължимата грижа /най-често – тази на
добрия стопанин/, а грубата небрежност се характеризира с неполагане и на
най-елементарната грижа, тази която и най-небрежният човек би положил за своите
работи. И двете степени на небрежността имат предимно обективен характер,
поради което те се извеждат от поведението на дееца в конкретната фактическа
обстановка, а в по-малка степен е от значение наличието на съответно субективно
отношение /интелектуален елемент/. Следователно за да е налице груба небрежност следва пострадалият
да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се
е надявал, че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати. Относим досежно преценката за
наличие на основание за намаляване отговорността
на работодателя е
единствено факта дали извършените от работника действия представляват груба небрежност, като
тежестта за доказване на това обстоятелство е на работодателя. В конкретната хипотеза въззивният съд намира за
доказано, че ищецът е допуснал груба небрежност, поради което се
налага извода за наличие на основание за приложение на разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ. Не може да бъде споделен доводът на въззивника-ищец, че
вина за настъпване на трудовата злополука има само работодателят, който не е
водил техническо досие за временното електрическо табло, не е утвърдил вътрешна
инструкция за съхранение на табелите по безопасност, т.е. неговото бездействие
е причина за настъпилата на 06.10.2017г.
трудова злополука. По делото няма събрани каквито и да е било доказателства
досежно твърдението за съществуване на пряка връзка между евентуалната липса на
техническо досие и вътрешна инструкция и настъпилата процесна трудова злополука. В случая от констатациите на комисията
по чл.58 от КСО, обективирани в протокол №1/03.01.2018г., в частта относно
допуснатите нарушения на нормативните актове и лицата, които са ги допуснали,
съдът намира за основателно възражението на ответното дружество за
съпричиняване на вредите от страна на ищеца при условията на груба небрежност,
тъй като една от основните му функции по длъжностна характеристика е била да
извършва монтаж и свързване на различни ел.табла, да извършва
монтаж на елементите на електрообзавеждането и електрозадвижването на
производствени схеми, да извършва необходимия ремонт на електрическите мрежи, при които той е следвало да изпълнява и спазва всички
дейности, свързани с разпоредбите за безопасност и охрана на труда и
противопожарната безопасност, включително и изискванията на Правилника за
безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V,
чийто чл.128 предвижда, че при подготовката на работното място при
извършване на работа с пълно или частично изключване на напрежението следва да
се изпълнят технически мерки в следната последователност: 1/. изключване на
напрежението; 2/. поставяне на знаци, табели и ограждения; 3/. проверка за отсъствие на
напрежение и 4/.
заземяване. В случая не се събраха доказателства преди пристъпването към
изпълнение на възложената му работа ищецът да е изпълнил всички тези мерки. Напротив - от
показанията на разпитания по делото свидетел С.П., изпълнявал длъжността „ръководител строителство“ и началник на ищеца, се установява, че след непосредствен оглед
на главното табло след инцидента е бил установен демонтаж на кабела на захранването,
но липсвала поставена предупредителна табела, че не следва да се работи с ел.таблото, както и същото не било заключено. Въззивният съд намира, че
показанията на свидетеля С.П., преценени с оглед разпоредбата на чл.172 от ГПК, следва
да бъдат кредитирани като дадени в резултат на негови преки и непосредствени
впечатления, логично последователни са, както и кореспондират с констатациите
на комисията
по чл.58 от КСО, обективирани в протокол №1/03.01.2018г., издаден от
НОИ, който според настоящия състав представлява официален свидетелстващ
документ относно удостоверените в него факти и обстоятелства, които не са
оборени по надлежния ред в хода на исковото производството, поради което и
противно на твърдяното от въззивника има обвързваща съда доказателствена сила. От анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства въззивният съд обосновава извода, че по делото е доказано по
категоричен начин твърдяният от ответника-работодател факт, че ищецът при
изпълнение на поставената му задача на 06.10.2017г. на обект „Метродепо земляне-София“,
находящ се на адрес: град София, ул.“********, да осигури електрозахранване чрез монтаж на временно
електрическо табло на оси А и ос 28 в гаражното депо на метродепо „Земляне“, след като е изключил ел.захранването на главното табло и е предприел извършване
на действия по демонтиране на
съществуващо временно електрическо табло 380/200V не е поставил
обозначителна табела, с което грубо е нарушил основните правила за безопасна работа и се е
поставил в ситуация на повишен риск, застрашавайки живота и здравето си, което
поведение на ищеца представлява допусната от него груба небрежност по смисъла
на чл.201, ал.2 от КТ. Ето защо и отчитайки конкретните обстоятелства и
механизма на настъпване на злополуката, съдът намира, че приносът на ищеца в
съпричиняването на вредоносния резултат съставлява 50 %, поради което
отговорността на работодателя следва да се намали с този процент.
Първостепенният съд като е достигнал до същия правен извод и е постановил
обжалвания акт, с който е отхвърлил предявения иск за разликата над сумата от 4000.00 лв. до пълния предявен размер от
8000.00 лв., е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.
При този изход на спора съдебното решение в частта на присъдените
на страните разноски, изчислени съобразно уважената и съответно отхвърлената
част на исковите претенции, следва да бъде потвърдено.
С оглед на изложените съображения
и поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд първоинстанционното решение в обжалваната част,
включително и в частта на разноските, като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1 от ГПК.
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция право на разноски има въззиваемата страна -
ответник на основание чл.78, ал.3
вр. с ал.8 ГПК. Искането за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна - ответник за настоящата инстанция съдът намира за основателно. Досежно
размера на дължимото юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция съдът
намира, че следва да се съобрази с разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК /ДВ бр.8/24.01.17г./ Според
редакцията на текста,
която настоящата въззивна инстанция следва да съобрази, размерът на
възнаграждението, което следва да се присъди, когато юридическо лице е било
защитавано от юрисконсулт, се определя от съда и не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело определен по реда на чл.37 от ЗПП, която норма препраща към Наредбата за
заплащането на правната помощ, в случая следва да намери приложение
разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредбата, като дължимото от въззивника - ищец в полза на въззиваемата страна - ответник юрисконсултско възнаграждение за въззивната
инстанция следва
да се определи от съда в размер на 100 лв., като е съобразен с фактическата и
правна сложност на спора, така и с извършените от процесуалния представител на
въззивника процесуални действия и при съобразяване с нормата на чл.78, ал.8 от ГПК (изм. и
доп., бр.8 от 24.01.2017г.) и чл.25, ал.1 от Наредба за заплащане на правната
помощ.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №118983 от
12.06.2020г.,
постановено по гр.дело №10630/2018г. по описа на СРС, ІІ Г.О., 54-ти състав, в обжалваната част.
ОСЪЖДА Г.И.М., с
ЕГН **********, с адрес: ***; да заплати на „Г.” АД, с ЕИК *******, с адрес за
кореспонденция: град София, ж.к.“*******ливади-изток“, ул.“***********на основание чл.78, ал.3 във вр. с ал.8 ГПК сумата от 100.00 лв. /сто лева/,
представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивната инстанция.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в едномесечен срок от
съобщението до страните, че е постановено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./