ПРОТОКОЛ
№ 374
гр. Златоград, 07.10.2025 г.
РАЙОНЕН СЪД – ЗЛАТОГРАД в публично заседание на шести
октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Динко К. Хаджиев
при участието на секретаря Йоанна З. Башева
Сложи за разглеждане докладваното от Динко К. Хаджиев Гражданско дело №
20255420100225 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:30 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ И. Б. К. – редовно призован, лично.
ОТВЕТНИКЪТ ОБЩИНА Н. - редовно призована, представлява се
от юрк. И. Д..
ИЩЕЦЪТ К. – Моля, да се гледа делото.
ЮРК. Д. - Моля, да се даде ход на делото.
СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на
делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ кани страните към спогодба.
ИЩЕЦЪТ К. – Ще се ползвам от признанието.
ЮРК. Д. – Уважаеми г-н Председател, поддържаме така направеното
признание.
СЪДЪТ пристъпи към изясняване на предварителните въпроси и
фактическата страна на спора.
ИЩЕЦЪТ К. – Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам
искания.
ЮРК. Д.– Няма да правя отвод на състава на съда. Нямам искания.
СЪДЪТ пристъпи към доклад по делото.
ОБСТОЯТЕЛСТВАТА, от които произтичат претендираните права е
твърдението на ищеца, че от 01.06.1996г. до сега владее процесния имот с
идентификатор 51319.12.27 по КККР на гр. Н.
Правната квалификация е разпоредбата на чл. 124, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 77 от ЗС и чл. 79, ал. 1 от ЗС.
1
Няма права и обстоятелства, които се признават. Няма и
обстоятелства, които не подлежат на доказване. Няма твърдения от страните,
за които същите не представят доказателства и не сочат такива за събиране.
В тежест на ищеца е да докаже, че от 01.06.1996г. до сега владее
процесен имот с идентификатор 51319.12.27, който имот се намира в
землището на гр. Н., местност ,,Т. р.‘‘, с площ 895кв.м, земеделска територия,
НТП – Нива.
Следва да докаже, че ще след проверка е установил, че имотът е
записан като собственост на община Н., въпреки че той го владее и ползва
явно, несъмнено, необезпокоявано и непрекъснато.
Следва да докаже, че е облагородил имота.
Ответникът не навежда фактически твърдения, а признава иска,
поради което не носи доказателствена тежест.
СЪДЪТ предоставя възможност на страните да изложат становището
си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да
предприемат съответните процесуални действия.
ИЩЕЦЪТ К. – Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
ЮРК. Д. - Приемам доклада, нямам възражения и бележки. Да се
приеме за окончателен.
СЪДЪТ намира, че ще следва да обяви за окончателен
гореизложеният проект за доклад, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен гореизложеният проект за доклад.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КЪМ СЪДЕБНО ДИРЕНЕ.
На основание чл.146, ал.4 от ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като писмени доказателства по делото
допуснатите такива с Определение № 270/25.08.2025 г., а именно ксерокопия
представени от ищцата на: Скица на ПИ № 15-779232-15.05.2025 г., издадена
от СГКК С..
ИЩЕЦЪТ К. – Отказвам се от разпит на свидетелите, ще се ползвам
от признанието на иска.
ЮРК. Д. - Уважаеми г-н Председател, моля да постановите решение в
полза на ищеца, предвид признанието на иска, както се установи в настоящото
производство, че същия е собственик. Община Н. не е владяла имота,
посочила съм в отговора на исковата молба, че масово в минал момент
имотите са записани като стопанисвани от общ. Н., но това не е било така.
СЪДЪТ намира, че в случая са налице основанията по чл. 237, ал. 1 от
ГПК, а освен това липсват отрицателните предпоставки по ал. 3 от същата
разпоредба. Вярно е, че в Решение №20/07.04.2014г. на ВКС по гр.д.
№5289/2013г., първо г.о. е постановено, че е недопустимо признание на иск,
2
когато предметът на този иск е право на собственост върху недвижим имот. В
това решение обаче ВКС не застава категорично на тази позиция, а дава
възможност съдът първо да се произнесе по допустимостта на иска,
съобразно изложените твърдения и след това да се произнесе по
основателността и евентуално, да допусне и уважи признанието на иска.
В настоящия случай, представителят на ответника освен, че прави
признание на иск, в съдебно заседание изрично заявява, че процесния имот
никога не е владян от общината и същата няма интерес към имота. Освен това
пояснява, че записването на много имоти в общината по чл. 19 ЗСПЗЗ е
станало в минал момент, тъй като се е смятало, че тези имоти нямат
собственици, но всъщност такива е имало и това са хора от общината, които са
си владели имотите.
Поради всичко гореизложено, съдът намира, че в случая е излишно
съдът да указва на страните, против волята им, да ангажират доказателства за
основателността на иска. Следва също така да се посочи, че ако съдът
възприеме становище за недопустимост на признанието на иск, то страните
биха могли да прибегнат до ползване на други облекчени правни фигури за
приключване на делата, с цел незаплащане на разноски от ответника, като
например неприсъствено решение, а също така и спогодба. Следва също така
да се посочи че там, където законодателят е искал да изключи приложението
на признанието на иск, той го е направил изрично с правни норми, като
например чл. 318, чл. 324, чл. 331, чл. 334 и 339 от ГПК.
Законодателят е предвидил, че при признание на иска съдът прекратява
съдебното дирене, тоест трябва да е даден ход на съдебното дирене и да са
събрани доказателства. В настоящия случай това е направено, като съдът е
дал ход на съдебното дирене, приел е писмени доказателства, а именно скици
с отбелязване кой е собственик, АЧОС, удостоверения, посочени са и съседи,
поради което съдът е в правомощията си да прекрати съдебното дирене и да се
произнесе, съобразно признанието на иск.
На последно място, следва да се отбележи, че законодателят винаги е
гледал с добро око и е толерирал по-мирното и доброволно приключване на
съдебни спорове – неслучайно в хода на процеса съдът е длъжен преди
започване на съдебното дирене и преди приключването му, да покани
страните към спогодба, освен това, законодателят е въвел и друга процедура за
по-облекчено и мирно приключване на възникнал спор, каквато е медиацията.
Тоест, всичко гореизложено навежда на мисълта, че до мирно
уреждане на спора може да се стигне не само преди започване на съдебното
дирене, а и по време на същото, като то бъде прекратено и се уважи волята на
ответника да признае иска.
Водим от всичко гореизложено, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ и ОБЯВЯВА на страните,
че ще се произнесе с решение, съобразно признанието на иска.
ПОСОЧВА 06.11.2025г., като ден, в който ще обяви решението си.
3
ПРОТОКОЛЪТ се изготви в с.з.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 10:39ч.
Съдия при Районен съд – Златоград: __________Д.Х._____________
Секретар: __________Й.Б._____________
4