РЕШЕНИЕ
№ 16236
гр. София, 29.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110142275 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството e по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.1 ГПК
(установителен иск за съществуване на вземане по издадена заповед за
изпълнение, връчена по реда на чл.47 ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 233559/17.07.2024
г. от *********, ЕИК: ********* със седалище и адрес: ********,
представлявано от управителите П. В. и Х. М., чрез юрк. Б. Т. - пълномощник
на управителите, тел. ., имейл адрес: ******** срещу Д. Н. Д., ЕГН **********,
с адрес: ********, с която са предявени обективно кумулативно съединени
положителни установителни искове с правна квалификация, както
следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
1000.00 лева, представляваща незаплатена главница по Договор за
потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника
и ****** ведно с лихвата за забава от датата на подаване на заявлението
в съда (16.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 108.63 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2020 г. до 08.03.2024 г.,
начислена върху главница от 1000.00 лева по Договор за потребителски
кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ******
1
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
401.64 лева за 27.03.2019 г. до 28.09.2020 г., представляваща
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ******
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
461.90 лева, представляваща неплатени дължими такси, дължими
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ********, по
Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между
ответника и ******
5. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2018.36 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от
Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между
ответника и ******
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по
чл.410 ГПК № 9894/01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15751/2024 г. по описа на СРС.
В исковата молба са изложени твърдения, че на 27.03.2019 година Д. Н.
Д., ЕГН **********, е сключил Договор за потребителски кредит № 292353
със ******, по силата на който е получил сумата от 1000.00 лева, срещу което
се съгласил да върне 4 броя вноски в размер на 33.38 лева и 14 лева вноски в
размер на 90.58 лева в срок до 28.09.2020 г., съгласно Погасителен план,
неразделна част към Договора за потребителски кредит.Уговорен бил и
фиксиран лихвен процент в размер на 40.05 %, както и годишен процент на
разходите в размер на 47.96 %.
Сочи, че към договора е начислена и неустойка за непредставяне на
обезпечение на кредита в тридневен срок, съгласно чл.6.1 и чл.6.2 от договора.
Твърди, че размерът на тази неустойка е в размер на 2 018.36 лева, която сума
се изплащала заедно с погасителната вноска по главницата.
Твърди се, че договорът е сключен по електронен път по силата на
Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/. Счита,
че дори и да се приеме, че договорът не е по електронен път, то следва да
приеме, че Договора за паричен заем по своето естество е реален договор и
същият се счита за сключен, считано от датата на получаване на паричната
сума.
Сочи, че ответникът Д. Н. Д., ЕГН ********** не е изпълнил в срок
задълженията си по Договора за кредит.
Излага доводи, че с Договор за продажба и прехвърляне на вземания
/Цесия/ от 05.04.2023 г., ****** като цедент е прехвърлило своите вземания
към Длъжника по описания договор за потребителски кредит на цесионера
*********, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: *********.
Вземането срещу длъжника по настоящото производство е индидуализирано
2
на стр. № 3 от Приложение № 1 към договора за цесия.
Твърди се, че претендираната сума за лихва за забава представлява
обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва, определена с
Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за просрочени парични
задължения. Същата се дължи от Длъжника по силата на чл. 2, раздел X.
„Забава. Предсрочна изискуемост" от ОУ, неразделна част от Договора за
кредит, съгласно който член при забавяне на плащането на погасителна вноска
Длъжникът ще дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва върху всяка забавена погасителна вноска.
За периода от 13 март 2020 г. до 13 юли 2020 г. законна лихва за забава
по Договора за кредит не е била начислявана, т. е. претендираната лихва е
изцяло съобразена с изискванията на чл. 6 от Закон за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание
от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците (загл. доп. - дв, бр. 44 от
2020 г., в сила от 14.05.2020
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в исковото и
заповедното производство. Моли делото де се гледа в негово отсъствие. Моли
съдът да постанови неприсъствено решение.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът чрез назначения му особен
представител подава отговор. Оспорва да има наличен договор. Твърди, че
липсва подпис, че не е уведомен с общите условия и не се е запознал с
договора. Твърди, че сумата не е усвоена от ответника. Твърди, че не е ясно
кои вноски не са платени. Прави възражение, че договорът е недействителен.
Клаузата за неустойка противоречи на добрите нрави. Твърди, че има
неравноправни клаузи. Твърди, че не се зная ГПР, на основание чл.11, т.10
ЗПК. Твърди, че липсва уведомление за предсрочна изискуемост.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът не се явява и не се
представлява. Депозира молба, с която поддържа исковете. Претендира
разноски. Представя списък.
Ответникът, редовно призован, представлява се от особен представител.
Поддържа отговора на исковата молба. Моли да се отхвърлят исковете. Излага
съображения па същността на спора. Претендира разноски.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 1555257/01.04.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на осъдителния иск, след заповедно производство (л. 115-122
от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
3
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 1555257/01.04.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л115-122 от
делото).
За да бъде уважен настоящия иск, ищецът, при условията на пълно и
главно доказване, следва да установи следните факти и обстоятелства:
1. сключването на процесния договор за заем с посоченото в исковата молба
съдържание – главница, договорна лихва, ГЛП, ГПР
2. предаването на сумата
3. договорът е индивидуално сключен, а не при общи условия (с оглед възраженията
на ответника).
4. Длъжникът е уведомен за цесията (т.4г от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. №
4/2013г. на ОСГТК на ВКС)
5. срок и падежи на връщане на сумите, дата на падеж – изискуемост на вземането –
настъпил падеж
6. Размера на търсените суми
7. Условията, които спира или прекъсват давността.
За да бъде отхвърлени иска, ответникът при насрещно и главно
доказване следва да установи плащането на процесните суми, както и
направените от него възражения:
1. правооспорващи – липса на договор, длъжникът не е уведомен за
съдържанието на договора и изискуемите му реквизити, не е ясен ГПР
(чл.11, т.10 ЗПК)
2. правоизключващи – недействителност на договора (чл.22 ЗПК),
клаузата за неустойка е нищожна, поради противоречие с добрите нрави
(чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД), неравноправни клаузи; длъжникът не е уведомен
за предсрочната изискуемост на вземанията, липса на настъпил падеж
(т.18 от ТР 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
ТР № 8/02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС)
По делото е прието заключение на съдебно-техническа експертиза
(СТЕ), което съдът напълно кредитира като пълно, обосновано и изготвено от
компетентно вещо лице. От него се установи, че кредитът е заявен чрез
електронна поща ********** с посочен телефонен номер ********. Заявката
за кредит е подадена от Samsung Galaxy S8+ SM-G955F. Ищецът е проверил,
че личната карта не е обявена за открадната. След пускане на заявката за
кредит ищецът е провел разговор с лицето, кандидатствало с кредита, по
телефона за потвърждаване на неговата самоличност, като му е дало няколко
4
контролни въпроси. След това ищцовото дружество изпраща SMS с код за
потвърждение в платформата и да потвърди подадените от него данни. Едва
след това се изпраща договорът по електронната поща.
Съгласно чл.11, ал.1, т.22 ЗПК договорът за потребителски подпис
съдържа подпис. Съгласно чл.3, пар.1, т.10 и 35 от Регламент 910/2014
„електронен подпис“ означава данни в електронна форма, които се добавят
към други данни в електронна форма или са логически свързани с тях, и които
титулярят на електронния подпис използва, за да се подписва, а електронен
документ“ означава всяко съдържание, съхранявано в електронна форма, по-
специално текстови или звуков, визуален или аудио-визуален запис.
Съгласно чл.10, ал.1 ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да
бъде съставен в трайна форма и да съдържа подпис. Няма ограничение такъв
договор да не се включва в електронна форма. Същото е допустимо и с оглед
разпоредбите на ЗПФУР.
При това положение важи свободата на договаряне за електронна
идентификацията между страните. Същите не са обвързани по никакъв начин
да сключат договора с квалифициран или усъвършенстван електронен подпис.
В процесния случай те са избрали да сключат договора с усъвършенстван
електронен подпис.
От заключението се установи, че данните, които са подали в заявката за
кредита отговорят на данните на ответника. Установи се, че дори
електронната поща съвпада по имена, дори и година на раждане на ответника.
Освен това проверката на ищеца включва едновременно позвъняване до
длъжника по телефона за задаване на контролни въпроси, последващо
изпращане на код за потвърждение и подписване на договора чрез онлайн
платформа. Нещо повече установи се, че договорът е сключен и подадена
заявка чрез телефон. При тези факта ищецът е проверил самоличността на
лицето, което подало заявка едновременно по лична карта и по телефона,
който лицето е посочило по телофона. Провело е телефонен разговор и на
същият телефонен номер е изпратило код за потвърждение. Този код е
генерира от него, което има функцията на усъвършенстван електронен подпис.
Връзката между лицето, което е подало заявлението и ответника се установи
по веригата от косвени доказателства. Това е така, защото от една страна има
проверка на открадната лична карта. Същата не е открадната. От друга има
позвъняване на телефонния номер, което е посочено в заявлението и
изпращане на код за подписване на договора. При това положение
едновременно лицето, което е откраднало данни да притежава едновременно и
телефонния номер и апарат е доста малко вероятно. Освен това заявката е
подадена от същият апарат, на който е проверен разговор. В допълнение при
проведения разговор са задави контролни въпроси, което също идентифицират
данните на лицето. Едновременното съвпадение на лични данни, телефонен
апарат, разговор и телефонен номер, на който се получава код за
потвърждение, създава единствения възможен извод, че именно ответникът е
5
сключен процесния договор.
Генерирания от ищеца код за сключване на договор представлява
усъвършенстван електронен подпис за подписването на договора. Съгласно
чл.25 от Регламент 910/2024 г. правната сила и допустимостта на електронния
подпис като доказателство при съдебни производства не могат да бъда
оспорени единствено на основанието, че той е в електронна форма или че не
отговоря на изискванията за квалифицирани електронни подписи. При това
положение е спазена формата на договора по чл.10 и чл.11 от ЗПК. Ето защо
възражението на особения представител, че ответникът не е сключил
процесния договор не е основателно. Налице е сключен между страните
договор.
Видно от представения рамков договор за прехвърляне на вземания
ведно с приложенията към него, процесно вземане е прехвърлено на ищеца и
същият е упълномощен за извърши уведомяването за цесията на длъжника,
т.е. ответника (л.45-61 от делото).
Настоящият състав споделя практиката, изразена в Определение №
50649 от 06.12.2022 г. по т. д. № 977/2022 г. на I ТО на ВКС и Решение №
198 от 18.01.2019 г. по т. д. № 193/2018 г. на І ТО, че връчването на
уведомлението за цесията на особения представител в хода на процеса
представлява надлежно връчване. Не се доказа, че цесията е връчена на
длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК. От връчването на
процесната исковата молба се установи, че ответникът е уведомен за цесията.
Доказаната е четвъртата предпоставка за уважаване на иска.
От събраните по делото материали, както и е приетото заключение на
съдебно-счетоводна експертиза, което съдът напълно кредитира като
обективно, пълно, обосновано и изготвено от компетентно вещо лице (л.157-
161 от делото). От тях се установи, че размерът на кредита е 1000.00 лева
(главница). Сумата е изплатено чрез платежно нареждано до ответника чрез
EasyPay. Фиксираният лихвен процент – 40.05 %, ГПР – 47.96 %. Общата
сума за плащане по договора е 1401.64 лева. Договорната лихва възлиза на
401.64 лева. Страните се договорили, че кредитът ще бъде обезпечен, съгласно
чл.6 от договора. При непредставяне на обезпечение в тридневен срок,
считано от сключване на договора, ще се начисли неустойка в размер на
2018.36 лева. Тази неустойка се разсрочва на равни погасителни вноски и се
начислява към вноските от погасителния план на договора. Установи се, че
ищецът не е представил обезпечение и му е начислена неустойка. Така общата
сума, която ищецът е следвало да върне по заема – главница, договорна лихва
и неустойка е в размер на 3420.00 лева. Установи се, че в ГПР не е включен
процесното неустойка. Ако същата се включи ще бъде 618.72 %. Петкратният
размер на законната лихва за просрочени задължения към датата на сключване
на договора е 50.00 %. Длъжникът не е изплатил нито една сума по кредита.
При ГПР, посочен в договора, е взето предвид само договорната лихва, но не
и неустойката и таксите от тарифата, предвидени към кредитора. Крайният
6
срок за връщане на заема е 28.09.2020 г.
С оглед даденото в решение от 21.03.2024 г. по дело С-714/22 на СЕС
съдът приема, че с неустойката за липса на обезщетение, като кредитодател,
ответникът заобикаля императивна правна норма, а именно чл.10а ЗПК и
чл.19 ЗПК, с което води до оскъпяване на кредита. В процесния случай
неустойката не е да обезпечи лошото изпълнение на договора или неговото
неизпълнение. Това е така, защото неустойката се начислява, когато липсва
предоставено обезпечение. Обезпечението следва да се представи в тридневен
срок, от сключване на договора. Следователно, обезпечението не е елемент от
задължителното сключване на договора, поради което кредиторът не е имал
намерение да обезпечи кредита, а да начисли допълнителна сума, която да
доведе до увеличение на неговото възнаграждение. Това е така, тъй като
обезпечението не е елемент от сключване на договора, а по неговото
изпълнение, т.е. след сключване. Следователно обезпечението е за присъщата
си същност, а представлява скрито възнаграждение на кредитора.
Същевременно тази неустойка не е включена в ГПР, а представлява
възнаграждение на кредитора. Всеки разход, който не е включил при
изчисляване на ГПР, но представлява възнаграждение на кредитора, е
нарушение на закона. Това води до невъзможност потребителят да разбере как
е сформиран ГПР, как е изчислен, какво се включва в него. Фактически в
договора има липса на посочен ГПР – нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК.
Само за нарушение на чл.11, ал.1, т.10-11 ЗПК договорът следва да бъде
обявен за недействителен.
Налице е нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като в процесния
договор за кредит не е посочен по ясен и еднозначен начин годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя,
изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния
процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.
Освен това, действителният ГПР надвишава определеният от закона
размер по чл.19 ГПК. Следователно е налице нарушение на чл.19, ал.5 ГПК.
На следващо място, ведно от представената тарифа за таксите, които се
събират от кредитора, същите представляват възнаграждение на кредитора по
дейности като новация, опрощаване, отсрочване, разсрочване и други. Това са
дейности, които са същински по изпълнението на договора и съгласно чл.10а
ЗПК са забранени да се начисляват. По този начин същите представляват
допълнително, скрито възнаграждение на кредитора, което води до
недействителност на договора.
Ищецът не успя да докаже, че договорът е в съответствие със закона. Не
успя да докаже, че договорът е индивидуално сключен.
Всяко от констатираните нарушения на чл. 10а, чл. 11, ал. 1, т. 10-11,
чл.19, ал.5 ЗПК представлява самостоятелно основание за прилагане на
последиците на чл. 22 ГПК и води до недействителност на процесния договор
7
за кредит.
С оглед на гореизложеното, в настоящия случаи договорът за кредит е
недействителен на основание чл. 22, вр. чл. 10а, чл.11, ал. 1, т. 10-11, чл.19,
ал.5 ЗПК.
В резултат на възприетия извод за недействителност на договора
ответникът дължи само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или
други разходи по него – чл. 23 ЗПК.
При това положение, длъжникът дължи връщане на само на остатъка от
непогасената главница. Претенциите за договорна лихва, неустойка и такси
следва да се отхвърлят изцяло.
Съгласно заключението на ССчЕ, общата усвоена сума от кредитната
карта от длъжника е 1000. Длъжникът не е плащал нищо по кредита.
Следователно, искът за главница в размер на 1000 лева е основателен.
По иска за мораторна лихва – чл.86 ЗЗД
След като крайният срок за връщане е 20.09.2020 г., то длъжникът е
изпаднал в забава, тъй като срокът е определен между страните, на основание
чл.84, ал.1 ЗЗД. Следователно същият е в забава от 21.09.2020 г. и на
основание чл.86 ЗЗД дължи обезщетение за забавено плащане – мораторна
лихва.
Претендира се обезщетение за забава за периода от 28.09.2020 г. до
08.03.2024 г. Ответникът е направил възражение за погасителна давност за
мораторната лихва. Същата се погасява с изтичане на 3-годишна давност, на
основание чл.111, ал.1, б. „в“ ЗЗД. Следователно срокът изтича на 28.09.2023 г.
Заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 18.03.2024 г., поради което искът за
лихва е неоснователен, поради погасен по давност. Възражението на
ответника е основателно. Ответникът доказа период от изтичане на три
години, а ищецът не успя да докаже спиране и прекъсване на давността. Ето
защо този иск следва да се отхвърли.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК. Тъй като ответникът се представлява от особен представител
същият няма право на разноски.
Ищецът представя списък с разноски (л.132 от делото).
Претенцията е предявена за 3990.53 лева. Уважена е за 1000 лева.
Отхвърлена е за 2990.53 лева.
По заповедното производство
Ищецът е направил следните разноски: 79.81 лева – държавна такса
8
(л.57 от заповедното дело); 100.00 лева юрисконсултско възнаграждение по
НЗПП. Общият размер разноски е 179.81 лева.
С оглед уважената част на претенцията, ищецът има право на разноски в
размер 45.06 лева (179.81 х 1000/3990.53).
По исковото производство
Ищецът претендира: 200.91 лева – държавна такса (л.42 от делото);
700 лева – възнаграждение за особен представител (л.96 от делото); 1000
лева за ССчЕ (л.134 от делото); 1000 лева за СТЕ (л.133 от делото).
Назначената СТЕ е направена по повод възражение на ответника, но
поета от ищеца, на основание чл.83, ал.1, т.5 ГПК. Възражението на ответника
за липса на договор не е основателно. Ето защо разходът за СТЕ не следва да
се признава пропорционално на уважената част, а пълно.
Разноските, които ищецът има право пропорционално на уважената част
е сумата от останалите разноски, които претендира. Същите са в размер на
1900.91 лева.
С оглед уважената част на претенцията, ищецът има право на разноски в
размер 476.36 лева (1900.91 х 1000/3990.53). Към тази сума следва да се
добавят 1000 лева за СТЕ. Така ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1476.36 лева, представляващи разноски по исковото дело.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявения от „*******“ ЕООД,
ЕИК: ********* със седалище и адрес: ********, представлявано от
управителите П. В. и Х. М. срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес:
********, положителен установителен иск с правна квалификация чл.422
вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1 ЗЗД, че Д.
Н. Д., ЕГН ********** дължи на „*******" ЕООД, ЕИК: ********* сумата
от 1000.00 лева (хиляда лева), представляваща незаплатена главница по
Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между
ответника и ****** ведно с лихвата за забава от датата на подаване на
заявлението в съда (16.07.2024 г.) до окончателното изплащане на вземането;
за която сума има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 9894/01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15751/2024 г.
по описа на СРС.
ОТХВЪРЛЯ изцяло предявените от **********, ЕИК: ********* със
седалище и адрес: ********, представлявано от управителите П. В. и Х. М.
срещу Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ********, с която са предявени
обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с
правна квалификация, както следва:
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, с който да бъде признато,
9
че ответникът дължи на ищеца сумата от 108.63 лева, представляваща
мораторна лихва за забава за периода от 28.09.2020 г. до 08.03.2024 г.,
начислена върху главница от 1000.00 лева по Договор за потребителски
кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ******, като
погасен по давност;
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.2
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
401.64 лева за 27.03.2019 г. до 28.09.2020 г., представляваща
възнаградителна лихва по Договор за потребителски кредит №
292353/27.03.2019 г., сключен между ответника и ******, като
неоснователен и недоказан;
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
461.90 лева, представляваща неплатени дължими такси, дължими
съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от ********, по
Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между
ответника и ******, като неоснователен и недоказан;
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. чл.9 ЗПК вр. чл.79 вр. чл. 240, ал.1
ЗЗД, с който да бъде признато, че ответникът дължи на ищеца сумата от
2018.36 лева, представляваща дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от
Договор за потребителски кредит № 292353/27.03.2019 г., сключен между
ответника и ******, като неоснователен и недоказан;
за които суми има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК № 9894/01.04.2024 г. по ч. гр. д. № 15751/2024 г.
по описа на СРС.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******** да заплати на
**********, ЕИК: ********* със седалище и адрес: ********, представлявано
от управителите П. В. и Х. М. сумата в размер на 45.06 лева (четиридесет и
пет лева и шест стотинки), представляващи разноски по ч. гр. д. № 15751/2024
г. по описа на СРС, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д. Н. Д., ЕГН **********, с адрес: ******** да заплати на
**********, ЕИК: ********* със седалище и адрес: ********, представлявано
от управителите П. В. и Х. М. сумата в размер на 1476.36 лева (хиляда
чети.тин седемдесет и шест лева и тридесет и шест стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 42275/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните чрез техните
процесуални представители.
10
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11