№ 116
гр. Пазарджик, 11.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Елисавета Радина
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20225200500010 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение №
995/16.11.2021 г., постановено по гр.д. № 20205220103641 Пазарджишкият
районен съд е осъдил Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С.,
бул. „В.“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.Д.“ №
32, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 6 000 лв.
за претърпените неимуществени вреди в резултат от незаконно обвинение по
НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик, приключило с
оправдателна присъда, ведно със законната лихва от 21.12.2017 г. до
окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата над 6 000 лв. до
предявения размер от 14 000 лв., както и искането за присъждане на законна
лихва от 22.12.2016 г. до 20.12.2017 г.
Осъдил е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул.
„В.“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.Д.“ № 32,
на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ обезщетение в размер на 1 200 лв. за
претърпените имуществени вреди - заплатено адвокатско възнаграждение, в
резултат от незаконно обвинение по НОХД № 138/2016 г. по описа на
Районен съд - Пазарджик, приключило с оправдателна присъда, ведно със
законната лихва от 21.12.2017 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил
искането за присъждане на законна лихва от 22.12.2016 г. до 20.12.2017 г.,
както и иска за заплащане на имуществени вреди в размер на 188.28 лв. за
1
платени такси за временна регистрация на МПС, ведно със законната лихва от
датата на влизане в сила на оправдателната присъда до окончателното
плащане.
Осъдил е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул.
„В.“ № 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.Д.“ № 32
разноски за държавна такса в размер на 10 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 538.07 лв.
Осъдил е Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул.
„В.“ № 2 да заплати по сметка на Районен съд - Пазарджик възнаграждения за
вещи лица в размер на 768.43 лв.
Против така постановеното решение в законния срок е постъпила
въззивна жалба от Прокуратурата на Република България чрез Районния
прокуратура – гр.Пазарджик с изложени твърдения за незаконосъобразност на
решението в осъдителната му част. В жалбата се поддържа, че неправилно
районният съд е изключил приложението на чл.5, ал.2 от ЗОДОВ в процесния
случай, тъй като от доказателствата по делото било безспорно установено, че
вина за повдигането и поддържането на обвинението от страна на
Прокуратурата на РБ имал изцяло ищецът, който потвърдил неверни
обстоятелства пред служител на МВР. Неправилно също така съдът бил
приел, че показанията на свидетелите Н.а и Ф. се подкрепяли от
заключението на СППЕ, тъй като всъщност не били обсъдени подробно
всички констатации на СППЕ. Ако го бил направил, районният съд щял да
достигне до противоположни изводи.
Възразява се и против размера на присъденото обезщетение с аргумент,
че то е завишено. От една страна съдът правилно бил отчел критериите, при
които следвало да определил този размер, но от друга страна е бил
пренебрегнал факта, че ищецът сам със своето поведение бил дал повод и
причина за повдигане и поддържане на обвинение спрямо него.
Искането е решението да бъде отменено в осъдителната му част, вместо
което да бъде постановено ново, с което предявените искове да бъдат изцяло
отхвърлени.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от прокурор при ОП-
Пазарджик.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от М. ИВ. Н.
чрез неговия процесуален пълномощник с искане обжалваното решение да
бъде потвърдено като правилно и законосъобрано. Изложени са подробни
доводи в подкрепа на изводите на районния съд. Претендират се разноски.
Окръжният съд след като се запозна с твръденията, изложени във
2
въззивната жалба и писмени отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото доказателства, като взе предвид становищата на страните, изразени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 отГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Прокуратурата на РБ ищецът М. ИВ. Н. е
твърдял, че против него е било образувано досъдебно производство № 3M-
203/2015 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик за това, че на 19.01.2015 г. в гр.
Пазарджик пред С.П. - системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР,
съзнателно се ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-
продажба на лек автомобил „Р.К.”, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316 във
връзка с чл. 309 от НК, както и за това, че на 19.01.2015 г.в гр. Пазарджик е
потвърдил неистина в писмена декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал.
1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред орган на власт - Началник сектор
„ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, за удостоверяване истинността на
определени обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в
Република Германия, гр. Пфинцтал, от М.В., лек автомобил „Р.К.”,
престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. Твърдял е, че на 01.12.2015 г. бил
привлечен като обвиняем, била му направена полицейска регистрация - взети
му били пръстови отпечатъци и бил сниман в полицията в Пазарджик. На
19.01.2016 г. Районна прокуратура - Пазарджик внесла в Районен съд -
Пазарджик обвинителен акт срещу него, а с Присъда № 130 от 16.06.2016 г.,
постановена по НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик,
бил признат за виновен в това, че на 19.01.2015 г. в гр. Пазарджик пред С.П.
— системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР, съзнателно се ползвал
от неистински частен документ - договор за покупко-продажба на лек
автомобил „Р.К.”, като от него за самото му съставяне не може да се търси
наказателна отговорност, престъпление по чл. 316, вр. чл. 309 от НК и на
19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация
към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред
орган на власт - Началник сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, за
удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е
закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр. Пфинцтал, от М.В.,
лек автомобил „Р.К.”, престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК. С присъдата му
било наложено наказание три месеца лишаване от свобода за престъплението
по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1 от НК и наказание три месеца лишаване от
свобода за престъплението по чл. 313, ал. 1 от НК, като на основание чл. 23,
ал. 1 от НК било определено и наложено едно общо най- тежко наказание три
месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от
НК било отложено за изпитателен срок от три години. В тежест на ищеца
3
били възложени разноските по делото в размер на 99.20 лв.
Присъдата била обжалвана от ищеца пред Пазарджишкия окръжен съд,
в резултат на което с Присъда № 36 от 27.09.2016 г. по ВНОХД № 589/2016 г.
по описа на Окръжен съд - Пазарджик присъдата на районния съд била
отменена изцяло и ищецът бил признат за невиновен и по двете обвинения.
Тази присъда била протестирана от Окръжна прокуратура – Пазарджик пред
ВКС. С Решение № 299 от 22.12.2016 г. по н.д. № 1129/2016 г. по описа на
ВКС присъдата по ВНОХД № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд -
Пазарджик била оставена в сила.
Ищецът е твърдял, че по време на висящността на наказателното
производство той и семейството му живеели в непрекъснат стрес и тревоги.
Влошило се здравословното му състояние, като през 2015 г. получил
есенциална (първична) хипертония. Влошило се психическото и
емоционалното му състояние - станал нервен, раздразнителен, конфликтен,
нарушил се нощният му сън, увеличил консумацията на алкохол, станал
разсеян. Наложило се на два пъти да посещава специалист-психиатър. Било
му назначено лечение. Вследствие на получената хипертония през месец
ноември 2016 г. получил хеморагия (кръвоизливи) в лявото око, което
намалило зрението му. На 03.11.2016 г. бил хоспитализиран в МБАЛ
„Централ Хоспитал” - Пловдив за диагностика и лазерно лечение на
получените в окото кръвоизливи, както и за възстановяване на зрението. Бил
изписан на 05.11.2016 г. с подобрение, но с остатъчни хеморагии
(кръвоизливи) и все още с намалено зрение. Вследствие на това ищецът бил
общо 62 дни в болнични, през което време не можел да работи. „Замразил”
членството си в Камарата на архитектите, тъй нямал физическата възможност
да проектира и до ден днешен все още не бил в състояние да продължи тази
си дейност.
Поради воденото срещу него наказателно производство сектор „Пътна
полиция“ отказал да регистрира автомобила, което наложило всеки месец
ищецът да иска временна регистрация за периода от месец февруари до месец
септември 2015 г. и да заплаща такси общо в размер на 188.28 лв. (9 месеца
по 20.92 лв.). Наложило се също така да заплати адвокатско възнаграждение в
общ размер на 1 200 лв.
С воденото срещу ищеца наказателно производство било накърнено
доброто му име, професионалната му чест, репутацията му в обществото и
достойнството му. Негови близки и приятели се отдръпнали или се отнасяли
към него с недоверие и като към човек, който е нарушител на законите на
страната и извършител на престъпление. По време на наказателното
производство ищецът бил силно притеснен, изпитвал непреодолим страх,
изпитвал голямо напрежение и тревожност поради обстоятелството, че е
4
подсъдим за две престъпления, наказуеми с лишаване от свобода. Бил
принуден да понася всички ограничения, които качеството му на обвиняем и
подсъдим му налагали, а именно да бъде сниман в полицията и да му бъдат
снемани пръстови отпечатъци; да има наложена мярка за неотклонение, която
не му позволявала да отсъства свободно от адреса си; да се явява на всички
призовавания в полицията, в съдебни заседания и други.
По тези съображения моли ответникът Прокуратурата на Република
България да бъде осъден да му заплати обезщетение за претърпените
неимуществени в размер на 14 000 лв., ведно със законната лихва от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 22.12.2016 г., както и обезщетение
за имуществени вреди в размер на 1 200 лв. заплатени адвокатски
възнаграждения и 188.28 лв. заплатени такси за временна регистрация на
автомобила, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда
до окончателното заплащане на главницата, ведно с присъждане на
разноските за тази инстанция.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът Прокуратурата на
Република България, е оспорил изцяло исковете по основание и размер.
Оспорил е настъпването на имуществени и неимуществени вреди за ищеца и
наличието на причинно-следствена връзка с действията на прокуратурата.
Направил е възражение по чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ за изключителна вина на
пострадалия. Ответникът е твърдял, че в своите актове съдът бил приел, че
ищецът е осъществил деянието от обективна и субективна страна, с което бил
станал единствената причина за образуване на наказателно производство
против него. Оспорил е размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди като прекомерно завишен, несъответстващ на
принципа на справедливостта, на установената съдебна практика и на
социално-икономическите условия в страната. Оспорил е претендираното
обезщетение за имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение
като недоказано от представените по делото писмени доказателства, а за
заплатени такси за временна регистрация на автомобила - като недължими,
тъй като те били платени преди датата на образуване на досъдебното
производство. Оспорил е прокуратурата да носи отговорност за действия,
свързани с регистрацията, временната регистрация и други действия от
изключителната компетентност на МВР. Допълнил е, че таксите са заплатени
въз основа на закона, а не по усмотрение на МВР или на прокуратурата.
Ответникът е направил възражение за погасяване по давност на иска за лихва
за забава за периода, надхвърлящ 3 години назад от предявяване на иска.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, че на 12.10.2015
г. срещу М. ИВ. Н. е било образувано досъдебно производство по преписка №
312 ЗМ 203/2015 г. по описа на ОДМВР - Пазарджик за това, че на 19.01.2015
5
г. в гр. Пазарджик, пред системен оператор в РОППССВ в сектор „ПП“ при
ОДМВР - Пазарджик, съзнателно се е ползвал от неистински частен документ
- договор за покупко- продажба на автомобил от 05.01.2015 г., като за него за
самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК, и за това, че на
19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация
към чл. 12а, ал. 1, т. 6 с дата 09.01.2015 г., която се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е
закупил лично на 05.01.2015 г. в Германия, гр. Пфинцтал, от М.В., лек
автомобил „Р.К.“ - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
С постановление от 01.12.2015 г. М. ИВ. Н. е бил привлечен като
обвиняем в извършване на престъпление от общ характер, както следва: на
19.01.2015 г. в гр. Пазарджик пред С.П. - системен оператор в Сектор „ПП”
при ОД на МВР, съзнателно се ползвал от неистински частен документ -
договор за покупко-продажба на лек автомобил „Р.К.” с рама № ..., изготвен
на немски език - „KAUFVERTRAG u. Rechnung“ от 05.01.2015 г„ като от него
за самото му съставяне не може да се търси наказателна отговорност -
престъпление по чл. 316 във връзка с чл. 309 от НК, и за това, че на
19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация
към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се дава пред
орган на власт - Началник сектор „ПП” при ОД на МВР - Пазарджик, за
удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а именно, че е
закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр. Пфинцтал, от М.В.,
лек автомобил „Р.К.” с рама № ... - престъпление по чл. 313, ал. 1 от НК.
Спрямо обвиняемия е била взета мярка за неотклонение „подписка“.
С Присъда № 130 от 16.06.2016 г., постановена по НОХД № 138/2016 г.
по описа на Районен съд - Пазарджик, М. ИВ. Н. е бил признат за виновен за
това, че на 19.01.2015 г. в гр. Пазарджик пред С.П.П. - системен
администратор в Сектор ПП при ОД на МВР - Пазарджик, съзнателно се е
ползвал от неистински частен документ - договор за покупко- продажба на
лек автомобил „Р.К.” с рама № ..., изготвен на немски език -
„KAUFVERTRAG u.Rechnung” от 05.01.2015 г., като от него за самото му
съставяне не може да търси наказателна отговорност, поради което и на
основание чл. 316 във връзка с чл. 309, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК е
осъден на три месеца лишаване от свобода.
Със същата присъда М. ИВ. Н. е бил признат за виновен за това, че на
19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация от
09.01.2015 г. по чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал.1, т. 6 от Наредба 1-45/2000 г.
на МВР, която се дава пред орган на власт - началника на Сектор ПП при ОД
на МВР - Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени
6
обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република
Германия, гр. Пфинцтал от М.В. лек автомобил „Р.К.” с рама № ..., поради
което и на основание чл. 313, ал. 1 от НК във връзка с чл. 54 от НК е осъден
на три месеца лишаване от свобода.
На основание чл. 23, ал. 1 от НК на подсъдимия е наложено едно общо
най-тежко наказание в размер на три месеца лишаване от свобода, чието
изтърпяване на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три
години, а възпитателната работа с условно осъдения е възложена на
Наблюдателната комисия при Община Б..
С Присъда № 36 от 27.09.2016 г. по ВНОХД № 589/2016 г. по описа на
Окръжен съд - Пазарджик Присъда № 130 от 16.06.2016 г. по НОХД №
138/2016 г. по описа на Районен съд - Пазарджик е била отменена изцяло, като
вместо това съдът е признал подсъдимия за невиновен в това, че на
19.01.2015 г. в град Пазарджик, пред С.П.П. - системен администратор в
Сектор ПП при ОД на МВР - Пазарджик, съзнателно се е ползвал от
неистински частен документ - договор за покупко-продажба на лек автомобил
„Р.К.” с рама № ..., изготвен на немски език - „KAUFVERTRAG u.Rechnung”
от 05.01.2015 г., като от него за самото му съставяне не може да търси
наказателна отговорности е бил оправдан по обвинението по чл. 316 във
връзка с чл. 309, ал. 1 от НК.
Със същата присъда М. ИВ. Н. е бил признат за невиновен в това, че на
19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена декларация от
09.01.2015 г. по чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл. 126, ал.1, т. 6 от Наредба 1-45/2000 г.
на МВР, която се дава пред орган на власт - началника на Сектор ПП при ОД
на МВР - Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени
обстоятелства, а именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република
Германия, гр. Пфинцтал от М.В. лек автомобил „Р.К.” с рама № ... и е бил
оправдан по обвинението по чл. 313, ал. 1 от НК.
С Решение № 299 от 22.12.2016 г. по к.н.д. № 1129/2016 г. по описа на
ВКС Присъда № 36 от 27.09.2016 г., постановена по ВНОХД № 589/2016 г. по
описа на Окръжен съд - Пазарджик, е била оставена в сила.
Установява се от писмените доказателства, че за адвокатска защита в
съдебната фаза на образуваното против него наказателно производство М.
ИВ. Н. е заплатил адвокатско възнаграждение в общ размер на 1 200 лв., както
следва: на 25.02.2016 г. - 400 лв. в брой на основание договор за правна
защита и съдействие по НОХД № 138/2016 г. по описа на Районен съд -
Пазарджик, на 21.09.2016 г. - 400 лв. в брой на основание договор за правна
защита и съдействие по ВНОХД № 589/2016 г. по описа на Окръжен съд -
Пазарджик и на 24.10.2016 г. - 400 лв. в брой на основание договор за правна
7
защита и съдействие по к.н.д. № 1129/2016 г. по описа на ВКС.
През 2015 г. ищецът е заплатил в полза на ОДМВР - Пазарджик сума в
общ размер на 222.36 лв. за транзитни табели с временно разрешение за
управление, както следва: на 09.02.2015 г. - 26.92 лв., на 10.03.2015 г. - 27.92
лв., 09.04.2015 г. - 27.92 лв., на 08.05.2015 г. - 27.92 лв., на 05.06.2015 г. - 27.92
лв., на 03.07.2015 г. - 27.92 лв., на 31.07.2015 г. - 27.92 лв., на 28.08.2015 г. -
27.92 лв., както и 3 лв. за издаване на заявление за регистрация, заплатени на
25.09.2015 г., за което по делото са представени вносни бележки.
Установено е също, че на 08.12.2015 г. и на 13.12.2016 г. ищецът е
посетил за консултация лекар-психиатър с оплаквания от нервност,
раздразнителност, конфликтност, нарушен нощен сън, увеличена консумация
на алкохол, разсеяност. Този факт не е спорен между страните, а се
установява и от приетите по делото амбулаторни листове. В резултат на това
на ответника е била поставена диагноза „Генерализирана тревожност“.
Предписана му е лекарствена антидепресивна терапия.
Установено е още от писмените доказателства, че от 03.11.2016 г. до
05.11.2016 г. и от 04.01.2017 г. до 06.01.2017 г. ищецът е бил хоспитализиран
в МБАЛ „Централ Онко Хоспитал“ - Пловдив, Отделение по очни болести,
където му е проведено лечение.
За изясняване на спора от фактическа страна по делото пред районния
съд допуснати и разпитани и свидетели. От показанията на свидетелката Д.С.
Н.а, съпруга на ищеца, се установява, че проблемите на ищеца с КАТ,
прокуратурата и съда започнали през 2015 г. след закупуването на кола.
Даването на показания в полицията, направата на снимки и вземането на
отпечатъци му се отразило много зле, защото бил третиран като престъпник.
Когато бил обвинен от прокуратурата, психичното му състояние се
усложнило - станал нервен и тревожен. В цялото семейство се създала нервна
обстановка и нямало как да го успокоят. Най-зле се отразила на ищеца
присъдата, която получил от районния съд. За него това било голям удар,
защото цял живот се бил ползвал с авторитет и изведнъж го признали за
престъпник. Страдал от безсъние и понякога избухвал. Започнал да страда от
високо кръвно. От цялото напрежение получил инфаркт на окото.
Многократно обикалял по лекари и болници, за да търси помощ. Накрая му
помогнало лекарство, което струвало 1 000 евро и не се поемало от Здравната
каса. Ищецът преживял зле посещенията на полицията в дома им и
отнемането на ловджийската му пушка. Променило се отношението му към
околните, чувствал се уязвен. Променило се и отношението на останалите
към него. Наложила се консултация с психиатър и бил насочен към д-р
Щерева, която му предписала медикаментозна терапия, за да може да спи.
Имал изтръпване на крайниците, започнал да употребява алкохол като
8
успокоително и за да изключи проблемите, с които му се налага да се справя.
Търсил усамотение, отишъл в Северна България, за да остане сам, да сложи
ред в мислите си и да се откъсне от тези преживявания. Свидетелката не си
спомня по време на наказателното производство да са имали семейни
проблеми или проблеми в работата, които да са се отразили на
здравословното състояние на ищеца и на психиката му.
От показанията на свидетеля Й.Ж. Ф. се установява, че с ищеца се
познава от 1996 г., тъй като бил приятел със сина му, а след това ищецът му
преподавал „Строителство и архитектура“ в техникума в Б.. Според свидетеля
ищецът винаги е бил честен и откровен човек, постигнал доста неща в живота
си. До този случай никога не е имал проблеми със закона. Ф. установява, че
ищецът видимо не бил добре. Бил разстроен, стресиран и изпаднал в
депресия. Имал доста приятели и те често се шегували с него, че едва ли не е
престъпник, но той го изживявал тежко, макар че осъзнавал, че е шега. Някои
от приятелите му продължили да контактуват с него, но с няколко други
прекъснал отношения. Влошило се здравословното му състояние. Започнал да
вдига кръвно, а дотогава не е имал проблеми с кръвното. Получил инфаркт на
лявото око и не можел да вижда; пиел много лекарства, но без подобрение.
Подобрил се, едва когато му били инжекция, която била много скъпа. Преди
проблемите с полицията ищецът бил жизнен, енергичен човек. Никога не се е
оплаквал от високо кръвно. Точно след тези проблеми започнала депресията
и се появили проблемите с кръвното и с окото. Дотогава нямал други
сериозни проблеми. Синът му И. Н. имал минимални отклонения, но това не
натоварвало ищеца.
За изясняване на спора по делото е допусната и изслушана и съдебно-
психологична експертиза, от заключението на която се установява, че ищецът
е с нормален интелект, съответен на възрастта, социалния му опит и
придобитото образование. Има добре развито мислене, с възможност за
логическо опериране, съобразяване и оценка. Налице е добра асоциативност и
темпо, целенасоченост и продуктивност на съжденията. Липсват
съдържателни или други специфични мисловни нарушения, които да
видоизменят общите познавателни способности. Възприятията и представите
изцяло съответстват на реалността. Ищецът е с нормално за възрастта си
индивидуално психо-социално развитие и интелект. Няма дефицит в
познавателната сфера и познавателните психични процеси. Няма
интелектуални нарушения, не проявява склонност да фантазира и преиначава
факти и обстоятелства. Притежава емоционална лабилност и високо ниво на
личностна тревожност. Видимо е спокоен, няма патологични нарушения. При
него не се установяват болестни отклонения, акцентуации и девиации. Не
страда и никога не е страдал от психично заболяване, нито от умствено
9
дефицитно страдание. Същият не се води на психиатричен отчет.
Обикновено е спокоен и уравновесен, но понякога се поддава на
тревога. Когато е подложен на стрес дълго време, може да действа
импулсивно и необмислено, за което впоследствие съжалява. Вещото лице го
определя като емоционално нестабилна личност. Неспокоен, тревожен, човек
на настроенията. Констатирана е висока тревожност в съчетание с бърза
изтощаемост, висока впечатлителност и ранимост, страх от неизвестното,
неадекватност на силата на дразнителя със силата на преживяването, страх от
възможен неуспех, силно преживяване на отговорността, предразположен е
към стрес. Експертът го определя като депресивен тип - характеризира се със
самокритичност, потиснатост, сдържаност, склонност да се затваря в себе си,
интроспекция, трудна адаптация при промяната на външните условия.
В заключението се посочва, че ищецът притежава интравертна
личностова структура, която се характеризира със склонност към
самонаблюдение и самоанализ. В общуването е резервиран и дистанциран.
Той е склонен предварително да обмисля нещата, недоверчив е към
импулсите на момента. Такива хора обичат да са сами и да не са център на
внимание. Не обича възбудата и силните преживявания, приема нещата от
всекидневието твърде сериозно и се стреми към порядък. Контролира
чувствата си, рядко се държи агресивно и не се ядосва лесно. Надежден е в
поведението си, дълго може да се концентрира върху едно нещо.
Психологическата реакция на ищеца, веднага след стресогенното
събитие се проявява с разнообразни негативни емоции и мисловни
преработки, като повишено чувство за напрежение, тревожност,
безпокойство, страх от неизвестния бъдещ развой на събитията, потиснато
настроение, чувство на изолираност. Ищецът е изживял и протрахирани във
времето психотравмиращи емоции, изводими от настъпилата промяна в
здравословния му статус, като загуба на работоспособност за определен
период от време. Тази фрустрираща обстановка неминуемо поражда у ищеца
преживяване на нарушено цялостно социално функциониране.
Пред вещото лице ищецът е твърдял, че няма семейни проблеми, а
диагнозата на сина му е поставена преди много години и няма никаква пряка
или косвена връзка с психическото или физиологичното му състояние в
момента.
При психологическото тестиране на ищеца той е показал резултат в
ниските нормативни групи по скала „социална желателност” или „скала на
лъжата“, което показва, че той не се опива да дава социално приемливи
отговори, това, което той мисли, смята за най-правилно и в поведението си
следва своите разбирания за нещата.
10
Съгласно заключението на съдебномедицинската експертиза, приета по
делото, мозъчно-съдовата болест представлява нарушение на мозъчното
кръвообращение, което води до увреждане на мозъчната тъкан. Това
състояние е записано като придружаващо заболяване в посочената епикриза,
като диагнозата и лечението на това заболяване се извършват от специалист
по нервни болести. Кръвоизливите в очите, следствие на венозна тромбоза,
могат да се дължат на различни фактори, по-важни от които са: повишено
кръвно налягане, нарушена реология на кръвта, дължащо се на увреждане на
стените на кръвоносните съдове, нарушена мастна обмяна, нарушен баланс
между съсирваща и противосъсирваща система, нелекувана глаукома на
очите, нервно-психическо напрежение, водещо до спазъм на съдовете,
тютюнопушене и злоупотреба с алкохол. В конкретния случай най-вероятно
се касае за комплекс от причини, довели до това състояние, действащи за
относително дълъг период от време - месеци и години. Запушването на
кръвоносен съд в окото не е изолирано заболяване на окото. Това е следствие
на генерализирана съдова болест на организма, което е многофакторно
заболяване.
Експертизите са приети в съдебно заседание и не са оспорени от
страните, поради което съдът ги кредитира като компетентно и изчерпателно
изготвени.
Пред въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалвания съдебен акт за валиден и допустим, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Предявени са обективно съединени искове, намиращи правното си
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетяване на причинените
имуществени и неимуществени вреди от незаконно обвинение, ведно със
законната лихва за забава от преустановяване на нарушението до
окончателното изплащане.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда,
при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или
ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Съгласно чл.4, ал.1 от ЗОДОВ обезщетението се дължи за
11
всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това дали са
причинени виновно от длъжностни лица.
Както правилно е посочил районният съд в своето решение,
отговорността на държавата за дейността на правозащитните й органи е
обективна и не зависи от наличието или липсата на вина у определено
длъжностно лице, причинител на вредата. Елемент от фактическия състав на
отговорността на държавата е установяване незаконосъобразността на акта,
действието или бездействието на държавния орган.
В ТР № 5/2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС е прието, че
без повдигане на неоснователно обвинение от Прокуратурата на Република
България не биха настъпили каквито и да било вреди от съдебни актове и по
специално, че държавата не отговаря чрез съда, а чрез прокуратурата по
искове за обезщетение за вреди при наличие на влязла в сила присъда, с която
лицето е било признато за виновно и осъдено на наказание по НК и по реда на
възобновяване на наказателните дела е признато за невиновно и оправдано.
При така очертаната законова рамка е несъстоятелно твърдението,
изложено във въззивната жалба, че ищецът сам е станал причина за това да
му бъде повдигнато обвинение, което да бъде поддържано от Прокуратурата
в три съдебни инстанции.
За да оправдае подсъдимия, Пазарджишкият окръжен съд е приел, че
извършените от Н. деяния, макар и формално да осъществяват признаците на
предвидени в НК престъпления, като конкретни деяния не са престъпни, тъй
като обществената им опасност е явно незначителна по смисъла на чл.9, ал.2
от НК, защото обществените отношения, свързани с документооборота, са
били засегнати в абсолютно незначителна степен. Тези обстоятелства е
трябвало да бъдат съобразени от Прокуратурата на Република България към
момента на повдигане и предявяване на обвиненията, защото действия или
бездействия, дали основание за предявяване на обвинението, могат да са
недобросъвестни в гражданскоправен смисъл, да са административно
нарушение или деликт, но това не винаги означава, че с осъществяването им
гражданинът има принос в това да бъде обвинен, ако не е извършил
престъпление. В своята практика ВКС трайно приема, че при повдигане на
обвинение Прокуратурата на Република България носи пълна отговорност
престъпленията да бъдат различавани от други укорими действия /В този
смисъл - Решение № 244 от 25.07.2013 г. по гр.д. № 1205/2012 г., IV г.о.,/.
Именно такова разграничение не е направила Районния прокуратура –
Пазарджик при повдигане на обвинения на Н. за това, че на 19.01.2015 г. в гр.
Пазарджик пред системен оператор в Сектор „ПП” при ОД на МВР,
12
съзнателно се е ползвал от неистински частен документ - договор за покупко-
продажба на лек автомобил „Р.К.”, като от него за самото му съставяне не
може да се търси наказателна отговорност, престъпление по чл. 316, вр. чл.
309 от НК и на 19.01.2015 г. в гр. Пазарджик е потвърдил неистина в писмена
декларация към чл. 12а, ал. 1, т. 6 и чл.12б, ал. 1, т. 6 от 09.01.2015 г., която се
дава пред орган на власт - Началник сектор „ПП” при ОД на МВР -
Пазарджик, за удостоверяване истинността на определени обстоятелства, а
именно, че е закупил лично на 05.01.2015 г. в Република Германия, гр.
Пфинцтал, от М.В., лек автомобил „Р.К.”, престъпление по чл. 313, ал. 1 от
НК. В този смисъл абсолютно несъстоятелно е твърдението, че ищецът сам си
е виновен, че е бил привлечен към наказателна отговорност за извършено
престъпление от общ характер и прокуратурата не може да носи отговорност
за това. При извършването на преценка дали неправомерните действия или
бездействия на едно лице представляват деликт или престъпление,
прокуратурата е била длъжна да отчете нивото на обществена опасност на
простъпката, което в случая се явява разграничителен критерий между
деликта и престъплението – нещо, което не е направено от РП-Пазарджик и е
дало основание на ОС-Пазарджик да постанови оправдателна присъда,
потвърдена от ВКС. Това е и причината в случая да не може да намери
приложение нормата на чл.5, ал.1 от ЗОДОВ. Съгласно чл. 5, ал. 2 ЗОДОВ,
когато пострадалият виновно е допринесъл за увреждането, дължимото от
държавата обезщетение се намалява. Според Решение № 51 от 14.03.2016 г.
на ВКС по гр. д. № 4621/2015 г., III г. о., ГК, такава хипотеза е налице, когато
настъпилият вредоносен резултат е в причинно-следствена връзка с
поведението на пострадалия, когато пострадалият с действията си по време на
наказателното преследване недобросъвестно е създал предпоставки за
повдигане и поддържане на незаконно обвинение - напр. предвид
недобросъвестно направени неистински признания; въвеждането на органите
на разследването в заблуждение с цел да се прикрият определени
обстоятелства, да се забави или опорочи разследването на престъпление.
Вярно е, че изброяването в това решение е примерно, но и по настоящото
дело твърдения и доказателства за подобно поведение на ищеца няма. Както
беше посочено по-горе, формално той е осъществил фактическия състав на
престъпленията, в които е обвинен, но незначителната степен на обществена
опасност на действията на Н. ги изключва от предметния обхват на НК и за
тях не следва да се носи наказателна отговорност. Т.е. действията на ищеца
предвид ниската степен на обществена опасност поначало не представляват
престъпления, поради което и в случая не може да има съпричиняване при
настъпване на вредоносния резултат.
Неоснователно е и твърдението, че определеният от районния съд
13
размер на обезщетение е завишен. Установява се от доказателствата, че
наказателното производство е продължило малко повече от 14 месеца от
образуването му на 12.10.2015 г. до влизане в сила на оправдателната присъда
на 22.12.2016 г., в който период по отношение на ищеца са предприемани
многократни процесуални действия: той е бил призоваван и разпитван пред
разследващия орган, повдигано му е обвинение, сниман, извършена му е
криминална регистрация, взети са му пръстови отпечатъци, по отношение на
него е взета мярка за неотклонение, призоваван в съда в качеството на
подсъдим в общо 6 открити съдебни заседания пред три инстанции и т.н..
Събрани са обилни доказателства за негативните изживявания на Н.,
преживени в резултат на висящото наказателно производство против него.
Тези вреди се установяват по безспорен начин от показанията на разпитаните
по делото свидетели и заключението на психологическата експертиза, от
които се установява, че в резултат на всичко това той бил силно стресиран и
много лабилен, започнал да вдига кръвно, като преди това не е имал подобни
оплаквания; в резултат на влошаване на здравословното му състояние и
силния стрес получил инфаркт на окото и е бил хоспитализиран
продължително време. Тук следва да се отчете и фактът, че проблемът със
зрението на лявото око не е отзвучал и към момента – няколко години по-
късно. Ищецът тотално се сринал психически, избягвал контакти с хора,
предпочитал да остава сам. Влошило се качеството на съня му, започнал да
злоупотребява с алкохол, в резултат на което се наложило да потърси и
психиатрична помощ. Следва да се отчете и това, че към 2015 г. ищецът е бил
на 61 г., като липсват данни за предишни негови осъждания. По професия е
архитект, с добро обществено положение, чиято репутация на честен човек е
била срината. Действително повдигнатото му обвинение не е разгласено чрез
средствата за масово осведомяване, но е станало известно на приятелското му
обкръжение и всички негови близки, което се е отразило пагубно на
психическото и физическото му здраве.
Трайна е практиката на ВКС, че обезщетение за неимуществени вреди
по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ се дължи дори и когато не са ангажирани
доказателства за тях. При наличие на акт, с който ищецът е оправдан в
извършване на вменените му престъпления от общ характер, без съмнение за
него са произтекли неимуществени вреди, чийто размер следва да се определи
от съда по справедливост. В своята практика ВКС приема, че
„справедливостта“ представлява критерий за определяне на такъв размер на
обезщетението, който най-пълно и точно да обезщети увреденото лице за
последиците от незаконосъобразното засягане на правната му сфера. Този
критерий се основава и е свързан с редица конкретно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на
14
размера на обезщетението. В случаите, когато се определя обезщетение за
претърпени неимуществени вреди по чл. 2 от ЗОДОВ следва да се имат
предвид и указанията дадени с т. 11 от ТР № 3/22.04.2005 година,
постановено по тълк. д. № 3/2004 година на ОСГК на ВКС, а също така и
установените в практиката факти и обстоятелства от значение за
определянето на обезщетението, каквито са личността на увреденото лице,
данните за наличието на предишни осъждания, начина на живот и обичайната
среда, тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, както
и продължителността на наказателното производство, наложената мярка за
неотклонение, отражението на производството върху личния, обществения и
професионалния живот, разгласяването и публичността на производството, а
също така и причиняването на здравословни вреди.
Вземайки предвид всички тези критерии въззивният съд намира
определения от районния съд размер на обезщетение за неимуществени вреди
за справедлив, поради което жалбата на Прокуратурата на Република
България се явява неоснователна и в тази своя част.
В заключение следва да се посочи, че като е стигнал до подобни изводи,
районният съд е постановил правилен съдебен акт, който следва да бъде
потвърден. Въззивният съд се присъединява към мотивите, изложени от
районния съд в обжалваното решение и на основание чл.272 от ГПК
препраща към тях.
С оглед изхода на спора в полза на М. ИВ. Н. следва да бъдат присъдени
деловодни разноски за тази инстанция в размер на 680 лв. – заплатено
адвокатско възнаграждение.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 995/16.11.2021 г., постановено по гр.д. №
20205220103641 по описа на Пазарджишкия районен съд.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България с адрес: гр. С., бул. „В.“
№ 2 да заплати на М. ИВ. Н., ЕГН ********** от гр. Б., ул. „С.Д.“ № 32,
деловодни разноски за въззивна инстанция в размер на 680 /шестстотин и
осемдесет лева/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщението.
Председател: _______________________
15
Членове:
1._______________________
2._______________________
16