Р
Е Ш Е
Н И Е №
гр.
София 25.09.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският градски съд, първо
гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на осми септември
две хиляди и двадесета година в
състав:
Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Антоанета
Стефанова и в присъствието на
прокурора като разгледа
докладваното от
съдия Алексиева гр. дело № 5607 по описа
за 2017 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба, подадена от К.Р.Д. против С.И.П. и М.Б.П., последната
конституирана в процеса с определение 22.02.2018 г. в качеството й на съпруга
на ответника С.И.П., с която са предявени пасивно субективно съединени
положителни установителни искове за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.
С определение, постановено в
закрито съдебно заседание на 10.07.2018 г. съдът е съединил за общо разглеждане
в едно производство гр.д. № 5607/2017 г. на СГС, І-6 и гр.д. № 2692/2018 г. на
СГС, І-22, като производството е продължило под № 5607/2017 г.
След съединяване на двете
производство, съдът е сезиран и с исковете на С.И.П. и М.Б.П. против К.Р.Д. с
правно основание чл.108 ЗС с искане да бъде установено по отношение на
ответника, че ищците са собственици на апартамент № 7, находящ
се в гр. София, ж.к. „Гео Милев“, ул. „******и да бъде осъден да предаде на
ищците държането и владението на имота.
Ищецът К.Р.Д. в исковата си молба
твърди, че по силата на саморъчно завещание от Г.П.Д.-дядо на ищеца, обявено на
19.01.2005 г. с протокол на нотариус М.И.с рег. № 260 на НК, ищецът е
собственик на мазето, прилежащо към апартамент № 7, на 3-ти етаж, вх.А на
бл.140 на ул. „******, ж.к. „Гео Милев“ в гр. София с настоящ адрес:***.
Поддържа се, че на основание саморъчното завещание, заветникът
Р.К.Ц. е прехвърлил с договор за покупко-продажба, съгласно нотариален акт №
16, том І, рег. № 263, н.д. № 15/25.01.2006 г. целия недвижим имот на
ответника, който никога не се е появявал в имота, нито е предявявал претенции
за владението на имота, което ищецът упражнява върху целия имот в качеството си
на заветник. Поддържа се, че ищецът повече от 10
години упражнява явна и несмущавана фактическа власт върху целия имот и го
владее за себе си.
Моли съда да постанови решение, с
което да бъде установено по отношение на ответниците,
че ищецът е собственик на основание давностно
владение на апартамент № 7, находящ се в гр. София,
ж.к. „Гео Милев“, ул. „******.
В срока по чл.131 от ГПК на
16.11.2017 г. е депозиран отговора от ответника С.И.П., с който оспорва
предявения иск като недопустим и неоснователен. Оспорва наличието на обективния
елемент на владението-фактическата власт върху имота, оспорва намерението за своене. Твърди се, че ищецът е ползвател на имота, не
владелец, поради което в негова полза не е текла придобивна
давност.
По същество твърди, че ответникът
е собственик на процесния апартамент на основание
нотариален акт № 16, том І, рег. № 263, н.д. № 15/25.01.2006 г. на нотариус Л.
с рег. № 263 на НК. Поддържа се, че праводателят на
ответника-Р.К.Ц. е придобил апартамента от завещателя си Г.П.Д., починал на
17.11.2004 г., като завещанието е обявено с протокол на 19.01.2005 г. и вписано
на 09.02.2005 г. в имотния регистър при АВ с вх.рег. № 4370, акт № 174, том
ІІІ. Поддържа се, че на 12.07.2005 г., след датата на обявяване и вписване на
завещанието, праводателят на ответника Р.К.Ц. завежда
ИМ с правно основание чл.108 от ЗС срещу Р.Г.Д., явяващ се единствен наследник
по закон на завещателя си-Г.П.Д.. Въз основа на тази искова молба е образувано
гр.дело №7227/05г. по описа на СРС, IГК, 39 състав, като същата е вписана в
имотния регистър при Агенция по вписванията на 28.08.2005 г. Твърди се, че на
05.12.2005 г., в проведеното първо о.с.з. по делото, ответникът по него Р.Г.Д.
предявява насрещна искова молба, в която при условията на обективно евентуално
съединяване са предявени три иска, а именно по чл.42, б.“Б“, вр. с чл.25, ал.1 и ал.3 от ЗН, чл.43, ал.1, б.“Б“ от ЗН и
чл.30, ал.1, вр.чл.28 от ЗН, като тези искове са
отделени в отделно производство по гр.д. № 12091 по описа на СРС, 69 състав за
2006 г. Поддържа се, че на 25.01.2006 г., в хода на производството по гр.дело №
7227/05 г. по описа на СРС, I ГК, 39 състав, по силата на договор за
покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 16,
том I, рег.№ 263, н.д. №15/2006 г. на нотариус Л., рег. № 263 на НК, СРС,
вписан Акт № 172, т. III, д. № 931 от 25.01.2006 г. – АВ-СВ-София, ищецът по
делото и праводател на ответника-Р.К.Ц. прехвърля на
последния собствеността върху процесния недвижим
имот. Поддържа се, че в хода на производството по гр.д. № 12091 по описа на
СРС, 69 състав за 2006 г. с протоколно определение от 03.04.2008 г. на СРС, 69
състав, постановено по гр.д. № 12091, настоящият ищец К.Р.Д. е конституиран по
делото. Твърди се, че с Решение от 14.11.2012 г. на СРС, ГО, 69 състав,
постановено по гр.дело № 12091/06 г. по описа на същия съд, влязло в законна
сила на 18.11.2014 г. (след като решението е оставено в сила от въззивния съд по гр.д. № 4337/2013 г. с решение от
23.04.2014 г. на СГС, IV А възз.отд.,
и не е допуснато касационно обжалване с Определение № 328 от 30.10.2014 г.,
постановено от ВКС на РБ, първо ГО, по гр.д. № 5058/2014 г.), са отхвърлени
всички искове на - Р.Г.Д. предявени срещу праводателя
на ответника - Р.К.Ц., касаещи собствеността върху по-горе посочения недвижим
имот.
Поддържа се, че по гр.дело №
7227/05 г. по описа на СРС, I ГК, 39 състав, е постановено решение от 02.05.2006
г., с което ответника - Р.Г.Д. е осъден да предаде владението върху процесния имот на ищеца и праводателя
на ответника - Р.К.Ц.. Това решението на първоинстанционния
съд е оставено в сила със решение от 13.05.2016 г., постановено по в.гр.д. №
2864 по описа за 2006 г. на СГС, ГО, II В въззивен
състав. Срещу последното решение е подадена касационна жалба от Р.Г.Д.,
образувано е гр.д. № 3411/2016 г., като с Определение № 271 от 02.12.2016г.
делото е върнато на СРС, 39 състав за поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение от 02.05.2006 г. по гр.д.7227/05 г.
на СРС, 39 състав. Във връзка с дадените от ВКС указания на 20.02.2017 г. е
проведено о.с.з. по гр.д.7227/05 г., като до настоящия момент все още няма
постановен акт от съда. По подадената касационната жалба ВКС, I ГО, ще се
произнесе след постановяване на решението по чл.247 от ГПК.
Ответникът твърди в случай, че се
приеме и установи, че както преди 27.11.2004 г. и 17.11.2004 г. и до
предявяване на настоящия иск К.Р.Д. е живял в процесния
жилищен имот, то К.Р.Д. е ползвал жилището от името на своя баща и своята
майка, и е негов държател, а не владелец.
Твърди, че по отношение на ищеца не
е налице непрекъсната фактическата власт върху процесния
имот, както и че държането и владението, което той твърди че упражнява, не е
несмущавано, нито е спокойно, нито е явно и несъмнително.
Твърди, че нито по отношение на
ответника, като собственик на процесния имот, нито по
отношение на заинтересованите страни-бащата на ищеца Р.Д. и Р.Ц., до
завеждането на настоящата искова молба, ищецът по някакъв начин е демонстрирал
и манифестирал поведение на пълноправен собственик или поведение, което
несъмнено да сочи, че упражнява правомощия на собственик в пълен обем,
единствено за себе си, върху процесния имот.
Твърди, че е конституирането на К.Д.
по гр.д. № 12091 по описа на СРС, 69 състав за 2006 г. с определение от
03.04.2008 г., придобивната давност е прекъсната. От
друга страна, към същия момент, с връчването на определението за него държането
или владението, ако е имало такова, вече не е несмущавано. Твърди се, че
давността е прекъсната и с признанието на ищеца, че други лица са собственици
на процесния апартамент № 7.
Ответницата М.Б.П. и след конституирането й
като такава е подала в срока по чл.131 от ГПК отговор с вх. № 64017/09.05.2018
г.
Ответницата оспорва изцяло искова
молба с вх. № 59948/2017 г., по която е образувано гр.д.№ 5607/17 г. на СГС,
І-6 състав, като оспорва изцяло твърденията на ищеца К.Д. за придобиването на процесния имот от последния по давност. Твърди, че по
отношение на ищеца не е налице непрекъсната фактическа власт върху процесния имот, както и че липсва намерението за своене. Твърди, че заедно със съпруга й-другия ответник по
иска с правно основание чл.124 ГПК са собственици на процесния
апартамент на основание покупко-продажба, обективирана
в нотариален акт № 16, том І, н.д. № 15/2006 г. на нотариус Л., а праводателят им Р.К.Ц. е придобил имота по силата на
саморъчно завещание от 12.10.2004 г. Твърди, че доколкото е придобила права
върху имота в хода на производството по гр.д. № 7227/05 г. по описа на СРС, 39
състав, то решението по това дело разпростира своята СПН върху страните по
настоящото дело. Твърди, че ищецът е държател на имота. Поддържа се, че с
конституирането на К. Р.Д. по гр.д. № 12091/2006 г. на СРС, 69 състав, придобивната давност е прекъсната. Твърди се, че давността
е прекъсната и с признанието на ищеца, че други лица са собственици на процесния апартамент № 7.
Ищците С.И.П. и М.Б.П. и по
предявения от тях ревандикационен иск по чл.108 ЗС
твърдят, че са собственици на гореописания апартамент по силата на нотариален
акт № 16, том І, н.д. № 15/2006 г. на нотариус Л., като имотът е придобит в
режим на СИО. Оспорват ответникът да е собственик на имота по завещание и давностно владение с твърдението, че последният ползва
имота, живеейки в него със своите родители и до предявяването на исковата молба
по гр.д. № 5607/17 г. на СГС, І-6 състав с действията си той по никакъв начин
не е показал, демонстрирал, манифестирал по отношение на ищците като собственици
на имота, поведение от което да става ясно, че има намерение да свои имота.
Твърди се, че ответникът ползва, държи и владее собствения на ищците недвижим
имот без тяхно съгласие и без правно основание. Ищците поддържат, че
собствеността върху процесния апартамент са придобили
в хода на развило се производство по гр.д. № 7227/05 г. по описа на СРС, 39
състав, образувано по искова молба от 12.07.2005 г. на праводателя
на ищците-Р.К.Ц. с правно основание чл.108 ЗС срещу Р.Г.Д.-баща на ответника,
явяващ се единствен наследник по закон на завещателя Г.П.Д.. Производството по
това дело не е приключило. Твърди се, че праводателят
на ищците Р.К.Ц. е придобил апартамента по силата на саморъчно завещание от
12.10.2004 г., обявено на 19.01.2005 г. с протокол на Нотариус М.И.от
единственият наследник по закон на завещателя, като исковете на Р.Г.Д.-баща на
ответника, за нищожност и унищожаемост на завещанието
и за възстановяване на запазената му част по закон са отхвърлени от съда с
влезли в сила решения. Поддържа се, че завещанието от 12.10.2004 г. е оспорено
по съдебен ред по делото на 39 състав, което производство е отделено и е
образувано гр.д. № 12091/2006 г. на СРС, 69 състав, по което с Определение от
03.04.2008 г. е конституиран и ответника К.Д..
Молят съда да постанови решение,
с което да приеме за установено по отношение на ответника К.Р.Д., че ищците са
собственици на процесния апартамент № 7 и ответникът
да бъде осъден да предаде на ищците държането и владението на имота.
В отговор по реда на чл.131 от ГПК ответникът счита искът за допустим, но неоснователен и погасен по давност.
Твърди, че от раждането си живее в процесния имот и
след навършване на пълнолетие веднага започнал работа и от оттогава заплаща
всички разноски необходими за поддръжка на имота. Никога не е виждал ищците
дори да доближават до имота му. Поддържа се, че волята на завещателя в
собствеността да участва и ответника-неговия внук е игнорирана, което е довело
до създаването на недействителен нотариален акт за целия недвижим имот в полза
на единия от заветниците. Твърди се, че Р.К. не е
придобил по завещание собствеността върху целия недвижим имот, притежаван от
дядото на ответника, тъй като в саморъчното завещание се съдържа завещателно разпореждане и в полза на ответника. Твърди се,
че предвид принципа, че никой не може да прехвърли права, които няма,
ответникът счита, че с нотариален акт № 16, дело № 16/2006 г. Р.Ц. не е
прехвърлил собствеността върху процесния имот на
ищците. Счита, че дядо му не е изразил свободна воля при изготвяне на
саморъчното завещание от 12.10.2004 г. Заявява възражение за унищожаемост на саморъчното завещание, с твърдението, че
върху завещателя е била упражнена принуда.
Ищецът К.Д. в съдебно заседание поддържа предявения иск,
оспорва предявения срещу него ревандикационен иск
чрез процесуалните си представители и по съображения подробно изложени в
писмени бележки по делото. Претендира разноски, за което е представил списък.
Ответниците С.П. и М.П. в съдебно
заседание чрез своя процесуален представител оспорват предявените искове като
неоснователни, недоказани и молят съдът да постанови решение, с което да ги
отхвърли, съответно да уважи изцяло предявения от тях ревандикационен
иск. Претендират разноски, съобразно представен списък. Заявява възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК по отношение на разноските на ищеца. Подробни съображения са
изложени в писмени бележки по делото.
Третото лице помагач Р.К.Ц. в съдебно заседание чрез своя
процесуален представител моли съда да отхвърли искът на К.Д. като неоснователен
и да уважи насрещния иск на ответниците. Подробни
съображения излага в писмени бележки по делото.
Софийски градски съд, първо гражданско
отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията
и доводите на страните и на събраните
по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:
От приетите
като писмени доказателства по делото препис-извлечение от акт за смърт № 0473
от 18.11.2004 г. на СО, район Възраждане, удостоверение за наследници изх.№
002131 от 22.11.2004 г. на СО, район Възраждане и удостоверение за роднински
връзки от 05.07.2016 г., се установява, че Г.П.Д. е дядо на ищеца, починал на
17.11.2004 г., като негов единствен наследник по закон е Р.Г.Д.-негов син,
съответно баща на ищеца.
С
нотариален акт за замяна на недвижим имот № 53, том ІІ, дело № 227/1972 г. и съдебно-спогодителен
протокол от 27.12.1988 г., гр.д. № 2223/1988 г. на Ленински районен съд, 6
състав, Г.П.Д. се легитимира като собственик на основание договор за замяна на
недвижим имот и делба на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 7, намиращ
се на трети етаж, вх.А на бл.140, ул. „******, ж.к. „Гео Милев“ с обща
квадратура по одобрения план от 76,62 кв.м., заедно с 5.29% от общите части на
сградата.
Със
саморъчно завещание от 12.10.2004 г., обявено на 19.01.2005 г., вписано в
имотния регистър при СВ, АВ акт 43, том І, 2005 г., Г.П.Д. е завещал на Р.К.Ц.
описания по-горе апартамент № 7, а мазето към апартамента на внук си К.Д..
Въз основа
на горното завещание и на 10.05.2005 г. Р.К.Ц. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост № 173, том І, рег. № 4040, дело № 147/2005 г. на
нотариус М.И.с рег. № 260 на регистъра на НК.
С договор
за покупко-продажба от 25.01.2006 г., обективиран в
нотариален акт № 16, том І, рег. № 263, н.д.№ 15/2006 г. на нотариус Й.Л. с
рег. № 263 в регистъра на НК, Р.К.Ц. е продал на С.И.П. процесния
апартамент. Към датата на продажбата С.И.П. се е намирал в граждански брак с М.Б.П.-негова
съпруга от 29.05.1994 г. (удостоверение за семейно
положение от 25.08.2016 г. и служебна справка по реда на Наредба № 14/2009 г., л.134
от делото).
С влязло в
сила на 15.03.2019 г. Решение от 02.05.2006 г., постановено по гр.д. №
7227/2005 г. по описа на СРС, 39 състав, е прието за установено, че Р.К.Ц. е
собственик на процесния апартамент № 7, въз основа на
завет, обективиран в саморъчно завещание на Г.П.Д.,
починал на 17.11.2004 г., нотариално заверено на 12.10.2014 г. с рег. № 6192 от
вписания под № 263 в регистъра на НК нотариус и на основание чл.108 от ЗС Р.Г.Д.
е осъден да предаде на Р.К.Ц. процесния недвижим имот.
С влязло в
сила на 18.11.2014 г. Решение от 14.11.2012 г., постановено по гр.д. №
12091/2006 г. на СРС, 69 състав са отхвърлени предявените от Р.Г.Д. против Р.К.Ц.
и К.Р.Д. искове, както следва: иск с правно основание чл.42, б.“б“ във връзка с
чл.25, ал.1, пр.1 и 3 от ЗН за обявяване нищожността на саморъчно завещание от
12.10.2004 г. на Г.П.Д., тъй като при съставянето на завещанието не е написано
и подписано от самия завещател Г.П.Д., тъй като при съставянето му завещателят
не е бил способен да завещава и иск с правно основание чл.30 ЗН за намаляване
на завещателното разпореждане. В производството пред
СРС, 69 състав, К.Р.Д. е бил конституиран като ответник на 03.04.2008 г.
Пред
настоящата съдебна инстанция е разпитан свидетелят Л., който установява, че в
качеството си на нотариус е удостоверил подписа върху процесното
саморъчно завещание. Установява, че лицето дошло само с написано саморъчно
завещание и положило подписа си пред нотариуса. Лицето носело и психиатрична
експертиза, която потвърждавала дееспособността му. По никакъв начин не се
виждало лицето да действа под принуда-държал се спокойно, уверено, напълно
съзнавал какъв документ подписва. Човекът бил съвсем разумен и си планирал
нещата. Пожелал да остави завещанието на съхранение, но нотариус Л. не
разполагал със съответния трезор за това, поради което насочил лицето към
нотариалната кантора на нотариус М.И..
Свидетелите
И.Л.А.и С.В.П.установяват, че ищецът К. живее в процесния
апартамент от раждането си и до момента. Установяват, че повече от 15 години,
ищецът живее сам в апартамента, тъй като родителите му са се преместили да
живеят при баба му.
Свидетелят П.установява
още, че макар и настанен в старчески дом, дядото на ищеца Г.почти през ден се
прибирал в апартамента и това било така до смъртта му през 2004 г.
Свидетелката
Д.установява, че в качеството си на вещо лице през м.март 2012 г. правила оглед
на апартамент № 7 на трети етаж от 4-етажен блок на ул. „Анри Барбюс“, кв.Гео Милев, като на огледа присъствали Р.и К.
Димитрови. Свидетелката установява, че по време на огледа К. споделил, че няма
да правят ремонт на апартамента, защото не се знае изхода на делото и ако
трябва да напуснат няма да правят ремонт, както и че по всяка вероятност трябва
да напуснат апартамента, защото очакват, че ще загубят делото.
Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва
от събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени по-горе.
Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се
допълват, поради което съдът ги кредитира.
От правна страна:
Предявеният от ищеца К.Р.Д. иск,
е положителен установителен иск за собственост с
правно основание чл.124, ал.1 ГПК.
Безспорен е правния интерес на ищеца
от водене на установителен иск за собственост, до
колкото правото му на собственост върху процесния недвижим
имот се оспорва от ответниците. Правният интерес
произтича от претендирането от страна на ответниците
на отричаното от ищеца право.
Придобивната давност е способ за придобиване
на право на собственост посредством фактическото упражняване съдържанието на
тези права през период от време, определен в закона, в случая 10 години,
доколкото ищецът се явява недобросъвестен владелец. Ищецът не доказа да е
установил владение върху имота на правно основание, годно да го направи
собственик, а и не е твърдял такова.
Според чл. 79, ал. 1 ЗС правото
на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато
владение в продължение на 10 години.
За да се признае на едно
физическо лице правото на изключителна собственост по отношение на един -
отчасти или изцяло чужд, недвижим имот, разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗС
установява, че претендиращият собствеността на целия имот следва да е
упражнявал в период - по-дълъг от 10 години, фактическата власт по отношение на
конкретната вещ - corpus, без противопоставяне и без
прекъсване за време, по-дълго от 6 месеца и да е демонстрирал по отношение на
собственика на вещта поведение на пълноправен собственик - animus,
т. е., че упражнява собственическите правомощия единствено за себе си. Само
доколкото елементите на фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС са налице по
отношение на претендиращия собствеността владелец в рамката на едно пълно и
пряко доказване в хода на процеса, то и искът за изтекла придобивна
давност може да бъде уважен. Доказването на условията на закона - елементите от
фактическия състав на чл. 79, ал. 1 от ЗС, за признаване право на собственост
на основание изтекла придобивна давност следва да е
пряко и пълно. Липсата на категоричност, за която и да е от законовите материалноправни предпоставки, изключва придобиването на
собствеността.
За да се уважи така предявения
иск следва още да бъде установено, че в периода от 28 ноември 2004 г. и до
изтичането на десет години, т.е. до 28 ноември 2014 г., не е имало и няма
законово ограничение, относно възможността да тече давностен
срок през посочения период.
На първо място ищецът следваше да
докаже главно и пълно, че е установил владение върху апартамента на 28 ноември
2004 г., т.е. че от тази дата е упражнявал фактическа власт върху имота и го е
държал като свой.
Безспорно се установява, че
ищецът е живял в процесния апартамент от раждането си
и до момента, но това не означава, че го е държал като свой, т.е. следва да се
установи от кой момент е променено намерението му, с което е упражнявал
фактическа власт върху процесния апартамент. Не се изисква демонстриране на
промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт, когато същата е
установена, като владение изцяло за себе си. В случая обаче в процесният имот освен ищеца, са живели неговия баща и майка,
а до навършване на непълнолетие ищецът и не би могъл да формира валидна воля за
владение.
Не се спори, че собствеността на
апартамента е принадлежала изцяло на дядото на ищеца и че в този апартамент е
живял дядото заедно с родителите на ищеца и самия ищец от неговото раждане.
Безспорно е, че дядото е допуснал в дома си сина си и неговото семейство. Г.П.Д. е починал на
17.11.2004 г., като до този момент е упражнявал фактическа власт върху имота,
въпреки, че преди смъртта си е бил настанен в старчески дом, но както се
установява със свидетелските показания-той си е идвал в къщи почти през ден.
Безспорно е установено, че преди смъртта си Г.П.Д. се е разпоредил с правото на
собственост върху апартамента в полза на третото лице помагач Р.Ц., който от
своя страна е продал апартамента на двамата ответници.
Ищецът не доказва факти, от които
да произтича извод, че е владял процесния апартамент,
нито че е осъществявал намерение за своене на процесния апартамент.
По делото не е доказано с никакви
доказателства и дори не се твърди дядото на ищеца да е предал на сина си или
внук си владението на процесния апартамент.
Ищецът не твърди и не доказва да е
променил основанието, на което е живял в
процесния апартамент (бил е допуснат в него), не
твърди и не доказва да е уведомил собственика (включително неговия баща претендиращ да се собственик на основание
наследствено правоприемство по силата на закона) или да е му е показал по явен и недвусмислен начин, че отрича правата му и
че започва да свои апартамента, не твърди да е отнел владението на собственика
на апартамента и не е представил доказателства за това, поради което и следва
да се приеме, че неговите действия не са променени във владение.
Ищецът твърди, че с навършване на
пълнолетие през 2004 г. и след смъртта на дядо си започнал да упражнява
фактическа власт върху апартамента, считайки го за свой.
Това обаче не бе доказано в
процеса.
Установи се, че след смъртта на Г.П.Д.,
в апартамента са останали да живеят единствения му наследник по закон-сина му Р.Г.Д.
и семейството му-съпруга и син К.Р.Д..
Субективният признак на
владението се установява по отношение на бащата на ищеца Р.Г.Д., но не и по отношение
на самия ищец. Видно е, че след смъртта на баща си-Р.Г.Д. е извършвал действия
присъщи на собственик на апартамента. Защитавайки се срещу предявения против
него иск по чл.108 от ЗС на 12.07.2005 г., Р.Д. е предявил искове за
прогласяване нищожността/унищожаемостта на процесното завещание.
В рамките на производството,
развило се по гр.д.№ 7227/2005 г. на СРС, 39 състав, между страните Р.К.Ц. и Р.Г.Д.,
е било прието като безспорно обстоятелството, че върху процесния
апартамент № 7, се осъществява фактическа власт от Р.Г.Д..
По време на процесите по гр.д.№ 7227/2005
г. по описа на СРС, 39 състав, продължило от 12.07.2005 г. до 15.03.2019 г. и
по гр.д. № 12091/2006 г. по описа на СРС, 69 състав, продължило от 09.12.2005
г. до 18.11.2014 г., в производството по което дело е участвал и ищеца,
последният не е извършил нито едно действие, с което да демонстрира, че същият
се счита за собственик на процесния апартамент и отрича
собственическите претенции на неговия баща. Не е оспорил по никакъв начин
собственическите претенции на неговия баща Р.Д.. Безспорно с показанията на
разпитаната свидетелка Цена Д.се установява, че К. е знаел за споровете относно
имота между неговия баща и третите лица, легитимиращи се като собственици на
основание завет, извършен от неговия дядо и не е предприел нито едно действие,
с което да демонстрира, че той, а не неговия баща е собственик на апартамента.
Заведените от и срещу третото
лице помагач против и от бащата на ищеца искове, както и самите действия на Р.Г.Д.
изключват твърдения и намерение на неговия син-ищеца К.Д. за придобиване на процесния апартамент по давност.
Ето защо и с оглед
доказателствата по делото, съдът намира за основателно твърдението на третото
лице помагач, че всъщност ищецът и в процесния период
от 28.11.2004 г. и до 28.11.2014 г., се е намирал в имота в качеството си на
член на семейството на Р.Г.Д., а не в качеството си на владелец.
Не се доказа, че в този период
ищецът е живеел сам, тъй като неговите родители се преместили да живеят при
баба му. Показанията на двамата свидетели в тази насока си противоречат с
писмените доказателства, поради което съдът не кредитира гласните доказателства
по отношение на този факт.
При липсата на твърдение и на
доказване за предаване на владението върху процесния
апартамент от неговия собственик на ищеца или за отнемане на владението,
обстоятелството, че ищецът е живеел в процесния
апартамент, в който родителите му са допуснати да живеят, от раждането му,
представлява действие, което се основава на близките лични отношения между
собственика и сина му и на производните на тях близките лични отношения между
собственика и съпругата на сина му- негова снаха, съответно тяхното дете.
Такива действия не представляват владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС, те
могат да се основават или на заем за послужване по чл. 243 ЗЗД, в който случай
представляват държане по смисъла на чл. 68, ал. 2 ЗС, или да представляват
търпими действия, в който случай не представляват и държане. Търпимите действия
са именно действия, а не фактическа власт и по това се отличават от държането,
а значи и от владението, поради което и не могат да служат за основание за
установяване на владение.
И в двата случая на такива
действия не може да се основе презумпцията, установена с правилото на чл. 69 ЗС. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от
момента на установяването си.
Изцяло в този смисъл Решение № 112 от 7.08.2019 г. на
ВКС по гр. д. № 3065/2018 г., I г. о., ГК, което напълно се споделя от
настоящия съдебен състав.
Ето защо положителният установителен иск за собственост следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
Ответниците С.И.П. и М.Б.П. са предявили ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.
Съгласно разпоредбата на чл. 108
от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което
я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен,
собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик
срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на
ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо
основание и че ответникът владее вещта без основание.
Безспорно
се установи, че двамата ответници са придобили
собствеността на апартамента в режим на СИО въз основа на валидно сключен в
нотариална форма договор за покупко-продажба и тяхното право не е погасено от
изтекла в полза на ищеца К.Р.Д. придобивна давност за
периода от 28 ноември 2004 г.-28 ноември 2014 г.
С
ангажираните по делото доказателства не се установи главно и пълно твърдяната
от ответника по този иск унищожаемост на процесното завещание, доколкото не се установи върху
завещателя да е упражнена принуда. В тази насока не са ангажирани нито преки,
нито косвени доказателства.
Между страните
не е било спорно, че към момента фактическа власт върху имота се упражнява от
ответника по този иск.
Предвид
горното ревандикационният иск следва да бъде уважен
като основателен и доказан, доколкото безспорно се установи, че ищците са
собственици на апартамента, а ответникът упражнява фактическа власт без правно
основание за това.
По
разноските в процеса:
Предвид
изхода на делото ищецът по първоначалния иск и ответник по съединения иск дължи
на ответниците, съответно ищци С.П. и М.П. направените
от тях разноски за внесени държавни такси и заплатени адвокатски
възнаграждения, както следва: на С.П. сума в общ размер на 2 782,59 лв.,
от която: 1820 лв.-платено адвокатско възнаграждение, съобразно договор за правна помощ
от 01.06.2018 г., л.147 от делото, който в частта на извършеното плащане има
характер на разписка, останалата сума представлява заплатени държавни такси за
предявения иск и за съдебни удостоверения.
На М.П.
сума в общ размер на 1826,30 лв., от която: 1820 лв.-платено адвокатско
възнаграждение, съобразно договор за правна помощ от 16.10.2018 г., л.209 от
делото, който в частта на извършеното плащане има характер на разписка,
останалата сума-заплатени държавни такси за съдебно удостоверение.
Водим
от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователни и недоказани предявените от К.Р.Д., ЕГН **********,***
пасивно субективно съединени положителни установителни
искове за собственост с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за установяване по
отношение на ответниците С.И.П., ЕГН **********,*** и
М.Б.П., ЕГН **********,***, че К.Р.Д. е собственик на основание изтекла
в негова полза придобивна давност за периода от 28
ноември 2004 г.-28 ноември 2014 г. на следния недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр.София, район Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул.
„******, състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, със
застроена площ от 76,62 кв.м., без посочени съседи по документ за собственост,
заедно с 5,29% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж
върху мястото, което съставлява парцел ХІ-19 от квартал 165 по плана на
гр.София, местността „Гео Милев“, при общи граници: изток-улица 46-та, запад-Софжилфонд, север-ул. „Анри Барбюс“
и юг-обществена градина, който имот съобразно КККР, одобрени със Заповед №
РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД на АГКК, представлява: самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 68134.704.588.4.7., с адрес на имота: гр.София, район
Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ******, намиращ се в сграда № 4, разположена в
поземлени имоти с идентификатори 68134.704.250, 68134.704.588, предназначение
на самостоятелни обект: жилище, апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 76,62
кв.м., прилежащи части: 5,29% ид.ч. от общите части
на сградата, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:
68134.704.588.4.8., под обекта: 68134.704.588.4.4.,
над обекта: 68134.704.588.4.10.
ПРИЗНАВА
по исковете с правно основание чл.108 от ЗС предявени от С.И.П., ЕГН **********,***
и М.Б.П., ЕГН **********,*** против К.Р.Д., ЕГН **********,***, че С.И.П., ЕГН **********
и М.Б.П., ЕГН ********** са
собственици в режим на СИО, на основание договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 16, том І, рег. № 263, нот.дело № 15/25.01.2006 г. на нотариус Й.Л.-нотариус с
рег. № 263 в регистъра на Нотариалната камара, с район на действие СРС на
следния
недвижим имот: апартамент № 7, находящ се в гр.София,
район Слатина, ж.к. „Гео Милев“, ул. „******, състоящ се от две стаи, хол,
кухня и други сервизни помещения, със застроена площ от 76,62 кв.м., без
посочени съседи по документ за собственост, заедно с 5,29% идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, което съставлява
парцел ХІ-19 от квартал 165 по плана на гр.София, местността „Гео Милев“, при
общи граници: изток-улица 46-та, запад-Софжилфонд,
север-ул. „Анри Барбюс“ и юг-обществена градина,
който имот съобразно КККР, одобрени със Заповед № РД-18-138/24.07.2017 г. на ИД
на АГКК, представлява: самостоятелен обект в сграда с идентификатор
68134.704.588.4.7., с адрес на имота: гр.София, район Слатина, ж.к. „Гео
Милев“, ******, намиращ се в сграда № 4, разположена в поземлени имоти с
идентификатори 68134.704.250,
68134.704.588, предназначение на самостоятелни обект: жилище,
апартамент, брой нива на обекта:1, с площ 76,62 кв.м., прилежащи части: 5,29% ид.ч. от общите части на сградата, съседни самостоятелни
обекти в сградата: на същия етаж: 68134.704.588.4.8., под обекта:
68134.704.588.4.4., над обекта: 68134.704.588.4.10. И
ОСЪЖДА К.Р.Д., ЕГН **********,*** да предаде на С.И.П., ЕГН **********,***
и М.Б.П., ЕГН **********,*** владението на гореописания имот.
ОСЪЖДА
К.Р.Д.,
ЕГН **********,*** да заплати на основание чл.78, ал.1 от ГПК на С.И.П., ЕГН **********,***
сумата от 2 782,59 лв. /две хиляди седемстотин осемдесет и два и 0,59 лв./, а
на М.Б.П., ЕГН **********,*** сумата от 1826,30 лв. /хиляда осемстотин двадесет и шест и 0,30
лв./ разноски направени от двамата ответници пред
настоящата съдебна инстанция.
Решението
е постановено при участието на Р.К.Ц. с ЕГН **********,***1, в качеството му на
трето лице помагач на страната на ответниците С.И.П.,
ЕГН **********,*** и М.Б.П., ЕГН **********,***.
Решението
подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: