Р Е Ш
Е Н И
Е
№
гр.Ловеч, 12.01.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публичното заседание на дванадесети декември, през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА
РАБАДЖИЕВА
при секретаря……………..РУМЯНА БАЕВА…………....……………...и в присъствието на
прокурора.......................................................................................като разгледа докладваното от
съдията ………………..…гр.дело №465 по описа за 2017год, за да се произнесе съобрази:
Иск с правно основание чл.49 вр.чл.45 от ЗЗД.
Цена на иска:3 000лв.-обезщетение
за причинени неимуществени вреди.
Съдът е
сезиран с искова молба, подадена от Х.С.И. и Ю.М.Г.,***, като законни
представители на малолетното дете С.Х.С., чрез мл.адв.И.К. ЛАК против”МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНА ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ”АД, със седалище и
адрес на управление: гр.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№27, представлявано от татяна
Ганчева Борисова.
Ищците излагат в ИМ, че на 21.06.2016 г.
детето С.Х.С., ЕГН ********** с родители Х.С.И. и Ю.М.Г., било прието в Детско
отделение към МБАЛ Ловеч с температура и кашлица, като заедно с него в
отделението останала и майка му Ю.М.Г.. Твърди се, че на 22.06.2016 г. сутринта
около 9.00 часа на детето С. С. следвало да се вземе кръв за изследване, като
за целта ръката на детето трябвало да бъде затоплена, както обяснила дежурната
сестра. Лявата ръка на детето била потопена в гореща вода, която сестрата Ц.П.
била наляла от бойлерчето в стаята. Посочва се, че детето е спяло, но веднага
след потапяне на ръката му в горещата вода се събудило и започнало да плаче. Ръката
му се зачервила и набръчкала, а майката Ю.Г. при този вид на детето се
притеснила много и започнала да търси лекар. Наведении са твърдения, че след
около половин час медицинската сестра и дежурен лекар се появили, като
предложили мехлем, олио и вода, за да намажат ръката на детето. Възмутени от
нехайното отношение на лекарите в болницата, родителите на С. решили да потърсят лекарска помощ в друга
болница и същият ден - 22.06.2016 г.около 12 часа детето С. било прието в МБАЛ С..
Ищците излагат, че лекарите там установили, че лявата ръка на детето е била
изгорена, като изгарянето е от II /втора/ степен и тъй като детето било прието в МБАЛ Ловеч с други
оплаквания (температура и кашлица), то останало за лечение в МБАЛ С., където
било изписано на 28.06.2016 г.
Твърди се още, че на
29.06.2016 г. майката Ю.Г. подала молба вх. № 5129/29.06.2016 г. до Директора
на МБАЛ Ловеч, в която описала случая и помолила за проверка, както и становище
по въпроса дали се дължи обезщетение в тази случай и в какъв размер. Посочва
се, че на 01.07.2016 г. С.Х.С. бил прегледан от съдебен лекар - д-р М.А.Г.,
като било издадено и съдебно медицинско удостоверение № 88/2016 г., според
което и към 01.07.2016 г. пръстите на лявата ръка на детето са с червен цвят,
овален епидермис, оточни и леко деформирани, като заключението на съдебния
лекар е, че се касае за изгаряне /попарване/ на лявата ръка.
Твърди се, че през месец
февруари
Ищците считат, че са
налице предпоставките за ангажиране на отговорността на МБАЛ Ловеч да заплати
обезщетение за претърпените
неимуществени вреди .
В петитумната част е отправено искане съдът да
се произнесе с решение, с което да
осъди ответното дружество да заплати на ищците сумата в размер на 3 000,00
лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
настъпило увреждане на 22.06.2016 г., довело до изгаряне от втора степен на
лявата ръка на С.Х.С., ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата.
Претендирани са и направените по
делото съдебно - деловодни разноски.
В законоустановения едномесечен срок от
връчване на исковата молба и приложенията към нея ответникът не е депозирал
писмен отговор.
В хода
на процеса ищците вземат лично участие, като се представляват и от упълномощен
представител – адв.К.. Поддържа предявения иск и моли да бъде уважен в пълния
претендиран размер. Претендира разноски по делото.
Ответникът-МБАЛ – ПРОФ. Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ” АД -ЛОВЕЧ се представлява от В.Н.. По същество оспорва предявения иск, като неоснователен и недоказан.
Съдът, като обсъди доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното
По делото не е спорно,
че малолетното дете С.Х.С. е родено на ***
г., като негови родители са Ю.М.г. и Х.С.И..
От представената по
делото медицинска документация се установява, че на 21.06.2016 г., около 9,50
часа детето С. С. е постъпило в Детско
отделение при МБАЛ АД – Ловечь с кашлица и висока температура, като с основната
диагноза е „Остър бонхиолит, неуточнен”. Приложена е декларация, от която е
видно, че майката е декларирала, че разбира необходимостта от извършването на
диагностичните и лечебни процедури и доброволно ги е приела и потвърдила.Във
връзка с назначената терапия от лекуващия лекар/д-р Цветкова/, на 22.06.2016 г.
сутринта около 9,00 часа дежурен лаборант следвало да вземе от детето кръв за изследване на КАС. За
целта било необходимо дежурната медицинска сестра Ц.П. да затопли ръката на
детето, като обяснила необходимостта от извършване на изследването на майката и
я предупредила, че следва да бъде затоплена ръката на детето. Затоплянето е извършено,
като сестрата е наляла топла вода от чешмата, проверявайки температурата на
водата на своята ръка. Преценявайки, че е подходяща, е потопила лявата ръка на
детето до китката и след затоплянето ръката е извадена, подсушена и взета кръв
от лаборантката. При описване хода на заболяването в епикризата е посочено, че
при извършване на затоплянето на ръката от сестрата и вземане на КАС от
лаборантката детето се разплакало. Кожата на 4-те пръста на лявата ръка е
хиперимирана със стари охлузвания на 4- и 5 пръст, което наложило да бъде
извикан лекар. Пръстите били потопени в студена вода, след което последователно
намазани с олио и дефламол. След
извършване на горните манипулации майката по свое желание решила да напусне
отделението, като няколко часа по-късно детето е хоспитализирано в МБАЛ”Д-р
Стойчо Христов”ЕООД – гр.С.. Съгласно епикризата, детето е постъпило с диагноза
„Бронхиолитис акута и придружаващо заболяване „ изгаряне ІІ ст” – посочено е
наличието на изгаряне на втори и трети пръст на лявата ръка. Изписано е
клинично здраво на 28.06.2016 г.
Установява се, че на
29.06.2016 г.майката Ю.Г. е депозирала молба до Директора на МБАЛ – Ловеч с
искане да бъде разпоредена проверка по случая
оглед установяване на виновните лица. Заявила е също, че им се дължи
обезщетение за претърпени вреди, като е помолила за изричен отговор относно
дължимостта на обезщетението.
За резултатите от
извършената проверка по случая във връзка с престоя на детето С. С. , майката е
уведомена с писмо изх.№ 6819/19.08.2016
г. на Изп.директор на МБАЛ – Ловеч. Изразено е съжаление за настъпилото
усложнение, както лицето е уведомено, че са предприети мерки с оглед
подобряване квалификацията на служителите относно медицинските стандарти за
добра медицинска практика. В изпратения отговор не е коментиран въпроса за
обезщетение на родителите за претърпените от тях и малолетното им дете
неимуществени вреди.
От приложеното
съдебно-медицинско свидетелство №88/2016 г. се установява, че на 01.07.2016 г д-р
Газебма – н-к отделение по Съдебна медицина при МБАЛ – Ловеч е извършила
преглед на детето С. и е установила, че
пръстите на лявата ръка – палец, показалец, среден пръст и отчасти безимен
пръст и кутре са с червен цвят, овален епидермис, оточни и леко деформирани.
Дадено е заключение, че се касае за изгаряне/попарване/ на пръстите на лява
ръка на детето, което му е причинило временно и неопасно разстройство на
здравето. При прегледа не са установени данни за разстройство на здравето
временно опасно за живота или постоянно разстройство на здравето, неопасно за
живота, като не се очакват трайни последици. Според заключението,
констатираното увреждане се дължи на действието на гореща течност.
На основание чл.195 от ГПК съдът е допуснал съдебно-медицинска експертиза с конкретно формулирани задачи. Депозирано е
писмено заключение, съгласно което при извършения преглед на 15.11.2017 г./за
нуждите на експертизата/ не са установени цикатрикси или други нарушения на целостта
на кожата на пръстите на лявата ръка при
пострадалото дете. Посочено е, че липсата на промени не е свързана с изтеклия
период, а с характера на подобни изгаряния – те са повърхностни и отзвучават
без да оставят следи. Експертизата е констатирала, че няма нарушение в
движенията на пръстите на лявата ръка на детето. Вещото лице е установило, че след инцидента,
станал към 9.00 часа, майката и детето са напуснала детско отделение, като до
напускането пострадалата ръка е била подложена на обработка. Консултация с
хирург не е извършвана, едно, поради напускане на отделението, второ – поради
състоянието на ръката по това време.
Такава консултация с хирург е извършена при постъпване в МБАЛ – С. на
22.06.2016 г., при което консултантът-хирург е описал наличието на мехури/були/
с размер 1,5/0,5 см. по втори и трети пръст на лявата ръка. Втората
консултация, пет дни по-късно е установила зарастващи рани без усложнения. В
отговор на поставената от ответника задача, експертът е дал заключение, че при действие на течност с
висока температура/попарване/ изгарянията обикновено са от първа или втора
степен, и зависи от множество фактори – температура на течността, време на
експозиция, състояние на кожата, възраст и др. При деца изгаряне от първа и
втора степен, каквато е в случая, може да се получи и при по-ниска температура
на водата/ при 50 градуса, ако експозицията е 7-10 минути/. Детската кожа е
много по-нежна, чувствителна и ранима, отколкото тази на възрастен човек, още
повече, ако кожната тъкан на възрастния е била подложена на различни
въздействия – често миене, въздействие на различни препарати, химикали и т.,
поради което е възможно при една и съща температура и експозиция кожната
покривка на дете да се увреди, а на възрастния – да остане интактна. От
заключението се установява, че изгаряния/попарвания/ от тази степен – ІІ А
засягат повърхностния слой на кожата под епидермиса, като се образуват мехури,
изпълнени с ексудат, под които кожата постепенно епителизира. След отпадането
на мехурите за известно време / може и месец/ пигментацията на кожата в този
участък е по-засилена. Експертът е посочил, че такива изгаряния като процесното
не се нуждаят от хирургична намеса и ако раните не се инфектират, заздравяват
за около 7-10 дни и не оставят трайни последствия.
По делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите К.Д.М.А.И.С.допуснати по
искане на ищците, и д-р Д.Н.С. П., допуснати по искане на ответната страна.
От показанията на св.М. се установява, че в деня на инцидента майката Ю.
й се обадила от болницата, плачела и я молила да вземе такси и да отиде да ги
прибере, тъй като в болницата изгорили ръката на детето. Когато се прибрали, и
майката, и детето плачели и били неспокойни. Тогава видяла, че ръката на детето
била „изгорена, зачервена,надигнати мехурчета имаше, лявата ръка от пръстите
нагоре, цялата ръчичка бе в мехури и зачервена.”.Свидетелката твърди, че зачервяването
продължила повече от месец. Посочва още, че инцидентът дал отражение върху
детето – започнало да се страхува от вода, от лекари, като видело бяла
престилка, пищяло, не позволявало да го пипнат.
Св.С.заявява, че Ю. се
обадила и на нея, като в разговора плачела и й казала, че м болницата са
изгорили детето. Когато детето и майката се прибрали вкъщи, били разстроени.
Детето плачело и не можели да го успокоят. Описва изгарянето като „доста
голямо, по цялата ръчичка, цялата ръка се бе подула –и ръката, и пръстите,
станало бе на плюски, червено”. Вкъщи намазали мястото с мехлем, а когато се
прибрал бащата, решили да тръгнат за болницата в С.. Твърди, че детето било
около седмица с бинт на ръката и 2 месеца не можело да се оправи. Родителите
редовно го водили на преглед и превръзки.
От показанията на
св.Добринка С. се установява, че изпълнява длъжността Началник „Детско отделение” при МБАЛ – Ловеч. Заявява,
че детето е постъпило в отделението в тежко състояние с диагноза „Бронхиолитис
акута”. Тъй като детето е било на кислород, на следващия ден е назначено
изследвано да се изследва КАС, тъй като именно с това изследване се установява
нивото на кислорода в периферната кръв. Обяснява, че изследването се прави,
като се взема периферна кръв от пръстчето на детето, а начина на взимане е чрез
затопляне на ръката. Изследването се прави от лаборантка, обикновено между 8,30
ч. до 9ч. Сутринта на 22.06.2016 г.
около 9.00 часа св. С. се качила в отделението , при което лекуващият
лекар я уведомил за станалия инцидент. Отишла заедно със сестрата да види
ръчичката на детето и установила, че пръстчетата 2-ри, 3-ти, 4-ти и 5-ти били
зачервени. За случилото се майката обвинявала сестрата. Ръката била
обработена с бебешко олио, а след това
намазана втори път с Дефламол. Свидетелката помолила майката да остане, като я
уверявала, че всичко ще се оправи и проблемът не е толкова голям, но тя
категорично отказала и вече прибирала багажа си, като преди това била говорила
по телефона си. Заедно с детето напуснала отделението, като подписала, че се
отказва от болнично лечение. Според св.С., в момента, когато видяла ръчичката
на детето, не се налагало консулт с хирург, но са били взети всички необходими
мерки. Твърди, че след престоя на детето в лечебното заведение, го видяла след
около два месеца и забелязала, че няма
белези по ръката.
Показания като свидетел
е дала и медицинската сестра, извършила затоплянето на ръката – св. Ц. С. П..
Посочва, че на 22.06.2016 г. била първа смяна. В 8 часа дежурният лекар
назначил изследване на кръв за КАС. Пояснява, че за това изследване ръката
трябва да се затопли, за да се види състоянието на кислорода в кръвта. След 8
часа предупредила майките на децата, на които
ще се взима кръв. Твърди, че лаборантката дошла за манипулацията около 9
часа, като по това време детето С. било на кислород. Обяснила, че лаборантката
вече е дошла и трябва да се затопли ръката. Взела чашата на майката и наляла
топла вода от чешмата, като твърди, че при наливане на водата чашата преливала
и върху нейната ръка. Сложила лявата ръка на детето в чашата, като държала него
с нейната ръка. След затоплянето я подсушила и на нейно място влезнала
лаборантката, за да вземе кръв.Вече била в манипулационната, когато майката се
появила и започнала да вика срещу персонала,че ръката на детето е пострадала. С
дежурния лекар отишли до бокса, за да видят ръката на детето и било назначено
потапяне на ръката в студена вода. Последвало подсушаване на ръката и мазане с
бебешко олио. След около 45 минути дежурният лекар донесъл Дефламол и детето
отново било намазано. В това време майката провеждала разговори по телефона и
заявила категоричното си намерение да напусне болницата. Заедно с детето си
тръгнала около 9,30 часа, като подписала, че отказва болнично лечение. Според
св.П., след затоплянето ръката на детето била леко зачервена, нямало подуване и
мехури.Впоследствие получила информация от своя колежка, че майката и детето са
постъпили в Детското отделение на болницата в С..
При така изложените
факти съдът е приел ,че е сезиран с иск с правна квалификация по 49 от ЗЗД - за
реализиране на обективната/безвиновна/ отговорност на МБАЛ” Проф. д-р Параскев
Стоянов”АД за претърпени от неимуществени вреди в резултат на увреждане ,
настъпило на 22.06.2016 г, довело до изгаряне от втора степен на малолетния С.Х.С.
на лявата ръка.
Съгласно разпоредбата
на чл.49 от ЗЗД възложителят на някаква работа, отговаря за вредите, причинени
от изпълнителя при или по повод изпълнението на тази работа.От съдържанието на
тази норма следва извода, че тя се намира в отклонение от общия принцип на
деликтната отговорност, прогласен с разпоредбата на чл.45 от ЗЗД и вменяваща
задължение да се поправят виновно причинените вреди, като отговорността по чл.49
от ЗЗД е акцесорна и има обезпечително – гаранционна функция.
С доклада си по делото съдът е разпределил доказателствената тежест между страните относно релевантните за спора факти, като с оглед естеството на предявения иск е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест в процеса и следва да установи кумулативното наличие на предпоставките за ангажиране на обективна безвиновна отговорност на „МБАЛ- Проф.д-р П.***, а именно: неимуществени вреди, настъпили за малолетното дете С.Х.С., противоправно деяние на лице, на което „МБАЛ – Ловеч, в качеството й на работодател, е възложила извършването на определена работа по трудов или друг вид договор, причинна връзка между противоправното действие и настъпилия вредоносен резултат.
Съдът намира, че в конкретния казус са осъществени всички елементи от състава на чл.49 от ЗЗД и предявеният иск против „МБАЛ Проф.Д-р П.*** в качеството й на работодател, се явява основателен.
С оглед събрания по делото доказателствен материал съдът намира за безспорно установено , че ответната ответната МБАЛ се явява субект, който е възложил на прекия причинител на вредата извършването на работата по повод или във връзка с която са настъпили вредите. В конкретния случай вредите са настъпили в процеса на лечението на малолетния С. С., при подготовката му за изпълнение на процедурата по взимане на капилярна кръв чрез „затопляне на ръката” като част от техниката на вземане на такава кръв. Както подготовката, така и самото взимане на кръв е извършено от лица /мед.сестра и лаборант/, работещи по трудов договор с ответната болница. Установено е, че при затопляне ръката на детето е настъпило изгаряне от втора степен, което е пряк резултат от действия на медицинската сестра, несъвместими с добрата медицинска практика, от където произтича и извода за противоправност. Касае се за подценяване на съществуващия риск за настъпване на усложнение предвид обстоятелството, че процедурата се прилага по отношение на 1-годишно дете с много по-нежна, чувствителна и ранима кожа отколкото тази на възрастен човек. Не е зачетена нормата на чл.86, ал.1, т.10 от ЗЗ, според която „като пациент всеки има право на сигурност и безопасност на диагностичните и лечебни процедури, провеждани по време на лечението му.”.
Доказано по безспорен начин е и наличието на вреда – причинено на детето С. С. – изгаряне/попарване/ от втора степен на пръстите на лява ръка. Този извод се подкрепя от обективните данни на медицинската документация, заключението на съдебно-медицинската експертиза и гласните доказателства. Установена е също причинно-следствената връзка между деянието и вредата – физическото увреждане на детето и търпението от него болки и страдания, психически стрес и негативни емоционални изживявания. Според показанията на св. М. и св.С.след изгарянето детето било с превръзка около седмица, а зачервяването на ръчичката продължило повече от месец. След инцидента детето изпитвало страх от вода и лекари, дълго време не позволявало никой да го пипне, като видело бяла престилка, започвало да пищи.
Съгласно разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, размерът на обезщетението се определя от съда при съблюдаване принципа на справедливост, като следва да е налице съответствие между претърпените от лицето неимуществени вреди и размера на присъденото обезщетение. Съдът намира, че справедлив еквивалент по смисъла на чл.52 от ЗЗД за претърпените от малолетното дете болки, страдания и дискомфорт, отчитайки и техния интензитет, е заплащане на обезщетение в размер на 1500.00 лв, като при определянето му съдът съобразява и факта, че е настъпило пълно възстановяване на ръката и към момента липсва каквото и да е нарушение на целостта на кожата и пръстите на лявата ръка, т.е. не са налице трайни последици от увредата. Обезщетението следва да се присъди ведно със законната лихва,считано от датата на завеждане на иска – 13.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата над 1500.00лв. до пълния претендиран размер от 3000.00лв., искът следва да бъде отхвърлен.
В заседанието по същество, упълномощеният от ищцата адвокат претендира заплащане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА, тъй като ищцата е представлявана безплатно.Съгласно чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на материално затруднени лица и ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. В настоящия случай, при направено искане от пълномощника на ищеца за присъждане на разноски поради оказана безплатна адвокатска помощ на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, ответникът следва да бъде осъден да заплати възнаграждение, съобразно Наредба № 1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, равняващо се на сумата от 335.00 лв, определено съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата.
С оглед изхода на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищците разноски по делото съразмерно с уважената част от иска в размер на 60.00 лв./шестдесет лева – внесена по сметка на съда държавна такса.
Мотивиран от горните съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл.49 от ЗЗД вр.чл.45 и чл.52 от ЗЗД, „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ.Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ”АД, ЕИК:*********, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№27, представлявано от Татяна Ганчева Борисова ДА ЗАПЛАТИ на Х.С.И., ЕГН ********** и Ю.М.Г., ЕГН **********,***, като законни представители на малолетното дете С.Х.С., ЕГН **********, сумата от 1500.00 лв/ хиляда и петстотин/лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на увреждане, настъпило на 22.06.2016 г. и довело до изгаряне от втора степен на лявата ръка на детето С.Х.С., ведно със законната лихва от датата на завеждане на иска – 13.03.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, а иска за разликата над 1500.00 лв. до пълния претендиран размер от 3000.00 лв, като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ.Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ”АД, ЕИК:*********, СЪС
СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№27, представлявано от
Татяна Ганчева Борисова ДА ЗАПЛАТИ
на адвокат И.С.К., ЕГН: **********
- ЛАК, с адрес *** сумата от 335.00 лв/
триста тридесет и пет/лева, представляваща адвокатски
хонорар, съобразно уважената част от иска, определен съобразно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, „МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ – ПРОФ.Д-Р ПАРАСКЕВ СТОЯНОВ”АД, ЕИК:*********, СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР.Ловеч, ул.”Съйко Съев”№27, представлявано от Татяна Ганчева Борисова ДА ЗАПЛАТИ на ХАЛАЙДИН С.И., ЕГН ********** и Ю.М.Г., ЕГН **********,***, като законни представители на малолетното дете С.Х.С., ЕГН ********** сумата от 60.00 лв. /шестдесет/лева - разноски по делото съобразно уважената част от иска.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: