Р Е Ш Е Н И Е
№ 1438
гр. Варна, 09.04.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, XLI – ви състав, в публично заседание проведено
на девети март през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: С.Т.
при секретаря Х.И., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 14827 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е образувано по искова молба от „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, представлявано от А.В.А. – изпълнителен директор и М.Т.П. – прокурист, чрез пълномощника им юрисконсулт П.Б.Д. срещу М.В.К., с ЕГН ********** и адрес ***, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.430 ТЗ за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 2656/16.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4445/2013г. по описа на Районен съд гр.Русе:
сумата от 3756.17 лева, главница по договор за банков кредит от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението,
възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 1174.20 лева за периода от ***г. до ***г., включително,
наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода от ***г. до ***г. в размер на 1421,71 лева.
В условията на евентуалност, при приемане, че не е настъпила автоматична предсрочна изискуемост на вземанията се прави искане да се приеме за установено дължимостта на всички падежирали вноски по процесното вземане до приключване на устните състезания по делото, ведно с наказателна лихва за периода от ***г. до ***г. и законна лихва върху главницата, считано от ***г. до окончателно погасяване на дълга и да бъде осъден ответника за главницата за всички непадежирали вноски от датата на входиране на заявлението по чл.417 ГПК в съда до крайния падеж на договора за кредит /***г./, ведно със законната лихва за забава върху главницата от датата на приключване на устните състезания по делото до пълно погасяване на задължението.
С определение от ***г. по гр.д.№ 1175/2019г. по описа на Районен съд гр.Русе, „***“ ЕАД, с ЕИК *** е конституирано като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Ищецът основава исковите си претенции на следните фактически твърдения, заложени в обстоятелствената част на исковата молба:
Твърди, че на ***г. бил сключен договор за банков кредит между „***“ ЕАД и М.В.К.. Съгласно уговореното между страните ищцовата страна предоставила на ответника потребителски кредит в размер на 5056.25 лева, срещу задължение да върне заетата сума и уговорената възнаградителна лихва на 72 месечни вноски, като първите 6 месечни вноски са в размер на 93.67 лева, а останалите 66 броя погасителни вноски в размер на 98.46 лева, дължими на 15-то число на съответния месец, считано от ***г.
Съгласно чл.4 от договора страните се договорил кредитополучателя да заплаща на банката годишна лихва в размер на 10 % за първите шест месеца и 12% за останалия срок на кредита, която се формирала от стойността на банковия ресурс /СБР/, определен от банката плюс надбавка. Към момента на сключване на договора годишния процент на разходите за кредита бил в размер на 12.87%. съгласно чл.4.1 от договора страните се съгласили, че при промяна в пазарните условия Банката може еднократно да променя лихвения процент в частта СБР, като новия лихвен процент влизал в сила от датата посочена в уведомлението до Кредитополучателя. Уговорено било още, че преди първото усвояване на сумите по кредита, кредитополучателя заплаща на банката комисионна за управление 0.75 % върху размера на кредита.
Съгласно чл.4.6 от договора при забава в плащанията на някоя от погасителните вноски на кредитополучателя по каквато и да е причина, както и при предсрочна изискуемост на кредита, просрочената част от главницата се олихвявала с лихва в размер на договорения лихвен процент плюс наказателна надбавка от 12%.
В чл.10 от договора било уговорено автоматично настъпване на предсрочна изискуемост на кредита при неплащане от страна на кредитополучателя на паричното задължение в продължение на 150 дни от падежа, считано от 151-вия ден.
На ***г. бил сключен Конкретен договор за продажба и прехвърляния на вземания /цесия/ към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от ***г. на основание чл.99 ЗЗД между „***“ ЕАД и „***“ ЕООД, по силата на който процесните вземания срещу ответника били прехвърлени в полза на „***“ ЕООД, ведно с всички привилегии, обезпечение, принадлежност и лихви.
На ***г. бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „***“ ЕООД и „***“ ЕАД, по силата на който процесните вземания били прехвърлени в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД. След датата на цесията новия кредитор бил конституиран като взискател по изпълнително дело № ***. Последното изпълнително действие по това изпълнително дело било на ***г., предвид което делото било перимирано и образувано наново пред ЧСИ *** П.И. под номер *** на съдебния изпълнител. Ищецът твърди, че по изпълнително дело № *** на ответника е връчена издадената срещу него Заповед за изпълнение, като връчването било извършено чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 ГПК.
Срещу издадената в полза на ищеца заповед за изпълнение постъпило възражение, поради което му били дадени указания от заповедния съд да предяви иск за установяване дължимостта на вземанията. Това породило у ищеца правен интерес от предявяване на настоящите искове.
Моли за уважаване на предявените искове, прави искания по доказателствата и претендира присъждане на направените по делото разноски.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.
След като ищецът твърдял редовно извършено връчване на заповедта за изпълнение още през ***г., то недопустимо се явявало повторно връчване на заповедта за изпълнение по новообразуваното изпълнително дело и предявяването на иск за установяване на вземанията.
Ответникът оспорва усвояването на кредита, конкретния размер на дълга, настъпването на предсрочна изискуемост на вземането и дължимостта и размер на претендираните акцесорни вземания.
На следващо място се поддържа, че липсва редовно уведомяване на ответника по реда на чл.99, ал.4 ЗЗД за сключване на договори за цесия както в предходен момент, така и с връчването на исковата молба. Приложеното към исковата молба уведомление не съдържало ясна, точна и пълна информация за прехвърляне на вземането, неговото основание и конкретен размер. Ищцовото дружество упълномощило „***“ ЕООД да уведоми всички длъжници за сключения на ***г. Конкретен договор за цесия, но не и за Рамковия договор за цесия от ***г. При сключването на договора, ответникът посочил за настоящ адрес ***. Нито един от цесионерите не можел да извършва валидни изпълнителни действия по изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ Л.Т., доколкото съгласно чл.99, ал.4 ЗЗД прехвърлянето има действия спрямо третите лица и спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния кредитор.
Настъпването на предсрочна изискуемост на вземането имало действия от получаване от длъжника на изявлението на банката, ако към този момент са настъпили уговорените в договора за банков кредит предпоставки. Тъй като банката не изпратила такова изявление до ответника на посочения от него адрес в договора за кредит, то не била настъпила и твърдяната от ищеца предсрочна изискуемост.
С отговора на исковата молба се въвежда и възражение за погасяване по давност на вземанията. Ответникът поддържа, че приложимата давност е 5-годишна за всяка отделна падежирала вноска по отношение на главницата, а по отношение на претенциите за лихви и такси – 3- годишна. Давността започвала да тече от момента, в който вземането е изискуемо и течала отделно за всяка анюитетна вноска от датата, на която плащането било дължимо по отношение на банката. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не прекъсвало давността, когато не е предявен иск по чл.422 ГПК в предвидения срок. Последното изпълнително действие по първоначално образуваното изпълнително дело било извършено на ***г. и до датата на образуване на новото изпълнително дело -***г. изминали повече от пет години, поради което и изтекла погасителна давност за вземанията. Отделно от това част от погасителните вноски били погасени по давност още преди депозирането на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
Ответникът прави възражение за нищожност на клаузата, позволяваща на банката да промени лихвения процент при промяна на пазарните условия. Възможността за това зависела от субективна преценка на кредитора, а не от конкретни обективни показатели.
Прави се искане за прекратяване на делото като образувано по недопустим иск, а в условията на евентуалност за отхвърляне на предявените искове.
СЪДЪТ,
преценявайки събраните, по делото доказателства, по реда на чл. 12 от ГПК
и чл. 235, ал.
2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
На ***г. между страните е сключен договор
за банков кредит по силата, на който ищцовото дружество е предоставило на
ответника сума в размер на 5056.25 лева срещу задължение за връщане на сумата,
ведно с уговорената възнаградителна лихва на 72 месечни вноски, от които
първите 6 в размер на 93.67 лева, а следващите 66 в размер на 98.46 лева.
Крайният срок за погасяване на кредита е уговорен до ***г.
Към исковата молба
е представено надлежно заверено за вярност копие от договора за кредит /л.23-25
от гр.д.№ 1175/2019г. по описа на РРС/.
Съгласно приетото
по делото заключение на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, сумата в размер на 5056.25 лева е преведена по банкова сметка ***,
след което той се е разпоредил със сумата. Последната вноска за погасяване на
задълженията на ответника по кредита е в размер на 82.17 лева и е направена на ***г. Задълженията на ответника към ***г.
са били в размер на 3057.81 лева падежирала главница, 698.36 лева непадежирала
главница, договорна лихва в размер на 1174.20 лева за периода от ***г. до ***г.
и наказателна лихва в размер на 1490.86 лева за периода от ***г. до ***г.
Съдът кредитира
заключението на вещото лице като пълно, обективно и компетентно дадено и не оспорено
от страните по делото /л.99-104/.
Ищцовото дружество
е обявило задълженията на ответника по процесния договор за кредит за
предсрочни изискуеми с нарочно изявление до длъжника, получено на ***г. /л.16-17 по ч.гр.д. №4445/2013г.
по описа на РРС/.
На ***г. ищцовото дружество е поискало
издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК и изпълнителен лист срещу
длъжника за задълженията му по договора за кредит по данни в извлечение от
счетоводните книги на банката. По заявлението е образувано ч.гр.д. №
4445/2013г. по описа на РРС и на ***г. са издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист в полза на ищеца. Същите са получени от представител на ищеца
на ***г.
По молба от ***г. и въз основа на издадените по ч.гр.д.№ 4445/2013г. по описа
на ВРС изпълнителен лист е образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ
№ *** Л.Н.Т., което е приобщено към доказателствата по настоящето дело.
По изпълнително
дело № *** не е връчена покана за доброволно изпълнение на длъжника.
Изпратената до длъжника покана за доброволно изпълнение от ***г. е върната с
отбелязване сменен адрес и изписано ръкописно „не живее на адреса, майката
отказва да получи”. С изпращането на покана за доброволно изпълнение е
изпратено и запорно съобщение до
взискателя. Запорното съобщение е получено от банката, до която е
адресирано на ***г., а с писмо от ***г. съдебният изпълнител е уведомен, че
сметката е блокирана, но няма наличност. Писмото от банката е получено от
съдебният изпълнител на ***г. и тази дата е
отбелязана върху изпълнителния лист като дата на последно изпълнително
действие. В продължение на две години не са извършвани изпълнителни действия, при
което изпълнителното дело е прекратено по силата на закона – чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Извършените след това действия в изпълнителното производство не са
породили търсените с тях последици и не следва да се коментират в настоящето
производство.
Вземанията на
ищеца по процесния договор за кредит са прехвърлени на „***” ЕООД с Приложение
№1А към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ***г. и Конкретен договор за цесия от ***г. /л.26-41 от гр.д. № 1175/2019г.
по описа на РРС/.
С договор за цесия от ***г.
„***” ЕООД е прехвърлило н. „А.з.с.н.в.” ЕАД в. по кредити, сред които и
вземанията по процесния договор за кредит от ответника /л.10-22 от гр.д. №1175/2019г.
по описа на РРС/.
По делото липсват
доказателства ответникът да е уведомен за сключените договори за цесия преди
получаване на препис от исковата молба и приложенията към нея.
По молба от ***г. от цесионера „***” ЕАД е
образувано изпълнително дело № ***г. по описа на ЧСИ №*** П.Л.И., копие от
което е приобщено към доказателствата по делото. Покана за доброволно
изпълнение е връчена на ответника на ***г.
Ответникът е подал
възражение срещу дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение
на ***г., в срока по чл.414, ал.2 ГПК.
Ищецът е уведомен
за постъпилото възражение на ***г.,
като исковата молба, с която са предявени установителни искове по чл.422, ал.1 ГПК е подадена в законоустановения едномесечен срок за това – на ***г.
Предвид така
установеното от фактическа страна, СЪДЪТ формулира следните изводи от правна страна:
Производството по
делото е образувано по искови претенции за установяване дължимостта на
вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение.
Предявените искове
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК се явяват процесуално допустими – в полза
на ищеца е издадена заповед за изпълнение на основание документ по чл.417 ГПК,
в срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу
дължимостта на вземанията и исковете са предявени в законоустановения срок.
Сключването на
договора за кредит между страните не е спорно по делото, а и се установява от
представеното по делото копие от договора.
С отговора на
исковата молба са оспорени усвояването на кредита и размера на вземанията по
договора за кредит, които факти се установяват от заключението на вещото лице
по назначената съдебно-счетоводна експертиза. Възражението за наличие на
неравноправна клауза в договора за кредит, според която банката има право
едностранно да увеличава лихвата по кредита се явява неотносимо към спора по
делото с оглед наведените от всяка от страните твърдения. Дори да е включена
такава клауза в договора за кредит и да се приеме, че същата е неравноправна,
то това не води до недължимост на възнаградителната лихва в размера, в който е
договорена при подписване на договора.
Неоснователно е
възражението на ответника, че не е надлежно обявена предсрочната изискуемост по
договора за кредит, тъй като в заповедното производство е представено нарочно
изявление от страна на кредитора за обявяване на предсрочната изискуемост,
което е достигнало до ответника, а и към него момент са била налице
необходимата забава в плащанията за обявяване на предсрочната изискуемост. В
същото време обявяването на предсрочната изискуемост не е толкова съществено за
решаване на спора доколкото е настъпил падежа на всяка от задълженията на
ответника по договора за кредит още на ***г. и това следва да се съобрази от
съда при постановяване на решението.
Ищецът установи указаните му с доклада по делото твърдения за положителни факти - сключването на посочените в исковата молба договор за кредит от ***г между „***“ ЕАД, в качеството на кредитор и М.В.К., в качеството му на кредитополучател, получаването на сумата по договора за кредит от ответника, настъпилата изискуемост на вземанията и размерите на претендираните вземания, поради което следва да се разгледа възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията.
Вземанията на ищеца са станали изискуеми с получаването от ответника на уведомлението за обявяване на предсрочна изискуемост на ***г., след която дата следва да се извърши преценка дали е изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания и дали с действията си ищецът и частните му правоприемници са могли да прекъснат давността.
Заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист не прекъсва давността по отношение на процесните вземания. Само по себе си не е действие, което прекъсва давността и искането за образуване на изпълнително дело и изпращането на покана за доброволно изпълнение до длъжника. В случая, с молба от ***г. ищцовото дружество е поискало не само образуване на изпълнително дело срещу ответника, но и извършване на конкретни изпълнителни действия, с което е прекъснало давността по отношение на вземанията. Не следва да се приема като изпълнително действие налагането на запор върху вземания на длъжника, но не от трето лица, а от взискателя. Дори да се допусне, че е възможност взискателя да поиска налагането на такъв запор и това да се приеме като изпълнително действие прекъсващо давността, то това настъпва при получаване на запорното съобщение, в случая на ***г. В този смисъл отбелязването върху изпълнителният лист за последно извършено изпълнително действие на ***г. не отговаря на установените в настоящето производство факти. Последното действие, с което е прекъсната давността е молбата от ***г., по която е образувано изпълнителното делото, в която се съдържат искания за извършване на конкретни изпълнителни действия. В случай, че налагането на запор на вземанията на длъжника от взискателя представлява изпълнително действие прекъсващо давността, то това се е случило на ***г.
По изпълнително дело № *** не са извършвани други изпълнителни действия до прекратяването му по право на основание чл.433, ал.1, т.8 ГПК.
Следващо действие, което би прекъснало давността е молбата за образуване на изпълнително дело № ***, в която има искане за конкретни изпълнителни действия, включително опис на движими вещи в дома на длъжника. Тази молба е подадена на ***г., след погасяване по давност на възможността за принудително изпълнение по отношение на процесните вземания.
Извършените след това действия от ищеца не могат да доведат до отпадане на последиците на изтеклата погасителна давност по отношение на вземанията с обратна сила. Нормата на чл.422, ал.1 ГПК за началния момент, от който следва да се приеме за предявен искът за съществуване на вземането не следва да се тълкува като възможност за кредиторът да бездейства след снабдяването си с изпълнителен лист по реда на чл.417 ГПК без да има възможност за прилагане на института на погасителната давност. Погасителната давност по отношение на процесните вземания е изтекла още на ***8г. или в най-добрия за ищеца случай на ***г. и всяко последващо действие на кредитора или неговите правоприемници не може да промени този факти. При прилагане на разпоредбата на чл.422, ал.1 ГПК следва да се съобразят спецификите при предявяване на иск за установяване на вземанията, в случая когато е издадена заповед по чл.410 ГПК и заявителят не разполага с възможност принудително да събере вземането си до стабилизиране на заповедта за изпълнение и иск, когато заявителят разполага с изпълнителен лист за вземанията си и с възможност да извършва действия по принудително изпълнение, всяко от които би прекъснало давността, но бездейства и не предприема такива действия. Противното тълкуване на нормата на чл.422, ал.1 ГПК би дало възможност на кредитора, който разполага с изпълнителен лист да бездейства без краен момент за това, без да бъде прилаган института на погасителната давност.
В този смисъл възражението на ответника за изтекла погасителна давност по отношение на процесните вземания се явява основателно и исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло на това основание.
С исковата молба е предявен осъдителен иск, който да бъде разгледан, в случай, че съдът приеме, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземанията. Тъй като това условие не е настъпило, то не следва да се разглежда и предявения в условията на евентуалност осъдителен иск за част от вземанията. На следващо място такъв иск би бил процесуално недопустим, тъй като според твърденията в исковата молба ищецът не е носител на процесните вземания, а ги е прехвърлил на трето за спора лице.
С оглед изхода от спора ответникът има право на разноски. Ответникът е представляван в производството от адвокат, който му е предоставил безплатна правна помощ. В полза на адвоката, оказал безплатна правна помощ на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение, което съдът определя в размер на 675 лева, в съответствие с материалния интерес по делото и Наредба №1/09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения
Мотивиран от така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, „срещу М.В.К., с ЕГН ********** и адрес *** искове за приемане за установено в отношенията между страните, че ответника дължи на ищцовото дружество следните суми, за които е издадена Заповед № 2656/16.07.2013г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№4445/2013г. по описа на Районен съд гр.Русе:
сумата от 3756.17 лева, главница по договор за банков кредит от ***г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда – 12.07.2013г. до окончателното изплащане на задължението,
възнаградителна /редовна/ лихва в размер на 1174.20 лева за периода от ***г. до ***г., включително,
наказателна лихва /обезщетение за забава/ за периода от 15.10.2009г. до 11.07.2013г. в размер на 1421,71 лева.
ОСЪЖДА „***“ ЕАД, с ЕИК *** и седалище и адрес на управление ***, ДА ЗАПЛАТИ на адвокат А.Д.А. – АК Варна сумата от 675 /шестстотин седемдесет и пет/ лева, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението е постановено при участието н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД, с ЕИК *** като трето лице – помагач на страната на ищеца.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
Препис
от настоящето решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 от ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: