РЕШЕНИЕ
№ 223
гр. Нова Загора, 02.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ
при участието на секретаря Радка Д. Чолакова
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ЛЮБ. ЙОРДАНОВ Гражданско дело
№ 20222220100730 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по искова молба от
„Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести септември” № 27,
представлявано от управителя С.Р., чрез адв.Н. К. от АК - Сливен против М.
С. М. с ЕГН **********, с адрес: ********, с правно основание чл.422, ал.1
от ГПК и цена на иска 979.05 лв., от които: 844.24 лв. – главница и 134.81 –
мораторни лихви.
С исковата молба се твърди, че в ищцовото дружество има открита
партида за недвижим имот, находящ се в ********, който бил свързан с
водопреносната мрежа и към него ежемесечно се извършват доставки на
питейна вода. Твърди се, че титуляр на тази партида за процесния период бил
ответника по настоящия иск М. С. М. с абонатен № 55649.
Твърди се, че доставената и консумирана питейна вода се отчита по
тази партида от представител на ищеца и стойността на изразходваното
количество се фактурирало, като след фактурирането за титуляра на
партидата и ответник по настоящия иск възникнало задължение в 30 дневен
срок от издаване на фактурата да погаси задължението си, съгласно общите
условия на ВиК оператора, които намерили приложение по отношение на
всички потребители. Поддържа се, че ако не стори това, същият изпадал в
забава и дължал и обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната
лихва за страната за съответния период.
Сочат се съответните разпоредби от общите условия, които
регламентират плащането на ВиК услугите, както и предвиденото
обезщетение за забава при неизпълнение в срок на задълженията. Поддържа
се, че в конкретния случай ответника не бил заплатил стойността на
доставената и консумирана питейна вода, за периода от 01.04.2014 г. -
31.10.2021 г., независимо от възникналото задължение съгласно чл.33, ал.2 от
„Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК
1
оператор - ВиК Сливен“ одобрени с Решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. на
ДКЕВР, а именно „Потребителите са длъжни да заплащат дължимите суми за
ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след датата на фактуриране“.
В чл.44 от същите било предвидено, че „При неизпълнение в срок на
задължението си за заплащане на ползваните услуги, потребителят дължи на
ВиК оператора обезщетение в размер на законната лихва, съгласно чл.86, ал.1
от Закона за задълженията и договорите, считано от първия ден след
настъпване на падежа до деня на постъпване на дължимата сума по сметка на
ВиК оператора“, поради което ищцовото дружество претендирало, както
главница, така и мораторна лихва в размер на законната лихва за страната,
считано от датата на падежа за всяка една дължима сума, до датата на
завеждане на молбата за издаване на заповед за изпълнение в съда.
Сочи се, че предвид възникналото задължение, ищеца подал заявление
по чл.410 от ГПК по повод на което било образувано ч.гр.д.№ 109/2022 г. по
описа на Районен съд - Нова Загора. Съдът издал заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК против длъжника и ответник по настоящия иск за заплащане
цената на доставената и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2014
г. до 31.10.2021г., ведно с дължимата мораторна лихва, като в
законоустановения срок по делото постъпило възражение /наличието на
хипотезата на чл.47, ал.5 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК, поради което за
ищцовото дружество бил налице интерес от предявяване на настоящия иск за
установяване на вземането.
За посочения период ищцовото дружество доставяло питейна вода в
процесния имот, за който имало открита партида на името на ответника и
съответно за него било възникнало задължение да заплати доставената и
консумирана питейна вода. Тъй като не сторил това в установените с Общите
условия на ВиК оператора срокове, ответника дължал на ищцовото дружество
„Водоснабдяване и Канализация – Сливен” ООД следните суми, които
съгласно приложените извлечения от сметки възлизали на: главница - 2211.06
лева, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода 01.04.2014 г. - 31.10.2021 г., мораторна лихва върху главницата -
801.43 лева натрупана към дата 01.12.2021 г. или общо сумата от 3012.49
лева. Освен тези суми ответника дължал на ищцовото дружество и
разноските, които последното сторило в заповедното производство,
възлизащи на 61.45 лева.
Разяснява се, че предвид постъпилото възражение /наличието на
хипотезата на чл.47, ал.5 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК/ и дългия период за
който се отнасят задълженията с настоящата искова молба се претендират
само част от сумите за които на дружеството била издадена заповед за
изпълнение, а именно: главница - 844.24 лева. представляваща стойността на
доставена и консумирана питейна вода за периода 01.12.2018 г. - 31.10.2021
г., мораторна лихва върху главницата - 134.81 лева натрупана към дата
01.12.2021 г. или общо сумата от 979.05 лева. Освен тези суми ответника
дължал на ищцовото дружество и разноските, които последното сторило в
заповедното производство, възлизащи на 61.45 лева.
Моли съдът да признае за установено в отношенията между ищеца и
ответника, че ответника му дължи горепосочените суми, ведно със законната
2
лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, както и
да го осъди да му заплати направените разноски в заповедното и настоящото
производства.
Представят се писмени доказателства по опис.
В законоустановения срок по чл.131 от ГПК ответникът не представя
отговор на исковата молба.
Ищеца заявява в писмено становище, че поддържа предявения иск и
моли да се постанови неприсъствено решение, тъй като счита, че са налице
основанията на чл.238, ал.1 от ГПК.
Ответника представя молба с приложени към нея вносни бележки, в
която твърди, че е заплатила на ответното дружество сумата предмет на иска.
Съдът е задължил ищеца да отговори заплатена ли е към настоящия
момент сумата, която е предмет на иска, представляваща цената на доставена
питейна вода за съответния период.
С постъпилата от ищеца молба се прецизира, че погрешно е посочена
като начална дата за исковия период 01.12.2019 г., вместо коректната такава -
01.12.2018 г. или исковия период е 01.12.2018 г. - 31.10.2021 г.
Относно твърденията на ответницата, че е погасила задълженията си
към ищцовото дружество се заявява, че М. М. е извършила плащания на
следните дати и са погасени следните периоди, включително и задължения по
заповедното производство, които не са предмет на настоящите искове:
Плащане на 19.05.2022 г., с което е погасен периода от
01.04.2014 г. до 31.11.2018 г.;
Плащане на 03.06.2022 г., с което е погасен периода от 01.12.2018 г. до
31.03.2019 г.;
Плащане на 07.07.2022 г., с което е погасен периода от 01.04.2019 г. до
30.04.2019 г.
Плащане на 05.08.2022 г., с което е погасен периода от 01.05.2019 г. до
29.08.2019 г. (като за последния месец август е извършено частично
погасяване на задължението до размер от 9.68 лева).
Към настоящия момент остават непогасени задълженията за периода
01.08.2019 г. (частично) до 31.10.2021 г. или остатъкът е в следните размери
към дата 11.10.2022 г.:
Главница - 552.04 лева, Лихва - 51.00 лева
Разноски в заповедното производство - 61.45 лева.
Разноски в настоящото производство за д.т. - 40.95 лева.
Разноски за адвокатско възнаграждение - 360.00 лева с ДДС.
Прилага се и справка за задълженията на абоната.
В съдебно заседание страните, редовно призовани - не се явяват. За
ищеца се явява адв.К., редовно упълномощен от по-рано, който поддържа
предявения иск.
3
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобрази
доводите на страните, намира за установено следното:
По делото са представени следните писмени доказателства: Гр.д.№
1135/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен; Ч.гр.д.№ 109/2022 г. по описа
на Районен съд – Нова Загора; Квитанция за платенa държавна такса,
адвокатско пълномощно, фактури за периода от 20.12.2019 г. до 31.10.2021 г.
на л. от 7 до 29 по гр.д.№ 1135/2022 г. на РС - Сливен, фискален бон за
платени фактури за периода от 31.08.2016 г. до 16.12.2018 г. на л. от 13 до 21
по настоящото дело, списък с разноски по чл.80 от ГПК, Фактура №
********** от 21,03,2022 г. с платежно нареждане и извлечение по партидата
на аб.№ 55649 за периода от 30.04.2014 г. до 31.10.2021 г.
Видно от материалите по делото ищецът е депозирал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против М. С. М. с ЕГН
********** и адрес: ********. Съдът е уважил претенцията и е издал заповед
№ 104/21.01.2022 г. за сумата от 2211.06 лв. - главница, представляваща
стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от
01.04.2014 г. до 31.10.2021 г., 801.43 лв. – лихва за периода от 31.05.2014 г. до
01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
20.01.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, както и 61.45 лв. –
държавна такса в заповедното производство.
Вземането произтича от неизпълнение на парично задължение по
договор с ВиК оператор „Водоснабдяване и Канализация - Сливен” ООД,
сключен при Общи условия, за издадени фактури за период от 01.04.2014 г.
до 31.10.2021 г., на адрес: ********, Аб. № 55649.
Заповедта № 605/09.12.2020 г. е била връчена на длъжника М. С. М. по
реда на чл.47, ал.5 от ГПК и е постъпило възражение от нейна страна. С
разпореждане съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за
установяване на вземането си в едномесечен срок от съобщението като
довнесе държавна такса в размер на 60.25 лв., за което да представи
доказателства в посочения срок, в противен случай заповедта за изпълнение
ще бъде обезсилена.
В указания от съда едномесечен срок, „Водоснабдяване и Канализация
- Сливен” ООД е депозирал в Районен съд - Сливен искова молба срещу М. С.
М. за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК. Образувано е дело, изпратено по
подсъдност на Районен съд - Нова Загора.
В исковата молба ищцовото дружество претендира съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на М. С. М. с ЕГН
**********, че дължи сумата от 979.05 лева, като от тях 844.24 лева -
главница и 134.81 лева мораторна лихва, както и сторените разноски в
заповедното и настоящото производства.
С молба вх.№ 4714 от 14.10.2022 г. обаче се посочва, че има постъпило
плащане на 19.05.2022 г., с което е погасен периода от 01.04.2014 г. до
4
31.11.2018 г., плащане на 03.06.2022 г., с което е погасен периода от
01.12.2018 г. до 31.03.2019 г., плащане на 07.07.2022 г., с което е погасен
периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г., плащане на 05.08.2022 г., с което е
погасен периода от 01.05.2019 г. до 29.08.2019 г. (като за последния месец
август е извършено частично погасяване на задължението до размер от 9.68
лева).
Заявява се, че към настоящия момент остават непогасени задълженията
за периода 01.08.2019 г. (частично) до 31.10.2021 г. или остатъкът е в
следните размери към дата 11.10.2022 г.:
Главница - 552.04 лева, Лихва - 51.00 лева
Разноски в заповедното производство - 61.45 лева.
Разноски в настоящото производство за д.т. - 40.95 лева.
Разноски за адвокатско възнаграждение - 360.00 лева с ДДС.
Видно е от приложената справка за задълженията на абоната, че
посоченото в молбата отговаря на действителната фактическа обстановка.
Видно от представените в съдебно заседание и приети като
доказателства по делото извлечения за процесния имот на посочения адрес:
********, Аб.№ 55649, като титуляр на Абонатен № 55649 е вписана М. С. М.
с ЕГН **********.
По гр.д.№ 1135/2022 г. по описа на Районен съд – Сливен пък са
приложени фактурите, които ищцовото дружество е издало на ответницата за
процесния период от 01.04.2014 г. до 31.10.2021 г.
Изложената по-горе фактическа обстановка е несъмнена, тъй като се
установява от събраните по делото писмени доказателства, които съдът
кредитира като непротиворечиви и неоспорени от страните.
Приетото за установено от фактическа страна, обуславя следните
правни изводи:
Предявените при условията на обективно кумулативно съединяване
положителни установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр. с чл.79 от ЗЗД са допустими - предявени са от лице - заявител,
разполагащо с правен интерес да установи със сила на присъдено нещо
съществуването, респ. дължимостта на вземането си по издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК.
Претендираните от ищеца права произтичат от обстоятелствата, че са
налице договорни отношения между страните.
За посочения период били предоставена и консумирана от имота на
ответника питейна вода, която ответника не бил заплатил, докато ищеца бил
коректен в отношенията си.
Разгледани по същество исковете са основателни.
Предявеният положителен установителен иск има за предмет
установяване на съществуването, фактическата, материалната дължимост на
сумата, за която е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.
5
Безспорно за съда е, че е образувано заповедно производство.
В тежест на всяка страна бе да докаже твърденията си. Ищцовата
страна следваше да докаже размера на задълженията на ответника към него.
В тежест на ответника бе да докаже изпълнил ли е част или изцяло
задължението си към ищеца.
В конкретния казус не се оспорва обстоятелството, че ответницата е
потребител на ВиК услуги, предоставяни от ищеца и че в недвижимия
имот на ответницата – абонат през процесния период са
предоставяни ВиК услуги, както и техния обем и стойност, въз основа на
което са постъпили и плащания по партидата й от нейна страна.
Тези обстоятелства се установиха в хода на съдебното следствие –
налице са представени от ответницата касови бонове, както и извлечение от
партидата по абонатния номер на ответницата.
Относно твърденията на ответницата, че е изплатила сумата от 2200
лв., за което прилага вносни бележки, съдът счита следното:
Действително е налице плащане от страна на ответницата, което обаче
не е предмет на настоящия установителен иск, както се твърди и от ищцова
страна, а се отнася за други периоди и задължения на същия абонат. Видно е
от приетите по делото писмени доказателства, представени от страните, че с
касов бон от 19.05.2022 г., която дата апропо е след образуване на настоящото
производство са погасени предходни задължения на абоната - ответницата М.
С. М., а именно така както това е изложено в постъпилата от ищеца молба с
вх.№ 4714 от 14.10.2022 г.:
Постъпили са плащания съответно на 19.05.2022 г., с което е погасен
периода от 01.04.2014 г. до 31.11.2018 г., плащане на 03.06.2022 г., с което е
погасен периода от 01.12.2018 г. до 31.03.2019 г., плащане на 07.07.2022 г., с
което е погасен периода от 01.04.2019 г. до 30.04.2019 г., плащане на
05.08.2022 г., с което е погасен периода от 01.05.2019 г. до 29.08.2019 г. (като
за последния месец август е извършено частично погасяване на задължението
до размер от 9.68 лева), вследствие на което остават непогасени задълженията
за периода 01.08.2019 г. (частично) до 31.10.2021 г. или остатъкът е в
следните размери към дата 11.10.2022 г. и така исковите претенции са в
размер на 552.04 лв. - главница, 51.00 лв. - лихва, разноски в заповедното
производство - 61.45 лв., разноски в настоящото производство за държавна
такса - 40.95 лв. и адвокатско възнаграждение - 360.00 лева с ДДС.
С оглед на събраните по делото доказателства, съдът намира, че
претендираното вземане на ищцовото дружество, е дължимо от ответницата.
С оглед уважаването на исковата претенция, следва ответницата да
бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество направените разноски по
заповедното производство в размер на 61.45 лв., както и направените по
настоящото производство разноски, съгласно представения списък за
разноски в размер на 400.95 лв., от които: 40.95 лв. - държавна такса и 360.00
лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. С. М. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес: ********, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО НА
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.Сливен, ул.„Шести
септември” № 27, представлявано от управителя С.Р., СРЕЩУ М. С. М. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ********, за СУМАТА:
603.04 лв. /шестстотин и три лева и четири стотинки/, от които: 552.04 лв.
/петстотин петдесет и два лева и четири стотинки/ – главница,
представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за
периода от 01.08.2019 г. до 31.10.2021 г. в имот, находящ се в ******** по
Абонатен № 55649, както и 51.00 лв. /петдесет и един лева/ – мораторна лихва
натрупана към дата 01.12.2021 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 29.12.2021 г. до окончателното изплащане на
задължението, СЪЩЕСТВУВА, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА В
ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ ДО ПЪРВОНАЧАЛНО ПРЕТЕНДИРАНИТЕ
С ИСКОВАТА МОЛБА СУМИ.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, СУМАТА 61.45 лв. /шестдесет и един
лева и четиридесет и пет стотинки/, представляващи направените разноски по
ч.гр.д.№ 109/2022 г. по описа на Районен съд - Нова Загора.
ОСЪЖДА М. С. М. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес:
********, ДА ЗАПЛАТИ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ -
СЛИВЕН” ООД с ЕИК *********, СУМАТА 400.95 лв. /четиристотин лева и
деветдесет и пет стотинки/ – разноски по настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Сливенски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
7