Мотиви към решение № 214/14.07.2020г. по АНД № 284/ 2020г. по описа на РС - Монтана
Производството
е по чл.375 и сл. от НПК – глава ХХVІІ от НПК.
Постъпило е от Районна
прокуратура град Монтана Постановление от 20.02.2020г. за освобождаване от наказателна отговорност
и налагане на административно наказание по чл.78а ал.1 от НК на обвиняемия А.В.В.
– роден на xxxгxxx, живущ xxx, българин, български гражданин, със средно
специално образование, управител на „. Е., женен, неосъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx обвинен в това, че на 24.07.2017г. и на 23.07.2018г. в град Монтана,
при условията на продължавано престъпление, пред служители на Общинска служба
„Земеделие” гр.Монтана, съзнателно се ползвал от
неистински частни документи -2 броя договори за наем на земеделска земя,
сключени между А.В.В., с ЕГН xxxxxxxxxx /наемател/ и П.М.П., с ЕГН xxxxxxxxxx
/наемодател/, с предмет отдаване под наем на имоти с № 013030, № 013031 и №
025011 в землището на село Смоляновци, обл.Монтана, като деянията са извършени
както следва:
На 24.07.2017г. в
гр.Монтана, пред А. С. Т., служител в Общинска служба „Земеделие”, гр.Монтана съзнателно се ползвал от неистински частен документ -
Договор за наем на земеделска земя от 20.05.2017г, сключен между страните А.В.В.,
с ЕГН xxxxxxxxxx /наемател / и П.М.П., с ЕГН xxxxxxxxxx /наемодател/, с предмет
на отдаване под наем на имоти с № 013030, №013031 и № 025011 в землището на
село Смоляновци, обл.Монтана,
На 23.07.2018г. в гр.Монтана,
пред К. Б. К., служител в Общинска служба „Земеделие” гр.Монтана съзнателно се
ползвал от неистински частен документ - Договор за наем на земеделска земя от
14.04.2018г, сключен между страните А.В.В., с ЕГН xxxxxxxxxx /наемател/ и П.М.П.,
с ЕГН xxxxxxxxxx /наемодател/, с предмет на отдаване под наем на имоти с №
013030, № 013031 и № 025011, находящи се в землището на село Смоляновци, като
от дееца за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна
отговорност- престъпление по чл.316 във връзка с чл.309 ал.1 във връзка с чл.26
ал.1 от НК.
Районна прокуратура град Монтана чрез представителя си поддържа
постановлението и предлага на съда след като признае обвиняемия А.В.В. за виновен, да го освободи от
наказателна отговорност, като му наложи административно наказание към средния
размер предвиден в закона - 2 500.00 лева.
Обвиняемият А.В.В. не се
признава за виновен по обвинението. Упълномощеният му защитник развива подробни
доводи, че вината на обвиняемия не е доказана по несъмнен начин, като моли съда
да го оправдае.
В постановлението си прокурорът е приел следната фактическа обстановка:
Свидетелят В. К. П. е съсобственик на наследствени земеделски имоти № 013030 и
№ 013031, находящи се в землището на село Смоляновци, обл.Монтана, в местността
„Дъбравата”. Между другите съсобственици и наследници е П.М.П., братовчед на В.
П.. След като починал бащата на свидетеля В. К., последният разбрал, че
обвиняемият А.В.В. е сключил договор за наем на тези земеделски имоти.
През 2016г. свидетелят В. П. разбрал, че братовчед му П.М.П. е сключил договор
с обвиняемия А.В.В. за обработване на двете ниви за срок от 5 години. През
месец април 2017г. В. К. П. се срещнал с братовчед си П.М.П., който работи и
живее в чужбина, но си бил дошъл за великденските празници. В. П. разговарял с П.П.,
да му предостави част от нивите, за да ги обработва лично. Свидетелят П.П. не
му дал конкретен отговор. През пролетта на 2018г. свидетелят В. П. искал да се
срещне и пак да разговоря с братовчед си П.П., но последният отказал. Но
обещал, че ще разговоря с А.В.В. и ще реши, какво ще прави. През месец май
2017г. В. П., който искал да обработва полагащата му се част от наследствените
имоти, отишъл в Общинска служба „Земеделие” гр.Монтана и предоставил
удостоверение за наследници. Поискал информация за имотите. Установил, че има
„Договор за наем на земеделска земя с № 6 от 20.05.2017г., сключен между А.В.В.,
като наемател от една страна и П.М.П. xxx, като наемодател от друга страна, с
предмет отдаване под наем на имоти с № 013030 и №013031, находящи се в
землището на село Смоляновци. Около 20.04.2017г. П.П. си заминал за Република Ирландия,
където живее и работи. На 18.04.2018г. свидетелят В. К. разговарял по телефона
с обвиняемия А.В., за да разбере, дали за 2018г. има сключен договор за аренда
за двете ниви. В. му отговорил, да се разбере с братовчед си П.П., защото от
2017г. имат сключен договор за аренда за тази земя за срок от пет години. Тогава
свидетелят К. подал жалба в РП-Монтана.
В Общинска служба „Земеделие” гр.Монтана обвиняемият А.В. е представил и е бил
регистриран Договор за наем на земеделска земя от 14.04.2018г, сключен между А.В.В.
/наемател/ и П.М.П. /наемодател/, с предмет на отдаване под наем на имоти с №
013030 №013031 и № 025011. На 24.07.2017г. обвиняемият А.В. xxx.07.2017г. във
връзка с ползване на земеделски земи и получаване на субсидии по директни
плащания за 2018г. Представил е и Договор за наем на земеделска земя от
20.05.2017г., сключен между А.В.В. като наемател и П.М.П., като наемодател, с
предмет на отдаване под наем на имоти с № 013030, №013031 и № 025011, находящи
се в землището на село Смоляновци, обл.Монтана.
На 23.07.2018г. обвиняемият А.В. xxx, Договора за наем на земеделска земя от
14.04.2018г.
На досъдебното производство е назначена съдебно-почеркова експертиза изпълнена
от вещо лице Л.С. и обективирана в Протокол № 263/08.10.2018г. От нея се
установява, че подписът за „наемодател” в долната лява част на приложения по
досъдебното производство „Договор за наем на замеделска земя с № 6 от
20.05.2017г. е копие на подпис, който не е изпълнен от П.М.П.. Подписът за
наемател в Договор за наем на земеделска земя с № 6 и дата 20.05.2017г. е копие
на подпис, изпълнен от обвиняемия А.В.В..
На досъдебното производство е назначена и допълнителна съдебно-почеркова
експертиза изпълнена от вещо лице Ивайло Тодоров П. и обективирана в Протокол №
51/ 15.02.2019г. От нея се установява, че подписът за наемодател в долната лява
част на приложеното по досъдебното производство, заверено копие на „Договор за
наем на замеделска земя с № 1 и дата 14.04.2018г., сключен между А.В.В., като
наемател от една страна и П.М.П. xxx от друга страна като наемодател, с предмет
отдаване под наем на имоти с № 013030,№013031 и № 025011, находящи се в
землището на село Смоляновци, обл.Монтана е копие на подпис, който не е изпълнен
от П.М.П.. Подписът за наемател в Договор за наем на земеделска земя с №1 и
дата 14.04.2018г. е копие на подпис, изпълнен от обвиняемия А.В.В.. Ръкописният
буквен и цифров текст в Договор за наем на земеделска земя с № 1 и дата
14.04.2018г. е изпълнен от А.В.В..
В
хода на съдебното производство са представени от обвиняемия, респективно
защитникът му два броя договори за наем на земеделска земя с № 127 от
15.07.2015г. и № 6 от 01.06.2016г, арг.л.27-29 от делото.
Въз
основа на така представените два броя договори, които са били представени с
молба вх.№ 763/03.02.2020г. до наблюдаващия прокурор по настоящето досъдебно
производство и които не са били обсъдени от последния, като доказателства по
делото съдът назначи допълнителна съдебно-почеркова експертиза, от заключението
на която е видно, че подписите, намиращи се срещу „наемодател”, копия от 4 броя
договори за наем на земеделска земя, са копия на подписи, които са изпълнени от
едно и също лице. Съдът изцяло кредитира заключението на вещо лице Л.С., като
обективно и компетентно дадено, още повече че не бе и оспорено от страните в
процеса.
Предвид така приетата фактическа обстановка и съвкупен
анализ на събраните в хода на наказателното производство писмени доказателства
и доказателствени средства, съдът намира, че обвиняемият А.В.В. следва да бъде
признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение.
Видно от заключението на вещото лице по назначената в
хода на съдебното производство допълнителна съдебно - почеркова експертиза е,
че подписите, намиращи се срещу „наемодател” копия от 4 броя договори за наем
на земеделска земя, са копия на подписи, положени от едно и също лице. Като
обект на сравнителен анализ за нуждите на експертизата са били приложени от
една страна документите, които са били предмет на повдигнатото обвинение, а от
друга такива, представени от защитника на обвиняемия. Наличието на пълен
идендитет в подписването на документите изключва твърдението на държавното
обвинение, а и на свидетеля П.П., че последният не е подписвал двата договора.
Заключението на вещото лице не е било оспорено от страните, поради което и
съдът го кредитира като обективно и вярно.
Въз основа на това писмено доказателствено средство
следва да бъде приет единствения възможен извод за необосноваността на
прокурорското постановление относно повдигнатото обвинение и наличието на
несъставомерно деяние. Това е така, тъй като обвиняемият А.В.В. е обвинен в
съзнателно ползване на неистински частни документи. Съгласно чл.93 т. 6 от
допълнителните разпоредби на Общата част на НК неистински е този документ, на
който е предаден вид, че представлява конкретно писмено изявление на друго
лице, а не на това, което го е издало. В случая вещото лице изрично е посочило
в своето заключение, че подписите, положени върху договорите, обект на
изследване, са били изпълнени от едно и също лице. Отразеното от него се намира
в противоречие с първоначалната съдебно - почеркова експертиза, назначена в
хода на досъдебното производство. Представените от защитника на обвиняемия като
обект за сравнителен анализ договори за наем на земеделска земя не се оспорват
от страните, като такива с опорочено авторство. Ето защо следва да се приеме
единствения възможен извод, че същите действително са били подписани от страна
на разпитания в качеството на свидетел П.П.. Въз основа именно на тези
безспорни писмени доказателства, вещото лице е изградило своето заключение
приемайки, че и двата инкриминирани документа са подписани от същото лице. Предвид
на това следва да се приеме единствения възможен извод, че въпросните договори
не представляват неистински документи, тъй като тяхното авторство се
потвърждава от самата експертиза. Следва да се приеме, че същите са били
подписани именно от свидетеля П.П., независимо от неговите показания дадени в
хода на досъдебното производство.
При наличието на две съдебно почеркови експертизи,
назначени в хода на досъдебното и съдебно производство, съдът следва да даде
приоритет на допълнителната такава, тъй като същата е била извършена въз основа
на представени в съдебно заседание допълнителни писмени доказателства,
послужили за обект на сравнителен анализ. В този смисъл заключението на вещото
лице по допълнителната експертиза следва да бъде възприето като по - обосновано
и почиващо на анализ на безспорни писмени доказателства.
При този анализ на доказателствата съдът кредитира
обясненията на обвиняемия, депозирани в съдебно заседание като достоверни и
правдиви.
Същите се потвърждават и от заключението на вещото
лице, което не ги прави изолирани от останалия доказателствен материал по
делото. При тези правни съображения съдът стига до единствения възможен извод,
че извършеното деяние не съставлява престъпление по чл.316 във вр. с чл. 309,
ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, тъй като обвиняемият не си е послужил с
неистински документи, а с такива, чиито автор действително е било лицето,
посочено в тях с неговия подпис. В тази връзка е без значение обстоятелството,
че свидетелят П.М. е бил извън пределите на РБългария, по време на
инкриминирания период, тъй като се установи, че предварително са подписвани
договорите на обвиняемия, когато е идвал за наема.
Изпълнителните деяния освен от обективна се явяват
несъставомерни и от субективна страна, тъй като деецът е действал с пълното
съзнание, че представените от него документи изхождат от лицето, посочено като
техен автор. В този смисъл са както неговите обяснения, така и показанията на
част от разпитаните свидетели и заключението на вещото лице по назначената в
хода на съдебното производство допълнителна съдебно почеркова експертиза.
С оглед гореизложените правни съждения съдът намира,
че повдигнатото обвинение се явява необосновано и неподкрепящо се от
доказателствената съвкупност, което на свой ред предопределя отсъствието на
престъпление. Ето защо и обвиняемият следва да бъде признат за невинен и
оправдан по повдигнатото му обвинение, тъй като деянието не съставлява
престъпление.
За да се приеме, че обвиняемият А.В.В. е извършил
престъпление по чл.316 от НК, би трябвало обвинението при условията на чл.16 от НПК да докаже категорично, че документите, които са представени от него в ОС
„Земеделие” са неистински и че той е съзнавал този факт. Законодателят в
разпоредбата на чл.316 от НК изисква съзнателно използване на двата договора,
т.е. знание от страна на обвиняемия, че подписите не принадлежат на лицето,
което е посочено в договорите за наемодател – в случая свидетеля П.М..
Въз основа на
възприетата от съда фактическа обстановка, съдът намира, че обвиняемият В. не е
осъществил състава на престъплението по чл.316 във връзка с чл.309 ал.1
във връзка с чл.26 ал.1 от НК, като на 24.07.2017г. и на
23.07.2018г. в град Монтана, при условията на продължавано престъпление, пред
служители на Общинска служба „Земеделие” гр.Монтана,
съзнателно да се ползвал от неистински частни документи -2 броя договори за
наем на земеделска земя, сключени между А.В.В., с ЕГН xxxxxxxxxx /наемател/ и П.М.П.,
с ЕГН xxxxxxxxxx /наемодател/, с предмет отдаване под наем на имоти с № 013030,
№ 013031 и № 025011 в землището на село Смоляновци, обл.Монтана, като деянията
са извършени както следва:
На 24.07.2017г. в
гр.Монтана, пред А. С. Т., служител в Общинска служба „Земеделие”, гр.Монтана съзнателно да се ползвал от неистински частен документ -
Договор за наем на земеделска земя от 20.05.2017г, сключен между страните А.В.В.,
с ЕГН xxxxxxxxxx /наемател / и П.М.П., с ЕГН xxxxxxxxxx /наемодател/, с предмет
на отдаване под наем на имоти с № 013030, №013031 и № 025011 в землището на
село Смоляновци, обл.Монтана,
На 23.07.2018г. в гр.Монтана,
пред К. Б. К., служител в Общинска служба „Земеделие” гр.Монтана съзнателно да се
ползвал от неистински частен документ - Договор за наем на земеделска земя от
14.04.2018г, сключен между страните А.В.В., с ЕГН xxxxxxxxxx /наемател/ и П.М.П.,
с ЕГН xxxxxxxxxx /наемодател/, с предмет на отдаване под наем на имоти с №
013030, № 013031 и № 025011, находящи се в землището на село Смоляновци, като
от дееца за самото съставяне на документите не може да се търси наказателна
отговорност.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.84 от ЗАНН във връзка с чл.190 ал.1 от НПК когато обвиняемият бъде
признат за невинен, разноските по делото остават за сметка на държавата.
По горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: