№ 335
гр. Разград, 30.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на двадесет и девети
май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА АНГ. АТАНАСОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20233330100410 по описа за 2023 година
За да се произнесе, съдът взе предвид следното:
Производството е по иск с правно основание чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД във вр. с
чл.22, чл.11, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК, както и по чл.143 ал.1 от ЗЗП.
Депозирана е искова молба от Н. Д. И., действащ чрез адв. Д. В. М., с която е
предявен иск срещу „Макроадванс“АД за установяване нищожността на кауза
за неустойка, регламентирана в чл.10 от Договор за потребителски кредит
№186660/14.11.2022 г., сключен между страните по делото, предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 1260 лв., на основание чл.26, ал.1 пр.3
ЗЗД поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл.11 и чл.19,
ал.4 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК във вр. с чл.22 от ЗПК, както и по чл.143,
ал.1 от ЗЗП. Твърди, че договорът за заем е сключен за сумата 700 лв. Че е
уговорена договорна лихва в размер на 337,05 лв.; че в договора е записано
задължение на длъжника – ищец по делото в 3-дневен срок да представи
обезпечение , изразяващо се в поръчителство на едно физическо лице и е
уговорена неустойка при неизпълнение на това задължение в размер на 1260
лв., че по този начин общото задължение по договора за кредит става 2297,05
лв. Сочи, че с уговорката за заплащане на неустойка се достига до значителна
нееквивалентност на насрещните престации, че тази неустойка е
неравноправна на осн. чл.143, т.19 от ЗЗД, т.к. сумата на неустойката е в
размер на 130% от сумата на отпуснатия кредит, както и че тази уговорка
противоречи на добрите нрави, т.к. тази неустойка е уговорена извън
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Иска
присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника и в срока по
чл.131 от ГПК същият е депозирал писмен отговор. В него ответникът
признава иска. Счита, че не е дал повод за делото, поради което счита, че
следва разноските да бъдат възложени на ищеца съгласно чл.78, ал.2 от ГПК.
Евентуално прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение. Счита, че за да бъде присъдено възнаграждение на адвокат в
1
условията на чл.38 от ЗА следва да бъдат представени доказателства за това,
че ищецът е материално затруднено лице.
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, като прецени
събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и съобрази
приложимия закон, прие за установено от фактическа страна следното:
На 14.11.2022 г. между ищеца Н. Д. И. и „Макроадванс“АД е сключен
Договор за потребителски кредит №186660. С него е уговорено заемодателят
да предостави на заемателя сумата 700 лв. в заем, която сума следва да бъде
върната на 24 месечни вноски по 43,21 лв. всяка от тях. По отношение на
договорна лихва същата е посочена в размер на 41,00 %., а ГПР – 49,65%
В договора е записан и погасителния план с размера на всяка от вноските. В
Стандартния европейски формуляр е записана общата сума, която следва да
бъде заплатена – 1037,05 лв., ако кредитът е обезпечен и 2 297,05 лв. в
случай, че кредитът не е обезпечен.
В чл.20 от същия договор са записани обезпеченията, които заемателят
следва да предостави на заемателя. С този текст /ал.2/ ищецът е поел
задължение в 3-дневен срок да обезпечи кредита с поръчителство, като
поръчителят следва да отговаря на определени условия – да е дееспособни
физическо лице с брутен осигурителен доход над 1400 лв., работещо на
трудов договор с най-малко 6 месеца трудов стаж при последния
работодател, да няма активни експозиции в Централния кредитен регистър с
просрочие над 30 дни и да не е страна по договор за кредит, сключен с
„Макроадванс“АД. Съответно в чл.10 от договора е уговорено заплащане на
неустойка с обезщетителен характер, задължението за което се поражда при
непредставяне на уговореното обезщетение. Уговореният размер на същата е
5,25 лв. плюс 0,250% от усвоения размер на кредита за първия ден забава и
0,250% от усвоения размер на кредита за всеки следващ ден, за който
кредитът не е обезпечен. Размерът на тази неустойка е записан в погасителния
план към договора и той е в размер на 52,50 лв. месечно, респ. 1260 лв. за
целия срок на договора.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предявеният иск е процесуално допустим, като ищецът има правен интерес
от предявяване на иск за установяване недействителността на клаузата от
договора за уговорена неустойка въпреки признаването на иска от ответника,
т.к. установяването на това обстоятелство има значение за погасяване на
задълженията по договора, а не са представени доказателства задължението за
неустойка да е отписано като такова в счетоводството на ответното
дружество.
По предявения иск с правна квалификация по чл.26, ал.1 пр.3 ЗЗД във вр. с
чл.22, чл.11, чл.19, ал.4 и чл.22 ЗПК, съдът намира следното:
С отговора на исковата молба, ответникът признава че клаузата по договора,
уреждаща неустойката при необезпечаване на кредита, е нищожна, ето защо и
съдът намира, че доколкото между страните няма спор по този въпрос, то и не
е необходимо да се излагат никакви други съображения по същество, тъй като
безпредметно се явява аргументирането на въпрос, по който страните не
спорят.
Въпреки това, Съдът счита, че следва да отбележи, че уговарянето на
неустойка, чийто размер надвишава размера на заемната сума и която се
дължи за неизпълнение на задължение, което е трудно да бъде изпълнено
/намирането на поръчител с определени характеристики в изключително
2
кратък срок/ очевидно нарушава принципа на еквивалентност на престациите
в договорните отношения, поради което противоречи на добрите нрави. Ето
защо тази уговорка се явява нищожна на осн. чл.26, предл. трето от Закона за
задълженията и договорите.
Тъй като уговорката за заплащане на неустойка е такава част от договора,
която може да бъде изолирана от останалото съдържание на същия, с
основание би могло да се предположи, че договорът би бил сключен и без
тази недействителна част, поради което нищожността на тази уговорка не
влече нищожност на целия договор /л.26, ал.4 от ЗЗД/.
Тази уговорка противоречи и на разпоредбата на чл.143, ал.1 от Закона за
защита на потребителите, т.к. не отговаря на изискването за добросъвестност
и води до значително неравновесие на между правата и задълженията на
търговеца и потребителя.
При заплащането на тази неустойка размера на годишния лихвен процент на
разходите по кредита би надвишил размера, посочен в разпоредбата на 19,
ал.4 от Закона за потребителския кредит.
С оглед гореизложеното, предявеният иск за прогласяване на клаузата за
дължимост на неустойката, уговорена в Договор за потребителски кредит
№******* от 05.03.2019 г., за нищожна, се явява основателен и като такъв ще
бъде уважен изцяло.
Предвид изхода от спора на осн. чл.78 от ГПК на ищеца следва на да се
присъдят направените по делото разноски, в случая платената д.т. от 50,40
лв.
По отношение на искането на процесуалният представител на ищеца – адв. М.
да му бъде присъдено възнаграждение за осъществената от него защита при
условията на чл.38 от Закона за адвокатурата. Предпоставките за присъждане
на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ са:
1) да е оказана безплатна адвокатска помощ и съдействие на някое от
основанията по чл.38, ал.1 т.1-3 от Закона за адвокатурата и 2) в съответното
производство насрещната страна да е осъдена за разноски. Наличието на
основанията по чл.38, ал.1 т.1-3 от Закона за адвокатурата не може да бъде
обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. / в този
смисъл е и Определение № 43 от 10.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2611/2021
г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Определение № 141 от
15.03.2021 г. на ВКС по ч. т. д. № 1005/2020 г., II т. о., ТК, докладчик съдията
Петя Хорозова/. Размерът на това възнаграждение следва да бъде опредено по
начина, посочен в чл.7, ал.2 т.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и при интерес от 1260 лв. следва да бъде в
размер на 426 лв. Това е минималният предвиден размер за защита по такъв
вид иск.
По отношение на възражението на ответника, че в случая е налице хипотезата
на чл.78, ал.2 от ГПК, поради което не следва да се присъждат разноски в
полза на ответника, Съдът счита същото за неоснователно. В Определение №
50466 от 30.11.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 2049/2022 г., I т. о., ТК на ВКС ,
докладчик съдията Елена Арнаучкова, постановено по идентичен казус
изрично е посочено, че „в случая оставянето в тежест на ищеца на
направените от него разноски във връзка с уважения установителен иск за
нищожност на клаузата в сключения между страните потребителски договор,
е в противоречие и с даденото тълкуване в решението от 16.07.2020 г. по
съединени дела С-224/19 и С-259/19 на Съда на ЕС. Тъй като ищецът има
качеството на потребител, а спорът между страните е във връзка с нищожна
3
договорна клауза на сключения от тях потребителски договор,
освобождаването на ответника от отговорността за разноски при прилагането
на разпоредбата на чл.78, ал.2 от ГПК създава съществена пречка за
упражняване от ищеца-потребител на предоставеното от Директива 93/13
право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи. Осъществявайки правото си да се освободи от
неравноправни клаузи в сключения от него потребителски договор,
потребителят не може да бъде заставен да установява извършването на
извънпроцесуални действия на ответника, за да има право на разноски в
производството пред съда. В основата на предявения иск е твърдение за
нищожност на клаузата от потребителски договор, което поражда правото на
потребителя да иска обявяване на нищожността по съдебен ред.“
По гореизложените съображения, Съдът:
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА в отношенията между Н. Д. И., ЕГН
********** с постоянен адрес гр.Ц. К.****** и "Макроадванс" АД, ЕИК
*********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. "Г.С.Раковски" №
147, ап.14 , представлявано от В.Сергиев – изпълнителен директор,
уговорката за неустойка в размер на 1260 лв. в чл.10 от сключения между тях
Договор за потребителски кредит №186660/14.11.2022 г. на основание чл.26,
ал.1 пр.3 Закона за задълженията и договорите във вр. с чл.11, чл.19, ал.4 и
чл.22 Законът за потребителския кредит и чл.143, ал.1 от Закона за защита на
потребителите.
ОСЪЖДА "Макроадванс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Г.С.Раковски" № 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на Н.
Д. И., ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Ц. К.****** сумата 50,40 лв.
/петдесет лева и четиридесет стотинка/ за направените по делото разноски.
ОСЪЖДА "Макроадванс" АД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "Г.С.Раковски" № 147, ап.14 ДА ЗАПЛАТИ на
адв.Д. В. М. от АК – Пловдив, с адрес гр.Пловдив, бул.“Пещерско шосе“,
№81, ет.3, ап.Б сумата 426 лв. /четиристотин двадесет и шест лева/
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Окръжен съд- Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4