№ 9480
гр. София, 11.03.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 161 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МЕТОДИ Т. ШУШКОВ
като разгледа докладваното от МЕТОДИ Т. ШУШКОВ Гражданско дело №
20221110170911 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.118 ГПК
Образувано е по искова молба вх.№289581/20.12.2022 г. от Л. Т. Д. срещу име на
дружество ООД с предявен отрицателен установителен иск по чл.26 ЗЗД за нищожност на
клауза от потребителски договор между страните, и осъдителен иск по чл.23 вр.чл.22 ЗПК.
Софийски районен съд, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по
делото, намира от фактическа и правна страна следното:
Според §13, т.1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) „Потребител” е всяко
физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за
извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което като
страна по договор по този закон действа извън рамките на своята търговска или
професионална дейност”.
Съгласно чл.113 ГПК „Исковете на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто
район се намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния“, като според чл.119, ал.3 ГПК за тази подсъдност съдът следи служебно.
От извършената служебна справка по реда на Наредба №14/2009 г. се установява, че от
11.04.2022 г. настоящият адрес на ищцовата страна е в с.Дивотино, община Перник,
включително и към датата на подаване на подаване на исковата молба-20.12.2022 г., както и
към датата на извършване на справката-06.01.2023 г.
Предявеният иск се основава на твърдения за нищожност на договор между страните.
Ищцовата страна е потребител по смисъла на §13, т.1 ЗЗП.
Ответникът е търговско дружество.
Предявеният иск за нищожност е форма на защита на потребителя срещу претенции на
1
търговеца за договорна обвързаност между страните.
Никога не е имало спор в съдебната практика, че и отрицателните установителни искове
са форма на защита на потребителите срещу неоснователни претенции на търговци-не се
спори, че отрицателните установителни искове за установяване на липсата на задължения
попадат в приложното поле на чл.113 ГПК: както отрицателните установителни искове за
нищожност на договор поради противоречие със закона (за тази хипотеза-Определение
№408/24.06.2014 г. по ч.т.д.№1206/2014 г. на ВКС-ІІ т.о.), така и поради липса на съгласие
(така-Определение №323/04.02.2015 г. по ч.гр.д.№3397/2014 г. на САС, ГК-2 с-в,
постановено в производство по чл.122 ГПК); изрично е прието в съдебната практика, че
отрицателният установителен иск за липса на задължения към доставчик на ел.енергия
попада в приложното поле на чл.113 ГПК (в този смисъл изрично-Определение
№574/13.11.2012 г. по ч.гр.д.№427/2012 г. на ВКС-І г.о., и мн.др.).
Искът по чл.55, ал.1 ЗЗД има потребителски характер не само когато е предявен от
потребител срещу търговец във връзка с потребителски договор между тях и претенция за
платени суми по нищожен договор; никога не е имало спор в съдебната практика, че искът
по чл.55 ЗЗД в типичната хипотеза на съединяването му с иск по чл.26 ЗЗД за частична
нищожност на потребителски договор, също има потребителски характер (за приложимост
на подсъдността по чл.113 ГПК и за искове по чл.55 ЗЗД в тази и други хипотези на
предявен такъв иск - произнасянията на ВКС в Определение №562/19.08.2014 г. по ч.т.д.
№3457/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.№783/2012 г. на
ВКС-II т.о.).
Следователно искът по чл.55 ЗЗД има потребителски характер винаги, когато страни по
него са търговец и потребител, независимо дали претенцията е за връщане на недължимо
платени или събрани суми по договор между страните, по нищожен договор или без изобщо
да е съществувало правоотношение между тези страни.
На по-силно основание искът по чл.23 вр.чл.22 ЗПК има потребителски характер.
Подсъдността по чл.113 ГПК не е предвидена само за спорове, произтичащи от правата по
ЗЗПотр., а за всички спорове между търговци и потребители (Определение №241/05.04.2013
г. по ч.т.д.№1395/2013 г. на ВКС-ІІ т.о., Определение №1019/09.11.2012 г. по ч.т.д.
№783/2012 г. на ВКС-II т.о.).
Специалната подсъдност по чл.113 ГПК е приложима и за отрицателните установителни
искове по чл.439 ГПК (Определение №18/16.01.2020 г. по ч.т.д.№2502/2019 г. на ВКС-II т.о.,
Определение №1565/29.06.2020 г. по ч.гр.д.№1928/2020 г. на САС, ГО-8 гр.с-в.).
След изменението на чл.113 ГПК (със ЗИДГПК, обн. ДВ, бр.65/2018 г., в сила от
07.08.2018 г.) подсъдността по потребителски дела не е изборна, а императивно уредена
(включително и по аргумент на чл.119, ал.3 ГПК), поради което нито ищецът, нито
ответникът разполагат с право на избор на местно компетентен съд по тези дела; за тази
подсъдност съдът следи служебно до приключване на първото заседание по делото-чл.119,
ал.3 ГПК.
2
Специалните правила за местната подсъдност на чл.113 ГПК изключват общото правило
на чл.105 ГПК, поради което постоянният адрес или седалището на ответната страна са без
значение за местната подсъдност на настоящото дело; без значение е и мястото на
изпълнението.
Поради това делото следва да се прекрати и да се изпрати по подсъдност на районния съд
по настоящия адрес на ищцовата страна.
По изложените мотиви и на основание чл.119, ал.3 вр.чл.113 ГПК Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражд.дело №70911/2022 г. на СРС-161 състав.
ИЗПРАЩА делото по подсъдност на Районен съд-Перник.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в 1-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3