Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. Враца, 08.05.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВРАЦА, ГО, VI състав, в публичното
съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: П. ШУМКОВ
при секретаря Н. Петрова, като разгледа гр.д. № 5386 по описа на ВРС за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са
два обективно кумулативно съединени иска с правно основание по чл. 128, т. 2 КТ и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по постъпила искова молба от П.А.Н. против
„Царевец Енерджи” ООД. Предявени са обективно кумулативно съединени искове за
осъждането на ответника, както следва: по чл. 128, т.2 КТ за сумата от 14 104,66 лв. /четиринадесет хиляди сто и четири лева и
шестдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатени нетни трудови
възнаграждения за месец март, април, май, юни, юли, август, септември,
октомври, ноември и декември 2016г., месец януари, февруари, март, април, май,
юни, юли, август, септември, октомври, ноември и декември 2017 г. и месец
януари и февруари 2018 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното ѝ
изплащане, както и иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2492,08 лв. /две хиляди четиристотин
деветдесет и два лева и осем стотинки/ - обезщетение за забава върху всяко едно
от неизплатените месечни възнаграждения, от деня на забавата му, до 31.12.2018
г. – датата на подаване на исковата молба в съда.
В исковата молба се навеждат твърдения, че по силата на сключен между
страните трудов договор № 02/29.02.2016 г., ищецът П.А.Н. заемал длъжността
,Дежурен оператор БГЕЦ“, с код на длъжността по НКП 3131-3016, с място на
работа БиоЕц с.Царевец, общ.Мездра, на четиричасов работен ден, петдневна
работна седмица, основно трудово възнаграждение в размер на 750 лв.
/седемстотин и петдесет лева/ и допълнително възнаграждение за прослужено време
в размер на 0.6% годишно, съгласно чл.2, ал.З от НДДВ, платими ежемесечно, до
20-то число на следващия месец. Със Заповед № 41/01.03.2018 г. трудовия договор
между страните бил прекратен на основание чл.328,ал.1,т.3 КТ, считано от
01.03.2018 г. За периода на действие на трудовото правоотношение ищецът
изпълнявал трудовите си задължения точно и добросъвестно, като работодателят
начислил, но не изплатил трудовите възнаграждения, конкретизирани по основание,
размер и периоди, както следва:
За 2016 г. се твърди, че ответното дружество дължи трудови възнаграждения
за десет месеца - от месец март до месец декември включително в общ размер на
5879.20 лв. - чиста сума за получаване след удръжки, както и обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 1387.15 лв., както следва:
- за месец март 2016г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 587.92 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец март 2016г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 161,18 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.04.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец април 2016 г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 587.92 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец април 2016г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 156,27 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.05.2016г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец май 2016 г. ответното дружество е начислило, но не е изплатило
БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след приспадане на дължимите
осигурителни вноски към ДОО е в размер на 587.92 лв. Върху неизплатената нетна
заплата за месец май 2016 г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира
сумата от 151,20 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за периода
от 21.06.2016 г. до датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец юни 2016г. ответното дружество е начислило, но не е изплатило
БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след приспадане на
дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 587.92 лв. Върху
неизплатената нетна заплата за месец юни 2016г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
ищецът претендира сумата от 146,29 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 21.07.2016г. до датата на подаване на исковата молба в
съда;
- за месец юли 2016г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 587.92 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец юли 2016г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 141.22 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.08.2016г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец август 2016 г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 587.92 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец август
2016г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 136,15 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.09.2016г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец септември 2016 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 587.92 лв.
Върху неизплатената нетна заплата за месец септември 2016г., на основание
чл.86, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 131,24 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.10.2016 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда;
- за месец октомври 2016 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 587.92 лв.
Върху неизплатената нетна заплата за месец октомври 2016 г., на основание
чл.86, ал. 1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 126,16 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.11.2016г. до датата на
подаване на исковата молба в съда;
- за месец ноември 2016 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 587.92 лв.
Върху неизплатената нетна заплата за месец ноември 2016 г., на основание чл.86,
ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 121,26 лв„ представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 21.l2.2016 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда.
- за месец декември 2016 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 587.92 лв. Върху
неизплатената нетна заплата за месец декември 2016г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 116,18 лв., представляваща обезщетение за
забавено плащане за периода от 21.01.2017 г. до датата на подаване на исковата
молба в съда.
За 2017 г. се сочи, че ответното дружество дължи трудови възнаграждения за
дванадесет месеца - от месец януари до месец декември включително в общ размер
на 7054.50 лв. - чиста сума за получаване след удръжки, както и обезщетение за
забавено плащане в общ размер на 1007.15 лв., както следва:
- за месец януари 2017 г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 584.95 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец януари
2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 110,55 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.02.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец февруари 2017 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 584.95 лв.
Върху неизплатената нетна заплата за месец февруари 2017 г., на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 105,99 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2017 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда;
- за месец март 2017 г. ответното дружество е начислило, но не е изплатило
БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след приспадане на
дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 588.46 лв. Върху
неизплатената нетна заплата за месец март 2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД
ищецът претендира сумата от 101,55 лв., представляваща обезщетение за забавено
плащане за периода от 21.04.2017г. до датата на подаване на исковата молба в
съда;
- за месец април 2017 г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 588.46 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец април 2017
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 96,63 лв„
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.05.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец май 2017 г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 588.46 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец май 2017г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 91,56 лв.
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.06.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец юни 2017г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 588.46 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец юни 2017г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 86,64 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.07.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец юли 2017г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 588.46 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец юли 2017г.,
на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 81,57 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.08.2017г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец август 2017 г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 588.46 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец август
2017г., на оснфание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 76.49 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.09.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец септември 2017 г. ответното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в
размер на 588,46 лв.. Върху неизплатената нетна заплата за месец септември 2017
г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 71,58 лв„
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.10.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец октомври 2017 г. отвесното
дружество е начислило, но не е изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата
сума за получаване, след приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е
в размер на 588.46 лв. Върху неизплатената нетна заплата за месец октомври
2017г., на основание чл.86, ал.1 ЗЗД ищецът претендира сумата от 66,50 лв.,
представляваща обезщетение за забавено плащане за периода от 21.11.2017 г. до
датата на подаване на исковата молба в съда;
- за месец ноември 2017 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след приспадане
на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 588,46 лв. Върху
неизплатената нетна заплата за месец ноември 2017 г. ищецът претендира сумата
от 61,58 лв., представляваща обезщетение
за забавено плащане за периода от 21.12.2017 г. до датата на подаване на
исковата молба в съда;
- за месец декември 2017 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 588,46 лв.
Върху неизплатената нетна заплата за месец декември 2017 г. ищецът претендира
сумата от 56,51 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.01.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда.
За 2018 г. се сочи, че ответното дружество дължи трудови възнаграждения за
м. януари и м. февруари в общ размер на 1170,96 лв. - чиста сума за получаване
след удръжки, както и обезщетение за забавено плащане в общ размер на 97,78
лв., както следва:
- за месец януари 2018 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 585,48 лв.
Върху неизплатената нетна заплата за месец януари 2018 г. ищецът претендира
сумата от 51,17 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.02.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда;
- за месец февруари 2018 г. ответното дружество е начислило, но не е
изплатило БТР в размер на 750 лв., като чистата сума за получаване, след
приспадане на дължимите осигурителни вноски към ДОО е в размер на 585,48 лв.
Върху неизплатената нетна заплата за месец февруари 2018 г. ищецът претендира
сумата от 46,61 лв., представляваща
обезщетение за забавено плащане за периода от 21.03.2018 г. до датата на
подаване на исковата молба в съда.
Моли съда да осъди ответника да му заплати процесните суми. Претендира
разноски.
В срочно подаден отговор ответникът оспорва предявените искове. Твърди, че
е изплатил изцяло и в срок претендираните от ищеца суми, като плащанията са
извършвани на ръка. Моли съда да произнесе решение, с което да отхвърли
предявените искове.
С протоколно определение от 24.04.2019 г., на основание
чл. 214, ал.1 ГПК, е допуснато изменение на предявените искове, както следва: искът за главница по чл. 128, т. 2 КТ е изменен чрез намаляване на неговия
размер, като вместо за сумата от 14 104,66 лв. същият е останал предявен
за сумата от 12 425,74 лв. Искът
за лихва за забава по чл. 86, ал.1 ЗЗД е изменен чрез намаляване на неговия
размер, като вместо за сумата от 2492,08 лв. същият е останал предявен за
сумата от 2123,09 лв. С протоколно
определение от същата дата производството по делото е прекратено на основание
чл. 232 ГПК в частта за сумата от 1678,92 лв. и за периода от месец март до
месец април 2016 г. по отношение на предявения иск за главница по чл. 128, т.2 КТ, както и в частта за сумата от 368,99 лв. и за периода от месец март до
месец април 2016 г. по отношение на предявения иск за лихва за забава по чл. 86 ЗЗД.
След като взе предвид събраните по
делото доказателства, становищата и доводите на страните, съдът прима за
установено следното от фактическа
страна:
Видно е от приетия по делото трудов договор № 02/29.02.2016 г., че считано
от 01.03.2016 г. между страните е съществувало трудово правоотношение, по
силата на което, ищецът заемал длъжността „Дежурен оператор БГЕЦ“ при ответника
с основно трудово възнаграждение в размер на 750,00 лева.
От приетата по делото заповед № 41/01.03.2018 г., се установява, че считано
от 01.03.2018 г. трудовото правоотношение между страните било прекратено на основание
чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ.
Обстоятелството, че в процесния период между страните е съществувало
трудово правоотношение по силата на трудов договор № 02/29.02.2016 г., като
ищецът П.А.Н. е изпълнявал трудовите си задължения съобразно заеманата длъжност
,Дежурен оператор БГЕЦ“, са отделени като безспорни с изготвения проект на
доклад по делото, обективиран в определение № 709/20.03.2019 г. и приет за
окончателен в с протоколно определение от 24.04.2019 г.
По делото е приета и справка, изготвена от ТД на НАП Велико Търново, от
която се установява, че начисляваният месечен облагаем и осигурителен доход на
ищеца за периода от 01.03.2016 г. до 31.03.2018 г. е в размер на 750,00 лв.
месечно.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза, съгласно чието заключение
са налице неизплатени трудови възнаграждения от страна на „Царевец Енерджи“ ООД
за периода от м. май 2016 година до м. февруари 2018 година включително в
размер на 12 425,74 лева. Вещото лице е изчислило, че общият размер на
лихвата за забава върху неизплатените трудови възнаграждения, считано от датата
на забава за всяко едно от тях до предявяването на исковата молба, е в общ
размер от 2123,09 лева. Експертизата е приета, като същата не е оспорена от
страните. Съдът я кредитира с доверие, като счита, че е обективна, подробно
мотивирана и компетентно изготвена.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни изводи:
По иска по чл. 128, т. 2 КТ
Предявен и
иск за заплащане на сумата от 14 104,66 лв. за неплатено трудово
възнаграждение за периода от м. март 2016 г. до м. февруари 2018 г.
включително. След допуснато изменение размера на иска, същият е останал
предявен за заплащане на сумата от 12 425,74 лв. и за периода от м. май
2016 г. до м. февруари 2018 г. включително.
За
основателността на предявения иск в тежест на ищеца е да докаже, че в процесния
период между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
ответникът е имал качеството на работодател. В тежест на ответника е да докаже
положителния факт на изпълнение на задължението за погасяване на дълга.
Фактът на
съществувалото трудово правоотношение между страните в процесния период се
установява, както от приетите по делото трудов договор № 02/29.02.2016 г., Заповед
№ 41/01.03.2018 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, така и от
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена след проверка в
счетоводството на ответника. Този факт е отделен и като безспорен в отношенията
между страните.
Установи се
по делото, че неплатеното трудово възнаграждение за процесния период е в общ
размер от 12 425,74 лева за периода от м. май 2016 г. до м. февруари 2018
г. включително. Ответникът наведе твърдения, че е погасил задължението си да
заплати дължимите трудови възнаграждения на ищеца, но не е ангажирал допустими
от закона доказателства за установяването на този факт. Искът следва да бъде
уважен до пълния предявен размер от 12 425,74 лева, ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 31.12.2018 г. /датата на предявяване на
исковата молба в съда/ до окончателното погасяване.
По иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предявен е иск за лихвата за забава в плащането на
трудовото възнаграждение на ищцата, считано от деня на забавата за всеки от
месеците до предявяването на исковата молба.
Първоначално искът е предявен за сумата от 2492,08 лв.
и за периода от м. март 2016 г. до м. февруари 2018 г. включително. След
допуснато изменение размера на иска, същият е останал предявен за заплащане на
сумата от 2123,09 лв. и за периода от м. май 2016 г. до м. февруари 2018 г.
включително.
За
основателността на предявения иск в тежест на ищцата е да докаже възникването
на главен дълг и момента, от който той е станал изискуем. В тежест на ответника
е да докаже погасяване на дълга на падежа.
Установи се
по делото, че ответникът не е изпълнил задължението си за заплащане на
дължимото се трудово възнаграждение на ищцата за периода от м. май 2016 г. до
м. февруари 2018 г. От приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установява, че дължимата лихва за забава върху неизплатените трудови
възнаграждения, считано от датата на забава за всяко едно от тях до
предявяването на исковата молба, е в общ размер от 2123,09 лева. Ответникът не
е ангажирал допустими от закона доказателства, от които да се установи
погасяване на задължението му за заплащане на претендираната лихва за забава.
Предявеният иск следва да бъде уважен в пълен размер.
По
разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 38, ал.2, във връзка с 38, ал.
1, т. 3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на адвокат Л.В. сумата от 901,07 лева съобразно уважената част от исковете,
съпоставена с първоначално предявения размер, представляваща адвокатско
възнаграждение в минимален размер съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба №
1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на РС Враца следващата
се държавна такса и разноски по делото, или сумата от общо 761,95 лв., от които
– 581,95 лв. държавна такса, изчислена съгласно правилото на чл. 1 от Тарифата
за държавните такси, които се събират от съдилищата и 180,00 лв. възнаграждение
за вещо лице.
На осн. чл.
242, ал. 1 ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на решението
в частта за присъденото възнаграждение за труд.
Така
мотивиран, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Царевец Енерджи“ ООД, ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, р-н Сердика, ж.к. „Бенковски“, ул. „Оралица“ № 29 да
заплати на П.А.Н., ЕГН: ********** сумите, както следва:
- 12 425,74 лв. на основание чл.
128, т. 2 КТ, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за периода от
м. май 2016 г. до м. февруари 2018 г. включително, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 31.12.2018 г. до окончателното погасяване;
- 2123,09 лв. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, представляваща лихва за забава върху неизплатените трудови възнаграждения
за периода от м. май 2016 г. до м. февруари 2018 г., считано от датата на
забава за всяко едно от тях до 30.12.2018 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 38, ал. 2 вр. чл. 38,
ал.1, т.3 от Закона за адвокатурата „Царевец Енерджи“ ООД, ЕИК: ********* да заплати
на адв. Л.Ц.В. ***, с адрес на кантората: гр. Враца, *************сумата от 901,07 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „Царевец
Енерджи“ ООД, ЕИК: ********* да заплати в полза на бюджета на съдебната власт,
по сметка на Районен съд гр. Враца, сумата от 761,95 лв., от които – 581,95 лв. държавна такса и 180,00 лв. възнаграждение за
вещо лице
ПОСТАНОВЯВА на осн. чл. 242, ал. 1 ГПК
предварително изпълнение на решението в частта на присъденото трудово
възнаграждение.
Решението
може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от
връчването му, а в частта на постановеното предварително изпълнение, в която
част има характер на определение, може да се обжалва с частна жалба в
едноседмичен срок от връчването му пред Окръжен съд гр. Враца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: