№ 1790
гр. Пловдив, 19.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Н. З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Н. З. Петров Административно наказателно
дело № 20225330204261 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия „К“, № 4891912, издаден от ОД на
МВР - ПЛОВДИВ, с който на А. Д. В., ЕГН **********, в качеството му на
ползвател на МПС ,,Мазда 626‘‘ с рег. № ** на основание чл. 182, ал. 1, т. 2
ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева, за това, че на
19.04.2021г. в 18:34 ч. в гр. Пловдив, пътен възел „Скобелева майка“ посока
изток при въведено ограничение в населено място 50 км/ч, при отчетен
толеранс на измерената скорост от 3 км/ч, е било установено, че управлява
това МПС със скорост от 63 км/ч – нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.
По съображения, изложени в жалбата жалбоподателят, чрез адв. П.
обжалва посочения електронен фиш като незаконосъобразен, поради което
иска неговата отмяна. Претендира разноски.
В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не
изпраща процесуален представител, но депозира становище по съществото на
спора. Претендира разноски.
Съдът, след като съобрази доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено следното:
Не е налице е разписка за връчването електронния фиш на
жалбоподателя, но по делото е налице разпечатка от информационната
система, видно от която се установява, че жалбата против електронния фиш е
подадена в срок.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна, по следните
съображения:
1
Обжалваният електронен фиш е издаден в съответствие с изискванията
на чл. 189 ал. 4 от ЗДвП, доколкото в същия са посочени: териториалната
структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е
установено нарушението /ОДМВР – гр. Пловдив/, мястото, точният час на
извършване на нарушението, датата на извършване на нарушението
регистрационният номер на управляваното МПС. Видно от справката за
собственост на МПС, която е представена по административно-наказателната
преписка, се установява, че същото е собственост на Д. В., като същият се е
възползвал от правото си по чл. 189, ал. 5 ЗДвП и е посочил, че друго лице е
управлявало МПС-то, а именно жалбоподателя А. В..
В атакувания електронен фиш е налице и пълно описание на
нарушението. Отразено е превишението на скоростта /13 км.ч/. Посочена е и
нарушената разпоредба /чл.21, ал. 1 от ЗДвП/, размерът на глобата /50 лв./,
основанието, на което се налага /чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП/, срокът, сметката и
мястото на доброволното й заплащане /в 14 - дневен срок по указаната сметка
на името на отбелязания във фиша фонд/. В тази връзка следва да се посочи,
че правилно е приложен и установеният толеранс на измерената скорост от
минус 3 км/ч. На фотоснимката, приложена към ел. фиш е посочена
измерената скорост на движение на МПС- 66 км/ч., а в електронния фиш е
отразена скорост с вече взет предвид толеранс, а именно - 63 км/ч.
Относно обстоятелството, че нарушението е установено посредством
заснемането му с мобилно автоматизирано техническо средство за
видеоконтрол, то не съществува спор между страните, а и това се установява
от всички събрани по делото доказателства - електронен фиш, Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване, Протокол от проверка на мобилна
система за видеоконтрол, писмо от Български институт по метрология,
Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система
по чл. 10 от Наредба за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата (наричана за краткост Наредбата), както и снимков материал на
разположението на уреда.
Съдът счита за нужно да посочи, че след настъпилите изменения в
Наредбата ( ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г. ), чл. 7 от същата бе отменен. Тоест,
считано от 16.01.2018г., мястото за контрол с АТСС не следва да бъде
обозначавано с пътен знак Е24, както и точната му локация не се оповестява
чрез средствата за масово осведомяване или в интернет страницата на МВР.
Налице е и ясна връзка между процесния електронен фиш и приложения
към него снимков материал. От приложения по делото Протокол за
използване на АТСС се установява, че техническото средство- радар е било
позиционирано на мястото на което е извършено нарушението.
Законосъобразно е определена и административната санкция, която следва да
понесе нарушителят - глоба в размер от 50 лв., съобразно разпоредбата на чл.
182, ал. 1, т. 2 ЗДвП. Размерът на глобата е фиксиран, поради което и същият
не подлежи на каквато и да било преценка от страна на съда.
Макар и да не е въведено като довод в жалбата, настоящият съдебен
2
състав намира, че следва да изложи мотиви защо може да се налага с
електронен фиш глоба в размер от 50 лева.
Използваната формулировка в чл. 39, ал.4 ЗАНН и най-вече изразът
„могат да налагат глоби в размер над „необжалваемия минимум“ по ал. 2“ е
юридически непрецизна и безкрайно неясна, най-малкото доколкото в чл. 39,
ал.2 ЗАНН (във всичките й редакции) никога не се е съдържало правило, че
налагани глоби под определен размер принципно не подлежат на обжалване.
Подобно правило до обявяването му за противоконституционно с Решение
на Конституционен съд № 1 от 2012 г. (ДВ, бр. 20 от 2012 г.) се е съдържало
в съвсем различни разпоредби –чл. 59, ал.3 ЗАНН и чл. 189, ал.13 ЗДвП.
Всъщност необжалваемостта на квитанциите по чл. 39, ал.1 ЗАНН и на
фишовете по чл. 39, ал.2 ЗАНН произтича не от размера на налаганата глоба,
а от волята на наказания субект, който приема както извършеното нарушение,
така и размера на наложеното административно наказание. В този смисъл, в
чл. 39, ал.3 ЗАНН изрично е посочено, че:„ … ако нарушителят оспори
нарушението или откаже да плати глобата, за нарушението се съставя акт
съгласно разпоредбите на този раздел…“.
Неясната формулировка на новелата на чл. 39, ал.4 ЗАНН налага да се
тълкува волята на законодателя, която е видна при съобразяване на мотивите
към законопроекта за изменение и допълнение на ЗДвП (със сигнатура 054-
01-84 по описа на Народното събрание на РБ), с който в позитивното ни право
едновременно са въведени, както института на електронния фиш, така и
нормата на чл. 39, ал.4 ЗАНН. В мотивите изрично е посочено, че недостатък
на съществуващата нормативна уредба към 2011г. е, че предвижда
възможност при административни нарушения, установени и заснети с
техническо средство или система контролните органи да използват облекчен
ред за санкциониране на дееца чрез фиш, само ако нарушението представлява
маловажен случай и размера глобата е до 50 лева. Констатирано е, че тази
нормативна уредба не отговаря на обществената необходимост от ефективна
борба с нарушенията на ЗДвП, поради, което отново изрично е посочено, че
целта на законопроекта е да предвиди възможност овластените за това
контролни органи да налагат глоби с фиш над размерите, до които това е било
възможно до този момент.
От гореизложените мотиви е видна законодателната воля - нормата на
чл. 39, ал.4 ЗАНН да има „овластитителен характер“, тоест да предостави
една възможност контролните органи да санкционират нарушителите по
опростената процедура (в случая с електронен фиш), дори размера на
наложената глоба да надхвърля 50 лева (с каквото правомощия до този
момент те не са разполагали). Нормата, обаче по никакъв начин не
ограничава възможността ЕФ да се издават и когато се налагат глоби по-
малки или равни на 50 лева. В тази насока са Решение № 382/9.3.2022г. на
Административен съд Пловдив, ХХVI касационен състав по КАНД № 3244
по описа на съда за 2021г., Решение № 404 от 10.03.2022 г. по к. адм. н. д. №
3246 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив, Решение №
2120 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2219 / 2021 г. на XXVI състав на
Административен съд - Пловдив, Решение № 2567 от 22.12.2021 г. по к. адм.
3
н. д. № 2948 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив.
Съдът счита и че настоящият случай не разкрива белези, дефиниращи го
като маловажен по смисъла на чл. 28, б. „а“ ЗАНН. Дори напротив. Следва да
се посочи и че обществените отношения, гарантиращи спокойното и
безопасно придвижване по пътната мрежа, отворена за обществено ползване
са от особено значение. Установеното в случая превишение на скоростта ги
накърнява с особен интензитет и предвид това не следва да бъде определяно
като маловажно.
Налице е пълно описание на нарушението. В тази връзка следва да се
съобразят задължителните указания, дадени с ТР 1/2014г. на ВАС, в което е
изяснено, че електронният фиш се приравнява едновременно към АУАН и
НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11
ЗДвП), но не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От
това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за
издаване на АУАН и НП, подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими
по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш
следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2
ЗДвП реквизити, които в случая са налице. В тази насока са Решение № 342
от 16.02.2021 г. по к. адм. н. д. № 2740 / 2020 г. на XXIV състав на
Административен съд – Пловдив, Решение № 2259 от 08.12.2020 г. по к. адм.
н. д. № 2438 / 2020 г. на XXVI състав на Административен съд – Пловдив,
Решение № 848 от 15.04.2019 г. по к. адм. н. д. № 156 / 2019 г. на XIX състав
на Административен съд – Пловдив, Решение № 2449 от 26.11.2019 г. по к.
адм. н. д. № 3366 / 2019 г. на XXIII състав на Административен съд –
Пловдив.
В процесния случай в ЕФ са налице всички изискуеми реквизити по
смисъла на чл. 189, ал.4 ЗДвП, поради което не може да се говори за какъвто
и да било процесуален пропуск.
С оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер от 80 лева,
като жалбоподателят се осъди да й ги заплати.
Предвид гореизложеното, атакуваният електронен фиш следва да бъде
потвърден.
Така мотивиран, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш серия „К“, № 4891912, издаден от
ОД на МВР - ПЛОВДИВ, с който на А. Д. В., ЕГН ********** на основание
чл. 182, ал. 1, т. 2 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50.00 /петдесет/ лева.
ОСЪЖДА А. Д. В., ЕГН ********** да заплати на ОДМВР на МВР гр.
Пловдив сумата в размер от 80 лева, представляваща разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив,
4
в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му, по реда на гл. XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5