№ 12264
гр. София, 21.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 159 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ДЕНИЦА Н. УРУМОВА
при участието на секретаря ЗДРАВКА Р. ТРЕНДАФИЛОВА
като разгледа докладваното от ДЕНИЦА Н. УРУМОВА Гражданско дело №
20231110166014 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Предявен е иск от “Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.София, ул.Ястребец № 23Б, представлявано от Aлександър
Александров и Ивайло Епитропов, с който е поискало да бъде установено по отношение на
ответника В. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „**“ **, че същия дължи на
ищеца следните суми:: сумата от 4208,78 лева - главница, представляваща стойността на
ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., за
имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ **, отчитан под абонатен № **, ведно със
законна лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение –15.02.2023 г. до окончателното плащане на дължимото, сумата от 697,98 лева,
представляваща законна лихва за забава за периода 15.09.2020 г. до 03.02.2023 г., сумата от
45,48 лева, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 10,18 лева за периода от 05.03.2020 г. до 03.02.2023 г.
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че ответника е потребител на топлинна енегрия
топлинна енегрия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ - като собственик на процесния имот.
Навежда се, че съдържанието на облигационното правоотношение между страните се
регулира от общи условия, които са одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР и са в сила от
10.07.2016. Сочи се, че с Общите условия се въвежда задължение за потребителите на
топлинна енергия да заплащат месечните суми за потребена такава енергия в 45-дневен от
публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон на интернет странцита на
дружесвтото. С това, ищцовото дружество обосновава иска си за обезщетение за забава.
В исковата молба се твърди, че в сградата, в която се намира процесния имот, се
извършва дялово разпределение от „Техем Сървисис“ ЕООД, като начисляваните месечни
суми са прогнозни и едва след края на отоплителния сезон е извършвано дялово
1
разпределение на база реален отчет.
В срока за отговор, ответника по делото е депозирал такъв, с който признава иска.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
исковата молба, като заявява, че по сметка на дружеството на 23.05.2024г. е постъпила
сумата от 3000,00 лв., с която са заплатени част от сумите. Претендира 2927,32 лв. главница
и съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Ответника се явява лично. Моли съда да прекрати делото, поради сключено с ищеца
споразумение.
Третото лице помагач не изпраща представител.
По делото са ангажирани писмени доказателства.
От събраните по делото доказателства се установява следното:
От приложеното към настоящето, ч.гр.дело № 8139/2023 г. по описа на СРС е видно,
че въз основа на заявление по реда на чл. 410 ГПК в полза на дружеството ищец е била
издадена заповед за изпълнение срещу ответниците, при разделна отговорност по 1/ 2 ид.ч.
за следните суми: сумата от 4208,78 лева (четири хиляди двеста и осем лева и 78
стотинки), представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. за имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ **,
инсталация **/аб.№ **, ведно със законна лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането,
лихва в размер 697,98 лева (шестстотин деветдесет и седем лева и 98 стотинки),за периода
от 15.09.2020 г. до 03.02.2023 г., сумата от 45,48лева (четиридесет и пет лева и 48
стотинки), представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от
01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със законна лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на
вземането, лихва в размер на 10,18 лева (десет лева и 18 стотинки), за периода от
05.03.2020 г. до 03.02.2023 г. С възражения от 21.03.2023 г. ответника е оспорил вземането с
мотив, че не дължи.
Съгласно Нотариален акт №**15.07.** ответника е придобил правото на собственост
върху процесния недвижим имот, находящ се в гр. София, ул. „**“ **, представляващ
Апартамент №5.
От приетите като писмени доказателства общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ АД на клиентите в гр. София, се
установява съдържанието на правоотношението, възникващо между доставчика на топлинна
енергия и потребителя (собственика или ползвателя на топлофицирания имот) на такава.
Ищецът е ангажирал доказателства относно начислените на ответника суми, като е
представил съобщенията към фактурите за процесния период и извлечение за задължения на
процесния абонат.
По делото е представено сключено между страните споразумение от 22.05.2024г. за
разсрочване на задълженията на ищеца.
Съгласно платежно нареждане от 23.05.2024г., по сметка на ищеца е превдена сумата
от 3000 лв.
При така установеното съда направи следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание чл.422 вр.чл.415, ал.1 ГПК и има за предмет
установяване дължимостта на посочените суми в издадената по реда на чл.410 ГПК заповед
за изпълнение на парични задължения. От данните по делото се установява, че ищецът е
провел заповедно производство по отношение на процесните вземания и искът е предявен в
срока по чл.415, ал.1 ГПК, поради което и същият се явява процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
Ответника по делото в отговора на исковата молба прави признание на иска, което
съдът намира, че не противоречи на закона и на добрите нрави, нито пък е свързано с право,
с което ответникът не може да се разпорежда. В същото време обаче ищеца навежда доводи
за извършено плащане на част от процесните вземания и погасяване на задълженията от
ответника в хода на процеса, което се поддържа от процесуалния представител в съдебно
заседание и се ангажират доказатеслтва от страните. Ищеца признава, че на 23.05.2024г. е
постъпила сумата от 3000 лв., като претендира остатък от главницата в размер на сумата от
2927,32 лв., както разноски.
Ответникът моли съда да отхвърли исковете единствено с мотив, че е заплатил
2
процесните суми. Съдът приема за безспорен факта, че на 20.01.2022 г. по сметка на ищеца е
постъпила сумата от 6485,74 лв. (3316,11 евро). Съгласно издадената заповед по чл. 410
ГПК към датата на постъпване на сумата, ответниците са дължали следните суми за
главници, лихви и разноски: сумата от 5626,44 лв. – главница за периода 01.05.2018г. до
30.04.2020 г., сумата от 833,77 лв. лихва за периода от 16.07.2019г. до 12.07.2021г., сумата
от 289,16 лв. - лихва върху главницата за периода 20.07.2021г. (датата на подаване
заявлението в съда) до 20.01.2022г. (датата на плащането), сумата от 20,85 лв. главница за
периода от 01.06.2018г. до 29.02.2020 г., сумата от 4,68 лв. лихва за периода от 31.07.2018г.
до 12.07.2021г. и сумата от 1,07 лв. - лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода 20.07.2021г. (датата на подаване заявлението в съда) до 20.01.2022г. (датата на
плащането), както и сумата от 179,71 лв.- разноски по заповедното дело.
При тези данни съдът намира, че с оглед направеното от ответника признание и
извършено частично плащане, следва да бъде уважен единствено иска за главница до
размера от 2927,32 лв., като за разликата над тази сума, както и останалите искови
претенции, следва да се отхвърлят, поради извършено от ответника плащане в хода на
процеса. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, най-напред се погасяват 1) разноските, 2) лихвите
и накрая 3) главницата. Със заплатената на 23.05.2024 г. сума са покрити разноски и лихви,
както и сумите за дялово разпределение и част от главницата.
Не са налице предпоставките за прекратяване на делото, доколкото сключеното
между страните споразумение е извънсъдебно такова, поради което не обвързва съда по см.
на чл. 234 ГПК. Същото е основание за постановяване на решение при условията на чл. 241
ГПК, при разсрочено изпълнение на задълженията, но доколкото това не е поискано от
никоя от страните, съдът не дължи произнасяне в този смисъл.
По разноските:
С оглед изхода на делото, единствено ищецът има право на разноски. Съдът като взе
предвид направените по делото разноски и изявлението на ищеца, намира че ответника
следва да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от направените по делото разноски в
размер на 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Водим от горното, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. Д. Б., ЕГН: **********, с
адрес гр. София, ул. „**“ **, че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, сумата от 2927,32
лева (две хиляди деветстотин двадесет и седем лева и 32 стотинки), представляваща
стойност на ползвана, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до
30.04.2022 г., за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. „**“ **, отчитан
под абонатен № **, за която сума е издадена Заповед №6111/23.02.2023г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. 8139/2023 г. на СРС, 159 състав, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 4208,78
лв., иска за сумата от 697,98 лева, представляваща законна лихва за забава за периода
15.09.2020 г. до 03.02.2023 г., иска за сумата от 45,48 лв., представляваща цена на извършена
услуга за дялово разпределение за периода от 01.01.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно със
законна лихва от 15.02.2023 г. до изплащане на вземането и иска за сумата от 10,18 лв.,
представляваща законна лихва за забава за периода 05.03.2020 г. до 03.02.2023 г.
ОСЪЖДА В. Д. Б., ЕГН: **********, с адрес гр. София, ул. „**“ **, да заплати на
“Топлофикация – София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр.София, ул.Ястребец № 23Б, сумата от 100,00 лева (сто лева), представляваща направени
по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението е поставено при участието на третото лице помагач „Техем сървисис“
ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис от същото, който да
се докладва с частно гражданско дело № 8139/2023 г. по описа на СРС.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4