№ 548
гр. Враца, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на девети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Неделин Й. Захариев
при участието на секретаря Валя П. Апостолова
като разгледа докладваното от Неделин Й. Захариев Гражданско дело №
20221420100404 по описа за 2022 година
Делото е образувано по искова молба, предявена от П. Л. П. с ЕГН ********** от
гр.Враца ул.”Ботева поляна”№16, чрез адв.В. Н. от АК София гр.София ул.”Иван
Денкоглу”№7 ет.5 ап.9 против ”Кеш Кредит Мобайл”ЕАД, ***** със седалище и адрес на
управление гр.София район Илинден, ж.к.”Света Троица” ул.”Зографски манастир”№15,
вх.Г, ет.6, представлявано от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова
Янакиева. Ищецът твърди, че на 06.10.2021 г. бил сключил договор за потребителски кредит
тип ”Кредитна линия А1 Бърз кредит” с ответника. В договора било посочено, че
минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита е 200 лв., кредитният лимит е 2
000 лв. и лихвеният процент при максимален срок на кредита е 36%. В договора било
посочено, че за кредита следва да бъде представено обезпечение: поръчителство от две
физически лица,банкова гаранция или поръчителство от дружество. Страните договорили,
че усвояването на суми се заявява чрез подаване на искане за усвояване на място в
търговски обект на дистрибутора или посредством канали за дистанционна комуникация. На
същата дата, ищецът бил подал искане за кредитна линия №*********, със сума за
усвояване 300 лв. На същия ден на ищеца бил отпуснат заем в размер на 300 лв. В
погасителен план било посочено,че сумата била усвоена в брой в търговския обект, където
бил подписан договорът. На същия ден и в изпълнение на договора,ищецът бил сключил и
договор за възлагане на поръчителство с посочено от ответника лице,а именно ”Кредит
гаранция”ЕООД гр.София. Ищецът погасил изцяло сумата, а именно 377 лв./включваща
главница, лихва и възнаграждение за поръчителство/. Ищецът сключил и втори договор за
потребителска линия № ********* на 07.11.2018г. В договора било посочено, че
минималната сума,която може да бъде усвоена по кредита е 200 лв., кредитният лимит е 2
1
000 лв. и лихвеният процент при максимален срок на кредита е 36%. В договора било
посочено, че за кредита следва да бъде представено обезпечение: поръчителство от две
физически лица,банкова гаранция или поръчителство от дружество. Страните договорили,
че усвояването на суми се заявява чрез подаване на искане за усвояване на място в
търговски обект на дистрибутора или посредством канали за дистанционна комуникация. На
същата дата, ищецът бил подал искане за кредитна линия №**********, със сума за
усвояване 1000 лв. На същия ден на ищеца бил отпуснат заем в размер на 1000 лв. В
погасителен план било посочено,че сумата била усвоена в брой в търговския обект, където
бил подписан договорът. На същия ден и в изпълнение на договора,ищецът бил сключил и
договор за възлагане на поръчителство с посочено от ответника лице,а именно ”Кредит
гаранция”ЕООД
гр.София.
Ищецът погасил изцяло сумата, а именно 1180 лв./включваща главница, лихва и
възнаграждение за поръчителство/.
Ищецът счита, че договорите са нищожнни, тъй като противоречат на законоустановени
императивни правила: не била спазена предвидената от Закона форма и ищецът не бил
изразил валидно съгласие/случаят касаел сключването на договор за предоставяне на
финансови услуги от разстояние,разменените електронни съобщения представлявали
електронни документи,но неподписани/; договорътите не били написани по ясен и
разбираем начин, елементите им не били представени с еднакъв по вид,формат и размер
шрифт,не по-малък от 12, в два екземпляра. Не бил посочен и съществен елемент от
съдържанието на договора за кредит - общия размер на кредита, вкл. сумата, която подлежи
на получаване, как се изплаща/в брой или по банкова сметка/ и кога. Не бил посочен и
размера на ГПР, липсвала и ясно разписана методика на формирането му. Посоченият ГПР
бил и грешно посочен, действителният бил над максимално установения праг.Договорите за
поръчителство и за възлагане на поръчителство били нищожни,поради липса на
основание.Сключените не отговаряли на принципното значение и цел на договора за
поръчителство.Не била предоставена реална възможност потребителят да посочи избран от
него поръчител. Поставените изисквания били обективно невъзможни за постигане.Така
формулираните клаузи водели до пълна нищожност на договорите ,поради невъзможен
предмет и поради противоречие с добрите нрави. Единствената реална възможност на
заемателят била да избере поръчителство от одобрено от заемателя и свързано с него
дружество. Клаузата за обезпечаване с поръчителство увеличавала опасността от
свръхзадлъжняване и била неравноправна, тъй като била във вреда на потребителя. Сумата
за възнаграждението била част от общо дължимата сума по договора за кредит, при което
лихвите и разходите надхвърляли 50% от взетата сума, основание за нищожност
/неправилното изчисляване и посочване/.Клаузата за възнаградителна лихва/вкл.
възнаграждението за поръчител/ била нищожна поради противоречие с добрите нрави, като
изключително висока/надвишаваща трикратния размер на законната лихва за необезпечени
заеми,респ. двукратния за обезпечени/. На самостоятелно основание, договорът за
потребителски кредит бил нищожен, тъй като не бил посочен съществен елемент от
2
съдържанието му, а именно условията за издължаване,вкл. погасителен план,съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните
вноски. Друг непосочен елемент бил наличието или липсата на право на отказ на
потребителя от договора, срока, в който това право да бъде упражнено, както и други
условия за упражняването. Доколкото, когато договорът за кредит бъде обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, ищецът иска
ответникът да бъде осъден да му върне сумата от 77 лв. Недължимо платена по договор за
кредит № **********/06.10.2018г. и сумата 180 лева недължимо платена по договор за
потребителски кредит № *********/07.11.2018г.
Исковете са с правно основание чл.23 във връзка с чл.22 от ЗПК и чл.55 ал.1 предл.1
от ЗЗД и са процесуално допустими.
В срока по чл.131 от ГПК, ответникът е представил отговор,чрез особен адв.П. С. П.
от АК София, с който оспорва иска като недопустим, поради липса на правен интерес, тъй
като ищецът бил изпълнил задълженията си по договора за потребителски кредит №
**********/06.10.2018г. и неоснователен. Твърди, че договорът за кредит съдържа всички
предвидени в ЗПК реквизити. Ищецът усвоил главница в размер на 300 лв., с лихвен
процент 36% и ГПР 50%. Ищецът следвало да погаси кредита на една вноска в размер на
309 лева. Ответникът бил получил плащания общо 309 лв. - 300 лв. главница и 9 лв. лихва.
Не бил получавал плащания по договора за възлагане на поръчителство, доказателства за
сключването на какъвто не били представени. Била посочена формула за изчислявяне на
ГПР, доколкото договорът за кредит бил рамков, възможни били различни комбинации от
сума и срок. При т.н. ”бързи кредити” били занижени изискванията към кредитната история
на получателите и тяхната платежоспособност, което било налагало изисквания за
обезпечаване. Стойността на възнаградителната лихва не била завишена. Правото на отказ
било подробно разписано.
Съдебният състав, предвид наведените доводи и събраните доказателства, намира за
безспорно от фактическа страна следното:
На 06.10.2021 г., ищецът е сключил договор за потребителски кредит тип ”Кредитна
линия” №********* с ответника,чрез кредитен посредник по смисъла на §1 чл.9 б.б.”б” и
”в” от ДР на ЗПК ”Кеш Кредит” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление
гр.София район Илинден ж.к.”Света Троица” ул.”Зографски манастир” №15 вх.Г
ет.6,представлявано от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова Янакиева. В
договора е посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита, е 200
лв., кредитният лимит е 2 000 лв. и лихвеният процент е 36%, ищецът е следвало да погаси
кредита с една месечна вноска. В договора е посочено още, че за кредита следва да бъде
представено обезпечение: поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на
1 500 лв.; одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка,съгласно списък. В договора е
посочено още, че усвояването на суми се заявява чрез подаване на искане за усвояване на
3
място в търговски обект на дистрибутора или посредством канали за дистанционна
комуникация. Това се установява от представените по делото договор за потребителски
кредит и погасителен план към договора/стр. стр.9-11 от делото/. На същата дата, ищецът е
подал и искане за кредитна линия ”А1 Бърз кредит” №*********,с кредитен лимит/сума за
усвояване 300 лв. На същата дата, ищецът е сключил и договор за възлагане на
поръчителство с ”Кредит Гаранция” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.София район Слатина ул.”Манастирска”№41 вх.Б ет.1 ап.2, представлявано
от Радостина Красимирова Янкулова. В договора е посочено, че възнаграждението за
поръчителство се заплаща заедно погасителните вноски по договора за кредит/по сметка на
кредитния посредник/.
На 07.11.2021 г., ищецът е сключил втори договор за потребителски кредит тип
”Кредитна линия” №********* с ответника,чрез кредитен посредник по смисъла на §1 чл.9
б.б.”б” и ”в” от ДР на ЗПК ”Кеш Кредит” АД,ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София район Илинден ж.к.”Света Троица” ул.”Зографски манастир” №15
вх.Г ет.6,представлявано от Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова Янакиева.
В договора е посочено, че минималната сума, която може да бъде усвоена по кредита, е 200
лв., кредитният лимит е 2 000 лв. и лихвеният процент е 36%, ищецът е следвало да погаси
кредита с една месечна вноска. В договора е посочено още, че за кредита следва да бъде
представено обезпечение: поръчителство от страна на две физически лица, наети на
безсрочен трудов договор с минимално брутно месечно възнаграждение за всеки в размер на
1 500 лв.; одобрено от кредитодателя дружество-поръчител или неотменима и безусловна
банкова гаранция от одобрена от кредитодателя банка, съгласно списък. В договора е
посочено още, че усвояването на суми се заявява чрез подаване на искане за усвояване на
място в търговски обект на дистрибутора или посредством канали за дистанционна
комуникация. Това се установява от представените по делото договор за потребителски
кредит и погасителен план към договора. На същата дата, ищецът е подал и искане за
кредитна линия ”А1 Бърз кредит” №*********,с кредитен лимит/сума за усвояване 1000 лв.
На същата дата, ищецът е сключил и договор за възлагане на поръчителство с ”Кредит
Гаранция” ЕООД,ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.София район
Слатина ул.”Манастирска”№41 вх.Б ет.1 ап.2, представлявано от Радостина Красимирова
Янкулова. В договора е посочено, че възнаграждението за поръчителство се заплаща заедно
погасителните вноски по договора за кредит /по сметка на кредитния посредник/. По този
договор, видно от копието от погасетилен план на л.12 от делото е извършено на
28.02.2019г. погасяване на сума в размер 1180 лева, на място „Администрация“ и начин на
плащане „банка“.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, от заключението
на която се установява, че на 06.10.2018г. П. Л. Петров е сключил договор с „Кеш Кредит
Мобайл“ ЕАД потребителски кредит №********* тип „Кредитна линия“ № 3-990- 6003-
17978/06.10.2018г. стойност на кредита 300 лева с лихвен процент при максимален срок на
кредита 36% и годишен процент на разходите при максимален срок на кредита 50 %.Общо
4
дължимата сума по кредита е 309 лева, включваща: 300 лева главница и 9 лева лихва.
Сумата в размер на 300 лева е усвоена в брой в търговски обект на кредитодателя.
Погасяването е договорено на една месечна вноска с размер на вноската 309 лева. По същия
договор за потребителски кредит Нетър П. е сключил Договор за поръчитество с „Кредит
гаранция“ ЕООД, ЕИК *********. Дължимата сума по кредита с включено възнаграждение
за поръчителство е в размер на 377,00 лева.
От предоставена информация от „Кеш Кредит“ ЕАД по кредита е извършено едно
плащане: На 06.10.2018г. преведена и осчетоводена сума 309 лева - 300 лева главница и 9
лева лихва.
От предоставена информация от ИЗИПЕЙ на 06.11.2018г. П. Л. Петров е
наредил/превел/ на „Кеш Кредит“ с ЕИК ********* сумата в размер на 377,00 лева. В
заплатена сума е включено и възнаграждение за поръчителство.
Вещото лице е констатирало, че на 07.11.2018г. П. Л. Петров е сключил договор с
„Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД потребителски кредит № ********* тип „Кредитна линия“ № 3-
990- 6003-17978/06.10.2018г. стойност на кредита 1000 лева с лихвен процент при
максимален срок на кредита 36% и годишен процент на разходите при максимален срок на
кредита 50 %. Съгласно погасителния план е договорена една погасителна вноска с дата на
падеж 07.12.2018г. с размер на вноската 1180 лева с включено възнаграждение за
поръчителство.
От предоставена информация от „Кеш Кредит“ ЕАД по потребителски кредит №
********* тип „Кредитна линия“ № 3-990-6003-17978/06.10.2018г. е извършено едно
плащане: На 07.11.2018г. преведена сума 1030 лева - 1000 лева главница и 30 лева лихва.Не
е посочено как, по какъв начин на плащане е постъпила сумата.
От предоставена информация от ИЗИПЕЙ П. Л. Петров е наредил/превел/ на „Кеш
Кредит “ с ЕИК ********* суми, както следва:
На 08.05.2021 г. 71,00 лева и на 17.06.2021 г. 411.43 лева, като не е посочено
основанието/ за какви кредити или задължения/ са преводите.
От предоставена информация от П. П., същия конкретизира, че на 07.11.2018 година е
платил на „Кеш Кредит Мобайл с ЕИК ********* по потребителски кредит № *********
тип „Кредитна линия“ № 3-990-6003- 17978/06.10.2018г. 1180 лева.
Експертизата е отговорила и на въпроса какъв е действителния процент на ГПР в
следния смисъл: Ако бъде включена и сумата по възнаграждението за поръчителство по
договор с „Кредит гаранция“ ЕООД, ЕИК ********* при изчисляване на ГПР, съгласно
формулата в Приложение № 1 към чл.19, ал.1 от ЗПК, то годишния процент на разходите по
кредита евентуално би бил:
44
По договор за потребителски кредит *********/06.10.2018г. тип „Кредитна линия № 3-
990-6003-17978/0б.10.2018г. ГПР 54,28 %;
По договор за потребителски кредит № *********/07.11.2018г. тип „Кредитна линия“ № 3-
990-6003-17978/06.10.2018г. ГПР 53.45 %;
При тези фактически констатации се налагат правните изводи:
Искък е допустим, като предявен от валидно представлявано лице с правен интерес.
Разгледан по същество съдът го намира за основателен и доказан. Установи се от анализа на
доказателствата, че процесните договори за потребителски кредит /ДПК/ са нищожни на
основание чл.22 от Закона за потребителския кредит ЗПК/ във връзка с чл.26 ал.1 от Закона
за задълженията и договорите/ЗЗД/, тъй като противоречат на законоустановени
императивни правила, както и са нищожни на основание чл.11 ал.1 т.10 във връзка с чл.22
5
от ЗПК,тъй като е налице грешно посочен размер на ГПР,а действителният такъв е над
максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19 ал.4
от ЗПК, като в тази връзка не е посочена и общата сума, дължима от кредитополучателя.
Отделно и договорът за поръчителство е нищожен, поради липса на кауза /основание/ и като
акцесорен на нищожния ДПК. Събраните доказателства налагат извода,че между страните
били сключени два ДПК, по силата на които ответникът е предоставил на ищеца заем в
размер на 300 лв., съответно 1000 лв., който заем ищецът е следвало да върне съгласно
погасителен план на една месечна вноска. В договорите е посочен лихвен процент 36, а в
приложение към договора - ГПР 48.47. В договора е посочено и обезпечение ”поръчителство
от одобрено от кредитодателя дружество”. Ищецът-кредитополучател е заплатил чрез
посредника по първия ДПК на 06.11.2018г. общо 377 лв, вкл. и възнаграждение за
поръчителство, а по втория ДПК на 28.02.2019г. сумата 1080 лева, с което е погасил
задълженията си по договорите. Следва да се отбележи и че тези факти не са спорни между
страните.
Ищецът се позовава на наличие на неравноправни клаузи и нарушения на
императивни изисквания относно договорното съдържание на ДПК. Съгласно чл.143 ал.1 от
ЗЗП, неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова
вреда, която не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя.
Съгласно чл.146 ал.1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен ако не
са уговорени индивидуално, като в ал.2 е посочено, че не са индивидуално уговорени
каузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал
възможност да влияе върху съдържанието им, особено в случаите на договор при общи
условия. Съгласно чл.22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1
т. т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т.т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. В случая се констатират нарушения на изискванията за задължителното
съдържание на ДПК и наличие на неравноправни и като такива нищожни клаузи.
На първо място, ДПК и договорът за възлагане на поръчителство са недействителни,
тъй като в първия са налице клаузи, уговорени във вреда на потребителя, неотговарящи на
изискването за добросъвестност и водещи до значително неравноправие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Същото се отнася и за договора
за поръчителство, сключен между ищеца и ”Кредит Гаранция”ЕООД гр.София. Следва да се
отбележи липсата на представен договор между ответника и ”Кредит Гаранция”, от който да
е видно какви са отношенията между дружествата. Няма пречка съдът да констатира пороци
на договор, сключен с трето, неучастващо в производството лице, доколкото това
рефлектира върху спорното правоотношение, без да се произнася с диспозитив/и без
формиране на сила на пресъдено нещо/, тъй като не е сезиран изрично с такъв иск. В случая
важи изцяло нормата на чл.146 ал.1 във връзка с ал.2 от ЗЗП, тъй като договорът за
потребителски кредит и договорът за поръчителство очевидно имат общ, типов характер и
не са персонално съставени - с оглед личността на клиента, с оглед някакви индивидуални
6
особености, или съобразени с конкретни обстоятелства. Те изцяло са били изготвени
предварително и потребителят не е разполагал с възможност да влияе на съдържанието им.
От своя страна, самото съдържание на тези съглашения противоречи на изискването за
добросъвестност и по силата на чл.143 от ЗЗП съответните текстове придобиват характер на
неравноправност. От една страна, недействителността на ДПК е такава, възникнала при
наличието на условията по чл.22 от ЗПК, съгласно който когато не са спазени изискванията
на чл.10 ал.1,чл.11 ал.1 т. т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1 т. т.7- 9, ДПК е недействителен. В
случая безспорно е нарушена разпоредбата на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като в представения
ДПК не е ясно и разбираемо посочено съдържанието по тази точка - ”размерът на ГПР за
всички комбинации, в зависимост от сумата за усвояване и срока за погасяване, е отразен в
Приложение №1, представляващо неразделна част от договора”. Освен това,
кредитополучателят е дължал месечно възнаграждение за ”поръчителство”, като тази вноска
не е включена в ГПР, както изисква ЗПК. От друга страна, двата договора - ДПК и този за
поръчителство, които в цялост съставляват източника на облигационното задължение на
ищеца, са сключени на една и съща дата, като от съдържанието им е видно, че
кредитополучателят не е имал реална възможност да избегне тази опция, като посочи друго
обезпечение. Съгласно чл.138 от ЗЗД с договора за поръчителство поръчителят се задължава
спрямо кредитора на друго лице да отговаря за изпълнение на неговото задължение, като в
това съглашение длъжникът не участва, но в случая именно той е бил задължен да сключи
договор с третото лице, както и да се съгласи писмено с инкорпорираното в ДПК
едностранно изискване от кредитодателя на обезпечение на кредита. По правило, правната
обосновка и на механизма на поръчителството, и на този на обезпечението, произтича от
реалната опасност кредиторът да не може да се удовлетвори от имуществото на прекия
длъжник, което при кредит в размер на 300 лв., съответно 1000 лв. е изключително малко
вероятно, тоест обективно няма необходимост за обезпечаване на кредита чрез поръчител.
Все пак на договарящите е предоставена известна свобода, но горното идва да потвърди
извода, че ДПК е типов, предварително изготвен, клаузата относно поръчителството не е
съобразена с конкретната хипотеза и предвид използваната формулировка
кредитополучателят не е разполагал нито с фактическа, нито с правна възможност да
повлияе на съдържанието й. По делото се установи, че вноските по договора за възлагане на
поръчителство фактически са били включени в месечните вноски по ДПК, без да са описани
в плана и Стандартния европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителски кредити/СЕФ/, както и че всички плащания кредитополучателят-ищец е
правил единствено на кредитния посредник. Това действие е необяснимо с правната логика
и принципите на добросъвестност, тъй като, както вече се посочи, предметът на договора за
предоставяне поръчителство предполага изпълнение от страна на поръчителя само при
възникване на определено обстоятелство - неплащане на задълженията от страна на
кредитополучателя, а в случая уговореното възнаграждение за това се е дължало от
последния още от самото му сключване /преди и независимо дали е настъпило условието/,
разделено е на ежемесечни вноски, прибавени към вноските по договора за кредит и е
плащано чрез посредника на кредитодателя. Кредитополучателят е изплатил изцяло заетата
7
сума и лихвите върху нея, тоест поръчителят не е осъществил функцията си, но е получил
предварително възнаграждение за това. Описаното по-горе правно положение е
недопустимо по смисъла на ЗПК,тъй като по този начин и кредитодателят и поръчителят се
домогват да заобиколят изискванията на ЗПК, което е забранено с чл.21. Същият извод се
налага и от факта, че поръчителят е предварително определен, което показва, че двете
дружества се намират в такава икономическа свързаност, сочеща на недобросъвестност с
оглед обективираните права и задължения по описаните договори, които представляват на
практика разделяне на приходите от кредита между двете формално отделни юридически
лица, с цел да се заобиколи ЗПК и да се консумира недопустима печалба. Така създадените
допълнителни възнаграждения за поръчителя, които не са надлежно описани в ДПК, макар
да са реално включени в месечните вноски/и това не е изрично отбелязано в СЕФ/,водят до
недобросъвестно значително оскъпяване на кредита във вреда на икономически по-слабата
страна - потребителя, поставяйки го в неравноправна и неизгодна позиция.
В обобщение - клаузата по повод едностранното създаване на фигурата на
поръчителя, която няма правен аналог и функциите й са противоправни, е неравноправна,
както поради създадените с нея задължения, така и поради неосигуряване възможност на
кредитополучателя да се откаже от нея или да избере друга форма на обезпечение, и
едновременно с това тя е и причина за несъответствието на съдържанието на ДПК с
изискванията на чл.11 от ЗПК и за надхвърлянето на максималния размер на ГПР по чл.19
ал.4 от ЗПК, както установява ССчЕ. След като разходът за допълнително ежемесечно
възнаграждение за поръчител е пряко и неотменно свързан с договора за кредит, в който той
обаче не е включен в ГПР, то очевидно кредитополучателят е въведен в заблуждение
относно реалната цена на кредита, което е сторено още с предоставянето му на
преддоговорна информация. Както се посочи вече, този разход е в размер, близък до
половината от размера на главното задължение, и невключването му в ГПР е в нарушение
на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, а това води до недействителност на ДПК на основание чл.22 от
ЗПК. Също така, кредиторът е посочил в договора единствено като абсолютни стойности
лихвения процент по заема и ГПР. Липсва ясно разписана методика на формиране
годишния процент на разходите по кредита /кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 36 %/. Посоченият лихвен процент по кредита не повече от 50%
не е ясно как точно е изчислен по отношение на общия ГПР. По този начин потребителят е
поставен в невъзможност да разбере какъв реално е процентът на оскъпяване на ползвания
от него финансов продукт. Непосочването на включените в ГПР компоненти и начина на
формиране на размера му е в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19 ал.1
във връзка с чл.10 ал.2 и чл.10а ал.ал.2 и 4 от ЗПК.
На последно място - ако в посочения в договора ГПР бяха включени всички
изискуеми елементи съобразно чл.19, ал.13 от ЗПК - главница, договорна лихва, такси и
възнаграждение по договор за поръчителство, то реално приложимият към договора ГПР,
видно от заключението на вещото лице, би се надхвърлил 50%, в разрез с императивното
изискване на чл.19 ал.4 от ЗПК, според която норма годишният процент на разходите не
8
може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република
България.
Всичко това следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл.6 §1 от Директива 2005/29/ЕО, което означава, че скритата
клауза, определяща допълнителен размер на сумата, която следва да плати потребителят, е
неравноправна по смисъла на чл.4 §1 от Директива 93/13/ЕО и чл.146 ал.1 от ЗЗП, което
води до недействителност на ДПК в неговата цялост. Последиците са разписани в чл.21 ал.1
от ЗПК - всяка клауза в ДПК, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този
закон, е нищожна. ДПК е недействителен и при условията на чл.22 от ЗПК, поради
неспазване на изискването на чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК. Съгласно чл.23 от ЗПК, в такъв случай
кредитополучателят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, не и на лихви и
други разходи по него. Ищецът е заплатил по първия ДПК в повече сумата 77 лв., а по
втория ДПК в повече сумата 180 лева, които суми са недължимо платени и следва да му
бъдат върнати.
По горните съображения, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумите, платени без основание по процесните недействителни договори за потребителски
кредит, ведно със законната лихва от датата на предявяването на исковете.
При този изход на делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски - 100 лв. държавна такса и 450 лв.
възнаграждение на вещо лице. На представлявалия безплатно на основание чл.38, ал.1, т.2
ЗАдв. ищеца мл. адвокат Искрен Николов, ответникът следва да бъде осъден да заплати
сумата 300 лв. адвокатско възнаграждение, изчислено съгласно чл.7, ал.2, т.1 от Наредба
№1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ”***** ***** със седалище и адрес на управление: гр.София, район
Илинден, ж.к.”Света Троица”, ул.”Зографски манастир” №15, вх.Г, ет.6, представлявано от
Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова Янакиева ДА ЗАПЛАТИ на П. Л. П. с
ЕГН ********** от гр.Враца, ул.”Ботева поляна” №16 сумата 77.00 лв., като платена без
основание по недействителен договор за потребителски кредит тип ”Кредитна линия”
№*********/06.10.2018 г., както и сумата 180.00 лева, платена без основание по
недействителен договор за потребителски кредит тип ”Кредитна линия”
№*********/07.11.2018 г., ведно със законната лихва върху сумите, считано от 03.02.2022 г.
до окончателното им изплащане, както и направените по делото разноски от 550.00 лв.
ОСЪЖДА ”********** със седалище и адрес на управление: гр.София, район
9
Илинден, ж.к.”Света Троица”, ул.”Зографски манастир” №15, вх.Г, ет.6, представлявано от
Любомир Огнянов Танкишев и Зорница Красимирова Янакиева ДА ЗАПЛАТИ на мл.
адвокат Искрен Николов от АК София сумата 300.00 лв. адвокатски възнаграждение за
представителство на ищеца на основание чл.38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 ЗАдв.
Банкова сметка, по която да бъде преведена сумата: Банка
”Райфайзенбанк/България/”ЕАД, I*****
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Врачанския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Враца: _______________________
10