Р Е Ш Е Н И Е
№ 121
гр. Габрово, 12.10.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА К. и с участието
на прокурора ……………… като разгледа докладваното от съдия Д. Гишина
адм. дело № 74 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 215 от Закона за
устройство на територията /ЗУТ/ и е образувано по жалба на
Д.Д. *** против Заповед № 0176 от 24.02.2021 година
на Зам.-кмета на Община Севлиево, с която е наредено
да бъде премахнат преместваем обект „Виенско колело“, поставен върху чужд имот
– общинска собственост, находящ се в УПИ І, кв. 80 по плана на гр. Севлиево,
административен адрес: ул. „Великотърновско шосе“ № 2А.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна, издадена при съществено нарушение на
административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и
при несъответствие с целта на закона. Развиват се доводи, че собственикът на обекта не е бил уведомен за започване на
административното производство, както изисква чл. 26 от АПК; в оспорената
заповед са цитирани изисквания съгласно сега действащи нормативни актове, а
обектът е закупен през 1998 година, когато са действали други нормативни
актове; обектът е в заварено положение и спрямо него не могат да бъдат
прилагани правни норми, които не са били в сила към момента на неговото
изграждане, който довод следва от чл. 14 от Закона за нормативните актове /ЗНА/;
оспорват се изискванията съгласно чл. 56, ал. 2 и ал. 5 от ЗУТ, като се сочи,
че обектът е ситуиран на конкретния терен съгласно
документация, изготвена от Община Севлиево, от която жалбоподателят е закупил
обекта в готов вид, като в договора, с който е закупен обектът, е учредено
право на ползване на прилежащите площи на закупените виенско колело и сграда;
съоръжението не представлява преместваем обект по смисъла на § 5, т. 80 от ДР
на ЗУТ, а е непреместваемо, стационарно и трайно
прикрепено към терена съоръжение, поради което за него са неприложими нормите,
отнасящи се до преместваеми обекти, послужили като основание за издаване на
оспорената заповед. Прави се искане за отмяна на оспорената заповед. Претендира
се присъждане на направените по делото разноски.
В открито съдебно заседание оспорващият Д.Д.Б. се представлява
от надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат, поддържа се жалбата,
както и искането по същество за отмяна на оспорената заповед. Представя се
списък на претендираните разноски /л. 130/.
Ответната страна Зам.-кмет на Община
Севлиево се представлява от надлежно упълномощен
процесуален представител – адвокат, оспорва се жалбата, по същество се прави
искане за отхвърляне на оспорването по съображения, подробно изложени в
депозирана по делото писмена защита /л. 135-136/. Претендира се присъждане на
адвокатско възнаграждение и направените по делото разноски, за които се
представя списък и документи /л. 131-133/.
Жалбата е допустима, като подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на пряк съдебен контрол.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, включително тези в административната преписка, на доводите и възраженията на страните, и като извърши служебна проверка за законосъобразност, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно
Договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот от
10.06.1998 година жалбоподателят Д.Б. *** обект: „Виенско колело и сграда“ в
гр. Севлиево, представляващ самостоятелна масивна едноетажна сграда с площ от
81 кв.м. съгласно одобрен архитектурен проект и виенско колело до нея, заедно с
правото на строеж на сградата в парцел
І, кв. 80 по плана на гр. Севлиево, при граници, описани в договора /л. 36-38/.
В чл. 3 от договора е посочено, че обектът ще се използва за търговска дейност
и с правото на ползване на прилежащите площи за обслужване на виенското колело
и сградата.
С писмо изх. № ДД-4-Б-03.23 от 12.01.2021 година, подписано от Зам.-кмет на Община Севлиево, жалбоподателят Б. е уведомен, че в 7-дневен срок от получаване на писмото следва да представи в общинската администрация одобрена схема и разрешение за поставяне на увеселителен обект, отнасящи се до процесния обект виенско колело /л. 42/.
С уведомително писмо вх. № ДД-4-Б-03.23-/3/ от 29.01.2021 година жалбоподателят е заявил, че е придобил обекта от Община Севлиево, която е следвало към момента на продажбата да разполага с исканите от него документи – одобрена схема и разрешение за поставяне, като такива документи не са му предоставяни нито при продажбата, нито по-късно; в договора за продажба е точно конкретизирано местоположението на виенското колело /л. 35/. С писмото са представени договор за продажба с разсрочено плащане на общински нежилищен имот от 10.06.1998 година, скица на обектите, издадена във връзка с договора за продажба и Акт за общинска собственост № 11 от 05.07.1995 година /л. 36-40/.
С писмо изх. № ДД-4-Б-03.23-/4/ от 15.02.2021 година, подписано от Зам.-кмет на Община Севлиево, жалбоподателят Б. е уведомен, че на 22.02.2021 година в 11:00 часа ще бъде извършена проверка на преместваем обект „Виенско колело“ с описано местонахождение, за който обект жалбоподателят не е представил одобрена схема и разрешение за поставяне, като такива документи не са открити и в архива на Община Севлиево, а съгласно чл. 57а от ЗУТ обектите по чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 от с.з. се премахват, когато са поставени без одобрена схема и без разрешение /л. 34/.
Според съставения Констативен акт № 1 от 22.02.2021 година, при извършената проверка било установено, че преместваем обект „Виенско колело“ е поставен без разрешение за поставяне в нарушение на чл. 19, ал. 1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и за рекламната дейност на територията на Община Севлиево /л. 56-65/; обектът е квалифициран като преместваем такъв съгласно чл. 4, ал. 1, т. 3 от горепосочената Наредба, приета с Решение № 76 от 26.01.2016 година на Общински съвет – Севлиево, като за поставяне на обекта не е представена подробна схема за разполагане по реда на чл. 19, ал. 1 от Наредбата. Посочено е, че констативният акт е основание за издаване на заповед за премахване по реда на чл. 64, ал. 2 от Наредбата, като собственикът може да направи писмени възражения пред Кмета на Община Севлиево в 3-дневен срок от връчване на акта, съгласно чл. 64, ал. 1 от Наредбата /л. 32/. Жалбоподателят е присъствал при проверката и съставяне на акта, като е подписал последния с отбелязване, че има особено мнение.
Жалбоподателят Б. е подал възражение вх. № ДД-4-Б-03.23-/7/ от 23.02.2021 година, в което е развил доводи против констатацията, че обектът „Виенско колело“ представлява преместваем обект; поискал е да бъде извършена повторна проверка, с която да се докаже основателността на твърденията му, и административното производство да се прекрати /л. 29/. Към възражението е приложено Конструктивно заключение, изготвено от проектант-конструктор, притежаващ необходимата правоспособност /л. 30-31/.
Основавайки се на констатациите в Констативен акт № 1 от 22.02.2021 година и след обсъждане на постъпилото възражение от Д.Б., административният орган е издал оспорената Заповед № 0176 от 24.02.2021 година, с която на основание чл. 57а, ал. 3 във връзка с чл. 57а, ал. 1, т. 1 и 2 от ЗУТ и чл. 63, ал. 1, т. 1 и 2 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и за рекламната дейност на територията на Община Севлиево е наредил премахването на процесния обект, посочен като „Виенско колело“ /л. 28/.
Заповедта е връчена на Д.Б. на 22.03.2021 година /л. 26/ и по предприето в срок оспорване на заповедта е образувано настоящото съдебно производство.
Според заключенията на вещите лица по първоначалната /л. 87-88/ и повторната експертиза /121-123/, които съдът намира за компетентно и обективно изготвени, поради което ги кредитира с доверие, процесният обект виенско колело представлява сложна метална конструкция с диаметър около 15 метра, подробно описана и в двете заключения, която е изпълнявана на място, като отделните елементи са монтирани последователно, т.е. съоръжението не е изпълнявано на друга площадка и да е преместено на мястото на монтирането му. Металните носещи колони /тръби/ са вкопани в терена под бетонова настилка – площадка с размери 12/14 метра и дебелина около 10-20 см, като не може да се установи дълбочината на бетоновите фундаменти и начина на монтиране на колоните /със заварка или анкерни болтове/, тъй като тази част от конструкцията се намира под настилката. Всички връзки между елементите на колелото са посредством заварки, а на кабинките на колелото има болтови връзки и заварки. Вещото лице по повторната експертиза отбелязва, че виенското колело е силно амортизирано, разядено от ръжда и с видими пукнатини на заварките; конструктивните елементи на закрепване не гарантират пространствената му устойчивост. И двете вещи лица дават категорично и еднозначно заключение, че процесното виенско колело не може да бъде преместено на друго място, при което да бъде запазена целостта и годността на конструкцията, тъй като при срязване или разваряване на конструктивните метални елементи се нарушава тяхната структура, респ. колелото не може да се използва със същото или подобно предназначение.
Легална дефиниция за преместваем обект се съдържа в § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ – „Преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж. В случая процесното виенско колело, макар да е увеселителен обект по смисъла на § 5, т. 71 от ДР на ЗУТ, с каквото предназначение са обектите, споменати в чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, установено е, че то не може да бъде преместено в пространството, без да загуби своята индивидуализация, както и възможността да бъде ползвано на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползвано на мястото, от което е отделено. Възможността за преместване на виенското колело е само чрез демонтиране /разглобяване/, но същото не може да бъде сглобено отново, за да бъде ползвано на друго място със същото или подобно предназначение. Процесното виенско колело не е временно, а трайно прикрепено към терена, тъй като е прикрепено към терена не чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, неразделна част от преместваемия обект, предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта, а чрез вкопаване в терена на металните носещи колони /тръби/ на конструкцията на виенското колело. В случая не става въпрос за закрепване на колелото върху бетоновата площадка, а за наличие на носещи елементи, вкопани в земята. При отсъствие на някоя от посочените характеристики на преместваем обект, следва да се приеме, че процесният обект не е преместваем такъв по смисъла на § 5, т. 80 от ДР на ЗУТ във връзка с чл. 56, ал. 1, т. 1 от ЗУТ, а при отсъствие на преместваем обект, редът за премахване по чл. 57а от ЗУТ е неприложим. В този смисъл са мотивите на Решение № 241 от 8.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6260/2018 г., II отделение.
При така установените факти, съдът намира, че оспорената Заповед № 0176 от 24.02.2021 година на Зам.-кмета на Община Севлиево, макар издадена от компетентен орган предвид разпоредбата на чл. 57а, ал. 3 от ЗУТ и Заповед № 1163 от 14.11.2019 година на Кмета на Община Севлиево /л. 54-55/, в изискуемата от закона писмена форма, при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, е издадена в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена, а оспорването се явява основателно.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК и своевременно направено искане от процесуалния представител на оспорващата страна, ответната страна следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия разноски в размер на 1210 /хиляда двеста и десет/ лева - 10 лева дължима и внесена държавна такса /л. 16/, депозит за вещо лице в размер на 300 /триста/ лева /л. 77/ и 900 /деветстотин/ лева адвокатско възнаграждение съгласно представен договор за правна защита и съдействие от 29.03.2021 година /л. 15/, платено в брой, по отношение на чийто размер липсва възражение за прекомерност, а и съдът намира, че не е прекомерен предвид разпоредбата на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед № 0176 от 24.02.2021 година на Зам.-кмета на Община Севлиево.
ОСЪЖДА Община Севлиево да заплати на Д.Д. Б.***, ЕГН ********** сумата от 1210 /хиляда двеста и десет/ лева, представляваща направени по делото разноски.
На основание чл. 215, ал. 7, т. 4 от ЗУТ решението е окончателно.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: