Мотиви към присъда №3/20.02.2020 година по ВНОХД №416
по описа на Апелативен съд – Варна за 2019 година:
Производството е по реда на Глава
21 от НПК.
С присъда №5/11.09.2019 година, постановена по НОХД №59/2018 от Окръжен съд – Добрич, подсъдимият Е.М. е оправдан по обвинението по чл.248а, ал.3
вр. чл.26, ал.1 вр. чл.20, ал.2 от НК, а
подсъдимата Ю.М. е призната за виновна и осъдена за престъпление по
чл.248а, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, като при приложението на чл.78а, ал.1 от НК
е освободена от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
глоба в размер на 2000 лева. Подсъдимата е оправдана частично по повдигнатото й
обвинение по чл.248а, ал.3 вр. чл.20, ал.2 от НК и за разликата на заявените за
получаване средства над 3129.47 лева.
Присъдата е протестирана от
първоинстанционен прокурор с искане за въззивна ревизия по чл.336, ал.1, т.т.1
и 2 от НПК. Развитите съображения се подават на следната кратка селекция:
На първо място, протестиращият
прокурор се оплаква от необоснованост на съдебния акт, тъй като приетите
фактически положения от окръжния съд не съответстват на събраните и проверени
доказателства за задружна престъпна дейност на двамата подсъдими по чл.248а,
ал.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. Според доводите, до допускане на
нарушението се достига в резултат на подценяване от страна на решаващата
инстанция на доказани фактически положения за ролята на подс.Е.М. в престъпната
деятелност, обусловена от собствеността на капитала на дружеството-бенефициент, авторството на договор и допълнително
споразумение с Агенцията по заетостта за финансиране на младежката безработица
с евросредства, подписването на трудовите договори със св.св.Х., И.и Б., както
и на множество други отчетни документи по
инкриминирания договор , знанието за авторството на четирите искания за
плащане, подписани от другата подсъдима. Подценени, според прокуратурата, са и
доказателства за деятелността на подс.М., с акцент върху тези, установяващи, че
същата е представила неверни сведения за бенефициента по договора с Агенцията
по заетостта, а не за себе си като физическо лице.
На следващо място според
протеста, присъдата е незаконосъобразна и поради неправилно определената
квалификация на деятелността на подс.М., както и неправилното приложение на
чл.78а от НК. От съвместната престъпна дейност на двамата подсъдими са
настъпили имуществени вреди за Агенцията по заетостта, които не са били
възстановени – обстоятелство, изключващо според прокуратурата възможността за
налагане на административно наказание.
Незаконосъобразен, по мнение на
първоинстанционния прокурор, е и отказът на окръжния съд да приложи чл.53,
ал.2, б. б от НК по отношение на придобитото чрез престъплението.
В пренията на съдебното заседание
във въззивната инстанция протестът се поддържа. Въззивният прокурор пледира за
съставомерно поведение на подс.М. по чл.248а, ал.3 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26,
ал.1 от НК, изводимо от всички доказателства по делото и най-вече от факта, че
подсъдимият двукратно е кандидатствал по проект „Обучение и заетост за млади
хора“, като е имал реално наблюдение върху работата на новонаетите служители в
„Естрея“ЕООД, т.е. представил е неверни сведения със съставомерна цел. По
отношение на подс.М. въззивният прокурор счита повдигнатото обвинение за доказано,
като се претендира осъждане. Алтернативна е позицията, че ако поведението на
подсъдимата се счете за съставомерно по чл.248а, ал.2 от НК, то чл.78а от НК е
неприложим, т.к. не са възстановени всички настъпили имуществени вреди.
Пледоарията на защитника на
подс.М. е в полза на правилността на проверяваната присъда. Аналитичната
дейност на окръжния съд се оценява като изчерпателна, а правната квалификация
на деятелността на подсъдимия като законосъобразна. Адв.М. подчертава, че
протестът на ОП-Добрич е мотивиран в противоречие със заключенията на
назначените в съдебното следствие графически експертизи, установили липса на
авторство на подс.М. върху преобладаващата част от инкриминираните документи,
което в принципен план прави протеста необоснован. Също така необосновани,
според защитника, са и твърденията на прокуратурата, че подс.М. е знаел за
тегленето на пари от страна на подс.М. и за нейното авторство на
инкриминираните четири искания за плащания. В заключение, пледоарията на адв.М.
съдържа искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда по отношение на
подс.М. с оглед нейната правилност.
В пренията, защитникът на
подс.М. се ангажира също с позиция за
неоснователност на протеста. Счита за доказателствено установено, че нейната
подзащитна е автор на престъпление по чл.248а, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК.
Приложението на чл.78а от НК намира за законосъобразно, а наложеното
административно наказание за справедливо. Що се касае до искането по чл.53,
ал.2, б.б от НК, адв.Т. се позовава на отсъстващо обвинение по чл.248а, ал.5 от НК, което по нейно мнение препятства конфискационната възможност.
Подсъдимите в лична защита се
придържат към съображенията на защитниците си. В последната си дума подс.М.
заявява, че няма нищо за допълване, а подс.М.,че съжалява безкрайно.
Варненският апелативен съд, като
обсъди доводите в протеста и становищата на страните в съдебното заседание,
след като по реда на чл.313 и чл.314 от НПК провери изцяло правилността на
атакуваната присъда, прие че са налице основания за нейната частична отмяна и
постановяване на нова присъда при следните аргументи от фактическа и правна
страна:
I.От
фактическа страна:
С обвинителен акт ОП-Добрич е
повдигнала пред съда обвинение на подсъдимите М. и М. за престъпление по
чл.248а, ал.3 вр. ал.2 вр. чл.20, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, защото през
периода от 10.05.2016г. до 28.07.2016г. в град Добрич, в съучастие помежду си
като съизвършители, при условията на продължавано престъпление, Е.М. - в
качеството му на едноличен собственик и управител на „Естрея – Е.М.“ ЕООД, във връзка с договор №
ОЗМ–1-03-13-430#3/10.03.2016г. по описа на Агенция по заетостта, представили
пред Дирекция „Бюро по труда“ – град Добрич:
- на 10.05.2016г. - Искане за
плащане № 01, в което включили неверните сведения, че И.В.Х.и Д.Я.И.са работили
през м.март 2016г. в „Естрея – Е.М.“***3093257, а за Е.В.Г. - че ги е обучавал
през същия месец;
- на 19.05.2016г. - Искане за
плащане № 02, в което включили неверните сведения, че И.В.Х.и Д.Я.И.са работили
през м.април 2016г. в „Естрея“, а за Е.В.Г. - че ги е обучавал през същия
месец;
- на 12.07.2016г. - Искане за
плащане № 03, в което включили неверните сведения, че И.В.Х.и С.Й.Б.са работили
през м.май 2016г. в „Естрея“, а за Е.В.Г. - че ги е обуча-вал през същия месец
и
- на 28.07.2016г. - Искане за
плащане № 04, в което включили неверните сведения, че И.В.Х.и С.Й.Б.са работили
през м. юни 2016г. в „Естрея“, а за Е.В.Г. - че ги е обучавал през същия месец,
за да получат средства с общ
размер от 3 227.44 лева от проект BGO5M90PO01-1.005-0001 „Обучение и заетост за
младите хора“, финансиран от Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси
2014-2020г.“, съфинансирана от
Европейския съюз чрез Европейския социален фонд и Инициативата за
младежка заетост.
В съдебното заседание на първата
инстанция не са прилагани диференцирани процедури. При общите правила на
съдебното следствие, окръжният съд е проверил събраните в досъдебното
производство доказателства и източниците им, попълнил е доказателствената
съвкупност с нови фактически данни и съдебни експертизи, като е извлякъл
фактическа обстановка, в която въззивният състав внася ново положение на
основание чл.316 от НПК относно авторството на договор от 10.03.2016 година.
Относимите фактически положения накратко са следните:
Едноличен
собственик на капитала на „Естрея - Е.М.“ ЕООД (по-надолу в мотивите „Естрея“
ЕООД) е подс. Е.М.. В това си качество той разкрил банкова сметка *** ***.
Считано от
11.08.2014г. „Естрея“ ЕООД осъществявало търговско представителство на «Еконт експрес» ООД на територията
на гр.Добрич, като пощенските и куриерските услуги се предоставяли от два офиса
на ул. “Георги Кирков“ № 26 и на ул. „Гоце Делчев“ № 15.
На 30.09.2014
година подс.М. упълномощил майка си(подс.М.) за неограничено представителство
на дружеството и с права за всякакви правни и фактически действия с търговското
предприятие (пълномощно рег.№ 8730/30.09.2014г.). Подсъдимата се занимавала с
цялата административна дейност на фирмата, включително с подбора на персонала.
В началото на
2016 година подсъдимата М. подписала за работодател „Естрея“ ЕООД в заявка за
участие на дружеството по проект „Обучение и заетост за младите хора“,
финансиран по ОП „Развитие на човешките ресурси 2014-2020“, съфинансиран от ЕС
чрез Европейския социален фонд и Инициативата за младежка заетост. Заявлението
било подадено в Дирекция „Бюро по труда“ гр.Добрич на 22.01.2016 година.
На 10.03.2016г. между Агенцията
по заетостта (възложител) и „Естрея“ ЕООД (изпълнител) се сключил договор
№ОМЗ–1-03-13-430#3 по проект „Обучение и заетост за младите хора“. Имената
„Е.М.“ в графа „За работодател“ и подпис в тази графа били изпълнени от подс.М.
(ново фактическо положение във връзка с отразеното в мотивите на стр.2,
последен абзац).
По силата на договора Агенцията
по заетостта предоставяла на „Естрея“ ЕООД средства от бюджета на проекта за
всяко насочено и одобрено безработно лице в младежка възраст, наето на трудов
договора за срок до 6 месеца, покривайки разходи за:
- трудови възнаграждения в размер
на минималния осигурителен доход;
- допълнителни възнаграждения по
минимални размери, съобразно КТ и относимите нормативни актове;
- възнаграждения за платен
годишен отпуск по чл.155 и чл.319 от КТ, както и за всички доплащания;
- разходи за възнаграждения по
чл. 40, ал.5 от КСО;
- дължими осигурителни вноски от
работодателя;
- възнаграждение в размер на
половин минимална работна заплата на наставник, подпомагащ назначените младежи
за период до 3 месеца и за не по-малко от 40 часа месечно.
По посочения договор на „Естрея“
ЕООД следвало да се предоставят общо 15 561 лева за обезпечаване на пет
свободни работни места за длъжността „организатор куриерска дейност“ и едно за
наставник, формирани като минимална помощ по Регламент № 1407/2013г. на ЕС.
От своя страна бенефициентът имал
задължение за ежемесечно отчитане по регламентиран ред и с образци на
документацията. Договорът бил придружен с общите условия на проекта.
Договор
№ОМЗ–1-03-13-430#3/10.03.2016 година бил изпратен в Дирекция „Бюро по
труда“-Добрич. Насочването на безработни младежи по него се извършвало чрез
писма до работодателя..
В инкриминирания период
счетоводното обслужване на „Естрея“ ЕООД се осъществявало от св.З.С.
(собственик на счетоводна къща „Проактив Акаунт“ ЕООД). Тя съставяла проект за трудов договор, изготвяла
разчетна платежна ведомост за новоназначените работници по програмата;
съставяла платежни нареждания за заплати, за осигуровки и пр.
Останалите документи по т.6.6.1
от договора от 10.03.2016 година били изготвяни от подс.М..
До края на 2016 година подс.М.
единствена представлявала „Естрея“ ЕООД пред св.С.. Познанството между тази
свидетелка и подс.М. датира след този период.
За периода м.март 2016 година:
През месец март 2016 година по
програмата за младежка заетост „Естрея“ ЕООД наела четири лица.
1.Св.Е.Г. работил в „Естрея“ ЕООД
като куриер-логистик от 04.02.2016 година. На 21.03.2016 година, след като се
договорил с подсъдимата М., попълнил заявление за съгласие и сключил
допълнително споразумение към трудов договор №9/04.02.2016 година, поемайки
задължение да е наставник по проект „Обучение и заетост за младите хора“ за не
по-малко от 40 часа седмично при месечно заплащане от 210 лева. Наставническата работа била срочна, за
три месеца, насочена към подпомагане на св.св. П.С., И. Х. и Д.И..
Вписаната дата и двата подписа за
работодател в допълнителното споразумение били изпълнени от подс.Ю.М..
Свидетелят не е изпълнявал
наставничеки задължения по отношение на горепосочените трима свидетели.
2.През м.февруари 2016 година
св.П.С. се срещнал с подсъдимата М., пред която заявил желанието си да започне
работа в „Естрея“ ЕООД. На 21.03.2016 година бил подписан трудов договор №10,
като подписите за работодател и отдел „Човешки ресурси“ били изпълнение от
подсъдимата. На 01.04.2016 година свидетелят фактически започнал трудовата си
дейност в офиса на ул.“Георги Кирков“ №26.Трудовият му договор бил прекратен на
01.07.2016 година.
Свидетелят полагал реално труд и
получавал възнаграждение, финансирано по проект „Обучение и заетост за младите
хора“. В офисното помещение работил единствено с подс.М..
3.Отново през м. февруари 2016г.
в офис на „Естрея“ ЕООД в гр.Добрич, ул.“Георги Кирков“ св.И. Х. дочула
разговор на подс.М. с клиент, че търсят да наемат работници под 29 години,
които формално да се водят на работа, да получават 50 лева месечно и да се
явяват при проверки от Дирекция „Бюро по труда“. Свидетелката заявила интереса
си и била насочена от подс.М. към другата подсъдима.
След преминаване на цялата
процедура (посещение в бюрото по труда, издаване на насочващо писмо), на
21.03.2016 година между св.Х. и „Естрея“ ЕООД бил сключен трудов договор №12,
подписан за работодател и отдел „Човешки ресурси“ от подс.М.. След това
подсъдимата поискала от св.Х. да си открие сметка в ДСК и да й предаде
дебитната карта заедно с ПИН-кода, както се и случило.
4. На 21.03.2016 година в офиса на
фирмата в гр.Добрич, ул.“Георги Кирков“ №26, св.Д.И.подписал трудов договор
№11. От страна на „Естрея“ ЕООД за работодател и отдел „Човешки ресурси“ се
разписала подсъдимата М.. Тя обяснила на свидетеля, че трябва да си открие
сметка в ДСК. Десет дни по-късно св.И.взел дебитната си карта с ПИН-кода.
Обадил се на подс.М., за да я пита кога ще започне работа. От нея разбрал, че
реално няма да полага труд. Подсъдимата поискала само да получи неговата дебитнат
карта с ПИН-кода, по която работодателят щял да превежда 420 лева и осигуровки,
които веднага ще си изтегли с дебитната карта. За всичко това , както и за
участието в проверки от бюрото по труда, свидетелят щял да получава по 50 лева
месечно.
Цялата ситуация се сторила
нередна на Д.И., като той подал оплакване в бюрото по труда и в полицията.
През м.април 2016 година
св.И.имал поредна среща с подс.М., на която отново отказал да предаде дебитната
карта и ПИН-кода й.
Трудовият договор със свидетеля
бил прекратен на 22.04.2016 година.
На 11.04.2016 година, 05.05.2016
година и 09.05.2016 година били съставени осем платежни нареждания за плащане
на месечни заплати за месец март 2016 година на горепосочените четири лица, три
от които се водили фиктивно наети по проекта за младежката безработица,
изпълняван от „Естрея“ ЕООД по договор от 10.03.2016 година с Агенцията по
заетостта. Всички документи били датирани и подписани за наредител от подс.М..
Платежното нареждане за
възнаграждението на св.И.не било представено в ДСК за изпълнение.
Наредените пари по сметка на
св.св.Г. и св.Х. били изтеглени от подсъдимата с дебитни карти на 11.04.2016
година, 19.04.2016, 05.05.2016 година и 19.05.2016 година.
На 21.03.2016 година във връзка с
отчитане на „Естрея“ ЕООД по договор от 10.03.2016 година били изготвени следните документи:
-справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ с вх.№08388163006786. Подписът след текста за
вярно с оригинала бил поставен от подс.М.. Срещу отбелязването „Утвърдил“ няма подпис;
-отчетна форма по проект
„Обучение и заетост на младите хора“ за явяването на работа през м.март 2016
година на св.св.С., Х., И.и Г. по 8 часа
дневно в периода от 21.03.2016 година до 31.03.2016 година. Изписаните имена за
съставил, подпис под тях и подпис за работодател били изпълнени от подсъдимата
М.;
-график за работното време,
според който горепосочените четирима свидетели работили в двата офиса на
„Естрея“ ЕООД от 08.00ч до 12.00ч. и от 14.00ч. до 18.00ч. Подписът за
работодател и датата 21.03.2016 година били изпълнени от подс.М.;
-списък на насочени и одобрени
лица към заявка №ОЗМ-Т-03-13-43#-3
(Приложение 9), чиято дата и двата подписа за работодател са авторство на
подс.М..
На 10.05.2016 година било
съставено първото Искане за плащане №01 по договор № ОМЗ–1-03-13-430#3, касаещо
отчетен период м.март 2016 година. Изходящият номер и датата на документа били
написани от подс.М.. Тя положила подписа си за работодател, имитирайки подписа
на подс.М..
Искането било регистрирано в
Дирекция „Бюро по труда“ на 10.05.2016 година, като същото касаело плащането на
818.75лв на „Естрея“ ЕООД за наетите през м.март 2016 година три лица (общо
сума в размер на 608.75лв.) – св.св.С., Х., И.и наставника св.Г. (сума в размер
на 210лв).
Към искането били приложени:
-декларация от 10.05.2016 година
(приложение 20), чиято дата и подпис за декларатор са на подс.М.;
-рекапитулация, подписана за
гл.счетоводител от св.З.С.;
-контролен лист на опис и начин
на подреждане на документите, с вписвания и подпис за работодател, авторство на
подс.М.;
-декларация от 10.05.2016 година
за достоверността на информацията, чиято дата и подпис за декларатор са
авторство на подс.М.;
-опис на наетите по проекта лица
за м.март 2016 г., подписан за изготвил от св.С.. Няма положен подпис за
ръководител;
-аналитични и хронологични
регистри на „Естрея“ ЕООД във връзка с разходи за ДОО и ДЗПО, за времето от
01.03.2016г. до 31.03.2016г. и от 01.03.2016г. до 09.05.2016г., подписани за
ръководител от подс.М..
Искането за м.март 2016 година
било представено в Дирекция „Бюро по труда“ от подс.М..
На 14.5.2016 година по сметка на
дружеството постъпила сумата от 818.75лв, с която се възстановявали разходи за
изплатени възнаграждения за м.март 2016 година на:
-св.Е.Г. – 210лв;
-св.Д.Я. – 202.92лв (31.30лв
осигурителни вноски и 171.72лв трудово възнаграждение. Тези размери се отнасят
и за долупосочените двама свидетели);
-св.И. Х. – 202.92лв;
-св.П.С. – 202.92лв.
За периода м.април 2016 година:
От наетите в „Естрея“ ЕООД през
месец март 2016 година четири лица по проекта за подпомагане на младежката
безработица реално труд полагал само св.П.С.. На 22.04.2016 година договорът на
св.Д.И.бил прекратен, св.Г. не изпълнявал наставническа дейност, св.Х. не
престирала труд.
На 23.04.2016 година във връзка с
отчетността на дружеството по договора с Агенцията по заетостта от 10.03.2016
година били съставени:
-списък (приложение 9) на
насочени и одобрени през м.април 2016 година лица, в който били включени
св.св.С. и Х.. Формулярът бил подписан от подсъдимата за управител на „Естрея“
ЕООД;
-график (приложение 17) за
работното време и местонахождението на обектите, в който било посочено че
св.св.С. и Х. работят в офис на ул. Георги Кирков“, с работно време от 09.00ч
до 13.00ч и от 14.00ч до 18.00ч. За работодател документът бил подписан от
подсъдимата М..
На 18.05.2016г. по повод
отчетността за м.април 2016 година била представена декларация (приложение 20)
относно достоверността на три платежни нареждания от 05.05.2016 година за
изплатени заплати по проекта, за внесени осигуровки и платен данък, подписана
от подс.М..
На 19.05.2016 година св.З.С.
изготвила, а подс.М. подписала за ръководител опис на лицата, наети като
„организатор на куриерска дейност“ по проект „Обучение и заетост на младите
хора“ (приложение 20А).
Отново на 19.05.2016 година било
съставено Искане за плащане №02 с изх.№20/19.05.2014 година, като изходящият
номер, датата на съставянето и подпис за работодател били изпълнени от
подсъдимата. Това искане било представено от Ю.М. в Дирекция „Бюро по труда“-гр.Добрич,
като с него се претендирало на „Естрея“ ЕООД да бъдат изплатени средства по
проекта в размер на 1202.04лв (992.04лв за двамата куриери св.св.С. и Х. и
210лв за един наставник – св.Г.).
Към искането били приложени:
-контролен лист (приложение 23),
в който вписванията „Е.М.“*** и подпис за предал са изпълнени от подс.М.;
-придружително писмо на
подадените документи, подписано от подсъдимата;
-писмо от „Естрея“ЕООД
(приложение 13) с дата 26.05.2016 година, в което текстът „Получих на ръка: 26.05.2016
г.“ и подпис след него са авторство на подсъдимата;
-придружително писмо от
19.05.2016 година, в което датата и подпис за управител са изпълнение от
подсъдимата;
-списък на насочени и одобрени
лица (приложение 9) от 23.04.2016 година с подпис за работодател, положен от
подсъдимата;
-уведомление по чл.62, ал.5 от КТ
от 29.04.2016г., носещо положен от подсъдимата подпис за ръководител;
-справка за приети и отхвърлени
уведомления по чл.62, ал.5 от КТ от 28.04.2016 година с подпис върху отпечатъка
на печат на „Естрея“ЕООД на подс.М.;
-заповед №10/01.04.2016 година,
подписана за ръководител от подсъдимата;
-отчетна форма по проект
„Обучение и заетост на младите хора“ (приложение 25) за ежедневното явяване на
работа на св.св.С., Х., И., с подписи за съставил и за работодател, изпълнение
от подсъдимата;
-отчетен доклад (приложение 24)
за времето от 01 до 30.04.2016 година, като цифрите и подписът за работодател
са авторство на подсъдимата;
-рекапитулация по фондовете за
м.април 2016г. с подпис на св.С. за гл.счетоводител и на подс.М. за
ръководител;
-разчетно-платежна ведомост за
м.април2016г., подписана от св.С. и за ръководител от подс.М.;
-платежно нареждане от
05.05.2016г. за 73.16лв., като датата и подпис за наредител са изпълнени от
подс.Е.М.;
-платежно нареждане от
16.05.2016г. за сумата от 18.29лв с дата и подпис за наредител, положени от
подс.М.;
-платежно нареждане от
16.05.2016г. за сумата от 16.80лв с дата и подпис за наредител, авторство на
подс.М.;
-платежно нареждане от
05.05.2016г. за сумата от 67.20лв с дата и подпис за наредител, положени от
подс.Е.М.;
-платежно нареждане от
16.05.2016г. за сумата от 10.50лв с дата и подпис за наредител, изготвени от
подс.М.;
-платежно нареждане от
05.05.2016г. за сумата от 42.20лв с дата и подпис, изпълнени от подс.М.;
-платежно нареждане от 16.05.2016
г. за сумата от 37.80лв с дата и
подпис за наредител, положени от подс.М.;
-платежно нареждане от
05.05.2016г за сумата от 151.20лв с дата
и подпис за наредител, авторство на подс.Е.М.;
-платежно нареждане от
05.05.2016г. за сумата от 164.62лв с вписано име на Е.В. Г, на което дата и
подпис за наредител са изпълнени от подс.Е.М.;
-платежно нареждане от
05.05.2016г. за сумата от 329.24лв с изписано име на П.М. С., на което датата и
пописа за наредител са авторство на подс.Е.М.;
-платежно нареждане от 05.05.2016
г. за сумата от 329.24лв с вписано име на И. В Х., чиято дата и подпис за
наредител са положени от подс.Е.М.;
-извлечение от ДСК за времето от
18.04.2016г. до 16.05.2016г., като подписите в печата на „Естрея“ЕООД са
положени от подс.М.;
-декларация (приложение 20) от
18.05.2016г., с дата и подпис за декларатор, изпълнени от подс.М.;
-рекапитулация за заплати и
осигурителни вноски за м.април 2016г. с подпис в лява страна на документа,
положен от св.С. и подпис за ръководител, изпълнен от подс.М.;
-опис (20А) от 19.05.2016г. за
наети лица по проекта, подписан за ръководител от подс.М.;
-осем аналитични регистъра с подписи на св.С. и за управител на подс.М.;
-карта за участие по схема за
предоставяне на БФП „Обучение и заетост на младите хора“, съдържаща имената на
Д.И., попълнена от подс.М.. Подписът на участник е положен от неизвестно лице;
-график за работното време и
местонахождение на обектите за работа от 23.04.2016г (приложение 17), чиято
дата и подпис за работодател са изпълнени от подс.М..
На 27.05.2016 година с оглед
постъпилото искане за плащане за м.април 2016г., св.Е. съставил два документа: справка №932506, в
която отразил че за този период на „Естрея“ ЕООД се дължи сума от 1202.04лв и лист
за проверка на искане за плащане №02, констатиращ идентичност на сумата в
искането и одобрената такава.
На 08.06.2016 година по сметка на
„Естрея“ ЕООД била преведена сумата от 1202.04лв, възстановяваща изплатени от
фирмата трудови възнаграждения за м.април 2016г на:
-св.Г. – 210лв;
-св.Х.-496.02лв (420.00лв трудово
възнаграждение и 76.02лв осигуровки);
-св.С. -496.02лв (разчетени като
при св.Х.).
За м.май 2016г.:
През м.май 2016 година по трудов
договор в „Естрея“ ЕООД би назначени св.Х., св.С., св.С.Б. (с трудов д-р от
20.05.2016г.) и св.Г.. От посочените лица реално във фирмата работили св.св.С.
и Г.. Последният не изпълнявал обучителна дейност по проекта за младежката
безработица.
Новонаетата св.С.Б. договаряла
условията си на труд с подс.М.. Подсъдимата еднозначно конкретизирала, че тя
няма да работи в офиса. Срещу съгласието да е формален работник и задължението
да участва по време на проверките на бюрото по труда щяла да получава месечно
на ръка по 50 лева.
Считано от 20.05.2016 година с
трудов договор №16, подписан от подсъдимата, св.Б. била назначена на длъжност
„организатор куриерска дейност“ в „Естрея“ ЕООД.
Подс.М. уведомила свидетелката за
необходимостта да си открие сметка в ДСК и да поиска издаването на дебитна
карта. След десетина дни св.Б. предоставила картата заедно с нейния ПИН-код на
подсъдимата М..
Свидетелката не работила
ефективно като куриер, нито пък била обучавана. Трудовият й договор бил
прекратен на 12.08.2016г.
На 10.05.2016 година срокът на
договор № ОМ3-1-03-13-43#3 за осигуряване на заетост по проект „Обучение и
заетост на младите хора“ от 10.03.2016 година изтекъл. С уведомително писмо от
01.06.2016 година на дружеството било разяснено, че реално усвоените работни
места по програмата са само три (назначените в периода на договора св.св.Д.И.,
И. Х. и П.С.). Наличието на две неусвоени работни места изисквало намаление на
предоставените по проекта средства. Затова на 29.06.2016 година между Агенцията
по заетостта и „Естрея“ ЕООД се подписало допълнително споразумение №ОЗМ-1-03-13-43#13
към първоначалния договор № ОМ3-1-03-13-43#3. С него се променила т.3.1 от
договора от 10.03.2016г., като размерът на дължимото проектно подпомагане бил
намален на 9588.60лв.
В допълнителното споразумение от
29.06.2016 година имената „Е.М.“ и подписът за работодател са авторство на
подс.М..
На 12.07.2016 година било
изготвено искане за плащане №03 по договора с Агенцията по заетостта за отчетен
период м.май 2016 година, за сумата от 1358.68лв., което носило изх.№003.
Изходящият номер и датата на документа били
изписани от св.С., а подс.М. положила подпис за работодател.
На 12.07.2016г. подс.М.
представила искането в Дирекция „Бюро по труда“ Добрич. Претендирали се разходи
за трудово възнаграждение на св.св.Х., С. и Б. (наети като организатори куриерска
дейност). За наставника Г. не било поискано плащане.
Искане №03 се съпровождало с:
-придружително писмо от
12.07.2016 година, носещо подпис на подс.М. (в долен десен ъгъл);
-контролен лист (приложение 23)
от 12.07.2016г., чийто ръкописен текст и
подпис в графа предал са на подс.М.;
-придружително писмо до Агенцията
по заетостта, подписано за ръководител от подс.М.;
-опис на наетите лица по проект
„Обучение и заетост на младите хора“ (приложение 20А), чиято дата на изготвяне
и подпис за счетоводител са авторство на св.С.. Подписите за ръководител и в
долния десен ъгъл на първите два листа
от описа са на подс.М.;
- шест аналитични регистъра на
„Естрея“ ЕООД, подписани за управител от подс.М.;
-хронологичен регистър от
31.05.2016г. до 27.06.2016г., подписан за управител от подс.М.;
-документ от ДСК, издаден за
сумата от 1358.68лв с подписи в долния десен ъгъл на първи лист и за
работодател на подс.М.;
-списък на насочените и одобрени
лица (приложение 9) от 20.05.2016г., подписан за работодател от подс.М.;
-писмо до „Естрея“ ЕООД от
19.07.2016г., с текст „Получил: З.С.“, подпис и дата 20.07.2016г., авторство на
св.С.;
-трудов договор №16/20.05.2016г.,
подписан за работодател от подс.М.;
-декларация от св.Б. (приложение
26) с дата 20.05.2016г., попълнена от подс.М.;
-уведомление по чл.62, ал.5 от КТ от
20.05.2016г., подписано за ръководител от подс.М.;
-справка по чл.62, ал.5 от КТ;
-длъжността характеристика на
С.Б., подписана за изготвил и утвърдил от подс.М.;
-отчетна форма за явяване на работа
на наетите лица по проекта през м.май 2016г., подписана за съставил и за работодател от подс.М.;
-два отчетни доклада (приложение
24), подписани за работодател от подс.М.;
-рекапитулация на подлежащи за
отчитане разходи за заплати и осигурителни вноски за м.май 2016 година,
подписани за ръководител от подс.М.;
-разчетно-платежна ведомост за
м.май 2016г., подписана за ръководител от подс.М.;
-справка от ДСК за номер на
сметка на св.Б., подпис за вярно с оригинала е положен от подс.М.;
-извлечение от ДСК за
осчетоводяване на трансакции за времето от 24.06.2016г. до 27.06.2016г., носещо
подпис в долен десен ъгъл на подсъдимата М.;
-платежно нареждане от 27.06.2016
година за 78лв, чиято дата и подпис за наредител са положени от подсъдимата М.;
-платежно нареждане от
27.06.2016г. за сумата от 48.75лв, с дата и подпис за наредител, изпълнени от
подс.М.;
-платежно нареждане от
27.06.2016г. за 175.50лв, с дата и подпис за наредител, положени от подс.М.;
-платежно нареждане от
27.06.2016г. за 84.92лв, с дата и подпис на наредител, изписани от подс.М.;
-платежно нареждане от
27.06.2016г. за сумата от 18.29лв., с дата и подпис за наредител, положени от
подс.М.;
-платежно нареждане от
01.07.2016г. за сумата от 37.80лв, с дата и подпис на наредител, изпълнени от
подс.М.;
-платежно нареждане от
01.07.2016г. за сумата от 10.50лв, с дата и подпис на наредител, изпълнени от
подс.М.;
-платежно нареждане от
01.07.2016г. за сумата от 16.80лв, с дата и подпис на наредител, изпълнени от
подс.М.;
-извлечение от ДСК за периода
01.07.2016г.-07.07.2016г., с подписи в долния десен ъгъл на първа страница и в
долния ляв ъгъл на втора страница, положени от подс.М.;
-извлечение от ДСК за периода от
30.06.2016г. до 01.07.2016г., като подписите в долната част на деветте страници
са положени от подс.М.;
-платежно нареждане от
03.06.2016г. за сумата от 329.24лв с вписано име на И. В Х., чиято дата и
подпис за наредител са изпълнени от подс.Ю.М.;
- платежно нареждане от
03.06.2016г. за сумата от 329.24лв с вписано име на П.М. С., чиято дата и
подпис за наредител са изпълнени от подс.Ю.М.;
- платежно нареждане от 03.06.2016г. за сумата
от 164.62лв с вписано име на Е.В.Г., чиято дата и подпис за наредител са
изпълнени от подс.Ю.М.;
- платежно нареждане от
03.06.2016г. за сумата от 105.84лв с вписано име на С.Й. Б., чиято дата е
изпълнена от подс.Ю.М.;
-декларация (приложение 20) от
12.07.2016г., като подпис за декларатор (от името на Е.М.) е положен от
подс.М.;
-опис на наетите лица (приложение
20А) за м.май 2016 година, с подпис за ръководител и дата, изпълнени от
подс.М.;
-карта за участие с вписано име
на С.Й.Б.(приложение 18), попълнена от подс.М.;
-график за работното време и
местонахождението на обектите (приложение 17) с дата 20.05.2016г., който
съдържа дата и подпис в печата на „Естрея“ ЕООД, изпълнени от подс.М..
На 21.07.2016 година св.Е. съставил справка №946759, в която отразил, че
на „Естрея“ ЕООД трябва да се възстанови сумата от 1290.75лв след приспадане на
неустойка в размер на 67.93лв.
На 27.07.2016 година по сметка на
„Естрея“ ЕООД била възстановена сумата от 1290.75 лева (по-малка от поисканата)
поради неустойка на основание т.9.1 от договора с Агенцията по заетостта, с
която се възстановявали на бенефициента сторени разходи за:
-възнаграждение на св.Г. в размер на
199.50лв;
-възнаграждение на св.Х. в размер на
471.22лв (трудово възнаграждение 399лв и осигурителна вноска 72.22лв);
-възнаграждение на св.С. в размер на
471.22лв (трудово възнаграждение 399лв и осигурителна вноска 72.22лв);
-възнаграждение на св.С.Б. в размер на 148.81лв (трудово възнаграждение
126лв и осигурителна вноска 22.81лв).
Предварително на 04.06.2016 година
от сметките на св.св.Х., Б. и Г. подсъдимата изтеглила общо 610 лева.
За м.юни 2016г.:
През целия м.юни 2016 година
валидни били трудовите договори на св.св.Х., Б., С., Г.. Първите две лица не
работили реално в „Естрея“ ЕООД, а св.Г. не изпълнявал обучителна дейност по
проекта на Агенцията по заетостта.
На 25.06.2016г. подс.М. съставил
и подписал опис на наетите по проекта лица за м.юни 2016 година, включвайки в
него свидетелите Х., Б. и С..
На 27.06.2016 година св.Е.
извършил проверка в офиса на „Естрея“ ЕООД в гр.Добрич, ул.Георги Кирков“.
Според съставения протокол №31 от същата дата, в 13.30ч. на работното място
били св.Б. и св.С., а св.Х. отсъствала. Протоколът е подписан от подс.Е.М., а вписването на
имената било изпълнено от подс.М.. Св.Св.Б., С. и Г. също положили свои
подписи.
На същата дата св.Е. извършил
проверка и в счетоводството на „Естрея“ ЕООД. В съставения протокол №32,
отразил наличността на всички отчетни документи, изисквани от дружеството в
качеството му на бенефициент. Протоколът бил подписан от св.С..
На 01.07.2016г. подс.М. издал
заповед №7/01.07.2016г. за прекратяване на трудовото правоотношение със св.С..
На същата дата подсъдимият М. съставил списък на насочените и одобрени лица по
проекта, в който вписал св.св. Б. и Х. с наставник св.Г., както и график за
работното време и местонахождението на обектите на работа на двете наети лица.
На 06.07.2016 година подс.М.
вписала дата и се подписала за наредител в платежно нареждане за сумата от
329.24лв (за П.С.), в платежно нареждане за 299.30лв (за И. Х.) и в платежно
нареждане за 331.11лв (за св.С.Б.).
На 06.07.2016 година с
предоставените дебитни карти от св.св.Х.
и Б., заедно с техните ПИН-кодове, подсъдимата изтеглила общо 630 лева от
банковите сметки на двете лица.
На 01.08.2016 година по същия
начин подсъдимата изтеглила от банковите сметки на двете свидетелки сумата от
650лв от банкомат в гр.Добрич. На 03.08.2016 година подсъдимата изтеглила с
дебитната карта от сметката на св.Б. още 10 лева.
На 28.07.2016 година било
изготвено искане №04 с изх.№28, чиито дата и подпис за работодател били
изпълнени от подс.М.. С искането се претендирала за възстановяване сумата от
1442.97лв за три наети лица през отчетния период на длъжност „организатор на
куриерска дейност“. В искането било посочено, че те имали един наставник.
Искането
било представено пред Дирекция „Бюро по труда“ от подс.М.. В негово приложение
се съдържали и следните документи:
-отчетна форма (приложение 25),
подписана за работодател от подс.М. и за съставил от подс.М.;
-опис (приложение 20А) на наетите
лица през м.юни 2016 година;
-придружително писмо, съставено и
подписано от подс.М.;
-контролен лист (приложение 23), без
подпис;
-заявление от И. Х. от 23.08.2016г.,
попълнено и подписано за ръководител от подс.М.;
-рекапитулация на подлежащи за
финансиране разходи за заплати и осигурителни вноски за м.юни 2016г., подписана
за ръководител от подс.М.;
-разчетно-платежна ведомост за м.юни
2016г. на „Естрея“ ЕООД, подписана за ръководител от подс.М.;
-извлечение от ДСК за времето от
04.07.2016г. до 08.07.2016г.;
-платежни нареждания до ДСК от
07.07.2016 година и 3бр. без дата, с изписана дата и положен подпис за наредител
от подс.М.;
-описаните по-горе три броя платежни
нареждания от 06.07.2016 година;
-пет броя аналитични регистри на
„Естрея“ ЕООД, подписани за ръководител от подс.М.;
-хронологичен регистър на „Естрея“
ЕООД, подписан за ръководител от подс.М.;
-протоколи №31 и 32 от 27.06.2016
година.
На 02.08.2016г. св.Е. съставил
справка за дължими средства №948151 за заплата на наставника, съобразно която
на св.Г. се дължат 1442.97лв за периода от 10.03.2016г. до 10.09.2016г.
Справката се съпътствала от лист за идентичност на сумите по отношение на
св.Г., който извършил точно възложената му наставническа работа.
На
08.08.2016г. по сметка на „Естрея“ ЕООД била изплатена сумата от 1442.97лв,
възстановяваща разходи на дружеството-бенефициент за възнаграждения и
осигурителни вноски за м.юни 2016 година на св.св.И. Х., П.С., С.Б..
За всички инкриминирани периоди:
Подс.М. водила тетрадка за
месечна отчетност, иззета на 04.08.2016г. при претърсване в офис на „Естрея“
ЕООД в гр.Добрич, ул. „Георги Кирков“ №
26. Листите в тетрадката били разграфени таблично с графи „служители“, „дата на
плащане“, „плащане за месец“, „изплатена сума“, „подпис на служителя“ и
„забележка“. Налично е отразяване и на месеците, в които са извършвани
плащания. Подписите:
-в петте графи за получил с
вписано име „Евгени“ са положени от св.Г.;
-всички подписи за получил с
вписано име „И.“ са изпълнени от св.Х.;
-подписите за получил с име
„Павел“, са изпълнени от св.С.;
-подписите за получил с име
„София“ са изпълнени от св.Б.;
-всички ръкописни вписвания в
тетрадката и имената „Ю.М.“ са авторство на подсъдимата.
Също на 04.08.2016 година подс.М.
била подложена на обиск, при който били открити банкови карти на ДСК с титуляри
И. Х. и С.Б., както и други документи, сред тях и късове хартия от операционни
бележки.
Част от скъсаните бележки
представлявали едно цяло – операционна бележка №27/01.06.2016г. (ДСК-клон
Добрич) за изтеглена сума от подсъдимата в размер на 960 евро от сметката на
нейния съпруг.
Според заключение на ССчЕ, за
инкриминирания период от „Естрея“ ЕООД в качеството на бенефициент по договор
от 10.03.2016 година, били заявени за възстановяване средства за лица, които не
са положили реално труд по договор от 10.03.2016 година и допълнителното
споразумение от 29.06.2016 година с Агенцията по заетостта св общ размер на 3
129.47 лева, както следва:
- за м.март 2016г. - за Д.Я.И.и
И. Х. поискани по 202.92 лева, а за наставника Е.Г. – 210.00 лева;
- за м. април 2016г. - за И. Х. поискани
496.02 лева, а за Е.Г. – 210.00 лева;
- за м.май 2016г. - за И. Х.
поискани 496.02 лева, за С.Б. – 154.64 лева, а за Е.Г. – 210.00 лева;
-
за м.юни 2016г. - за И. Х. поискани 450.93 лева, за С.Б. 496.02 лева.
Горната фактическа обстановка се
установява частично от обясненията на подс.М., показанията на разпитаните по
делото свидетели, писмените доказателства и доказателствени средства,
заключенията на назначените по делото съдебни експертизи.
Преди да
развие проверката си за обоснованост на първоинстанционната присъда, въззивната
инстанция ще изведе пред скоби една бележка с отношение към чл.316 от НПК,
защото на пръв поглед фактическата част на настоящето решение би могла да
остави погрешно впечатление за множество новоустановени фактически положения.
Причината се намира в използвания подход от въззивния състав за селекция на
релевантните обстоятелства, доближаващ се значително до формулираните
обстоятелствата по обвинението. Окръжният съд е окрупнил относимите фактически
положения, използвайки препращащи техники, като в никой случай не може да търпи
за това процесуален упрек. Както е посочено в началото на настоящето фактическо
изложение, единственото новоустановено положение по чл.316 от НПК е във връзка
с авторството на договор №№ОЗМ–1-03-13-430#3/10.03.2016г. между „Естрея“ ЕООД и
Агенцията по заетостта.
Самата
проверка за обоснованост на присъдата води до извод за съответствие на приетите
фактически положения по деятелността на подсъдимата с доказателствената основа
и подценяване на някои доказателства и източниците им във връзка с инкриминираното
поведение на подс.М., пидаващи частична необоснованост на проверявания съдебен
акт.
По отношение на подс.М.:
В мотивите си
първоинстанционният съд обосновано е приел, че подс.М. по пълномощие е
осъществявала административната дейност и подбора на персонала в „Естрея“ ЕООД,
обвързвайки фактическия си извод с аналогични обстоятелства по обвинението
(стр.1 от обвинителния акт). Изводът се подкрепя от следните преки
доказателства:
1.Показанията
на св.св.Л. (НОХД т., л.174), И. М. (НОХД т.1, л.89), Г.Д. (НОХД т.1, л.244),
Й.К. (НОХД т.1, л.252), П.С.(НОХД т.1, л.252), П.С. (НОХД т.1, л.198),
Д.И.(НОХД т.1, л.196), С.Б. (НОХД т.1, л.171), И. Х. (НОХД т.1, л.192), З.С.
(НОХД т.1, л.207);
2.Писмени
доказателства – заявка до бюрото по труда, договор №ОМ3-1-03-13-43#3/10.03.2016
година, допълнително споразумение от 29.06.2016 година, инкриминираните
искания, както и приложените документи към тях, са авторство на подсъдимата;
3.Показания на
св.Ж. Е. (НОХД т.1, л.244), установяващи че всички документи във връзка с
работата на „Естрея“ ЕООД били депозирани в ДБТ-Добрич от подсъдимата;
4.Вещественото
доказателство, т.нар. тетрадка за месечни плащания, в които са отразени
обстоятелства, кореспондиращи с показанията на св.св.Х. и Б.. Наличното
отбелязване за м.юни 2016 година по отношение на св.Х. следва да се цени
съвместно с протокол №31/ 27.06.2016 година за извършена проверка от св.Е. в
офиса на „Естрея“ ЕООД;
5.Банкови
карти на св.св.Б. и Х., иззети при обиск на подсъдимата;
6.Заключения
на графическите експертизи.
Писмените
доказателства: заявка до бюрото по труда, договор №ОМ3-1-03-13-43#3/10.03.2016
година, допълнително споразумение от 29.06.2016 година сочат, че инициативата
за участие и дейността на „Естрея“ ЕООД по проекта за младежката безработица са
изпълнени изцяло от подсъдимата. Доказателствената група подлежи на оценка в
светлината на заключение на допълнителна СГЕ №91 от съдебното следствие (НОХД,
т.2, л.623), изключващо авторството на подс.М. върху инкриминираните документи.
Пряко значение към фактическата основа имат частично обясненията на подс.М. от
етапа на съдебното следствие (НОХД т.2, л.651) относно движещата й роля по
отношение на споразумението с Агенцията по заетостта без участието на другото
подсъдимо лице. Подобно фактическо положение се възприема за достоверно и от
настоящата инстанция като се има предвид роднинската връзка между подсъдимите и
съдържанието на пълномощно рег.№ 8730/30.09.2014г. Заключението се допълва от
констатираното със СГЕ №№79 (т.7, л.192 от д.пр.) и допълнителна СГЕ №62 (НОХД
т.2, л.316) авторство на подсъдимата върху инкриминираните четири искания за
плащане до Дирекция „Бюро по труда“-Добрич, както и върху всички придружаващи
ги документи, с изключение на тези,
авторство на подс.М..
Гласните
доказателства (показания на св.св.Х., Б., Г., Д.И.) еднозначно утвърждават
извода, че подс.М. експлоатирала схемата за фиктивното създаване на трудови
правоотношения във връзка с работата на „Естрея“ ЕООД по програмата за
намаляване на младежката безработица. Свидетелите са уговаряли с подсъдимата
условията на трудовите си правоотношения, тя подписала трудовите им договори,
тя изискала дебитни карти с ПИН-кодове от банковите им сметки, тя им плащала
извън офиса месечно по 50 лева. Във връзка с тези суми следва към доказателствената
съвкупност да се добави и протокол №31/27.06.2016 година, чрез който се
установява участието в проверката на „Естрея“ ЕООД на подс.М. (вписала имената
на присъстващите лица, съобразно заключение на допълнителна СГЕ №62).
При разпита на
св.св.Х., Б. и И.първоинстанционият съд констатирал различни основания по
чл.281, ал.1, т.т.1 и 2 от НПК, приобщавайки показанията им от досъдебното
производство, дадени пред съответен първоинстанционен съдия. Приложеният
процесуален механизъм реално е преодолял неясноти и известни противоречия в
доказателствените източници, като на практика е утвърдил доказателствено
водещата роля на подс.М. в инкриминираната деятелност.
Отношение към коментираните
фактически положения имат и показанията на св.С. (НОХД т.1, л.207), установяващи
че цялата отчетност по проекта е изпълнявана от подсъдимата, включително тя е
подписвала месечните платежни нареждания за заплати. Свидетелката подчертава,
че за пръв път се срещнала с подс.М. в края на 2016 година.
Към очертаната доказателствена
група следва да се причислят иззетите две дебитни карти при обиск на
подсъдимата, с които същата е осъществявала инкриминираните платежни операции.
Твърдението на прокуратурата за съвместна деятелност на двамата подсъдими по
осъществяване на трансакциите почива на предположение, поради което правилно не
е било възприето от окръжния съд за обосновано.
За подс.М.:
Подсъдимият не дава обяснения по
обвинението. Заетата защитна позиция е за непричастност към инкриминираната
деятелност. Първоинстанционният съд на стр.9, абз.втори от мотивите е извел
предположение за знание у М. относно действията на неговата майка във връзка с
договора от 10.03.2016 година и допълнението му от 29.06.2016 година, като
необосновано е преустановил разсъжденията до тази констатация, без да провери
състоятелността й чрез доказателствените източници.
Оценката на релевантните
доказателства към деятелността на това подсъдимо лице очертава следните
положения:
1.Показания на св.св.Д.И.и И. Х.
(НОХД т.1, л.192 и л.196) доказват знанието на подс.М. за работата на „Естрея“
ЕООД по програмата на Агенция по заетостта за подпомагане на младежката
безработица;
2.Протокол за проверка №31/
27.06.2016 година (приложен на различни места в делото, добре читаем НОХД т.2,
л.578), който сочи че в офис в гр.Добрич,
ул.“Георги Кирков“20 в присъствието на
подс.М. била извършена проверка от св.Е. (служител на Дирекция „Бюро по
труда“-Добрич“), при която се констатирал труд на наетите по договора от
10.03.2016 година св.св.Е.Г., С.Б. и П.С.. Заключението на СГЕ №62 (НОХД т.2,
л.329) доказва авторството на документа от страна на подс.М..
Извършеното контролно действие на
27.06.2016 година следва да се преценява на фона на показанията на св.П.С.
(НОХД т.1, л.198), доказващи, че до прекратяване на трудовото му правоотношение
(01.07.2016 година) в офиса на „Естрея“ ЕООД в гр.Добрич работили само двамата
с подс.М..
3.Подсъдимият подписал седем
платежни нареждания, представени от другата подсъдима като съпровождащи
документи на искане №02 с изх.№20/19.05.2016 година, сред които три за
изплащане на заплати на св.св.С., Х. и Г. (на последния като обучител) за
м.април 2016 година, знаейки че И. Х. не работи реално в „Естрея“ ЕООД и Е.Г.
не изпълнява наставническа дейност.
Е.М. е автор и на отчетна форма
за явяване на работа за м.юни 2016 година, в която отразил пълноценно положен
труд от св.св.С. (за 22 дни),Х. (20 работни дни), Б. (22 работни дни) и Г. (14
работни дни, както и на списък от 01.07.2016 година, приложени към искане №04 с
изх.№28/28.07.2016 година в разрез с действителното фактическо положение.
Въведената селекция на
доказателствата и източниците им във връзка с деятелността на подс.М. сочи, че
изводът на окръжния съд за подписване на
документи без знание на съдържанието им е лишен от доказателствена основа.
По оплакването за необоснованост на
присъдата:
Според
обвинителната теза, накратко синтезирана и в раздел първи от допълнението към
протеста, подс.М. имал активна роля в инкриминираната деятелност, която изисква
осъждането му като съизвършител на престъплението по чл.248а, ал.3 вр. ал.2,
вр. чл.20, ал.2, вр. чл.26, ал.1 от НК. По мнение на състава, изложените
съображения в засегнатия раздел от допълнението към протеста, изискват
разглеждането им поотделно с оглед яснота на и изпълнение на задължението по чл.339, ал.1 от НПК:
1.Безспорно
положение по делото е, че от 06.06.2014 година и през целия инкриминиран
период, подс.М. бил единствен собственик на капитала на „Естрея“ ЕООД и негов
управител. Вярно е, че той разкрил фирмената сметка на дружеството в банка ДСК.
Съвместно с двете фактически положения, следва да се имат предвид пълномощното
към другата подсъдима от 03.09.2014 година, обемът на учредената представителна
власт, платежните нареждания, приложени към инкриминираните четири искания за
плащане (с изключение на 7бр., подписани от подс.М.), показания на св.С. за
ролята на подс.М. в счетоводната дейност на фирмата, показания на св.Е. за
действията на подсъдимата по договора с Агенцията по заетостта. Всички,
преценени поотделно и съвместно, сочат че подс.М. оперирала фактически със
сметката на „Естрея“ ЕООД и само тя представлявала дружеството във
взаимоотношенията му с Дирекция „Бюро по труда“-Добрич.
2.Подписаните
договори за франчайз с „Еконт Експрес“ ООД нямат отношение към разследваната
деятелност. По същността си те се явяват основание за извършваната от „Естрея“
ЕООД пощенска и куриерска дейност, разкривайки реалният предмет на работа на
търговското дружество.
3.Заключението
на допълнителна СГЕ №91 (НОХД т.2) опровергава изцяло обвинителното твърдение,
че подсъдимият М. кандидатствал през 2016 година с подаването на заявка до
Дирекция „Бюро по труда“ в началото на 2016 година по проект “Обучение и
заетост за младите хора“, както и че
подписал за „Естрея“ ЕООД договор № ОЗМ–1-03-13-430#3/10.03.2016г , и
неговото допълнение от 29.06.2016 година.
Изпълняваният
от дружеството подобен договор с Агенцията по заетостта през 2015 година (писма
№№10-03-13-026#1 от
31.05.2016 година на ДБТ и 2190-1 от 10.09.2016 година на ТД на НАП Варна)
следва да се приеме само като факт, без да се придава в отговорност на
подсъдимото лице. Това е така, защото доказателствената съвкупност не е
попълнена експертно с извод по авторството на договора. Подобно процесуално
изследване всъщност не е било и необходимо с оглед показанията на св.св.В.Й.в
(НОХД т.1, л.248), И. И.(НОХД т.1, л.239), Д.Е.(НОХД т.1, л.271) и С.П.(НОХД
т.1, л.252), които доказват, че през 2015 година „Естрея“ ЕООД реално изпълнила
ангажимента си към Агенцията по заетостта. Гласните доказателства в обсъдената
част, съвместно с показанията на св.св.И., Г., Х., С., налагат извод, че
подсъдимият М. знаел за ангажимента на „Естрея“ ЕООД по програма за младежка
безработица, към чието документално отчитане той реално нямал имал отношения, с
оглед възлагането по пълномощие на административната работа на подс.М..
4.Заключение
на допълнителна СГЕ №62 (НОХД т.2) доказва, че трудовите договори със св.св.
И., Г., Х., С., Б., декларации, рекапитулации платежни нареждания (с изключение
на 7 броя към искане №02) не са подписани от подсъдимия. Не е налице и
утвърждаване от страна на подсъдимия на обосноваващите исканията за плащане
документи.
5.Твърдението,
че подсъдимият знаел за съставените от подс.М. искания за плащане от негово
име, остава в сферата на предположенията. Показанията на св.С. сочат, че
подсъдимата е лицето, което документално движило работата по договора с
Агенцията по заетостта от 2016 година, като в тази част показанията й
кореспондират изцяло със заключенията на двете допълнителни СГЕ от етапа на
съдебното следствие. Косвено достоверността на показанията се утвърждава чрез
разпита на св.Б., която осъществила контакт с подс.М. за работа по проекта за
младежка безработица, насочена от св.С.
6.В протеста
се атакува изводът на окръжния съд за основната роля на подс.М. в
административната дейност на „Естрея“ ЕООД. Вложените в обвинителното съждение
обстоятелства (изложени в предходните точки от 1 до 5) са опровергани
доказателствено. Преценката на гласните доказателства за инкриминирания период
(показания на св.св.Г., И., Х., Б., С., Л., Д., С., Д., К., С., Е.), писмените
доказателства (всички посочени във фактическите положения на настоящите мотиви
документи, с изключение на изрично фиксираните като авторство на подс.М.),
веществените доказателства (тетрадка, 2бр. дебитни карти), сочат че цялата
административна дейност на „Естрея“ ЕООД във връзка с договор от 10.03.2016
година с Агенцията по заетостта и неговото допълнение е осъществявана
единствено от подс.М..
7.Оплакването
на прокуратурата в т.I.3
от допълнението към протеста за неизчерпателност на оценъчната дейност на
окръжния съд е неоснователно. Прочитът на мотивите към проверяваната присъда
(стр.8), сочи че в полезрението на решаващата инстанция са попаднали всички
гласни доказателства, като направената им съдържателна оценка е логически
правилна.
8.Протестът
повдига дебат за ролята ССчЕ в доказателствената дейност, оспорвайки дадената й
от окръжния съд процесуална оценка за релевантност (стр.5 от мотивите към
присъдата на ДОС). Въззивният състав изцяло споделя съображенията на окръжния
съд, приемайки че относима към предмета по чл.102 от НПК е само първата част от
обсъжданата експертиза. Тук е редно да се повдигне въпросът по принцип за
основанието по чл.144, ал.1 от НПК, като по мнение на състава тази експертиза
се явява процесуално излишна. По делото се съдържат убедителни писмени
доказателства относно заявените за възстановяване суми от „Естрея“ ЕООД, които
изискват прилагането на елементарни аритметични операции за извеждане на общия
им размер. Съвсем правилно окръжният съд се е съобразил с доказателствата, а и
със ССчЕ, приемайки, че в инкриминирания период до Дирекция „Бюро по
труда“-Добрич са били отправени искания за възстановяване общо на 3129.47 лева,
а не на 3227.44 лева, съобразно обвинението. Мотивът за престъпната деятелност
(засегнат в т.I.2 от
допълнението към протеста) е несъмнено установен чрез преки доказателства, като
процесуалното му очертаване не се нуждае от ресурса на съдебната експертиза.
II.От правна
страна и по оплакването за незаконосъобразност на присъдата:
Оплакването в протеста за
материална незаконосъобразност на проверяваната присъда е основателно, а
изводът се предопределя от частичната необоснованост на съдебния акт по
отношение на подс.М..
Преди това, предложената от ДОП
материално-правна квалификация на инкриминираната деятелност на подсъдимите
лица по принцип е невъзможна. Престъплението по чл.248а, ал.3 от НК (в
редакцията му към 2016 година) предвижда особен субект – лице, което управлява
и представлява юридическо лице, като подс.М. би могла да е само посредствен
извършител или акцесорен съучастник. Деятелността й обаче не е осъществена при
никое обстоятелство, изключващо умисъла, нито пък се явява подбутителска и/или
помагаческа спрямо тази на подс.М.. Подсъдимата била оправомощена по
предвидения от закона ред с представителна власт по отношение на „Естрея“ ЕООД,
като подс.М. се дезинтересирал от изпълнението на договор
№ОЗМ–1-03-13-430#3/10.03.2016г., делегирайки задълженията писмено и
конклудентно на своята майка. Подсъдимата представила неверни сведения пред
Дирекция „Бюро по труда“ Добрич относно действителността на трудовото
правоотношение на „Естрея“ ЕООД със св.св.Х., И.и Г. за м.март и м.април 2016г., със св.св.Х., Б. и Г. за месеците
май и юни 20165г., изпълнявайки горното задължение. Същата създала в
по-голямата част документите с отношение към достоверността на сведенията, с
цел да получи средства по проект
„Обучение и заетост за младите хора“, финансиран от ОП „Развитие на човешките
ресурси 2014-2020“ и съфинансиран от ЕС чрез Европейския социален фонд и
Инициативата за младежка дейност. За последното сочат иззетите дебитни карти от
М., както и показанията на свидетелите – титуляри на разплащателните сметки.
В противоправното си поведение подсъдимата
била подпомогната от подс.М. чрез съставянето на документи във връзка с
представянето на неверни сведения с искания №№02 и 04. Обективната
характеристика на инкриминираната деятелност първо се подчинява на чл.26 от НК
и на следващо място, не оставя съмнение за естеството на умисъла на двамата
подсъдими по състава на престъплението и за съучастническата им дейност.
Поведението на подс.М. по отношение на св.св. И., Х., Б. и Г., деятелността по
изготвяне на инкриминираните искания и подкрепящите ги документи, сочи на
интелектуалното отражение на фактическите обстоятелства, предвидени в състава
на чл.248а, ал.2 от НК и на обществената опасност на това поведение. Нейните
обективни действия са насочени изцяло към постигане на специалната цел в посочения
престъпен състав. Аналогично е положението и с противоправното поведение на
подс.М., който въпреки недействителността на трудовите правоотношения с
горепосочените свидетели, подписал платежни документи за възнаграждения с
отношение към договора от 10.03.2016 година, включително протокол за
проверка, опис и списък във връзка с
явяването на част от тях на работното място по допълнителното споразумение
между „Естрея“ ЕООД и Агенцията по заетостта, - обективно поведение, което
илюстрира и съучастническия умисъл.
Престъплението по чл.248а, ал.2
от НК е на просто извършване, а предвидената санкция и чистото съдебно минало
на дейците, поставя деятелността им на плоскостта по чл.78а от НК. Приложението
на нормата не се дерогира от неправомерно получената сума в размер на
3129.47лв., с оглед задължителните указания в т.3 от ТР 2-2016-ОСНК,
преосмислили приложимостта на т.5 от ППлВС 7-1985 предвид настоящата редакция
на чл.78а от НК.
Следователно, приложението на
чл.78а, ал.1 от НК по отношение на подс.М. е законосъобразно. Наложеното
административно наказание в посока под средния към минималния размер на
санкцията е справедливо. Окръжният съд обосновано преценил смекчаващите
отговорността обстоятелства на подсъдимата (чисто съдебно минало, липса на
каквито и да е други протиовообществени прояви, добра характеристика, работи) и
превалирането им над единственото отегчаващо такова, изводимо от користния
мотив на деятелността.
С присъдата по ВНОХД №416/19
година подс.М. бе признат за виновен в извършване на престъпление по чл.248а,
ал.2, вр. чл.26, ал.1, вр. чл.20, ал.4 от НК. По отношение на приложимостта на
чл.78а от НК са относими всички
гореизложени съображения. Индивидуализацията на административното наказание се
извърши при преценка на чистото съдебно минало на Е.М., добрите характеристични
данни в насока на утвърдени трудови навици и липсата на други противообществени
прояви. Като се съобрази и конкретният принос на дееца в продължаваното
престъпление , въззивният състав счете за справедливо наказание малко над санкционния
минимум, а именно глоба в размер на хиляда и двеста лева.
В последната част на протеста е
мотивирано искане за въззивна намеса по приложението на норма от общата част на
НК - чл.53, ал.2,б.б от НК, с твърдението че сумата от 3129.47лв е пряка облага
за подсъдимите от престъплението по чл.248а, ал.2 от НК. Протестът в тази
насока е неоснователен, поради задължението за възстановяване на получената
сума на Агенцията по заетостта съобразно чл.13 от Договор №
ОЗМ–1-03-13-430#3/10.03.2016г.
На основание чл.189, ал.3 от НПК
на подсъдимите се възложиха направените по делото разноски за възнаграждения на
вещи лица.
В останалата част присъдата на
първоинстанционния съд се потвърди.
Водим от изложените съображения
настоящият състав на въззивния съд постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.