М О
Т И В И
към ПРИСЪДА № 260059 по НОХД № 341/2021г.по описа на КРС
Обвинението
срещу подс.М. е по чл.122,ал.1,във вр.с чл.63,ал.1,т.4 от НК за това,че на 09.05.2018г.в гр.К.,общ.К.,на
ул.“К.“ като непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си,е причинил по непредпазливост смърт на Р.Н.Н.,родена на ***г.
Съдът е
конституирал като частен обвинител законната наследница на пострадалата Р.Н.Н.-В.И.Ж..
Подсъдимият в с.з.се признава за
виновен.
Представителят на РП в с.з.поддържа
обвинението.
Процесуалният представител на
частния обвинител поддържа обвинението.
Производството по делото е
проведено по реда на съкратеното съдебно следствие по реда на Глава Двадесет и
седма от НПК при хипотезата на чл.371,т.2 от НПК като подсъдимият в с.з.заяви,че признава изцяло фактите,изложени
в обстоятелствената част на обвинителния
акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.
Въз основа на направеното от
подсъдимия самопризнание,което се подкрепя от събраните на досъдебното
производство доказателства-гласни,писмени,експертни заключения,съдът приема за
безспорно установена следната фактическата обстановка:
Подсъдимият Т.М. живеел
с родителите си-свидетелите
Й. М. и М. М. в местността
„С.л." в гр.К.. Семейството имало кон и каруца.
На 09.05.2018г. подс.М., без
да пита родителите си /докато
те отсъствали от дома им/, впрегнал
коня в каруцата и заедно с по-малкия си брат- св.А. М. /на седем години/ отишли
до железарски магазин в гр. К.,за
да купят пирони. След като
купили пирони тръгнали да
се връщат обратно към дома
си като се движели посока запад-И. по ул. „К." в гр.К..
Подс.М. се движел с каруцата много бързо.В този момент възрастна жена-починалата Р.Н. Н., тръгнала да пресича ул."К.". Подс.М. я видял ,но въпреки това не направил никакъв опит да спре или да намали скоростта. В резултат на това конят блъснал Н., тя паднала по средата
на пътното платно до разделителната
линия, разделяща същото на
две ленти, и каруцата минала през нея/
през крака и/. Подс.Т.М. не спрял, за да види какво става и да помогне,а избягал от местопроизшествието.
На мястото имало граждани,които станали свидетели
на инцидента.Свидетелят Ш. се обадил
на тел.112 и тръгнал с буса
си след подс. М. да го спре и върне ,но подс. М. пришпорвал коня и спрял
едва до блок №40 на ж.к."И.". Подс.М. бил видимо ядосан от
факта ,че св. Ш. го е последвал
и че се е обадил на полицията,и
започнал да крещи и да рита буса на свидетеля.През
отвореното стъкло на буса подсъдимият М. нанесъл удар с юмрук в лицето на св.Ш..Тъй като се събрали много роми,св.Ш. предпочел да не се разправя
с тях,за да не пострада,и
се върнал с намерението да помогне на падналата жена.Тя още лежала на пътното платно като граждани и оказали първа помощ.След това пристигнала линейка и пострадалата
жена била откарана в ЦСМП.Последвало
болнично лечение в Окръжна болница гр.Стара Загора,и след това домашно лечение в дома и в гр.К.,но
състоянието на Р.Н. се влошило,тя
не могла да преодолее травмите
от пътнотранспортното произшествие
и на 03.07.2018г.починала.
От заключението на назначената съдебномедицинска експертиза по писмени данни №288/2018г. се установява,че
лицето Р. Н. Н. при станал
инцидент на 09.05.2018 година е получила: Контузия на главата.Мозъчен
оток.Субдурален хематом в ЛГМХ.Контузия на мозъка.Мозъчно сътресение.Счупване на ребра.Контузия
на бял дроб.Счупване на дясната подбедрица.Описаните и установени травматични увреждания добре отговарят да са от действието на твърди тъпи предмети
и отговарят напълно да са получени по време и начин,каквито данни има в материалите,приложени
към досъдебното производство,а именно при блъскане
на пешеходец от движещо се превозно средство,теглено от животинска тяга,последващо падане върху терен
и прегазване от гума на превозното средство.Всички установени травми са комплексни и напълно отговарят първоначално да са от удара от
кон с последващо падане към терена,удар от каруцата,удар в терена и преминаване на каруцата през части на тялото.Установената
черепно-мозъчна травма е причинила разстройство на здравето,временно
опасно за живота.Гръдната травма е причинила трайно затруднение в движението
на снагата.Травмата на десния
долен крайник е причинила трайно
затруднение в движението на долния
крайник.Налице е пряка
причинно-следствена връзка
между получените травматични
увреждания и настъпилия
инцидент на 09.05.2018 година,като травмите са получени
по начина,описан от свидетелите.Налице
е причинно-следствена връзка
между получените травматични
увреждания на 09.05.2018г.и последвалата
смърт на Р.Н. на 03.07.2018 година.
Видно от заключението на назначената по делото комплексна съдебно психолого-прихиатрична експертиза подс.Т.М. не страда от
психично заболяване,бил е в
състояние да възприема правилно фактите имащи значение за делото и дава достоверни обяснения за тях,разбирал е свойството и значението на деянието си, извършено на
09.05.2018г., и е могъл да ръководи
постъпките си. Към настоящия момент психичното му състояние позволява
да участва във фазите на наказателното
производство, като и да изтърпява
наказание. Извършеното деяние се дължи
на увлечение и лекомислие. Няма
данни извършеното деяние да
е извършено под чуждо въздействие
или внушение.
Видно от заключението на назначената по делото ветеринарно-техническа експертиза /ветеринарна/етологична част/, имайки предвид ,че конят е бил с надочни капаци, каквито данни има
по ДП, то възможността за странично
виждане от страна на коня отпада, и възможността за евентуално породен страх у животното от странични обекти или субекти също отпада.
Видно от заключението на ветеринарно-техническа
експертиза /техническа
част/,основните технически причини за настъпване на произшествието са загуба на контрол
върху управлението от
страна на водача на ППС с животинска
тяга; и закъсняло с около шест секунди
възприемане от водача на
ППС с животинска тяга на опасността-в
случая навлизането и движението
на пешеходката по платното
за движение.
Описаната фактическа обстановка се
установява от събраните на досъдебното производство доказателства-показанията
на свидетелите В.Ж.,К.Н.,Д.К.,Й.М.,М.М.,Р.Ш.,Т.М.,Р.С.,А.У.,заключения
на съдебномедицинска, комплексна съдебно психолого-психиатрична
и ветеринарно-техническа експертизи,протоколи за оглед на местопроизшествие с
приложени към тях фотоалбуми,съобщение за смърт №
21/03.07.2018г.,препис-извлечение от акт за смърт,удостоверение за
наследници,медицинска документация,удостоверение за идентичност на
имена,удостоверение за раждане,които доказателства,преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,кореспондират помежду си и подкрепят направеното от
подсъдимия самопризнание.
Твърдението на
подсъдимия,изложено в с.з.,че искал да спре и да окаже първа помощ на
пострадалата,категорично се опровергава от показанията на
свидетелите-очевидци-св.Ш. и св.С.,които установяват,че подсъдимият дори не е направил
опит да намали скоростта преди каруцата да премине през тялото на пострадалата
жена /св.Ш./,а след като пострадалата е била блъсната,започнал да вика „Дий“ и
да удря коня с камшик /св.С./.Св.Ш. установява,че след като последвал с буса си подсъдимия М. и последният спрял пред блок 40 в
ж.к.“И.“,скочил от каруцата,засилил се към буса и
започнал да крещи на св.Ш. защо е звънял на полицията.Свидетелят Ш. също му
задал въпрос защо бяга,след като е ударил жената на пътя,но подсъдимият
започнал да рита вратите на буса и през отвореното
стъкло на буса нанесъл удар с юмрук в лицето на св.Ш..От
така изложеното е видно,че подсъдимият не само не е имал никакво намерение да
окаже помощ на пострадалата,не само е избягал от местопроизшествието,но и се е
саморазправил със свидетеля Ш.,който е станал очевидец на деянието му и е
предприел законови действия по уведомяване на органите на полицията за
станалото произшествие.Това изключително арогантно поведение на подсъдимия М.
следва да бъде взето предвид при определяне на вида и размера на наказанието
му.
Предвид
изложеното съдът приема за безспорно установено,че подс.М.
от обективна и от субективна страна е осъществил състава на чл.122,ал.1,във вр.с чл.63,ал.1,т.4 от НК като на 09.05.2018г.в гр.К.,на
ул.“К.“, като непълнолетен,но като е могъл да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си,е причинил по непредпазливост смърт
на Р.Н.Н.,родена на ***г.
От обективна страна на
09.05.2018г. в гр. К., на ул. „К.", при управление на пътно
превозно средство с животинска
тяга /кон и каруца/ подсъдимият
М. е нарушил правилата за движение: чл.5 ал.1 т.1 от : "Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени
вреди"; чл.5 ал.2 т.1 от : "Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници
в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства";
чл.106 от : " Водачите
на пътни превозни средства
с животинска тяга, на животни
или на стада трябва непрекъснато
да направляват животните, така че да не създават пречки и опасности за движението,
и да не ги оставят без надзор в обхвата на пътя"; чл.116 от :
"Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към пешеходците, особено към децата,
към хората с трайни увреждания, в частност към слепите, които се движат с бял бастун, към
сляпо-глухите,които се движат
с червено-бял бастун и към престарелите хора»,и по непредпазливост е
причинил на Р.Н.Н.,родена на ***г. смърт, която е настьпила на 03.07.2018г. видно от Акт за смърт № 359/03.07.2018г.
Налице е причинно-следствена
връзка между получените от пострадалата Р.Н. травматични увреждания на 09.05.2018г.при пътнотранспортното
произшествие,причинено от управлявалият
ППС с животинска тяга подсъдим
Т.М.,и последвалата смърт на Р.Н. на 03.07.2018 година.
От субективна страна подсъдимият е извършил деянието виновно,при форма на вината непредпазливост-не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но съгласно разпоредбите на ЗДвП е бил длъжен, и с оглед фактическата обстановка-обективно е могъл да ги предвиди.
Подсъдимият Т.М.
е бил непълнолетен към датата на извършване на деянието,но същият е могъл да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките
си.Следователно подс.М. е наказателноотговорен.В
случая не са налице условията
за прилагане на разпоредбата
на чл.61 от НК, въпреки отразеното
в заключението на КСППЕ,че подсъдимият М. е извършил деянието поради увлечение и лекомислие,тъй като разпоредбата на чл. 61,ал.1 от НК изисква
наред с наличието на
увлечение и лекомислие,да е налице
и кумулативното условие извършеното
от непълнолетния престъпление
да не представлява голяма обществена опасност.Очевидно в
случая това второ кумулативно условие не е налице,тъй
като извършеното от подс.М. престъпление представлява възможно най-голямата обществена опасност-отнет е човешки живот.
Предвид изложеното подсъдимият М. следва да бъде признат за
виновен по повдигнатото му обвинение-и наказан.
На основание чл.373,ал.2 от НПК с
оглед процесуалния ред,по който е проведено производството,при определяне на
наказанието на подсъдимия,в случая следва да се приложи разпоредбата на чл.58а
от НК.
При определяне на вида и размера на
наказанието на подс.М. съдът отчита като смекчаващи
вината му обстоятелства чистото му съдебно минало и добрите му характеристични
данни.Отегчаващи вината обстоятелства-много високата степен на обществена
опасност на престъпното деяние,която се обуславя не само от неговия съставомерен резултат-настъпване на смърт,но и от липсата
на съзнание и критично отношение у подсъдимия,неоказване от негова страна на
помощ на пострадалата и саморазправа със свидетел-очевидец; големият брой
пътнотранспортни произшествия,предизвикани от ППС с животинска тяга,което в
последните години се превърна в тенденция и в много голям проблем за
разрешаване от обществото като цяло-не само за региона,но и за цялата страна.
При съвкупната преценка на тези
обстоятелства,макар и при наличието на две смекчаващи вината
обстоятелства,съдът намира,че голяма е тежестта на отегчаващите вината
обстоятелства,поради което наказателната отговорност на подс.М.
следва да се реализира при превес на отегчаващите вината обстоятелства и за
постигане целите на наказанието съгл.чл.36,ал.1 от НК следва да му се определи
максималния,предвиден в закона размер на предвиденото в закона наказание,а
именно-ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при първоначален ОБЩ режим.На основание
чл.58а,ал.1 от НК така определеното наказание следва да се намали по размер с
1/3 и така на подс.М. следва да се наложи наказание в
окончателен размер от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,което той да изтърпи ефективно-при
първоначален ОБЩ режим.
Съдът намира,че в случая не следва
да прилага разпоредбата на чл.66,ал.1 от НК /която по смисъла на НК е едно
изключение/,тъй като целите както на индивидуалната,така и на генералната
превенция няма да могат да бъдат постигнати с прилагане на института на
условното осъждане.У подсъдимия М. няма никаква критичност към извършеното
деяние,никаква емпатия,никакво съзнание за това какво е да причини смърт на
друг човек.Изразеното от него пред съда съжаление е само формално.Поради това
съдът намира,че за постигане на превъзпитанието и поправянето на подсъдимия М.
е необходимо той да изтърпи наказанието.Освен това ефективното изтърпяване на
наказанието ще способства за постигане на целите и на генералната превенция,тъй
като е необходимо да се въздейства възпитателно и предупредително и върху
другите членове на обществото да не извършват този вид престъпни деяния,които
са с много висока степен на обществена опасност,както се посочи по-горе,и са се
превърнали в бич за обществото.
На основание чл.189,ал.3 от НПК подс.М. следва да заплати по сметка на ОД МВР Стара Загора
направените по делото разноски за експертизи и фотоалбум в размер на 1074,96
лева.
Водим от горните мотиви съдът постанови
присъдата си.
Районен съдия: