№ 1431
***, 06.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Биляна В. Видолова
при участието на секретаря ГАЛЯ Р. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело №
20214430107842 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Искове с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД във
вр. чл.86 от ЗЗД, във вр. чл.99 от ЗЗД.
Исковата молба е подадена *** против С. С. И., ЕГН ********** от ***,
с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300.00 лв.,
изписано словом шестстотин лева, след уточнение от ищеца – триста лева,
представляваща неплатена главница по ***, сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, първоначално на *** - за 200лв., и впоследствие – на *** за още
100лв. главница, сключен между *** и ответника, ведно със законната лихва
върху главницата, от предявяването на молбата до изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че при настъпване на падежа на договора -16.09.2017г.,
кредитополучателят не е погасил дължимите суми и е изпаднал в забава,
твърди също, че той е закупил на 23.11.2018г. вземането от първоначалния
кредитор – ***, и по силата на изричното упълномощаване за съобщаване на
цесията от цедента, е уведомил длъжника за прехвърлянето на вземането, но
1
пратката е върната с отбелязване „непотърсена“. Твърди, че забавата на
длъжника продължава. Претендират се разноските в исковото производство.
Посочена е банкова сметка на ищеца за доброволно заплащане: ***
Ответникът е дал становище в писмен отговор, в който е посочил, че е
налице разлика в посочването на претенцията цифром и словом и това
затруднява неговата защита, счита, че задължението е недължимо поради
изтекла погасителна давност, като счита, че тя е тригодишна, счита, че
задължението по неговия договор не е цедирано на ищеца с *** счита, че не е
уведомен надлежно за цесията, включително и с исковата молба и
доказателствата към нея. Моли съда да отхвърли иска.
Съдът, като прецени доказателствата по делото и като взе предвид
доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото ***, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР,
първоначално на *** - за 200лв., и впоследствие – на *** за още 100лв.
главница, сключен между *** и ответника, е видно, че договорът е с
уговорена дата на получаване на сумата *** и дата на връщане – 16.09.2017г.
В договора е уговорена обща дължима сума от 370.53лв., 40.78% лихвен
процент, 49.6% ГПР. Уговорен е начин на получаване на сумата – чрез ***,
като ищецът е представил две разписки за извършени плащания с получател
С. С. И. – за 200лв. на *** и за 100лв. – на *** Договорът е подписан
електронно, което не е оспорено от ответника, не се оспорва получаването на
сумите, не се твърди изпълнение на договорните задължения от страна на
ответника. Видно от представения ***, *** е прехвърлил вземането си за
исковите суми на ищеца ***, под *** - С. С. И., като общата сума, която е
прехвърлена е в размер на 632.39лв., описана подробно в Приложение № 1,
извадка от което е представена по делото, от която се претендира единствено
главницата от 300лв. Представено е потвърждение за прехвърлянето
Приложение № 5, като в него е потвърдено пълномощно, издадено от *** на
***, с което ищецът има право да уведомява длъжниците по цесията от името
на цесионера по смисъла на чл. 99 ал. 3 от ЗЗД. По делото е представено и
Уведомление за цесията на вземането до длъжника от 23.11.2018г., което е
изпратено на ответника на адреса, посочен от него в договора за кредит, което
е върнато от доставчика с отбелязване, че пратката е непотърсена.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
2
изводи: В случая, при разглеждането на предявения иск по чл. 79 ал. 1 от ЗЗД,
следва да се изхожда от доказателствената тежест в процеса. Общото правило
при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на
кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/
следва да докаже факта на плащането. В случая ищецът по делото доказа, че е
придобил вземането си от първоначалния кредитор ***, чрез цесия –
представена като договор и като приложения - № 1, доказващо прехвърлянето
именно на вземането от ответника, подробно описано в приложението; и № 5,
потвърждаващо цесията и упълномощаването за уведомяване на длъжниците
от името на цедента. Съществуването на самото вземане се доказва от
представения ***, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР, първоначално на *** -
за 200лв., и впоследствие – на *** за още 100лв. главница, изправността на
кредитора се доказва от представените преводни нареждания от датите на
сключване и допълване на договора. Доколкото по делото се доказа чрез
представянето на договора в писмен вид, че договорът е сключен от
разстояние по реда на чл. 6 и следващите от ЗПФУР, съдът приема, че този
договор е бил валиден между страните, независимо от липсата на положени
саморъчно подписи на техни представители. Съдът намира, че нито една
уговорка в сключения между страните договор, не представлява
неравноправна клауза или противоречаща на ЗЗП, а с оглед уговорения
едномесечен срок на връщане на кредита с една вноска, ЗПК е неприложим. В
договора е уговорен кредит от 300лв., подлежащ на връщане в
тридесетдневен срок – на 16.09.2017г. Въпреки направеното възражение за
изтичане на погасителна давност за вземането, съдът съобразява, че в случая
не се касае за периодично вземане – напротив, падежът е един, на който се
дължи цялостно заплащане на сумите по кредита, в това число на
претендираната главница от 300лв. При това положение приложимата
разпоредба за изтичане на давността е чл. 110 от ЗЗД – с петгодишен срок, а
не тази по чл. 111 от ЗЗД, която касае изключения, вкл. и периодични
вземания. Възражението за недължимост на вземането поради изтекъл
давностен срок, е неоснователно, доколкото исковата молба е подадена на
16.12.2021г., и към тази датата не е изтекъл петгодишен срок от настъпване на
изискуемостта на вземането - 16.09.2017г. Ответникът, в чиято тежест е да
докаже своята изправност по договора, не сочи доказателства за изпълнение,
нито в срока, уговорен в самия договор, нито впоследствие – по отношение на
3
първоначалния кредитор или на цесионера. Относно връчването на
уведомлението за цесията, съдът намира следното: Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса – всички съдебни книжа,
вкл. и договора за цесия и уведомлението са връчени лично на ответника на
12.01.2022г. Този факт е от значение за спорното право и поради това следва
да бъде взет предвид при решаване на делото, с оглед разпоредбата на чл.235,
ал.3 от ГПК, която намира приложение и в настоящото производство (в т.см.
и Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК).
Задължението за съобщаване по чл.99, ал.4 от ЗЗД цедентът може да извърши
както лично, така и чрез трето лице, поради което съдът приема, че
съобщаването, извършено от цесионера по силата на поето за това
задължение в договора за цесия и изрично дадено пълномощно за целта, е
валидно и е породило свързаните с него правни последици, като е прекратена
облигационната връзка между длъжника и цедента, и новият кредитор на
длъжника по сключения договор за потребителски кредит е ищецът-цесионер.
Освен това, установеното в чл.99 ал.4 от ЗЗД задължение на цедента да
съобщи на длъжника за извършеното прехвърляне на вземането, има за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото задължение, т.е.
срещу изпълнение на лице, което не е носител на вземането, като го предпази
от двойното плащане на едно и също задължение. Възражение от длъжника,
че цесията не му е надлежно съобщена може да се прави само в случай, че
длъжникът е платил на стария кредитор до момента на уведомяването, а в
настоящия процес ответникът не твърди извършено пълно плащане - в т.см.
Определение № 987 от 18.07.2011г. на ВКС по гр.д.№ 867 от 2011г. на ІV г.о.
– „Длъжникът може да възразява успешно за липсата на уведомяване само
ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или
на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението“, и
Решение № 173 от 15.04.2004 г. на ВКС по гр. д. 788/2003 г., ТК Пазар и
право, бр. 8/2004 г., стр. 25 “Неизпълнението му/ на условието на чл. 99, ал. 4
ЗЗД/ не се отразява на действителността на договора за цесия, а води до
неговата непротивопоставимост на длъжника само тогава, когато
съобщението за сключването му се предхожда от изпълнение, престирано на
досегашния кредитор. От това следва ирелевантността на факта кога е
съобщено за прехвърленото вземане, след като по делото безспорно е било
установено, че задължението за главница по договора за заем не е погасено”.
4
При тези изводи на съда, следва да се считат за доказани по делото
наличието на активна легитимация на ищеца в настоящето производство,
изпълнение на задълженията на първоначалния кредитор по валиден договор
за кредит и неизпълнение от страна на ответника, поради което претенцията
за сумата от 300.00 лв., представляваща неплатена главница по ***, се явява
основателна и доказана, поради което следва да бъде уважена.
При този изход на делото, съдът следва да се произнесе по искането за
присъждане на разноски на ищеца. Ищецът е сторил разноски в размер на
50.00лв. – ДТ и 100.00лв. – юрк. възнаграждение, определено от съда в
минимален размер. При пълното уважаване на исковите претенции, искането
за разноски на ищеца в производството се явяват основателни в размер на
150.00лв. и в този размер следва да бъдат възложени на ответника.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.79 ал.1 от ЗЗД във вр. чл.240 от ЗЗД, във вр.
чл.99 от ЗЗД, С. С. И., ЕГН ********** от ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***,
***, със седалище и адрес на управление ***, сумата от 300.00 лв.,
представляваща неплатена главница по ***, сключен по реда на чл. 6 от
ЗПФУР, първоначално на *** - за 200лв., и впоследствие – на *** за още
100лв. главница, сключен между *** и С. С. И., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 16.12.2021г. до изплащането ѝ.
ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, С. С. И., ЕГН ********** от
***, ***, ДА ЗАПЛАТИ на ***, ***, със седалище и адрес на управление ***,
направените по делото разноски в размер на 150.00лв.
Сумите могат да бъдат заплатени по банкова сметка на ищеца: ***
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
5
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6