Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 229
гр. Б., 18.09.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН
СЪД - Б., ГО, IV-ти състав, в
публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЕРИНА НЕНОВА
при
участието на секретаря М.Й., като разгледа докладваното от съдия Ненова гр.
дело № 250 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
С исковата молба от „Ч.Е.Б.“ АД срещу Л.М.А. са
предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание
чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, съответно за сумата от 8020,13 лв.,
представляваща непогасени задължения за ползвана електроенергия за имот,
находящ се в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, клиентски № ***********за
периода от 01.01.2005 г. до 27.04.2010 г., прехвърлени като задължения към кл.
№ ***********; както и за сумата от 2444,60 лв., представляваща неустойка за
забавено плащане на главницата за периода от 18.12.2015 г. до 18.12.2018 г.
В молбата се твърди, че ответникът е собственик и
ползвател на електроснабден имот - апартамент на адрес: гр. Б., ж.к. „С.“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. *, което обстоятелство станало известно на ищеца едва на
27.05.2018 г. Преди това партидата се водела на името на Р.Д.и съответно
фактурите се издавали също на негово име. Ответникът бил страна по договор за
продажба на ел. енергия съгласно публично известни общи условия. Акцентира се,
че процесните вземания се различават по период от тези, предмет на гр. д. №
2253/2018 г. по описа на БРС (приобщено за общо разглеждане по гр. д. №
1958/2018 г. по описа на БРС). Сочи се, че погасителната давност по отношение
на ответника Л.А. не е изтекла, тъй като същият умишлено е създал пречки за
установяване обстоятелството кой е собственик на процесния имот. По вземането
за неустойки се сочи, че същото произтича от чл. 35 ОУ и е в размер на
законната лихва за забава.
Ответникът е получил препис от исковата молба, като в
законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозирал отговор. Ответникът
оспорва като неоснователни и недоказани предявените искове. Прави се възражение
за погасяване на задълженията по давност. Твърди се, че страните не са
уговаряли клауза за неустойка. Счита, че се касае за мораторна лихва, а за нея
се прилагала разпоредбата на чл. 119 ЗЗД. По същество иска отхвърляне на
предявените искове.
В откритото съдебно заседание страните чрез своите
процесуални представители поддържат доводите и исканията си.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди относимите
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното
от фактическа страна:
Видно от Общите
условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б."
АД, в чл. 4 от същите е посочено, че потребител на ел. енергия за битови нужди
е физическо лице – собственик или ползвател на имот, присъединен към електроразпределителната
мрежа.
От представения
Сертификат за публикувана реклама от 04.02.2011 г. се установява, че Общите
условия са разгласени по съответния ред и в този смисъл са публично известни.
От представените
фактури (л. 38 – 71 от делото), формиращи претенцията за главница за процесния
период, се установява, че същите са издадени на името на Румен Димитров. Същото
лице фигурира като титуляр на партидата за процесния имот, съгласно Справка за
въведени показания при отчет на СТИ.
Съгласно Заявление
от 27.04.2018 г. ответникът е уведомил ищеца, че счита себе си за потребител на
ел. енергия за процесния имот и твърди погасяване по давност на задълженията за
доставена ел. енергия до същия имот.
При така установеното от фактическа страна, съдът
достигна до следните правни изводи:
Ищецът
следва пълно и главно да установи, че наличие на договорно правоотношение с
ответника по договор за продажба на ел.
енергия съгласно публично известни общи условия; изпълнение на договора от
страна на ищеца, т. е., че процесният имот за процесния период е бил електроснабден;
размер и изискуемост на всяко от вземанията; прекъсване на погасителната
давност по отношение на процесните вземания.
Съгласно
разпоредбата на чл. 98а, ал. 1 от
ЗЕ, крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, като ал. 4 на същата разпоредба предвижда, че
публикуваните общи условия влизат в сила за клиентите, които купуват
електрическа енергия от крайния снабдител, без да е необходимо изрично писмено
приемане.
Следователно правоотношенията
по договор за покупко-продажба на електрическа енергия за битови нужди между
страните възникват по силата на закона от момента, в който за определено лице
възникне качеството на битов потребител (клиент). Съгл. § 1, т. 2а от ДР
на ЗЕ "битов клиент" е клиент, който купува електрическа
или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
нужди.
Качеството
"потребител" е дефинирано в чл. 4, ал. 2 от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч.Е.Б." АД и е
свързано с притежаването на правото на собственост или на ограничено вещно
право на ползване върху даден имот.
В процесния случай по отношение на ответника Л.А. не е доказано качество нито на собственик, нито
на титуляр на вещно право на ползване досежно електроснабдения имот. В исковата
молба се твърди, че ответникът е „ползвател“ на имота. В доклада си по делото
съдът е указал на ищеца, че не сочи доказателства за нито една от материално –
правните предпоставки за уважаването на исковете. Във връзка с доказването
качеството си на ползвател ищецът е поискал допускане на гласни доказателствени
средства, които поначало биха установили единствено фактическо ползване на
имота, което не се оспорва от насрещната страна. Релевантно за изхода на делото
обаче е доказването на право на собственост или вещно право на ползване, за
чието учредяване законодателят е предвидил форма за действителност – нотариален
акт. По делото, въпреки изричните указания на съда, не са ангажирани
доказателства, от които да се установи право на собственост или вещно право на
ползване на ответника по отношение на процесния имот. Дори само на това
основание, искът за главница следва да се отхвърли като неоснователен.
На следващо място се касае за вземания за
доставена ел. енергия за периода от
01.01.2005 г. до 27.04.2010 г. Процесните
вземания за заплащане на цената на доставена електрическа енергия представляват
„периодични плащания” по смисъла на чл. 111, бук. „в“ от ЗЗД, за които е
приложима тригодишна погасителна давност. В този смисъл е тълкуването на
посочената разпоредба, дадено с Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по
тълк.д. № 3/2011 г., на ОСГТК на ВКС. Както е изяснено в посоченото ТР,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, бук. „в“ от ЗЗД се
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или
други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва
през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми, без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, а в мотивите на ТР изрично е посочено, че такъв
характер имат и вземанията за доставка на комунални услуги – ел. енергия,
топлинна енергия, водоснабдяване, телекомуникационни услуги и др. В процесния
случай погасителната давност е изтекла. Погасителната давност не е
прекъсвана чрез лимитативно изброените в чл. 116 от ЗЗД способи – признаване на
вземането от длъжника, предявяване на иск или възражение или предприемане на
действия по принудително изпълнение. Не може също така да се приеме, че
давността не е започнала да тече до 27.04.2018 г. – датата, на която ответникът
е депозирал заявление до ищеца, с което известява същия, че ползва имота.
Спрямо ответника изобщо не може да тече давност, тъй като качеството му на собственик
или титуляр на вещно право на ползване е недоказано, респ. недоказано остава
наличието на валидно възникнало правоотношение по договор за продажба на ел. енергия.
По отношение на иска за
неустойка, такава не е уговаряна между страните. Следва да се отбележи, че в
Общите условия на ищеца (за които не е доказано да обвързват ответника), в чл.
35 е уговорена не неустойка, а обезщетение в размер на законната лихва за
забава. Касае за мораторна лихва по чл. 86 ЗЗД, като обстоятелството, че
същата, следвайки от закона, е привнесена в Общите условия, не я превръща в
договорно задължение за неустойка. По – скоро в ОУ ищецът изначално и
предварително и упражнил правото си на избор дали да търси неустойка или
мораторна лихва в случай на неизпълнение. В този смисъл е и Решение № 68/09.07.2012 г. по т. д. №
450/2011 г. по описа на ВКС, ТК, I т.о. В същото се приема, че правото на обезщетение по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер на
законната лихва произтича от закона, поради което кредиторът разполага с избор
дали да претендира договорената мораторна неустойка или обезщетение в размер на
законната лихва. В същото решение се сочи, че е
недопустимо да се претендират както обезщетението по чл.86, ал.1 ЗЗД в размер
на неустойката, така и договорната мораторна неустойка за едно и също
неизпълнение. При присъдено обезщетение в размер на законната лихва кредиторът се
счита удовлетворен за вредите от забавата, поради което претенцията му за
договорна мораторна неустойка би била неоснователна. В настоящия казус
неустойка не е уговаряна, поради което искът по чл. 92, ал. 1 от ЗЗД е
неоснователен. Претенцията на ищеца касае твърдяно акцесорно задължение за
периода от 18.12.2015 г. до 18.12.2018 г., което по
естеството си би представлявало мораторна лихва. В случая и такава не се дължи,
предвид недоказаността на валидно възникнало между страните правоотношение по договор
за продажба на ел. енергия.
Предвид
гореизложеното, предявените искове са неоснователни и следва да се отхвърлят
изцяло.
По
разноските
Предвид изхода на спора и на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляващи
сторени разноски за адвокатско възнаграждение, за които е представено
доказателство за реално заплащане и списък по чл. 80 ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД от „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК: ********със седалище и адрес на управление:
гр. С., бул. „Ц.ш.“ № ***срещу Л.М.А. с ЕГН: **********,*** за сумата от 8020,13 лв. (осем хиляди и двадесет лева и
тринадесет стотинки), представляваща непогасени задължения за ползвана електроенергия
за имот, находящ се в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, клиентски
№ ***********за периода от 01.01.2005 г. до 27.04.2010 г., прехвърлени като
задължения към кл. № ***********.
ОТХВЪРЛЯ иск с правно основание с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД от „Ч.Е.Б.“ АД с
ЕИК: ********със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.ш.“ № ***срещу
Л.М.А. с ЕГН: **********,*** за сумата от 2444,60
лв. (две хиляди четиристотин четиридесет и четири лева и шестдесет стотинки),
представляваща неустойка за периода от 18.12.2015 г. до 18.12.2018 г. за
забавено плащане на непогасени задължения за ползвана електроенергия за имот,
находящ се в гр. Б., ж.к. „С.“, бл. **, вх. *, ет. *, ап. *, клиентски № ***********за
периода от 01.01.2005 г. до 27.04.2010 г., прехвърлени като задължения към кл.
№ ***********.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК „Ч.Е.Б.“ АД с ЕИК: ********със
седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц.ш.“ № ***да заплати на Л.М.А. с
ЕГН: **********,*** сумата от 850 лв. (осемстотин и петдесет лева), представляващи сторени
разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Преписи
от решението да се изпратят на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :