Р Е Ш Е Н И
Е
№ ...............
гр. София, 14.04.2020г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, IІ-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на
шести февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА АНАСТАСОВА
СИМОНА
УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева
въззивно гражданско дело № 12335 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от ГПК.
С
решение от 27.06.2019г. по гр. д. № 67712/2018г. Софийски районен съд, ГО, 42
състав, е признато за установено по предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
от „Д.Т.“ ЕООД срещу “Л.Т.Р.” ЕООД /с предишно наименование „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД/
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 от ЗЗД, че в полза на ищеца
съществува вземане в размер на 17 380 лева, предявен като частичен от иск в
пълен размер от 27 381, 62 лева, представляваща обезщетение за вреди от
неоснователно предсрочно прекратяване на договор за търговско сътрудничество от
09.05.2011г., дължимо за периода от 16.03.2013г. до 09.05.2014г., ведно със
законната лихва от 01.11.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 78219/2017г. по описа на СРС, ГО 42 състав.
Решението
е обжалвано от ответника “Л.Т.Р.” ЕООД /с предишно наименование „Е.Е.Т.Р.Б.“
ЕООД/ с оплакване, че е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените
правила, довели до необоснованост на постановения съдебен акт. Конкретно се
поддържа твърдение за неправилност на мотивите на съда, че договорът за
търговско сътрудничество е прекратен неоснователно. Развити са съображения, че
на ищеца е връчено на 12.11.2011г. уведомление № 1, с което ответното дружество
е уведомило съконтрагента си, че последният е нарушил чл. 3.1.2. от Общите
условия, а именно – констатирано е неспазване на стандартите за работно
облекло. Освен това, на 20.11.2012г. било връчено и предупреждение № 1 за
извършено повторно нарушение на чл. 7.5.9. от Общите условия, изразяващо се в
продажба на списание “25 Beautifull Homes”
без да бъде маркирано в касовата система и без да бъде издадена касова бележка
на клиента. Твърди се също, че на 28.01.2013г. било връчено уведомление № 1 за
налагане на санкция поради неизпълнение на чл. 2.3.6. от договора относно спазването
на критерии за качество на обслужването на клиентите, правилата за облекло на
персонала в обекта, изискванията за минимален/максимален брой на обслужващия
персонал и др. С това уведомление ищецът бил предупреден, че ако нарушението не
бъде отстранено в дадения срок, то „Е.Е.Т.Р.Б.“ ЕООД ще прекрати едностранно
договора. Във въззивната жалба се поддържа, че в хода на първоинстанционното
производство ищцовото дружество не е ангажирало доказателства, че е изпълнявало
договорните си задължения в пълен обем, т.е. било установено, че е извършил
описаните по-горе нарушения. По тези съображения на 14.03.2013г. било връчено
предизвестие за прекратяване на договора за търговско сътрудничество на
основание чл. 13.2.1. от Общите условия към договора, съгласно който ответникът
може да прекрати договора с изпращане на предизвестие ако партньорът
съществено, постоянно или в значителна степен не изпълнява и не осигурява
спазването на стандартите за работа и изпълнението на задълженията си, посочени
в договора и/или Общите условия, по удовлетворителен за другата страна начин.
Въз основа на изложеното жалбоподателят поддържа становище, че процесният
договор е прекратен правомерно, тъй като ищцовото дружество е извършило
неколкократни нарушения на договорените условия. Освен това, навеждат се доводи
за неправилност на изводите на СРС и в частта, в която съдът е приел исковата
претенция за доказана по размер. Пълният размер на предявения иск представлява
резултат от умножаването на минималното месечно възнаграждение по чл. 3.3.2. от
договора по броя месеци, включени в исковия период. Този размер обаче е
уговорен само по време на действие на договора и то единствено за първите три
месеца от неговото сключване. В тази връзка обръща внимание на изводите на вещото
лице по счетоводната експертиза, че месечното възнаграждение, изчислено по
указания от ищеца начин, е с нулева стойност, тъй като за исковия период не е
реализиран никакъв оборот от ищеца. По изложените съображения се прави искане
за отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, с което
предявените искове да се отхвърлят.
В
срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна „Е.М.“ ЕООД е подала отговор
на въззивната жалба, с който същата се оспорва. Счита първоинстанционното решение
за правилно и обосновано, като в тази връзка се позовава на задължителните
разяснения дадени в Тълкувателно решение № 3/2016г. от 22.04.2019г. по
тълкувателно дело № 3/2016г. на СОГТК на ВКС, с което се приема, че решението
по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при
предявен в друг процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер
на паричното вземане, произтичащо от същото право. Оспорват се релевираните
възражения, че процесният договор е законосъобразно прекратен. Счита за
неоснователни доводите на въззивника за недоказаност на размера на предявената
претенция. По тези съображения прави искане за потвърждаване на обжалваното решение.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 12 от ГПК във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на въззиваемия, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима, а разгледана по
същество е основателна.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционният
съд е бил сезиран с предявен по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно
основание чл. 88, ал. 1, изр. 2-ро от ЗЗД за установяване съществуването на
вземане в размер на 17 380 лева, предявен като частичен от иск в пълен размер
от 27 381, 62 лева, представляваща обезщетение за вреди от неоснователно
предсрочно прекратяване на договор за търговско сътрудничество от 09.05.2011г.,
дължимо за периода от 16.03.2013г. до 09.05.2014г., ведно със законната лихва
от 01.11.2017г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 78219/2017г. по
описа на СРС, ГО 42 състав.
За
да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил наличието
на влязло в сила съдебно решение между страните, с което е уважена искова
претенция за сумата 100 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен размер
от 27 381, 62 лева. Приел е въз основа на изложеното, че със сила на пресъдено
нещо е установено, че ответното дружество не е имало основание да упражни
правото си да прекрати сключения между страните договор едностранно,
позовавайки се на допуснато неизпълнение от страна на ищцовото дружество. По
тези съображения е формиран извод, че са преклудирани доводите на ответника, че
е доказано неизпълнението на договорните задължения от страна на ищеца, поради
което е приел исковата претенция за доказана по основание. По отношение размер
на иска е посочено, че и за период след изтичане на първите три месеца от
сключване на договора, платеното от страна на ответника възнаграждение е в
размер на 1 000 евро. Наведеното възражение за погасяване по давност не е
разгледано, тъй като същото е въведено в процеса след изтичане на преклузивния
срок по чл. 133, вр. чл. 131 от ГПК.
На
етапа на въззивното производство не е спорно обстоятелството, че на
09.05.2011г. между страните е сключен договор за търговско сътрудничество, по
силата на който “Л.С.Б.” ЕООД /ЛСБ/ е възложило на “Д.Т.” ЕООД /наричан в
договора “партньор”/ организацията и управлението на продажбата на стоки на
дребно, доставени от ЛСБ в обектите за продажба на дребно на ЛСБ. Неразделна
част от договора са и Общите условия на “Л.С.Б.” ЕООД относно договорите за
търговско сътрудничество. Дължимата на партньора насрещна престация е уговорена
в чл. 3 от договора, представляваща месечно възнаграждение и годишно
допълнително възнаграждение за управлението на продажбите на стоки. Посочено е,
че в първите три месеца след влизане в сила на договора, партньорът има право
на минимално месечно възнаграждение в размер на 1 000 евро. За остатъкът от
периода на действие на договора е уговорено, че месечното възраграждение се
формира като процент върху нетните продажби, които са различни за всяка
категория стоки и обем реализирани продажби.
С
влязло в законна сила на 25.02.2016г. съдебно решение по гр.д. № 10022/2014г.
по описа на СРС, ГО, 62 състав, ответникът “Е.Е.Т.Р.Б.” ЕООД е осъден да заплати
на “Д.Т.” ЕООД сумата от 100 лева, предявена като частичен иск от иск в пълен
размер от 27 387, 62 лева, представляваща обезещетение за вреди, настъпили в
резултат на предсрочно прекратяване на договор за сътрудничество от 12.05.2011г.
Отговорността
по чл. 88, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД е специален вид договорна отговорност за
обезщетение на вредите от неизпълнение на договора, довело до неговото
разваляне. Тази отговорност обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
настъпили вследствие на упражненото право на разваляне на договора. На
обезщетение подлежат предвидимите вреди, а при недобросъвестност на длъжника –
и непредвидимите вреди. В обезщетението не се включва собствената престация на
кредитора, тъй като ако е дадена – подлежи на връщане съгласно чл. 55, ал. 1,
пр. 3 от ЗЗД. Обезщетението би могло да се определи като такова за накърнения негативен интерес, доколкото обхваща вредите от
настъпилата неблагоприятна промяна – липса на задоволен кредитиров интерес.
Приема се, че предмет на обезщетяване с оглед обратното действие на развалянето
е негативният интерес, т.е. кредиторът да бъде поставен в положението, в което
би бил, ако не беше сключвал разваления договор. По претенцията за заплащане на
обезщетение за вредите от неизпълнението на договора /чл. 88 от ЗЗД/ под
формата на претърпяна загуба, кредиторът следва да докаже освен наличието на
предпоставките за упражняване на субективното право да развали договора поради неизпълнение
на насрещната престация, още и настъпването на реална вреда, довела до
негативна промяна в имущественото му състояние, която е в пряка причинна връзка
с неизпълнението на длъжника, и че тази щета не би била налице, ако
задължението беше изпълнено. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда,
изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след
неизпълнението. Разликата между имуществото след неизпълнението и
икономическото положение, което кредиторът би имал ако задължението би било
изпълнено, формира размера на претърпяната загуба. Разграничението с
пропуснатите ползи, вторият вид имуществени вреди, които подлежат за
обезщетяване, се изразява в това, доколко вредите са обективирани като резултат
на неизпълнението. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди,
изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора. Пропуснатите
ползи са само определяеми въз основа на опита и обичаите в практиката - при тях
вредата произтича от нереализиране на възможност за увеличаване на актива на
имуществото на кредитора.
В
настоящия случай ищецът претендира обезщетение за имуществени вреди от
неоснователно предсрочно прекратяване на договор за търговско сътрудничество от
09.05.2011г., дължимо за периода от датата на прекратяване - 16.03.2013г. до
края на действие на договора 09.05.2014г.
Както
бе посочено по-горе, с влязло в законна сила съдебно решение е уважен
предявеният от “Д.Т.” ЕООД срещу “Е.Е.Т.Р.Б.” ЕООД иск за заплащане на сумата
от 100 лева, предявена като частичен от иск в пълен размер от 27 387, 62 лева,
представляваща обезещетение за вреди, настъпили в резултат на предсрочно
прекратяване на договор за сътрудничество от 12.05.2011г. Съдът е приел, че
ответникът неоснователно е прекратил едностранно договорната връзка, в резултат
на което ищецът е претърпял вреди, представляващи пропуснати ползи от
реализиране на печалба в минимален размер. Настоящото производство е образувано
между същите страни, на същото основание и с предмет – друга част от общото вземане
за обезщетение за вреди под формата на пропуснати ползи.
По
въпроса ползва ли се решение по уважен частичен иск
със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното право при
предявен в друг исков процес иск за горницата, произтичаща от същото право е
постановено Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019г. по тълкувателно дело №
3/2016г. на ОСГТК на ВКС. В т. 2 от задължителните разяснения, дадени в същото
тълкувателно решение, е прието, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се
ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното право при предявен в друг процес иск за горницата,
произтичаща от същото право. В съобразителната част на тълкувателното решение се посочва,
че след като с влязло в сила решение, с което е уважен предявеният частичен иск,
са установени фактите, релевантни за съществуването на претендираното право,
макар и заявено в частичен обем /размер/, то позоваването в последващ
процес по иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо
от същото правоотношение, на факти, осуетяващи възникването на субективното
материално право или опорочаващи правопораждащите правоотношението факти и
водещи до унищожаването му, е преклудирано. Формираната сила на пресъдено нещо на
решението по частичния иск относно основанието
преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу
правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и
съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното
право. Не се преклудират правопогасяващите възражения на ответника за
останалата част от вземането, тъй като е допустимо за разликата, която не е
била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност,
чрез плащане, прихващане или по друг начин. Не се преклудират и правоотлагащите
възражения по отношение на останалата част от вземането, защото е възможно да
се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост.
В аспекта на изложеното се налага извод, че със сила на пресъдено нещо между страните в настоящото производство
са установени следните правопораждащи факти на заявената в производството
искова претенция: в полза на ответното дружество не е възникнало субективното
потестативно право да прекрати договора поради неизпълнение на задължения от
страна на ищеца, т.е. предсрочното прекратяване на договора от 14.03.2013г. е
извършено при липса на предпоставки за това, доколкото не е установено
неизпълнение на насрещната престация; настъпването на имуществена вреда за ищеца,
изразяваща се в невъзможност за реализиране на печалба от продажба на стоки;
причинна връзка между вредата и неизпълнението на длъжника /в случая
неизпълнението се изразява в недоставянето на стоки с цел продажби в обектите,
управлявани от ищеца/. Ответникът е релевирал възражение, че е осъществено
основанието за упражняване на субективното потестестативно право да прекрати
предсрочно процесния договор поради виновно неизпълнение на задълженията по
него от страна на ищеца, а поради прекратяване на договорната връзка не дължи
изпълнение на своята престация. Тези възражения, наведени в първоинстанционното
производство и поддържани и на етапа на въззивното производство, касаят
основанието /правопораждащите факти/ за възникването на претендираното от ищеца
субективно материално право, които според посочените по-горе постановки на
задължителните разяснения в Тълкувателно решение Тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2019г. по тълкувателно дело № 3/2016г. на ОСГТК на ВКС,
се явяват преклудирани от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение
по гр.д. № 10022/2014г. по описа на СРС, ГО, 62 състав и правилно не са били
предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Същите не са допустим предмет
на произнасяне и във въззивното производство предвид правоустановяващото
и преклудиращото действие на силата на пресъдено
нещо относно основанието на спорното вземане и
правната му квалификация.
По
отношение на размера на претенцията:
С влязлото в сила решение по частичния иск се е
формирала сила на пресъдено нещо относно предявеното от ищеца основание, поради което
фактите, на които то може да бъде отричано са преклудирани. Същевременно обаче
е без всякакво значение за настоящия спор, до какъв общ размер е констатирано
цялото твърдяно от ищеца вземане с влязлото в сила решение по частичния иск,
тъй като общият размер на вземането не е предмет на заявеното искане и този
размер не е обхванат от обективните предели на силата на пресъдено нещо; в процеса по частичния иск той е бил предмет единствено на преюдициална
констатация дали цялото вземане надвишава предявената по делото негова част. В
настоящия процес макар и въз основа на приетото в решението по частичния иск,
че ищцовото дружество е претърпяло имуществени вреди в резултат на неправомерно
предсрочно прекратяване на договора, техният остатъчен размер е спорен по
делото факт, който следва да бъде установен, поради което, в доказателствена
тежест на ищеца е да установи както цялото задължение при възникването, така и
съществуване и непогасяване на претендираната остатъчната част.
В
случая ищецът претендира вреди под формата на пропуснати ползи от
невъзможността да реализира печалба от продажба на стоки. Настоящият съдебен
състав счита, че макар и постановено по въпроса за приложимостта на чл. 82 ЗЗД
в хипотезата на предявен иск за обезщетяване на вреди под формата на пропуснати
ползи, произтичащи от забавено изпълнение на задължение за изграждане на обект,
в Тълкувателно решение № 3 от 12.12.2012 г. на ОСГТК на ВКС е даден принципен
отговор и на въпроса за пропуснатите ползи. В същото е посочено, че установяването
на пропуснатата полза се основава на предположение за състоянието, в което
имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше изпълнил точно
задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на неизпълнението;
Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда, това
предположение трябва винаги да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за
закономерно настъпване на увеличаването.
Сигурна
възможност за увеличаване на имуществото ще е налице, когато на база доказани
обективни факти и при обичайното развитие на нещата, отчитайки особеностите на
конкретния случай, може да се направи достатъчно обоснован извод, че в
патримониума на ищеца действително е могла да настъпи положителна промяна. С
оглед спецификата на предмета на договора за сътрудничество от 09.05.2011г. – продажба
на стоки на дребно, доставени от ЛСБ в обектите за продажба на дребно на ЛСБ,
се налага извод, че релевантният в случая факт, при доказването на който би
могъл да бъде направен извод за настъпването на пропусната полза, е
икономическият резултат в случай, че е била извършвана търговска дейност през исковия
период, съпоставен с резултата от същата през предходния. По делото е
установено, че заплатената от ответника комисионна в полза на ищеца по
процесния договор за последния месец преди прекратяване на правоотношението –
м.02.2013г., е в размер на 1 956, 98 лева. Представените от “Д.Т.” ЕООД
отчети за продажби в търговския обект за целия период на действие на договора –
съответно от 09.05.2011г. – до 31.12.2011г., от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. и
от 01.01.2013г. до 15.03.2013г., не са оспорени от насрещната страна. Видно от
данните в същите, за периода от 09.05.2011г. – до 31.12.2011г. е отчетен общ
приход от продажбите на доставените от ЛСБ стоки в размер на 546 546, 50
лева или средно приходите за 1 месец са в размер на 54 651, 58 лева. За
периода от 01.01.2012г. до 31.12.2012г. е отчетен общ приход от продажбите на
доставените от ЛСБ стоки в размер на 582 030, 47 лева или средно приходите
за 1 месец са в размер на 48 502, 54 лева. За периода от 01.01.2013г. до
15.03.2013г. е отчетен общ приход от продажбите на доставените от ЛСБ стоки в
размер на 118 175, 53 лева или средно приходите за 1 месец са в размер на
39 391, 84 лева. В договора за търговско сътрудничество – анекс № 1 към
него, е определен механизъм за изчисляване на дължимата месечна комисионна за
партньора „Д.Т.“ ЕООД и той е процент от нетните продажби в магазина на месечна
база, който процент е различен за всяка продуктова категория, както следва: за
преса – комисионна в размер на 9, 0 %; за книги - комисионна в размер на 10, 0
%; за тютюневи изделия - комисионна в размер на 1, 5 %; за храни и напитки -
комисионна в размер на 13, 0 %; за телефонни карти - комисионна в размер на 1,
5 % и за други продукти - комисионна в размер на 13, 00 %. При съобразяване на
посочения механизъм и с оглед реализираните продажби в търговския обект за
целия период на действие на договора до неговото прекратяване се налага извод,
че минималният размер на месечната комисионна /представляваща уговореното в
договора месечно възнаграждение, платимо на ищеца/ е в размер по-висок от
претендирания по исковата молба. По тези съображения се налага извод, че
предявената претенция е установена и по размер.
Като
е достигнал до същите крайни изводи, първоинстанционният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено.
При този изхода на спора право на разноски има
въззиваемата страна, но предвид липсата на искане, такива не следва да се
присъждат.
Според
трайната практика на ВКС винаги, когато
главната искова претенция е с предмет, право или правоотношение, породено или
отнасящо се до търговска сделка - сключване, тълкуване, действителност,
изпълнение, неизпълнение, прекратяване, или последиците от прекратяването,
респ. развалянето й, делото следва да се квалифицира като
търговско - понятие, значително разширено спрямо понятието "търговска
сделка", което налага да се приеме, че в процесния
случай преценката за допустимост по смисъла на чл. 280, ал. 3 от ГПК е с оглед
законоустановения минимум от 20 000 лева. Съгласно нормата на чл. 280, ал. 3 от ГПК от обхвата на осъществявания от ВКС факултативен касационен контрол са
изключени решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лева - за
граждански дела, и до 20 000 лева -
за търговски дела, във втората от които категории попада и обжалваното
решение, предвид произхода на претендираното вземане – имуществени вреди под
формата на пропуснати ползи от неоснователно прекратяване на
договор,
представляващ търговска сделка съобразно
предмета на същата и качеството на страните по спора.
По тези съображения се налага извод, че настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 152802 от 27.06.2019г., постановено по гр.д. № 67712/2018г. по
описа на СРС, ГО, 42 състав.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.