№ 20
гр. София, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на осми декември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Снежана Душкова
Членове:Иван Стойчев
Карамфила Тодорова
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
в присъствието на прокурора Л. Тр. К.
като разгледа докладваното от Иван Стойчев Наказателно дело за
възобновяване № 20211000601291 по описа за 2021 година
Производството е по гл.33 от НПК.
Образувано е по искане на осъдения С. Ф. Б. за възобновяване на наказателното дело по
НОХД№ 366/2020г. на РС – Враца и ВНОХД№469/2021г. на Вр.ОС .
В съдебно заседание пред САС осъденият не се явява.
Неговата защита пледира за възобновяване на делото на посочените в искането основания.
Представителят на САП пледира атакуваната присъда да бъде оставена в сила, като
правилна и законосъобразна.
САС като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С искането се атакува влязлата в сила присъда на РС – Мездра на основания по чл.422
ал.1 т.5 вр.с чл. 348 ал. т.1 -3 от НПК – нарушение на материалния и процесуалния закон и
явна несправедливост на наказанието.
В настоящото производство, което по съществото си не е редовно инстанционно, а
съставлява извънреден способ за контрол и евентуална отмяна на инстанционните актове
САС не дължи пълната им служебна проверка, а отговор на конкретните доводи в искането,
които поставят и правната рамка на настоящото квазикасационно производство. При тази
проверка не се извършва и контрол за обоснованост на фактическите изводи на
1
инстанционните съдилища, а само за спазване на процесуаните правила при извършване на
доказателствения анализ.
В тази рамка на проверката настоящия състав приема следното:
За да се мотивира нарушение на материалния закон в искането се твърди, че спорът е
чисто ГРАЖДАНСКО ПРАВЕН, поради което наказателното производство следва да бъде
прекратено и „пострадалият" да реализира претенцията си по реда на гражданското
съдопроизводство, чрез предявяване на граждански иск.
В делото не се съдържали данни между подсъдимия и пострадалият да са били
осъществени уговорки за сделки, както и директно плащане на суми. Възниквал логичния
въпрос: Въз основа на какви критерий, както представителят на обвинението, така и съдът,
кредитират показанията на двамата свидетели, когато между тях съществуват противоречия,
явни неточности, неубедителност, несигурност при положение, че и двамата в едно и също
време са били на едно място, видели са кой какво прави, дали са плащани суми, броенето
им, взаимно проведените разговори. Защо, например да не се допусне, сумите тези шофьори
да са си ги прибрали и да инсценират получаването им от подсъдимия Показанията им не
доказвали предаване на суми, но за съжаление това не е впечатлило съставите и на двете
инстанции.
Макар да не са назовани поименно, изложеното дотук възражение на защитата очевидно
касае показанията на св.М. З. и В. Н., чрез които била предадена част от инкриминираната
сума. Инстанционните съдилища и особено въззивният съд са изложили мотиви защо
кредитират показанията им. Правилно те не са разглеждани изолирано, а в съвкупност с
останалите установени факти за поведението на подсъдимия/ представял се под чужда
самоличност, получил чрез Western Union срещу подпис от самия пострадал останалата част
от сумата, след което прекъснал комуникацията с него/. Именно тези съпътстващи факти са
мотивирали съдилищата да приемат, че недобросъвестно и престъпно е действал
подсъдимия, а не свидетелите, които от своя страна добросъвестно са му предали дадените
им от пострадалия Т. Б. парични суми. Отново съвкупната преценка на посочените по – горе
факти е довела инстанционните съдилища до правилния и съответен на материалния закон
извод, че подсъдимият изначално не е имал намерение да изпълни поетото задължение за
доставка на автомобила Мерцедес, поради което е налице престъплението измама по
смисъла на чл.209 ал.1 от НК, а не неизпълнение на гражданско – правно задължение.
В подкрепа на доводът за съществено процесуално нарушение защитата твърди, че
въззивната инстанция е повторила мотивите на районния съд каквито всъщност няма, без да
излага свои такива. Според САС въззивният съд макар да е възприел фактическите и правни
изводи на първия съд е изложил по - задълбочени мотиви , особено в частта на
доказателствения анализ, което е било и нужно. Отговор са получили и възраженията на
защитата.
Това че първоинстанционният съд не е уважил нито едно от исканията на защитата само
по себе си не е нарушение, след като и според настоящият състав делото е било изяснено от
2
вече събраните. От друга страна в искането не се сочи, как и защо поисканите доказателства
биха променили изхода на делото.
САС не се съгласява, че съвсем ненужни били показанията и на останалите двама
свидетели-С. Б. и С. П., тъй като те изясняват факти, които не са относими към делото.
Напротив те са относими именно към обстоятелството, че подсъдимият се е представял под
чужда самоличност, което, както вече бе отбелязано е съществено за преценката по
съществото на делото. Не е вярно че показанията на шофьорите не показали никакви
противоречия, а напротив-пълно съвпадение, дадени в ДП и пред съда от всеки един от тях,
и тяхното прочитане било съвсем излишно. Напротив при В. Н. е констатирана липса на
спомен и то за обстоятелства, които са ключови, което е наложило цялостно прочитане, а
при М. З. за съвсем конкретни факти, които също са били от значение и е било правилно да
се изяснят. Което и сторил първия съд.
Неоснователни са и възраженията по индивидуализацията на наказанието.
Действително е налице минала съдимост и то в повече от изискуемото за
квалификацията опасен рецидив. По делото са установени и други факти, които сочат на
завишена обществена опасност на дееца – избягал от затвора, след което продължил да
върши престъпления в чужбина под чужда самоличност. Наказанието от 6 години/ под
средния размер/ е справедливо отмерено, няма за цел да ощети семейството на пострадалия
и категорично няма никаква връзка с процеса на приватизация и доводите в искането в тази
насока са ирелевантни.
Продължителността на процеса правилно е отчетена в полза на осъдения от първата
инстанция, но справедливо не я е довела до извод за по – нисък размер на наказанието.
По възраженията и доводите наведени за пръв път в пледоарията на защитата по
същество, но несъдържащи се в искането, както вече бе посочено съдът не дължи
произнасяне в настоящото квазикасационно производство.
При констатираната неоснователност на всички доводи в искането, то следва да бъде
оставено без уважение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Ф. Б. за възобновяване на
наказателното дело по НОХД№ 366/2020г. на РС – Враца и ВНОХД№469/2021г. на Вр.ОС
Решението не подлежи на обжалване и протест
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
3
2._______________________
4