ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1175
гр. София, 01.05.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на първи май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно частно гражданско дело
№ 20221000501197 по описа за 2022 година
Производство по чл.278 вр.чл. 435 ал.2 ГПК.
Образувано е по депозирана жалба от Н. Н. Г., конституирана като длъжник на
мястото на починалата на 22.11.2017г. нейна майка Е. Д. К., по изп.д. № 20178130400192 по
описа на ЧСИ А. В. срещу определение № 156/07.03.2022г. постановено по в.гр.д. №
96/2022г. по описа на ОС - гр. Перник, ГО, с което е оставена без разглеждане жалбата й
срещу действията по изпълнението, изразяващи се в налагане на запор върху банковата й
сметки, а производството е прекратено.
Определението е било съобщено на жалбоподателя на 14.03.2022г.
Частната жалба срещу това определение е била депозирана на 17.03.2022г. т.е. преди
изтичане на преклузивния едноседмичен срок за обжалване на същото.
Жалбоподателката Н. Н. Г. изтъква факта, че на 29.12.2021г. е получила запорно
съобщение, на 05.01.2022г. й е била връчена покана за доброволно изпълнение, на
10.01.2022г. е подала жалба срещу наложените й запори, като съдът необосновано е приел,
че е просрочена, още повече става въпрос за дните между Коледа и Нова Година. Посочва, че
в поканата изобщо не е конкретизирано какви суми дължи, на какво основание и в полза на
кого, като преди налагане на запора не е поканена да плати доброволно в рамките на
определен срок, а директно ЧСИ В. е запирирала нейни сметки.
Твърди, че жалбата й е едновременно и възражение по чл.414 ГПК и респ. по чл.423
ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, които съдът изобщо не е коментирал в
обжалваното определение. Посочва, че считано от датата на връчване на поканата за
доброволно изпълнение за нея възниква правото да оспори заповедта за изпълнение №
1
7720/29.12.2011г, издадена по реда на чл. 410 ГПК от Пернишкия РС по ч.гр.д. №
8453/2011г. въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 26.03.2012г., послужил за
образуване на изпълнителното производство, което е направила с жалбата, входирана при
ЧСИ В. под № 1000/10.01.2022г. Присъдените лихви „до окончателното изплащане на
вземането“ дават възможност на взискателя да протака съзнателно действията си по
събиране на вземането, както се вижда и в случая, че го прави, за да растат лихвите по това
вземане.... В случая, действията и бездействията на ЧСИ спомагат процеса. Моли за отмяна
на определението, прекратяване на изп.производство и вдигане на наложените от ЧСИ
запори по банковите й сметки с присъждане на направените разноски.
Ответникът по ч.ж. Кредит инкасо инвестмънтс ЕАД, ЕИК *********, оспорва
същата и моли съда да потвърди определението като правилно и законосъобразно. Посочва,
че е налице смесване на правните институти - обжалване действия на ЧСИ пред ОС-Перник
и оспорване на издадена заповед за изпълнение пред РС-Перник. Жалбата е депозирана пред
ЧСИ А. В. срещу дължими суми, изпълнение на задължения и извършени действия от ЧСИ
по изп.дело 192/2017. В ч.ж. срещу Определение № 156/07.03.2022 г. по в.гр.д. № 96/2022 г.
по опис на ОС- Перник, се твърди, че съдът не е успял да вникне в същноста на жалбата и че
всъщност тя представлява възражение по чл. 414 ГПК и алтернатовно по чл. 423 ГПК -
които производства въобще не преминават през сезиране на ЧСИ, нито са спазени
сроковете, регламентирани в съответните разпоредби. Твърди, че ГПК не предоставя
възможност на длъжника да обжалва действията на съдебния изпълнител на друго правно
основание или в друго качество, извън изрично предвидените в хипотезата на чл.435 ал.2
ГПК. Тъй като е налице лимитативно изброяване, разширително тълкуване на разпоредбата
е недопустимо. ОС - Перник правилно е приел, че жалбата на длъжника в частта срещу
наложените запори на банкови сметки в „ОББ" АД, „Райфайзенбанк" АД, „Юробанк
България" АД и „Айкарт" АД е подадена след изтичане на срока за обжалване и не следва да
бъде разглеждана. Видно от документите по изпълнителното дело, със съобщение връчено
лично на длъжника на 29.12.2021г., тя е редовно уведомена за наложените запори на
банкови сметки, майката на жалбоподателя и нейн наследодател - Е. Д. К., също е била
надлежно уведомена за въпросното задължение, но въпреки това не е погасила дълга си.
Претендира разноски.
Съдът като взе предвид изложените от страните доводи и представените
доказателства намира частната жалба за редовна и допустима, а разгледана по
същество – същата е неоснователна.
Изпълнителното производство по изп.д. № 20178130400192 по описа на ЧСИ А. В. е
образувано първоначално срещу майката на жалбоподателката Е. Д. К., починала на
22.11.2017г. Поради неизпълнение на поетите по договор за кредит N2 CREX-02178721
задължения, сключен между Е. Д. К. и „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД (предишно
наименование „ДжетФайненс Интернешънъл" АД), чийто универсален правоприемник е
„БНП Париба Пърсънъл Файненс" C.A., клон България, тогавашният кредитор се снабдява с
процесния изпълнителен лист. На 26.01.2017г. е образувано изп.дело № 192/2017 г. по описа
на ЧСИ А. В.. Взискателят „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ" ЕАД придобива вземането по
Договор за кредит № CREX-02178721, по силата на Договор за цесия от 15.05.2015 г.,
2
сключен с цедента „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с универсален правоприемник
„БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България. Изпълнителният титул, в който са
обективирани вземанията на кредитора е Изпълнителен лист от 26.03.2012 г., издаден от
Районен съд- Перник, въз основа на Заповед за изпълнение № 7720/29.12.2011г. по ч.гр.дело
№ 8453/2011г., издадена в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД.
На 29.12.2021 г. е връчено съобщение на новоконституирания наследник Н. Н. Г., с
което е уведомена, че са наложени запори в: „Обединена българска банка" АД,
„Райфайзенбанк" ЕАД, „Юробанк" АД и „Айкарт" АД. Жалбоподателят Г. е конституирана
като длъжник, въз основа на удостоверение за наследници, издадено от община Перник, за
което е уведомена с покана за доброволно изпълнение, връчена на 05.01.2022 г. чрез адв.
Д.П.. В поканата дължимите суми са изрично посочени по отделни пера и по размер, вкл. е
отразено нейното конституиране по реда на чл.429 ГПК като наследник.
ОС-Перник изрично е посочил, че жалбата в частта относно действията по налагане на
запора на банковата сметка е процесуално недопустима. Това действие на ЧСИ не е сред
предвидените, спрямо които е допустим контрол за законосъобразност съгласно чл.435 ГПК, тъй като не е
същинско изпълнително действие. Законосъобразността на последното е допустимо да бъде
изследвана единствено в хипотезата, когато налагането на запора или възбраната накърняват
изискванията за несеквестируемост на имуществото на длъжника, (така т.1 от ТР №2/2013
ОСГТК на ВКС), каквито твърдения няма изложени в депозираната жалба. Затова
недопустимата част от жалбата е оставена без разглеждане. В останалата част - същата е
просрочена, тъй като е депозиране след изтичане на предвидения преклузивен срок за
обжалване.
Настоящата съдебна инстанция споделя напълно изводите на първостепенния
съд с оглед наведените в жалбата пред САС доводи.
Очевидно е налице смесване на няколко различни правни фигури, поради незнание
на правото от страна на адв.П. Твърдението, че съдът не е успял да вникне в същността на
жалбата и че всъщност тя представлява възражение по чл. 414 ГПК и алтернативно по
чл.423 ГПК - които производства въобще не преминават през сезиране на ЧСИ, нито са
спазени сроковете, регламентирани в съответните разпоредби за заповедното производство.
Дори ако жалбата съставлява възражение, то следва да се депозира до РС-Перник, издал
заповедта за изпълнение, а не до ЧСИ, която само я изпълнява.
От друга страна по отношение искането за осъждане на ЧСИ А. В. да й заплати
обезщетение за нанесени вреди по арг. на чл. 441 ГПК вр.чл. 45 ЗЗД в размер на 5000лв.,
съдът правилно е посочил, че това искане също не се релевира по реда на чл.435 ГПК, а с
редовна искова молба, отговаряща на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК до компетентия
местен и родов съд за ангажиране деликтната отговорност на ЧСИ.
В разпоредбата на чл. 435 от ал. 1 до ал. 5 от ГПК изрично е посочено кои са
подлежащите на обжалване действия на съдебния изпълнител, както и кои лица и при какви
условия могат да обжалват тези действия. Изброяването в чл.435 ГПК на подлежащите на
обжалване действия на съдебния изпълнител е изчерпателно и поради това действия на
съдебния изпълнител, които не са посочени в него, не подлежат на съдебен контрол по пътя
на обжалването. Налагането на запор върху банкови сметки не е от кръга на изрично и
изчерпателно посочените действия, а няма наведени твърдения за несеквестируемост.
Съществуването на правото на жалба е абсолютна предпоставка и то от рода на
положителните такива за упражняването на същото и надлежното подаване на жалбата.
Липсата на това право води до недопустимост на жалбата, а оттам и на образуваното въз
основа на нея производство.
В настоящия случай е налице хипотеза на правоприемство в изпълнителния процес,
настъпило след като е бил издаден изпълнителен лист срещу починалия длъжник по
заповедното производство по чл. 410 и сл. ГПК. Кога изпълнителното производство може да
бъде насочено срещу лице, чието име не фигурира в изпълнителния лист като длъжник е
3
посочено изрично в чл. 429, ал. 2 и ал. 3 ГПК. Съгласно ал.втора на чл. 429 ГПК, това е
случаят с наследниците на починалия длъжник, като законът предполага, че призованите да
наследят са приели наследството направо и затова позволява изпълнителният процес да се
насочи върху личното им имущество. При смърт на длъжника, включително и ипотекарния
в хода на изпълнителното производство след връчване на покана за доброволно изпълнение
и следващи изпълнителни действия, изпълнителното производство продължава против
наследниците, освен ако те не са заявили отказ от наследство, а твърдения за вписан отказ от
наследство няма релевирани. При смърт на длъжника, на неговите наследници се връчва
нова покана за доброволно изпълнение, ако смъртта е настъпила преди спрямо
наследодателя да са били предприети изпълнителни действия /чл. 428, ал. 3 ГПК/. В случая
поканата е връчена на 05.01.2022г.
Частният жалбоподател не се позовава на непълноти, неясноти или противоречия в
правната уредба, която регламентира поканата за доброволно изпълнение /чл.428 ал.3 ГПК/,
субективните предели на изпълнителния лист /чл. 429, ал. 2 ГПК/, както и отрицателния
установителен иск по чл. 424 ГПК, с който длъжникът може да оспори вземането, когато се
намерят новооткрити обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено
значение за делото, които не са могли да му бъдат известни до изтичане на срока за подаване
на възражението по чл.423, ал. 1 ГПК. Съдебната практика приема безпротиворечиво /срвн.,
решение № 165 от 31.10.2013 г. по т.дело № 1202/2011 г. на ВКС, ТК, І т.о./, че щом
длъжникът, в лицето на майка й, е пропуснал да възрази писмено срещу заповедта за
изпълнение /чл. 414 ГПК/, може да се предяви отрицателен установителен иск по чл. 424
ГПК, с който да се оспори вземането, но само ако се намерят новооткрити обстоятелства или
нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат
известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението по чл. 423, ал. 1
ГПК или с които не е могъл да се снабди в същия срок.
В жалбата е изложено твърдението, че има разминаване между сумите, описани в
поканата за доброволно изпълнение, връчена на Н. Н. Г. и тази връчена на майка й - Е. Д. К..
Съгласно чл. 60 от Закона за наследството, наследниците отговарят за задължението на
наследодателя разделно, до размер на своя дял. След смъртта на Е. Д. К. по изп.дело №
192/2017г. като наследници и съответно длъжници са конституирани двете й дъщери,
следователно задължението следва да бъде разделено между тях. Съгласно чл.53 ЗН „Частта
на отреклия се или на оня, който е изгубил правото да приеме наследството, уголемява
дяловете на останалите наследници."
Наведените доводи за погасяване по давност са правно ирелевантни към предмета на
въззивно обжалване по реда на чл.435 ГПК. В действащия ГПК не се предвижда възможност
съдебният изпълнител да се произнася по материалноправни възражения, включително и
възражението за погасителна давност. Именно поради тази причина давността като
материално-правен институт може и следва да бъде навеждана като възражение само в
рамките на съдебно състезателно производство при участието на двете страни, което
законодателят е предоставил на длъжника, чрез предявяване на иск с правно основание чл.
439 ГПК по общия исков ред. Едва въз основа на влязло в законна сила съдебно решение по
такъв иск, съдебният изпълнител на основание чл.433, ал.1, т.7 ГПК би могъл да прекрати
изпълнителното производство поради изтекла в полза на длъжника погасителна давност.
Предвид изложените съображения следва да се приеме, че жалбата срещу действията на
съдебния изпълнител по налагане на запор върху банкови сметки на длъжника правилно е
била преценена като процесуално недопустима и че като такава не може да бъде разгледана
по същество. Образуваното въз основа на нея производство също е недопустимо.
При изложеното частната жалба, с която настоящата въззивна инстанция е сезирана, се
явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея определение, като валидно,
допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено в подлежащата на обжалване
част.
Направено е искане за присъждане на разноски в размер на 50 лв. на осн.чл.78 ал.8
4
ГПК, което следва да бъде уважено в този размер, предвид факта, че жалбоподателката
живее в с.Житен, явява се длъжник на чуждо задължение /това на майка й/, очевидно няма
големи доходи, още по-малко притежава правни познания.
Воден от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 156/07.03.2022г. постановено по в.гр.д. № 96/2022г.
по описа на ОС - гр. Перник, с което е оставена без разглеждане жалбата на Н. Н. Г.,
конституирана като длъжник на мястото на починалата на 22.11.2017г. нейна майка Е. Д. К.,
по изп.д. № 20178130400192 по описа на ЧСИ А. В. срещу действията, изразяващи се в
налагане на запор върху банковата й сметки, а производството е прекратено.
ОСЪЖДА Н. Н. Г., ЕГН **********, от с. ***, ул. „***“ № *, Община ***, ДА
ЗАПЛАТИ В ПОЛЗА НА „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес
център, „Люлин - 6“, ет.2, сумата от 50лв. /петдесет лева/, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5