Решение по дело №1150/2020 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 881
Дата: 23 юни 2020 г. (в сила от 16 септември 2020 г.)
Съдия: Мария Бончева
Дело: 20203110201150
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ

 

                                                           

                                                          Град Варна

 

                                                В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                    двадесет и девети състав

На осемнадесети юни                             Година две хиляди и двадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                                                             Съдия  Мария Бончева

Секретар   Калинка Димитрова

като разгледа докладваното от съдията

НАХД №1150 по описа на съда за 2020г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на Н.И.М. против Наказателно Постановление  №19-0460-000728/ 06.11.2019г. на Началника на РУ 5 Златни пясъци при ОД-МВР-Варна, с което  на   Н.И.М. е наложено административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.

          В жалбата бланкетно се оспорва фактическата обстановка, поради това се иска отмяна на постановлението.

           В съдебно заседание въззивникът редовно призован,  не се явява лично, но се представлява от процесуален представител, който  поддържа жалбата.                  

            Въззиваемата страна, редовно призована ангажира становище по жалбата.

         След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

              На 06.10.2019 г. в около 00.25 часа като водач на лек автомобил - Ауди с per № В8489 ВМ, се движил в  гр.вВарна по ГП І9 посока Златни пясъци. Същият управлява с наложена глоба с фиш серия К № 923828 и незаплатена в срока за доброволно заплащане.

             Въз основа на акта за установяване на административно наказание, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административно-наказващия орган изцяло възприел фактическите констатации в акта.

           В хода на съдебното производство бе  разпитан свид. Б., който не помни случая.

            Гореописаната фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства по административно наказателната преписка, събраните в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, които са последователни, взаимно обвързани и безпротиворечиви и анализирани в съвкупност не налагат различни изводи.

           При така установената по делото фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му,обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:  

 Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект,поради което е процесуално допустима. 

          Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- от Началника на група в сектор „ПП” при ОД-МВР -Варна, съгласно заповед 8121з-515/14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи и в шестмесечния преклузивен срок. В хода на административнонаказателното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН. Вмененото във вина на въззивника нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

              Съдът намира, че неправилно е било прието, че жалбоподателя е допуснал  нарушение на чл.190 ал.3 от ЗДП, като АНО не е съотнесъл фактическата обстановка към хипотезата на правната норма. Неправилно наказващият орган е приел, че въззивникът следва да бъде санкциониран и то на основание чл.185 от ЗДП. Тази санкционна разпоредба е обща и бланкетна и в нея не се съдържа конкретен състав на административно нарушение. Съгласно посочената за нарушена разпоредба наложеното наказание "Глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. В самата норма на чл.190 ал.3 от ЗДП не е установено конкретно задължение за водача на МПС, неизпълнението на което да представлява административно нарушение.  Тя въвежда едномесечен срок, в който водачът разполага с възможност да плати доброволно наложената му глоба с влязло в сила наказателно постановление, но не предвижда наказание за неспазване на този срок. Това е така, тъй като преследваната от закона цел е предоставеният срок да е именно за доброволно плащане. Затова единствената последица от бездействието на водача след изтичане на едномесечния срок по чл.190 ал.3 от   ЗДП е възможността за пристъпване към принудително събиране на глобата, както и налагане на принудителни административни мерки по чл.171 т.1 б.“д“ от ЗДП и по чл.171 т.2 б.“к“ от ЗДП.  Следователно, неплащането на наложените глоби за нарушенията на ЗДвП, не съставлява административно нарушение по смисъла на  чл.6 от ЗАНН, тъй като законодателят не е обявил това деяние за наказуемо, а е регламентирал други последици от бездействието на водачите.  Това е видно и от систематическото място на разпоредбата на чл.190 ал.3 от ЗДвП, която се намира в края на Глава седма „Административно-наказателни разпоредби“ на ЗДП, дори след цитираната като санкционна норма на чл.185 от ЗДП. Предвид гореизложеното съдът намира, че НП следва да бъде отменено.

             Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на 04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. за процесуално представителство. В случая възнаграждението е на минимума определен в Наредбата за размера на адвокатските възнаграждения. Представен е списък с разноски и доказателства за изплатено възнаграждение в размер на 300лв. Ето защо съдът намира, че следва да осъди ОД МВР Варна, тъй като именно това е страната участвала в производството да заплати на жалбоподателя  сторените от него разноски в размер на 300 лева.

 

         Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                          Р  Е Ш  И:

 

           

            ОТМЕНЯ Наказателно Постановление  №19-0460-000728/ 06.11.2019г. на Началника на РУ 5 Златни пясъци при ОД-МВР-Варна, с което  на   Н.И.М. е наложено административно наказание лоба" в размер  на 20 лева на основание чл.185 от ЗДП.

           ОСЪЖДА  ОД на МВР-Варна  да заплати Н.И.М. сумата от 300 лева за направените по делото разноски.

             Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд-Варна по реда на АПК.

          След влизане в сила на съдебното решение, административно-наказателната преписка да се върне на наказващия орган по компетентност.

 

 

                                                              РАЙОНЕН СЪДИЯ: