МОТИВИ
към
присъда по НОХД № 7207/2017г. по описа на ПРС – IX
н.с.
Районна прокуратура гр.Пловдив е
повдигнала обвинение срещу А.И.И. – роден на *** ***, с отразен последен адрес в ***, б.,
български гражданин, средно образование, работи в ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********,
за това, че на 01.08.2017 г. в гр. Пловдив, след предварителен сговор в
немаловажен случай с Г.М.З., ЕГН **********, чрез използване на техническо
средство – ключ, да е отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка „Форд“,
модел „Ескорт“ с рег. № ***, на стойност 600 лева, от владението на П.Г.П., ЕГН
**********, без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои –
престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІ-ро, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК;
и срещу Г.М.З. – роден на *** ***, б.,
български гражданин, средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********, за това, че на 01.08.2017 г. в гр.
Пловдив, след предварителен сговор в немаловажен случай с А.И.И., ЕГН **********,
повторно в немаловажен случай, след като е осъждан с влязла в сила присъда за
друго такова престъпление – НОХД 5570/2016 г. по описа на Районен съд гр.
Пловдив, ІV н.с., в сила от 07.10.2016 г., чрез използване на техническо
средство – ключ, е отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка „Форд“, модел
„Ескорт“ с рег. № ***, на стойност 600 лева, от владението на П.Г.П., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои - престъпление по чл. 195 ал.1 т.4, пр.ІІ-ро,
т.5, т.7, вр.чл.194 ал.1, вр.чл.28 ал.1 от НК;
Представителят на прокуратурата поддържа
обвинението, срещу подсъдимите А.И.И. и Г.М.З. за престъпление по чл. 195, ал.
1, т. 4, предл. ІІ-ро и т. 5 от НК, като сочи, че
в
настоящото производство е установено и доказано по безспорен и несъмнен начин
осъществено от страна на подсъдимите деяние, а именно – че на 01.08.2017г.
двамата при предварително сговаряне и чрез използване на техническо средство –
ключ, са отнели лек автомобил „Форд Ескорт“, собственост на свид. П.Г.П., както
и че в последствие подс. З. е продал автомобила на свид. Т.Е., който пък от
своя страна на следващия ден го е продал на свид. П.. Предлага за извършеното
престъпление на А.И. следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в
размер на 2 години, което да бъде отложено с изпитателен срок от 4 години, а на
Г.З. да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер на 2 години,
което да бъде изтърпяно ефективно предвид обстоятелството, че при него
престъплението е извършено при условията на повторност. Предлага разноските по
делото да бъдат присъдени на подсъдимите, а вещественото доказателство – акумулатор
марка „Тойота“ 52 ампера, да бъде върнато на правоимащото лице – Т.С.Е., тъй
като в хода на производството се установява, че същият е негова собственост и
го е поставил на „Форд“-а при закупуването му.
Защитникът на подсъдимия Г.З. – адвокат К. посочва,
че е фактът наличие на присъда за извършена кражба, която определя в случая
настоящата като повторна, като за това престъпление, за което е повдигнато
предишното обвинение, преди настоящото, но за З. наложено наказание „Пробация“,
също престъплението се характеризира с една по-ниска обществена опасност. По
отношение на повдигнатото обвинение при условията на чл. 195, ал. 1, т. 4 и т.
5 от НК, поддържа, че от събраните фактически данни по делото е ясно, че
фактически е налице авторството З. по отношение на отнемането на лекия
автомобил, макар свидетелят – собственик да не дава никакво адекватно обяснение
защо този автомобил, с всички документи вътре и с ключ е оставил на съответната
улица абсолютно без надзор. Въпреки това сочи, че това са доказани
обстоятелства и факти, същият ключ е бил на таблото и е бил счупен, поне има
такива данни от свидетелите, че автомобилът е запален с този ключ. Поддържа, че
при тези доказателства не са налице данни предварителен сговор, доколкото
другият подсъдим говори за коренно различни неща и няма какво друго да се
противопостави на тези обяснения, събраните данни сочат за престъпление,
извършено от подсъдимия З., но няма данни за предварителен сговор. Предлага
съдът, при определяне на наказанието, да съобрази данните за подсъдимия –
възрастта му, фактът на предишното деяние, вида на престъплението и неговата
обществена опасност, която се характеризира със съответния резултат и стойност
като отнемане, която е съвсем малко над минималната работна заплата. Поддържа, че
при тези събрани данни и фактическа обстановка, както и вида на престъплението
и тежестта му, целите не биха се изпълнили, ако бъде определено наказание „Лишаване от свобода“ в този размер,
предлаган от прокурорът, който не отговаря на обществената опасност на деянието
и на дееца. Предлага да бъде постановена присъда, която да бъде при условията
на отложеното наказание „Лишаване от свобода“, като се съобразят горните данни
и счита, че подсъдимият би могъл да бъде превъзпитан и да се въздържа от
престъпления от този характер за в бъдеще.
Защитникът на подсъдимия А.И.
– адвокат Б. сочи, че от събраните по делото доказателства не се установи
подзащитният му под някаква форма да е участвал в деянието, за което му е повдигнато
обвинение от РП – Пловдив и конкретно – А.И. да е участвал в отнемането на МПС.
Поддържа, че от всички свидетелски показания се описва една фактическа
обстановка, от която може да се направи извод, че А.И. е бил само и единствено
придружител на Г.З. към момента, в който последният се е разпоредил с отнетата
вещ, всички свидетели твърдят, че Г.З. владеел автомобила на основание – че
този автомобил е собственост на негов чичо и вярват в това негово изявление,
защото заедно с автомобила той е предал ключове, голям и малък талон,
застрахователен договор, в което е повярвал и подъсъдимия И.. Счита, че липсват
каквито и да било доказателства, които да подкрепят повдигнатото обвинение -
такива, че А.И. да е извършител на деянието, по което е повдигнато настоящото
обвинение. Предлага съдът да постанови присъда, с която да оправдаете подсъдимия
А.И. *** обвинение.
Подсъдимият А.И. като лична защита сочи, че поддържа
казаното от защитника му, не иска да му бъде наложено наказание „Лишаване от
свобода“, иска да бъде оправдан. В последната си дума заявява, че е бил все
едно като съучастник на Г.З., повече не би направил такова нещо. Иска да бъде
оправдан.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено
следното от фактическа и правна страна:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият А.И.И. е роден на *** ***,
с отразен последен адрес в ***, б., български гражданин, средно образование,
работи в ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********;
Подсъдимият Г.М.З. е роден на *** ***, б.,
български гражданин, средно образование, работещ, неженен, осъждан, ЕГН **********;
Подсъдимият З. бил осъждан по НОХД
№5570/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІV н.с., за престъпление по
чл.194 ал.1, вр.чл.20 ал.2, вр. ал.1 от НК, за което му е било наложено
наказание „пробация“ за срок от 6 месеца, при прилагане на двете задължителни
пробационни мерки по чл.42а ал.2 т.1 и т.2, вр.ал.1 от НК.
Съдът приема за установено, че свидетелят
П.Г.П. притежавал МПС – лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***, червен на
цвят.
На 31.07.2017 г. свид. П. ***, на гости
на свой приятел, който живеел в *** на квартала. Около 19:00 часа на посочената
дата свид. П. паркирал гореописаното МПС с рег. № *** на паркинга пред входа и
отишъл в жилището на приятеля си, като оставил ключовете за автомобила на
контактния ключ. В автомобила освен това той оставил и свидетелствата за
регистрация част 1 и част 2, застрахователна полица, договор за
покупко-продажба на автомобила и бележка за платен данък. В дома на приятеля си
свид. П. употребил алкохол и решил да не се прибира, управлявайки автомобила
си, а да го остави да нощува пред блока.
Във времето между 21.00 часа и 22.00
часа същата вечер, подсъдимият А.И.И. посетил приятелката си – В. М., която
живеела във ***.
По-късно същата нощ подсъдимият Г.М.З., който бил близък приятел с подсъдимия
И. също посетил адреса в ***, видял паркирания лек автомобил „Форд Ескорт“ и го
огледал. Установил, че вратите на автомобила не били заключени, прозорците били
свалени, а контактният ключ бил поставен на място. Подсъдимият З. решил, че
може да отнеме гореописания автомобил, и около 04:30 часа на 01.08.2017г. се обадил
на подсъдимия И. и му обясни, че е пред жилищния блок и да слезе да види каква
кола има. След като И. дошъл при него, подсъдимият З. му обяснил, че
автомобилът е на чичо му и дали няма познат, на който да продадат колата, за
което И. се съгласил.
По този начин подсъдимите И. и З. се
качили в МПС –лек автомобил „Форд Ескорт“ с рег. № ***, като подсъдимият З.
седнал на предна лява седалка, а подсъдимият И. седнал до него. Посредством
поставения в гнездото контактен ключ, подсъдимият З. привел автомобила в
движение и се придвижили до *** в квартала. Там останали около половин час,
след което се придвижили с автомобила зад заведение „Бродуей“ в гр. Пловдив,
като при второто стартиране на двигателя подсъсимият З. счупил контактния ключ.
Тогава подсъдимият З. направил няколко снимки на автомобила и посредством
профила си във фейсбук се свързал с познатия му свидетел Т. С.Е.. Свид. Е. от
известно време купувал и продавал стари автомобили. След като осъществил
контакт с него, подсъдимият З. му предложил да закупи автомобила за сумата от
750 лева, като заявил, че автомобилът бил негов. Свид. Е. видял изпратените му
от подсъдимият З. снимки и започнал да преговарят, като се договорили за сума
от 650 лева за автомобила, като се уговорили да се срещнат.
Около обед на 01.08.2017 г. подсъдимият
З. и свидетелят Е. ***. На срещата присъствал и подсъдимият И.. При срещата им подсъдимият
З. заявил, че колата била на чичо му и последният искал да я продаде, за да
плати ремонта на другия си автомобил. След като огледал автомобила, свид. Е.
предложил сумата от 400 лева, още повече, че автомобилът бил и без акумулатор,
който междувременно бил свален от подсъдимият З., който го прибрал в собствения
си лек автомобил. Свид. Е. и подсъдимият З. се договорили за цената и като
заплатил поисканата сума, свидетелят взел автомобила. Освен това подсъдимият З.
му дал и свидетелствата за регистрация на автомобила, както и други документи,
които се намирали в него.
След като взел автомобила, свид. Е. го
закарал в ***, и на следващия ден го предложил на свид. Г.Ч.П., който също се
занимавал с търговия с употребявани автомобили. Двамата постигнали
договореност, при която свид. П. закупил автомобила „Форд Ескорт“ за сумата от
150 лева и лек автомобил „Фиат Сейченто“. Междувременно, на 01.08.2017 г.
сутринта, свид. П. бил уведомен от приятеля си, че автомобилът не бил на
мястото, на което бил паркиран. Двамата обиколили района около ***, но като не
намерили автомобила, свид. П. *** и подал сигнал за извършеното му
посегателство. При извършените процесуално-следствени действия лекият автомобил
„Форд Ескорт“ бил установен в гр. Х. и с протокол за доброволно предаване свид.
П. го предал, ведно със свидетелствата за регистрация и останалите документи,
на полицейските служители. Впоследствие автомобилът и документите му били
върнати на свид. П.. Подсъдимият З. от своя страна предал намиращия се в него
акумулатор и същият бил върнат на собственика му – свид. П..
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Така описаната фактическа обстановка
съда счита за безспорно установено въз основа показанията на разпитаните в хода
на съдебното следствие свидетели П.Г.П., Т.С.Е. и Г.Ч.П., които съдът намери за логични,
последователни и добре кореспондиращи както по между си, така и с останалата
доказателствена съвкупност по делото.
От показанията на свидетеля П.Г.П. се
установява обстоятелството, че на 31.07.2017
г. свид. П. ***, на гости на свой приятел, който живеел в *** на квартала, окло
19:00 часа на посочената дата свид. П. паркирал гореописаното МПС с рег. № ***
на паркинга пред входа и отишъл в жилището на приятеля си, като оставил
ключовете за автомобила на контактния ключ, както и свидетелствата за
регистрация част 1 и част 2, застрахователна полица, договор за
покупко-продажба на автомобила и бележка за платен данък, а също и че на
следващия ден последните липсвали. Ето защо от показанията на *** се установява
факта на противозаконно отнемане на собственото му МПС, както и начина на това,
предвид оставения ключ в контактния ключ.
От показанията на свидетеля Т.С.Е. се
установява, че същият е далечен роднина на подсъдимия З., като на 01.08.2017г.
закупил от последния инкриминираната вещ – МПС с рег. № ***, при която сделка
присъствал и подсъдимия И., която вещ после препродал на свидетеля П.. Ето защо
от показанията на Свидетеля Е. се установява, че именно подсъдимият З. се е
разпоредил с инкриминираната вещ – МПС с рег. № ***, съответно – че той е отнел
същата.
От показанията на свидетеля Г.Ч.П. се
установява,че закупил инкриминираната вещ – МПС с рег. № *** от свидетеля Е. и
после разбрал, че колата била обявена за издирване. От показанията на свидетеля
П. не се установяват данни, пряко относими към факта и авторството на
инкриминираното деяние, а единствено данни, показващи последователността на
изнесеното от свидетеля Е., както и начина на установяване на отнетото МПС.
Съдът съобрази и обясненията на
подсъдимия А.И.И. от които се установява, че на 31.07.2017 г. между 21.00 часа и 22.00
часа посетил приятелката си – В. М., която живеела във ***, а около 04:30 часа
на 01.08.2017г. се обадил на подсъдимия И. и му обясни, че е пред жилищния блок
и да слезе да види каква кола има, за продажбата на която му съдействал, както
и че не знаел, че МПС-то е противозаконно отнето, смятал, че е на чичото на З..
Следва да се посочи, че обясненията на подсъдимият не могат да се преценят като
съвсем последователни, доколкото житейски е доста неправдоподобна
необходимостта съдействие за продаване на МПС от страна на И. да се търси в 04:30
часа сутринта. Ето защо възможно е подсъдимият И. да е знаел или поне да е
допускал, че МПС с рег. № *** е противозаконно отнето от З.. Въпреки това
следва изрично да се отбележи, че по делото не съществуват никакви други
доказателствени източници, от които би могло да се опровергае соченото от
подсъдимия И., че той не е участвал в отнемането на МПС, бил е само повикан от З.,
или изобщо каквито и да е други данни, осветяващи отношенията и действията на
двамата подсъдими през нощта на 31.07.2017г. срещу 01.08.2017г.. Ето защо
обясненията на подсъдимия И. биват приети изцяло от съда.
Съдът съобрази също и заключението на
приетата по делото изготвена стоково-оценъчна експертиза, от заключението на
която е видно, че стойността на л.а. „Форд“, модел „Ескорт“ към момента на
извършване на инкриминираното деяние възлиза на 600 лева. Съдът приема
заключението на същата експертиза като компетентно изготвено, с необходимите
професионални познания и опит в съответната специализирана област, неоспорено
от страните и съответстващо на събраните по делото доказателства. От същото се установява
стойността на отнетата инкриминирана вещ.
Съдът съобрази и приложените по делото
писмени доказателства – справка база
данни КАТ – от която се установява, че свидетелят П. е собственик на МПС – МПС
с рег. № ***, телеграма за обявяване на последното за издирване – от която се
установява същото.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯТ А.И.И.:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че не се събраха достатъчно данни, от които може да се
стори извод, че с своите действия подсъдимият А.И.И. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. ІІ-ро, т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК – за това, че на 01.08.2017 г. в
гр. Пловдив, след предварителен сговор в немаловажен случай с Г.М.З., ЕГН **********,
чрез използване на техническо средство – ключ, да е отнел чужда движима вещ –
лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ***, на стойност 600 лева,
от владението на П.Г.П., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои.
Както вече бе отбелязано при анализа на
доказателствената съвкупност, по делото не съществуват
никакви доказателствени източници за отношенията и действията на двамата
подсъдими през нощта на 31.07.2017г. срещу 01.08.2017г., освен обясненията на
самия И., в които той отрича, да е участвал в отнемането на инкриминираното
МПС, дори да е значел, че същото е било отнето. Ето защо и не се събраха каквито и да е доказателства,
подкрепящи изложеното от прокурора в смисъл, че подсъдимият И. се е
предварително се е сговорил със З., след което двамата са отнели
инкриминираната вещ, липсват каквито и да е доказателства за участието на И. в
деянието.
Предвид това съдът на основание чл.304 от НПК установи, че гореописаното инкриминирано деяние НЕ Е ИЗВЪРШЕНО от подсъдимия А.И.И..
Ето защо, съдът призна А.И.И. – роден на
*** ***, с отразен последен адрес в ***, б., български гражданин, средно
образование, работи в ***, неженен, неосъждан, ЕГН **********, за НЕВИНОВЕН в това на 01.08.2017 г. в гр.
Пловдив, след предварителен сговор в немаловажен случай с Г.М.З., ЕГН **********,
чрез използване на техническо средство – ключ, да е отнел чужда движима вещ –
лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ***, на стойност 600 лева,
от владението на П.Г.П., ЕГН **********, без негово съгласие, с намерение
противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІ-ро,
т. 5 вр. чл. 194, ал. 1 от НК.
Ето защо и на чл. 304 от НПК го ОПРАВДА
ИЗЦЯЛО по така повдигнатото му обвинение.
ПО
ПРИЛОЖЕНИЕ НА ПРАВОТО ЗА ПОДСЪДИМИЯТ Г.М.З.:
При така описаната безспорна фактическа
обстановка, съдът прие, че със своите действия подсъдимият Г.М.З. е осъществил
от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІ-ро, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл.
28, ал. 1 от НК, както следва:
ОТ ОБЕКТИВНА СТРАНА:
Затова, че на 01.08.2017 г. в гр.
Пловдив, повторно в немаловажен случай, след като е осъждан с влязла в сила
присъда за друго такова престъпление – НОХД 5570/2016 г. по описа на Районен
съд гр. Пловдив, ІV н. с., в сила от 07.10.2016 г., чрез използване на техническо
средство – ключ, е отнел чужда движима вещ – лек автомобил марка „Форд“, модел
„Ескорт“ с рег. № ***, на стойност 600 лева, от владението на П.Г.П., ЕГН **********,
без негово съгласие, с намерение противозаконно да я присвои.
В този смисъл и както вече бе посочено,
по делото се установи факта на противозаконно отнемане на МПС - лек автомобил
марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ***, на стойност 600 лева, от владението
на П.Г.П., без негово съгласие. Установява се още, че именно подсъдимият З. е
разполагал със същото МПС към момента на осъществяване престъплението,
включително го е показал на подсъдимия И.
и го е продал на свидетеля Е., твърдейки че веща е на негов роднина и
разполагайки с нея, боравейки с ключа и документите. Ето защо от горното се
налага като единствен възможен и несъмнен извод, че на посочените дата и място подсъдимият
З. е отнел описаното МПС, доколкото друга възможност не съществува.
От обективна страна още деянието е осъществено
от подсъдимият З. чрез използване на
техническо средство – ключ, за който както вече бе посочено – е бил оставен от
свидетеля П. в контактния ключ, видно и от обстоятелството, че инкриминираната
вещ е била предадена от З. на свидетеля Е. със същия ключ.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА:
Престъплението е осъществено от
подсъдимия З. от при пряк умисъл като форма и вид на вината. Същият напълно е
съзнавал противоправния характер на поведението си, чиито забранени от закона
последици непосредствено е преследвал и е целял настъпването на тези последици,
което се установява по несъмнен начин при анализ на фактическата обстановка,
във връзка с деянието, включително предвид съвсем елементарния характер на
последното. В този смисъл очевидно е, че подсъдимия З. осъзнава, че вещта не е
негова, както и налице е своително намерение, манифестирано чрез разпореждане с
вещта – нейното продаване на свидетеля Е..
Ето защо, предвид така установеното от обективна и
субективна страна, настоящият състав на съда намери подсъдимия Г.М.З. – роден
на *** ***, б., български гражданин, средно образование, работещ, неженен,
осъждан, ЕГН **********, за ВИНОВЕН
в това, че на 01.08.2017 г. в гр. Пловдив, повторно в немаловажен случай, след
като е осъждан с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – НОХД
5570/2016 г. по описа на Районен съд гр. Пловдив, ІV н. с., в сила от
07.10.2016 г., чрез използване на техническо средство – ключ, е отнел чужда
движима вещ – лек автомобил марка „Форд“, модел „Ескорт“ с рег. № ***, на
стойност 600 лева, от владението на П.Г.П., ЕГН **********, без негово
съгласие, с намерение противозаконно да я присвои – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІ-ро, т. 7 вр.
чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Въпреки горното съдът намери, че не се
събраха достатъчно данни, от които може да се стори извод, че с своите действия
подсъдимият Г.М.З. е извършил деяниетослед предварителен сговор в немаловажен случай с А.И.И.,
ЕГН ********** – престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. ІІ-ро, т. 5, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК.
Извод за последното се налага предвид това,
че по делото не се установиха данни подсъдимият А.И.И. да е участвал в деянието
като извършител или в друго акцесорно качество, за което съдът взе становище
при обсъждане вината на И., което не е нужно да повтаря.
Ето защо и като на основание чл. 304 от НПК го съдът ОПРАВДА Г.М.З. по първоначално повдигнатото му обвинение в тази му
част
ПО
НАКАЗАНИЕТО ЗА ПОДСЪДИМИЯ Г.М.З.:
След като намери подсъдимия Г.М.З. за
виновен в това, да е извършил престъпление по чл. 195, ал. 1,
т. 4, пр. ІІ-ро, т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 от НК, съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелство, доколкото в случая повторността се
явява квалифициращо такова. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът
отчете относително младата възраст на подсъдимия, добрите характеристични
данни.
Ето защо съдът намери, че при липсата
на отегчаващи отговорността обстоятелство и наличие само на смекчаващи такива,
на подсъдимия З. следва да се наложи наказание, разно на предвидения от закона
минимум за настоящото престъпление, а именно – „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА” в размер
на ЕДНА ГОДИНА, като намери същото за справедливо, съответстващо на извършеното
престъпление и че ще съдейства в максимална степен за осъществяване целите по
чл.36 от НК, като същевременно ще съблюдава и принципа за употреба на
наказателна репресия в минимално необходимо количество.
На основание чл. 59, ал. 2 вр. ал. 1 от НК съдът намери, че от така определеното наказание ЕДНА ГОДИНА „ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА“ следва да се приспадне времето, през което подс. Г.М.З. е бил задържан
по настоящото дело за 24 часа по реда на ЗМВР със Заповед № 444зз-144 от
03.08.2017 г. на полицейски орган при V-то РУ при ОДМВР – Пловдив, считано от
03.08.2017 г. до 04.08.2017 г., като един ден задържане ДА СЕ ЗАЧИТА за един
ден лишаване от свобода
Настоящият състав на съда счете, че
изпълнението на така определеното наказание „Лишаване от свобода” за срок от една
година следва да бъде ОТЛОЖЕНО за срок от ТРИ ГОДИНИ, на основание чл.66, ал.1
от НК, доколкото подсъдимият не е осъждана на наказание лишаване от свобода за
престъпление от общ характер и съдът намира, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения, не е наложително същото
наказание да бъде изтърпяно, извод за което се прави относно събраните по
делото данни за личността на подсъдимия, които не я описват като лице с висока
степен на обществена опасност и съответно – с утвърдени престъпни навици.
В този смисъл действително се
констатира, че деянието е извършено повторно, но отново следва да се посочи, че
в случая се касае за личност на млада възраст, който към монета не е търпял
наказание лишаване от свобода, поради което не следва да се стори извод в смисъл,
че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати при определянето му при
условията на чл.66 от НК.
ПО
ВЕЩЕСТВЕНИ ДОКАЗАТЕЛСТВА:
При произнасянето си по веществените доказателства, съдът намери, че
вещественото доказателство – 1 бр. акумулатор марка „TOYOTA“ 52А / без номер/, следва
ДА СЕ ВЪРНЕ на провоимащото лице, а именно Т.С.Е. с ЕГН **********, след
влизане на присъдата в сила, доколкото по делото се констатира, че вещта
принадлежи именно на свидетеля Е..
ПО
РАЗНОСКИТЕ:
След като намери подсъдимия Г.М.З. за виновен в
извършване на престъпление с посочената правна квалификация, съдът намери, че
на основание 189, ал. 3 от НПК същият следва да бъде осъден да заплати
направените разноски по досъдебното произодство в размер на 52,90 лева по
сметка на ОДМВР – Пловдив, както и направените разноски по делото в размер на
20 лева по сметка на Районен съд – Пловдив.
По изложените
мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.